maggee Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Администраторска бележка: По изключение в тази тема се обсъжда начина на прилагане на правилата за участие. Позволявам си да пусна тази тема, защото въпросът винаги е на дневен ред. Нека има едно място, където да си се критикуваме, без да "оспамваме" теми, които нямат връзка с това. Мисля, че всички ще се съгласим, че нормите на поведение са нещо необходимо. Ако искаме да ползваме самолет, купувайки билета си, ние се съгласяваме с всички условия на компанията, минаваме през всички проверки, показваме багажа си, събуваме обувките си, минаваме боси там, където други са минавали с кални обувки, ако се наложи - и никой не се противи, защото знае, че срещу това неудобство получава доста привилегии. Ако се възпротиви, просто няма да стигне дотам, за където е тръгнал. Ако влезем в банка и започнем да говорим на висок глас или да пеем и танцуваме, учитво или не толкова учтиво, веднага ще се намери кой да ни "помоли" да напуснем. Ако отидем на гости на приятел и злоупотребим с гостоприемството му, скоро няма да бъдем поканени отново. Тоест, обществото си има свои механизми за въдворяване на порядък. Законите колкото ни ограничават, толкова и ни пазят - от нас зависи коя страна ще вземем. Този портал също е едно общество, той си има свои вътрешни "закони". Човек, регистрирайки се, се съгласява, че е прочел и съгасил с условията за участие. Може да се каже, че тук човек може да пише за каквото си иска - самият факт, че в този форум има тема за Азис, сам по себе си е показателен. Тоест, всеки има право да изрази мнението си и да пише колкото му душа иска. Въпросът е обаче по какъв начин ще бъде поднесено това мнение. Въпросът не е в това какво изразяваме, а как го изразяваме. Аз например имам нетрадиционно мнение по много въпроси, изразявам го свободно и дори когато другите хора не са съгласни с него, до скандали не се стига. Мои мнения не са трити нито в този, нито в други форуми, дори когато съм казвала неща, които не са били приятни за някого. И съм абсолютно убедена, че човек може да изкаже всичко така, че да изрази идеята си, да бъде разбран и да не засегне никого. Какво ни пречи да спазваме елементарните правила? Това не е ограничение на свободата. Ако авторът на една тема е помолил "Без цитати, моля", той не е забранил цитатите, той не е ограничил свободата - той е помолил за лично мнение. Всички имаме достъп до цялата литература на света, но личният опит е нещо безценно. Трудно ли е да се съобразим с това? Когато на 1000 места е казано, че лични нападки няма да се толерират и че такова поведение ще се санкционира, има ли смисъл да си създаваме сами конфликтни ситуации, а след това да се жалваме, че някой е накърнил правото ни на свобода? За мен свободен човек е този, който уважава свободата на другите, както своята. Ако във всеки момент помним, че не трябва да се държим с другите така, както не бихме искали с нас да се държат, мисля, че теми като тази биха били излишни. Убедена съм, че този форум има нужда от всички, които пишат тук - за да се върне човек на едно място повече от два пъти, е необходимо да чувства връзка с него. Администраторът без потребителите ще я докара до... разговор със себе си. Потребителите без администратора не биха се открили. Модераторите са просто едни обикновени полицаи - ако радарът показва превишена скорост, един добър полицай трябва да спре нарушителят и да го санкционира. Един лош полицай ще му вземе парите и ще го пусне, а на следващия завой шофьорът, смятайки че всичко му е позволено, ще направи фатална грешка. Когато аз получавам лична критика, след първата вълна на негодувание, вече си задавам въпроса "Къде съм сбъркала, в какво съм прекалила? За да получа откровена реакция, значи съм я предизвикала - с какво?" Ако всеки си зададе този въпрос, когато се почувства обиден от нечие отношение, ситуацията едва ли ще се повтори. С една дума - пишете свободно и колкото искате, но така, че на никой модератор дори да не му хрумне да ви мести, коригира и трие мненията. Лесно е. Ако в едно менние не присъстват груби думи, няма да се налага те да бъдат редактирани. Ако едно мнение не представлява низ от безмислено свързани думи, то ще си остане в Разговорки, дори и преместено отнякъде, дори извадено от контекста, то ще говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 maggee Много точен пост(тема),но според мен проблема е много по-дълбок -> свързан е с мирогледа, възгледите... на всеки един форумец и това което портала за съзнателен живот предлага като мироглед, възгледи и т.н пречупени през различните учения. п.