08. Съхранение на душевната енергия 26.06.1918 г., София

[Inatari]

Молитвен наряд за начало

Формула- Господи ,влей в мен живи космични сили .

формула "Искам да изпълня волята Божия "

формула"Господи да възрастне в мен Божественото "

формула"С Бога мога всичко да направя"

инструментал : Сила Жива

Сила Жива

А ето и беседата"Съхранение на душевната енергия

Молитвен наряд за край "Господнята молитва

Аз се впечатлих от няколко неща в тази беседа, които бих искала да споделя с всички:

„И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.”Исаия 62:3

Думата венец има двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека. Затова човек, който иска да съхрани своята енергия,

трябва да се движи в кръгообразна орбита....

Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия.

Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство....

Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи.

Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите

Подобно е положението и с мислите: в окултен смисъл има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията, има и духовна мисъл. Мислите на желанията са тези, от които съвременното общество страда, т.е. епохата, в която хората живеят днес, е такава.

Това движение вътре в нас, този стремеж трябва да стане венец в ръката Господня. А под израза ръка Господня ние разбираме Волята Божия. В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена. За да имате воля, трябва да знаете да се движите в кръг.

....Светлината е кръгообразно движение. Най-първо вложете в съзнанието си това, че всяка една мисъл, желание, действие, които проникват вътре във вас, са изпратени от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да се случи. Ако разбирате този закон на движение, вие ще знаете, че една мисъл, която е изхвърлена от някого и която е преминала от единия край на вашата орбита до противоположния край, сама ще падне. Ако вие сте на този край, ще можете да я схванете; затова никога не хващайте току-що пристигналата мисъл в момента, когато кръстосва вашата орбита в единия край. Затова Христос казва: „Не противи се злому.” То значи: не му се противи, но застани на другия край и го улови.

Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!”

Тази обич, която има Господ към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще се постави в същото положение спрямо вас, в каквото сте и вие към Господа, т.е. в съзнанието на този човек ще се създаде същото отношение.

Като ви карам да превръщате омразата в обич, първата няма изведнъж да изчезне и ще продължава да се явява. Ако опитът ви излиза всеки път сполучлив, ще усетите един вътрешен Мир и придобиване на една малка енергия.

Трето, произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат. Преди да започнете опитите ще кажете така: „В този момент, когато започвам опитите, чрез Силата Господня, която е у мен, аз мога да сторя всичко!” Да не ви смущава думата всичко – тя подразбира всичкото Добро, но не и всичкото зло. Няма сила, която в този момент може да ви преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.

Да имаш венец Господен, това е да

си във връзка с Възвишените духове на Любовта, които са и извор на Божествената Любов."- из Съхранение на душевната енергия (Беседи пред Сестрите, 26.06.1918 Сряда, София)

Беинса Дуно

[Силвия СД]

Изразът съхранявам за мен се превежда като съ-храня, съ-изхранвам, давам нещо от себе си, за да нахраня друго и така да го съ- превърна в себе си, а себе си - в него, тоест съ-причастя.

Храненето е процес на горене, съ-храненето е съ- горене.

С други думи да съхраня за мен означава да раздам.

[Inatari]

Силвия , , поздравления !

Онова движение в кръг , за което говори Учителя много ме заинтригува .

Съзнанието за връзката с Бог , за космическите сили в нас , за владеенето на мисловната енергия и преобразуването й в любов .

Посевът , удвояването на душевната енергия , на Божествената мисъл и искра ,нашия собствен принос за нашата си нива .

Кръгът се затваря ,когато направим тъкмо това , намерим собствения си ответ , горим със собствената си любов ,в ответ на Бога . Като обичаме ближните си , като превръщаме в любов мислите си ,като намерим обратната връзка ще възобновим "вечния разговор с Бог ". Ще бъдем "венец на слава в ръката Господня ".

Невероятно е за мен тълкуванието , което прави Дънов на този стих .

Това е ролята на Учителя ,едва сега осъзнавам ,че сам човек е наистина трудно да стигне до верния път винаги в житейското си търсене . Нужно е ,някой да намери занчението на Универсалния език на мъдрстта в Библията , да ги каже на език ,близък до съвременните хора , до съвременните нрави .

