infinity1305 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 ... но никой не избира шамарчетата... нали... затова и буксуваме... Весела и изпълнена със сбудвания Нова година ви пожелавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Но човек ако доброволно се променя, все пак ще си спести по - големи страдания, явно няма да ги избегне напълно, но ще ги намали. Така би било справедливо.Като се замисля и в насилствената промяна има добро, например няма да искаш да се променяш, ще те споделят страдания и тогава ще се убедиш на 100% че промяната в положителна насока е неотменима част от съществуването ти. Относно изборите, например изборите за учене - първият път ми го направи майка, бях много малък ( не ми беше присърце), вторият път си го направих аз, но като мина обучението не съм напълно убеден, че е трябвало да го правя, но и не съм чак толкова недоволен, сега третият път също на 100% убеден, малко случайно стана. Може би времето ще покаже. Трудничко е без ясни знаци. Редактирано Декември 31, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 А може човек доброволно да се променя към по-истински страдания. Ако някой би обичал истински загиващия свят и изгубилите се човечета... вероятно много би страдал. Тази приказка ни е разказвана вече. Но всички тези форми и те не са Пътя. Той е нишката, която ни води отвъд тях... отвъд нас. Не е търсенето, а крачките, които не можем да измерим със себе си. Не е ръката ни, протегната към вътрешното Слънце, а лъчите му, непознаваемо галещи тази ръка... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Според мен верният път е този, който сам се отваря пред човека - не му се поднася на тепсия, но и не изисква събаряне на стени. Всеки, който познава артисти, ще разбере точно какво имам предвид. Имам приятелка, чията душа е музикант, а под влияние на родителите си учеше фармация. Химия, физика, ботаника - мъка голяма. Преди да седне да чете за изпит винаги си представяше как ще се дипломира и след това ще запише Консерваторията. Всеки свободен момент прекарваше на пианото си. Между упражнението по анатомия и упражнението по математика съчиняваше музика, а след това нямаше търпение да се прибере, за да може да я изсвири. Ходеше на уроци по музика и се готвеше за изпита в Консерваторията, дори не беше казала на родителите си, че смята да го направи. И го направи. Ясно е кой е истинският й път. Човек с друг характер не би си губил времето с нещо, което не му е по сърце, тя обаче искаше да угоди на родителите си, след което да угоди на себе си - и решението й беше твърдо. Поне за себе си съм забелязала, че когато съм на своя път, дори обстановката да се променя, началото е винаги лесно, всичко се подрежда по магически начин - възможности възникват, хора се появяват, "случайност" след "случайност" се подреждат. При всяка промяна има период, в който равновесието е много крехко и когато този начален период преминава гладко, това за мен е знак, че съм на своя път. След това, когато нещата се закрепят, тогава започва истинската работа - онези ситуации, за които си говорим тук, че поправят качествата ни и изглеждат като планирани. Те идват на малко по-късен етап, когато човек вече е достатъчно ангажиран. Човек няма да страда еднакво ако бъде изоставен от вякой, когото обича, 1 седмица или 1 година след началото на връзката, ако къщата, която строи, се срути след втория ред тухли или след втория етаж... Но началото е винаги лесно - то дава усещане за съдбовност на човека, за сигурност, за истинност. Усещането за собствения път е усещане, което не може да се сбърка. Когато човек не е на пътя си, трудностите започват от самото начало - пречка след пречка. Ако е достатъчно упорит, може да ги преодолее, може и да напредне докъдето желае - но с цената на ужасно много усилия и загуби, които в един момент обезмислят постигнатото. Смисълът на чоешкия живот не е да се изтощи напълно и да рухне - а да помогне на човека да промени нещо в характера си, което може да стане и по по-труден, и по по-лесен път. Духовно-интелигентният човек разбира и от намек, и от лек трус... за твърдите глави са предвидени твърди екшън-сцени. Аз лично никак не съм съгласна, че човек трябва да се променя към по-истински страдания. Всички страдания са си достатъчно истински, но когато се превърнат в самоцел, те отклоняват човека от пътя му повече от всичко друго. Страданието не означава духовно израстване. Има хора, които се опиват мазохистично от страданията си и вярват, че се пречистват непрекъснато, че ги чака рая и т.