Поп-музика - новини и вкусове

[Guest hrisko_89]

Ееее, толкова ли са греховни спортовете.

Редактирано Декември 22, 2008 от hrisko_89

[tomodashi]

Аз направих избор,

избрах страната на мечтите,

а не страната на спорта и постоянната нужда да си винаги победител.

[Guest hrisko_89]

'tomodashi'

Аз направих избор,

избрах страната на мечтите,

а не страната на спорта и постоянната нужда да си винаги победител.

Е, поне аз предполагам , че едното може и да не изключва другото, но както и да е.

Редактирано Декември 23, 2008 от Моника13

[tomodashi]

Аз съм голям фен на спорта,

но едва наскоро осъзнах че съм по-голям фен на изкуството.

Изкуството ме прави по-щастлив от спорта.

[Guest hrisko_89]

tomodashi

Аз съм голям фен на спорта,

но едва наскоро осъзнах че съм по-голям фен на изкуството.

Изкуството ме прави по-щастлив от спорта.

Ами ето. Съчетаваш ги и двете. Аз не съм визирал кое е по - голямо.

Редактирано Декември 23, 2008 от Моника13

[Guest hrisko_89]

Графа - " Ако има рай "

http://www.vbox7.com/play:24b7ca41

[Guest hrisko_89]

http://www.vbox7.com/play:4844fca6

Morandi - Angels

[Надеждна]

На днешната дата 6.01.1938 - в работническите квартали на Милано, в семейство на бедни селяни, дошли от юг в търсене на работа, се ражда голямата звезда на шоу бизнеса в Италия Адриано Челентано. В началото нищо не предвещава бъдещата му кариера - той се увлича от часовникарството и работи в работилницата на своя дядо. Но... след едно негово участие в любителски спектакъл водевил, в който пародира певеца Луи Прима, започват покани за участие в конкурси и през 1950-а записва първите си два шлагера. Пише и изпълнява сам песните си, а от 1955-а започва постоянната му работа с неговия приятел Микеле дел Прете, който пише текстовете на неговите песни. Печели първия италиански конкурс за рок-енд-рол (1957), конкурса в Сан Ремо (1961). През 1963-а се снима във филма "Един странен тип" заедно с бъдещата си съпруга (1964) известната актриса Клаудия Мори. Останалото е... над 40 години на сцената, стотици концерти и 30 албума в 70-милионен тираж, огромен брой фенове в Италия и по света, успехи и в киното (около 40 филма) с филми като "Укротяване на опърничавия", "Бинго-Бонго", "Сладък живот", "Суперобирът в Милано" и др. Има собствена компания "Клан Челентано" за видео- и аудиозвукозапис, издателство, концертно агентство, управлявана от неговия брат Алесандро. Според него "висш дълг на артиста е да протестира против несправедливостта". Днес двамата с Клаудия живеят близо до Милано, а големият артист отново отделя време за... поправянето на часовници и за срещи с трите си деца - Розита, Джакомо и Розалинда.

1954 - в Райд на остров Уайт в семейство на италианци, притежаващи фабрика за сладолед, се ражда известният английски кинорежисьор, продуцент, сценарист и драматург от италиански произход Антъни Мингела, създал филми като "Английският пациент" (9 "Оскар"-а, включително за най-добър филм и режисура), "Талантливият Мистър Рипли", "Студената планина" (режисьор и сценарист), "Небеса" (продуцент) и др. Учи в университета "Хъл", където по-късно е преподавател по литература, преди да започне да пише пиеси и да се утвърди като един от признатите млади английски драматурзи - печели наградата на театралната критика в Лондон за най-обещаващ драматург (1984), а през 1986-а неговата "Направено в Банкок" печели наградата за най-добра пиеса. След това сътрудничи на Джим Хенсън за много от епизодите на "Разказвачът на истории" и за тв "Часа на Джим Хенсън". Пише сценарий за тв сериала "Инспектор Морз", поставя късометражния филм "Живот с динозаври" и снима комедията "Мистър Чудо".

