Максим Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Техниките са превозно средство, за да се движиш напред. Можеш ли да отидеш далеч без превозно средство? Например от Шумен до София. Трябва ти влак или автобус. Затова техниките за необходими за нашето израстване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Венци има предвид това, че вече се е качил в превозното средство и пътува нататък. След като вече си в превозното средство, което, стига да заветната цел, другите превозни средства нямат голямо значение за теб. Затова идва и това - Аман! Превозните средства, като цяло, не бива да се отричат или квалифицират. Важно е, че си на пътя, в превозно средство и пътуваш натам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Не зная дали само с техниките може да се получи или самият живот също ти дава шансове?.. Страданието също е начин да достигнеш събуждане. Когато страда любимо същество, а си безсилен да му помогнеш от сърцето ти капе кръв... Тогава си готов не само да забравиш егото си, но и целия свят да спасиш. Ако въпреки това не се предадеш на болката и озлоблението идват резултатите. Най-голямото щастие е когато видиш усмивките и щастливите очи на хората, които обичаш, а и на случайни щастливи хора... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Аман от техники... е също вид ТЕХНИКА За да се събуди Небесната част, трябва да се приспи земната! абсолтно така е, мъртво заспала за всичко земно. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 12, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 (edited) Венци, не го познавам много добре, но няма нищо такова предвид - той върви пеша. Ама е и на мнение, че техниките са превозни средства до време, след това са товар, ама от тоя - дето си се срастнал с него. Редактирано Септември 12, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 (edited) техниките са превозни средства до време, след това са товар, ама от тоя - дето си се срастнал с него. Значи, все пак, правилно съм те разбрал! Редактирано Септември 12, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 (edited) Венци, не го познавам много добре, но няма нищо такова предвид - той върви пеша. Ама е и на мнение, че техните са превозни средства до време, след това са товар, ама от тоя - дето си се срастнал с него.Цитирам от биографията на Рамакришна от Ромен Ролан Нагой человек (Тотапури) приказал мне отвлечь мой ум от предметов и погрузиться в лоно Атмана. Но, несмотря на все мои усилия, я не мог миновать царство имен и форм и привести свой дух в состояние „безусловности". Мне не стоило никакого труда отвлечь свой ум от всех предметов, за исключением одного: это был слишком близкий мне образ моей лучезарной возлюбленной Матери средоточие чистого познания, являвшийся мне как живая реальность. Он преграждал мне дорогу к потустороннему. Я многократно делал попытки сосредоточить свой ум на поучениях Адвайты, но каждый раз передо мной вставал образ Матери. В отчаянии я сказал Тотапури: „Это невозможно. Мне не удается поднять свой дух до состояния „безусловности", чтобы оказаться с глазу на глаз с Атманом". Он строго возразил мне: „Как, ты не можешь? Ты должен". Оглядевшись вокруг себя, он нашел кусок стекла, взял его, вонзил кончик мне в переносицу и сказал: „Сосредоточь свой ум на этом острие". Я напряг все свои мыслительные способности, и лишь только передо мной возник прелестный образ божественной Матери, я воспользовался способностью размышления и, действуя как мечом, рассек этот образ надвое. Тогда исчезло последнее препятствие, и мой ум тотчас же вознесся за пределы „условных" вещей. Я растворился в самадхи». Ему понадобились напряжение всех сил и бесконечное страдание, чтобы взломать дверь, ведущую в царство недостижимого. Но, едва войдя, он одним прыжком достиг последнего его этапа — Нирвикальпа самадхи, в котором исчезают и субъект, и объект. «Вселенная померкла. Исчезло само пространство. Вначале мысли-тени колыхались на темных волнах сознания. Только слабое сознание моего „я" повторялось с монотонным однообразием… Вскоре и это прекратилось. Осталось одно лишь Существование. Душа потонула в своем „я". Всякая двойственность исчезла. Пространство конечное и пространство бесконечное слились в одно. За пределами слова, за пределами мысли я достиг Брахмана». Он в один день осуществил то, для чего Тотапури понадобилось сорок лет. Аскет, пораженный результатом своего опыта, изумленно взирал на это тело, застывшее, как труп, и пролежавшее три дня, излучая божественную ясность духа, достигшего предела познания. Тотапури должен был пробыть на месте лишь три дня. Однако он остался одиннадцать месяцев, чтобы вести беседы с учеником, превзошедшим своего учителя. Положение изменилось. Молодой птенец спустился с небесных высот; он заглянул