Jump to content
Порталът към съзнателен живот

На какво се зарадвахте днес?


Recommended Posts

  • 1 month later...
  • Отговори 263
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Приказка за уникалността

В едно село се родило дете с огромни уши. От малко започнали да му викат Ушатото. Обиждали го всякак: онзи с магарешките уши, със слонските уши. Детето се чувствало грозно, унизено и смачкано – толкова, че дори не смеело да каже какви шумове чува. То чувало как трептят крилата на пеперудите, чувало как плаче нощем бебе в съседното село. Но криело – чудело се как да избяга от всичко, свързано с ушите му, защото то му напомняло, че е дефектно.

В едно друго село пък се родило дете с огромен нос. И него започнали да го подиграват. Викали му Дългоноско, смеели се, че носът му вървял пет минути преди него, че на него може да се простира пране. Това дете също се чувствало жертва. Не можело да разбере защо заслужава това. И не казвало на никого, че усеща миризми от километри по-добре от ловджийските кучета. Криело, защото за него носът му изобщо бил наказание.

В едно трето село се родило дете с много дълги пръсти. И на него се присмивали. Викали му Извънземното, урод, чудовище. А то не можело да се скрие и не смеело да признае, че с пръстите си може да развързва и най-заплетените рибарски мрежи, че може да смачка комар на тавана, без да замахва и без да става от мястото си. Срамувало се от ръцете си, завиждало на нормалните.

Един ден в царството се случила голяма беда. Царската дъщеря била отвлечена от зъл магьосник.

Уплашеният цар разпратил глашатаи да събират доброволци-смелчаци, които да тръгнат да я дирят. Много момци опитали късмета си. Открили я в една гора, завързана на едно високо дърво, но не можели да припарят, защото била пазена от три орли и три свирепи гладни вълка, които разкъсвали всеки. Вълците – тези, които се доближавали на по-малко от десет метра от дървото, а орлите – тези, които успеели дори да се покачат по него.

Тогава нашите герои (които още не знаели, че са герои, както и ние, които четем, не знаем, че у всеки от нас има герой, но не сме се срещнали с него, защото, за да има герой, трябва да има изпитание) решили да си опитат късмета – и без това нямало какво да губят.

Явили се при царя, но ги обявили за негодни и ги отпратили. Срещнали се те пред портите на двореца – унили, разочаровани, и всеки, като видял другите двама, се позасмял – бързо разбрал без думи как и защо се чувстват така и те. Решили тримата да тръгнат да освободят царската дъщеря без съгласието на баща й. Нямало какво да губят, освен живота си на унижени и онеправдани. А когато не се страхуваме от загуба, най-много можем да спечелим.

Тръгнали тримата герои (защото самото тръгване на приключение вече ни прави герои, защото без тръгване със сигурност няма пристигане), без да има значение какво ще постигнат.

Наближили страшната гора. Дългоухият успял да чуе предупредителните писъци на орлите пазачи, дългоносият – да подуши вълците. В този миг покрай тях минал един овчар със стадото си. Овчарите в приказките винаги се появяват навреме – точното време, което настъпва, когато не се страхуваме от загуба. Помолили го за три агнета. А молбата на човек, който няма какво да губи, е толкова силна, че не можеш да й откажеш. Овчарят им подарил три агнета.

