Ради Добавено Април 17, 2003 Доклад Share Добавено Април 17, 2003 Няколко думи за Н.Райнов от Н. Лилиев... "Той иде от далечни земи и носи със себе си звездня лъх на вечното..." "Там той е намерил забравени книги, що никой не е чел - книги може би никога ненаписани - и е замислил своите "Видения из древна България"..." "Там той е прозрял тайни, разгадани от малцина преди него - и е замислил своята поема "Градът"." "Там той е познал Ариеля и Каина - и е дошъл на нашата скръбна земя, да сложи пред жертвеника на българската поезия бисерите на своята "звездна душа", в която се оглежда измамната усмивка на Сатана." "И той минава край нас - безстрастен и далечен - унесен в в спомена на ония незнайни земи, които е оставил и които носи в себе си." "Чужденец за всички - за него почти никой не говори." "Самин, заключен в своята tour d'ivoire - до него не стига вълната на безплодни гуми, що се разлива затворена врата." "Той върши своето огромно дело на пръв стилист в тая малка страна - и, сред "ливадите на своето съзерцание", изпитва звуците на забравени думи, възвръща тяхното някогашно значение." "Неговият звук е остър. Той пронизва като писък безлюдните степи на нощта. - Но не е ли Райнов оня, който написа "Очите на Арабия", - невем най - човешката повест, изплакана някога на нашия роден език?" "Неговите жени са разголени, порочни, безрасъдни. Тяхната настръхнала плът не знае насита. - Но не е ли той оня, който написа "Сонора" - невем най-чистата жена, която е създал някога нашият роден език?" "Неговите мисли са светкавици, неговите думи са откровение, неговите отмерени речи блестят като сияние." "Напразно той загъва своите блянове в рухото на древен цар. Напразно той се тули зад маската на странни образи от миналото, което му служи само за украса. Сърцето на един поет разискря в тия нови книги - и бележи опасните пътища, по които е минала смелата мечта на безпокоен дух." "Защото Николай Райнов е преди всичко поет." "И в часа, когато отзвучат тръбите на много тъмни слави - сред мрака на нашето скръбно небе ще засияе новородена звезда." "Защото Николай Райнов носи на челото си звезда." Из материал от Николай Лилиев публикуван в "Райнов Лист", С., 12.III.1939 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силви Добавено Април 21, 2003 Доклад Share Добавено Април 21, 2003 Здравей Ради, надявам се няма да имаш нищо против да публикуваш и нещо на самия Николай Райнов - нещо което ти е любимо може би Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Април 21, 2003 Доклад Share Добавено Април 21, 2003 Здравей Силви, Ради ми беше казал че някои разкази на Н. Райнов могат да бъдат намерени на този адрес: www.liternet.bg Може би той ще ти даде и други линкове. Поздрави, Иво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Април 23, 2003 Автор Доклад Share Добавено Април 23, 2003 Здравейте, да има публикувани неща - на www.liternet.bg Избира се от меню - Български Автори Има и някои критически студии там от него. Някои от нещата, които още не сме публикували там, мога да изпратя на файл на който проявява интерес За съжаление още не сум направил "Богомилски легенди" в електронен формат, но и това време ще дойде Поздрави, Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 11, 2006 Доклад Share Добавено Септември 11, 2006 За съжаление още не сум направил "Богомилски легенди" в електронен формат, но и това време ще дойде виж ти, времето вече дойде ...то било даже изпълнително какво ново всъщност предстои дето ще му дойде и на него времето Словото + Делото+ Живота Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Добре е да имаме предвид, че в Малта е дадена малка част от наличните материали на Николай Райнов и то, избрана не от него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Септември 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 А на някой друг дадена ли е някаква част? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 13, 2006 Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Ето още нещо от Николай Райнов http://www.spiralata.net/booklist.php?fiel...m0=260&LangID=0 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Септември 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Но има една малка грешка, това не е "Градът", а "Слънчеви приказки". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Септември 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 13, 2006 Ето откъс от "Градът" : Николай Райнов Песен девета : СТРЕЛЕЦ Зная странни видения, които плуват с отломките на моите мъртви чувства над мътнозелено езеро. Зная видения - непознати другиму... Аз нося сеугасимия копнеж на морна камила из обгорения шир на пясъци - страшна огнена жажда на камила, натоварена с язвите на човешката съвест. - Жад на изкупител. Аз зная джунгли, дето в кипящо очарование разтварят хищни греховни уста сочни кактуси. Тръни обнизват пътя на страшното постигане - и душата пред кърви минава до огнените гърнила на Първите Образи. *** ...