Какво представлява Пътят

[mvm]

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ?

Великата Чистота попитала Безкрайността:

-Знаеш ли какво представлява пътят? -Не знам-отвърнала Безкрайността.

Великата Чистота попитала Неправенето за същото.

-Знам-отвърнало Неправенето.

- Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите?

- Владее.

- Какви съдби носи той?

-От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.

За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:

- Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето незнание или Неправенето със своето знание?

- Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно.

Тук Великата Чистота въздъхнала:

- Тогава незнанието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?

- Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.

- Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, във външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.

[Слънчева]

Пътят..... Не зная дали има, дали е верен, кой точно е моят... Търсенето, желанието да разберем...

Пътят по-скоро се усеща. Интуитивно и със сърцето. Доверяваш му се и вървиш. Падаш, изправяш се, но вървиш... Благодарен си за всеки миг, за всичко, което срещаш.

Всичко, което е било, е и ще бъде е Пътят, докато намерим Източника и разберем, че нямаме Път, а само тишина, Мир и стъпките на хората...

Редактирано Юни 12, 2008 от xameleona

[Багира]

Не знам какво представлява Пътят, но най- вероятно е нещо, което отвежда до някъде. Та се сещам:

1. Ако не знаеш за къде си тръгнал, ще стигнеш другаде.

2. В доста приказки добрият юнак получава от баба Яга вълшебно кълбенце. Да върви подире му. Като спре кълбенцето- и юнакът да спре. Като се търкулне отново- да поеме отново след него. Отлично решение, в случай, ча така и така не знаеш накъде да вървиш, но не бива да оставаш тук...

3. "Дао,, което може да се назове, не е постоянно Дао." Въпросът е дали търсим постоянното, или ни е много добре с непостоянното.

4. Много пъти е цитирано. Повече от 2 000 години звучи. А как го чуваме...

"Йоан 14:6

Исус му казва: Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

[Guest Еси]

Отговарям на въпроса (не съм чела поста ти mvm)

Аз зная какъв е Пътя ми!

И това са всички етапи през които минава за да стана, в това си преживяване, колкото е възможно чист "проводник" на Бог. Това е.

Минавам през илюзии и обелени "колене", ...."минавам" (случва ми се) през вас за да се осъществи и изрази бога в мен. Това е моят път

[Багира]

Добре си, Еси!

А един казал: "Аз знам, че нищо не знам..." Кое ли е повече тук- знанието, или незнанието...

Редактирано Юни 12, 2008 от Багира

[Guest Еси]

В моят Път, празнодумството и съмнението го няма.

[mvm]

Тази притча нямам идея как се е появила като цяла тема.

Пуснах я днес в темата "ученикът".....защото там доста се говори, че всеки ученик трябва да си има Учител

по-точно всеки, който е решил да става ученик непременно трябва да си избере един учител, иначе няма път за него.

Та като прочетох притчата и особено последните изречения се сетих за темата.

Понеже и аз така го разбирам, както са го казали в притчата, пътят не е да се бием в гърдите и да казваме : "аз съм последовател на еди-кой си велик Учител ", пътят не се чува и не се вижда, той сме ние, такива каквито се опитваме да бъдем.

Въпросът е да се опитваме обаче, може да постигнем само едно нещо, но то да е осъзнато

[Станимир]

"Пътят не се чува и не се вижда" и все пак присъства във всичко.

Под "незнание" разбирам, това което е в основата на всяко знание.

Пътят е пътуване към вечно скритото.

[borislavil]

Има Път, но има и странични пътеки, които биха могли да ни подведат и да тръгнем по тях, отклонявайки се от своето предопределение, предназначение, призвание. За да не се случи това, се изисква будност, чистота и яснота на съзнанието. То е необходимо да се разшири до степен да докосва, да влиза в съприкосновение със Свръхсъзнанието, Което осветява единствено верния за нас Път. Всеки има такъв и затова у всеки трябва да има стремеж за връзка със Свръхсъзнанието, за да може правилно да разреши задачите на своя живот.

