Забавно

[Пламъче]

Стара маймуна обяснява на млада какво е условен рефлекс:

-Сега ще натисна този бутон,а онзи идиот с бялата престилка ще ни донесе по един банан.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

сладурско клипче за Сътворението

http://www.infonegocio.com/xeron/bruno/adam.html

[Пламъче]

сладурско клипче за Сътворението

http://www.infonegocio.com/xeron/bruno/adam.html

[Guest hrisko_89]

- Какво образование имаш, Холмс? - попитал Уотсън.

- Елементарно, драги ми Уотсън…

[Eлф]

Стана ми много забавно . В момента в който влязох във форума да поразгледам темите хрупайки тайно шоколадови бонбонки (в момента около мен има най- различни разноцветни хартийки ) .И такаааа, зяпайки и хрупайки си блажено и разсеяно изведнъж що да видя . Заглавие на тема - От какво имаме нужда? , а не получаваме? и заглавието под него отговора на този въпрос - Шоколад... . хммм Шоколадената фея е в стихията си в момента и това се усеща осезателно

Редактирано Декември 30, 2009 от Eлф

[Guest hrisko_89]

Смъртта се приближила до Бат Бойко и рекла : Айдеее, Бойко, време ти е да те взимам !

А Бойко отвърнал : Моля ?!!

А Смъртта : Аааа, извинявай, станала е грешка ...

[Eлф]

Смъртта се приближила до Бат Бойко и рекла : Айдеее, Бойко, време ти е да те взимам !

А Бойко отвърнал : Моля ?!!

А Смъртта : Аааа, извинявай, станала е грешка ...

Горкичката тя съвсем се е стреснала и каква невинна физиономия е направила

Редактирано Януари 2, 2010 от Eлф

[Guest hrisko_89]

Прочетете "ерес" на обратно.

[infinity1305]

"Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата.

Стои си, мрачен, и си мисли: „Живота – кофти работа, жената – ужасна, хората – само използвачи…“

Зад него стои неговия ангел с бележник и записва:

„ "Живота – кофти работа, жената – ужасна, хората – само използвачи…" Странно, отново същото.

Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява“. "

нали

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Днес, докато разчиствах едни стари неща в мазата – попаднах на учебник по Български език и литература от 1985 година. С интерес го разлистих и прочетох един разказ, който така ме разсмя, че реших да го набера и споделя с вас. Няма автор, обаче.

Писмо до жена ми

Наша милост беше в командировка. Явява се едно благоволение човек да напише на жена си писмо. В пощата има и хартия, и пликове, и марки, и писалки..

Влизам. Уютна нова сграда. Чудо на изолационната техника.

Сядам да пиша. Напрягам всички физически и психически сили, но в мозъка ми се набива страшна врява.

Зад някакво гише се чува вресливият глас на телефонистката:

- Ало, колега, ало, колега-а-а!..

Млад човек, навярно кореспондент на вестник, диктува с пълен глас в една от телефонните кабини:

- Дълбок сняг покрива земята.. Така.. Сега е времето да се почистят, значи, семената за посев.. Трудещите се хвърлят всички сили за изпълнението на плана.

- Ало, ало, министерството! – вика от съседната кабина друг мъж. – Галови вериги, галови вериги изпратете за ремонт на тракторите!..

Въпреки всичко аз пиша. Но някакъв плачлив глас просто се навира в ушите ми:

- Мама почина от воден плеврит..

Някъде зад стената друг делови глас реве:

- Да изпратят веднага от склада с аеропланна поща кашкавал, паламуди, бонбони „кръц-кръц” и плевенски цигари „Арда”, тройно обезпрашени!

- Ало, Якоруда! За Перник четири вагона дърва!..

- Сашо, поздрави мама и ме чакай довечера на гарата!

- Честит имен ден!

- ..Съобщете в милицията. Кучето е сиво, вълча порода, обажда се на името Транди. Лесно ще го намерят. Жена му на Кольо го познава, жена му на Кольо.. Изчезна точно на Малката Богородица!..

В такава една обстановка дописвам писмото си, натиквам го в плика, лепвам му марката, пущам го в кутията и изхвърквам на чист въздух.

След седмица съм си вкъщи. Жена ми ме гледа навъсено. Казва – как е могла толкова години да живее с мене! На масата е собственото ми писмо. А в писмото пише:

„Здравей колега.

