Да си баща

[Аделаида]

Темите за майките и децата са много и това е естествено. Защото връзката майка дете е най-силна. Но не по-малко значение има и таткото. Нека видим какво се крие в неговото сърце. Какви се трепетите и чувствата при новината, че ще ставате бащи. При първите думи на детето, при първите му крачки. Какво виждат майките в бащите. Защото мъжът до нея не е вече само мъж, а нещо повече той е бъдещ баща. Или вече е.

Очакването да станеш баща. В очакване на новороденото дете. Как се чувствата бъдещине татковци. Как примет новината, ролята и грижине около детето, как се отнасят към бременноста на своята половинка? Трудно ли се приема бременноста на майката от бъдещия татко или с много любов? Страха и любовта преплитат ли се заедно.

Какво е да си баща, как се поема отговорността да си вече татко и да имаш мъничко детенце за което да се грижиш?

Какво е да си баща на пораснали деца?

Помагат ли татковците на майките или прехвърлят цялата отговорност върху тях? Как детето промени живато ви?

И въобще нека всеки татко или бъдещ родител, ако има желание да сподели своя опит тук.

[Донка]

Моля да ми простят мъжете и бащите тук, че сме забравили тази тема. Благодаря за тактичните напомняния в темата за майката.

Много хубави въпроси е задала Аделаида...

Бащинството - съвсем човешкото - винаги е предизвиквало уважението и възхищението ми. То е било висшата форма на проявяване на мъжествеността в един мъж. Осъзнавам, че ролята на бащата съвсем не е толкова проста и ограничена, както може би се струва на някого, особено на някои от нас - жените. Ние сме склонни да имаме определени очаквания и дори претенции, които мъжете съвсем не смятат за бащинство.

Истината, до която ме доведе животът ми и перипетиите, през които ме преведе - слава богу с щастлив край за всички - на мъжете е много по-трудно, отколкото на жените... Често жените усложняват още повече тази роля....

И все пак, оставайки си жена и майка в този живот, не бих могла да говоря за бащинството така, както могат да го направят бащите тук.

И на мен ще ми е интересно да споделите своите опитности, които са ви карали да се чувствате бащи, вашите успехи, добри плодове, а защо не и грешки, които сте осъзнали и поправили. Или спомените и впечатленията ви за личността и ролята на вашите бащи в израстването и оформянето ви като личности? Или на бащите на децата ви?

Какви са приоритетите на един баща и как бащата вижда света на своето семейство и своята роля в отглеждането на децата и тяхното "отбиване'?

Кога майката и бащата се превръщат в съперници? Какво е необходимо, за да бъдат сътрудници?

Редактирано Септември 13, 2008 от Донка

[Аделаида]

Да, обаче и тук, както и в темата за Мъжете, е видно, че мъжете пасуват.

Единствените пишещи са жените, а мъжете се спотайват сякаш са пас и нищо не ги касае по темата...

Хм, интересното е, че се развихрят обикновенно когато бъде засегнато мъжкото им его за това дали са добри и истински мъже, дали са добри и отговорни бащи, синове, съпрузи, любовници и прочее...и чак тогава вече започват да имат мнение по темата.

Е, ще почакаме някой все пак да се произкаже по темата ако има мнение. Защото ние сме майки, бъдещи, или настоящи и можем да имаме само мнение като наблюдатели какво е да си баща, а не като пряки участници.

[dimitar]

Както и при жените майки така и за мъжете бащи също може да се каже, че при всеки е индивидуално.

Виждам аз как се иска мнение на мъже бащи, защото имаме бъдеща майка, търсеща мнение по въпроса. Но каквото и мнение да се изкаже, то може да повлияе положително или отрицателно на бъдещите майки какво може би да очакват от бъдещите си съпрузи.

Точно това е ТАЙНАТА на живота - да преживяваме. Да изживяваме изборите си. Повлияваме ли се от чужди мнения, то тогава тези избори вече не са наши.

А иначе да си баща е най-прекрасното нещо.

[Донка]

Точно това е ТАЙНАТА на живота - да преживяваме. Да изживяваме изборите си. Повлияваме ли се от чужди мнения, то тогава тези избори вече не са наши.

А иначе да си баща е най-прекрасното нещо.

Точно за това е темата - за преживяните от бащите прекрасни моменти, за опитностите им - индивидуалните, за света на семейството през очите на всеки поотделно.

Няма добри и лоши, правилни или неправилни - ние всички сме различни и се учим един от друг... и опознаваме божествените искрици, заложени във всеки от нас.

В темата за майката ми прави впечатление ревността, която изпитват някои мъже, подозирайки майката в изземване на някакъв контрол и собственост над детето - по право техни, в избутването на бащите и подсъзнателното им елиминиране. Мисля си, че причината е в недостатъчно изяснениете ни роли и уроци, които имаме да учим - едните в ролята на бащи, другите - на майки в този живот. Бащата, който добре знае своята роля и място в семейството си, добре разбира, че майката не може да я изземе, дори и да има претенциите... Същото важи и за майката.

