Мисли от Учителя за материята и личността

[Guest Fut]

"Не убивайте плътта, нито личността в себе си. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за изява на Божественото в своята душа. Плътта е инструмент, на който душата свири.

Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта не вижда грешките, защото ги поправя.

Плътта постепенно заяква. Щом изпълнявате законите на плътта, ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично.

Животът на духа, и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие.

Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят. Старият живот, плътта, вие не можете да пренебрегнете.

Плътта си има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта.

Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но я възпитавайте.

Любовта трябва да се приложи първо по отношение на физическото тяло, както светлината и знанието, по отношение на мозъка.

Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, може да се преобрази целия свят."

Из* Няма Престъпна Любов* Петър Дънов

[Лъчезарна]

"Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е. от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т. н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свет. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони. Когато сърцето спре, спира и цялата дейност на човека. Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля."

Господар на съботата, Неделни Беседи, 13.04.1930 г., София

Редактирано Февруари 25, 2010 от lokator

[Лъчезарна]

"Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът; той съществува откак свят светува.

Когато пръстите на ръцете и на краката страдат, целият организъм страда.

Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват.

Клетките са малки душички, които след време ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас.

Дайте им условия да се развият.

Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: Господарю, ние ще живеем заради тебе.

Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: Господарю, ти трябва да умреш.

В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека.

Това управление трябва да умре. Бог е начертал, какво ще бъде управлението, и ние трябва да го приложим.

Ако всички, които ме слушате днес, сте готови да напуснете старите си вярвания, т. е. изсъхналите шушулки,

и потърсите Бога с всичкото си сърце и душа, ще Го намерите.

Който е намерил Бога, той обича всички живи същества, от най-малките до най-големите.

За него няма страдания, за него не съществува ад."

Аз съм онзи човек, Неделни Беседи, 28.09.1919 г., София

[Лъчезарна]

"Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се запусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен."

Аз и Отец сме едно, Неделни Беседи, 20.04.1930 г., София

[Лъчезарна]

"Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната.

Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво.

Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата.

Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата.

Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво?

Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво.

Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво.

Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята.

Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво.

Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно.

Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата.

Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво.

Забравете вашето сърце, което е наляво.

Мислете за сърцето, с което служите на Бога.

Това сърце е в средата, а умът ви в душата.

Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога.

То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие.

Всяко движение е резултат на човешката мисъл."

Бог е говорил, Неделни Беседи, 09.11.1919 г., София

Редактирано Април 15, 2010 от lokator

[Лъчезарна]

"В природата съществуват различни болести:

едни болести са от физичен характер,

други – от астрален характер,

а трети – от умствен.

Ако си неразположен психически, това се дължи на астрални същества,

които влизат в твоята симпатична нервна система и причиняват известно дразнене.

Тия същества обират човека, и черният му дроб страда.

Следователно, когато черният дроб на човека е разстроен, чувствата му са накърнени.

Когато нервната система е разстроена, човек страда умствено.

Изобщо, за да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания."

Детето на истината, Утринни Слова, 06.06.1937 г., София

Редактирано Ноември 3, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Трябва да имаме една ясна представа за физическия свят. Тепърва трябва да се изучава.

Цялата материална Вселена представя нещо подобно на нашата Земя.

Тя има своя ос, има северен и южен полюс, има изток и запад.

Онова, което става на Земята, става и в материалната Вселена.

Туй, което става в цялата Вселена, става и на Земята.

Следователно когато ние говорим за Земята, за земния живот, разбираме за в бъдеще след милиони години,

понеже човек няма да живее само на Земята. Той хиляди, милиони години ще пътува от свят на свят,

от земя на земя, от слънчева система в друга слънчева система и ще учи.

Сега е бил малко дете в отделенията. Казва: „Какво има за в бъдеще?“

Той [си] представя Небето такова, каквото не е. Той докато дойде да живее в Небето,

ще мине много време. Той трябва да завърши своята екскурзия по всичките материални светове

и тогава само ще надзърне в Божествения свят и тогава ще бъде готов да разбере.

*

Хората не разсъждават, казват, че Земята не е жива, но мъртва материя, една топка, която се върти.