Пристигнах благополучно. Дълбок сняг покрива земята. Семената да се почистят, значи. Ще донеса паламуди. Мама почина от воден плеврит с аеропланна поща и я туриха в склада. Ще я получиш с колет. Прати я на опашката да купи четири вагона дърва, тройно обезпрашени, че децата много ги ядат. Погрижете се за ковчег и три каси бонбони „кръц-кръц”. Трудещите се хвърлят всички сили за изпълнението на плана. Съобщете в милицията. Честит имен ден! Да изпратят с наложен платеж галови вериги за ремонт на тракторите!

Поздрави мама. Кажи на тате да не се безпокои, защото е куче от вълча порода и се обажда на името Транди. Лесно ще го намерят.

Аз ще си дойда в края на седмицата. Чакай ме довечера на гарата.

Целувам жена му на Кольо, Малката Богородица!"

Следва подписът на моя милост.

Редактирано Януари 11, 2010 от Чебурашка

[Eлф]

Чебурашке с приказният герой от подписа ти съм печелила първа награда от карнавала в края на седмицата на детската книга някога мнооого отдавна когато бях хлапе . Подариха ми книгата "По кървав път" . Хубав спомен

Karlson koito jivee na pokriva

[Alexander]

Двама доктори си говорят над леглото на пациента:

- Колега, този ще го лекуваме ли, или да го оставим да си поживее...

[Eлф]

Двама доктори си говорят над леглото на пациента:

- Колега, този ще го лекуваме ли, или да го оставим да си поживее...

Александър повярвай ми, отдавна така не съм се смяла

[mochito]

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва: - Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите... първият е пикане прав..

Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила... Адам, започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред.

На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята!

Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала:

- Господи мой, а какъв е вторият подарък??

Бог промълвил:

- Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко!

[Guest hrisko_89]

http://www.vbox7.com/play:2ba9b9fa

Братя роми нищят глобалната и местна политика. Гледайте и се Учете ...

...какво да прави, ако искате да сте смешни на хората

[Guest hrisko_89]

Това го копирах от един форум във вибокса.

Развитие на България след 2011г.

2011г.

Най-после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира на мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.

Извиканите на място геолози само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.

Понеже цялата основа на планината е един огромен слитък самородно злато с тегло около десет милиарда тона.

Когато научава новината, министър-председателят (знаете сами кой е ББ ), който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре отпреди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента (Гоце). Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по-зле, и вдига слушалката на специалния телефон.

„Гошо, разбра ли? – пита възбудено министър-председателят (Бате Б). – Я зарязвай всичко и ела да се напием!”

Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърждение, нарежда да приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.

Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.

Редица основни играчи в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.

Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.

А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.

2012 г.

България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак да ни висят на гърба толкова икономики… Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират (а дано всичките да фалират!), понеже никой не иска парите им.

Всички български емигранти се връщат у дома въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат парите си там.

Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.

„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.

2013г.

Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.

България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунелът (А кой, ако не той? Ако не беше ББ – метро на куково лято), в резултат на което печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем според новоприетата конституция това не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен.”

Сменен е и химнът – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее с „на-на-на”.

Най-големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежът на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.

Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език. (Крайно време беше.)

2014 г.

Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори с Кристияно Роналдо за титулярно място в „Спортист” - Своге.

Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.

България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.

Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди, са съборени и построени отново. (Леле-леле в Слънчев бряг е било мазало!)

Потомците на Балдуин Фландърски и цялата им рода до десето коляно, както и съседите, претендират да получат българско гражданство.

2015 г.

Вестник „Струма” купува “Файненшъл таймс”, добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем това е проблем само за по-възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и, общо-взето, се оправят.

Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.

Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo”, който работи само с гласови команди на български. Например за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”

В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.

2016 г.

„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат (друго си е да поркат в Sin City ). БФС тегли жребий кой да представя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.

След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” - Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.

Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператора. В знак на уважение към славното минало, целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.

На границата са заловени първите американски и японски емигранти.

2017 г.

Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и започва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не …, ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни започват да се прегръщат и отварят бутилка гроздова.

Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ, Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден в Плевен или само коренът му е български.

Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.

България извежда двадесети пореден сателит в Космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антарктида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.

11.09.2018 г.

Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София…

А още не сме изхарчили и половината от златото.