Редактирано Януари 6, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Love will keep us alive - Eagles

I was standing

All alone against the world outside

You were searching

For a place to hide

Lost and lonely

Now you've given me the will to survive

When we're hungry...love will keep us alive

Don't you worry

Sometimes you've just gotta let it ride

The world is changing

Right before your eyes

Now I've found you

There's no more emptiness inside

When we're hungry...love will keep us alive

I would die for you

Climb the highest mountain

Baby, there's nothing I wouldn't do

I was standing

All alone against the world outside

You were searching

For a place to hide

Lost and lonely

Now you've given me the will to survive

When we're hungry...love will keep us alive

When we're hungry...love will keep us alive

When we're hungry...love will keep us alive

Редактирано Януари 12, 2009 от Моника13

[Надеждна]

През 1969 г. на 17 януари “Бийтълс” пускат на пазара албума “Жълтата подводница”. Всъщност самата песен "Жълтата подводница" става световен хит през 1966г., когато излиза и на самостоятелна плоча, а по-късно е включена в албума "Revolver", но филмът е готов едва през лятото на 1968г. Ето и малко подробности около него:

Сценарият на "Жълтата подводница" е написан от Джек Менделсън, а историята му от Лий Миноф и един млад американски професор по класическа филология - Ерик Сигъл, който по-късно се прочува с екранизацията на своя роман "Любовна история". Това всъщност е един рисуван филм. Рисунките са дело на рекламния илюстратор Хайнц Еделман от западногерманското списание "Твен". Той работи непрекъснато върху хфилма още от есента на 1966 година, но последният е завършен едва през лятото на 1968 година, тъй като внезапната смърт на Брайън Епстайн забавя още повече нещата. "Жълтата подводница" излиза като продкция на току-що саздадената от "Бийтълс" компания - "Епъл".

Действието се развива в Пепърленд, страната на сержант Пепър - мирна, спокойна, преуспяваща, а жителите `и най-много обичат цветята и музиката. Но Пепърленд е нападната от злите сини чудовища наречени блу миниз. Те изпотъпкват всичко и открадват музикалните инструменти на жителите на Пепърленд, които след нападението изведнъж посивяват и онемяват, а ракетите на блу миниз ги превръщат в камък. Всичко става сиво и безлично. Един единствен жител, старият моряк Фред избягва в Ливърпул, за да търси помощ от Оркестъра на сержант Пепър от клуба на самотните сърца. Блу миниз насъскват срещу тях злата ръкавиа, но "Бийтълс" запяват и засвирват и злите сини чудовища панически побягват. След това се завързва голямо сражение. Артилерията на блу миниз замерва с ябълки всеки които само се опита да се засмее. В крайна сметка "Бийтълс" побеждават с песните си и отново превръщат Пепърленд в страната на Слънцето, на музиката, смеха и любовта. Историята завършва щастливо и всички пеят песента на освободителите на Пепърленд, All You Need Is Love. Основния мотив на филма се движи около жълтата подводница, всичко е нарисувано чудесно за времето си, във филма участват герой от песните на "Бийтълс", например Човекът за никъде, които също помага за освобождението на Пепърленд. Но рисунките са в твърде психеделистичен стил, а цветовете се разпиляват по екрана в най-различни форми и размери, като странни видения, описвани най-често след вземане на ЛСД. Всички тези психеделични рисунки плюс моретата от дупки, от време и т. н. правят филма неразгадаем за деца, за какъвто го вземат мнозина след като ее рисуван. На някои места той се развива мудно, има излишни сцени, но самите "Бийтълс" го искат така и никой не може да ги накара да го променят. "Невъзможно е да се дават съвети на Джон Ленън" - заявява на пресконференция режисьорът на филма. На същата пресконференция Пол заявява, че те нямат нищо общо с филма.

Тук.

