veselataeti Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 (edited) Много е лесно да бъдеш добър и компромисен, стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Светът ще е едно прекрасно място за живеене, ако се постараем малко повече, не мислите ли? Редактирано Юни 1, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 Да бъдеш себе си е важно.А това дали си добър се определя от гледната точка и конкретната ситуация.Защото "добър" в един вълчи свят понякога може да си бъде чисто самоубийство. Компромисен?Зависи с какво.Ти самата би ли правила компромиси с принципите си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 Да бъдеш добър винаги си заслужава - абсолютно винаги. За компромисите - у нас винаги трябва да съществува една склонност към правене на компромиси, но само в определени разумни граници. Човек трябва да бъде настроен към доброто в живота. Тази нагласа на съзнанието лесно може да се задържи за известно време в съзнанието на човека, но е трудно да се запази за постоянно. Именно поради тази трудност много хора смятат добротата за нещо несъвместимо с реалния живот и твърде далечно за обикновения човек. А колко лесно би било ако можеха да съзрат ценността и на най-малката и проява и да и дадат възможност да израстне, вместо да я отричат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 (edited) Да бъдеш добър и компромисен - да. Не мислите ли също че е важно и да имаш усещане за цената на своите постъпки мисли и чуства (някои са без цена - да имаш усещане и за това ). На това себеусещане му викат и самочуствие. Така и другите уважават твоята добрина и говотност за компромис, защото им е нужно да положат малко съзнателни усилия за да стигнат до добрината ти и компромиса а не получават всичко наготово.... Но това не значи да си затворен... баланс е нужен... Поздрави Редактирано Юни 1, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 Щастливи са хората, които могат спокойно и без страх, че ще бъдат “прецакани”, да кажат: Много е лесно да бъдеш добър и компромисен, стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Светът ще е едно прекрасно място за живеене, ако се постараем малко повече, не мислите ли? Ако в миг на необходимост от нашата добрина и помощт, започнем да мислим дали си заслужава да сме добри, каква ще е цената от извършената добрина, дали няма добрината ни да бъде изтълкувана като наивност и дори глупост, то мигът ще отлети. След това помощта ни може би няма да е вече нужна? В такива случаи мисленето много не помага, казвам го от опит. Мисля,че Майка Тереза, която казва: Ако си добър, хората могат Да те обвинят в егоизъм и скрити помисли - Въпреки това, бъди добър! е била наистина щастлива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 1, 2008 Доклад Share Добавено Юни 1, 2008 Да си отзивчив, всеотдаен, съпричастен, грижовен, не означава да бъдеш агне на заколение.Това са различни неща.Ако под "компромисен" се има предвид толерантност, извесна отстъпчивост, мекота, ако щеш, това е съвсем друг въпрос.Но зависи докъде е въпросната компромисност. Ако за да бъдеш "добър", трябва да потъпчиш принципите си, разбиранията си, това не е компромисност.Защото всяко нещо има своите граници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Да си отзивчив, всеотдаен, съпричастен, грижовен, не означава да бъдеш агне на заколение.Това са различни неща.Ако под "компромисен" се има предвид толерантност, извесна отстъпчивост, мекота, ако щеш, това е съвсем друг въпрос.Но зависи докъде е въпросната компромисност. Ако за да бъдеш "добър", трябва да потъпчиш принципите си, разбиранията си, това не е компромисност.Защото всяко нещо има своите граници. Тук, като че ли темата се преплита с тази за границата на търпимост? Компромистността, потъпкваща принципите, за различните хора има различни измерения. В живота си много често съм поставяла тези принципи на първо място, което не винаги е довеждало до добри резултати. Нерви, напрежение, дори болести... Затова и "завиждам" на хората, които могат да са добри и да правят компромиси без да се замислят много. Това качество обикновено е вродено и може да се разруши при възпитанието. Интересно е, че такива хора живеят по-дълго, рядко боледуват, по-спокойни и по-щастливи са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 2, 2008 Доклад Share Добавено Юни 2, 2008 Съгласна съм с Ани. За съжаление на човек това му се изяснява (ако въобще му се изясни) обикновено след 40 годишна възраст. Някъде бях написала, но тук пак ще цитирам забележителния въпрос на Д-р Уейн Дайър "Какво предпочитате - да сте прав или да сте щастлив?" - всеки си избира едното от двете. Интересното е, че съвсем противоестествено една много голяма част от хората държат да са прави (в смисъл настояват, борят се за това, че техните: виждане, мислене, начин на действие, идеи и т.н. са прави, а на другите хора - криви). Явно егото ни държи в такава желязна хватка, че сме склонни да се отнасяме дори антибиологично към самите себе си, защото както Ани спомена, цената, на това да сме прави, е:нерви, напрежение, болести... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 3, 2008 Доклад Share Добавено Юни 3, 2008 Много е лесно да бъдеш добър и компромисен, стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Светът ще е едно прекрасно място за живеене, ако се постараем малко повече, не мислите ли? Ети! Защо е лесно човек да е добър и компромисен? Защото това е заложено в него като механизъм на адаптация към средата - т.