14. Фарисей и митар

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Фир-Фюр-Фен - Благославяй(песен)

Добрата молитва

О, Велика Любов (формула)

Беседа: Фарисей и митар

Господи, изпрати ми един ангел (формула)

Господи, дай благословение и на моите братя (формула)

Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете: Лука 18

Съвременните хора проповядват, че човек, за да успее, трябва да има воля. Във волята има трояко проявление – волята може да бъде, първо, своеволие, второ, воля, която има предвид само нашите интереси, само интересите на нашия народ и, трето, воля, която има предвид интересите и на нашето общество и народ, и на човека, и на Бога. Последната воля, която обема в себе си всички задължения, които имаме към този свят, воля такава, че няма никоя сила, която може да ни отклони от нашия дълг – тя е воля добра. Воля да работиш за славата Божия и човечеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характер – това е воля. Някои казват: „Ти трябва да имаш благороден ум“; ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает да приложи в Живота възвишените мисли – това е благороден ум.

Фарисей и митар

[mvm]

Много интересна беседа

Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш. Но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата – ето въпроса, който се слага пред вас. Вие възпитавате децата си като фарисеите: да не барат съдините, да се не оцапат, дори да не си наквасят ръцете – майката ще ги измие; да им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета. Бащата трябва да стане роб на този фарисей. Като дойде вечер бащата, намусват му се: „Скоро, искаме това, искаме онова“ – и той се сгуши. Защо е казал Христос: „Горко вам, книжници и фарисеи“? И в домовете при децата си, и в черквите – навсякъде проявяваме тези черти на фарисеите и се чудим защо Царството Божие не идва. И отгоре на това укори: „Калпав свят, калпаво общество, свещеници такива, онакива, учители лоши, управници лоши.“ А той – светия! И ти си такъв като ония, които укоряваш. Спри и остави тия неща, защото майка ти е при теб – щом кажеш „чъррк“, хоп и ще получиш храна. Тези неща може да ви се виждат смешни, но те са велики истини – те са дребни работи, но трябва да вземем поука от примера. В сравнение с Небесния живот, ние сме голтаци и Господ постоянно ни праща майката с тия червеи. Поздрави майка си, защото ти носи храна – колко място е обиколила тя, докато намери един червей! Как да благодарим на Бога, който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна? Всяка сутрин да казваме и ние „чърррк“ – да Му се молим.

[Донка]

За онези, които разбират, всичко има смисъл, а за онези, които не разбират, всичко е безсмислица.

Хубаво е да си го напомня човек всеки път, когато чуе себе си да определя нещо като безсмислица...

Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към Природата, към възвишеното и идеалното.

Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила.

Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си.

Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви: „Славен, велик е нашият род.“

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската Кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.

Колко много си приличат "фарисеите" от всички епохи и култури...

И във всеки от нас седи потенциално един такъв - "човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето; човек, който се е влюбил като мома или момък в своя портрет, който, където ходи, само него вижда." Дали успяваме винаги да "засечем присъствието" му в поведението си или това е невъзможно, защото той е заслепил сетивата ни вече?

Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейска цивилизация. ...Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити.

Фарисей и митар

Кога формата загубва съдържанието си и се превръща в проста черупка, пълна с паразити?

Цивилизация, която почива на фарисейството, може ли да роди или възстанови съдържанието на формата си?

Може ли да се почисти и да се осмисли?

Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния ви вид – Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява.“

Това ли е лекарството?

[mvm]

Ми той го е казал

Истината не е там, а е в онзи среден път: като вземете добрите черти на фарисея – неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря – неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава грешката си и да се стреми да изправи живота си.

Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря. Вие не знаете какво може да се случи с вас в бъдеще; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят.

Доста е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб; доста е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между Ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме; ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно обръщайте внимание както върху една добродетел, така и върху една погрешка. Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на Живота, за което, ако се хване, може да излезне на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека – те са, които могат да изменят нашия живот, то е закон.

И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи.“ У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението – и той каза: „Аз ще работя за спасението си“; и затова Бог даде благословение нему, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.

Сещам се за един Дзен коан, в който проститутката и свещеникът живеели един срещу друг и като умрели, проститутката отишла в Рая, а свещеникът в Ада. Защо? Защото свещенникът през целия си живот завиждал на проститутката и мислел, че тя живее много интересно, и му се искало и той да живее така разгулно. А проститутката наблюдавала свещеника и си мислела, дали някой ден ще може да живее като него праведно, да влезе в храм с чиста душа, мислела си също, че не е достойна за това.

И тази беседа какво казва: дори една добродетел да е останала в човека, тя е достатъчна да го спаси. Е, това не означава да се надяваме само на една последна добродетел.

