Мисли на Учителя за българите и славянството

[Донка]

СЛАВЯНСТВОТО

След въздушните нападения бяхме излезли няколко дни с Учителя на планината. Тук беше самотно и безлюдно. В низините градът лежеше разрушен, опожарен и изоставен. Духаха силни ветрове, беше студено, влажно. Тежки облаци се носеха над върховете. От време навреме се провиждаше небето. Слънцето надникваше и благодатни топли лъчи се спускаха над нас. Чувстваше се свежестта и силата на първичния Живот. Всяка краска, всяко дихание, всяко движение, всяка форма бяха изпълнени от него. Планината беше храм. Човек е изгубил способността да вижда Божествения Живот и да участва в него, изгубил е способността да разговаря с Бога. Но човек и сега може да намери изгубения рай.

Бяхме насядали около Учителя върху мекия губер на тревите и разговаряхме. Облаците се отдръпнаха и Слънцето огря поляните. Повдигна се въпросът за славянството.

Учителят каза:

- Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и вързват.

Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества.

Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова Култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил.

Интересно е да се направи сравнение между Русия и Палестина. Каспийското море в славянската област е затворено море. Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина. Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море. Волга съответства на река Йордан. Волга е голяма река, а Йордан - малка. Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище. Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот.

Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета. В Палестина никоя река не се влива в отворено море.

Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика.

Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот.

Славянството има да се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм.

У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят Културата на Братството.

В общославянския организъм България представя волята. Поради това тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят.

Бог иска славяните да изпълнят една мисия. Чрез славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качеството на славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях.

Една от великите черти на славянството е самопожертвованието. В славяните работи духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата Култура ще излезе от славянството.

Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.

До сега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата Култура.

Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога.

Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдание, като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е славяните, като едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.

До края на XX век много напреднали Същества - Братя на Любовта, предци на човечеството ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са само авангардът. Те са най-главните сили.

Тази промяна, която става сега в Русия, се дължи на действието на тези напреднали Същества. Тези Същества, които сега слизат в славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им.

В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници.

В Русия се изработват нови форми на Живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.

Интересно е, че Америка и Русия са свързани на север. Значи те ще се разберат в Истината, т.е. като бъдат свободни.

Англия и Русия могат да имат отношение в името на Правдата.

Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четири професора на славянството. А шестата раса ще бъде плодът на това присадено дърво. Този плод ще съчетава всички положителни черти на народите на бялата раса.

У русите носът е детински, но той е благословен. Казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.”

Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Русия и славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света.

Българите са пионери между славяните.

Латинската раса е дала формите. А славянската раса ще даде съдържанието.

Славяните наричаме слънчеви хора. Някои ги наричат груби. Грубостта произтича от Слънцето, защото в слънчевата енергия има изобилно светлина и топлина и при нея живеят всички - и животни, и растения.

Азиатските, източните народи имат голямо доверие към славянството. Славяните ще въведат в тези народи това, от което те имат нужда - ред и порядък.

Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно.

След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички.

Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.

Из Изворът на доброто

[Ася_И]

"Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко."

"Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може."

"На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им."

Из Към великата цел. Причините на международния антагонизм. Условията за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество

[Ани]

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент. Той иде в света. Мекият елемент работи вече между славяните. С други думи казано: Любовта работи между славяните. Божественият Дух слиза на земята, главно между славянството, и носи новото за всички хора на земята. Той ще се изяви чрез славяните. Какво означава думата „славянин“? – Човек, който слави Бога. Славянин е онзи, който има отношение към славата на Бога. Той е свързан със славата Господня.

Пред новата епоха

Беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г.

Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.

Двата пътя

Лекция от Учителя, държана на младежкия клас, на 24 февруари 1922 г., София.

Редактирано Юни 5, 2008 от Ани

[Ани]

Всеки народ развива една специфична черта. Българинът развива твърдост. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменяем. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те са поставени да пазят крепостта, да не влязат неприятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят.

Любов, доброта и справедливост

Десета неделна беседа, държана от Учителя на 18 декември 1938 г.

София – Изгрев

[mvm]

Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един от руските генерали: „Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях? Мислите ли да им турите казашки шапки?“ – Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Турчинът се учудил и казал: „О, Аллах! Само Бог може да ви накара да си турите калпаци, защото нашите глави са много страдали от тия калпаци.“

"Но аз ще погледна", 32-ра неделна беседа, 29.08.1937

[Ася_И]

"България се нуждае само от едно нещо: тя се нуждае от любов. Хората трябва да имат повече любов едни към други. България се нуждае само от любов, от нищо друго. Всичко друго тя си има: и пари, и богатства."

