Станимир Добавено Юни 7, 2008 Доклад Share Добавено Юни 7, 2008 Мисъл на деня - 8 Юни 2008 г. „Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.” Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Не е лесно да се прощава. Първо трябва да простим на себе си, но за какво и защо? Нали всеки изглежда прав в собствените си очи? А тези, които не вярват в Бог – те за какво да прощават? Може би в този случай ролята на Бог е съвестта ни – да осъзнаеш, че си направил нещо нередно, че това не може да се промени, но ние самите можем да се подобрим. Всъщност за да си простиш, трябва не само да познаваш добре сам себе си, но и да искаш да се изградиш, да вървиш нагоре. Прошката към другите – ами тя ни дава свобода. Освобождава ни от всички неприятни чувства, които ни сграбчват и ни дърпат надолу. Да “простиш” звучи лесно, но дали наистина е така? Иска се толкова усилия да излезеш извън себе си, да погледнеш през очите на другия, да се опиташ да го разбереш. Да простиш не означава, че другия остава ненаказан, или че си отстъпил и си пренебрегнал принципите си в живота. Всъщност когато успеем да се научим да прощаваме, едва тогава стигаме до истината, че единствената причина да отстояваме някаква своя правота е личното ни его. Най-трудно ми се струва да поискаш прошка – това означава да преглътнеш гордостта си, да надскочиш егото си, не само пред себе си, но и пред другите и да кажеш: да, аз не постъпих правилно, моля, прости ми. Но това е една голяма крачка напред. “Понеже Той прощава, и ние ще простим.” – едва когато осъзнаем това – че всички сме простени от Бога, едва тогава настъпва истинската прошка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Да простиш на себе си е много трудно и аз не мога да го разбера това какво означава? Прилича ми все едно си затвяряш очите пред собствените си грешки, които си направил. Според мене човек трябва да осъзнава грешките си, и ако може да ги поправя. Може би това е прошка. Иначе друго ми изглежда като бягство и измъкване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Ако се преглъща нещо то има опасност да заседне, и ако това е гордост то е сигурно. Ако трябва да преглътнеме гордостта си то наистина ли търсиме прошката? Да простиш на себе си е - mvm То е да престанеш да се упрекваш (когато си направил/а голяма грешка), а това понякога е много тръдно, пак заради егото, което казва как трябва да бъде. Редактирано Юни 20, 2008 от Ася_И Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Да, но човек може да престане да се упреква при две условия според мене: 1. да си поправи грешката , ако е възможно 2. да получи прошка от пострадалия от грешката Аз например още не мога да си простя как преди три години в училище синът ми имаше задача да сади луковица в мокър памук и като порасне, да се пресади в саксия. Луковицата порасна, синът ми я поливаше и все мрънкаше да я пресадя. Но аз бях все "заета" с глупости и така и не я пресадих. Въпреки това детето си я поливаше в памука. После отиде при баба си за 2 седмици, аз забравих за луковицата и тя изсъхна. Забелязах я чак той като си дойде и ме укори, че съм я оставила да изсъхне. После на два пъти купувах луковици напролет, обаче за зла участ те се хващаха за малко и после си изсъхваха...много бързо. Сякаш Бог или не знам кой, не ми дава да си поправя лошата постъпка. Извинете, че ви разказвам това, обаче ми тежи все още, тука няма прошка за мене, макар синът отдавна да е забравил за луковицата, аз не я забравям.....ще купувам луковици, докато някой ден някоя оцелее. ...тогава може би ще си простя ПП. И какво его? Няма тука его, аз се чувствам виновна, много виновна пред детето Редактирано Юни 20, 2008 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) mvm чувството за вина (отвън или вменено ни от някой) е най-добрият манипулатор! Извини ме, но на мен ми е забавна тази история, и мен да ме накиснеш във вода няма да пусна коренчета като зная какво се иска от мен - да изкупя вината ти Редактирано Юни 20, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Нали? И аз това си мисля, че новите луковици не са начинът? И кой е тогава? Хайде де, кажете Как човек може да си прости сам на себе си? Аз пак не разбирам По какъв начин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Има начин... Представи си, че ти си на мястото на твоето дете и майка ти е забравила и изсушила твоята луковица - ти ще затаиш ли в себе си спомена за тази нейна вина? По-малко ли ще я обичаш? Ще искаш ли, ще очакваш ли някак тя да изкупи вината си? Или...? А как би се почувствала, ако разбереш, че майка ти - най-близкото ти същество на света - страда заради твоята луковица, т.