Едно пътуване до очарователната Румъния

[Максим]

Отпътуването е от Русе на 31 май в 6 ч. сутринта. Преминаваме Дунав мост, първите километри на румънска територия не впечатляват - в окрайнините на Гюргево боклуци край пътя, изоставени бараки с разбити врати, бедни схлупени едноетажни къщи с голи ламарини по покривите (няма такова понятие като керемида май), скитащи кучета, масово цигани по улиците, сиви отблъскващи четириетажни блокчета от соцтип. Следват села с все същите скромни къщи, и всичките подредени нагъсто и обърнати към юг, от северните страни нямат прозорци. Но целият път е хубав, с надлеци в населените места и е чисто, хора събират всяко боклуче в чували и е чисто, по целия път не видяхме никакви отпадъци. Тревата обаче край пътя не се коси, като в България. Обрасло е в треви. Навлизаме в Букурещ, виждат се вече и трамваи - в много добро състояние. Чисто е навсякъде, няма задръствания, целият град е под паркове и дървета, широки прави улици, модерни нови градски автобуси Мерцедес. Изцяло от тях се състои автопарка на ГД Букурещ. Впрочем и в Брашов градския транспорт е представен изцяло от нови автобуси Мерцедес. Правим автобусна обиколка на Букурещ, очите ни се пълнят с красиви издържани в архитектурно отношение сгради. Убедихме се, че с право този град се нарича малкият Париж. Напускаме Букурещ, и продължаваме на север към Плоещ, край нас се открояват нефтодобивните съоръжения край Плоещ, пътят е в ремонт, има задръстване, понеже се ползва само едната лента, скоро и този участък ще бъде нов широк и удобен съвременен път. Не видяхме нито една изоставена полуразрушена сграда в страната, за разлика от България където изобилства с такива. Встрани от пътя в полетата работят десетки хора, всичко е засято и се обработва, почти няма пустеещи полета. На север в далечината вече се синеят Карпатите. Пътят е все така хубав и пътуването неусетно ни понася по меките южни предпланини на Карпатите, от двете страни на пътя се редят се едно след друго красиви, благоустроени и чисти селища. Къщите тук са двуетажни, благополучни, красиви, в непознат за нас архитектурен стил. Пътят продължава нагоре по долината на р. Прахова и ние омаяни от красивата Румъния трепнем в очакване на известната Синая. Синая е 15 хиляден курортен град в централните Карпати. Преминаваме през Синая, много хора-туристи по улиците, очарователни къщи, манастири, хотели, тротоари, чистота, подреденост, никакви забележки! Има и ново строителство, което се вписва идеално в характерния стил на това място в пълна хармония. Продължаваме на север все по-високо в планината, тя е мека, зелена и гориста изцяло. Преминаваме през Буштени, оттук се разкриват величествените остри голи заснежени зъбери на най-високата част на планината. Завиваме наляво и поемаме към градчетата Рашнов и Бран, пътят вече не е главен, но е все така гладък и удобен, следват поредица от остри завои и слизаме в абсолютно равната котловина на град Рашнов. Всичко е свежо и зелено, градчето е уредено, с прясно асфалтирани улици и положени тротоари, къщите са големи и красиви, вляво се вижда новопостроеният Пени маркет, а отдясно до него е кокетната жп гара на градчето. Приближаваме Бран, където предсотои да посетим замъка на Влад Цепеш-Дракула. Пълно е с туристи, главно румънски деца - ученици, трудно е дори да се разминеш, чужденците са малцина. Входът за замъка е 12 леи (7 лв). Отгоре се разкрива величествена гледка. На излизане сме привлечени от многобройни продавачи на сувенири. Наистина много и интересни оригинални румънски сувенири на достъпни цени. Цените в Румъния са съвсем малко по-високи от нашите, дори бензинът е на същата цена 4.44 леи (2.40 лв), а лифтът в Брашов е само 10 леи или 5 лева в двете посоки, и е два пъти по-евтин от лифта на Симеоново! В ранния следобед пристигаме в Брашов. Поразяващо красив град! Имаме 3 часа свободно време, първо се наслаждаваме на стария град и централния площад, откъдето не ти се тръгва, омаян от тази средновековна красота. Лифтът обаче също ни изкушава и поемаме на юг, недалеч от центъра е лифтовата станция, която за няколко минути те качва на върха на хребета, който се издига на 960 м н.в. над града. Гледката е неописуема, целият град като на длан. Лифтът е старичък. Слизаме удовлетворени и поемаме през новата част на Брашов отново към пранината, безкрайно множество всевъзможни чистонови хипермаркети опасват от югоизток този 260 хиляден град, че бързо забравяш грозните панелни блокове, които се редят от другата страна на пътя. Напускаме Брашов и поемаме към прохода Предял, край пътя е пълно с румънци, които почиват на пикник, буквално стотици семейства почиват, палят огън, хапват, забавляват се, само по плувки. Подобна масовост в България е непозната. И всичко това в 18 ч. привечер. Отново минаваме Предял, Буштени и взиламе в Синая, този път за по-трайно, тук ще спим, хотелът ни е красив в стар стил и се казва Карайман. Три звезди и отлични условия. Следва вечерна разходха в Синая, пълно с млади румънци, които почиват тук, чужденците са малко. Не блести като Албена и Златните, без лукс, без изхвърляне, но разумно са направили един хубав спокоен курорт. Нещо, което би трябвало да е образец и за нас. И всяко селище тук изглежда по същия начин. На следващата сутрин и чака обилна закуска в хотела, изпреварили са ни японска група в храненето, българинът идва с половин час закъснение и част от храната на шведската маса вече е усвоена от японците. Потегляме за замъка Пелеш, който е бил ловната резиденция на румънския крал Карол Първи. Величествена постройка сред красивата планина. Успяваме да изпреварим румънските ученици, които и тук се тълпят като навсякъде наоколо. Пред очите ми учителка подканва деветокласници да влизат в замъка, те обаче правят физиономии, споглеждат се, подсмихват се, не желаят да влязат, пускат чалга на телефоните си, при което учителката ядосано махва с ръка и влиза в замъка с останалите по-послушни ученици.