[Надеждна]

Много са нещата,които ни казва Учителя,както обикновено.И сигурно ще откриваме винаги по нещо ново всеки път,когато го препрочитаме.Споделям с писалите вече онова,което ги е накарало да се размислят.Само искам още малко да доразвия мисълта за "фарисейските цивилизации".Едно от нещата,които ме хвърлят често в недоумение е тази показност,с която хората задоволяват някаква повърхностна себичност.Ако решиш да кажеш НЕ и да живееш по свои собствени правила,в мир и хармония със себе си,ставаш аутсайдер,ако ли не - се чувстваш нещастен и неудовлетворен,разяждан от вътрешни противоречия.Намирането на златната среда ,между фарисея и митаря,се оказва не чак толкова лесна задача особено в днешни дни.Но дори и да успееш за себе си да балансираш,идва следващата още по-трудна задача - как да спреш децата си да не се поддават на течението...Да са заедно с всички,но и да се усещат индивидуалности,с добра аргументация за избора си...

mvm,абсолютно точен пример-асоциация!!!Какво е един свещеник,който не е опитал от греха на проститутката,а винаги дълбоко в себе си е съжалявал за това и тайно и е завиждал,което е много по-тежък грях,но неосъзнат,непризнат,неосмислен,някак си непоказен за типа-фарисей...(И пак стигаме до грешката и прошката.)

[Донка]

Моника! mvm!

Как да спрем децата си? Как да им помогнем?

Колкото повече се опитваме да спираме, толкова повече ги тласкаме в същата посока... Може би ако се опитаме да се поставим честно на тяхното място...

Дали не бихме направили повече грешки и неразумни стъпки от тях?

И фарисеят прави сравнение и казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител.“ Казва му Господ: „Ако бях те турил на негово място, какво щеше да бъдеш?“ Някога един Ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му казал: „Как търпиш тази ниска твар, аз да бях на Твое място, бих очистил Земята от нея.“ Господ пратил Ангела на Земята да се въплъти и го оставил в същото положение и Ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал. Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.

Когато за пръв път прочетох това, стоях известно време потресена. Та аз десетилетия наред бях смятала това „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другия, грабител.“ - за благородство. Така разбирах ролята на хората, които вършеха грях по моите мерки, а и по божествените. Признавам, че ми беше много трудно и бавно да преосмисля и променя това...

Когато се опитвах да се поставя на тяхното място и да си представя, че мога да направя същите и дори по-страшни неща, всичко в мен се бунтуваше... Помогна ми това:

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото Онзи, който е положил великите закони в Живота, казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до Великия закон на човешкото благо.

Постепенно осъзнах, че другият човек всъщност ми играеше нещо като роля в театъра на живота и ми показваше при какви обстоятелства и какви лични избори мога да стигна до неговото положение... Както и аз играя същата роля в театъра на хората около мен и също им показвам модели на житейско поведение и причинно-следствена връзки... Великият Шекспир! "Целият свят е сцена и всички мъже и жени - просто актьори" - един за друг...

"да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним."

Не е лесно да се надскочи осъждането и да се трансформира в ценен урок, не е лесно да се поставим на мястото на човека, когото до вчера сме осъждали. Но се получава, когато спрем да се идентифицираме със своята роля в театъра и разберем, че ние не сме ролите, а а актьорите в спектакъла, който играем за себе си и другите... Ставаме по-отговорни към избора на ролята си и по-внимателни към развитието на общия сценарий...

Може би ако на това успеем да научим децата си....

[Донка]

Има хора, които не обичат да отварят устата си, само мълчат. Разбирам да мълчиш, но кога? Когато си гневен, когато искаш да обидиш човека, когато завиждаш. Но когато си радостен, когато трябва да се каже утешителна дума, отвори устата си и я кажи. Отваряте ли си устата, когато ще възпитавате децата – ето въпроса, който се слага пред вас.

Защо е казал Христос: „Горко вам, книжници и фарисеи“? И в домовете при децата си, и в черквите – навсякъде проявяваме тези черти на фарисеите и се чудим защо Царството Божие не идва. И отгоре на това укори: „Калпав свят, калпаво общество, свещеници такива, онакива, учители лоши, управници лоши.“ А той – светия! И ти си такъв като ония, които укоряваш. Спри и остави тия неща, защото майка ти е при теб – щом кажеш „чъррк“, хоп и ще получиш храна. Тези неща може да ви се виждат смешни, но те са велики истини – те са дребни работи, но трябва да вземем поука от примера. В сравнение с Небесния живот, ние сме голтаци и Господ постоянно ни праща майката с тия червеи. Поздрави майка си, защото ти носи храна – колко място е обиколила тя, докато намери един червей! Как да благодарим на Бога, който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна? Всяка сутрин да казваме и ние „чърррк“ – да Му се молим. Знаете ли какво значи това? То има дълбок смисъл. Какво съдържа това „чърррк“? Ако бяхте го знаели, щяхте да знаете думите, с които говори Небето – много къса дума, но съдържателна.