Да чуем и видим песента "Жълтата подводница" и откъс от филма:

И още малко за Бийтълс:

Английската рокгрупа е основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Състав: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън - китара, вокал, ситар, Ринго Стар - ударни, вокал, Стю Сътклиф - бас (до 1961 г.), Пит Бест - ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата "Куоримен", към която се присъединява същата година Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Сменят названията на групата: "Johny and the Moondogs" (1959 г.), "Long John and the Silver Beatles" (1960 г.). Свирят в ливърпулските клубове "Казбах" и "Кавърн", правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името “Бийтълс”, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г. През 1962 Бест е заменен с Р. Стар. Наградени са с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "битълсмания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания "Епъл". Групата се разпада през 1970 г. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г.: "Please, Please Me" (1963 г.), "White the Beatles" (1963 г.), "A Hard Day’s Night" (1964 г.), "Beatles for Sale" (1964 г.), "Help" (1965 г.), "Rubber Soul" (1965 г.), "Revolver" (1966 г.), "A Collection of Beatles’ Oldies" (1966 г.), "Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (1968 г., известен като "Белият албум"), "Yellow Submarine" (1969 г.), "Abbey Road" (1969 г.), "Let it Be" (1970 г.). Други албуми: "Live At The BBC" (1994 г.), "Anthology I” (1995 г.), "Anthology II" (1996 г.), "Anthology III" (1996 г.), "CD Singles Collection" (1999 г.); "1962 Live At The Star Club in Hamburg" (2000 г.), "The Beatles 1” (2001 г.). Тук можете да прочтетете още интересни неща от биографията на групата.

Редактирано Януари 16, 2009 от Моника13

[Надеждна]

И отново нещо от творческата биография на неуморните "Бийтълс":

На 11.02 1963г. в студиото на “Аби Роуд” само за един ден “Бийтълс” записват първия си албум - “Please, Please Me”.

[Надеждна]

Днес 18 февруари се навършват 8 години от смъртта на Георги Минчев - български рок-изпълнител, китарист и автор на текстове за песни, композитор.

Минчев завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1968 г. и кинорежисура в IAD - Брюксел през 1977 г. Води радиопредаването “Песни на седмицата” (1980-1982 г.), телевизионното предаване “Едно от пет” (1982-1984 г.) и Младежкия конкурс за забавни песни (от 1980 г.). Пее от началото на 60-те години в дует с Б. Киров. Той е един от основоположниците на българската рок-музика (заедно с “Бъндараците”). През 1967 г. работи с “Щурците”, а през 1968-1969 г. със “Сребърните гривни”. Представя се на фестивали на забавната музика в чужбина. В края на 70-те и през 80-те години Минчев възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS” в Белгия. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Георги Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей”, в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок” (1987 г.) и “Рокендрол ветерани” (1989 г.). Осъществява много самостоятелни концерти в България. Получава посмъртна награда на “Българския топ 50” за цялостно творчество (2001 г.).

Да послушаме заедно една от най-хубавите български песни, която е дело на неуморния Георги Минчев и да си спомним за него на днешния ден:

Бяла тишина

[Надеждна]

На днешната дата 24 Февруари през 1932 г. е роден Мишел Льогран - френски композитор, аранжор, пианист и диригент. Акомпанира на М. Шевалие и записва с М. Дейвис. Пише музика за филмите "Шербургските чадъри", "Лятото на 42-ра" и др. През 1981 г. получва "Оскар" за музика. Много от песните му се превръщат в евъргрийни.

[Надеждна]

