Jump to content
Порталът към съзнателен живот

2 юни - Ден в памет на Ботев


Recommended Posts

Всяка година на 2 юни - Денят за всенародна почит, в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

За кого ще си спомните, когато ги чуете?

:3d_053:

Линк към коментар
Share on other sites

Тъй като никой май няма да напише нещо в тази тема, реших да дам линк към едно доста интересно писмо на писателя Георги Марков до Христо Ботев, написано през 1976г. Ето някои откъси от това писмо:

  Цитат
Драги Христо Ботев,

Д ълго се колебах дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да му се припомня момента на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите.

........................

Искам да видя как гледаш и слушаш зарята, церемонията за падналите, клетвите, че всички ще бъдат като тебе, гъгнещите речи на дебелите партийни ръководители, които произнасят празни дежурни фрази за свобода или смърт и те цитират и рецитират до посиняване...

... Въпреки това, драги Христо Ботев, Стамболов е прав. Тези хора, техните бащи или техните деца щяха да те обесят, ако ти не бе имал щастието със спасителния куршум. И аз съм сигурен, че ти знаеше това много добре, ти го предчувстваше, ти го виждаше и точно като Исус Христос избра своята Голгота, за да спасиш народа си от греха....

Ти сякаш отгатна какво те искаха от тебе и се съгласи с тях, с твоите вероятни бъдещи убийци. Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти. Никой от тях никога не се е интересувал от теб, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, не на теб.

.........

С една дума, ти си славното знаме, под което вилнее позорът. Ти знаеше това. Беше ти пределно ясно. И ако си забравил, нека ти припомня твоята ЕЛЕГИЯ, където ти така пророчески видя какво ще последва:

Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „ Търпи, и ще си спасиш душата!"

Това си писал ти самият. И не само си го писал, но си го и вярвал.

И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев:

НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?

Не смяташ ли, че е трябвало да се постараеш да останеш Жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезната легенда за Христо Ботев. И вместо това да им създадеш позорната грижа да те обесят те самите. Физически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане огромен черен камък, който да тежи върху всички поколения и зловещо да им напомня за страшния позор и така може би да спаси мнозина бъдещи Христо-Ботевци.

...................................

Така идвам до втория ми въпрос:

НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?

Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии, нито дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, с просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си извикал: „Лозето не ще молитва, а мотика." Но си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.

Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов.

Затова него не го честват.

Дори откъсите от писмото може да ви се сторят много дълги, но исках все пак да извадя най-важното и да не разруша това което е искал да каже Г. Марков.

На мен това писмо ми хареса и май е актуално и сега, след почти 30г.? :)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря,Ани,за писмото на Георги Марков.Много тъга и горчивина лъха от него.Става ми болно за нас, за българите.И въпреки всичко се гордея и се радвам,че съм се родила тук,земята на богомилите,на Ботев,на Левски-хора с обширна душа,чисти сърца и помисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам защо, но този ден в съзнанието ми се свързва с един друг празник - Денят на Будителите.

Отдавна се опитвам да си обясня защо сме ги разделили...

За мен Паисий и Раковски, Миткалото и Левски, Каравелов и Ботев, безименните селски даскали и въстаниците по барикадите на Априлското въстание са заедно. Всички те са обичали и милели за своя род и свободата му. Всички те са дали живота си. Какво значение има дали е било с оръжие в ръка на бойно поле или забравени от всички в манастирска килия.

Историята иска безумци, които да стряскат сънищата и съвестта на примирения човек, да запалят сърцето си и да го вдигнат високо да изгори, за да освети Пътя на цял един народ...

Историята иска и безумци, които всеки божи ден тихо и полека да учат децата на четмо и писмо, на Добро и Свобода, да пеят песни за Героите и да сеят семената на Новия Живот.

Историята е поискала плеядата герои, за да можем да се чувстваме Българи.

Историята е поискала и един Учител за този народ - да му отвори очите и за Любовта и за Истината - ние всички на този свят сме братя и сестри.

Разбирам горчивината на Георги Марков, но от своята височина, той не е могъл да види това, което виждам аз тук, долу - сред обикновените хора. Те имат нужда и от Светлината на Ботев и Левски, и от Светлината на Просветителите, и от Мъдростта на Учителя... И ако върховете търсят разликите, ние - обикновените българи ги носим в съзнанието си в едно свято място...

Поклон

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Да, определено имаме нужда от примера на будителите. Което разбира се не означава, че бихме ги приели като нормални хора, ак ги срещнем живи :) Георги Марков съвсем точно е определил тяхната функция: те са знаме. Народът има нужда от знамето, не от живите му създатели... Вероятно ние имаме и в момента свободни, активни и идеално насочени личности. Ще почнем да ги почитаме много след като си отидат от този свят.

