braman Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 Едно твое дете, дори и да порасне, няма ли да ти пука за него? Та ти в него си вложил толкова енергия, кръв, себе си дори. Възможно ли е да прекъснеш връзката нацяло? Арабинът, като си роди арабче, да не би да става европеец или той винаги си е бил европеец,а сега, според случая, си е родил арабче? Добре, така е. Ама това арабче не е ли пак негова плът и кръв? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 (edited) А ако си "роди" еврейче? И откога раждат мъжете? Настъпило е време да се освобождаваме от националното самосъзнание. Както и от религиозното такова. Истински мъдрите хора от всички нации и религии не принадлежат към никоя нация и религия. Обичат всички, не са привързани към никоя. Една моя съученичка преди години прие исляма и се омъжи за арабин. По свое желание. По някаква причина реши, че това е нейната религия. Спомням си какъв ад беше в семейството й. Баща й спря да й говори, майка й се побърка в опитите си да ги сдобрява. Директорът на училището ни я изключи, защото "нарушавала морала" на останалите ученици в школото. Тъй като беше интелигентна и ученолюбива, завърши в някакво специално училище, така че си получи дипломата. И какъв "грях" е извършило момичето? Изневерило на религията на тати и на "всички българи"? Свещеното православие, заради което сме готови да се отречем от близките си? Това е само един мек пример за глупостите и действията срещу любовта, извършвани от хората в името на религията. Да не си правим илюзии - никоя религия не ни гарантира мъдростта и близостта с Бог. Това е за вярващите във външното, а никой учител не е това. Редактирано Юли 6, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 Как може един Учител да принадлежи към нещо или някой? Ако и да си приписва някаква религиозна принадлежност, това е само формално - параван, правещ учението му смилаемо за човешкото съзнание, в зависимост от времената и вярванията. Канал, осигуряващ стабилен контакт. Театър с цел комуникация да се осъществи. Поздравления azbuki! Нима е важна народността или цвета на кожата, за да си човек? Мисля си, че добрия човек обича/разбира всички. Любовта във всичките и форми е за предпочитане, дори чисто човешката, та тя е трамплин към Божествената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 Едно твое дете, дори и да порасне, няма ли да ти пука за него? Та ти в него си вложил толкова енергия, кръв, себе си дори. Възможно ли е да прекъснеш връзката нацяло? Арабинът, като си роди арабче, да не би да става европеец или той винаги си е бил европеец,а сега, според случая, си е родил арабче? Добре, така е. Ама това арабче не е ли пак негова плът и кръв? Аналогията е неуместна. Първо ние не създаваме децата, а само физическата им форма и то пак не е точно да се каже, че я създаваме ние, а природните закони. Ние не създаваме децата изпълнявайки някаква точно определена духовна цел, както едно учение. Създаването на деца, въпреки думата която използваме в настоящето е жертва, а не творчески процес. Може да се употребят някои методи за формиране характера на детето в преднаталния период, но истинското създаване на деца със силата на мисълта ще дойде след може би милиони години. Предполагам, че учителя остава свързан със своето учение и след като престане да го поддържа насочвайки своето благотворно влияние върху него, но вече в кармичен смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 (edited) Спокойно. Ще опитам да доизясня какво имам предвид. Всеки, когато прави нещо, оставя в него своя отпечатък - собствените му чувства, мисли. За това няма спор, нали? Но когато посвещава и жертва и живота си от дъното на своята душа, то неговият отпечатък е неизмеримо по-голям и качествено различен. Той е вложил Животът си в своя отпечатък. Един вид е разпръснал Себе си. Учителите, тези Висши Същества, идвайки да помагат за мировата еволюция, не оставят само идеи, а нещо много повече - това е разковничето. Когато вливат Живота си, той придобива самостоятелно Битие. И това Битие започва да Живее в техните последователи. Когато последователите напуснат дадено учение и Учител, все пак в тях остава един духовен плод - един градеж. Христос не е протестант, нито католик, нито евангелист, нито православен и т.н. Да, повърхностно е да се приема тълкуването на мисълта ми, че Христос е християнин по този начин. Христовият Дух е в във всички тях. Буда е будист по същата линия на изложената мисъл за Христовия Дух. Точно, защото Той е Животът в тях, Животът, Който те трябва да усвоят все по-пълно и цялостно, и в това това усвояване Той Самият ги води към Себе Си стъпало след стъпало, форма след форма. ПП: Сега пак прочетете внимателно пост № 70 Редактирано Юли 6, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 (edited) Благодаря за изясняването Много точно - кагато един Учител е слязъл, той разпръсва себе си, живота си и самото учение, Словото, което оставя. Всички негови искрени последователи приемат в себе си частиците и все пак изграждат, привнасят нещичко от себе си. Един Дух и Едно Тяло, но от всички, едновременно различни и съединени в Едно, защото се вливаме в Него... и Той в нас... Христос не е протестант, нито католик, нито евангелист, нито православен и т.