Стана невидим

[Станимир]

Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. Може да ви кажа, че от всичките народи в света, няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи, не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. Господ е турил българина като дирек. Ако не бяха твърди, щяха да загазят, благодарение, че са твърди. То е единственото нещо, което ги спасява. Българите не са милосърдни. Българинът с милосърдие не може да се хвали, но с твърдост. Който дойде до твърдостта, българин е там. Когато искат да препоръчат за твърдостта, някой път, казват: Българин ли си? За милосердието не търсят българина. За твърдост казват: Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко!

Казвам и на вас: Като българи градете вашия живот върху твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. Милосердието отскоро време взело да се развива. Изтокът на човешкия живот е милосердието. Българинът тепърва има да учи милосердие. Не, че не е милосърд, в някое отношение е милосърд. Някой път е много мукалитин; казва: Нека да пострада, оставете го да се научи. Аз докато стана твърд, колко ми е страдала главата. И той, за да стане твърд, нека пострада.

Иде в света

[Ася_И]

"Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение у човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните, обаче, този център – любов към Бога – е най силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, както на славяните. Докато славяните обичат Бога, всичко ще имат. Щом изгубят любовта си към Бога, всичко ще изгубят. На какво се дължи силата на човека? Силата на човека се дължи именно на тази жлеза у него, на любовта му към Бога."

"Вие сте българи и затова вземете пример от евреите, бъдете по-умни от тях. Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието."

В началото бе словото

[Станимир]

Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сили, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост. Сега българинът не е вече толкова твърд, че с 9 чифта биволи да го накараш да оре. Турците имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.

Разбиране на природните закони

Българинът е като циганина, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“. Той е упорит, но не е твърд. Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си.

Силните течения

[Станимир]

„Преди няколко дни, един господин ми разправяше следното нещо: От освобождението насам, ние, българите в търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойност на стоката, а другата – фиктивната. Англичаните казват: Ние не можем да дадем двойна фактура, ние сме честен, благороден народ! Това е една добра черта у тях. Ако вие имате в живота си две фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! Ако давате двойна фактура, мязате на Германия, на Австрия, на Русия; ако давате една фактура, мязате на Англия. Аз похвалявам англичаните. Всички народи трябва да бъдат честни! Най-после питам: Защо са на българските търговци две фактури? Ще кажат: Е, да си уредим работите. Уредихте ли си работите с две фактури? Ето на, 50 години вече откак българите се освободиха, и повече забатачиха. Какво трябва на българите? Честност им трябва! И какво още трябва на българите? – Справедливост. На всички славянски народи трябва справедливост. Българите не са приложили още справедливостта. На българите трябва и любов, но не тази обикновената любов.

Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях.“

Из „Блажен този раб!“ – НБ, 9 ноември 1924 г.

[Станимир]

„После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си – герои. Туй не е разбиране на Божествения закон.

Какво учи българинът от толкова време? Да изпълнява Божия закон ли? Не, пътят, по който вървят българите от толкова време, донесе ли им нещо добро, спечелиха ли нещо хубаво? Защо не спечелиха? От 1912 г. българите все се бият. Те не вървят в правия път. Те казват: Ние ли сме най-големите грешници? Не, българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и интелигентен. В него трябва да прониква Божията Любов и да каже: Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним волята Ти, не според църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсякъде. Между вас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес, кой как те срещне, пита те: Ти православен ли си? Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон.“

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

[Дъгата]

Едно трябва да се знае: Въпросът не се свърши с разпятието на Христа. Той прости на евреите, които не Го приеха. От евреите, Христос мина в Римската империя. И там Го поругаха чрез инквизицията. Те казваха на Христа: Ние работим за Тебе, проповядваме Словото Ти, но искаме парички. И Той им даде парички. Сега иде ред на славяните. Христос ги пита: Вие какво искате? С пари ли ще работите? Другите, преди вас, въртяха търговия. Те казваха: Ако ни дадеш нещо, ще работим за Тебе.

Най-великата наука, УС, 1943г.

Сега ще ви изсвиря една българска песен. Българинът е музикален. Славяните, изобщо, са музикални.

Средство за подобяване, ООК, 1943г.

[Дъгата]

България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани.

Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва.

Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.