Едно заблуждение е. Никаква топка не е Земята. Земята е едно живо яйце, голямо яйце,

от което всичко се измътя. Яйце, което съдържа всичките яйца в себе си,

яйце, което има всичките възможности. Пратени сте на Земята да добиете едно от нейните качества.

Другояче защо човек ще дойде на Земята?

Бог от тази Земя извади онази есенция, най-чистата материя, и създаде човешкото тяло,

което отговаря на всичките части на Земята. Има нещо в човека, което отговаря на цялата Земя.

Има нещо, което отговаря на Северния полюс, има нещо, което отговаря на Южния полюс,

има нещо, което отговаря на изток; има нещо, което отговаря на запад.

Защото северът, това е Истината, или посоката на нашата глава.

Северът е горе – нашата глава, югът е долу – нашите крака.

Югът е Добродетелта.

За да бъде човек добър, в него трябва да е добре организиран южният полюс.

За да бъде истинолюбив, трябва да е организиран северният полюс.

Или, ти за да бъдеш истинолюбив, главата ти трябва да бъде добре организирана.

За да бъдеш добър, сърцето ти трябва да бъде добре организирано.

*

Сега практически вие искате хората да бъдат добри с вас.

Помнете един закон: Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло,

със своите ръце, със своите крака, със своите очи, със своя нос, със своята уста,

със своите гърди, със своя стомах, и хората не може да имат уважение към него.

Ако нямаш уважение към своята глава, за своя мозък, туй вещество, което Бог е турил,

онази сила, която е скрита...

Ако нямаш уважение за своето сърце, за живота

(понеже сърцето е свързано със слънчевата система, с енергиите на живота)...

Ако ти не си добре запознат с дихателната система,

която вдъхва диханието вътре на Бога и то оживява..."

С благодат и истина, Неделни Беседи, 24.01.1943 г., София

Редактирано Ноември 3, 2011 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте: те ще ви помогнат да добиете големите“. Нали и вашата къща е съградена все от малки, микроскопични зрънца, сгъстени. Върху тия малки неща, като житното зърно, плодовете и други дреболии, почива нашият ежедневен живот. Това е по отношение на тялото; но и по отношение на ума именно малките мисли и желания причиняват радост и веселие в живота. Някой път се смеем на децата, че ги занимавали дребни мисли; не мислите, а зрънцата, които спомагат за развитието на големите неща, са дребни.

~

Едно време, когато светът се развалил, разнесло се, че Господ тръгнал по земята, да види как живеят хората, и последните рекли: „На Небето сега няма Господ, няма кой да ни контролира, ще живеем по-свободно“. Господ вижда на едно място, че един продава сляп кон и че казва на купувача: „Вярвай Бога, не е сляп“. – „Като се вериш в Бога, ще повярвам“, и купува коня. Господ минава край една къща и вижда, че един мъж налага жена си: „Заради Господа – прости!“; той ѝ прощава. Тия двамата се явяват после на Небето и казват: „Ние, Господи, на земята проповядвахме Твоето име“.

Та и съвременните хора викат Господа, когато искат да продадат някой сляп кон и когато искат да бият жена си. Свещениците викат: „Вярвайте в Господа“; но Господ какво ще им каже? „Не ви познавам, защото вие употребихте Моето име не за Моята слава, а за да лъжете хората, да вършат известни престъпления и да ги покриват“. Именно тия малки работи създават нещастията. Вие имате сляп кон, искате да го продадете в името на Бога, но гледайте и дръжте сметка за онова, което вършите. Знаете ли кой е този сляп кон? Той е вашето тяло. И все против него говорят хората, и все него наказват; всички казват, че то е криво. Не е тялото виновно. Един се напил в кръчмата и казал: „Не давайте на коня да яде“; той греши, а наказва коня. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. И не бива да измъчвате вашето тяло – този храм, който Господ е създал. Следователно към вашето тяло трябва да бъдете много снизходителни, защото докато то е здраво, можете да работите."

Важността на малките неща, Неделни Беседи, 03.08.1914 г.

