Бог прощава

[Донка]

Една идея, развивана в друга тема, ми даде импулс да потърся и помисля какво означава "Бог прощава" - една фраза, която ние повтаряме често, но рядко се замисляме какво означава това...

Съвременните хора знаят това, но все-таки са склонни да мислят, че и като грешат, Бог пак им прощава. Тази мисъл е права, но при няколко условия, а именно: Бог прощава греховете на хората, ако те имат Любов в себе си, ако са разумни и ако обичат Истината. Следователно, ако човек обича Бога, ако е разумен и ако е истинолюбив, какъвто грях и да направи, ще му се прости. Който няма тези три качества в себе си, никакъв грях не може да му се прости. Стихът „И ще залича греховете им“ се отнася, именно, за този случай. Бог ще заличи греховете на хората, ако имат Любов, ако са разумни и ако са истинолюбиви

Обич, разумност и истинолюбие

Следователно Божията прошката действа само в случай, че сме в хармония с Бог, който прощава....

Ще кажете, че Бог прощава. Това не е наука. Ако очаквате само на великодушието на Бога и на Неговото всеопрощаване, това е неразбиране на великия Божи закон, който управлява живота.

Който слуша вас, Мене слуша

Какъв е този велик Божи закон, който управлява живота?

Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им. Докато греши, човек не може да се ползва от знанието, което му се преподава.

Мисъл и действие

Все пак не е ли нарушен принципът на безусловност? Бог прощава, но само при условие, че.... ?

Как прощава Бог, щом не отменя действието на законите, които наказват?

И тъй, главният закон седи в прошката. Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?“ Сега пък аз запитвам християните: „В какво седи туй верую?“ – Че Христос умрял заради хората. – Защо? – За да ги примири с Бога. В какво седи туй примирение с Бога? – Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете. Той ги направил свой дял.

Колко пъти да прощаваме

Според мен същността на Божията прошка седи и в тази трансформация на грешката в Божествен дял.

Грехът в основата си е сгъстена и материализирана негативна енергия. Изпускането и в енергоинформационното единство, част от което сме, води до естествената реакция на разума да ограничи "изливането" около източника му. Т.е. да остави източника да плува в собственото си негативно блато и да понася болките от това, за да осъзнае последствията от своето "изливане".

Обаче, в момента, в който източникът изправи грешката си и промени излъчването си от негативно на положително и хармонично с Майката-поле, Майката му "прощава", т.е. отваря капсулата и просмуква в себе си остатъците негативна енергия и ги преработва... Очевидно Бог притежава свойството да превръща "злото в слуга на доброто" - както гнилостните бактерии превръщат мъртвата органична материя в ценен материал за живата...

Редактирано Юни 22, 2008 от Донка

[Станимир]

Все пак не е ли нарушен принципът на безусловност? Бог прощава, но само при условие, че.... ?

Как прощава Бог, щом не отменя действието на законите, които наказват?

Самите закони са неотменими. Наричаме ги Божествени Закони, но те са в основата на всичко съществуващо и няма Бог, който да стои над тях. Всъщност Законът е един - този за Равновесието, а всички останали са негови производни. Човек трябва да се научи да не нарушава равновесието в Космоса, а прошката е чисто човешко понятие, което не трябва да се свързва с Бог. Пред човека са налице всички условия и възможности за развитие.

[Диана Илиева]

В същност къде е казано, че Бог прощава безусловно?

Казвайки, "Прости ми, Боже!", това според мен е една молба Бог да ни насочи към такива мисли/чувства/дейстия, да ни постави в такива ситуации, да позволи определени прозрения и т.н., които ще ни върнат отново към световните закони, с които по една или друга причина не сме се съобразили и затова търпим своеобразно "наказание". Смисълът на тези думи за мен не е буквален - това е молба да влезем отново в синхрон/хармония с тези закони. Това е помощ, но не и отмяна на законите.

[Силвия СД]

Хайде така да ви запитам за по-разбираемо - знаете ли защо Бог прощава на човека?

[Guest Еси]

В същност къде е казано, че Бог прощава безусловно?

Не зная дали е казано някъде, но Бог не прощава безусловно, зашото няма какво да ни прости.