[mvm]

И наистина, когато човек съзнае, че е изгубил истината, това показва, че той познава кое е същественото в живота и ще я намери. Щом съзнава това, човек е готов да възприеме истината по новия начин. Докато страда, човек е вън от всякаква опасност. Щом престане да страда, опасността го следва.

Значи, докато страдаме, ние сме на правия път. Има един живот у нас, който напира, иска да се изрази навън. Във всяка душа има нещо, което иска да излезе навън, да се прояви. Във всяка душа има един стремеж, който иска да излезе навън. Дайте ход на този стремеж в себе си. Дайте ход на това, което не виждате, но което се заражда във вашата душа, във вашия дух, във вашето сърце и във вашия ум. Щом му дадете ход, тогава всичко в живота ви ще стане ясно и тогава вие ще разберете защо животът и светът се развиват по този път, а не по друг някой. Тогава вие ще видите приемуществото на този живот и ще разберете, че той не е един от най-добрите пътища, но не е и от най-лошите.

Има и по-добри пътища от сегашните, но каквото и да правим, ние сега не можем да излезем от тях. Ние трябва да извървим тези пътища, ние трябва да бъдем умни, та като дойдем в новия път, към който наближаваме, да го използуваме както трябва. Ако изберете един път като сегашния, вие ще се намерите на същите противоречия. Вие трябва да изберете един по-добър път от този, в който сега вървите.

Та, всеки от вас трябва да си даде отчет, по какъв път върви и каква работа върши.

източник

[Guest Еси]

Имало едно време един мил възрстен майстор на пъзели, който притежавал магическа сила. Най-голямо удоволствие му доставяло да създава прелестни картинни пъзели за децата в квартала. Това не били обикновени пъзели. Били вълшебни - когато и последното парченце попаднело на мястото си, от образа започвало да се излъчва светлина, изпълваща децата с радост. Трябвало само да гледат картината. Нищо повече. За децата това било по-хубаво, отколкото да изядат десет хиляди шоколадови бисквити и да изпият десет хиляди чаши мляко.

Един ден майсторът на пъзли наистина надминал себе си. той нарисувал най-прекрасната си картина, с вълшебни бой от звезден прах и специални четки с обковани със злато дръжки. майсторът бил толкова развълнуван от творението си, че решил да не изрязва картината на парченца като пъзел, за да могат децата веднага да изживеят цялото вълшебство.

Тъкмо свършил с опаковането на картината и в магазина влязло малко момченце, което се надявало да намери най-новото творение на майстора. Майсторът развълнувано му подал пакета. Грейналите в усмивка очи на детето изведнъж помръкнали. Лицето му станало тъжно. "Какво има?" - попитал майсторът. Детето обяснили, че сглобяването на пъзела всъщност било най-забавно от всичко. Майсторът на пъзели разбрал веднага. И със същата любов и внимание, с която нарисувал картината, я нарязъл и разглобил. Пръснал с любов парченцата в кутията и дал на децата това, което искали повече от всичко - удоволствието и удолетворението, сами да сглобят вълшебният пъзел.

от "Силата на Кабала", Йехуда Бърг

[Ани]

Ето една представа за Пътя или по-точно за видовете Пътища в духовното ни развитие, дадена от Свами Сатиананда Сарасвати, един от най-известните йоги, основател на първия световно признат Висш университет по йога.

Трите пътя

Важното е,че ти вече си по пътя

Пътят на самотника

“Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния” Пс.81:6

Основание: Не съществува нищо освен Бог. Брахман е абсолютната реалност, а Атман – Неговото проявление. Ти си този Атман. Ти си всеобемащ и не се нуждаеш от нищо друго, от никого другиго. Това е избавлението от множествения и многообразен свят на мая /според индийската философия – илюзия, измама/. Постигналият вивека /от санскр.-различаване, разграничаване/ не открива нищо друго освен Атман. Това е човекът, който в същият този миг е вече жив мъртвец за света. Такива са пътуващите аскети садху, великите християнски подвижници, пустинници, стълпници и обитатели на пещери.

Пътят на самотника е величав, невероятно драматичен. Той олицитворява връщането още приживе към думите на Христа. Хоризонталната линия от кръста на нашия живот, т.е. необходимостта от общение с другите е отпаднала, останала е само вертикалната възходяща линия. Когато тя бъде извървяна, то целта е постигната.