Какво съдържа човешкото „чърррк“? С Любов и Благодарност?

[Ани]

Виждам,че фарисеят в беседата е безкрайно неприятен, както на Учителя, така и на писалите по темата. Преди да прочета тази беседа възприемах притчата от Евангелието нормално. Фарисеят ми беше неприятен, митарят - обратно. Но и двамата ги възприемах повече като исторически личности от действителността в древна Юдея, преди повече от 2000г. Никога не съм се отъждествявала нито с единия, нито с другия.

Мисля, че след прочитането на беседата ситуацията си остава същата. Не мога да се съглася с Учителя този път, че това са двата основни типа хора сред човечеството.

Образът на фарисея е ясен и тъй като почти всички се спирате на него, то на мен ми се иска да разгледам другия образ - този на митаря. В притчата това е грешен (всъщност симпатично грешен), но каещ се искренно човек. Човек който знае, че е грешен, че е по-ниско от някои други и чистосърдечно си признава това пред Бога. Естественно, че такъв човек ще се хареса повече на всяко началство, включително и на библейския Бог.

Ето как го описва Учителят в беседата: (тези които имат алергия към цитатите, могат да го прескочат )

Сега, да се обърна към другия тип – към митаря. Имаме човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти – също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита – обича да похапнува повечко и да попийнува. – „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна“ – така си философства той. И затова става бирник – оттук ще изпроси, оттам ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата: „Ти правиш като мен, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми; не искаш да ми го дадеш – ще си го взема насила или открадна.“ Казах, митарят има лице възвалчесто, вежди – дебели, брада – отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40-45 години. Брада – с черни рошави влакна; мустаци – също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система. Човек на чувствата – импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. ..

Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред хората, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство; има религия, но в нея той е поставил образа на Добрия Бог, а не своя – всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело, има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия: не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Теб, Ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Теб. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме – ям, пия, но съм станал като свиня. Прости ми, че не мога да използвам благата, които Си ми дал.“ И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал – един ден той ще надмине фарисея.

Този тип хора ги виждам постоянно.Техният възвишен идеал е само вътре в църквата, пред иконата, пред свещеника, пред Бога. Но като излязат, те са си пак същите. Пак ще краде, лъже и т.н.

Учителят казва:

Истината не е там, а е в онзи среден път: като вземете добрите черти на фарисея – неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря – неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава грешката си и да се стреми да изправи живота си.

Всъщност според мен основните изброени качества на митаря ги виждам така:

Милосърдие-то е повърхностно, какво милосърдие може да има в човек, който те обира. Без да му мигне окото, който продава или произвежда направо отровни храни, който може да се напие до козирката и да хвърля пиратки от 8-етаж, без да му пука къде ще паднат, който ще си подкара колата като луд, ще осакати или убие хора и всичко това го прави не нарочно. Просто той си е такъв. Ами, че и хищника си е такъв.

дълбоката религиозност-тази религиозност ми е до болка позната. Първо хората от типа на митаря в момента са предимно материалисти, но ако случайно вярват в Бога, то това ще е според каноните на православната църква. В храма са наистина много искренни, но като излязат, продължават да си правят каквото знаят. Виждала съм дебеловрати мутри, които искренно реват в църквата, но никаква промяна след това. Продължават да са си мутри. Съседката ми отгоре ходи редовно на църква, искренна е и чистосърдечна. Но това не и пречи да си маха пломбите на радиатора, да маха водомера и изобщо да лъже на дребно. Всъщност не е толкова надребно, защото точно от такива дребни хитрости българинът се е докарал на това дередже.

, вътрешното съзнание да познава грешката си и да се стреми да изправи живота си.

-това вътрешно съзнание е от ден до пладне, както се казва. Не знам в притчата от Евангелието дали митарят е престанал да събира данъци, т.е. да смъква по две кожи?

Хората, отчаяни, се самоубиват; и кой се самоубива? Не се самоубиват митари, а все фарисеи.

Естественно, защото митарят е склонен да убие, не да се самоубие. Няма да забравя по време на Лукановата зима думите на две интервюирани жени, едната българка, смирено преглъщаше сълзите си и казваше:„като трябва-ще се умира“, другата циганка, крещеше срещу журналистката:„ако трябва ще убиваме, не можем да мрем от глад“.