Независимата и действена личност не е от най-добрите партньори в повечето случаи - практически. Понеже не е управляема, а твърде често не е предвидима също така. А нашият свят се нуждае от управляеми и предвидими хорица.

Така аз виждам тезата на Г. Марков - като вик на човек, прозрял иронията на съдбата. Будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите... Така дори и те укрепват Матрицата :)

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко тече, всичко се променя - Матрицата също има своя посока на промяна.

В нея има място за Будители, има и за "приспиватели". Радостно е, че последните не се честват официално. Всички претендират да честват Доброто.

Ако ние усещаме себе си по-издигнати от други, то е ,защото някой ни е дърпал нагоре. Което не е било лесно. Редно е и ние да стиснем зъби и да дърпаме тези (условно казано) под нас. Така сме просто част от основния поток...прашинки.

.....................

А конкретно - ако българите разровят родословното си дърво до четвърто-пето коляно, ще се види, че за всеки десети поне онези имена на Шипка горе не са на непознати и неизвестни. Втората достойна стъпка би била да не парадираме с тях, докато не можем да положим до техните дела своите.

Линк към коментар
Share on other sites

Подобни ситуации - на асимилиране и конформиране на личности и идеи, които са определено нонконформни и свръхлиберални по същността си - могат да бъдат забелязани навсякъде, където възвишеното се среща с ежедневното. Ежедневно - битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по- удобно, упрявляемо и предсказуемо преклонение пред тях. Така ежедневната битийност успява да съхрани хомеостазата си, вътрешният си мир. Един вид да позалъже гласът на съвестта. Никакви тревоги не смущават, а и не биха могли да смущават този род съзнания, понеже те са удобно предпазени от реалността с помощта на култа към избраните от самите тях идоли - знамена.

Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не може да накърни последното по никакъв начин. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Ани, за писмото!

Накара ме да се замисля.

Линк към коментар
Share on other sites

  Цитат
Както сам знаеш, не е трудно „кога въстане робът" да си найдеш гробът. Защото, когато ро­бите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да пре­върнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев ви­наги е била далеч по-голяма от ле­гендата за мъртвия Ботев.
Пак там
Линк към коментар
Share on other sites

  Васил каза:
Така аз виждам тезата на Г. Марков - като вик на човек, прозрял иронията на съдбата. Будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите... Така дори и те укрепват Матрицата

Получава се нещо много интересно. Будители, но укрепващи съня на спящия народ. Да направиш от светлите личности, дали себе си за възраждането на нацията, приспивателно за същата тази нация, си е направо престъпление. Не знам дали при другите народи е така, но при нас определено или сме заспали или треперим от страх “под юргана” и се правим на спящи. Защото само по този начин мога да си обясня факта, че докато в другите държави има мафия, то в България мафията си има държава.

Това го е имало в зародиш и по времето на Георги Марков. Мафията тогава беше управляващата върхушка, наричаща себе си “комунисти” и имаща за цел да натрупа определен капитал, който беше вече легално пуснат в действие при промените след 89-та година. Тогава беше пуснато в действие още едно приспивателно за народа –“борбата” между сини и червени, между БСП и СДС. И когато това приспивателно даде фира, дойде жълтата приспивна мъгла на царя. И т. н.

Като равносметка – българите сме най-бедният народ в Европа, народ който позволи икономиката му, енергетиката му, телекомуникациите му да попаднат в чужди ръце, да носят приходи за чужди държави. Например защо беше необходимо държавата да продаде голяма част от българските електроразпределителни дружества на държавната чешка компания CEZ? Защо чехите не разбиха и разпродадоха своята икономика? Според мен – защото нито спят, нито са страхливци. Става дума за чешкия народ. А при наличието на такъв народ, управляващите не смеят да си разиграват коня, както си искат. Същите тези чехи, които в собствената си страна доста биха мислили, преди да вдигнат цените, в България най-нагло всяка година искат поскъпване на тока. Сега ни очаква доста шоково такова.

Може би си задавате въпроса, какво общо има това с 2 юни и със смъртта на Ботев?

Аз също като писателя Г. Марков смятам, че това е една илюзия, имаща за цел да укрепи Матрицата в която сме приспани.

  Васил каза:
Ежедневно - битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по- удобно, упрявляемо и предсказуемо преклонение пред тях

От иконата има полза само ако вярваш в идеята стояща зад тази икона. Тогава вече не е приспивателно, а стимул за борба.

  Васил каза:
Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не може да накърни последното по никакъв начин. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.