Пътят на двамата

“Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,

мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.” Бит. Гл.5:1-2

Основание: Душите излизат от Великия Източник по двойки, чиитоспецифични характеристики съвпадат изцяло, като вибрациите на еднояйчните близнаци.

Тези, които нямат достатъчно духовна мощ и силен вътрешн живот, за да отхвърлят всяка външна намеса и зависимост, усилено търсят през целия си живот своето божествено съответствие не в Него – Бога, а в онази друга душа , с която заедно са сътворени. Обикновено това е чиста загуба на време, енергия и възможности, защото логиката на прераждането допуска само няколко пъти едновременното присъствие на душите от божествената двойка на Земята в човешко тяло. Така, че възможностите за среща през многобройните прераждания е сведена до минимум, а с това и възможността за осъществяване на наистина съвършена, по-скоро божествена комбинация, която да доведе до желания скок в духовното развитие на двамата.

Обикновено за известен период от време дадени черти, качества и скрити вибрации на някой човек, който смътно ни напомня за нашия духовен двойник, ни заслепяват. Илюзията рано или късно бива разрушена, разочарованието е налице, но стореното не може да се върне назад. Когатао обаче една божествена двойка се намери тук на Земята, се ражда Любов като тази на Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда, Майсторът и Маргарита. Тантра йога е именно учението, системата, която дава методите за преодоляване на различията и синхронизирането на вибрациите на всякакво ниво между двама души от различни божествени двойки, за обединяването на техните усилия, талант, енергии и пр. в усрема им към постиганена Божесвеното. За отбелязване е, че първите човеци от един древногръцки мит също са били двойка, но съединена чрез гърбовете се, т.е. чрез Кундалини в централния енергиен канал, а не сексуално, каквото е по-сетнешното съединяване на половете. А текстът на Библията е достатъчно ясен и лаконичен:

“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат (двамата) една плът. (бит2:24)

Пътят на групата

“И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете и пълнете земята(и я владейте).” Бит.9:1

Основания: Нито един човек не може да стане човек, оставен сам на себе си. Той се ражда като чисто съзнание и после се оформя сред хората. Попадналият сред животни младенец остава животно по съзнание и проявления.

Пътят на групата е за онова мнозинство хора, които не само, че нямат достатъчно силна духовност, за да живеят сами, но и нямат достатъчно любов, търпение и толерантност за да живеят в двойки. Обикновено това са хора, които се стремят да получат от живота колкото може повече и по-многообразни изживявания, а се знае – това може да стане там където се събират много хора, където промените следват с главоломна бързина. Такива хора се чувстват защитени в групата, опират се на другите, а и сами те помагат на нуждаещите се. Повечето са там като редови членове, но има и такива, които влизат в групата само за да я завладеят и да осъществят користните си замисли.

Заключение: Монашество, семейство, клуб, партия или ашрам – може ли да разделяме храта съобразно тези категории? Ще бъде твърде опростенческо. Твърде малко са така наречените “чисти случаи”. В най-многообразната тълпа можете да срещнете истински самотник по душа.Прекарали дълги години по пещерите и добили достатъчно духовна мощ, от пещерите, пустините и планините идват най-големите и заклети самотници, осъзнали мисията си да помогнат на другите. Двойката рано или късно става тройка или от нея остава само едната страна.

Пътищата наистина са три, но комбинациите – значително повече.

Важното е, че ти вече си по пътя.

Статията е взета от сп. Йога, 1993г. бр.3

Редактирано Юни 22, 2008 от Ани

[Ани]

В темата, като че ли се преплитат източният и западният начин на разсъждение за Пътя. Притчата на mvm е типичен пример за източното мислене. Трите пътя от Сатиананда, макар и дадени от индиец, се доближават с конкретиката си до западнния практицизъм. Трябва да си призная, че харесвам Изтока, но ми е труден за разбиране. Съзнанието ми работи на вълните на Запада предимно.