Щастлива съм да бъда част от този процес на осъзнаване , тук , в малкото и безкрайно пространство на този Портал на съзнателен живот.

Редактирано Юни 12, 2008 от Ина Трифонова

[Надеждна]

Съхранението на душевната енергия е в:

баланса

Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно.

постоянен труд

...ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете.

осъзнаване на мислите,чувствата,желанията спрямо другите,като нашия личен избор за всичко,което ни се случва

Когато имате една еднообразна мисъл – например, че не обичате някого, вие изпращате мисли от вас до него и от него до вас, все едно че сте седнали на този рокинг чеър и няма да се минат един-два дни и вие ще се усетите неразположени духом.

Това е осъзнаването на взаимосвързаността на всичко,което ни заобикаля,видимо и невидимо,"венеца в ръката Господня",Божията воля,която ние имаме силата да насочим,ако каляваме волята си,като не отговаряме на обидата с омраза,или друга обида.

приемането

Най-първо вложете в съзнанието си това, че всяка една мисъл, желание, действие, които проникват вътре във вас, са изпратени от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да се случи.

но не примирението.За да има развитие човек трябва не само да почувства Божествената мисъл,но трябва да я "усвои и приложи".

философско приемане на нещата от живота,особено,когато сме в трудна ситуация.Умението да виждаме доброто,дори и когато ни се случват нещастия,вярата,че Господ няма да ни забрави и в най-тежките ни моменти.Примерът с жената и счупената и челюст е една от многобройните житейски илюстрации на Учителя,които ни

помага да вникнем в закономерността на неслучайните случайности.

Ще завърша поста си с още нещо,което ми се иска да не забравяме:

Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим.

Ако успеем да надделеем над онези мисли и желания,които не се свързват с Любовта,може би ще се докоснем до " венеца в Господнята ръка",може би ще се свържем с Ангелските същества.Но за това трябват "силна воля,силен ум и силно сърце",а "сполуката",към която трябва да се стремим е един "чист и свят живот" - понякога ни се струва близо,а понякога сякаш е недостижим...

Редактирано Юни 13, 2008 от Моника13

[Донка]

Следователно трябва да се научим да пазим онова, което Бог ни е дал. За да можем да пазим даденото, непременно трябва да удвояваме своята енергия, за което е даден закон в Евангелието: удвояването е закон на сеенето – ако земеделецът не сее, ще губи. В това отношение вашият мозък е нива, върху която трябва да сеете. Във вашата житница Бог е положил семето, а като дойде определеното време, Господ казва: „Посей нивата!” Вие отговаряте: „Тази година няма да сея, защото имам достатъчно храна, ще си почина.” Оставяте мозъците си необработени и те, както се казва научно, атрофират. Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък. Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.

Съхранение на душевната енергия

Много силно ме заинтригува този откъс.

Да се съхрани нещо означава не да се опази, а да се посее и отгледа плод - това е еволюционният път, който осигурява развитието с цел приспособяване към променящата се среда - хармонизацията с нея.

Това е перфектно реализирано на физическо ниво - процесите на обмяна на веществата и енергията в организмите, на взаимодействие със средата...

Главното изкуство в опазването на душевната енергия е обработването на човешкия мозък.

Как душевната енергия обработва човешкия мозък?

Може би тази душевна енергия осигурява на мозъка ни специфично за него поле, което е най-благоприятно за функциите му.

Душевната енергия може би се проявява в интерес към определена сфера на дейност или обект. Интересът дава енергия на определени центрове, които осигуряват адекватно и пълноценно обработване на непрекъснато постъпващата информация и съхраняването и в подходящ вид - като опит и развитие на качества...

Сега си мисля, че душевната енергия може да се "посее" и в позитивна емоция, която да се събуди (съзнателно) в момент, когато мозъкът е блокиран от негативни установки. Негативната установка всъщност е недостатък на енергия в съответния сектор... Инвестирането на позитивна енергия към него помага на мозъка да функционира според програмата, заложена в него... След това сякаш в ума става по-светло - започваме да разбираме неща, които преди са ни изглеждали несвързани, глупави или лоши. Намираме истинския смисъл на нещо, което ни е изглеждало неправилно, алогично... И най-важното - започват да се раждат варианти за решения и поведение, които ни дават възможност за избор и гъвкавост...