За да се отсее зърното от плявата, наистина е необходима будност. Но за съжаление ми прави впечатление как се води целенасочена политика за затъпяване на българите. Логическото им мислене се заменя с шаблонно, истинската култура – с “чалга” такава.

Не знам какъв е изхода за съжаление? Хората с гена на Ботев и Левски май отдавна са изчезнали? :angry:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 years later...

ХРИСТО БОТЕВ

Видено

...Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири "гайда".

Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?

Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.

(Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек).

[Будилник, г. I, бр. 2 от 10 май 1873 г.]

"Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!"
Христо Ботев, В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 years later...
  В 2.06.2018 г. at 15:23, Кон Круз каза:

Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!"
Христо Ботев, В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.

Expand  

“Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.”

Вестник “Независимост”, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

Христо Ботев обича народа си, милее за него. Има ли Ботев човешко право да проклина същия този народ? Има, ако народа  не въстане против своите кръвопийци и не отмъщава, а търпи като скот.

Човешкото право е едно нещо, а пък Божественото право е нещо съвсем друго.

Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух./Добрият пастир, Беинса Дуно/

Отмъщението е едно анормално чувство. Как може да бъдеш човек, когато не знаеш да владееш себе си ?“/Според делата,Беинса Дуно/

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за събудената тема... В днешното време разделно (за сетен път в историята ни) Ботев е не просто и само част от историята и литературата ни. И все пак, Ботевият идеал и наследство принадлежат на онази епоха с нейните ценности и страсти. 

Но ми се иска тук да разграничим казаното от Ботев и казаното от Учителя. 

Под отмъщение Ботев няма предвид личностно и дребно "връщане на обидата", каквото има предвид Учителя в беседата Според делата. Тази беседа е за личностните качества и е особено ценна за изучаващите астрология. 

Статията на Ботев, написана през 1874 г. има конкретен адресат, и той е известен на всеки, що годе изучавал българското Възраждане. В този контекст "отмъщение" носи смисъла на непримиримост към произвола на официалната османска власт и на покровителстваните от нея, т.е. да отвърнеш на удара с удар, да се защитиш. 

Написано е преди 150 години... и все още е актуално, за съжаление. И сигурно винаги ще бъде. 

И все пак през последната половин година започнаха да поникват кълновете на тази непримиримост към волята на бандитския ни "елит". Духът на Ботев е жив, макар и на този ден да празнуваме Благовещение и да се хвърлят младите мъже в ледените води. Второто не е много далеч от първото....

Линк към коментар
Share on other sites

  В 8.01.2025 г. at 11:25, Донка каза:

да отвърнеш на удара с удар, да се защитиш. 

Expand  

„а Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“„ 

„Това ново учение как ще примирите със старото, ако и него задържите? Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото учение иска нов мях.„

Стари и нови мехове,Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

  Цитат

 

“Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.”

Вестник “Независимост”, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

Христо Ботев обича народа си, милее за него. Има ли Ботев човешко право да проклина същия този народ? Има, ако народа  не въстане против своите кръвопийци и не отмъщава, а търпи като скот.

 

Expand  

Ще започна с маловажното , фактите такива каквито могат да се намерят записани .За да знаем за какво става дума е нужно много повече от нечии разказ за робския живот . Нужно е човек да се пренесе там и поживее . Днес не съм срещал европеец който да може да претърпява онова . То мъж и жена се съберат с любов , пък минат три четири години и вече не се търпят , Пък какво остава за чужд да се разпорежда  в дома ти с децата  с жената с труда ти и живота да го прекъсва за кеф . Това глезения днешен европеец не му е възможно да разбере ,И за това нашите революционери гледат да не ги афишират , били остри , ръбести , войствени . Но те дадоха тласък за освобождението ни . Те дадоха живота си . Днес не мисля че се разбира тяхната жертва ... Да жертваш съзнателно живота си не е като да скочиш от ,,Айфеловата кула" без парашут . А е толкова лесно да се види как тяхната саможертва даде полза на нашия народ . Това не е самоубииство . Това е изпълнение волята на Бога .

,,Днес" масово хората цитират и то хубаво цитират мъдрости от книгите . Това го правеха преди и ,,комунистите" и сегашните управляващи само с цитати и хубави изрази пълнят медииното пространство . Но там няма живот . Само заоблени изрази извадени от живота и показани като в хербарии .

--Ето това го няма : ,,Сега аз искам да изгладя малко нещата, да ги приемете свободно, и то само онова, което подхожда на вашия ум и на вашето сърце. Бъдете абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух./Добрият пастир, Беинса Дуно/ "

Ако го имаше , щеше да е ясно че Ботев не проклина народа . Това е абсурдно . Дори и сега , да не ми беше толкова ясно , щях да  се позова на моята  учителка в класовете как ни обясняваше мъката , безсилието и силното желание на поета , да преобърне робството в свобода .