Но ето два интересни коана за любителите на източния мистицизъм:

Един монах запитал учител, който живел в планината като отшелник:

- Къде е пътят?

- Колко хубава е планината - казал учителят.

- Не ви питам за планината, а къде е пътя.

- Докато не минеш планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб - отговорил учителят.

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е пътят?

- Той е пред очите ви - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А вие? Виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'?

- Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види?

Приятно разбиране/тълкуване

Всъщност: „Съществуват толкова пътища, колкото отделни души.“ Робърт М. Пърсиг

За различните пътища към просветлението или себеактуализацията може да се прочете тук.

Но това е само информация за любопитните. Иначе всеки си избира сам и Пътя, и Учителя /Учителите/.

[bee_bg]

Незнам за точно за какви пътища говорите, но иска ми се да попитам

човек кой път избира обикновенно, лесния или трудния и кое е по-правилното решение или всичко зависи от дадената ситуация?

Редактирано Юни 24, 2008 от bee_bg

[Донка]

Какво означава "лесен" и какво "труден" Път?

Аз съм фен на трудните пътища....

Само че преди като труден Път разбирах Пътя, който ми носи много неприятни моменти и страдания. Пътя на щастието смятах за лесния. (Някой ми е бил внушил, че да съм щастлива означава да не мисля, да съм сляпа и глуповата)

Сега мисля по точно обратния начин - Пътя, който е маркиран от усещането за щастие е по-труден, защото каквто и да с случи, умът е длъжен да го обработи така, че сърцето да остане щастливо. Това често никак не е лесно.... Много по-лесно е да се класифицират като неприятни нещата, които не сме желали и които не съвпадат с текущата ни рамка за "добро". По-трудно е да се променя рамката така, че всяко нещо, което се случва да се случи за наше и на другите добро...

[mvm]

Тук наскоро четох една мисъл от Дънов, че трябва да пропускаме в съзнанието си само добрата мисъл, а това е мисълта, която ни донася светлина и хармония (сега не ми се търси къде беше )

Така че "лесният" път вероятно е този, по който се върви, като се следват повече такива добри мисли. И той не е лесен, той е правилният път

[Станимир]

Тук наскоро четох една мисъл от Дънов, че трябва да пропускаме в съзнанието си само добрата мисъл, а това е мисълта, която ни донася светлина и хармония (сега не ми се търси къде беше )

Така че "лесният" път вероятно е този, по който се върви, като се следват повече такива добри мисли. И той не е лесен, той е правилният път

Накрая се оказва, че е не само правилния, но и по-лесния (което не означава лесен).

Всъщност въпросът е не дали човек ще измине пътя, а кога. Изминаването на пътя е предопределено и това не противоречи със свободната воля.

[borislavil]

Незнам за точно за какви пътища говорите, но иска ми се да попитам

човек кой път избира обикновенно, лесния или трудния и кое е по-правилното решение или всичко зависи от дадената ситуация?

Трудният път е свързан с по - големи възможности за духовно израстване... Затова е благословение, че сме се родили в България Прави ми впечатление - някои смятат, че лесно и безболезнено може да се роди Висшето Съзнание. Моят опит ми подсказва друго - раждането е свързано с болка и колкото по - висше Съзнание се ражда в човека, толкова тази болка е по - голяма. Да избягваш страданието, означава да затваряш пред себе си вратата, която ти разкрива възможности или да не отваряш вратата, на която настойчиво чука Христос. Това барикадиране спрямо страданието е и барикадиране спрямо щастието. Някъде бях писал - страданието е велик Учител. То дълбае вместилище за Любовта и колкото е по - дълбоко това вместилище, толкова Изворът на Любовта, Която ни носи Щастие, е по - дълбок. И прозренията ни също добиват дълбочина, която иначе няма как да постигнем. Това не означава, че трябва да бъдем мазохисти и сами да търсим страданието... Не, по - скоро, когато то се появи, да прозрем, да го посрещнем с нагласата, че съдържа в себе си скрито благословение - посвещение, което иначе щеше да бъде невъзможно за нас. Така че тези приятели, които правят опити да избегнат всякакво страдание и животът им да протича абсолютно безболезнено и леко - "по мед и масло" - ми приличат на млада жена, която, заради евентуалната родилна болка, не иска да зачене и да роди. Но нима има по - голяма радост от това, чрез теб да се роди нещо ново - нов човек, ново съзнание? И нима, заради тази върховна радост не си струва да понесем, каквато и да е болка?