Имали ли сте опитности, в които сте посявали душевна енергия в мисъл и разсъждение?

Как се пренасочва душевната енергия от страстите към мисълта и разсъжденията?

[Донка]

Второ, през целия този месец не одумвайте никого или като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие. Ако жена положи ръцете си във вкиснато тесто, те вкиснати ли са? Даже и цялото ви тяло да се вкисне, считайте, че вашата душа не се е вкиснала. Не приемайте външното вкисване за вътрешно. Не мислете, че е лесно да се откажете от одумването, то е сериозна работа. Аз не искам за цял живот да не се одумвате, но само за един месец. Това е само за един месец, за да опитате каква е вашата воля.

Защо е толкова трудно да се откаже човек от одумване?

Може би защото не може да остане безучастен пред своите "огледала" - хората около себе си и бърза да се разграничи от това, което вижда? Как? Като даде оценка на другия - като го одума...

Може би, за да се самоубеди в правилността на своята позиция? Като разкриткува чуждата....

Може би от чисто благородни подбуди да помогне на човека до себе си да проумее истината му, която той искрено смята за Истина - всичко това като жертва за доброто на другия.... но видяно през неговите очи...

Одумването е "вкисване" или симптом на вкисване - пропиляване на душевна енергия. А може би опит за кражба на чуждата?

Ако ни заболи, когато ни одумват - това също е вкисване - загуба на енергия.

Винаги много ме болеше от това, вкисвах се и вътрешно, и външно, понякога само вътрешно - външно не си позволявах да го покажа.... Може би затова сега винаги ми става много смешно от одумванията - изглежда смехът ми помага да съхраня моята душевна енергия и да помогна на одумващия да си хармонизира своята вместо да търси моята...

Каква е разликата между външното вкисване и вътрешното?

Възможно ли е да е вкиснат човек вътрешно, но да не го показва? А обратното?

Ако виждаме, че някой до нас се е вкиснал външно, как да разберем дали и вътрешно е вкиснат?

Какво отличава външната светлина, която иде от вътрешната и маската, която скрива вкисната душа?

[Надеждна]

Каква е разликата между външното вкисване и вътрешното?

Възможно ли е да е вкиснат човек вътрешно, но да не го показва? А обратното?

Ако виждаме, че някой до нас се е вкиснал външно, как да разберем дали и вътрешно е вкиснат?

Какво отличава външната светлина, която иде от вътрешната и маската, която скрива вкисната душа?

Според мен много хора прекарват живота си,прикривайки вътрешното си"вкисване" навън,в работата,сред колеги и приятели,и изливайки цялата "вкисната"отрова в къщи сред най-близките си и по този начин,отравяйки тях.За този "феномен" споменавах и в друга тема и просто не мога да намеря обяснение!?На практика "външното вкисване"липсва само в обществото,но затова пък "вътрешното",явно сдържано и "озаптявано",взима неописуеми размери,когато се пусне на свобода сред домашните и за съжаление - големи "жертви",защото наранени се оказват най-невинните.В тези случаи,мисля,"вкиснатият"човек успява да установи някакъв баланс,който обаче едва ли го кара да се чувства щастлив...Тук ми се ще да вметна и нещо,което прочетох в друга тема,мисля беше за семейството - че какъв е човек си личи по отношението му към най-близките.Без ни най-малко намерение да отсъждам,определено давайки си сметка за "веригата",която се създава - от личния пример на родители до деформираните отношения във всички стъпала на обществения живот,имам лично усещане,че една от "мисиите",заради които съм на този свят е точно тази - да накарам "вкиснатите"хора да "гледат истината в очите",защото определено това е един от начините да преодолеят вечното вътрешно недоволство,което не намират сили да изявят навън."Вътрешно вкиснатият"човек подтиска всяко смущение и несъгласие с определена ситуация или друг човек,който е по-силен от него или просто,чийто симпатии не иска да загуби,и така се впуска по повърхността на нещата от живота,оставайки вътрешно неудовлетворен,макар и много любезен и усмихнат,загубвайки себе си.По мои наблюдения такива хора са доста разхвърляни с личните си вещи.Може би защото всичките им ценности са объркани,не намират смисъл да "подреждат",не могат даже да се зарадват на реда,на чистотата.Не намират онова,което им потрябва,когато им потрябва,така както отказват да намерят и признаят истинската причина за безпокойството и раздразнението си.Така губят от душевната си енергия и за съжаление ощетяват онези,които ги обичат и се грижат за тях,което ги ограбва още повече.

