15.06.2008 г. - Създай първо в себе си условия, вяра в бъдещето.

[Станимир]

Мисъл на деня - 15 Юни 2008 г.

„Създай първо в себе си условия, вяра в бъдещето. Веднъж си дошъл на Земята – ти трябва да знаеш, че някой те е изпратил. Ти трябва да се запознаеш с Този, Който те е изпратил. Той не само че те е изпратил, но Той е помислил за тебе.”

Из Да сторя, 9-а НБ, 31.I.1937 г.

[Ани]

Горният цитат от беседатата на Учителя е всъщност отговор на въпроса: „Какво трябва да се стори?“

Ако прочетете цитираната от Станимир беседа ще разберете, че в живота човек обикновено търси своето лично щастие, но той никога няма да го намери защото щастието не зависи от него. Същото е в сила и по отношение на свободата. Ние мислим, че Природата ще отстъпи пред нас. Да, ама не. Във великата библиотека на Природата не се допуска всеки.

Там пише още така: „На любители не се позволява да влизат в тази библиотека.“ Отвън могат да седят, но вътре не им се позволява да влизат. Онези, които търсят своето лично щастие, могат да седят отвън, там да наблюдават и да гледат, но вътре не им е позволено да влизат.

Бъркотията в съвременния свят се дължи най-вече на незнанието на хората да работят с него. Ние сме влезли в света, като разбойниците от притчата, която дава Учителят и сме затънали до гуша в собствените си поразии.

Човек има всичко, но само едно нещо не му е дадено – знание не му е дадено. Всичко си има човек, само знание няма.

Знание, работа ви трябва! Това знание вие сами ще го придобиете. Учение е нужно на човека. И за това знание, за това учение ние сме принудени да служим... Ще се учиш, за да добиеш смирение. Иначе ще четеш надписа: „Онзи, на когото краката са нечисти, да не влиза в библиотеката на природата.“

За да започнем работа, първо ни трябват условия, трябва ни опорна точка – вяра. Трябва да знаем, че има някой, който ни помага, който го е грижа за нас. Според мен под този някой, Дънов има предвид Бог, но не съм много сигурна .

Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си. Отгоре ме наблюдават как ще измия чинията.

Всъщност кой ни наблюдава “отгоре”? Господ, Исус Христос (за някои те са едно и също), някой ангел или просто човек...?

Цитатите са от беседата “Да сторя”.

[Багира]

Къде и какво наблюдава? Уви, въпрос от ранга на нашите представи. А "наблюдаващият" не е

Ако ние разбираме, че Бог е на небето, това не е право. Бог е навсякъде.

Какво да стори човек? Какво да изпише с живота си?

Знание, работа ви трябва! Това знание вие сами ще го придобиете. Учение е нужно на човека. И за това знание, за това учение ние сме принудени да служим. И цар да си, и княз да си, и патриарх да си, и владика да си, и какъвто големец да си, ще свалиш своята царска, патриарска, владишка дреха и ще започнеш да учиш. Ще се учиш, за да добиеш смирение. Иначе ще четеш надписа: „Онзи, на когото краката са нечисти, да не влиза в библиотеката на природата.“

Но какво, какво знание?

Считам, че не това, което може да се изчете от книги, да се научи в училище, от учител и т.н. Нужно е онова, древно и изначално Знание, спящо в сърцето на всеки човек. Което щом се пробуди, трябва да се сподели с другите. Нито миг да не се задържа, колкото и малък да е мигът...

Човешкото същество ще се чуди как, а за пробуденото знаещо същество това е естествено състояние...