[Виктор]

Не си ли простиш сам, няма кой да ти прости. Общопрактикуемите молитви са желания за манипулация на Този, когото не познаваш, а и на "действителността". След години, ще трябва да си прощавате и за тях.

Очовечаване на опрощаващия.

[Роси Б.]

Аз също мисля, че когато търсиш прошка, ти се обръщаш към своя вътрешен Аз, към божественото в себе си. Защото няма по- страшен съд, от този, който сам си създаваш.

Във Вселената съществува само един Храм и това е Тялото на Човека. Няма нищо по-свещено от тази висша форма...Когато поставяме ръката си върху човешкото тяло, ние се докосваме до Небето!Това звучи като ярки багри на риториката, но не е така. Ако се помисли по-добре, то ще стане ясно като научен факт, израз на действителната истина за нещата. Ние сме чудо на чудесата- велика неизповедима тайна..."

"Лекция за Героите"- Карлейл

И когато се молиш, не бъди като лицемерите;...влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, който е скрит.

"Евангелие от Матей"

"Царството Божие" и Небето са вътре в нас, е казал Исус, а не извън нас.

Редактирано Юни 23, 2008 от Роси Б.

[Донка]

За това как и защо човек прощава на себе си сме писали много в други теми - това наистина е много важно за нас.

За благодарността и прошката

Покаянието и прошката

Мисъл на деня - 8 Юни 2008 г.

В последната тема ми направи впечатление изречението:

Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.”

Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Той прощава.... Какво означава това? Нали за да сме подобни на него, ние би следвало да прощаваме така, както Той прощава....

Затова тази тема посветих не на човешката прошка и нейното значение и начини, а на начина, по който Бог прощава.

Дали разбираме този начин или може би всеки човек приписва на Бог своя начин на прощаване, своето разбиране.

Трудно бих се съгласила с това, че Бог няма какво да ни прости, щом в Господнята молитва, дадена от Христос изричаме:

"прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници."

Господнята молитва

Значи Бог прощава дълговете ни - не греховете! И според мен не е случайно единството на двете прошки - "както ние прощаваме на нашите длъжници" - на мен сега ми звучи повече "ако ние прощаваме..."

Ако излезем от тази мисъл, значи греховете минават на сметка при Божествените закони - те не се опрощават, а се изкупват по закона за Кармата...

Какви дългове правим ние, които Бог опрощава?

Кого чувства свой длъжник човекът?

Ако ние не простим на длъжниците си, Бог ще прости ли на нас?

Сега си мисля, че в молитвата ясно е казано, че човекът не може да прощава грехове, а "на длъжници" - може би защото човекът не е оторизиран да определя кое е греховно...

[Слънчева]

Да, истинската прошка може да се осъществи, само, когато сме простили на себе си. Когато сме признали пред себе си, че имаме своите слабости, но нали сме само човеци, които се учат. Осъзнаването на собствените грешки и разбирането на причините за тях ни помага да разберем себе си, а също и другите. Болката от това, че си наранил е по-голяма от тази, че са те наранили, защото в подсъзнанието ни има спомен, че всички сме Едно...

Чувстваме се "грешни", защото сме изневерили по някакъв начин на онази първично заложена ни абсолютна Любов. Но знанието, което душите ни носят и ние можем да потърсим вътре в нас ни помага да разберем смисъла...

Редактирано Юни 23, 2008 от xameleona

[Станимир]

"Бог прощава", но може ли Бог да пренебрегне Справедливостта в прошката си? Самият факт, че пред човек колкото и да греши, остават възможности за развитие е най-висша проява на прошка. И какво означава "Бог да прости", да ни избави от страданията? Но страданията могат да се окажат много по-подходящи за научаването на определени уроци от тяхната липса. Или пък да отмени отрицателните следствия от нашите мисли и действия? Това не мисля че е възможно.

[mvm]

Божията прошка аз я разбирам по следния начин. Той ни е простил още като ни е дал свободната воля. Така че каквото и да правим, Бог не ни е съдник, а оттам и няма какво да ни прощава. Защото ако ни съди, респ. прощава, това значи, че той не е бил съгласен с направеното от нас. Но той се е съгласил предварително, давайки ни свободната воля. Така че, Бог може да се разглежда като един наблюдател на човеците и техните постъпки.

