Силвия СД Добавено Септември 19, 2008 Доклад Share Добавено Септември 19, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sarita Добавено Септември 26, 2008 Доклад Share Добавено Септември 26, 2008 Всеки има път по който трябва да мине.Трудното е докъто се научи да ходи.Да може да се изправя, когато падне и да гледа напред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Трите врати на мъдростта Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът. ... Прекрасно Тази притча казва всичко. Като говорим за Пътя, в Дао с тази дума се означава и Бог, Вселената, сътворението, универсалната есенция и нейното проявление. Пътят е нещо повече от просто житейски път. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 17, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2008 (edited) Пътят... Това е всичко, което виждам, усещам и изживявам днес и сега. Без да дам оценка дали е добро или лошо... "Всъщност път няма, пътят се изгражда от стъпките..." Прекрасно smile.gif Тази притча казва всичко. Като говорим за Пътя, в Дао с тази дума се означава и Бог, Вселената, сътворението, универсалната есенция и нейното проявление. Пътят е нещо повече от просто житейски път. "Аз съм Пътят и Истината и Животът!" Редактирано Октомври 17, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Чудил съм се Пътят има ли някаква вечна алтернатива, не временна, тоест не да се отклониш временно и да те сбутат пак в Пътя, ако някоя душа ( в случай че е възможно ...) се отклони завинаги от Пътя, какво ще стане с нея ? Ако не и даде Бог такъв шанс, значи извършва насилие над нея. Редактирано Декември 30, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Чудил съм се Пътят има ли някаква вечна алтернатива, не временна, тоест не да се отклониш временно и да те сбутат пак в Пътя, ако някоя душа ( в случай че е възможно ...) се отклони завинаги от Пътя, какво ще стане с нея ? Ако не и даде Бог такъв шанс, значи извършва насилие над нея. И аз съм си задавала този въпрос. Има религии вярващи точно в такъв бог. Но смятам, че Истинският Творец на цялата вселена, Първата Причина, Бог..., ни е дал възможност за избор и на само на нас предполагам, а на всички свои творения...и това предполагам. Но мисля, че въпросът е за човешката еволюция? Ето нещо по този въпрос от Учителя: Питам: На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причина за вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в своята Любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той трябва и тогава да тръгне подир тях като майка подир своето дете и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не, Господ седи на Своето място и когато вие казвате, че Господ се е отдалечил от вас, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас. Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се отдалечат от Него, но пак се приближат, както е пътят на Земята около Слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета, която някога се приближава твърде много до Слънцето, после с векове не се приближава. Та и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Казвам: след 75 години, като се приближите към Него подобно на Хелеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас. Това зависи от орбитата, по която се движите около Господа. ... Сега всички се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? – Защото всички не се движите по една и съща орбита. И аз не ви съдя за това; аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни“. – Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Божественият Промисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Чудил съм се Пътят има ли някаква вечна алтернатива, не временна, тоест не да се отклониш временно и да те сбутат пак в Пътя, ако някоя душа ( в случай че е възможно ...) се отклони завинаги от Пътя, какво ще стане с нея ? Ако не и даде Бог такъв шанс, значи извършва насилие над нея. Правейки стъпка встрани от пътя човек просто... го прави по-широк. За своя сметка , разбира се , защото калта от обувките си ще мие после сам. А колкото до отклоняването - винаги има и обиколни пътища, дори ако тръгнеш на изток, пак ще стигнеш Рим ... ако го търсиш. Ако търсиш друго, може да минеш през Рим и да не го забележиш . Толкова за метафората "път". Така наричаме постоянството да проявяваме свои личностни качества, които ни определят като единица / "отделност", различна от останалите "отделности" в грубо-материалния свят. Красотата на духовния път / духовното търсене е, че води към по-фини нива и сливане на отделностите в изначално цяло. Не затъване в егоизма, а преодоляването му носи удовлетворение и омиротворение. А дали нашето движение е толкова от значение, че да има някой "назначен" да ни "сбутва" в пътя?! Егоизъм е да се смятаме за толкова важни. И моментът на нашия жизнен път за толкова съществена част от безкрайната, безначална и безвременна Вселена. "Сбутва" само овчарят, който има намерение да изконсумира своята овца и гледа да не му се загуби. Другите просто показват, без насилие над волята. Редактирано Декември 30, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 " Егоизъм е да се смятаме за толкова важни. И моментът на нашия жизнен път за толкова съществена част от безкрайната, безначална и безвременна Вселена. " - хихихи Но дори Дънов е казал, че Бог има нужда от нас ( или нещо от сорта, не помня точно), че той не се нуждае от ума, талантите ни, парите ни, а се нуждае от любовта в сърцата ни.Под сбутване имам предвид това, че човек получава шамарчета от живота, когато греши някъде и в нещо и в следствие на тези шамарчета се осъзнава по - бавно или по - бързо, става по - добър и мислещ за бога и тогава се казва, че се е върнал в пътя. Щом има подходящи шамарчета за всеки, които да го облагородяват , би трябвало да има и някой който да разпределя шамарчетата според това, което трябва да се изправи в съответвната личност в даден момент, може би това са напреднали духове следящи за нашето развитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 ...Но дори Дънов е казал, че Бог има нужда от нас... Ако нямаше нужда, защо ни е сътворил? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Да де, и аз това се питам, но нали късметче спомена нещо за егоизма и за нашата важност във Вселената, тоест че не сме чак толкова важни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Дървото може ли без листа? Колко е важно едно листо? Колкото до въпроса, "Съществува ли алтернатива на Пътя?", мисля че не. Човек винаги е в Пътя. Всичко съществуващо се развива, еволюцията е като течението на една река. Ако не успееш да се понесеш по една вълна, ще хванеш следващата, но срещу течението нямаш сили да плуваш, въпреки че възможността за това никой не ти я отнема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Ами през есента на дърветата им опадат листата, докато не паднат напълно. И есента като им опадат, зимата също нямат, чак на пролет. Тоест може, но не винаги. Редактирано Декември 30, 2008 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 (edited) Човек винаги е в Пътя.................Ако не успееш да се понесеш по една вълна, ще хванеш следващата, но срещу течението нямаш сили да плуваш, въпреки че възможността за това никой не ти я отнема. Да, човек, винаги е в Пътя, но понякога може да се отклони /или да го отклонят/ и да тръгне по чужд път. Наскоро в беседа ме привлече изречението-"Не ходете в чужди пътища!", което според мен значи, че всеки има своя си Път, за този живот и е добре да не се отклонява, да държи връзка с Първата Причина /с Бога/... Редактирано Декември 30, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Под сбутване имам предвид това, че човек получава шамарчета от живота, когато греши някъде и в нещо и в следствие на тези шамарчета се осъзнава по - бавно или по - бързо, става по - добър и мислещ за бога и тогава се казва, че се е върнал в пътя. g.gif Щом има подходящи шамарчета за всеки, които да го облагородяват , би трябвало да има и някой който да разпределя шамарчетата според това, което трябва да се изправи в съответвната личност в даден момент, може би това са напреднали духове следящи за нашето развитие. Нямам време сега да търся точния източник и страница, ще цитирам Учителя по памет. Няма такова нещо като шамари и сили, които ги удрят. Има стени на вселенските закони. И когато човек не вижда или не уважава тези стени, той се блъска в тях и смята, че някой (Бог или някаква зла сила или някакъв съдия - изпълнител) го е наказал или ударил... Прекрасно мнение късметче!Благодаря! Правейки стъпка встрани от пътя човек просто... го прави по-широк. За своя сметка , разбира се , защото калта от обувките си ще мие после сам. А колкото до отклоняването - винаги има и обиколни пътища, дори ако тръгнеш на изток, пак ще стигнеш Рим ... ако го търсиш. Ако търсиш друго, може да минеш през Рим и да не го забележиш . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Ами употребих " шамарчета", понеже съм го срещал като понятие по време на контактите ми в сайта. Иначе е така, кой каквото си направи, никой друг не може да му го направи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Но има и друго. Друго имах предвид, нали всеки човек получава един или друг вид страдание, в зависимост от това какви са му слабите места, къде най - греши, някои ситуации целящи неговото духовно събуждане, като че ли са брилянтно измислени и много подхождащи му, сякаш някой е нагласил ситуациите по възможно най - добрия начин в зависимост от личността, за да може тя да научи един или друг урок, това визирах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Може би тук има някои отговори: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...%BE%D1%81%D1%82 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Но има и друго. Друго имах предвид, нали всеки човек получава един или друг вид страдание, в зависимост от това какви са му слабите места, къде най - греши, някои ситуации целящи неговото духовно събуждане, като че ли са брилянтно измислени и много подхождащи му, сякаш някой е нагласил ситуациите по възможно най - добрия начин в зависимост от личността, за да може тя да научи един или друг урок, това визирах. Да, и най-вероятно ще трябва да излезем доста извън човешките умствени възможности за да разберем тези процеси, свързани с дейността на т.нар. господари на кармата (липиките в Индия) и др. под. Това, което най-вече трябва да помним е, че справедливостта винаги възтържествува и, че от възможности за развитие никой никога не е лишен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 30, 2008 Доклад Share Добавено Декември 30, 2008 Доста. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Може би всеки си има пътечки в големия Път. Как човек да разбере със 100% сигурност коя е неговата, според Вера Кочовска когато човек е малък му се дават знаци/внушения за това каква е мисията му в живота, но много хора по - късно забравят ... Може би трябва да разчитаме на интуицията си, но пък ако тя не е достатъчно развита ...кой знае колко ще се лутаме в грешни пътечки ... Ванга например е казала на един човек, че племенницата му е направила грешен избор, влязла е в грешна за нея специалност във ВУЗ. Имаме ли право да искаме достатъчно утвърдителни знаци за мисията си в живота или дасе осланяме на интуиция, желания, които може да не са конкретни или пък неподходящи за нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Може би всеки си има пътечки в големия Път. Как човек да разбере със 100% сигурност коя е неговата... Най-солената е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Солена, в смисъл че ако усещаш че трябва да развиеш някакви качества в себе си, че има нещо което трябва да промениш, трябва да вървиш по тази пътечка която ще ти помогне за промяната, за това което усещаш като недостатък ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 О, аз не бих се надявала на толкова подсказки... за промените трябва да се досетим сами. Пътечките сол не подсказват, поставят препятствия. Верен е най-болезнения път, най-болезнената пътечка. Всичко лесно би било измамно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 Доста добър и универсален отговор. Благодаря за него. Например аз усещам някои неща, които може да променя в себе си, но и осъзнавам че е трудно и понякога ми се ще да не ги променям, но няма как. Пък и е по - добре с добро да ги променя, да си спестя излишни страдания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 31, 2008 Доклад Share Добавено Декември 31, 2008 (edited) Някои страдания /шамарчета/ са благословия, знак, да променим нещо /но предимно вътре в себе си/, да намерим верния Път. И по-добре доброволно и съзнателно, а не насилствено... Само Бог може да хване на работа злото! Т. е. чрез него да се научим да виждаме Доброто... Редактирано Декември 31, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.