[Слънчева]

...Защо трябва да простите на своите ближни? В този закон за прощаване седи следующата опасност. Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат да се образуват милиарди микроби. И най-първо ти, със своите деца, ще бъдете подложени на тази отрова – нищо повече! Следователно за твоето благо не само че не трябва да се подпушваш, но ще простиш на своя ближен, ще направиш един канал, чрез който изтичането да става медлено, да не образува никакво блато, да няма никакви условия за тези милиарди микроби. Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично!“ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй. В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец. Питам: Молецът, който е преминал от една дреха в друга, придобил ли е нещо? Какво спечелва? Някаква печалба има ли? Попитайте го какво е спечелил от тези дупки? Той е направил няколко тунели. Питам го: Колко ти платиха за тези дупки? – „Нищо!“ Ако те срещне тази модерна госпожа, ще те пипне между ноктите си и ще те убие. Дрехата е обаче пак пробита. Питам: След като намерите молеца в сандъка, дето дрехата е пробита, какво ще му дадете? Аз зная: смъртно наказание – тъй както държавата постъпва. Вие сега се бунтувате, че държавата е прокарала един закон, според който всеки едного, когото заловят с оръжие или убие някого – смъртно наказание! Каква разлика има между държавата и вас? Казвате: „Тук хора се убиват“. А тук молци! Да, молец е той. Онзи, който може да убие един молец, за в бъдеще ще може да убие един човек...

Колко пъти да прощаваме?

[Лъчезарна]

Три порядъка има в света. То е цяла философия. Единият порядък е идеален, другият – реален, а третият порядък – материален. В материалния порядък протичат всичките недоразумения. Любовта, всичките велики добродетели, добродетелта, великото, красивото, възвишеното, винаги произтичат от идеалния порядък на нещата. А осъществяването на всичко зависи от реалния порядък. 

~

Туй, което се изменя във вас, непостоянното се дължи на материалният свят, на материята. За туй усещаш една промяна, която става. Растенето във вас се дължи на реалния свят. А онова устойчивото – то се дължи на идеалния свят. Казвам сега на вас: Да проучвате материалния свят, не да се възмущавате от противоречията. 

~

Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй.

Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. Ако стомахът ти е здрав, подразбира, че материалният свят, материалният порядък, ти си в хармония с него. Ако дробовете са здрави, ти си в хармония с реалния свят. Ако умът ти е здрав, ти си в хармония с идеалния свят. Вас ви боли глава и вие не знаете защо. Защо те боли главата? Защото сте в дисхармония с идеалния свят. Тебе те болят дробовете, защото сте в дисхармония с реалния свят. Боли те стомахът, защото си в дисхармония с материалния свят. За вас като ученици, каквато болест имате, ще ви покаже с кой свят сте в дисхармония. 

~

В природата нещата не са игра. Те са една сериозна работа. Когато Бог създал света то е една идеална работа. Когато природата създала нещата то е реална работа. Когато човек създал нещата, то е вече материална работа. Сега Бог създал света идеално, природата създала света реално, човек създал света материално. Ние страдаме от нашия материален порядък, който ние сме създали, нашите идеи от които се мъчим. Кой ще дойде да ни помогне? Ние самите сме създали това, и ние сами трябва да го изправим. Както Бог се грижи за идеалния свят, както природата се грижи за реалния свят, така и човек трябва постоянно да видоизменя материалния свят. Нашата работа е в материалния свят. 

~

Работа трябва да се върши. Каквато и да е работа трябва да се върши. Каквато работа и да ви дадат на физическото поле, правете я, не се срамувайте, каквото и да е, малко нещо, направете го. Туй са правила за един добър живот на физическото поле. Правете доколкото може да бъде, понеже той е свят на големи противоречия. 

Казвате: „Трябва да бъдем много умни, много предприемчиви трябва да бъдем“. Сега като ви гледам, вие туряте в ума си: „Мъчна е тази работа“. Щом мислите, че нещо е мъчно, вие сте един лаком човек. В мъчнотиите аз винаги подозирам лакомия. Много работи са мъчни, натоварил той един цял чувал, казва: „Mъчно е“. Лакомия е това. Казва: „Не се носи“. Що му трябва цял чувал, пет кила са достатъчни. Казва „Мъчна работа, този чувал как ще нося, няма как да го дигам“. Пет кила вземи, те са ти достатъчни. С пет кила просо колко декара земя може да посеете? Много ситно е. Малко носете, ще свършите много повече, отколкото много ако носите. 

Малкото знание приложено придобива повече отколкото многото знание. 

 

Идеален, реален и материален порядък, МОК, 5 ноември 1937 г.