Имаше някой человек, който дойде при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори: „Ако не се роди някой изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие.“ Казвам, запознаването с Бога, това е новата култура, това е новото условие на живота. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Мнозина от вас може да са националисти и да кажат: „Как може той да говори така за българите?!“ Това е ваше лично чувство. Аз не съм против българите. Ако има някой човек, който желае доброто на българите, това съм аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако българите страдат, аз нищо няма да изгубя от това. В двата случая аз нито печеля, нито губя.

Имаше някой человек

[Дъгата]

Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях.

Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват.

Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно.

Имаше някой человек

[Дъгата]

Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази Вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които идваме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.

И така, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам, какво става по света и по всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам, кога са замислени тези неща, и днес вече се реализират.

Минават хиляди години в минутата и виждам, кога са замислени тези събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и на него днес се дължат тези последствия. Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: "Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много.

Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.

Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно.

Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: "Какъв спомен ще ви оставя?” - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете.

Малкият закон

(Неделни Беседи, 22.06.1919 Неделя, София)

[Дъгата]

Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното и до материалното, затова прободоха Христос в сърдечната област. Те казваха: Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ” - затова изгубиха това, което им беше дадено и 2000 г. прекарват без царство. Сега ги слагат пак на старото място. Еврейското царство ще бъде малко. Господ им каза: "Земята ви ще бъде ни голяма, ни малка." Тъй че сърцето вече е определено.

Ще ме питате: "Ами българите къде са." Българите са в черния дроб, защото са много жлъчни, обичат много земята и казват: "Житце, житце трябва за нас." Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастията. И малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно, ако българите изчезнат, в света ще има запичане, а от това и големи страдания.

Днес всички питат: "Какво ще стане с нас на конференцията?" Господ казва на тези, които сега заседават, да внимават за черния дроб, защото, ако се пукне жлъчката му, всички култури ще идат по дяволите. Вие ще намерите, къде седят другите народи. Така че не пъшкайте, не се безпокойте. Господ се грижи за черния дроб, той е много необходим, без него не може. Следователно, между вас не трябва да има разделение. Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, затова се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите: като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне.

Благодарете, че сте българи и не се безпокойте, какво ще стане с вас. Старайте се, всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх. Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления.

Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва, коя да властва, но по-добре ще бъде, всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В даден момент трябва единство, а не разделяне. С това деление българите си пакостят много. Аз не ги обвинявам за това нещо, но обръщам внимание на тях, защото клетките на черния дроб са най-глупави, най-некултурни, но в тях се съдържат условията на бъдещата култура. Но и между разните черни дробове има голяма разлика. Например, между черния дроб на един вол и този на един човек има разлика; между черния дроб на един ангел и на един серафим също има разлика, клетките на неговия дроб мислят като вас.

Не мислете, че като сте черен дроб, сте много културни; но това състояние, в което се намирате на земята, е много несигурно, защото между вас има много разделения. И вие българите, не знаете на кой Господ да служите: англофили, русофили, германофили, затова се кръщавате с много имена.

Казвам: обърнете се към Господа и Нему се прекръстете.

Той ще ви направи умни, добри, за да може да снесете това яйце и добре да го замътите, защото иначе ще излезе запъртък.

Разделеното царство

[Дъгата]

Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая.

Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това.

Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания.

Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.

Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура.

Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото.

Великата задача на човека

[Дъгата]

Тогава няма да има и питането какво ще стане с българския народ. Нека всички българи се обърнат към Бога – аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред.

Но ако носят сегашните глави, по тридесет и девет тояги ще ядат – тъй е писано в Божествената книга.

– „Ама Русия била такава-онакава“.

– И тя, ако следва Господа, ще бъде благословена; ако не го следва, ще яде тридесет и девет тояги. Същото е и с Германия, с Франция, с Англия, с всички – Господ всички бие наред, на общо основание. Всички тук, на Земята, трябва да изпълним Волята на нашия Учител, на нашия Баща – аз вярвам, че у вас има всичкото желание да я изпълните.

Виждам, че сте обърнали сега нов лист и като блудния син казвате: „Татко, прости, съгрешихме, изядохме и изпихме това, което ни даде; отсега нататък няма да правим това, приеми ни като слуги в дома Си.“

Бъдете уверени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облече, ще заколи най-тлъстото теле и ще ви нагости. И ще има в дома Му веселие, защото Неговото блудно дете се е завърнало. Ще му тури на пръста нов пръстен, ще го благослови и ще каже: „Хайде, синко, на училище – иди се учи наново!“

Учителите

(Неделни Беседи, 07.12.1914 Неделя, София)

[Лъчезарна]

"Докато у нас подозрителността взима връх на всичко, никой не може да оправи света.