Това не значи, че не се интересува от нас и не ни обича.

То е нещо като родител и дете. Родителят пуска детето си да играе, дава му насоки къде е безопасно, но не може да бъде сигурен, че детето ще спази наставленията. И предварително в душата си родителят е простил на детето си, каквото и да направи, защото го обича.

По същия начин и Бог, е създал хората, като част от себе си, но им е дал и свободата, така че хората да могат да я използват по различни начини. Бог знае, че можем и да сгрешим, но не ни съди, защото ако ни осъди, това значи да наруши нашата свобода

[НелиТ]

Божията прошка аз я разбирам по следния начин. Той ни е простил още като ни е дал свободната воля. Така че каквото и да правим, Бог не ни е съдник, а оттам и няма какво да ни прощава. Защото ако ни съди, респ. прощава, това значи, че той не е бил съгласен с направеното от нас. Но той се е съгласил предварително, давайки ни свободната воля. Така че, Бог може да се разглежда като един наблюдател на човеците и техните постъпки.

Това не значи, че не се интересува от нас и не ни обича.

То е нещо като родител и дете. Родителят пуска детето си да играе, дава му насоки къде е безопасно, но не може да бъде сигурен, че детето ще спази наставленията. И предварително в душата си родителят е простил на детето си, каквото и да направи, защото го обича.

По същия начин и Бог, е създал хората, като част от себе си, но им е дал и свободата, така че хората да могат да я използват по различни начини. Бог знае, че можем и да сгрешим, но не ни съди, защото ако ни осъди, това значи да наруши нашата свобода

[Ася_И]

"Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш 10,000 таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички."

Освобождаване

[veselinvalchev1981]

Както казва Димитър Захариев,прошката е най силната освобождаваща сила.Прошката за мен е неизменна част,към себеопознаването.И също ще цитирам Дон Мигел Руис за прошката:

След като отворим раните, трябва да изчистим цялата емоционална отрова. Как ще направим това? Същият Учител ни е дал решението преди 2000 години – прошката. Няма друг начин освен прошката, за да изчистим емоционалната отрова.

Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви да оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Ви ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да ви е гадно през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си.

Нека вземем за пример една разведена жена. Представете си, че сте били женени в продължение на 10 години и независимо по каква причина сте имали голям скандал със съпруга си за някаква голяма несправедливост. Развели сте се и наистина мразите бившия си съпруг. Просто като чуете името му, изпитвате силна болка в стомаха и искате да го ударите с нещо. Емоционалната отрова е толкова силна, че не можете да го търпите повече. Нуждаете се от помощ, така че отивате при терапевт и казвате: “Толкова много страдам, изпълнен съм с гняв, ревност и злоба. Това, което той направи е непростимо. Мразя този мъж.”

Терапевтът гледа в очите ви и казва: “Трябва да освободите емоциите си, да изразите гнева си. Това, което би трябвало да направите, е да избухнете в гняв. Вземете възглавницата, бийте я, ритайте я, хвърляйте я и освободете гнева.” Продължавате нататък и избухвате в най-големия гняв, освобождавате всички емоции. Изглежда, че наистина работи. Плащате 100$ на терапевта си и казвате: “Много ви благодаря. Сега се чувствам по-добре.” Накрая на лицето ви грейва най-голямата усмивка. Излизате от офиса на терапевта и познайте кой шофира срещу вас насреща? Веднага щом видите бившия си съпруг същият гняв, дори и по-лош се надига отново. Трябва да отидете при терапевта отново и да платите отново 100$ за още един емоционален изблик. Освобождаването на емоциите по този начин е само временно решение на въпроса. То може да доведе до известно освобождаване на емоционалната отрова и да ви накара да се чувствате по-добре за известно време, но това няма да оздрави раните ви.

Единственият начин раните да бъдат излекувани е чрез прошката. Вие трябва да простите на бившия си съпруг за несправедливостта. Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили. Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли.

Може би си мислите: “Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя.” Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега.