Ето това са фарисеят и митарят. Според мен. Между другото ромите са типични представители на митаря.

Знам, че може би за мен са думите от беседата

И отгоре на това укори: „Калпав свят, калпаво общество, свещеници такива, онакива, учители лоши, управници лоши.“ А той – светия! И ти си такъв като ония, които укоряваш

Знам, че някой може да ме обвини във фарисейщина, но ще ви кажа едно:

Писна ми от простаци в тази България, започвам да предпочитам фарисеите пред митарите . Това е!

Цитатите са от беседата „Фарисей и митар“.

[Надеждна]

Ани,благодаря ти!Накара ме да се размисля... Типът,за който говорим май е един и същ,само дето за мен има повече фарисейска,а за теб - митарска фасада,но в основите си и аз говорих за тази показност,която съществува за пред другите,а иначе всичко се повтаря до безкрайност,въпреки "признаването" на грешките и разкайването.

По-важното според мен,а и според Учителя,както го разбирам,е да намерим средата на хубавите страни от двата типа,"като вземем добрите черти"от единия и другия.

И аз,като Донка,признавам,че ми е трудно да видя причините за "по-ниското стъпало на другия",още повече да се опитам да ги открия в себе си и да ги изкореня без да осъждам.В този смисъл може би е добре да не "осъждаме"нито фарисея,нито митаря,а да ги открием най-напред в себе си и да се опитаме да развием "добрите им черти".

[Донка]

Благодаря на Ани за живия образ на един съвременен митар...

Наистина в беседата са изтъкнати повече положителните страни на митаря - сигурно за това си е имало причини на времето. Нека не забравяме, че първите последователи на Учителя са били от кръгове, застрашени от духовната гордост много повече, отколкото от простащината.

Всъщност нито Христос, нито Учителя дават кредит на простащината:

У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението – и той каза: „Аз ще работя за спасението си“; и затова Бог даде благословение нему, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.

Доколкото разбирам идеята е в "последното"...

При фарисея добродетелите идват като осъзнат стремеж към съвършенство - дотук добре. Но ако този стремеж доведе до зависимост от духовността и съвършенството - деление на хората на духовни и не- или по-малко, поставяне на свои лични мерки за духовност и класиране по този признак, осъждане на не-духовните... То тогава къде отива Любовта - Христовата - "обичай ближния си както обичаш себе си"? Значи накрая, когато човек има вече усещането за някакви постижения, точно това усещане срива всички постижения....

Митаря е човек без претенции за духовно израстване, човек с примитивен от духовна гл. т. живот - простак. Макар и само за момент този човек осъзнава бездуховността си (значи част от персонажите, които ни дава за пример Ани, не отговарят на типажа. Те по-скоро са събрали негативните черти на фарисея и простака в едно. ). Такъв момент събужда смирението - то идва накрая - като резултат от не-праведния живот. Според мен образът на митаря не е развит подробно, защото от него само едно качество може да се вземе - макар и моментното смирение - лекарството за гордостта на фарисея.

По-лесно е да се смири човек, когато е сгрешил поради слаба воля и се е поддал на изкушенията. Много трудно е смирението, когато човек не позволява на себе си грешки и се движи по някакви мерки за възвишено. Ако човек може да се постави макар и за момент на мястото на този, когото е склонен да осъди, той може да излекува гордостта си, има надежда за него...

Затова и понякога умишлено оставям себе си да направя или помисля нещо, което въобще не ми е присъщо или не харесвам... Поддам се на лакомия или на одумване, или на леност, или на лекомислие.... нещо малко, незначително - като ваксина срещу възгордяване... Ако чуя в мислите си да укорявам някого, веднага се обаждат антителата - "е, хайде - нима не помниш, че и ти веднъж... и двамата сме просто чеда Божии..."

[Ани]

Донке и Моника, напълно съм съгласна с вас.

По-важното според мен,а и според Учителя,както го разбирам,е да намерим средата на хубавите страни от двата типа,"като вземем добрите черти"от единия и другия.

И аз,като Донка,признавам,че ми е трудно да видя причините за "по-ниското стъпало на другия",още повече да се опитам да ги открия в себе си и да ги изкореня без да осъждам.В този смисъл може би е добре да не "осъждаме"нито фарисея,нито митаря,а да ги открием най-напред в себе си и да се опитаме да развием "добрите им черти".

Моника

По-лесно е да се смири човек, когато е сгрешил поради слаба воля и се е поддал на изкушенията. Много трудно е смирението, когато човек не позволява на себе си грешки и се движи по някакви мерки за възвишено. Ако човек може да се постави макар и за момент на мястото на този, когото е склонен да осъди, той може да излекува гордостта си, има надежда за него...