Морът бе преминал и Градът живееше спокойно. Душата му утихна и заздравяха раните му. Неговият блачен сън отхвърляше последните жадни искри в небето. И Градът заспа отново, свит като грамаден бехемот в крайречно блато. Тръпен сън заспа Градът. ...Аз зная страстните кошмари на Града, подавящите полупостигания на едно заспиващо съзнание, когато между Живот и Смърт няма синур. Аз зная странни видения, непознати другиму... Аз зная страшното очарование на Нощта, която настъпва - очарование на топла росна страст. Аз помня дивите разпътства на бесовски сбор и тайните пътеки на всемирния Грях. *** Разкалено гърнило на огнена страст бе Градът нощем - измамна чаровница, която с полузатворени очи потрива страстно бели, покрити с мъх бедра. Аз казах : странни цветя израснаха там, дето бе погребан Прокаженият. Тъпи, безсрамни протягаха глави нагоре - и движението им отбуляше стръвна страст - те съскаха като влажни фалуси... И странни невидени планичета с горещи лепкави езици, червени от жад, разпуснали страстни, треперливи, влажни уста - се гърчеха от желание за Грях : цветя на Грях бяха те. Изправяше се късно нощем там Исполин с лък и тетиво от човешки жили, за да избива ония, които разнасят из потайни места дъха на содомски грях. ....А в късна полунощ излиза Прокаженият и води дяволско хоро - и служи черна литургия. *** Аз зная пурпура на всеки Грях и дъха на всяко безумство. По всички подземни вертепи на вековете грешеше душата ми: - аз помня тръпките на всички грехове и по челото ми не ден цъфтяха острите цветя на страшен блуд...Душата ми е пъкъл. *** Аз зная упоителното веене на Греха и тайния летеж на бесовски сбор. Аз зная острите завайващи сокове, които карат Града в полунощ като лунатик да пипа - като страстна блудница да търси хищно голота на мъж - и отпаднало да се гърчи в страшни припадъци на неестествен грях... *** Гърми уморено заспиващия Град - и ето в мрака на цялата земя зелени светулки - : не светулки, а чародейски очи, дирещи път към странни подземни пещери. А в затворена тъмна горница лоена свещ мътно дими, та окадява с невярна светлина снагата на разголена жена. Запушени са всички отвори на душата, душата е затворена - и при дяволски чад на бясна музика чака и трепери... Тръпки - и уплаха... Тръпки - и жад... И ето - ръцете трият голата снага по всички срамни места със зелена мас - кървава тлъстина, човешка лой, която мирише на отровни треви. - Трият - до пламване, до премала... Главата се замайва - главата се върти, но мазна ръка натиска и трие остро зрялата гръд, широки бедра, напрегнати членове и мищници. - Трият -до пълно възбуждане, до припадък... И потича разтопена мас по пламналото тяло. И остра сласт изпълва срамни места - а главата се замайва - главата се върти... .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 30, 2007 Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Дълго наблюдавам тази тема. Няма движение. И тук в този форум.Знам, че не е спряло времето, но заживяхме в епохата на "скоростите" и скоростните промени. Няма как- Културата се обзема и от новите достижения на цивилизацията. Обществата ни се изпълват с глобализиращи се информационни същества.Еклектика, нови литературни и филмови герои и новата голяма книга на интернет пространството: най- общо футуризъм. Такава среда търси и училището за да отговори на интересите на учениците. Възможности и много и малко, но избледняват и дори се загубват пътищата към някои ценности, добродетели, образи и автори. Питах, наблюдавах и видях нещо, което ще ти споделя, Ради: Учителите са притиснати от програми, планове и проверки.Онези учители, които имат духовна нагласа и разбирания за автори и творби /като Н.Райнов/, нямат възможности да "откъснат" от учебните часове, а и могат да бъдат санкционирани ако проявят правото си на свободен избор. И още- в другата част на класната стая се виждат питащите погледи на учениците. Не разбират и не искат да си "губят времето". Повече от тревожно е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Май 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Май 30, 2007 Привет , Дина, за съжаление си абсолютно права. Аз все пак мисля, че истински ценните и стойностни неща ще намерят своето място в живота ни. Колкото и скоростен и динамичен да е, без пълнота си остава - празен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 6, 2007 Доклад Share Добавено Юни 6, 2007 Аз съм на 20 години скоро ще стана на 21, мисля че имам някаква представа как стоят нещата в "нашето", младото поколение. Култура, поезия, възвишеност... Срещу пари, пари, власт/сила и слава. Страхувам се, че аз самия наскоро гледах с насмешка над съветите или предложенията на баща ми да се заинтересувам от поезия. Но прочетох тук написаните цитати и много ми харесаха, дори се замислих дали да не започна малко да се пообразовам. Мисля, че това са наистина