н., а реално не се поместват на крачка - именно поради убеждението си, че напредват чрез страданието си. Те поддържат страданието си, стоварват отговорността на Бог, на съдбата, на който и да е и си остават на това положение до края. И аз мисля като Донка Има стени на вселенските закони. И когато човек не вижда или не уважава тези стени, той се блъска в тях и смята, че някой (Бог или някаква зла сила или някакъв съдия - изпълнител) го е наказал или ударил... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Благодаря за отговора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 1, 2009 Доклад Share Добавено Януари 1, 2009 borislavi : "Ами тези опити за избягване на страданието започват още в невидимия свят, преди да се въплътим, когато с Господарите на Кармата обсъждаме вариантите за бъдещ живот. Обикновено ни се предлагат три варианта: първият е най - елементарен, с най - малко придизвикателства и новинки за нас, с минимална доза проблеми и страдания. Леко и безгрижно съществуване, живот - почивка. Сравнително приятен, но... като компенсация... с минимални възможности за духовен растеж. На практика тъпчене на едно място. Вторият вариант е по - балансиран, а третият е истинско предизвикателство, който, за да бъде приет, изисква действително смелост и решителност, в известен смисъл самоувереност, защото проблемите, които ще се наложи да разрешим при този вариант са много и сериозни. Това ще бъде живот, изпълнен с напрежение и драматични обрати на съдбата, с многобройни нови уроци и неща, които трябва да овладяваме. Живот, в който страданията няма да ни бъдат спестени. Бурен и труден, но съдържащ в себе си огромен потенциал за духовен възход, за пробуждане. Рискът обаче да го приемем е голям, тъй като е възможно и да се провалим и... вместо да вървим напред, да се върнем назад в развитието си. Изборът, който правим горе, се отразява след това в нагласата и в осъзнатостта, с която посрещаме предизвикателствата и страданията в земния си живот." ................................................................................ ................................................. Хора, вие какво смятате относно избягването на страданието още преди раждането и трите възможности посочени в коментара на бориславил ? На мен най - добър ми се струва балансирания подход - нито много лесен, нито много труден, хем имаш сравнително добри възможности за развитие, хем рискът не е прекалено голям. Какво е вашето мнение ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Всеки поема товара, който може да носи с Любов. Избираме си учебника, който сме в състояние да разберем. И все пак има предвидени опции за смяна на товара и на учебника в рамките на един човешки живот, ако предварителната преценка не е била подходяща за нас. Или ако успеем да научим предвидения материал преди края на учебната година. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 hrisko 89, на мен ми беше предложен третия вариант, но не ми стигна кураж, за да приема огромното предизвикателство и се спрях на по - балансирания и умерен втори вариант. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Всеки поема товара, който може да носи с Любов. Избираме си учебника, който сме в състояние да разберем. И все пак има предвидени опции за смяна на товара и на учебника в рамките на един човешки живот, ако предварителната преценка не е била подходяща за нас. Или ако успеем да научим предвидения материал преди края на учебната година. Ако превършим по - рано току виж сме излезли във ваканция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Да, има и опция ваканция - всеки е свободен да си я получи когато пожелае и има нужда от нея и е дълга колкото сам определи. Не е необходимо непременно да е приключил, но определено е препоръчително. В противен случай когато се върне, заварва задачките си в по-объркано състояние отколкото са били в момента, в който се е оттеглил. Много е блажена ваканцията след приключване със сериозна кармична задача, отнела десетилетие, че може и няколко. На мен лично ми стигнаха 6 месеца. Можех да остана във ваканция до края на "годината", но реших да продължа Пътя като запиша следващия клас заедно с порасналите си деца. препоръчвам го на всеки в такова положение. С опита (незабравен) от решаването на първата задача, втората върви много по-леко и осъзнато... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Е, ама аз под ваканция имах предвид временно напускане на този свят, надил си била шест месеца във ваканция, ако думата се тълкува по този начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 (edited) Абсолютно всички страдания по Пътя ли имат смисъл, няма ли поне малка възможност някой да пострада абсолютно несправедливо и незаслужено - тоест някой друг да реши на своя глава да му навреди от завист, комплекси без навреждането да има божествен смисъл и тогава пострадалия получава ли компенсация ? Редактирано Януари 2, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 (edited) ... няма ли поне малка възможност някой да пострада абсолютно несправедливо и незаслужено... Мисля си, че има. Иначе за каква свобода на избора говорим? В последствие равновесието винаги бива възстановено и всеки получава справедливост. Когато се планира едно събитие, всъщност просто се създават подходящи условия то да се случи, но никак не е задължително всичко да се случи точно както е запланувано. Хората са със свободна воля и могат да влияят до известна степен на условията. Когато тези условия се променят, събитието също се променя. Хората така или иначе трябва да се научим да проявяваме Божествената си същност във всяка ситуация, затова е по-важно доколко успяваме, а не каква точно е ситуацията. Редактирано Януари 2, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 2, 2009 Доклад Share Добавено Януари 2, 2009 Как да се съвместят нагласата, че животът е неизбежно страдание и оптимизма, желанието нещата да са ок Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 " Открий сърцето си и ще разбереш, че в него е написан пътят на твоята душа. Открий сърцето си и в него ще разчетеш своята безкрайна радост. Открий сърцето си и ще познаеш собствената си тайна, защото ти си тайна, родена от Великата тайна." Из* "Приятел с малките неща"* Ар Хаварая Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Фактически пътят на Христовите страдания /виа долороса/, който всички ние следваме /е, различни по трудност и дължина маршрути/ е радостен и щастлив. Защото е път на вярата, че ще открием себе си, на надеждата за среща с духът, на приемането и сливането в Любовта /тази, която е с главна буква/. По този наш път ударите не болят, препятствията не стряскат и травмите бързо биват отмивани от живата вода на христовата сила, която вече ни идва на помощ. Загърбете страха и колебанието, приятели, и напред! ......................... строихме се застанахме здраво тръбата... банзай затръби напред! стъпка по стъпка, стъпка след стъпка все напред. който спира - умира /за кой ли път/ другите вървят бавно и трудно препъват се, падат но стават и пак НАПРЕД в ред подред според свещенния завет НАПРЕД! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Как да се съвместят нагласата, че животът е неизбежно страдание и оптимизма, желанието нещата да са ок Някои хора наричат трудностите и изпитанията страдания, но те не винаги са такива. В момента човечеството преминава през тежък период, но "заслугата" за това си е изцяло негова. По-голямата част от страданията на които човечеството е подложено са могли да бъдат избегнати при спазване на Божествените закони - индивидуално и в колективен план. Разбира се пак щеше да има трудности, препятствия и проблеми, но далеч по-малко. Положението в което се намира човечеството не е нормално, не е предварително планираното. Така или иначе то ще бъде преодоляно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Как да се съвместят нагласата, че животът е неизбежно страдание и оптимизма, желанието нещата да са ок Защо ти е необходима нагласата, че животът е неизбежно страдание? В живота има толкова страдание, колкото ти приемеш да има. Страданието идва от очакванията на човека нещата да се случват по идеален начин, което принципно не е възможно, защото всяко нещо има много страни и в целия си спектър съдържа нещо много хубаво и нещо много лошо. Човекът, очаквайки само хубавото, си осигурява живот, който може спокойно да нарече неизбежно страдание. Обратно, приемайки нещата такива, каквито са, като комплекс от позитивни и негативни качества, той не би се разочаровал и страданието му би влязло в норма, би било под контрол. Именно желанието нещата да са ок, винаги, на всяка цена, максимално - именно то превръща живота в неизбежно страдание. Помисли друго - че Бог е създал този свят като комплекс от добро и лошо, черно и бяло, горе и долу. Очевидно Създателят няма проблем с идеята за добро и зло - това е проблем само на човека, който непрекъснато квалифицира нещата и ги преценява от собствената си камбанарийка (твърде субективно). Когато човек