Нашите трима отчаяни герои (не, не е противоречиво – отчаянието нерядко ражда смелостта, която ни прави герои) одрали агнетата, наметнали се с трите кожи, скрили отдолу и месото и навлезли в гората. Ориентирали се по миризмата, воя на вълците и писъците на орлите. Успели да заблудят пазачите. Когато съвсем наближили, вълците и орлите се нахвърлили на "агнетата". Тогава нашите герои извадили месото, хвърлили го настрани и отвлекли вниманието им. Докато вълците и орлите разкъсвали подарената плячка (защото и най-страшните пазачи не пазят, ако са гладни), третият юнак, който досега изглеждал ненужен (но най-ненужните стават най-нужни накрая), проврял дългите си пръсти през клоните на дървото и развързал по три пъти завързаните трийсет и три въжета. Освободил леко царската дъщеря и я свалил долу. Орлите продължавали хищно да разкъсват трите жертвени агнета (е, все някой е жертва в приказките и ако не е един, ще е друг) и с по едно око се успокоявали, че никой не се катери по дървото, а тримата герои, които забравили, че доскоро били жертви, излезли незабелязани от гората. Отвели царската дъщеря в двореца, а царят онемял от изумление. Онемели и всички нормални поданици, като разбрали кои точно са спасителите. Онемели и обвинителните вътрешни гласове на тримата герои, които им повтаряли непрекъснато, че са дефектни, защото разбрали, че всеки от нас е уникален и нужен на света в точния момент, че "злият" магьосник-живот понякога най-голямото добро ни прави, като ни създава изпитания и ни праща в битка за себеутвърждаване, за да освободим своята цяла и зряла личност-царска дъщеря, отвлечена от страховете и комплексите ни – верни слуги на искащия да растем магьосник-живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Зарадвах се на топлото слънце,хубавата разходка,която си направих и ароматното кафе,което изпих в компанията на усмихнати хора!:)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

На тази приказка, благодаря, Мария!

Приказка за уникалността

В едно село се родило дете с огромни уши. От малко започнали да му викат Ушатото. Обиждали го всякак: онзи с магарешките уши, със слонските уши. Детето се чувствало грозно, унизено и смачкано – толкова, че дори не смеело да каже какви шумове чува. То чувало как трептят крилата на пеперудите, чувало как плаче нощем бебе в съседното село. Но криело – чудело се как да избяга от всичко, свързано с ушите му, защото то му напомняло, че е дефектно.

В едно друго село пък се родило дете с огромен нос. И него започнали да го подиграват. Викали му Дългоноско, смеели се, че носът му вървял пет минути преди него, че на него може да се простира пране. Това дете също се чувствало жертва. Не можело да разбере защо заслужава това. И не казвало на никого, че усеща миризми от километри по-добре от ловджийските кучета. Криело, защото за него носът му изобщо бил наказание.

В едно трето село се родило дете с много дълги пръсти. И на него се присмивали. Викали му Извънземното, урод, чудовище. А то не можело да се скрие и не смеело да признае, че с пръстите си може да развързва и най-заплетените рибарски мрежи, че може да смачка комар на тавана, без да замахва и без да става от мястото си. Срамувало се от ръцете си, завиждало на нормалните.

Един ден в царството се случила голяма беда. Царската дъщеря била отвлечена от зъл магьосник.

Уплашеният цар разпратил глашатаи да събират доброволци-смелчаци, които да тръгнат да я дирят. Много момци опитали късмета си. Открили я в една гора, завързана на едно високо дърво, но не можели да припарят, защото била пазена от три орли и три свирепи гладни вълка, които разкъсвали всеки. Вълците – тези, които се доближавали на по-малко от десет метра от дървото, а орлите – тези, които успеели дори да се покачат по него.

Тогава нашите герои (които още не знаели, че са герои, както и ние, които четем, не знаем, че у всеки от нас има герой, но не сме се срещнали с него, защото, за да има герой, трябва да има изпитание) решили да си опитат късмета – и без това нямало какво да губят.

Явили се при царя, но ги обявили за негодни и ги отпратили. Срещнали се те пред портите на двореца – унили, разочаровани, и всеки, като видял другите двама, се позасмял – бързо разбрал без думи как и защо се чувстват така и те. Решили тримата да тръгнат да освободят царската дъщеря без съгласието на баща й. Нямало какво да губят, освен живота си на унижени и онеправдани. А когато не се страхуваме от загуба, най-много можем да спечелим.

Тръгнали тримата герои (защото самото тръгване на приключение вече ни прави герои, защото без тръгване със сигурност няма пристигане), без да има значение какво ще постигнат.

Наближили страшната гора. Дългоухият успял да чуе предупредителните писъци на орлите пазачи, дългоносият – да подуши вълците. В този миг покрай тях минал един овчар със стадото си. Овчарите в приказките винаги се появяват навреме – точното време, което настъпва, когато не се страхуваме от загуба. Помолили го за три агнета. А молбата на човек, който няма какво да губи, е толкова силна, че не можеш да й откажеш. Овчарят им подарил три агнета.