ценности, макар и не на нащо поколение. Ние живеем в информационен свят, който непрекъснато ни залива с "нова" информация... Все търсим нещо, ново което може да ни избави или да ни свърши работата вместо нас. А някакси когато стане дума за духовно развитие, се крием под заучени маски и фрази. Та какво може да ни ползва нещо написано преди, еди колко си години, та ние си имам съвременна наука. Там са големите надежди за човека... Е борба между новото и старото винаги е имало. Но за да имаме стабилна основа и да можем да творим, трябва да стъпим на познанията на предците ни, все пак техния труд е помогнал ние да стигнем до очевидно, нещо по - добро или просто до предното улеснение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 19, 2007 Доклад Share Добавено Юни 19, 2007 Знам, че има много пре-знаещи по темата, със сигурност повече от мен, но искам да споделя следното: много автори приемат за даденост връзката на Райнов с теософите, а изхождат и от факта, че в Малта е поканен с двама видни такива - проф. Мавров и председателя към тогавашния момент на дружеството в Бг - Никола Трифонов. Обаче той открито е заявил в семейството си разочарованието от досега си с теософията, или по-точно с нейните представители. Важно е да се отбележи, че разпространявания апокриф "Богомилство и богомили" от някой си епископ Симеон, смятан от някои за член на "Либерална вселенска църква" в началото на предния век е именно Райновия материал с основи - видяното в Малта, препис от който първоначално притежават само споменатите трима... И друго искам да кажа, от всички биографични данни най ще помня следната ситуация: по време на втората световна война София е в руини, но Николай Райнов работи усърдо в дома си. След многократни увещания Богомил идва да го прибере на село със съвсем категорични намерения. Когато двамата са в близост до бюрото отвън наблизо избухва бомба, прозорецът мигом с троши от ударната вълна, а те са забити през вратата на стаята в стената на коридора. След кратко опомняне Николай става, отива до бюрото си, избутва с ръка стъклата и мазилката от него и казва: "Извинявай, но имам много работа, не мога да дойда!" (не претендирам за дословност на последните думи). Два различни строя, но все - убийствена цензура. Някои крайни смелчаци твърдят, че е преродения Боян, но лично на мен ми изглежда абурдно. Боян не се е прераждал и няма повече да го направи. Всеки, който се дразни от категоричността, да има предвид все пак, че това си е моето мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юни 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2007 (edited) Знам, че има много пре-знаещи по темата, със сигурност повече от мен, но искам да споделя следното: много автори приемат за даденост връзката на Райнов с теософите, а изхождат и от факта, че в Малта е поканен с двама видни такива - проф. Мавров и председателя към тогавашния момент на дружеството в Бг - Никола Трифонов. Обаче той открито е заявил в семейството си разочарованието от досега си с теософията, или по-точно с нейните представители. Да, има го този момент. И друго искам да кажа, от всички биографични данни най ще помня следната ситуация: по време на втората световна война София е в руини, но Николай Райнов работи усърдо в дома си. След многократни увещания Богомил идва да го прибере на село със съвсем категорични намерения. Когато двамата са в близост до бюрото отвън наблизо избухва бомба, прозорецът мигом с троши от ударната вълна, а те са забити през вратата на стаята в стената на коридора. След кратко опомняне Николай става, отива до бюрото си, избутва с ръка стъклата и мазилката от него и казва: "Извинявай, но имам много работа, не мога да дойда!" (не претендирам за дословност на последните думи). Да, и това е много показателно за характера на Николай Райнов, прекарал живота си в работа за другите. Някои крайни смелчаци твърдят, че е преродения Боян, но лично на мен ми изглежда абурдно. Боян не се е прераждал и няма повече да го направи. Всеки, който се дразни от категоричността, да има предвид все пак, че това си е моето мнение. Изводите, до които аз съм стигнал, е че Николай Райнов е прероденият богомилски епископ Симеон Антипа, а не Боян Мага. А Боян дали е слизал пак, е друг въпрос . Редактирано Юни 19, 2007 от Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Октомври 18, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2007 Здравейте, всички ) темата е пусната от много време , но аз попадам на нея едва сега. Преди много време бях на една изложба - бенефис на картини на Николай Райнов. Беше невероятна -птицата Жар с хилядите очи, дърветата с говорещи и виждащи листа от злато. Говоря по спомен . не съм виждала нищо негово оттогава. Единственото , което исках тогава и през годините е- когато сутрин се събуждам , пред очите ми да застава негова картина. В онези години го познавах единствено от Българските