На днешната дата 26 Февруари през 1932 е роден е Джони Кеш - американски кънтри-певец и китарист, композитор и актьор. Започва музикалната си кариера през 1955 г. Той осъществява първите си записи в Мемфис (“Плачи, плачи, плачи”) за продуцента Сам Филипс (лансирал по това време Е. Пресли, К. Пъркинз, Джо Лий Луис). По-известните му песни са: “Вървя по границата” (1956 г.), “Огнен кръг” (1963 г.), “Джексън” (1967 г.), “Ако бях дърводелец” (1970 г.). За 25 година осъществява 58 хита в кънтрикласациите и 11 хита в попкласациите. Издава над 80 албума, печели 6 пъти наградата “Грами”. Пее заедно с Б. Дилън, Джун Картър (негова втора съпруга), “Картър фемили”, К. Пъркинз, Дж. Лий Луис, Кр. Кристофърсън, У. Нелсън, У. Дженингс и др. Известен е и като киноактьор. Участва във филмите “Шерифът”, “Двубой”, “Човекът, светът и неговата музика” и др. Някои от албумите му са: “The Fabulous Johnny Cash” (1959 г.), “Blood, Sweet and Tears” (1963 г.), “Ring of Fire - the Best of …” (1963 г.), “I Walk the Line” (1964 г.), “Bitter Tears (Ballads of Amerikan Indian)” (1964 г.), “Orange Blossom Special” (1965 г.), “Greatest Hits, Vol. I&II” (1967 г., 1971 г.), “Hello I’m Johnny Cash” (1970 г.), “The Man in Black” (1971 г), “Rockabilly Blues” (1980 г.), “The Survivors” (1981 г.), “Highwayman” (1986 г.), “Water from the Wells of Home” (1987 г.), “American Recordings” (1994 г.), “Unchained” (1996 г.), “Johnny Cash & Willie Nelson VH1 Storytellers” (1998 г.), “Just As I Am” (1999 г.), “American III: Solitary Man” (2000 г.).

[Надеждна]

На днешната дата 14 март през 1933 е роден Куинси (Дилайт) Джоунс - един от най-известните композитори, аранжьори и продуценти, тромпетист и пианист.Голяма е заслугата му за развитието на джаза и стиловете ритъм енд блус, соул, диско, фънк и др. Автор е на музиката на повече от 35 филма. Номиниран за наградата "Грами" 55 пъти , получава я 11 пъти. Връх в продуцентската му кариера са албумите на М. Джексън. От 1964 г. е вицепрезидент на фирмата "Меркюри Рекърдс".

Да послушаме някои от неговите шедьоври:

Невероятно разнообразен като талант и уникален във всеки един от стиловете,в които пише, Куинси Джоунс е трудно да бъде квалифициран и отнесен само към един от тях. Затова си позволих да отбележа рождения му ден в темата за поп-музиката - за мен тя обобщава всички онези творци, които с името си поставят начало на нов стил.

[Надеждна]

На днешната дата 27 март е родена:

През 1970 - Марая Кери – американска поппевица. През 1990 г. излиза дебютният албум на певицата, носещ нейното име. Четири песни от албума стават ¹ 1 в САЩ: “Vision Of Love”, “Love Takes Time”, “Someday” и “I Don’t Wanna Cry”. Тя става носителка на 2 награди “Грами” (за дебют и най-добра изпълнителка). Песента “One Sweet Day”, записана заедно с “Бойс Ту Мен”, поставя рекорд в историята на класациите, като остава 16 седмици на върха. Нейни албуми са “Mariah Carey” (1990 г. ), “Emotions” (1991 г. ), “Music Box” (1993 г.); “Merry Christmas” (1994 г.), “Daydream” (1995г.), “Butterfly” (1997 г.), “Rainbow” (1999), “Glitter” (2001 г.).

През 2002 умира Дъдли Мур - американски комик и музикант. Стипендиант на “Оксфорд Магдален колидж”, където учи орган. Композира музикални произведения и свири в кабаре. През 1958 г. напуска Оксфорд като дипломиран джазпианист. Сътрудничеството му с П. Кук започва от комедийното шоу “Зад хладилника”. Героите Дъд и Пит го утвърждават като класически комедиен актьор. Прави успешна кариера в Холивуд. Печели “Оскар” с ролята си във филма “Артур” (1981) г. . Носител на почетен Кръст на Британската империя (2001).

[Надеждна]

През 1979 на днешната дата, 10.04. умира Нино Рота - италиански композитор. Учи в Рим, Милано и Филаделфия. Нино Рота е един от най-големите италиански филмови композитори. Дебютира в киното през 1938 г. с филма "Работнически влак". Работи в постоянно сътрудничество с най-големите режисьори на нашето време - Фелини, Висконти, Дзефирели, Бондарчук, Копола. Автор е на музиката за: "Белият шах" (1952 г.), "Мамини синчета" (1953 г.), "Пътят" (1954 г.), "Мошеничеството" (1955 г.), "Нощите на Кабирия" (1957 г.), "Бели нощи" (1957 г.), "Сладък живот" (1959 г.), "Роко и неговите братя" (1960 г.), "8 1/2" (1963 г.), "Гепардът" (1963 г.), "Джулиета и духовете" (1965 г.), "Тоби Дамит" (1966 г., новела), "Укротяване на опърничавата" (1967 г.), "Ромео и Жулиета" (1968 г.), "Клоуните" (1970 г.), "Ватерло" (1970 г.), "Рим" (1972 г.), "Кръстникът I, II" (1972 г., 1974 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Казанова" (1976 г.), "Репетиция на оркестъра" (тв, 1979 г.).

