14.06.2008 г. - Не, никой не ви е взел радостта.

[Станимир]

Мисъл на деня - 14 Юни 2008 г.

„Казвате: „Взеха ми радостта!” – Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радостта не е изчезнала. И Христос не е изчезнал за учениците Си. Докато Го видели, и Той изчезнал. Това значи: Той е влязъл в техния живот.”

Из Стана невидим, 22-ра НБ, 2.V.1937 г

[Ани]

Обикновено сме свикнали да казваме:”Всяко зло за добро”. Но май и обратното е вярно. Обаче ни е неприятно да си го напомняме. Може би затова няма поговорка:”Всяко добро за зло”. Все пак всеки е забелязал как след голяма радост идва и голямо нещастие.

За да може човек да издържи изпитанията и страданията, природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на природата. Наблюдавайте и ще видите как действува природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията.

Стана невидим

Според почти всички езотерични, а и екзотерични учения и религии човек се развива духовно именно чрез страданията. Когато страдаме, Бог е до нас, помага ни. Ако някой живее живота си спокойно, значи е оставен да почива. В този случай Провидението не се занимава с него.

Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него.” И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.”

“Доброто разположение”, Първи стъпки на ученика, Влад Пашов

[Роси Б.]

Като слушаш музика, приятно ти е и по този начин не различаваш къде си. Ако си на някое хубаво място и слушаш, ти се радваш. Следователно музиката дава онова, което другите изкуства не могат да дадат. Тя задоволява човека.

В това отношение човек трябва да пее в душата си. Аз не съм за външното пение, което е изкуствено. То отпосле ще дойде, като един резултат. Но има едно вътрешно пение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Ама че си бил тъжен или скръбен, пей. Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че ти още не разбираш пението. Наместо да плачеш, пей.

Стана невидим