Имало е време, когато сме били деца, когато прошката е била наш инстинкт. Преди да хванем менталната болест, прошката е била естествена и без усилия. Свикнали сме да прощаваме на другите почти веднага. Ако видите две деца, които си играят заедно и се сбият едно с друго, те започват да плачат и отиват при майките си: “Ооо…, той ме удари”. Тогава едната майка отива при другата да говори с нея. Двете майки се скарват лошо, а двете деца 5 минути по-късно отново играят заедно сякаш нищо не се е случило. Майките вече се мразят една друга за останалата част от живота си.

Не става въпрос да се учим да прощаваме, защото сме родени с способността да прощаваме. Но познайте какво се е случило? Научили сме противоположното държане и сме го практикували дълго време, така че сега прошката се оказва доста трудна. Който, каквото и да ви прави – забравете за това. То не засяга нашия живот. В противен случай се получава война на гордостта. Защо? Защото нашата гордост нараства, когато не прощаваме. Ние ставаме по-важни, ако кажем: “Каквото и да прави, аз няма да му простя. Това, което той направи с мен е непростимо.”

Истинският проблем е гордостта. Заради гордостта, заради честта ние добавяме още огън към несправедливостта, за да си напомним, че не можем да простим. Познайте кой ще страда и акумулира все повече емоционална отрова. Ще започнем да страдаме за всички неща, които правят хората около нас, дори те да нямат нищо общо с нас.

Научаваме се също да страдаме просто, за да накажем този, който злоупотребява с нас. Държим се като някое малко дете, избухнало в гневен изблик просто за да привлече вниманието. Аз наранявам себе си просто като казвам: “Виж какво правя заради теб!” Това е голяма шега, но ние точно това правим. А това, което наистина искаме да кажем, е: “Господи, прости ми!”, но ние не го правим докато Бог не дойде пръв да ни поиска прошка. Много пъти дори не знаем защо сме толкова разстроени от нашите родители, приятели, от партньора си. Ние сме разстроени и ако по някаква причина другите хора ни помолят за прошка, ние веднага започваме да плачем и казваме “О, не. Ти ми прости”.

Отидете и вижте малкото дете на ъгъла, изпаднало в гневен изблик. Вземете гордостта си и я хвърлете в боклука. Вие не се нуждаете от нея. Просто се освободете от чувството си за гордост и помолете за прошка. Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват чудеса.

Първо, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, след това им поискайте прошка. Дори да няма достатъчно време да се обадите на всички, поискайте прошка в молитвите си и във фантазията си. Второ, направете списък на хората, които са ви наранили, всички на които е необходимо да простите. Започнете с родителите си, братя и сестри, деца, съпруг, приятели, любим, котка, куче, правителството и господ.

Сега вие ще простите на другите, знаейки че каквото и да е направил някой то няма нищо общо с вас. Всеки живее своя собствен сън, запомнете. Думите и действията, които ви нараняват, са просто реакция, отговор на демоните в собствения ум на човека. Той сънува в ада, а вие сте второстепенен герой в неговата драма. Нищо от това, което човек прави, не е заради вас. След като осъзнаете това и престанете да приемате нещата лично, състраданието и разбирането ще ви доведат до прошката.

Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик. Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си в съня си. Когато си простите, себеприемането и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка – когато простите на себе си.

Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си. И ако вярвате в преражданията простете си за всичко, което смятате, че сте направили в предишните си животи. Концепцията за кармата е истина само защото вярваме, че тя е истина. Заради нашите вярвания за доброто и злото, ние се срамуваме от това, което смятаме, че е зло. Обявяваме се за виновни, вярваме, че заслужаваме наказание и наказваме себе си. Вярваме, че това, което създаваме е толкова мръсно, че трябва да бъде почистено. И само защото вярвате в това, то “От вас ще бъде направено.” То е истина за вас. Вие създавате вашата карма и вие трябва да плащате за нея. Ето колко силни сте вие. Да разрушите старата карма е просто. Просто спрете да вярвате в това, като откажете да вярвате и кармата ще изчезне. Не е необходимо да страдате, не е нужно да плащате нищо, всичко е свършило. Ако можете да простите на себе си кармата ще изчезне. От този момент нататък вие можете да започнете всичко отново. После животът става лесен, защото прошката е единственият начин да изчистите емоционалните рани. Прошката е единственият начин да ги излекувате.