[Ирина - Horus - Чебурашка]

За някой са спомени, а за други нещо съвсем нереално

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.

"На ти две лукчета, че нямам да ти върна.

"Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

Да пушиш в самолет.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

Да играеш на > ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

Да познаваш мириса на "Кореком".

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете.

Включваш се в конферентен разговор с още "n" на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

Да ядеш луканка по празници.

Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

Да си прибираш ключа на връв под блузата.

Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.

Майка ти да донесе огромен чувал със соц. дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"

Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.

Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

Да се събирате у вас или съседите защото спират тока 2 към 1 и освен това няма друго какво да се прави.

Да гледаш през прозореца кой блок има ток и да прелистваш на ум дали не познаваш някой от там за да му идеш на гости да гледаш мача.

Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в училище.

Да ти намалят поведението! С две единици!

Да си купиш касети за 7 лева с връзки.

Да гледаш в тавана светлината от нафтовата печка, докато заспиш.

Да ходиш до "Кореком" и да гледаш показаните тоблерони, шоколадови яйца и касетофони с жален поглед.

Да помагаш на тате да прекарате "държавния" бензин през филтър със син камък, за да му се махне боята и да не ви хванат.

Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш в задължителната физ. зарядка.

Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи на 12V за осветление и да върже портативен руски телевизор към нея, за да гледате "Время" или "Панорама".

Да си купиш билетче за градски в София и да се возиш с него във Варна, а при проверка от контрольор всичко да е наред.

Да ходиш в "Търговия на едро", за да си купите банани с връзки и в пълна секретност.

Да носиш 2 стари гуми годни за регенерат, за да можете да си купите 1 нова "Вида Спорт". Имаше и руски в "Кореком".

Да скриеш изкуствените зъби на баба си.

Да се хвалиш пред приятелчетата си колко бой си изял от мама и тате.

Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а с още десетина вагабонти, с надеждата да докарат "Pif" и ако няма да търчите през глава до следващия РЕП.

Да можеш по всяко време като огладнееш да отидеш у съседите и да те нахранят.

Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му дрънкат клечките и да те хванат в училище, че пушиш.

Да си занесеш запалката за зареждане.

Да си мечтаеш за електронен часовник.

Да отидеш на НВО( военно).

Да стоиш две години в казармата плюс три месеца задръжка ако не си приет да учиш.

Да имаш политически изпит за влизане във ВУЗ.

Да имаш политически изпит за дипломиране във ВУЗ.

и т.н.

[Guest Veselin]

България и 2012-а (копирано от един сайт)

През 2012 в България опозицията ще излезе с изявление, че при тяхното управление не е имало никакви световни катаклизми и ще внесат вот на недоверие към Бойко Борисов. На г-н Борисов обаче въобще няма да му е до тъпите копелета, защото ще има огромен проблем с боклука от катастрофата.

Ще се окаже, че някой от изригналите вулкани е собственост на Царя и в следствие на изригването си Негово Величество е разширил земите си с още няколко стотин хиляди хектара, за които не е проблем да се извади законен документ за няколко дни, стига само земите да не излизат от пределите на страната ни.

[Guest Veselin]

Рухна митът за братя Аргирови

Стоянка, майката на Благовест и Светослав Аргирови, популярен естраден дует от 80-те години, сензационно призна пред етрополския ветник "Нов подем", че е родила само един син.

"Родих само Благовест, нямам други деца", каза възрастната жена. Оказа се, че т.нар. Светослав Аргиров никога не е съществувал. "Светослав Аргиров е оптическа измама", заяви проф. Атанас Куюмджиев, едно от светилата в родната наука. "В средата на 80-те разработихме образ чрез пречупване на светлината, посредством невидимо с просто око огледало. Когато имаше концерт, Благовест излизаше на сцената с огледалото и наистина ефектът беше голям - появяваше се още един негов образ"-допълни професор Куюмджиев. Той обясни, че името Светослав е дадено от тогавашния директор на интитута, за да се слави светлината, която е в основата на изобретението.