Преди да заминем, ние трябва да изпълним волята Божия.

Българите имат бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението.

Българите не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а дето има условие за живот, Бог е там.

От българите ще излезе нещо, а не от България, защото тя е ретортата, в която стават опитите, и като такава, ще изпълни ролята си.

Съдържанието, което е в ретортата – българският народ, – е и творческа сила.

Когато българите отиват да живеят между американци и други народи, те са учтиви, любезни,

но щом се върнат в България, стават груби, недоволни от всичко.

Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат.

Българинът има творчески дух и затова му е тясно.

Дайте работа, широк замах на българина, той ще работи.

Разхождам се един ден покрай семинарията и срещам един полковник на кон.

Гледам, по едно време конят му се спрял и не иска да върви.

Слиза полковникът от коня и той тръгва. Конят иска с това да каже: „Без полковник ще вървя, но с него ще спирам“.

Тази черта има и у всеки българин.

Христос казва: „Аз дойдох да науча хората да дават широк простор на всяка душа и да поощряват всяко добро начало във всичко“.

Ако всеки даде свобода на близките си, както и той се нуждае от такава, ще има широк простор на действия и мисли.

Ако бихте приложили тези закони, които се крият в моите думи, много нещо бихте разбрали."

Учител и Господ, Неделни Беседи, 15 юни 1919 г.

[Лъчезарна]

Прочетете 20 и 21 глава от Откровението, да видите какво Господ готви за човечеството.

Сега аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови. Всички ще се подобрят, ще станат добри хора.

Всички свещеници, проповедници, учители, майки и бащи ще проявят Доброто в себе си и ще говорят на един език.

Господ казва: „България ще бъде благословена!" Времето ще покаже Истина ли говоря, или не.

Всички ще бъдете носители на Новото учение по света. Така е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля.

Не се обезсърчавайте и бъдете благодарни за това, което Бог ви е дал. Всяка година Той ще ви дава все повече и повече.

Той ще ви дава от новото вино, от което няма да се опивате. – „Какво ще стане с България?" –

За България иде голямо Добро, което всички трябва да приемат доброволно.

Ако не го приемат доброволно, насила ще го приемат, но Бог няма да отмени решението си.

Какво правят майките със своенравните си деца? За да приемат благото, Доброто, което им дават, те ги набиват.

Доброто вино, Неделни Беседи, 04.08.1918 г., София

[Дъгата]

Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост - да бъдете носители и работници на Космичната Обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия.

Само така България ще може да се повдигне като народ и държава.

Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната Обич, всичко ще се разреши във ваша полза.

С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми.

Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго - чистото. И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба.

Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.

Космичната обич

Съборни Беседи

24.08.1919 Неделя, Търново

[Дъгата]

Аз бих желал българите, първи да дадат пример.

Нека свещениците се решат да служат на Бога с любов.

Ако искат, нека дойдат при мене, да им предам това учение, те да го проповядват.

Аз съм готов да отида на друго място, като им предам всичките си права и привилегии.

Важно е Българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.

Ако всички приемат новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат.

И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай.

Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Навсякъде ще се чуват песни и игри. Аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с любов. Това значи, да бъдете научени от Господа.

Ще бъдат научени

(Неделни Беседи, 24.12.1916 Неделя, София)

Беинса Дуно

Редактирано Май 10, 2010 от Viki3

[Дъгата]

"... Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята.

Носът му има дължина средно от 3,5 – 4 см. Българинът е упорит, не е волев човек. Упоритостта е едно качество, а разумната воля – друго. Турчинът изразява упоритостта на българина със следната поговорка: „И чука си продавам, и чергата си изгарям, но не се покорявам." Тази черта на българина е причина за честите войни. Може да се каже, че на всеки 10–20 години се пада по една война.

От народите на Балканския полуостров, българите са воювали най-много.

Никое българско царство не е траяло повече от сто години.

Това не е за упрек, но факт, който са констатирали всички учени, мислещи хора.

Ще кажете, че сте герои. – Това е друг въпрос.

Мястото, което заемат българите на полуострова, ги заставя да воюват често.

По този начин, те усилват волята си и изучават закона на жертвата.

Българите трябва да се откажат от своя егоизъм.

Те са готови, за една педя земя, да убият брата си, или, за един грош, да развалят приятелството си с човека.