е. заради теб? Редактирано Юни 20, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Нали? И аз това си мисля, че новите луковици не са начинът? И кой е тогава? Хайде де, кажете Как човек може да си прости сам на себе си? Аз пак не разбирам По какъв начин? Като се приемеш с всичките несъвършенства! Всички правиме глупост и грешки, реагираме неадекватно във важни ситуации. Впоследствие разбираме грешката си, опитваме се да я поправим. Но винаги оставаме гузни, че някога сме постъпили по този начин, защото егото ни показва ВИНАГИ неправомерното ни поведение и винаги ни наказва с неизречен укор. Единственият начин е да го "отсвирш" (може и да ме модерират за тази дума )) и да се приемеш такава каквато си с всичките си грешки. Това е, при мен "работи" Препоръчвам ти "Четирите споразумения" дон Мигел Руис пп. само когато си простиш може да поправиш грешката си, дотогава само ще се опитваш да не я правиш отново и отноео. Когато си простиш/приемеш минаваш на малко по различно "ниво" и тогава "не, не, не правя такива неща" Редактирано Юни 20, 2008 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Тъкмо и аз щях да препоръчам Дон Мигел Руис,чудех се какъв цититат да избера или колко по точно,но всико което е казал е толкова силно,че се отказах от цитати,а тука може да си го дръпнете безплатно http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=...%EC%E8%E3%E5%EB И както казва един приятел,прошката е най силната освобождаваща сила . Редактирано Юни 20, 2008 от veselinvalchev1981 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.swf Да прощаваш на себе си е възможно да бъде наистина трудно. Когато съм го правил съм използвал "техники" от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам." "Желая да се освободя от потребността във себе си, която е причина за това състояние." "Аз желая да се променя. Желая да се освободя от всякаква съпротива." Но "прегледът", извършван от учениците на дон Хуан е наистина магически. http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=29538 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. " ... и прости нам прегрешенията, така както и ние простихме на нашите длъжници" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 "Всичко, от което имам нужда идва при мен. Всичко, което трябва да знам ми се разкрива". "Господи, благодаря ти." И светът се променя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 На някои хора и да искам да простя ,те са толкова дребнави и злонамерени ,че не дават никаква възможност да им се прости . Мисля ,че прощаването ,не е някакъв своеобразен еднократен акт на думи или мисли ,а едно постоянно съжителство в света на любовта ,който всеки човек носи в сърцето си. Как да простиш на някой ,който не иска да създаде или да отвори този свят за теб? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 На някои хора и да искам да простя ,те са толкова дребнави и злонамерени ,че не дават никаква възможност да им се прости . Мисля ,че прощаването ,не е някакъв своеобразен еднократен акт на думи или мисли ,а едно постоянно съжителство в света на любовта ,който всеки човек носи в сърцето си. Как да простиш на някой ,който не иска да създаде или да отвори този свят за теб? Заради собствената си душа, за да възвърне тя собствените си крила. Прощавай, благославяй, не задържай отрова в сърцето си, бъди свободна и излъчвай Любов непрестанно. Ти си Извор! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Е, в книгата на Луиз Хей е написано нещо от рода: "Ако някой с поведението ви дразни, помислете точно кои негови качества и постъпки и къде ги проявявате вие самите в живота. И работете в тази насока". Така, че когато говоря нещо "отрицателно" за някого, за мен означава, че аз има върху какво да работя. Че другите мога ли да ги променям? Освен това е твърде егоистично да им го налагам, може би. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Благодаря Фют за лъчезарния и мъдър съвет. Да, заради собствените си крила .За да бъде човек извор, страхотно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 А иначе,как да разберем че сме простили на някой вътре в душата си - ами като го срещнем примерно,и неизпитаме никаква болка,тогава емоционалната рана е зараснала. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Всъщност, прошката винаги е била на първо място от "практиките" с които съм се занимавал. Мога да кажа, че без да си простил не можеш да изпиташ "истинска любов". Под написаното в кавичките разбирам "безусловната любов" описана в Толтекската книга на мъдростта. Преди това любовта е "избирателна". Обичаш защото някой нещо прави или дава за теб. И да кажеме не осъзнаваш положителната роля на "лошите хора". Всъщност, те са ме научили толкова много, толкова са необходими. Да осъзнаваш, че има за какво да си прощаваш на самия себе си, това е много важен и ключов момент. Преди това си бил "съдник" на хората, а това е момента на осъждане на самия себе си. Само, че колкото по-силно се съдиш толкова по-малко се обичаш. Загубил си любовта към себе си. А можеш ли да обичаш другите без да обичаш себе си? Т.