12. Необходимостта да познаваме Бога

[Донка]

Moлитвен наряд за начало:

Молитва Изворът на Доброто - молитва;

Бог е Любов - песен;

Да пребъде твоят Дух в нашите сърца - формула;

Беседа: Необходимостта да познаваме Бога

Mолитвен наряд за край:

Псалом 117

Господнята молитва

Ученикът трябва да има

Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм Животът.“ По какво се отличава Животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава Радост и Веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: живот, познание и Бог. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя Живот.

[Багира]

Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас Вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болник, който нощно време се припича на Луната и очаква тя да го стопли, или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода и си казва: „Аз я познавам.“ Казвам ви: това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата. Когато придобиете истинското познание за Бога, Вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа.

[Донка]

– Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на Земята, тъй както Бог е силен.

И в жената се заражда тогава тщеславие и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“; и откъсва от запретения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва.

Може би прикриваме суетата зад едно горещо желание да станем съвършени?

Много години ме е измъчвал въпросът - защо за човека да има забранен плод - това не е ли ограничение?

Сега ми се струва, че това е нормално и за нашето добро... Ограничени сме във всичко, но всяко ограничение, наложено ни от Бог, осигурява нашето оцеляване - и физическо, и духовно. Парадокс, но точно ограниченията ни осигуряват най-благоприятната среда, за да реализираме и развиваме потенциала си - тялото ни, личността ни, умът, биологичната ни среда ....

Защо точно дървото за познаване на доброто и злото е забранено?

Дали заради нашите ограничени критерии и заради дуализма на нашия ум? Може би плодовете на това дърво ще бъдат забранени за нас докато не се научим да виждаме "незавършената картина" - доброто в това, което сега изглежда зло? Или когато се научим как да правим злото слуга на доброто?

[maggee]

Много години ме е измъчвал въпросът - защо за човека да има забранен плод - това не е ли ограничение?

Мисля, че "забраненият плод" има за цел само да ни предупреди, че не е за всеки. Той може да бъде откъснат - но на съответната цена, а не всички могат да я заплатят. Познанието изисква огромна психична енергия и сила и променя изцяло живота на човека, който се докосне до него.

Преди време например прочетох нещо, което буквално ме вцепени в първия момент. Става въпрос за теорията за Лууш на Робърт Монро (стр. 274). Идеята за това, че някой отглежда хората, за да произвеждат Любов, така, както хората например отглеждат пчелите, за да използват меда, се оказа твърде трудно поносима за мен. Аз далеч не вярвам на всичко, което чета, особено на неща, които лично не мога да проверя, но в първия момент изпитах това, което и авторът описва - всичко загуби смисъл. В един момент разбрах как се чувстват домашните животни, робите, осъдените на смърт... После осъзнах, че няма значение дали това е вярно или не е и какво всъщност е вярно... Всичко, което реално има значение, се случва между нас и Бог. Но веднъж докоснала се до тази гледна точка, вече ми е трудно да гледам на света по начина, по който съм го правила преди това. Няколко думи, няколко усещания могат да променят коренно светогледа на човека и това изисква много сила.

Плодът е забранен за онези, които приемат забраната.

[Багира]

Може би прикриваме суетата зад едно горещо желание да станем съвършени?

Разбираемо е желанието да станем съвършени. Неразбираемо е упорството ни да станем съвършени по начин и в състояние, при които това си е предварително обречено на неуспех. Смъртното, преходното, не може да бъде съвършено. Принципно. Многократно доказано.

Много години ме е измъчвал въпросът - защо за човека да има забранен плод - това не е ли ограничение?

Сега ми се струва, че това е нормално и за нашето добро... Ограничени сме във всичко, но всяко ограничение, наложено ни от Бог, осигурява нашето оцеляване - и физическо, и духовно. Парадокс, но точно ограниченията ни осигуряват най-благоприятната среда, за да реализираме и развиваме потенциала си - тялото ни, личността ни, умът, биологичната ни среда ....

Защо точно дървото за познаване на доброто и злото е забранено?

