Guest Христо Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 (edited) Съществуват ли според вас гноми, елфи, силфи, деви, русалки, Лилит, дракони, еднорози... ? Ако съществуват, човешката природорушителна дейност, вреди ли им ? Отговорни ли са подобни създания за природни бедствия ? Редактирано Април 27, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 Това са наименования от различни фолклорни традиции, т.е. това, което представят е силно изопачено. Но все пак зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ. Тези, които действат съзнателно на астралния план разбира се са отговорни за действията си. В останалите случаи не може да говорим за отговорност според мен. Природните бедствия се осъществяват с посредничеството на стихиите и техните елементали, като за отговорност от тяхна страна не може да се говори. Това са сили, които просто следват определени закони и не притежават собствен избор. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 Като казах "отговорни" имах предвид, дали те ги предизвикват при следването на дадени закони - тоест дали има духчета реализиращи кармата под формата на природни бедствия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 Не мисля, че някое природно бедствие може да се осъществи без участието на елементалите. Но това е само предположение. Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Април 27, 2012 (edited) При различните народи имената на митологичните същества са различни, но характерните им качества някъде се припокриват. Съгласна съм със Станимир, че „зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ.“ Бих добавила, че основно тук става дума за природните сили и/или елементалите. Те не са нито лоши, нито добри. Мисля, че не може да им се вменяват понятия като отговорност, карма..., които са за съществата от човешката еволюционна стълба. Тези сили вървят по съвсем друг път. Според теорията на теософите - до колкото съм я разбрала. Има една интересна тема „Природни сили и ементали“ ,отворена отдавна от Станимир, явно на шега. Но на мен ми харесва. Донякъде приемам идеите на известния теософ и спиритист Чарлз Ледбийтър за тях в книгата му Астралният свят (не съм я срещала на български достъпна за четене в мрежата), където тези същества-обитатели на астралния свят са разделени на човешки (бивши хора – вампирите например) и нечовешки (тук са почти всички природни сили и елементали). Ето какво пише авторът за нечовешките: ...Преди всичко трябва да разберем, че съществата като тези (има предвид природните духове) се различават основно от всичко, което досега сме разглеждали. Макар и да е правилно да се класифицират елементалната есенция и животинските астрални тела като нечовешки, монадната есенция, която се проявява чрез тях, след изтичане на нужното време, ще се развие в едно бъдещо човечество, такова каквото е днешното. Ако ние бяхме способни да виждаме назад през безчетни векове на собствената ни еволюция от миналите световни периоди,щяхме да видим, че това което сме днес, е минало някога по своя нагорен път през подобни етапи. Случаят с природните духове не е такъв: те нито са били, нито ще бъдат някога човечество, каквото сме ние. Пътят им на развитие е съвсем различен и нашата едничка връзка с тях се състои във временното заемане на една и съща планета. Разбира се щом сме съседи за дадено време, ние дължим един другиму съседска учтивост, когато се случи да се срещнем, но нашите пътища на развитие се различават тъй много, че можем твърде малко да си съдействаме за каквото и да било. Много автори слагат тези духове сред елементалите. И наистина те са елементалите (или можеби по-точно животните ) на една по-висша еволюция. Макар да са много по-развити от нашата елементална есенция, те все пак имат общи черти с нея: например също са разделени на седем големи класа, обитаващи респективно същите седем състояния на материята. Да вземем тези, които най-добре можем да разберем: духовете на земята, водата, въздуха и огъня. Това са разумни астрални същества, обитаващи и действащи във всяка от тези стихии. В средновековната литература тези природни духове често се наричат гноми, водни ундини, въздушни силфи и ефирни саламандри. На популярен език те са известни под много имена - феи,пикси,елфи,брауни,пери,джинове,троли, сатири,фавни,коболди,импи,таласъми, самодиви и пр. Техните форми са много и разнообразни, но най-често заеманата от тях е човешката, макар и някак умалена. Също като почти всички обитатели на астралния свят те могат да се явяват под каквато си искат форма, но несъмнено си имат своя собствена или по-точно, своя любима форма. При обикновени условия те не са видими за физическото око, но имат силата да се материализират, когато искат и тогава могат да бъдат видени. Те се подразделят на много видове, в които отделните индивиди се различават по интелект и настроение също като хората. Преобладаващото мнозинство