[mvm]

Така че тези приятели, които правят опити да избегнат всякакво страдание и животът им да протича абсолютно безболезнено и леко - "по мед и масло" - ми приличат на млада жена, ..................

И как се правят тези опити за избягване на страданието, много ми е интересно

То страданието като ти се стовари на главата и като не знаеш откъде ти е дошло.....оттам нататък имаш само за задача да се справиш с него

[Ани]

Има разлика между страдание и мъчение. Ако пътят предизвиква мъчение, съпротива от страна на цялата ми същност, то смятам, че това не е моят път.

Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието – към спасение.

Път към Любовта

Но, човек трябва да е на доста високо ниво на развитие, за да може както казва Борислав:

когато то се появи, да прозрем, да го посрещнем с нагласата, че съдържа в себе си скрито благословение - посвещение, което иначе щеше да бъде невъзможно за нас.

При мен не е така. Когато ми се стовари на главата, гледам какво мога да направя, после си ближа раните и накрая се замислям по въпроса за Пътя. Забелязала са съм, че с много хора е така. На моя позната наскоро почина дъщерта. Тя е в ужасно състояние. Ако започна да и говоря, че това е страданние, което я издига по пътя, мисля че няма да ме разбере. Просто понякога нещата на практика са много трудни.

[borislavil]

Така че тези приятели, които правят опити да избегнат всякакво страдание и животът им да протича абсолютно безболезнено и леко - "по мед и масло" - ми приличат на млада жена, ..................

И как се правят тези опити за избягване на страданието, много ми е интересно

То страданието като ти се стовари на главата и като не знаеш откъде ти е дошло.....оттам нататък имаш само за задача да се справиш с него

Ами тези опити за избягване на страданието започват още в невидимия свят, преди да се въплътим, когато с Господарите на Кармата обсъждаме вариантите за бъдещ живот. Обикновено ни се предлагат три варианта: първият е най - елементарен, с най - малко придизвикателства и новинки за нас, с минимална доза проблеми и страдания. Леко и безгрижно съществуване, живот - почивка. Сравнително приятен, но... като компенсация... с минимални възможности за духовен растеж. На практика тъпчене на едно място. Вторият вариант е по - балансиран, а третият е истинско предизвикателство, който, за да бъде приет, изисква действително смелост и решителност, в известен смисъл самоувереност, защото проблемите, които ще се наложи да разрешим при този вариант са много и сериозни. Това ще бъде живот, изпълнен с напрежение и драматични обрати на съдбата, с многобройни нови уроци и неща, които трябва да овладяваме. Живот, в който страданията няма да ни бъдат спестени. Бурен и труден, но съдържащ в себе си огромен потенциал за духовен възход, за пробуждане. Рискът обаче да го приемем е голям, тъй като е възможно и да се провалим и... вместо да вървим напред, да се върнем назад в развитието си. Изборът, който правим горе, се отразява след това в нагласата и в осъзнатостта, с която посрещаме предизвикателствата и страданията в земния си живот.

[iti]

Тук наскоро четох една мисъл от Дънов, че трябва да пропускаме в съзнанието си само добрата мисъл, а това е мисълта, която ни донася светлина и хармония (сега не ми се търси къде беше )

Така че "лесният" път вероятно е този, по който се върви, като се следват повече такива добри мисли. И той не е лесен, той е правилният път