Нашите трима отчаяни герои (не, не е противоречиво – отчаянието нерядко ражда смелостта, която ни прави герои) одрали агнетата, наметнали се с трите кожи, скрили отдолу и месото и навлезли в гората. Ориентирали се по миризмата, воя на вълците и писъците на орлите. Успели да заблудят пазачите. Когато съвсем наближили, вълците и орлите се нахвърлили на "агнетата". Тогава нашите герои извадили месото, хвърлили го настрани и отвлекли вниманието им. Докато вълците и орлите разкъсвали подарената плячка (защото и най-страшните пазачи не пазят, ако са гладни), третият юнак, който досега изглеждал ненужен (но най-ненужните стават най-нужни накрая), проврял дългите си пръсти през клоните на дървото и развързал по три пъти завързаните трийсет и три въжета. Освободил леко царската дъщеря и я свалил долу. Орлите продължавали хищно да разкъсват трите жертвени агнета (е, все някой е жертва в приказките и ако не е един, ще е друг) и с по едно око се успокоявали, че никой не се катери по дървото, а тримата герои, които забравили, че доскоро били жертви, излезли незабелязани от гората. Отвели царската дъщеря в двореца, а царят онемял от изумление. Онемели и всички нормални поданици, като разбрали кои точно са спасителите. Онемели и обвинителните вътрешни гласове на тримата герои, които им повтаряли непрекъснато, че са дефектни, защото разбрали, че всеки от нас е уникален и нужен на света в точния момент, че "злият" магьосник-живот понякога най-голямото добро ни прави, като ни създава изпитания и ни праща в битка за себеутвърждаване, за да освободим своята цяла и зряла личност-царска дъщеря, отвлечена от страховете и комплексите ни – верни слуги на искащия да растем магьосник-живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Зарадвах се на доброто отношение в съда, в магазините, в застрахователната компания....

Беше просто хубав, усмихнат ден...:sorcerer:

Благодарна съм!:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

И аз днес съм решила най -после да успея да намеря нещо,което да ме направи усмихната....:3d_146:

Май съм загубила ориентация и в пътя,по който в момента вървя не успявам да видя позитивни неща.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес се зарадвах на факта, че леденият вятър, тип "бръснарски ножчета", който ни бръснше тази сутрин по време на Паневритмията, след месец-два ще бъде по-топъл и гальовен :thumbsup2:

Редактирано от НелиТ
Линк към коментар
Share on other sites

Хубав и ползотворен ден, слънчев, носи и малко сивичко с грижи от ежедневието, радост от четене на мисли от Учителя в"Хранене и здраве, съобразно теорията и учението на Петър Дънов" от Христо Дочев.Много весели емоции като букет цветя в жълто, синьо, оранжево, виолетово.Ден , който носи своите уроци, удоволствие от шиенето на гобленов пейзаж, радост от взаимоотношения с близки,малко черничко и благодарност за всичко, което изживявам днес, тук и сега!:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Ивето ми каза наскоро стихотворение с много настроение :

"Отгледал дядо ряпа

люта бяла ряпа..."

И като затворя очи, виждам я цялата сияеща, как говори за тази дядова люта ряпа. Усмихвам се, отпускам се, радостно ми е :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Зарадваха ме съветите в тази статия - мисля,че ако човек ги следва,ще се почувства по-щастлив и ще се радва на повече успехи!:)

Магическа формула за щастие и успех - има ли такава?

От 1937 г. насам, група от 268 мъже, които завършват Харвардския университет, са анализирани, прецизно изследвани и наблюдавани от лекари, психолози, антрополози, социолози и физиолози. Целта на проекта: проследяването на участниците през целия им живот в опит да се определи има ли магическа формула за щастие и успех. След повече от 70 години, грандиозното проучването продължава и днес.

Експертите старателно описват от биографични данни, личностни черти, характер до най-съкровените кътчета от живота на тези мъже.

Един от главните изводи от проучването, направени до момента, е, че за постигането на щастие няма конкретна формула, тъй като животът е свързан с прекалено много променливи. Освен това, всеки има индивидуални критерии, произтичащи от ценностната му система.