народни приказки, с които бях приспивана и от неговите томове история на изкуството , които пазя и досега , но не знаех нищо друго. Едва сега осъзнавам, че заложеното и изразеното в онези картини , не е било просто моментно прозрение или проблясък , а е част от общото сияние на тази мащабна личност и поредното послание, което може да бъде разпратено до всеки . Ще бъда благодарна на всеки, който ми подаде малко информация , къде бих могла да ги погледна на живо и да заведа децата си да ги видят. Ако по някъв начин е възможно да се организира отново изложба, бих се радвала , ако мога да помогна с нещо. Всичко друго може да се прочете , може да се чуе, но тези картини трябва да се видят на живо от повече хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Октомври 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Октомври 18, 2007 За съжаление трудна работа, в националната худ. галерия (двореца) има две негови картини. Аз имам 20-30, но не са оригинали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 18, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2007 Би ли качил поне няколко тук в сайта (примерно в галерия). Аз не съм виждала негови картини, а много ми се иска да ги видя. Единствено обложките на двата тома с приказки, които и на мен ми бяха любими и сега моите деца също препрочитат често, мисля, че са лично негови. Ако не е възможно, може би на моя e-mail. Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 19, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2007 (edited) Понякога трудните работи стават бързо + нали са ни казали Искайте + Търсете + Хлопайте ! Да бъде Божията воля ! Амин Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Октомври 19, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Октомври 19, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2007 За съжаление трудна работа, в националната худ. галерия (двореца) има две негови картини. Аз имам 20-30, но не са оригинали. )) И от тук може да се започне) наистина би било хубаво, ако погледнем тези картини в сайта)А аз ще прескоча до Националната за да видя кои са изложени там ) Благодаря ти ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bougi Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 За Николай Райнов можем да получим информация най-вече от написаното от единия му син - Богомил Райнов.Накратко за живота му - като най-голямо дете в семейството остава без един родител.Приет е в семинария, където започва да учи , но не я завършва.Има силно влечение към художествено творчество - разкази, новели, изобразително изкуство, чужди езици, поезия, философия и др.По време на войните 1912-1918 г. е журналист - кореспондент на вестници на първата линия на фронта.Оженва се , като жена му е била от гр. Пловдив и се е казвала Дияна. Раждат му се двама сина - Богомил и Стоян.Работи като преподавател по история на изкуствата - по- късно професор.В последствие е командирован във Франция - Париж със съпругата си, където изучава живопис.След като му спират издръжката от България те живеят в голяма мизерия.След връщането на семейството в България съпругата му почива и той отглежда сам момчетата си. Отлъчен е от църквата и е в немилост от политическата власт преди 9.09.1944 г. Смятал е, че е изключително важно за всеки човек да познава и работи / според способностите и възможностите си/ в областта на изкуството.Неделите е изнасял безплатни сказки върху история на изкуството със свободен достъп на всички желаещи. По-важно е с кого/ кой Учител/ е свързан Николай Райнов , кой е неговия духовен Учител, който той следва? Като съвременик на Учителят Петър Дънов дали Н.Райнов е Негов последовател и ученик? По мое мнение Н.Райнов е свързан с Мория , чиито последователи /Е.Блаватска, Н.Рьорих, Е.Рьорих и др./ той адмирира. Има сведения в един от томовете на "Изгревът", издадени от Вергилий Кръстев, че Николай Райнов се е срещал с Учителят Петър Дънов и Го е приел за свой Учител, дори, че е запознал с Него и своя приятел - народният лечител Петър Димков.След 9.09.1944 год. Н.Райнов приема комунистическото учение, като става член на БКП. По-късно е принуден от управляващите да се пенсионира преждевременно, като неговите идеи са обявени за отклонение от официалната идеология .Като основен публичен негов обвинител е бил синът му Богомил Райнов.След пенсионирането му същият заема и неговото място на професор по история на изкуството. Творчеството на Н.Райнов е изключително по обем и включва различни раздели - приказки, легенди, история на човечеството , картини и др. Повечето от нещата му са неиздадени към момента.Той е бил енцикопедист, като е изследвал в дребни детайли всички области на изкуството с които се е занимавал.Предполагам, че се е занимавал с различни духовни практики, като според мен той е виден представител на последователите на Учението на Мъдростта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.