25.06.2008 г. - Единствено материалният живот не може да се уреди

[Ася_И]

Мисъл на деня - 25 Юни 2008 г.

„Единственото нещо, което не може да се уреди в света, туй е материалният живот. Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва. Та този материалният живот, духовният и Божественият – мощното, силното, Духът – той не може да се справя с материята. Материята, като хване този Дух, иска да го подчини. А той иска да се освободи от нейната прегръдка. Създава разни форми, за да я залъгва. Всичките тия светове Духът е създал, за да залъгва материята, която иска да обхване Божествения Дух и да го подчини на себе си.”

Из Великoтo малко и великото голямо, 28-а НБ, 20.VI.1937 г.

[Ани]

Имам чувството, че с тези си думи Учителят засяга вечната борба между Дух и материя? Дух – тяло, Красиво – грозно, Добро – зло, Мрак – светлина? И какво означава:„Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва."?

Може би отговорът се крие в следващите думи от беседата:

Туй, което ни отличава и обхваща, то е материалният живот. Искаш да станеш богат човек. Твоето желание е правилно. И на туй желание милиони години не може да се реализира. Един ден твоите синове, като седят, ще намислят нещо. Казват: „Хайде!“, ще идат да вземат богатството. Всеки човек иска онова благо, което ти искаш. Следователно щастието не може да бъде един материален обект в света.

Сега аз ви представям тази материя, както учените хора я разглеждат от разни становища. Материята се гради, материята се завладява, но никога не се подчинява. Досега никой не е успял да я подчини. Затуй в Индия философите казват: „Щом вярваш в материята, ще [се] намериш в един илюзорен свят.“ Ти всякога можеш да бъдеш изненадан. Ти си млад, остаряваш. Ние се изненадваме в материята. Как ти е побеляла главата, не знаеш. Как си се изменил, не знаеш. Как си остарял, не знаеш. Толкоз незабелязано, че не можеш да видиш. Мислиш, че си млад, започваш да старееш. Току започват да ти вържат краката, ревматизъм имаш, станеш неврастеник. Материята постоянно те връзва. Станеш набожен – ще те сплаши, че има ад, че има огън, ще гориш. Вкиснеш се. Влезеш в рая – тя казва: „Като седиш хиляди години в рая, ще ти дотегне.“ Какъв ще бъде краят? Даже ако ти внесеш материалния живот в рая, материята е в сила да развали твоето щастие.

Великoтo малко и великото голямо

Много интересни са думите за внасяне на материалното в рая. На този принцип в астралния свят се изграждат чистилището и ада. Поне така се говори в теософията. Има души, които не могат да осъзнаят липсата на материалното тяло и продължават да съществуват в астрала създавайки елементариите - астрални обвивки, оставащи там дори след оттеглянето на истинският Аз ( Духа) в по съвършени светове. За тези елементарии говори Блаватска.

[Ася_И]

Съгласна съм с теб, Ани.

В повечето случаи човешката логика е:

“Казвате: „Да бъдем богати, защото богатството ще ни направи щастливи.“ Или: „Да бъдем учени, защото учението ще ни направи щастливи.“ Това са само условия за живот. Животът е повече от богатство.”

“За материалните работи той иска да стане господар и на материалното в света. Мъчно се подчинява материята.”

Великoтo малко и великото голямо

Но колкото повече материални неща притежаваме, толкова повече започваме да им слугуваме. И накрая установяваме, че нищо не можем да вземем със себе си, когато си отиваме оттук. Всъщност взимаме – но не материалното.

За мен отговора е тук:

“Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия живот. Не да напуснеш стария живот и да бягаш – това не е отричане.”

“Това е една неразбрана идея. Желанието ти да бъдеш силен, да владееш над хората – ето една неестествена връзка, която ти имаш. Защото туй желание, Бог, Който създал света, Той ще го владее, ти няма да го владееш. Единствен, Който създал света, Той е господар.”

Великoтo малко и великото голямо