Както можем да използваме физически умения, за да бъдем по-силни и здрави, така можем да усъвършенстваме себе си чрез психологически методи. Ето защо психолозите често обръщат внимание на вродената човешка устойчивост. Научни изследвания установяват, че, за да бъдем по-щастливи, трябва да използваме този потенциал, чрез активиране на ума и тялото. Ето и 5 идеи как да го постигнем.

Да се наслаждаваме на света около нас

Натовареното ежедневие понякога действа като „спирачка“ на доброто настроение. Заобикалящата ни среда рефлектира върху емоционалното ни състояние повече, отколкото предполагаме, твърдят психолози. Бъркотията и хаосът вкъщи, например, може да предизвика силен стрес за повечето домакини, а шумът по улиците - мигрена. Затова, отделете време да се насладите на дребните неща, които ще ви зарадват. Да помиришем цвете, да усетим тревата или полъха на вятъра, има невероятен терапевтичен ефект.

Комуникация с любимия

Говорете по-често с интимния партньор на приятни теми. Колкото повече позитивни емоции изживяваме, толкова по-щастливи ще се чувстваме. А ако все пак половинката не е от „приказливите“ – опитайте с прегръдка или целувка.

Изкуство

Пробудете „твореца“ във вас. Забавлявайте се с рисуване, боядисване или друга артистична дейност. Проявете емоция в това, което правите. Произведението трябва да има смисъл най-вече за самите нас и най-важното – не е задължително то да е перфектно, съветват експертите. Така или иначе, за много от дейностите, които вършим в ежедневието, се налага да постигаме съвършенство.

Отделете време за почивка

Натрупаната умора често ни кара да се чувстваме нещастни и черногледи. Забравете за работата и ангажиментите и се отдайте на почивка и релакс. С отрицателните мисли и чувства можем да се преборим като поканим любими хора на вечеря, да поиграем с децата или пък да предизвикаме половинката в леглото.

Уважение към това, което имаме

Действително мнозина виждат чашата наполовина празна, а не наполовина пълна. Важно е да приемаме живота си такъв, какъвто е, а не какъвто не е, споделят психолози. Негативизмът рефлектира не само върху психическото ни състояние, но и върху физическото. Затова – нека бъдем щастливи и доволни от това, което имаме.

изт.

Линк към коментар
Share on other sites

На своите родители!!!:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Днес видяхме едно красиво гълъбче с ботушки близо до галерията , където беше изложбата на гълъби. Вероятно е "избягало" от стопаните си и сега е на свобода!

И тъй като валеше дъжд, врабчетата се бяха скрили в елхите. И толкова много на едно място и чуруликат, чуруликат.

Линк към коментар
Share on other sites

И тази новина много ме зарадва!:)

Наш студент по астрономия откри нов астероид

Четвъртокурсникът в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" Сунай Ибрямов откри нов астероид в

рамките на кампанията на НАСА Пан-Старс за търсене на астероиди, които приближават на опасни разстояния до Земята.

Небесното тяло е обозначено с временното название 2011 FY16 и е част от основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер.

В писмо директорът на програмата проф. д-р Патрик Милър поздравява откривателя и уточнява, че астероидът 2011 FY16 се намира на разстояние 2,8 астрономически единици от Слънцето - разстояние почти три пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето.

За да се определят точните орбитни параметри, наблюденията на астероида ще продължат и през следващите няколко години. След изчисляването на точната орбита на 2011 FY16 откривателят му Сунай Ибрямов може да предложи име на астероида, уточняват от Шуменския университет.

изт.

:3d_022:

Линк към коментар
Share on other sites

На себе си!

Линк към коментар
Share on other sites

Зарадвах се на един добър човек и приятел. Зарадвах се много и на грейналото слънце в края на деня и на дъгата.

Линк към коментар
Share on other sites

Днес се разходихме до покрайнините на Стара Планина, до едно малко скромно селце.

Такова слънце, такава красива природа... такова спокойствие и чист въздух сред гората. Толкова ми липсваше планината... нарадвах и се, макар и за кратко. Поизморих се. Взех си пръчка, с която си помагах по стръмнините :wub:

Гледката от върха беше неописуема! (=

Беше много хубаво и нямам търпение да отида пак! :thumbsup2:

Редактирано от Sybilla
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...