предпочитат съвсем да избягват човека. Човешките навици и човешките излъчвания са им противни, а непрекъснатото блъскане на астрални струи, предизвикани от тревожните и зли човешки желания, ги тормозят. От друга страна пък има случай,когато природни духове са влизали в приятелски връзки с хора и са им оказвали помощ. .... Бихме могли да считаме природните духове за един вид астрално човечество, ако не беше фактът, че ни един от тях - дори между най-висшите - не притежава постоянна прераждаща се индивидуалност. Вижда се, следователно, че тяхната еволюция се различава от нашата в това отношение, че те развиват по-голяма част от своя интелект преди да достигнат пълно индивидуализиране, но за изминатите от тях етапи и за тези, които им предстоят, на нас ни е отредено да знаем съвсем малко. Игриви и шеговити, те рядко биват злобни, освен когато бъдат предизвикани от неприятна намеса. Като цяло те изпитват към човека едно общо чувство на недоверие и проявяват недоволство при първата проява на неофита в астралния свят, така че последният се запознава с тях обикновено когато са възприели неприятни и застрашителни форми. Ако обаче той не покаже, че се бои от заплахите им, те скоро го приемат като неизбежно зло и престават по-нататък да му обръщат внимание. След време някои от тях могат да се сприятелят с него и да проявяват удоволствие при срещата с него. Адептът знае как да използва услугите на природните духове, но обикновеният магьосник си издейства помощта им само с инвокация или евокация - т.е. като измолва помощта им с молби и подаръци или като се старае да приведе в движение сили, които да им наложат послушание. И двата метода са извънредно нежелателни, а последният освен това е крайно опасен, тъй като чрез него магьосникът си спечелва неприятелството на духовете, което може да бъде съдбоносно за него. Излишно е да се казва, че на човек, който изучава окултизма при един достоен учител, никога няма да бъде позволено да направи подобно нещо. В нета може да се прочете на руски от тук: Ледбитер Чарльз Вебстер - Астральный план. Редактирано Април 27, 2012 от Ани Sha Angreal 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 По българските земи намериха вампири... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 15, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Ами време беше да се удари едно рамо на "вампирския" туризъм и нас. Няма само румънците да печелят със замъка на граф Дракула. Каква е била представата за вампирите сред нашите прадеди, може да се види от тук и тук. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Тази сутрин един археолог каза, че интересът към българските вампири няма да породи голям поток от туристи, понеже нямало кой да направи холивудски филм за тях, а най - вече на холивудските филми се дължали многото посещения на замъка на граф Дракула (който според Божо Димитров има български произход). Беше даден пример с костите на Йоан Кръстител и че като спрат българските медии да шумят, ще спрат и чуждите и няма да има висока посещаемост. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Не е болка за умиралка, добре сме си и така. Тази година ще има повече туристи от всякоя друга. Ани и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Sha Angreal Добавено Юли 16, 2012 Доклад Share Добавено Юли 16, 2012 Много интересна тема на мен са ми интересни русалиите... тук има интересно инфо за тях, но все пак не е пълно... http://history.rodenkrai.com/new/kultura_i_tradicii/rusalii_-_drevnite_bylgarski_obichai_po_koleda.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 2, 2013 Автор Доклад Share Добавено Ноември 2, 2013 ПИРИН - СЕЛОТО НА ЗМЕЙОВИТЕ НЕВЕСТИ Eлф 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 Домовик, стопанин, домашен дух, таласъм... Според народните представи до края на XIX в. и началото на XX в. всяка къща, място, дърво, извор си има свой покровител, стопан, мислен в облика на безвредна змия или някакво друго животно, а твърде често и в антропоморфен образ. Вярвало се е, че всяко село има стопан, който се заселва със заселването на самото село и се явява в най-различен облик — стрела, кросно, жена, смок и т. н. В Северозападна България, Врачанско, стопанът на поле, гора или дол, е смокът и не бива да се убива. Големите смоци са били на особена почит и в Източна България и се наричат синорници или межници, защото „вардели нивите от град". Когато се зададял някой силен черен облак, синорниците го посрещали и като се изправяли, свирели насреща му и разваляли града. Който убие такъв смок, се разболявали умирал. Всяка къща има стопан, с образ на змия или човек. В началото на XX в. тази представа е запазена главно в Южна България и особено в Родопската област. Според традиционните народни вярвания,щом змията стопан бъде убита или умре, умира някой от къщата, най-често домакинът.