Дънов, за съжаление макар и интелигентен човек, отново е робувал на ценностната си система. От интелигентност до интелигентност разбира се има огромна разлика. "Добро", "светлина", "хармония" са думички от субективния ни речник. Стремежи на "нещо" което не знае, към "нещо" което не познава и не разбира, като първото и второто "нещо" в истинския смисъл всъщност съвпадат. Онзи пасаж в началото на темата излгеждаше доста добре, но защо премина отново към така жадуваното от човешкия разсъдък дефиниране и субективно "маркиране". Пътят на "доброто", "светлината" и т.н. никога не ги е имало на Земята и никога няма да ги има. На други светове - може, но не и тук. Много от ученията идват от други светове и ценностни системи. Те не работят тук и това се е доказало в историята многократно. Те служат само за едно - увеличаване на информационната база от данни, за което всъщност служи Земята. Тук човек трябва доста повече да се поназори. Сам. Да се запознае и с "тъмната", и със "светлата" страна на "нещата", с пълния смисъл на съществуването и живота. Който наистина е нещо много повече от което който и да е "Учител" може не само да изговори, но и да си представи. Но всъщност... това не е задължително. Това е избор на хората - дали ще са марионетки в големите игри, или ще са просто пионки. Лошото е, че изглежда за хората е отредена много важна роля, но те са далеч от изпълнението й...

[Донка]

Който наистина е нещо много повече от което който и да е "Учител" може не само да изговори, но и да си представи.

Какво по-конкретно от учението на Петър Дънов - Беинса Дуно - Учителя познавате и сте опитали и приложили, за да бъдете толкова уверен/а, че учението е само "изговорено" ?

Тук човек трябва доста повече да се поназори. Сам. Да се запознае и с "тъмната", и със "светлата" страна на "нещата", с пълния смисъл на съществуването и живота.

Всъщност това е една от основните идеи в учението на Петър Дънов. За справка можете да отворите която и да е тема в подфорума, посветен на него и учението му.

Как си представяте духовно учение, в което няма "така жадуваното от човешкия разсъдък дефиниране и субективно "маркиране".."? Можете ли да дадете пример от досега съшествуващите или да очертаете критериите за нещо ново?

[Станимир]

Тук наскоро четох една мисъл от Дънов, че трябва да пропускаме в съзнанието си само добрата мисъл, а това е мисълта, която ни донася светлина и хармония (сега не ми се търси къде беше )

Така че "лесният" път вероятно е този, по който се върви, като се следват повече такива добри мисли. И той не е лесен, той е правилният път

...

Много от ученията идват от други светове и ценностни системи. Те не работят тук и това се е доказало в историята многократно. Те служат само за едно - увеличаване на информационната база от данни, за което всъщност служи Земята. Тук човек трябва доста повече да се поназори. Сам. Да се запознае и с "тъмната", и със "светлата" страна на "нещата", с пълния смисъл на съществуването и живота. Който наистина е нещо много повече от което който и да е "Учител" може не само да изговори, но и да си представи. Но всъщност... това не е задължително. Това е избор на хората - дали ще са марионетки в големите игри, или ще са просто пионки. Лошото е, че изглежда за хората е отредена много важна роля, но те са далеч от изпълнението й...

Мястото няма значение, а тези които прилагат Учението. Учението е едно и също за целия Космос. Разбира се на хората бива давана само такава част, каквато са в състояние да разберат и приложат. Не са малко хората, които са доказали на практика, че Учението "работи". Да се следва Учението не е леко, но така е с всичко красиво и стойностно. Учението цели промяна и развитие на самите хора. Това не може да стане отведнъж. По пътя има възходи и падения, но ако направим равносметка на постигнатото от човечеството в дългосрочен план ще видим развитие - в мисленето, духовността, социалния живот, науката и др. Разбира се хората все още са далеч от целта и съзнанията им все още са потънали в предразсъдъци, но това, което вече е постигнато не бива да се омаловажава. Това което наричаме духовни и морални качества са изначално присъщи на духовната природа на човека. Те са част от Бжествената му същност (и на всяко живо същество). От човека зависи да осъзнае необходимостта да ги разбере и прояви в живота си. Пак повтарям: това става бавно, с много труд и да се очаква, че може да бъде постигнато отведнъж е неразумно. Условията на Земята нямат значение. Всъщност именно условията са подбрани така, че да има най-добри възможности за развитието на човечеството и не бива да се оправдаваме с тях.

[dimitar]

Трите врати на мъдростта

Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

- Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

- Добре – казал старият мъдрец.

- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатиа път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.