за первую гряду холмов. В его расширенных зрачках запечатлелись более широкие просторы, чем в узких острых зрачках старого «нага». Теперь настала очередь орлу поучать змею. Не обошлось без сопротивления. Вот перед нами стоят лицом к лицу оба духовидца. Рамакришна: маленький черноволосый человек, с небольшой бородой и сияющими глазами22, удлиненными, темными, слегка косыми, которые никогда не бывают совсем открыты, но от этого еще лучше видят, вовне и внутри, с белыми зубами, полуоткрытым ртом и чарующей улыбкой, приветливой и лукавой. Среднего роста, очень худощавый и удивительно хрупкий, с темпераментом в высшей степени нервозным, сверхчувствительным к малейшему дуновению радости или боли, душевной и физической, — живое отражение всего, что проходит перед зеркалом его двойного, внутреннего и внешнего, взора. Он наделен редкостным даром воплощения, позволяющим ему проникать в каждое существо мгновенно, не теряя при этом своей «feste Burg», неподвижной точки в центре бесконечного движения. Его слегка заикающаяся речь на простом бенгальском языке производит обаятельное впечатление своим чистым музыкальным тембром, богатством прочувствованных и продуманных образов, неисчерпаемым запасом метафор и фигур, необычайно острой наблюдательностью, веселым и тонким юмором, всеобъемлющей благожелательностью и неиссякаемым потоком мудрости. Рядом с этой Гангой, с ее глубинами и отблесками, ее водными равнинами и течениями, волнами и извилинами, с миллионами существ, которых она носит и кормит, возвышается Гибралтар — большой, могучий, опаленный ветрами, несокрушимый, непоколебимый утес с львиным профилем. У него железное сложение. Ум тоже. Он не знаком ни с болезнями, ни вообще со страданием. Они вызывают в нем лишь презрительную усмешку. Это могучий вождь людей. До того как начать бродячую жизнь, он был главой монастыря в Пенджабе и властвовал над семьюстами монахами. Он прекрасно владел методами суровой дисциплины, которые лепят, как мягкую глину, тело и дух человека. Ему не приходило в голову, что есть вещи, которые могут сломить непреклонную волю, будь то страсть, случай, мучения плоти или магическая сила божественной иллюзии, производящая бури в человеческой жизни… Ибо для него Майя была просто ничто, пустота, ложь, которую достаточно было раскрыть, чтобы избавиться от нее навсегда. Для Рамакришны же Майя тоже была богом, так как бог есть все, — она была лицом Брахмана. Достигнув вершины, после бурного восхождения, Рамакришна не забыл ничего — ни смертельной тоски, ни порывов, ни случайностей головокружительного подъема: малейшие картины пути стояли перед его глазами; и он отмечал все это, следуя историческому порядку, в свое время, в своем месте, рисуя чудесную панораму вершин. А что же мог запечатлеть в своей памяти «нагой человек»? Его память была так же обнажена, как сам он, лишена эмоций и любви. «Мозг из порфира», как говорил некий итальянец о величайшем умбрийском художнике. Надо было, чтобы эту мраморную доску исцарапали когти плодотворной боли. Так и случилось. Великий интеллектуал не понимал, что любовь может быть путем, ведущим к богу. Он отвергал опыт Рамакришны. Он презирал громкие молитвы, внешние проявления благочестия, музыку, пение, религиозные танцы. Когда Рамакришна на исходе дня затягивал свою мелопею, монотонно выкликая имена господа и хлопая в ладоши, он с язвительной усмешкой спрашивал: — Ты это что, лепешки готовишь? (ти какво, хлебчета ли печеш) Но уже помимо воли он поддавался чарам; некоторые напевы товарища трогали его, вызывали на глазах слезы, которые он старательно скрывал. Климат Бенгалии, вкрадчивый, нервирующий, действовал и на уроженца Пенджаба, который не хотел с этим считаться. Его чуть ослабленная воля утратила контроль над движениями, чувствами. Самый твердый рассудок подвержен противоречиям, которых он сам не замечает. У этого противника была своя слабость: он почитал огонь божественным символом, и возле него всегда горела жаровня. Однажды один из слуг подошел, чтобы взять из нее уголек. Тотапури был возмущен таким непочтением; Рамакришна засмеялся, как он один умел, своим детским радостным смехом. — Вот видите, — воскликнул он, — видите на себе действие неотразимой Майи! Тотапури растерялся. Значит, и он, он тоже, неведомо для самого себя, подпал под иго иллюзии?.. К тому же и болезнь не замедлила указать ему границы возможностей горделивого разума. Редактирано Септември 12, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Ех , жалко , че не е на английски , на мен руския ми е напълно закърнял като опашката на гръбнака . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 (edited) Шри Рамакришна е вече достигнал савикалпа савичара самадхи когато при него идва аскетът последовател на Адвайта Веданта Тотапури. Аскетът му преподава Веданта и Рамакришна изживя савикалпа Нирвичара самадхи за 3 дни. Няколко дни след това Тотапури е удивен да види Рамакришна зает да пее молитви и да пляска с ръце в екстаз пред Господа. С ирония той му казва "какво, палачинки ли печеш? (чапати, индийски хляб Рамакришна посочва на аскета че има форми на илюзия от които и той не е свободен Рамакришна достига покъсно сагуна нирвикалпа самадхи посредством практика на християнството и исляма, влиза в Махасамадхи по доста болезнен начин поемайки върху себе си подобно навремето Исус Христос, голяма част от кармата на света. Ом Намах Хари Намах. Венци, отговори си честно на въпроса не се ли отвлича умът ти към нежелателни обекти и какъв процент от времето. "[Умението за] Воденето на кораби e много важно, но оръдията са си оръдия" Думи на холандски адмирал към Капитан Блъд, когато последният решава да нападне многократно превъзхождащ по огнева мощ кораб на неприятеля Редактирано Септември 12, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Бленувам за момента , когато Човечеството осъзнае , че всички религии на света са част от една голяма Световна религия . Исус , Мохамед , Кришна или Буда , все е същата приказка . Разбира се това е много грубо казано , твърде глобално изказване . Но все се блазня от мисълта за момента на пълна зрялост и мъдрост на Човечеството и абсолютното глобализиране . Просто цивилизация умна , мъдра цивилизация от планетата Земя . Където хората са обединили всички религии , държави , езици в една и всички се ползват от благата им. Какъв футуристичен комунизъм ни очаква тогава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 И аз така си мечтая Инатари, но май ще е след много години. Не ни пречи да мислим за "футуристичния комунизъм", защото първо е мисълта, а после... ще се получи... Сега, обаче и да правим каквото можем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 И аз съм с вас, момичета, само дето не съм толкова скептично настроена. Вече все повече хора правим каквото можемЧовечеството да осъзнае , че всички религии на света са част от една голяма Световна религия . .....Просто цивилизация умна , мъдра цивилизация от планетата Земя . Където хората са обединили всички религии , държави , езици в една и всички се ползват от благата им. Аз бих го нарекла Свят на Божията Воля. Той си съществува май на планетата и сега - само човешкото съзнание не може (или не иска от гордост) още да се хармонизира с него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Абе и аз не съм чак скептично настроена . Скелето е построено вече , но има още войни да се доводят и да се построи строежът както трябва . Има съзнание у хората за обединяване , но още е ембрион /3 месец/ . Първото , което трябва да стане е да се спре войната в Ирак. Но това няма да стане по начина , който Буш е определил за следване. Неговия модел на политика е абсолютно неправилен като политическа , дори човешка позиция . Америка има нужда от нов президент . Ирак , Иран , Палестина все е мътна и кървава там. Но вярвам , че хората ще възприемат друго съзнание за света . Аз лично бях в Щатите по време на разгара на войната в Ирак . И почувствах атмосферата . Недоволството на хората , дори самите американци не са доволни от политиката на Буш . Колко филми се направиха по този въпрос . И колко скандирания пред белия дом. Никой не иска война , войната се прави специално заради американската армия . Колко пари са вложени в оръжия , те ще се амортизират , ако не се използват. Война за петролния пазар , която се водеше по безогледен начин. Войната беше превърната в телевизионно шоу . С пица и бира пред телевизора . Но кармата на Америка започна вече. страната на обединените нации , където пускат само със зелена карта . Незнам защо така залитнах към политиката , но то това не е даже политика , а липса на всякаква човещина и хуманност . Простете възмущенията ми . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Това прилича на възкръсване на материята. Ама тя, горката и елементарен живот сама не притежава, да не говорим за Нов... Вальо, да не би да смяташ, че този въпрос не диша с моето дишане. Да го задавам, той е перманентен... Твоята цел обаче каква е? На хората, дали само диалектично, или малко отгоре, им трябва изцяло Ново жизнено поведение. Ако обаче то се достига чрез форсирана изява на личностната воля, то само ще подхрани и без това гигантско Его ( ето малън нишан и по диференцияциие на мисленето: изток-запад ). Значи тази промяна трябва друг да я извърши в нас, за да бъде истинна и освобождаваща, а ние само да бъдем отворени към това въздействие, на Христос. Затова се казва да се изчистят сърцата, понеже през тях Новия живот влиза в кръвта, за да бъде постепенно асимилиран и познат напълно. Чистенето е освобождаване, но