Това е лоша черта, от която трябва да се освободите.

Казвате: Сърбите и гърците по-добри ли са от нас? – Това не е ваша работа. Какви са сърбите и гърците, това се отнася до тях. Вие, като народ, трябва да развивате благородни черти в себе си, да усилвате волята си, като необходимост за вашето бъдещо развитие.

Безволието води към робство.

Без воля, умът и сърцето не могат да се хармонизират.

Безволието е причина, дето двама славяни, събрани на едно място, не могат да дойдат в съгласие.

Разногласието на славяните е пословично.

Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, да се обединят.

Няма други народи в света, които са минали през толкова страдания, както славянските.

Бог казва:

От нас трябва да излезе нещо добро! Кой добър баща не наказва сина си, когото обича?

И славяните са възлюбените чада на Господа, затова Той ги наказва. Те имат велико бъдеще.

Като говоря за славяните, обръщам специално вниманието си към българите, да ги предупредя, че ще бъдат бити, на общо основание.

Готви се вече за българите камшик, не човешки, а Божествен.

Този камшик ще играе по гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Божията воля и кажат: Ние ще турим ума и сърцето си в съгласие с великата Божия воля; ще турим нов ред и порядък в държавата си, в съгласие с Божествените закони.

Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги проверите.

Няма да се минат 10–20 години, сами ще видите, какво иде.

Аз няма да кажа, какво иде – ще го опитате.

Великият закон, който действа в целия свят, е арахангел Михаил. Той иде със своя нож.

Бог разгръща книгата на живота и отдава всекиму заслуженото.

Иде съдба на земята!

Няма да остане човек, който да не се яви на съд пред Господа.

Всеки ще бъде съден, според писаното в книгата на живота...."

*****

Мнозина казват: Това учение не е за българите.

– Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат, говоря ли истината, или не.

Арахангел Михаил ще им докаже, по всички правила, дали съм говорил истината.

Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички европейски народи,

че ако не заживеят братски, ще познаят, кой е Христос.

*****

За българите е казано:

Ако приемат новото учение, още тази година ще има плодородие; ако не го приемат, очакват ги, седем години, такъв глад, какъвто България и целият свят не са запомнили.

Аз говоря истината. Това всички трябва да знаят.

Всички ще разберат, че друг закон управлява света.

Този закок не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува. Той ще им покаже, че всичко е в хляба. Докато имате хляб, силни ще бъдете; щом нямате хляб, силата ще ви напусне. Това не говоря от себе си.

Ако са недоволни от мене, да ми кажат направо; аз съм готов да напусна България.

Ако съм опасен за вас, кажете ми, не правете никакви интриги.

Аз не искам да се натрапвам на никого, ще ви напусна и ще ви оставя свободни, да живеете, както искате; не искам да преча на свещениците, но ви казвам една велика, Божествена истина, която носи добро за вас.

Готов съм да направя всичко за вас, само да бъдете добри.

Добри думи са казани за България.

Добро бъдеще я очаква, но от нея се иска разумност, благородство, да приеме онези, които сеят Божието Слово свободно.

– Как ще познаем, кой носи Божествената истина?

Казано е: „По плодовете си ще се познаят."

*****

Ще управлява всички народи

7 март 1920 г., гр. София

[Розалина]

Бог тури българина при най-лошите условия, той има да върши най-трудната работа в света. Българите са жлъчката, черният дроб на човечеството. Ако те се откажат да работят, всичката деятелност ще спре. Казва: „Какво ще стане с вас?“ – Черният дроб и стомахът, те заповядват. Ако речеш да ги нападаш, турят от своята отрова, отравят ги. Като влезе храната, една капка отрова пускат и всичко се смила. Всичкото храносмилане става по желанието на българите. Българите, понеже са най-богатите хора на света, и при най-лошите условия, пак са благи. Упорити са малко. Без упоритост не може, твърдост трябва. Българите трябва да извършат много хубава работа. Казвам: Много хубаво да свършат работата докрай, не да казват „Нас ни дотегна туй робство.“ Докрай да свършат работата и да докажат, че са българи. Като дойде новата епоха, Господ ще ги снеме, ще ги тури на друго място, тях ще назначи на друга служба.

Търсете Цраството божие

[Дъгата]

" Какво ще стане с Българския народ?

– Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии.

Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от небето.

Едно се иска от всички: Да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само 15 см. дълбока, ...."

Източник:Беседа от Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София

С благодарност към Таня,която откри и сподели този цитат!