п. засега мисля че нямам трити мнения но ако постава различна гледна точка от дадено учение мисля че най-малкото ще бъда предупреден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 bee_bg, да не би да искаш да кажеш, че до момента умишлено си "изкривявал" мненията, които пишеш така, че да паснат на някаква, толерирана от сайта, гледна точка ? Аз лично нямам такова усещане за теб. Мисля, че това, което пишеш, наистина го мислиш и го живееш. На много места си изразявал доста по-различни мисли и идеи, от тези на Учителя Дънов, най-малкото определен скептицизъм по някои въпроси, но сам казваш, че не си бил трит ... На някои места, дори си бил, не зная умишлено или не, леко провокативен, но това също не е довело до модериране. Според мен, когато човек е искрен и поднася спокойно и доброжелателно своите възгледи, наблюдения, опит, без да ги фаворизира, това се възприема положително от всички: участници, модератори, администратори ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 За всичко си има мярка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 (edited) По въпроса за похвалите и укорите, аз имам строго определена мисъл. Тя е следната: Човек няма право да дава мнението си за една картина, докато тя не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа“. Обаче когато видите същата картина завършена вече, вие ще кажете: „Отлична картина!“ Значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши, и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си! Това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Двете посоки В този сайт и форум, посветен на Учението на Беинса Дуно, според мен е логично да следваме неговите съвети за духа на нашите взаимоотношения. Всеки има своя позиция и може да я изложи спокойно тук. Ограничението за критиката цели именно да постигне свободата и спокойствието на този, който отваря себе си. Съвсем неприемлива е критика на личността на пишещите тук. По изложените по-горе причини. Ако все пак някой има въпроси, свое лично мнение и предложение за работата на модераторския екип, нека ги сподели със съответния човек от екипа, с когото той намери за добре да разговаря. Опитът показва, че това е най-подходящият и ефективен начин за комуникация. За различните учения също имаме позиция - ориентацията на сайта е към Учението на Беинса Дуно. Мисля, че съвсем логично звучи стремежът на екипа да се търсят допирните точки, близостта на съответното учение с това, на което е посветен целият сайт. Логично е и изискването да се пише с уважение към него, както и към всички останали духовни учения. Разбира се, има и някои деликатни моменти, които не зависят от нашата добра воля, но сме принудени да се съобразяваме с тях, за да не се провокират конфликти.... Ако все пак тук пишещи потребители смятат конфликтите като синоним на живот, то могат да намерят много "живот" в почти всички останали форуми... За да има свобода и свободно слово, е нужен мир. Редактирано Юни 2, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 (edited) По въпроса за похвалите и укорите, аз имам строго определена мисъл. Тя е следната: Човек няма право да дава мнението си за една картина, докато тя не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа“. Обаче когато видите същата картина завършена вече, вие ще кажете: „Отлична картина!“ Значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши, и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си! Това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Двете посоки За да има свобода и свободно слово, е нужен мир. Хубав цитат хареса ми. Имам един въпрос относно конфликтите(аз също съм твърдо против тях). Кога различните мнения преминават формата на диспут и се превръщат в личностни конфликти и критикарство по какво се познават? Къде границата между мнението и критичната оценката? Нямам предвид модерирането, а просто въпроси свързани с форумната толерантност съотвено и за свободата на словото. Редактирано Юни 2, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Кога различните мнения преминават формата на диспут и се превръщат в личностни конфликти и критикарство по какво се познават? Къде границата между мнението и критичната оценката? Когато обект на дискусията стане личността на един от участниците и неговите качества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Съгласен съм, но оценката често се случва да е насочена и към мирогледа и възгледите на даден форумец личащи от писанията му. Понякога под формата на различно мнение(правилния начин), но понякога се получава като критикарство/оценка, за мен това е много деликатен момент т.