[Надеждна]

Връщам се много развълнувана от мюзикъла "Оркестър без име" - постановка на Пловдивския театър, но с участието на артисти от различни театри в страната, под режисурата на Борис Панкин. Лично аз съм от онази половина на публиката, която остана много доволна и щастлива напусна салона на драматичния театър. Свеж хумор, подбрана хубава българска музика, млади ентусиазирани актьори, които показаха и завидни певчески възможности, много настроение и хъс.

На базата на сценария от незабравимия филм "Оркестър без име", мюзикълът си живее своя личен живот - с българските хитове на Васил Найденов, Щурците,ФСБ, Сигнал, Тоника и др., като по подобие на филмирания мюзикъл "Мама мия" техните текстове отразяват преживяванията на героите или ги окрасяват и допълват сюжета, и така пренасят зрителя в друг свят... Иска ми се да поздравя целия авторски екип - Сценичен вариант и режисура - Борис Панкин, сценография - Иван Токаджиев, костюми - Петър Митев; музика - Евгени Господинов; аранжименти - Пламен Мирчев-Мирона; хореография - Боряна Сечанова, както и целия актьорски състав и да им пожелая още много успехи и оригинални идеи в реализирането на този нелесен жанр - мюзикъла!

Редактирано Април 14, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Днес 15.04., рожден ден има Алла Пугачова - руска поппевица, композиторка и киноактриса,1949г.

През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС . В периода 1971 до 1972 г. е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и "Веселите момчета" (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала "Златният Орфей "през 1975 г., когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен - блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), представяне на фестивала "Сан Ремо", откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите "Жената, която пее" (1970 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са "Арлекино и другите", "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.), "Ще бъде ли…", "Огледало на душата" (1978 г.), "Издигни се над суетата" (1980 г.), "Как тревожен е този свят" (1982 г.), "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на англ. ез.). "Щастието в личния живот" (1987 г.), "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски).

[Надеждна]

На днешната дата 24.04., "примата на българската естрада", Лили Иванова има рожден ден! Нещо повече - днес тя има кръгла годишнина - навършва 70 години. Каквито и да са коментарите за нейното дългогодишно присъствие на сцената, безспорно е, че тя продължава да вълнува много хора с изпълненията си. Тя беше и първата българска певица, която заяви своето категорично присъствие на сцена с такъв световен ранг, като Парижката зала Олимпия. Вижте още подробности от биографията и тук.

Редактирано Април 24, 2009 от Моника13

[Надеждна]

Здравейте, приятели на поп-музиката! Само преди минути Норвегия спечели конкурса Евровизия 2009!!! Днес, 17.05. е и националният празник на норвежците, така че поводът за празнуване ще е двоен за тях! Не знам дали защото в момента съм в Норвегия,но наистина много се вълнувам! Още повече, че тази песен спечели с рекорден брой точки - близо 400, и беше неоспорван победител не само според класациите на всички гласуващи европейски държави, но и лично според мен!

Изпълнителят на песента се казва Алексанър Рийбок, а заглавието на песента е "Приказка" и мисля,че приятното момче от Норвегия с руски произход ни "разказа" една наистина много вълнуваща история с ирландски мотиви. За пореден път се убеждавам,че норвежците умеят да ценят истински хубавото и талантливото, и заслужено се ползват от благата и удовлетворението, които то им носи. Да чуем и самата песен:

Редактирано Май 16, 2009 от Моника13

[tomodashi]

Евровизия e гадост.Поредното доказателство е норвежката песен.Това не е музика,това е цирк.