Хората с "маска",която прикрива "вкиснатата душа"обикновено избягват задълбочени разговори за тези неща,не четат психологическа и езотерична литература,не обичта да гледат филми с психологическа насоченост,за тях всичко това са "врели-некипели",защото не искат да задълбават,бягат от своята лична отговорност. "Бремето",което носят,смятат за нормален живот и ни най-малко не се замислят,че светът,в който живеем,може да има и други очертания,стига да отворят очите си за тях.Говоря с болка за тези хора,защото виждам страданието им съвсем отблизо.Мислите,които им "изпращам" всеки ден са молитви за мъдрост и преосмисляне на живота им...Така се надявам да съхраня и своята,а и тяхната душевна енергия...

Редактирано Юни 26, 2008 от Моника13

[Роси Б.]

Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие.

..........

Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише....

Има три начина, по които човешката енергия се изразходва: първо, чрез физическия организъм – чрез ръце, крака, мускули, стомах, бели дробове; второ, чрез човешката мисъл и разсъждение; трето, чрез човешките страсти.

Най-опасните елементи за изразходване на енергията са страстите. И онези от вас, които се оплакват, че паметта им отслабва, ще знаят, че у тях страстите са взели надмощие. Този факт се забелязва у млади момичета и момчета на около петнадесет-шестнадесет години. В тази възраст те започват да любят и затова започват да забравят и не могат да си учат уроците. Така е и с възрастните – и те се влюбват в други неща, но това не е Любов, това е привидна любов, любов на чашката. Такова е положението на всеки пияница, който обича чашката – погледне в нея и е доволен. Подобно е положението и с мислите: в окултен смисъл има мисъл чисто физическа, има мисъл на желанията, има и духовна мисъл. Мислите на желанията са тези, от които съвременното общество страда, т.е. епохата, в която хората живеят днес, е такава.

............

В съвременното общество човек трябва да има силна воля и аз ще ви дам методи за усилване на вашата воля. Вие мислите, че имате воля. Да, имате, но тя е обикновена...

Ще ме питате защо еди-кой си човек ви е казал тази обидна дума? Казал я ви е, за да опита вашата воля. В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго. Даже и тези, които най-много обичате, ще ви подхвърлят такава мисъл, каквато не сте очаквали. Трябва да отбивате всяка мисъл.

.......

Ще ви дам един опит, който да изпълнявате в продължение на един месец. Мнозина от вас могат да го изпълнят. Не мислете, че когато правите опити, всичко е приятно и всичко има резултат...

Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа и кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!”

.......

Второ, през целия този месец не одумвайте никого или като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие.

.......

Трето, произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат.

.......

Тези три опита, които ви давам, ще бъдат като основа за обновяване на вашите мисли и сърца, преди да започнете да се борите...... Царството Божие чрез Сила се взема, Знанието чрез Сила се придобива – всичко в света чрез Сила се придобива.

.............

За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце. Тези неща се добиват само когато човек води един чист и свят живот. Вън от това никаква друга сполука не може да се очаква. Когато се разгледа цялата история от единия край до другия най- сполучили са тези мъже и тези жени, които са живели най-чист и свят живот. Не мислете, че е лесно да бъдеш чист и свят човек.

Съхранение на душевната енергия

Много полезна беседа. Не ми се коментира, защото съм подчертала това, което в текста ме е заинтригувало най-силно. Съгласна съм, че ролята на Учителите, в частност на Дънов, е голяма за осмислянето на Знанието и Мъдростта към които се стремим. Както и той казва: "Аз бих желал не само да виждате, но и да усвоявате нещата".