Донка

Май съм по-близо до митаря? Вчерашният ми пост ме наведе на тази мисъл. Написаното от мен беше импулсивно, под въздействието на много фактори.

Ако чуя в мислите си да укорявам някого, веднага се обаждат антителата - "е, хайде - нима не помниш, че и ти веднъж... и двамата сме просто чеда Божии..."

Донка

То и при мене се обаждат, но не веднага. Трябва ми известно време.

Има теория според която душите се делят на стари и млади. Младите души все още не са преживяли много инкарнации, нямат голяма опитност, но и не са много изкушени. В тях е силен егоизмът тъй като тяхната цел е да развият индивидуалната си същност. Пример за такава душа е митаря.

Фарисеят е от старите души, но обременен вече много с тази индивидуалност, затънъл в нея. Не всяка стара душа , душа минала през много инкарнации, има съдбата на фарисея. Но ако затъне, то нейното измъкване е много по-трудно от това на младата, развиваща се душа на митаря.

Затова и Исус Христос в притчата, която разказва, и Учителят в беседата, като че ли изпитват повече симпатия към митаря, отколкото към фарисея.

Това от езотерична гледна точка. А ако прочете човек Евангелията ще види, че думата митар се споменава много често. На митарите се гледа като на грешници, но подлежащи на изцерение. Докато фарисеите май са безнадежден случай?

46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?

Матея, гл.5

10. И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.

11. Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?

12. А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;

13. идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Матея, гл.9

31. ... Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

32. защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

Матея, гл.21

Подобни цитати могат да се вземат и от четирите Евангелия. Един от 12-те апостола е митар:

2. А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,

3. Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,

4. Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.

Матея, гл.10

Всъщност защо евреите са мразели толкова много митарите, че да ги наредят на една линия с грешниците? Мисля, че отговорът се крие в превода на тази дума на български - бирник. Не знам за кого са събирали данъци. Май за римляните? Не са и били много учени. Интересното е, че именно най-ученият от апостолите предава Христос - Юда.

Като, че ли в християнството има една основна нишка на неприязън към хората с много знания и обратното - симпатия към по-простичките. Не знам защо е така, но това е голям коз в ръцете на марксистко-ленинският материализъм, че целта на религията е да замъгли разумът на хората и да бъдат по-лесно експлоатирани. Преди 89г. на учениците по история се казваше: „Христос е възкръснал, защото Спартак е умрял на кръста“.

Доколко в тези думи все пак има някаква истина...?

[Ася_И]

"Учителят ме запита едва чуто: „Чели ли сте нещо?” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе в една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка – „Митар и Фарисей.” От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори Го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не прие. Не остана друго, освен да благодаря. Гледам го и си мисля: Какво осмирение! Откакто го видях, оттогава заявявам: видях, познах, разбрах какво значи смирение. В ушите ми звучи: „Чели ли сте нещо?” Това нещо той не може да нарече свое, Словото, което ни даде, нито веднъж не нарече „мое”.

„Митар и Фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив.”"

Спомени от Паша Тодорова

[Слънчева]

Сега и двамата – както единият, така и другият – имат нужда да изправят живота си. Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска да каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за Живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея. Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря. Вие не знаете какво може да се случи с вас в бъдеще; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят.

Много са показателни описанията и на фарисея и на митаря. Срещала съм и от двата типа. Реалната, истинска оценка на живота ни, както и на живота на предците ни ще ни помогне да се смирим. Имаме много натрупвания и грешки от миналото и само истината вътре в нас може да ни освободи, да ни помогне да се очистим.

Високомерие и гордост=студенина /колкото и високо обществено положение да заема фарисеят е роб на его-то/

Смирение и доброта=топлина /макар и по-простичък човечец, но с доброта и откритост печели симпатии/

И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи.“ У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението – и той каза: „Аз ще работя за спасението си“; и затова Бог даде благословение нему, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.

Питам ви тази сутрин вие де сте – в последната ваша погрешка, или в последната ваша добродетел? Ако сте в последната грешка, аз ви съжалявам – пазете се, вие сте на опасно място в Живота. Ако сте в последната ваша добродетел, вие сте на сигурно място и аз ви уважавам – вие сте на сигурна канара, дръжте се за тази последна добродетел и Христос ще върви с вас.

За да работим за спасението си е нужно да сме смирени, но и да разбираме другите, да се отнасяме с любов към ближните...

Е, аз не винаги успявам, но се старая. Още повече, че си имам трески за дялане, та поне да не съдя другите...