Не благодаря.Някога ще предпочитам китайски рок пред тази пропаганда.По добре казачок.

http://www.vbox7.com/play:46923b29

[Guest Fut]

Евровизия e гадост.Поредното доказателство е норвежката песен.Това не е музика,това е цирк.

Не благодаря.Някога ще предпочитам китайски рок пред тази пропаганда.По добре казачок.

http://www.vbox7.com/play:46923b29

E браво Томодаши, това е една от малкото песни които харесах. Всъщност нея я харесах най- много след като успя да ме разбуди за да я чуя и след това отново . Не знаех, че е спечелила, радвам се .

Моника така е както го казваш.

Редактирано Май 19, 2009 от Fut

[Надеждна]

Благодаря за подкрепата Fut и се радвам,че имаме еднакъв вкус! Лично аз мисля, че тази година нивото на конкурса беше по-добро от миналите. Естествено, че като цяло си остава "панаир на суетата", но не знам дали заради добро озвучаване, певците не пяха толкова фалшиво, а и имаше интересни песни.

А сега специално за tomodashi, още веднъж "Приказка" заедно с видео-клипа от Евровизия :

[Надеждна]

На днешната дата през 1966 г. 16-годишният американски певец Брус Спрингстийн записва своята първа песен. Брус Спрингстийн (23.09.1949 г., Фрийхолд, Ню Джърси, САЩ) е американски рокизпълнител, китарист, композитор, автор на текстове. Изпълнителската си кариера започва през 1969 г., когато записва песни с неизвестната група “Костийлс”. В колежа създава собствена група - “Стийлс Милс” (1969 г. – 1971 г.), с която концертира. Следващите му групи са “Доктор Зу”, “Соник Бум”, “Брус Спрингстийн бенд”. Първият солов албум на Спрингстийн е записан във фирмата “Си Би Ес” (1974 г.). Критиците го обявяват за “спасител” на рокендрола; изпълнител, който извлича богатството на музиката от 50-те и 60-те год. на ХХ в., за да го пренесе в 70-те със собствен стил и нова жизненост. През 70-те и 80-те години работи със съпровождащата група “Ийстрийт бенд”. Определят работата на Спрингстийн по следния начин: творческата му енергия е като на Джери Ли Луис, текстовете на песните са задълбочени като на Боб Дилън, а концертите му довеждат публиката до екстаз. За почти 30-годишната си успешна кариера Спрингстийн издава много албуми, едни от най-продаваните за всички времена, прави стотици концерти пред пълни с публика стадиони; носител е на много награди “Грами” и на 1 награда “Оскар” за музиката към филма “Филаделфия”.

На същата дата,22.05., през 1950 г. в Сараево, Босна и Херцеговина е роден Горан Брегович - босненски композитор и музикант. Горан Брегович започва музикалната си кариера през 1966 г. като басист в групата "Bestije". През следващите 3 години е член на групата "Kodeks", а през 1971 г. се присъединява към ъндърграунд триото "Mica, Goran and Zoran"; 3 години по-късно, през 1974 г., създава групата "Bijelo Dugme" (една от най-успешните в бивша Югославия). След разпадането на "Bijelo Dugme" (1988 г.) работи самостоятелно върху създаването на филмова музика. През 1978 г. пише музика към филма на Мика Милошевич "Nije Nego"; най-ползотворно за него е сътрудничеството му с режисьора Е. Костурица – създава музиката към филмите: "Циганско време" (1989 г.); "Аризонска мечта" (1993 г.); "Ъндърграунд" (1995 г.) и "Черна котка, бял котарак" (1998 г.). Дискографията на Горан Брегович: "Temps des Gitans" (1990 г.); "Queen Margot" (1995 г.); "Silence of the Balkans" (1998 г.); "Ederlezi" (1998 г.); "Arizona Dream" (1999 г.); "Songbook" (2000 г.); "Bijelo Dugme", vol. 2 (2000 г.); "Underground" (2000 г.); "World of Gypsies" (2001 г.); "Tales&Songs From Weddings&Funerals" (2002 г.).