Мен също ме тормозеше проблемът с ограничението. Но разбрах, че е важно не само това, което се случва, а и това, как го интерпретираме. И така- в Библията не е казано- "Забранявам ти да ядеш от този и този плод". Казано е "Да не ядеш... защото бездруго ще умреш" А това при внимателно вглеждане е предупреждение, не забрана. Познаването на доброто и злото може да е означение за състояние. Не за съкровищница за знания. Състояние, в което ще се срещнем с доброто и злото, и така ще ги познаваме. На собствен гръб. В състояние на смъртност. Ситуация, която не дава основание за изпитване на гордост и величие...

Защото излиза, че или познава чвек доброто и злото, или познава Бога. Двете заедно не вървят.

Редактирано Юни 11, 2008 от Багира

[Лъчезарна]

"Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията;

средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите.

Без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце – също.

Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа – без работа волята се атрофира.

По същия закон на сравнението среда за човешката душа е Бог.

Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален Живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим.

Например както нашите очи са свързани със светлината, нашите бели дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема Живота. Това са подготвителни среди за Божествената среда – всемирното Божествено съзнание, в което е потопена нашата душа. Вярно е, че всякога когато едно същество губи връзката със своята среда, то се излага на смърт, все едно дали то е растение, риба, птица, млекопитаещо или човек – законът еднакво действа. Христос, който дълбоко е разбирал тоя закон, настоява, че е необходимо да познаваме Бога или, казано на научен език, че е необходимо да имаме връзка със своята среда.

...Значи Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души – сега Той е при нас. По-напред тридесет и три години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън – в оня свят при Отца на Светлината.

Той иде да посети нашите умове, нашите сърца... Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия Дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот.

А кое е учението на Живота?

То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия Дух, човешкото сърце и внасят в него Обич и Любов към всичко – това е живият Христос. И затуй Той казва: „За да имате тия основни елементи, които да внесат във вас Живот вечен, непременно трябва да познавате Бога.“

В света трябва да се воюва, но с кого? Със смъртта.

Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство, другояче постоянно ще ни следват грешките.

...Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. А как ще победите?

Само по един начин: като познаете Бога – началото на Живота.

...„Искам да бъда свободен“ – лъжете се, няма свобода на този свят.

Свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има съзнателен живот, той е свободен.

...Христос казва: „Трябва да се запознаете с основния принцип на познанието.“ ...Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят – това е методът; Истината – това е вашият ум, чрез който вие трябва да се запознаете с нещата – кои са добри и кои лоши; Животът – това е изкуство, с което вече знаете как да направите плата, да се облечете с него.

...Та когато един човек е повикан да следва Христа, не трябва да казва „какво ще рекат хората“, а трябва да се приближи до Христа, да приложи Неговото учение и ще стане силен. Дяволът ни се заканва, защото сме слаби. Аз не искам да сте слаби, а да се нахраните. Как? Да нахраните вашия ум, вашето сърце.

Да придобиете Живот вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя Дух. То е метод на хранене според дълбокото Христово учение. И тази сутрин аз бих турил туй заглавие на моята беседа: „Как да се научим да се храним?“

Вие сте се научили само да дъвчете и много хубаво владеете това изкуство. Сега започнете оттам нататък – турете блюдото и нахранете вашето сърце, нахранете вашия ум, нахранете и вашия Дух. И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни, че сте усвоили Христовото учение и че ще придобиете Вечен живот, понеже знаете как да се съедините с Бога.

...Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое!“ Той беше човек, който бе изпъдил със своя камшик навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човек, който ще бъде с Мен днес в Рая.“ Изпъдете из себе си всички гадове – свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза? – „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ Как ще го освободи, когато той не е изпъдил из себе си всичките гадове, когато той е робна своя егоизъм?

...турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си.

И след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху този велик проблем защо сте на Земята,

защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос.

И Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът.

Значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен, когато познаете за Бог Моя Отец,

който живее в Мен, който е дал Живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам.“ "

Необходимост да познаваме Бога

Редактирано Февруари 2, 2015 от Лъчезарна