Следващата ни спирка е разлглеждане на Синайския манастир, влизаме по време на проповед, залата е пълна с вярващи румънци, румънски ученици масово влизат кръстейки се, на много места има олтари и иконостаси край пътищата, разбираме че румънците са много силно вярващ народ. Това ни впечатлява много силно. Вече е обед, потегляме за Букурещ, където продължава нашата обиколка. Този път имаме свободно време за разходка цели 3 часа. Слизаме пред парламента, после старият град, идва време и за шопинг в огромен търговски център в Букурещ, попадам на супермаркета от веригата Карфур. Имам специална мисия, почти веднага намирам това, което търся - цял щанд със соеви продукти от качествено румънско произвоство, поне 10 вида соеви пастети с най-различни зеленчуци, соеви сирена, соеви млека, соеви кренвирши и соеви наденички Wink Напълвам кошницата за месеци напред и оттук нататък най-важната покупка е направена. Цените на специално тези продукти са напълно сравними с българските. Цяло черво соев пастет излиза 1.90 леи (1 левче), соевото мляко в найлонов плик за литър е 55 стотинки.

Продължаваме нататък, има Макдоналдс, и какво ли не. Почиваме в една кокетна зелена градинка, става време за сбор при автобуса. Нахален просещ циганин се опитва да ни развали впечатленията, но не успява. Това се случи едва за втори път, първият беше в Брашов от циганка с дете, там един песионер опита да ни продаде нещо дребно, явно не са Западна Европа, но определено са по-добре от нас. А цигани има главно в равнината, в Карпатите и Трансилвания нито един циганин не забелязахме. Там ги няма. Всички са на линия, и потегляме по обратния път към родината. Видяхме една красива страна, която се развива с бързи темпове и далеч ни е изпреварила. Два незабравими дни в нашата съседка Румъния. И както ни приветстват надписите по пътя Drum bun! (Приятен път) от старобългарската дума "друм", впрочем румънците са писали официално на кирилица и едва след това я заменят с латиница. Албум със снимки:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=25...w=1&photo=1