успее да приеме злото, тогава постига и доброто - тогава постига хармонията. Преди време, когато четох "Дао Дъ Дзин" за първи път, ме поразиха няколко думи: Небето и Земята не притежават доброта. Те се отнасят към всички неща като към Жертвено куче, направено от слама. Мъдрецът не притежава човеколюбие. Той се отнася към всички хора като към Жертвено куче, направено от слама. Тоест, човешките ценности са си само човешки ценности и природата не се интересува от тях. Тя има своите закони. Човекът, живеейки в синхрон с природните закони, може да живее добре. На природата обаче не й пука дали чоевкът ще живее добре - той може да се мята от крайност в крайност и това си е за негова сметка. Тук голямата любов е равносилна на голямата омраза - и двете носят еднакви проблеми. Който не може да постигне средния път, ще страда, независимо дали поради доброто или злото, което е довел до крайност. Така че страданието е просто избор - изборът да не погледнем по-далеч от носа си, да не се променяме, да не се адаптираме към природните закони. Всъщност, това, което наричаме страдание, обикновено е другата страна на онова, което ни прави щастливи. Ако човек не се стреми към максималното щастие, няма да му се налага да познае и максималното нещастие. А дори и човек да изживее живота си в безкрайно страдание, това няма да промени света - само ще отрови живота на самия човек. В това аз лично не виждам смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 The Heart Sutra Avalokiteśvara holding a lotus flower. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Чел съм, че колкото по - положително мислим, чувстваме, колкото повече вярваме че всичко ще е добре, колкото по - ясно си го представяме и с по -голяма убеденост, колкото повече любов излъчваме, толкова вероятността животът ни да е по - щастлив ще е по- голяма. Редактирано Януари 3, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Вярно, че си го чел, ама... Излъчваме позитивността и отвореността си. Любовта е друго и не си прави гнездо само от положителни мисли. Редактирано Януари 3, 2009 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Може би и от отношението към страданията си прави гнездо любовта ? Сигурно има Неизбежни страдания, но може би сте съгласни че няма смисъл човек да си привлича страдания,мислейки и чувствайки отрицателно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Евангелие от Йоан: "Бог е Любов". Я, със сметалото сега, сметни какво му е отношението към човешките ни спънки и мисълчици. После поеми дълбоко въздух, ама много въздух, че максимално да се издуеш и измери дали можеш да приемеш тази любов, че да я излъчваш после. Аз мисля, че можеш, ама не и с човековостите, с които си мислиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Е, ако обичаш някой човек да не би да не излъчваш любов, ако го мразиш да не би да не излъчваш омраза. Ти може би имаш друго предвид, може би по - висша Любов. Редактирано Януари 3, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Имай предвид, че колкото повече се стремиш да излъчваш положителни мисли, толкова повече напрягаш средата и вървиш в обратната посока. И освен това, когато излъчваш положителни мисли с цел да си създадеш комфортно стечение на обстоятелствата, ще предизвикаш точно обратното - и има да се чудиш после защо става така. При мен нещата се получават оптимално, когато си дам реална равносметка за ситуацията, когато не се опитвам целенасочено да я направлявам (чрез позитивни или негативни мисли) и просто следвам хода на събитията. Когато се опитвам насила да мисля положително, нищо хубаво не се получава. А за любовта към някой човек... Когато обичаш един човек, ти излъчваш любов. После започваш да се привързваш, започваш да го включваш в плановете си, да го искаш за себе си, да се страхуваш да не го изгубиш и тогава вече съвсем не излъчваш любов - вече излъчваш точно обратното. Любовта всъщност изключва чувството за притежание и контрол над другите хора, над вещите, над знанието и т. н. Излъчваш любов, когато обичаш без желание да притежаваш. Във всички останали случаи излъчваш любов, примесена с обратното - наречи го омраза. И когато човекът си тръгне, ти ще започнеш да излъчваш чиста омраза. И няма по-висша и низша любов. Има любов и други чувства, които хората често определят като любов. По отговора на другия човек към чувството ти, ще разбереш какво ти изпитваш към него. Любовта ти ще привлича хората към теб, другото ще ги отблъсква. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.