"Знаехме за манипулацията, но смеехме ли да кажем нещо", въздиша Павел Николов, тонрежисьор в студио Балкантон, участвал в повечето записи на "дуета". "Баща му на Благовест беше комунист, директор на свинекомплекс, как да тръгнеш срещу такъв". Така фалшивият дует жъне успехи до идването на демократичните промени. След това никой не е виждал братята заедно, а Благовест се представя ту за себе си, ту за Светослав. Гигантската манипулация рухна чак с признанието на майката. "Много години ми тежеше тази тайна. Започнах да боледувам и миналото лято отидох на Кръстова гора. Там се зарекох, че ще разкрия тайната за близнаците, само да ми мине. Като по чудо за няколко дни всички болки отшумяха", разказа задъхано Стоянка Аргирова. Соня Васи, близка на братята, заяви за изданието, че когато е правила секс с двамата, винаги била много пияна, но помни, че главата и сякаш се удряла в нещо като стъкло. "Затова връзката ни беше кратка, главата щеше да ми потрябва и за по-натам. Поне тогава така си мислех", връща лентата първата българка, позирала гола за Плейбой.

Защо все пак се е наложило създаването на Светослав Аргиров?

"От концертна дирекция в онези години много настояваха да се създаде мъжки дует. Повечето ни певци по това време бяха скарани и никой не искаше да пее с колегите си. Така прибегнахме до услугите на учените", признава днес тонрежисьорът Николов.

Редакцията на вестника изпрати по факс няколко въпроса на Благовест Аргиров, но до момента - вече две седмици - нямаме отговор от певеца.

http://slackpack.net/?q=node/696

[Пламъче]

Аз се лекувам сама,защото като се знам какъв инженер съм,си представям лекаря какъв доктор е и ме хваща страх.

[Guest Woqk]

Аз се лекувам сама,защото като се знам какъв инженер съм,си представям лекаря какъв доктор е и ме хваща страх.

А това се изпуснах да го кажа веднъж на личната си лекарка и сестрата й, при което лекарката ме гледа като паднала от Марс, а сестрата ми вика - а не е така ти си добър инжинер сигурно...

[Пламъче]

Усмивка от миналото

В края на партийно събрание ораторът крещи:

-Да живее Българското БКП!

-Да живее Руското БКП!

-Да живее Американското БКП!

-Да живее Германското БКП!

-Да живее Албанското БКП!

-Да живеят всички БКПта по всичките Земни кълбета!!!:3d_022::3d_022:

[Guest hrisko_89]

Веднъж в началото на първи курс, влизам с малко закъснение в едно упражнение. Пуснат е някакъв списък. Питам момичето, което ми даде списъка, какъв е този списък. Тя ми казва, че трябва да си напишем номерата. Гледам написали някакви номера, явно не съм погледнал внимателно, защото помислих че става дума за джиесем номера и си написах номера на джиесема. И някой ми вика : " ама трябва да си напишем факултетните номера."

П.п. На упражненията правим списък с присъстващите и си записваме факултетните номера и имената.

Редактирано Февруари 25, 2010 от hrisko_89

[Креми (късметче)]

"...

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

..."

В гимназията да носиш всеки ден в продължение на 5 години една и съща синя престилка с бяла якичка. Да имаш 2 бели якички към нея, скроени и ушити саморъчно, за да се перат по-често. Единствен моден лукс - под престилката да се подава цветна блуза и ластикът/ шнолата на задължително вързаната коса да е в същия цвят като блузата. Ама пак беше хубаво!

Леле, колко динозавърско звуча.

[Аделаида]

"...

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

..."

В гимназията да носиш всеки ден в продължение на 5 години една и съща синя престилка с бяла якичка. Да имаш 2 бели якички към нея, скроени и ушити саморъчно, за да се перат по-често. Единствен моден лукс - под престилката да се подава цветна блуза и ластикът/ шнолата на задължително вързаната коса да е в същия цвят като блузата. Ама пак беше хубаво!

Леле, колко динозавърско звуча.

Да, наистина си имаше и своите хубави страни, ние си скъсявахме престилките в различни дължини и гледахме все пак да добавим по нещо по различно. а когато след училище се срещахме някъде със съученици беше много приятно и настъпваше една суетня...ММММ, Какво ще облека?!?!?

Аз бях намерила на майка си една якичка от престилка, ка която бяха на писани имената на най-любимите й съученици и прибрана за спомен в албума й.

Също се сещам, че тогава нямаше толкова цветни и различни раници, но затова пък аз моята си я уших сама, като доста други съученици и това ни позволяваше да развинтим доста своето въобръжение, тъй като едно, че си ги рисувахме, ами и на всичкото отгоре пришивахме по нещо, слагахме значки и какво ли още не...беше голям купон, макар и соц.