н. Да, повърхностно е да се приема тълкуването на мисълта ми, че Христос е християнин по този начин. Исус е християнин, а Христовият Дух е в във всички тях. Буда е будист по същата линия на изложената мисъл за Исус. Точно, защото Той е Животът в тях, Животът, Който те трябва да усвоят все по-пълно и цялостно, и в това това усвояване Той Самият ги води към Себе Си стъпало след стъпало, форма след форма. И за това понякога се получава, че ние носим частици от Всичко, от и в самия Живот. Не може да се отрича Пътя, защото без него няма Живот. Ух, ама как само измъдрях Редактирано Юли 6, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2009 Доклад Share Добавено Юли 6, 2009 Всеки, когато прави нещо, оставя в него своя отпечатък - собствените му чувства, мисли. Да и отпечатъкът продължава да си съществува, но върху него се наслагват други. Представи си прокопаването на канал. Учителят прокопава канала и пуска водата по него. Когато в резултат на свободната си воля учениците замърсят водата в канала и изменят посоката на течението му, учителят не изгражда същия канал наново, а друг. Целите на учителя не са свързани с някое точно определено учение, а с човечеството като цяло и от тази гледна точка дори и учението да престане да съществува, учителят не отклонява вниманието си, любовта и усилията си от човечеството, но им придава нова форма, канализира ги по нов начин. Всъщност учениците които следват старото учение рядко са същите, които са го следвали в началото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 Един духовен Учител и има, и няма религиозна принадлежност. Външно, формално погледнато обикновено има и това е съобразено с епохата, държавата, в която се преражда, нейните духовни традиции и егрегориална същност. По същество обаче духовният Учител е отвъд всяка религиозна традиция, защото той е познал Същността, т.е. Единното Съзнание, чийто израз е всяка една форма на съществуване, както и всяка една религиозна форма. Но всеки Учител си има свой подход, та и затова има различни Учители, които изпълват спектъра като се започне от Шри Рамакришна, който познава (не теоретично, а практически)различните аспекти на Единното Съзнание, за да разбере, че зад всички имена и форми Бог е един. (Тази истина Учителят я изразява в беседата "Да възлюбиш Господа" по следния начин: "Едни казват, че Баща им е червен, други - жълт, трети - зелен, четвърти - черен... Всеки го вижда един или друг, според цвета на очилата си.") В другия край на спектъра е Джиду Кришнамурти, който отхвърля всяка религиозна традиция и всякакъв духовен авторитет (външен и вътрешен), твърдейки, че към истината няма път, тъй като тя е винаги тук и сега. Единственото, което е необходимо, според него, за човека, е пасивната будност на съзнанието и безизборното осъзнаване - но това изисква зрелост на съзнанието и отхвърляне на всеки страх, който ни привързва към една или друга религиозна форма, създавайки илюзорни проекции. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Здравей, Иван, Не критикувам и не принизявам Християните , нито въздигам източните религии на пиедестал - Християнството, а още повече Учението на Учителят Беинса Дуно носят най-висшата давана досега масово на човечеството вибрация!!! Безспорно! А източните подходи са много по-детайлни и работещи практически! По въпроса дали са инволюционни - вероятно - но съчетани с вътрешното разбиране на новото време, учение, с новата вибрация - тази инволюционност се въздига прекрасно до еволюционност! Летвата на Христос е много висока, както и неговите вибрации, но повечето хора не могат да следват неговите думи и се задоволяват с Павел и т.н. Основното поcлание на Христос е Второто раждане, но никой не говори за него. Всички си мислят, че като подпийналия поп те топне във водата и това е. Самите инкарнации никога не са следвали някоя религия или са организирали такива. Религиите са човешко творeние за да извъртат думите на инкарнациите и манипулират останалите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 25, 2011 Доклад Share Добавено Май 25, 2011 Всеки един човек, раждан в страни с "религиозни" институции е имал автоматично формално някаква принадлежност - родителите кръщават малкото дете без да вземат съгласието му ...Великите Учители затова са Велики , защото са съдействали и променяли чувствата, мислите и действията на хората, които пък после са се идентифицирали с Буда, Мохамед, Христос....и са Ги превърнали в ритуали ...канони...символи....религия. Религия: re - означава"отново" , а ligare - "обединявам", значи ли това че религията се опитва да възвърне/обедини отново нещо , което е било ... Това че мисля че Учителите са много над малките прогризани късчета знание което имаме и които наричаме религии, ... Това че Християните са болни от един особен вид болест , наречена "моята религия е най-добрата и най-висшата"не е тайна за никого. Интересно защо в тибетският будизъм библията се чете редом с техните сутри и рождество христово се празнува редом с Весак. Аз съм колкото християнин, толкова и будист, и даоист, и всичко останало - защото съм просто човек... Учителите не създават религии, те са последващо човешко творение. Те ни дават различните късчета Истина, за които сме готови и които са ни необходими, съобрзено с различните епохи и раси. Истинските Учители ни говорят Божественото Слово, ние го правим религия и църква. Учителят е Един и това е Бог. Всички истински и велики Учители са Негова проява. Великите духовни водачи нямат религиозна принадлежност. Те са Извори. Затова и мъдрецът казва: "Някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога." (източник) Попитали един път Махатма Ганди дали е хиндуист, а той отговорил: "Да, такъв съм. Но съм също и Християнин, Мюсюлманин, Будист и Евреин." Благодаря за синтезираните мнения. Напълно ги споделям. Щом радеем за братство и единство, за любов и благост, то значи трябва и ние, последователи/читатели/ученици/.... да излезем отвъд формата и да изживеем същността на вечните закони на битието. И така ще се завърнем в райската градина. А като пример за единство: разказват как един индийски светец Ширди Сай (неизвестна - 1918г.) е ходил да пее хиндуистки мантри в джамията и ислямски молитви в хиндуистките храмове. Това за онова време е било твърде дръзко. Имало е много опити за нападения, но всяко доближаване до този човек в миг е успокоявало нападателите и те са били покорявани от неговата благост и любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.