води към Голямато освобождение, нещо което личността не може по никакъв начин да постигне, понеже тя само създава обвързаности... Времето, в ковто живеем е подходящо за тези процеси, понеже по върховна милост се сближават вибрационните нива на различните жизнени полета, за да могат пробудените да усетят въздействието на Духа и да му се отдадат. Зовът му може да бъде чут, само ако се минимизират безбройните гласове на разнообразните личностни изяви. Това е огромно и е трудно, но това представлява разделянето със всичките ни имоти, понеже само тогава можем да следваме Христос. Благодат и Мир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Венци ,какво имаш предвид с "възкръсване на материята" ? Реших да те попитам лично преди да влезем в спор . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Приятели, какво ще кажете за вътрешното и външното време усещате ли разликата. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 14, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 14, 2006 Имам пред вид нещо, което няма как да се случи. В този свят на противодействията... Ако искате, приемето го като ниво. Нали няма спор, че Любовта ще ни оправи, нали Век на Любовта чакаме. Ами универсалната Любов просто няма как да се изяви в диалектиката, понеже тя не може да я приеме. Значи нейните въздействия са насочени само към душата, новата, ако я има. А тя е малко независима от грубата материя и се изявява на други места. Не и се мисли нито за комунизъм, нито за демокрация... В спор няма да влезем, повече няма да раздувам тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 В този свят на противодействията... Ако искате, приемето го като ниво. Нали няма спор, че Любовта ще ни оправи, нали Век на Любовта чакаме. Ами универсалната Любов просто няма как да се изяви в диалектиката, понеже тя не може да я приеме. Значи нейните въздействия са насочени само към душата, новата, ако я има. А тя е малко независима от грубата материя и се изявява на други места. Ми тогаз ще живеем едновременно на двете нива...от диалектическото сме се оттласнали и висииим люлеейки се ....и нагоре по въжете към шестата космическа област...Вечността е на наше разположение Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Септември 15, 2006 Доклад Share Добавено Септември 15, 2006 (edited) @Благост, @Венцислав: Мога ли да задам един лингвистичен въпрос: Какво имате предвид под "Диалектика"? Понеже разпространеното значение на тази дума очевидно не съвпада с това, което вие влагате в нея (а тя се ползва само в школата на холандския клон на розенкройцерите, доколкото знам). Вероятно сте наясно с въпроса, след като я ползвате толкова често... Диалектика като понятие в неговото рапространено и общоприето значение указва към вид отношение между два и повече обекта. Това е предимно философско и научно понятие. Двата или повече от два обекта които са в диалектична връзка са взаимозависими, т.е. единият променя другият и обратно, което прави системата на техните взаимодействя необикновено сложна за описание, моделиране и прогнозиране. Това е според светското определение на термина. Постарах се да го опиша кратко и изчерпателно, без да цитирам и да си помагам с енцикопедии и речници, за да откроя смисъла. който се е запечатал в мен самия. Моля за опит за подобно кратко и изчерпателно обяснение на значението на този термин, което влагате при неговото ползване. Благодаря предварително! Редактирано Септември 15, 2006 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) Отговарям: Всичко, ще е извън Абсолютната Хармония на/и Абсолютно чистото съзнание/свръхсъзнание е диалектика. Любов + Светлина + Мир + Радост + Хармония Редактирано Септември 16, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) @Благост: Всичко, ще е извън Абсолютната Хармония на/и Абсолютно чистото съзнание/свръхсъзнание е диалектика. Благодаря ти, Благост. Определението е доста кратко наистина, но за мен то не казва нищо практически (т.е. не е изчерпателно). Бих желал да помогна за достигането на изчерпателна дефиниция, ако има желание за това, разбира се. Кое спада към абсолютната хармония и кое - не? Как разбираме това (реално и практически)? Въз основата на какви принципи и закони? Няколко примери от живота? Следвайки научната дефиниция на това понятие, човек може да го използва ефективно чрез мисълта си. Следвайки даденото определение - аз се боя, че то не може да буде ползвано по никакъв начин надеждно в нашата непосредствена практика. След това, бих желал да запитам: Как смяташ да предадеш това съдържание, тази своя мисъл, скрита под понятието, в съзнанието на читателя? Понеже тук пишем и за да ни четат и разбират, не само за да оставим следа в е-историята... Нека да помислим и за читателя, молбата ми е към всички. Редактирано Септември 16, 2006 от Васил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 (edited) Здравей, Васко! Ти ме попита - аз ти отговорих....