е да се уцели мярката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Ясно е, че за обективизъм не може да се говори - всичко, което е човешко дело, е субективно. Но все пак преценката в крайна сметка е поверена на човек - в реалния живот това са съдебни заседатели, тук са група модератори. Това е неизбежно. Но тази оценка не е насочена никога към възгледите на някого, а по-скоро към начина му на поведение и изразяване на тези възгледи. Дори при сблъсък на хора с коренно противоположни възгледи може да се спази добрия тон и от това да се получи конструктивна дискусия. Не че някой ще промени възгледите на другия, но това дава допълнителна гледна точка и има смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Ок За да съм по ясен. Това не е от мен но всъщност се препокрива с моето мнение или поне съм си задавал същите въпроси ''Всеки път, когато посягам към бутона за отговор, се опитвам първо да си отговоря на въпроса - защо всъщност го правя. Дали искам някой да оцени мненията ми, начина ми на разсъждение и информираността ми... Или искам аз да дам личната си оценка на определен човек и неговата позиция. Като че ли най-спокойно се чувствам, когато споделям с останалите участници тук какво съм преосмислил в живота си, какво ми е помагало или пречело да запазвам Любовта в себе си. Може би го правя, за да го формулирам по-добре за себе си. Със сигурност го правя, за да чуя какво мислят по същата тема останалите. Благодаря на всички участници от форума, които с постингите си, са ми помогнали да видя темите от ъгъл, по-различен от моя. От няколко дни се опитвам да си отговоря на следния въпрос: - Къде минава границата между мнението и оценката? - Кои са "вълшебните думички", с които "успяваме" да превърнем личното си мнение в оценка на казаното от другите. - Как да "се усетим" че вместо обективна преценка и анализ на ситуация и постъпка (двигателят на нашето собствено израстване), се свличаме до оценки (понякога с тон на осъждане) и съответно оправдания, самозащита изясняване на лични отношения.... - Как да споделяме без да предизвикваме (волно или неволно) оценки и характеристики на личните ни качества?'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 2, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Тънки са границите, за които говориш. Не знам при другите хора как е, но лично за мен всяка дума, израз, текст носи определен енергиен заряд. Предполагам на всеки се е случвало да получи критика, но по такъв начин, че тя да не го обиди, а напротив - да му помогне да се вгледа в себе си - това означава, че човекът отсреща е добронамерен. И обратно, понякога една-единствена дума може да ни извади от равновесие. Тоест, проблемът не е в думите, във формулировките, а в отношението. И дори в момента да е трудно да формулираме къде е границата с думи, всеки от нас интуитивно я усеща. За мен лично вълшебните думички са "Аз мисля" - с тях изразявам моето отношение и позволявам на другите да запазят своето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 (edited) Съгласен съм, но оценката често се случва да е насочена и към мирогледа и възгледите на даден форумец личащи от писанията му. Понякога под формата на различно мнение(правилния начин), но понякога се получава като критикарство/оценка, за мен това е много деликатен момент т.е да се уцели мярката. По отношение на мнение – оценка, можете да погледнете в темата: “Къде е границата между мнение и оценка” Относно цитатите можете да погледнете какво сме писали в темата: “Цитати и лични мнения” Моето мнение за цитатите е, че това съвсем не е лека работа, както си мислят някои. Когато давам цитат от дадено произведение, се стремя предварително да го прочета цялото, да схвана точно каква е основната мисъл на автора и да се помъча да избера точно с кои негови думи тя е описана. Това улеснява другите четящи съответното мнение, спестява им да прочетат съответното произведение, но те винаги могат да направят това тъй като задължително към всеки цитат се дава линк, ако произведението е в нета. А ако на някой не му се четат цитати, може спокойно да ги прескочи. Сега в темата за 2 юни, смятам да дам линк към едно много интересно писмо на писателя Георги Марков “До Христо”. Има предвид Христо Ботев. Тъй като писмото е доста обширно, то съм се постарала да извадя част от него като цитат, дано съм уловила мисълта на автора? Редактирано Юни 2, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Aни аз виждам отговора в този пост. maggee наистина ме разбра за какво говоря, а именно за тънката граница. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Aни аз виждам отговора в този пост. maggee наистина ме разбра за какво говоря, а именно за тънката граница. Не мога да разбера защо противопоставяш моето мнение, което носи само чиста информация, на мнението на Маги? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Ани хехе наистина сме в точния раздел, а именно в разговорки просто съм изпозвал един и същи пост с обръщение към двама човека, противопоставяне не мисля да има. всъщност, като се замисля,не няма просто сме се разбрали нищо повече. Благодаря все пак за инфото ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Имам един въпрос относно конфликтите(аз също съм твърдо против тях). Кога различните мнения преминават формата на диспут и се превръщат в личностни конфликти и критикарство по какво се познават? Къде границата между мнението и критичната оценката? Нямам предвид модерирането, а просто въпроси свързани с форумната толерантност съотвено и за свободата на словото. Kогато започнеш да говориш за себе си и единствено за себе си, а пък хората започнат да смятат, че ги критикуваш, тогава се разбира разликата между мнението и оценката. "Не приемай нищо лично", казва Толтекската книга на мъдростта. Склонен съм да се съглася. Тогава, когато аз си говоря за мен, другите защо се чувстват критикувани? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 (edited) ...Тогава, когато аз си говоря за мен, другите защо се чувстват критикувани? Това е интересно да. По горе се спомена, че има значение, как по какъв начин и за какво е казаното(словото), иначе си излиза че ''гузен негонен бяга''. Редактирано Юни 3, 2008 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Гузен е човек, който чувства вина за това, което е направил. Поне за мен. Ако не се чувства виновен, тогава възможно е някой да се опита да му вмени вина (Който иска гузния да избяга). А ако не му се бяга, възможно е да бъде изгонен. Но това е, разчесване на езика , може би. Който си е гузен, да си бяга. Свободен е , не само в словото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Да. Каква дума само - гузен. Забелязала съм, че гузните държат да се обясняват защо са казали това или направили онова. Такива обяснения са повече от досадни, защото показват не само нечиста съвест в обясняващия се, което някак си се понася, но и съдържат елемента на настояване обяснението им непременно да бъде прието. На мен не ми трябват ничии обяснения. За мен са важни единствено действията на хората. Те достатъчно говорят сами по себе си. Относно свободата на словото - словото не може да бъде несвободно, то си е свободно по презумпция. Но трагедията на много хора се състои в това, че се опитват да го заробят, не съзнавайки, че по този начин поробват само себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Относно свободата на словото - словото не може да бъде несвободно, то си е свободно по презумпция. Но трагедията на много хора се състои в това, че се опитват да го заробят, не съзнавайки, че по този начин поробват само себе си. ... като птица в кафез ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 3, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Гузен е човек, който чувства вина за това, което е направил. Ако не се чувства виновен, тогава възможно е някой да се опита да му вмени вина Това е и моето мнение, напълно съм съгласна с теб. Но и възприятието на "гузността" на другия също зависи от собствената ни емоционална нагласа и преценка. Аз например смятам, че комуникацията между хората е много важно. Че когато човек прави нещо, което касае друг човек, директен контакт и обяснение трябва да има - за да не се създавам и потискат емоции, с които можем да навредим само на себе си. При това аз правя онова, което трябва да направя в случая (влагайки минимум емоция), обяснявам на човека отстреща какво и защо е необходимо да направя и изразявам готовност да приема неговото разбиране и реакция. При това, ако има проблем, това е моментът той да бъде изчистен. За да не бъда голословна - като ми се наложи да извърша болезнена манипулация на пациент и зная, че ще бъде такава, аз го предупреждавам, обяснявам му, че няма друг начин, винаги се извинявам за това, че ще му причиня болка - но това е съпричастност, а не гузност. Този човек е дошъл при мен по собствена воля, доверил ми е здравето си и от този момент аз съм отговорна към него. Да, имам избор - мога да си свърша работата тихомълком, изненадвайки го с болката, причинявайки му стрес, а мога и да му обясня какво да очаква и да се съобразя с неговия праг на поносимост. Възприела съм първия начин на действие - това е начинът, по който бих желала с мен да се отнасят, когато аз съм пациент. Ако пациентът след това си тръгне с идеята, че аз съм виновна заради това, че съм му причинила болка, това прави ли ме виновна и трябва ли да ме кара да се чувствам гузна? И за мен, както и за Силвия, са важни не думите, а действията на хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Да предупреди човек друг човек какво да очаква като следствие от негово действие е едно, аз също съм за добрата комуникация и практиката ме научи да се изразявам максимално кратко, ясно и семпло, правя го точно поради тази причина - да няма разминавания, но да се обяснява някой след извършването на определено действие, когато то е вече свършен факт, за мен е абсолютно ненужно и говори недобре за самия обясняващ се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Свобода на словото от Уикипедия, свободната енциклопедия Свободата на словото е една от най-важните . Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно. Всъщност едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на изразяването, но исканията за свобода на словото... цялата статия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Юни 3, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 (edited) Свободата на словото е една от най-важните. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание... Това е така и съм напълно съгласна. Пак от същия източник: Необходимите ограничения на свободата на изразяването в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл.10, т.2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „...доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието”. Че пълната свобода е илюзия става ясно на всеки човек в периода между детската градина и гимназията. Имаме право да бъдем свободни в рамките на отпуснатата ни законова свобода. Максимална свобода всъщност ни дава доброто познаване и съблюдаване на нормите. Това с пълна сила се отнася и за словото. И въпросът не е дали ние физически можем да изразим всичко, което мине през ума ни, а дали това е целесъобразно в контекста на ситуацията, в която се намираме. Аз имам физическата свобода да цитирам тук текст, върху който нямам авторски права, но редно ли е да го правя? Имам възможност да изнеса информация, която е поверителна, но нося отговорност за това. Мога да използвам нецензурен език пред деца, но също не го правя. Мога да вляза в църковен храм и да наругая попа, под предлог, че имам право да изразя мнението си, защото живея в свободна страна, но това ще е последното нещо на света, което би ми хрумнало. Тоест, като оставим настрана писаните правила, има и неписани норми на поведение. Най-често около тях възникват спорове, защото хората често бъркат свободата да изразят мнението си със свободата да прекрачват общоприетите норми за поведение. Точно това е тънката граница, за която стана дума по-горе. Що се отнася до това, което обсъждаме със Силвия: не мисля, че има значение колко предупреждения ще бъдат дадени, кога и как. Ако имаше значение, едно предупреждение би било достатъчно без да се минава по цялата процедура с предупреждения, наблюдения, ограничения. С риск да се повторя: На първо място стоят тези неписани норми на поведение, които всички познаваме и съблюдаваме, когато решим, че трябва (хората, които отказват да се съборазяват с тях, не са на свобода или поне не би трябвало да бъдат). На второ място - присъединявайки се към едно общество, човек приема неписаните му закони - в случая това е форум със строго специализирана тематика. Регистрирайки се във форума, той се съгласява формално, че приема правилата му. След това, при неволно нарушение, човек получава предупреждение и евентуална възможност да реадктира поста си. Модераторите на форума (не еднолично) преценяват дали мнението отговаря на темата и ако преценят, го местят на друго място - Разговорки. Потребителят все още има възможност да редактира мнението си. Форум Разговорки има свои правила, в които е уточнено, че мненията, попаднали там, подлежат на редакция и изтриване в определен срок. Тоест, процесът е многостъпален и решенията не се взимат еднолично. Ако някой освен това е получил и лично съобщение, за мен това е само признак на уважение. Редактирано Юни 3, 2008 от maggee Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Да предупреди човек друг човек какво да очаква като следствие от негово действие е едно, аз също съм за добрата комуникация и практиката ме научи да се изразявам максимално кратко, ясно и семпло, правя го точно поради тази причина - да няма разминавания, но да се обяснява някой след извършването на определено действие, когато то е вече свършен факт, за мен е абсолютно ненужно и говори недобре за самия обясняващ се. Според мен обяснения понякога са нужни, а понякога са дори много наложителни. Мисля, че и Силвия, и Мaggee са лекарки, затова ще дам пример от лекарската практика именно за "обяснения след извършването на определено действие" - идва пациент, необходимо е да му се направи определена манипулация, вие му обяснявате, какво ще предприемете, как ще го извършите и че местото ще го боли примерно около половин час след това, както ви е добре известно от досегашната ви практика при 99.99% от пациентите ви; оказва се обаче, че точно този пациент попада в тези 0.01% и той идва след 2 дена, като заявява, че продължава да го боли, пита защо така, може дори да предполага, че точно на него нещо не сте му направили добре въпросната манипулация ... Тогава? Има ли нужда от обяснения или просто ще го отпратите? И при комуникацията е така - говорим си, на всеки му се струва, че се изразява ясно и би трябвало всички да са го разбрали съвсем точно, обаче на практика не е така и ... се налага да се обясняваме. Но според мен по-добре е да разчистим недоразуменията, отколкото да си останем с погрешните впечатления. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.