е. има много хора, които живеят без да могат да обичат. "Обичам и одобрявам себе си" . "Аз желая да се освободя от потребността да чувствам, че не заслужавам. Заслужавам най-доброто в живота и сега с любов си позволявам да го получа". "Благословен съм в много по-голяма степен, отколкото съм мечтал." "Влизам в кръга на победителите". "Всичко до което се докосна е успех". Това отново са сугестиращи упражнения от книгата на Луиз Хей. "Господи , благодаря ти". Винаги след всяко, лично за мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Прощавайки и на себе си и на околните ние подобряваме не само характера си, а дори и физическото си състояние. Прошката е Любов, Прошката е Здраве. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 И при мен, като при Ася, най-трудно ми е да поискам прошка. Но не толкова от преглъщане на гордостта, колкото може би, че очаквам тази прошка да бъде приета и вината ми простена . Предполагам, че съдя за другите по себе си? При мен нещата бързо избухват, но и много бързо загасват. Не държа "гарез" както се казва. А при някои не е така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 "Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете." Великите хора "За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им." Мисъл и действие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Аз съм искал прошка много пъти, но има хора, които чувстват необходимостта да бъда грешен пред тях. Това им дава сили за живот, може би. Да се опитват да ме задържат в греха. Затова се освобождавам от очакванията си. И работя с прошката към себе си. Може би там всичко зависи само от мен и от Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Избора – Вината – Прошката Това са понятията,които изникнаха в съзнанието ми,докато четох беседата на Учителя и вашите разсъждения. Когато човек прави своя Избор „го мисли за добро”,както казва майка ми.Едва по-късно осъзнава,че е допуснал грешки,че вместо да следва интуицията си,е последвал „ума”,хорските приказки,общоприетите клишета на цивилизацията.Но,животът ни не е написан с молив,да вземем гума,че да го изтрием и да започнем отначало и така – отваряме вратата на Вината.Примерът на Донка с дъщеря и ме наведе на мисли и за моята дъщеря и за Изборите,които направих - и заради нея,и заради себе си...И се питам – до колко Избора да се върна при баща и,например ,заради нея,защото „друг баща на детето ми не можел да стане”,донесе щастие и на двете ни...Щастие,не знам,но Уроци – ДА! „Орисници предричаха”,че „един човек,който веднъж те е предал,ще те предава винаги”,но аз не исках да ги слушам.Правилата винаги имат и своите изключения.И така – бях „предавана”още много пъти,докато дъщеря ми си имаше „баща”,а не само илюзия,създадена от разказите на другите деца... Докато пиша тези редове,се усещам развълнувана.Желанието да обвинявам се опитва да вземе превес,но равновесието надделява и си казвам:”Не съди,за да не бъдеш съдена!”Още повече,че не съм сляпа и за собствените си грешки. Пред очите ми минават възможностите,които не избрах,докато детето ми ме гледаше с жажда за внимание и копнеж за повече време заедно...Всичко това е безвъзвратно отминало и сега „събирам плодовете”на грешните стъпки,а Вината се опитва да ме изяде отвътре... Тогава идва на помощ Прошката,която без всички вас не би достигнала до мен.Все още се борят – Вината и Прошката – но може би това е добър знак – усвоявам уроците си правилно ... Не казах нищо ново,знам.Но за онези,които все още не разбират колко важно е да си прощаваме,може би ще стане по-ясно. Да си прощаваме не значи да бягаме от отговорността за грешките си,но да си ги признаваме и да не ги забравяме,без да преживяваме до безкрайност резултатите от тях.Да вяраваме,че признавайки ги,ще получим разбиране и подкрепа,и от децата си,и от Космическия разум... Прошката е приемане на другия и на себе си ,приемане на „правилата”,на „причината”,поради която сме тук на Земята.Тя е мостът,по който преминем ли,пътят ни към незримите светове ще бъде отворен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Моника, подарявам ти това мое стихотворение: Кръв Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... Духа в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна! И трябва да знаеш, че докато чувстваш вина, раздразнение и "негативни" емоционални състояния, тогава всъщност губиш жизнената си енергия (Кръв). Това за никой не е по-важно, отколкото за самата теб. Така, че прошката е ключ, който отваря всички врати. А сърцето се изпълва с Любов защото това е неговото естествено състояние. А големи са сърцата на хората, могат много да обичат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.