с духа си, а не с ума си. Всичко, Щo е извън Абсолютната Хармония на/и Абсолютно чистото съзнание/свръхсъзнание е диалектика. Именно понеже уважавам умовете и обичам душите на читателите - приятелите - съфорумци, отговорът бе "концентриран и измедитиран" и е явно не за ума, а за душата и духа.За което безкрайно ти благодаря Когато нещо не разбирам - чета + възприемам + мисля + моля се + медитирам...и след време ми светва разбирам. Казваш, че трябва да е използваемо в непосредствената практика...вътрешната мисловна + духовна...там текат други токове, други динамични сили...с думи да ги облечем...да опитаме при свободно време и със смиреномъдрие....да поразсъждаваме за ...Диалектиката - човешката и Божествената а Хармонията...тя се живее. Затова няма да тръгна от : Кое спада към абсолютната хармония и кое - не? Как разбираме това (реално и практически)? Въз основата на какви принципи и закони? Няколко примери от живота? защото...времето ми е сгъстено, а мисленето в таз посока засега неподредено А от : Двата или повече от два обекта които са в диалектична връзка са взаимозависими, т.е. единият променя другият и обратно, което прави системата на техните взаимодействя необикновено сложна за описание, моделиране и прогнозиране. думата ВЗАИМОЗАВИСИМИ.... Кой е абсолютно Независим? - мисля, че това е Абсолютът. Всичко останало е взаимозависимо и взаимосвързано според определени принципи и закони. Като започнем с Йерархията... например на Серафимите + Херувимите + Престолите... и стигнем до нашето йерархично ниво....относително във времето и пространството. Различни нива - различни закони и правила. Повечето динамично относителни, някои обаче съвсем абсолютни и задължителни. Тематиката ме вълнува ...затова и тема такава навремето разписах - Първичните Основни Божествени Закони ( как ли става препратката към нея ) След това, бих желал да запитам: Как смяташ да предадеш това съдържание, тази своя мисъл, скрита под понятието, в съзнанието на читателя? Не знам как смятам (и дали изобщо смятам) да предавам...форма - съдържание ...мисъл - смисъл...мога само да размишлявам и да съпреживявам всичко каквото има да стане...си се случва на своето време. Понеже тук пишем и за да ни четат и разбират, не само за да оставим следа в е-историята... тук не пиша баш точно за това...а за пробуждането на своята душа! При наличие на ясна мисъл ще продължа. Любов + Светлина + Мир + Радост + Хармония Редактирано Септември 16, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Всичко, ще е извън Абсолютната Хармония на/и Абсолютно чистото съзнание/свръхсъзнание е диалектика. Това предизвика следната мисловна поредица. Бог създаде човека по свой образ и подобие - съвършен Един бегъл поглед към нас самите показва че не сме такива Следователно възниква диалектическата задача да се преведе нашата система към първоначалния съвършен ред и абсолютна хармония. Докато този идеал не е достигнат във вид на динамично съвършенство, съзнание и проявление самоактуализиращи се във всеки един момент от своето битие (Всезнание), налице е диалектика Дали пасва на каквото ти каза Духъ, Благост? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Нищо не смятам да предавам на когото и да е било...само да съпреживявам тук не пиша баш точно за това...а за пробуждането на своята душа! При наличие на ясна мисъл ще продължа. Благост и това според мен е един от Пътищата към Абсолюта (не смея да кажа Пътят - твърде ограничено ни е съзнанието за да знаем единствен ли е) Ние всички тук сме свързани, но не сме ВЗАИМОЗАВИСИМИ, а всеки от нас е свободен. Ние не си предаваме нищо, ние съпреживяваме. Нашето присъствие и поведение не влияе и не променя другите, те са свободни да се променят и "пробуждат" сами себе си. Тук ни свързва не диалектиката, а Любовта и Свободата. Абсолютът, Хармонията дали не са връзки без взаимозависимости? И по темата - може би времето, в което живеем е именно преход от диалектиката към хармонията... от взаимозависимостите към Любовта и Свободата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 16, 2006 Доклад Share Добавено Септември 16, 2006 Нашето присъствие и поведение не влияе и не променя другите, те са свободни да се променят и "пробуждат" сами себе си. Не сме абсолютно независими според мен. Контактуваме с околните, близките, живеем и в този свят. Макар, че в голяма част от времето съм изключила и си "витая из облаците". За сега можем да сме в Онзи свят и в този и да се стремим към Абсолюта. А тук всички споделяме опит. "чета+възприемам+мисля+моля се+медитирам...и след време ми светва" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.