Тя живее често под прага, край огнището, влиза и излиза през комина. Понякога функцията на стопан има и таласъмът. Смятало се е, че нито една голяма сграда не може да се държи без таласъм и затова при полагане на основите на една сграда строителите измерват с дебел конец ръста на някого от минувачите или в краен случай — неговата сянка. Снетата мярка слагат в нарочно приготвен сандък, който се поставя в основата на дома.Тогава по мнението на народа, като изтекат 40 дена, човекът, от когото е снета мярката,умира и после захваща да се явява в разни видове, именно от 8 часа следобед до 3 часа полунощ. Този призрак се нарича таласъм. Сведение за вярването в таласъмите дава Л. Каравелов. Според него таласъмът отговаря на руския домовой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 15, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2014 (edited) Дневник на домашния таласъм 10 юли Започвам да си водя дневник. Помня последните 150 години, но вече започвам да забравям по-старите времена... Ще си записвам, може да се окаже полезно. Свих тетрадката от домакинята, едва ли ще забележи. 11 юли Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обиците. Съвсем се разхайтиха вече тези хора... 12 юли Скучно ми беше. Цяла нощ играхме на гоненица с котарака. Стопанката се събуди, срита го и го затвори в килера. За отмъщение изстисках пастата за зъби в тоалетната. Котаракът е разстроен и ми се сърди, че лудуваме заедно, а все него наказват. 14 юли През нощта от нямане какво да правя тропах с тенджерите. Стопанката се сгуши под юргана и си мислеше, че това ще я спаси. Смехоранка. 15 юли Дойде един дебел поп с кандило и осмърдя цялата къща. Каза на стопанката, че сега всичко ще бъде наред. Ама не е познал... 19 юли Фраснах се в шкафа и счупих вазата. Пак го отнесе котакът. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа осъдително. Неудобно се получи. 21 юли Стопанката чисти с прахосмукачка. Половин час преседяхме с котарака под леглото. Адска машина! Поне се сдобрихме с котето. 25 юли Някакъв тип дойде на гости и остана да нощува при стопанката. Помолих котарака да му се изпишка в обувките. 29 юли По стар навик през нощта душих стопанката. Сега оня нощува вкъщи всеки ден!!! Разправя, че ще я защитава. Рамбо някакъв. 30 юли Този път душих Рамбото. Писна ми от него. Не го харесвам. 1 август Дойде екип екстрасенси. Пращах всеки поотделно на м%@#а му, но никой не ме чу. Казаха обаче, че съм бил духът на покойния дядо на стопанката. Ха-ха. Той си замина преди две години. 2 август Сега стопанката ми оставя мляко на печката. Мисли, че там спя. За глупак ли ме мисли?! Сега си спя при нея на леглото - на Рамбо му писна и вече не идва. 9 август Обвеси целия апартамент с икони. Разходих се, позяпах ги... Едно време по-добре рисуваха. 17 август Забравих да включа стелт режима. Стопанката е на фризьор, боядисва си побелелите коси. 29 август С котето пяхме песни. Стопанката звъни на ветеринаря. Сега котаракът се бои за мъжкото си достойнство. 13 септември Все пак продаде апартамента. Простачка! Вчера си заминаха. С котарака се разбрахме да си пишем по гълъби. Ами сега? На кого ще досаждам? Самотен съм. /източник/ Редактирано Септември 15, 2014 от Ани Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
CHUBYONE Добавено Декември 28, 2014 Доклад Share Добавено Декември 28, 2014 (edited) Дневник на домашния таласъм 10 юли Започвам да си водя дневник. Помня последните 150 години, но вече започвам да забравям по-старите времена... Ще си записвам, може да се окаже полезно. Свих тетрадката от домакинята, едва ли ще забележи. 11 юли Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обиците. Съвсем се разхайтиха вече тези хора... 12 юли Скучно ми беше. Цяла нощ играхме на гоненица с котарака. Стопанката се събуди, срита го и го затвори в килера. За отмъщение изстисках пастата за зъби в тоалетната. Котаракът е разстроен и ми се сърди, че лудуваме заедно, а все него наказват. 14 юли През нощта от нямане какво да правя тропах с тенджерите. Стопанката се сгуши под юргана и си мислеше, че това ще я спаси. Смехоранка. 15 юли Дойде един дебел поп с кандило и осмърдя цялата къща. Каза на стопанката, че сега всичко ще бъде наред. Ама не е познал... 19 юли Фраснах се в шкафа и счупих вазата. Пак го отнесе котакът. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа осъдително. Неудобно се получи. 21 юли Стопанката чисти с прахосмукачка. Половин час преседяхме с котарака под леглото. Адска машина! Поне се сдобрихме с котето. 25 юли Някакъв тип дойде на гости и остана да нощува при стопанката. Помолих котарака да му се изпишка в обувките. 29 юли По стар навик през нощта душих стопанката. Сега оня нощува вкъщи всеки ден!!! Разправя, че ще я защитава. Рамбо някакъв. 30 юли Този път душих Рамбото. Писна ми от него. Не го харесвам. 1 август Дойде екип екстрасенси. Пращах всеки поотделно на м%@#а му, но никой не ме чу. Казаха обаче, че съм бил духът на покойния дядо на стопанката. Ха-ха. Той си замина преди две години. 