Защото когато човек добие лична свобода , започва да милее , да съчувства на другите и се изпълва с желание да им е от полза . Ботев , Левски , Вазов и много други , не са обикновенни хора . Те са работили , употрбили живота си в полза народна , За другите 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  В 16.01.2025 г. at 4:55, АлександърТ.А. каза:

Ботев не проклина народа

Expand  

Ние не знаем дали Христо Ботев се е възползвал от своето човешко право да прокълне българския народ. Това, което с положителносг знаем е, че Ботев не изключва подобно развитие на нещата, ако обичният му и мил нему народ продължава да търпи като скот положението, в което се намира.

Има ли човешко право българският народ да търпи? Безспорно има. Сбаче, ако се възползва от това свое човешко право рискува да бъде прокълнат.

Линк към коментар
Share on other sites

До колкото съм разбрал мировите подредби , Да проклинат могат единствено хората , като най нисшата степен на азовите същества . Но това - народа , не е човешко същество , за да имат значение подобни неща . 

Тук с този  силен израз  , поета показва безсилието си , нищо повече . Какво по голямо безсилие от това , да не можеш повече да търпиш защото не виждаш светлина в тунела. Ако човек искрено желае да направи подобно нещо ,да обвини друг за безсилието си , ще навреди единствено на себе си . По точно , създава наоколо , собствено емоционално поле според което го приемат или отхвърлят . Отделно реакциите на духовния свят .

Нашите най изтъкнати възрожденци са все будни хора , някои членове на старото масонство . Така че не е възможно да не са знаели повече от нас . Те са изпълнявали определена роля за събуждане от летаргията на ежедневието с наръчни методи и средства . И добре са се справили щом резултата е освобождението ни .

Всичките обвинения и силни упреци , като напр. ,,робска психика" ,. ги  чета като шамар по д-то на неудържимо палавото дете . То и природата така действа . Колкото едно същество е по неразумно , толкова по твърда е случката стоварваща се , от горе му . А разумноста за човека се изразява в изпълнение волята на Бога . Пиша тук думата воля с малка буква само защото ни е предоставено да я изпълним в свобода . Заради тази определена свобода се шири това разделение в обществото .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

  В 17.01.2025 г. at 20:05, АлександърТ.А. каза:

Но това - народа , не е човешко същество , за да имат значение подобни неща

Expand  

Това - народа не е едно човешко същество, но са милиони човешки същества, следователно подобни неща имат милиони пъти по-голямо значение.

  В 17.01.2025 г. at 20:05, АлександърТ.А. каза:

Тук с този  силен израз  , поета показва безсилието си , нищо повече .

Expand  

Човек е безсилен когато Бог не е в него, но тук поетът показва и нещо повече. Поетът показва как човешката любов много лесно може да се превърне в омраза.

"Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!"
Христо Ботев, В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.

За разлика от човешката любов, Божествената любов не налага ограничения. Вие сте   

 "абсолютно свободни, да приемате нещата по вътрешно разположение и дух./Добрият пастир, Беинса Дуно/ "

 

Линк към коментар
Share on other sites

  Цитат

Човек е безсилен когато Бог не е в него, но тук поетът показва и нещо повече. Поетът показва как човешката любов много лесно може да се превърне в омраза.

Expand  

Към какво ?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
  В 16.01.2025 г. at 4:55, АлександърТ.А. каза:

 

Expand  

 

  В 8.01.2025 г. at 11:25, Донка каза:

Написано е преди 150 години... и все още е актуално, за съжаление. И сигурно винаги ще бъде. 

Expand  

”в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.”

Вестник “Независимост”, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

Христо Ботев сравнява една хрисгиянска добродетел,  каквато безспорно се явява търпението с отмъщението, което Ботев също разглежда като хрисгиянска добродетел. Първата хрисгиянска добродетел според великияг българин не е дадена за хората, затова няма да се спирам на нея. 

Питам, след като човек опмъсти на всички свои неприятели какво се случва с тази според Христо Ботев голяма хрисгиянска добродетел ? Ще продължи ли тя да същесгвува или ще трябва да я пенсионираме и да я отправим на заслужена почивка ? 

Учителят казва, че като унищожаваме враговете си на физическото поле, след това враговете ни влизат вътре в нас, така че ще трябва да ги търпим или отвън или отвътре. Ето че лак стигаме до търпението,  което според Христо Ботев е дадено само за скотовете.  Появява се значи една нова възможност за хората да продължат да отмъщават на вече вътрешните си врагове.

„а Христовото учение казва: „Вашите противници може да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“ Стари и нови мехове,Беинса Дуно

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...