Друг е въпросът доколко го разбира жената - майка - и това е също строго индивидуално...

Личната ми карма включваше издигане в култ на бащата в семейството - до степен на подмяна на Бащата - Бог, с мъжа-човек. Сега си давам сметка, че съм огъвала и подчинявала Божиите заповеди - инстинктите си на майка - на егото на мъжа-баща дълги години. Подсъзнателно съм у прехвърлила и отговорността и вярата и безусловността на любовта, която може да прояви само Бог. Съвсем сериозно смятах децата, които родих за негови - на човека-баща, дори не ги смятах за мои... Е, завърши катастрофално, но ми беше добър урок и почистването беше болезнено, но кардинално... Сега всичко си е по местата и всички са свободни и щастливи...

Какви уроци научихте и учите вие, бащите - за бащинството?

[Надеждна]

И за тази тема благодаря!Мисля,че осъзнаването ни като резултат от двете половини на човечеството – мъжът и жената,бащата и майката,е възлов момент в цялостното ни развитие,от това зависи формирането ни като родители и възпитатели на собствените ни деца,развиването на нашите,а и на техните души,така че настъпилата криза,духовен упадък да бъде преодолян и животът на планетата ни - спасен.Защо бащата(мъжът) наистина е толкова далеч от децата си,защо се страхува да поеме отговорността,защо не намира време да изслуша детските вълнения,които може би са били и негови в миналото?Защо най-често предпочита да отговори на нечий детски въпрос с раздразнение,и с „нямам време”,или с „нямам пари”?Защо първоначално заложеното в него „даване”,"желание да напълни", сега се е изродило само в очакване за получаване?

Да, обаче и тук, както и в темата за Мъжете, е видно, че мъжете пасуват.

Единствените пишещи са жените, а мъжете се спотайват сякаш са пас и нищо не ги касае по темата...

Хм, интересното е, че се развихрят обикновенно когато бъде засегнато мъжкото им его за това дали са добри и истински мъже, дали са добри и отговорни бащи, синове, съпрузи, любовници и прочее...и чак тогава вече започват да имат мнение по темата.

Ето това и на мен не ми дава мира,Аделаида!След като години наред се опитвам да изпълнявам ролята на родител с двуполова принадлежност,което, вече казах в темата за майката,е неосъществимо,се развихрят бурни обвинения срещу мен само,когато отправя въпроса „добре де,защо е така и до кога?”(макар че,според времевото измерение,в което живеем,вече въпросът „до кога”е загубил смисъл,вече няма „за кога”...).Обвиненията са свързани с това,че аз „натискам”за проява на отношение на бащата към едно от собствените му деца.Да си призная честно,понякога даже се свивам от болка и започвам да се самообвинявам,че наистина съм причинила това на детето си – лишила съм го от баща,защото прекалено много съм искала да го има...Как ви се струва това?Възможно ли е да има подобно нещо или аз полудявам?!

Наистина много ми се иска да прочета отговори поне на някои от въпросите,които тук се задават,от бащи – настоящи или бъдещи...Мисля,че ролята на майката във възпитанието на бъдещия баща е от особено значение,но не по-малка е и тази на бащата,както и личният му пример – и в отношението му с майката,и в отношението му с детето(сина).От това,което съм наблюдавала до сега,въпреки че нямам син,мога да кажа,че майките,които постъпват със синовете си,като Донка,мнение 10,се броят на пръсти.Повечето разбират собствената си роля в „слугуване”и задоволяване на всякакви капризи на синовете си,което в крайна сметка ги превръща в лентяи,страхливци,в хора,които търсейки лесен начин на борба с житейските ситуации,са склонни да лъжат и постъпват неморално,а така също и да не могат да понесат тежестта на бащинското бреме.

В същото време съм свидетел,че има и такива,които се справят блестящо,макар и да не са болшинство.Искрено се надявам,че е дошло времето,когато тези бащи ще започнат да се увеличават!

Редактирано Септември 14, 2008 от Моника13

[Ася_И]

Моника,

Не трябва да обвиняваш себе си за това което се случва.

Има хора, които не стават за родители - и мъже, и жени. Не мисля, че нещо може да ги промени.

За съжаление напоследък все по-често чувам израза "той ми е само биологичен баща". Не хвърлям камъни в градината на мъжете и се надявам да бъда разбрана правилно. Но всяко едно дете, на което единия родител нехае за него си задава въпроса: "защо тате/мама не ме обича?". Няма как да разберат, че просто тате или мама не желае да носи отговорност за някой друг, освен себе си.

За съжаление напоследък все по-често на жените им се налага да бъдат и майка и баща. Но може би това са уроците, които трябва да получим? И бащите, и майките и децата.