2 август Сега стопанката ми оставя мляко на печката. Мисли, че там спя. За глупак ли ме мисли?! Сега си спя при нея на леглото - на Рамбо му писна и вече не идва. 9 август Обвеси целия апартамент с икони. Разходих се, позяпах ги... Едно време по-добре рисуваха. 17 август Забравих да включа стелт режима. Стопанката е на фризьор, боядисва си побелелите коси. 29 август С котето пяхме песни. Стопанката звъни на ветеринаря. Сега котаракът се бои за мъжкото си достойнство. 13 септември Все пак продаде апартамента. Простачка! Вчера си заминаха. С котарака се разбрахме да си пишем по гълъби. Ами сега? На кого ще досаждам? Самотен съм. /източник/ Това ми оправи настроението Редактирано Декември 28, 2014 от CHUBYONE Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 20, 2019 Доклад Share Добавено Март 20, 2019 Самодивата - нежен горски дух с отмъстителен характер На 20 март отбелязваме Международния ден на приказката Ванеса Николова 20 март 2019, 11:45 <br /> На днешния ден, освен че настъпва астрономическата пролет, отблелязваме Международния ден на приказката. Тази година темата на празника е посветена на митовете и легендите в различните култури. Славянската митология предлага голямо разнообразие от легенди и истории за вълшебни създания. Самодивите са една много популярна фигура, която е неделима част от славянския и българския фолклор. Източник: iStock/Getty Images Самодивите са красиви женски горски духове с човешки облик, тясно свързани с вилите и самовилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена “хорище”, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Докато танцуват, самодивите едва докосват земята със стъпалата си, а от билките под краката им се носи силно лечебно ухание. Източник: iStock/Getty Images Интересен факт е, че като цяло самодивите имат негативно отношение към хората, но ако вечер край тях се съберат болни, те ще им окажат нужната грижа и помощ. Често самодивите яздят едри елени със златни рога чисто голи. Ако се случи така, че някой човек убие техния елен, те стават отмъстителни и му изпращат страшни болести. Самодивите се страхуват от светлината и поради тази причина на разсъмване напускат хорището и се укриват в горските усои. Женските горски духове живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби и тъмни пещери, най-често край реки, извори или кладенци. Планините в България, които се свързват с тяхното съществуване, са Беласица, Витоша, Рудина планина. Източник: iStock/Getty Images Има легенда, според която самодивите се побратимяват с юнаци и мъже, които са им сторили добрина, понякога им раждат деца. Крали Марко например също е отгледан от женските митични създания. Ако някой мъж успее да открадне булото (или така наречената сянка) на една самодива, тя се превръща в обикновена жена. Легендите обаче разказват, че това не успява да я покори и тя цял живот се опитва да си отмъсти за отнетата ѝ свобода. Източник: iStock/Getty Images Думата „самодива” има славянски произход и буквалното ѝ значение е „самата богиня”, „самата дева”. Според народните вярвания се смята, че човек може да се предпази от лошите помисли на самодивите, ако носи в себе си чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, пепел, тамян или ако се прекръсти, запали огън или цигара. Славянската митология е една от най-богатите по отношение на божества, митични създания и легенди за сътворението на света и не само. Религията на славяните е била политеистична и е включвала много характерни черти на други индоевропейски религии. Славяните са вярвали в задгробния живот, били са последователи на култа към прадедите, фетишизма, дуализма. За съжаление, твърде малко са запазените исторически сведения за славянската религия. Повечето исторически извори, от които черпим информация са на християнски мисионери, споделяли впечатленията си по време на покръстването на славянските народи. Източник: https://www.vesti.bg/lyubopitno/samodivata-nezhen-gorski-duh-s-otmystitelen-harakter-6093325. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 22, 2019 Доклад Share Добавено Март 22, 2019 "Юнак – приказен образ, характерен особено за южните славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с храброст, нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците – Илия, Крали Марко, Вълкашин, Момчил Юнак, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците – наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят. Борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа. Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си. " (Уикипедия) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Март 30, 2019 Доклад Share Добавено Март 30, 2019 Дали пък митовете за самодиви не са тръгнали от видения на душите на жени, които не са били напуснали този свят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.