е. оцеляване. Всичко, което ни пречи да сме добри, са измислени от някого или от нас самите правила и ценности, които "подпушват" добротата ни. Нещо като да затъкне човек извора в себе си с калта на предразсъдъците и гордостта - аз съм прав - вие не сте и сега ще ви "изправя" - къде с конструктивна критика, къде с разрушителна. Как да бъдем добри и компромисни? - Като върнем детското си съзнание. Детето изучава света такъв какъвто го намира. То няма построени схеми, в които да го натиква и да "критикува" това, което се различава от тях. За детското съзнание всичко е ново и различно от старото. Когато новопридобитият опит променя предишни представи, детето приема това с интерес и благодарност, защото това обогатява картата му на света (К. Уилбър), доуточнява понятията му. И - Да! - светът наистина ще е едно прекрасно място за живеене, когато всеки признае свободата и правото на другия да мисли и живее по различен от неговия начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Това, което казваш Донче, че добротата и компромисът са вроден механизъм за оцеляване при адаптацията в средата (ако съм те разбрал правилно) е интересно! Те са може би "третият избор" - нито борба, нито бягство, но еволюция! Според мен добротата, както и любовта и щастието, са преди всичко състояние на съзнанието, обусловено от правилен психоемоционален живот. А зад тези състояния стои биологична база (хормони, биоенергия /прана, оджас/), която пък се придобива чрез начина на живот - навици и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Определено има значение цялостната хармония, желанието "да бъдеш добър" никак не е достатъчно! Лесно е да бъдеш добър и прощаващ, но само когато си в добра здравословна психосоматична хармония и когато поне отчасти си прогледнал отвъд стандартното его съзнание. Иначе може да е безкрайно трудно, да ти отнеме десетилетия и накрая, ако пак виждаш, че не си успял, даже може да се огорчиш и ожесточиш, вместо да постигнеш същинското благородство, което всъщност се проявява спонтано при определени условия. Даосите, йогите и т.н. казват, че гневът, алчността и т.н. не се побеждават нито с външни проповеди, нито със собствени мисловни внушения, а единствено с правилно функциониране на хормонално-енергийно-психичните центрове! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Лесно е да бъдеш добър и прощаващ, но само когато си в добра здравословна психосоматична хармония и когато поне отчасти си прогледнал отвъд стандартното его съзнание. Според мен това или го имаш при раждането си, или го нямаш. Затава и казах, че завиждам на такъв тип хора. Но трябва ли човек да се остави на течението на чувствата, мислите и желанията си без никакви задръжки? Даосите, йогите и т.н. казват, че гневът, алчността и т.н. не се побеждават нито с външни проповеди, нито със собствени мисловни внушения, а единствено с правилно функциониране на хормонално-енергийно-психичните центрове! Как се постига това, ако не ти е вродено по рождение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Ами точно тогава се постига - нали, ако ти е вродено в буквалния смисъл, няма какво да постигаш! Но колцина са се родили светци... имам предвид наистина и цялостно вътрешно, а не просто с шлифован характер за пред хората, а отвътре да се разяждат от подтиснати чувства... Почти ги няма истинските светци, но защото много искаме да са край нас, преувеличаваме оценките си за хора с малко по-добра хармония от нашата. Но точно такава по-добра, макар и не съвършена хармония, можем да постигнем и ние. Не чрез слушане на нравоучения, не чрез тежка мисловна борба с различните пластове от съществото си. Можем да го постигнем чрез интегрална практика - било то по Учителя Беинса, по източните традиции или по Кен Уилбър. За мен едностранчивите автори и традиции не са много полезни, макар че в техния тесен обсег могат да звучат убедително. Какво обаче става когато човек ги следва? Нищо особено не става или се получават деформации. Истинската духовност и етичност е научна, в смисъл че проследява връзката между метод и резултат. Поне хората, които аз познавам, постигнали едновременно здраве, високоенергийна душевност и хармония, просто обръщат повече внимание на начина си на живот и редовно правят определени практики за тялото, ума и душата. Докато чистите теоретици, както и фанатиците, практикуващи до безсъзнание само едно единствено нещо - определено имат проблем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Определено има значение цялостната хармония, желанието "да бъдеш добър" никак не е достатъчно! ... Да, желанието да бъдеш добър не е достатъчно, но то е основата, същността. Без това желание всичко останало е илюзия, празна черупка. Колкото до вродените качества в човека - те не са се появили случайно. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Пишете тук за компромисите, а в другата тема си избождате очите, егати лицемерието Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 4, 2008 Доклад Share Добавено Юни 4, 2008 Малка корекция - в едната тема едни хора разискват компромисите и добротата като ключът към свободата. В друга тема други хора твърдят, че ключът към свободата е обратното. Фактът, че това се случва в един и същ форум говори за прилагането на дело на концепцията за компромисите и добротата - има място и трибуна както за едните, така и за другите. Не бихме могли да желаем по-точни и явни експериментални резултати от прилагането на двата принципа.... Всеки сам прави избора си къде да бъде, какво да чете и прилага и как да се чувства - той самият и хората около него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Да бъдеш добър и компромисен е лесно ,но е приятно ,когато хората с които общуваш са близки до твоя ,свят ,мироглед и принципи иначе е самонаказание. в момента съм в собствения си капан на доброта и компромисност и не мога да излезна от него в следващите 10 дена. Домът ми е голям лято е имам гости (близки роднини) ние със съпруга ми сме непушачи и у дома е винаги свежо и проветрено ,тримата човека които ми гостуват са пушачи -страстни .Едното момиче е с малко бебе. Без дори да попитат вече четвърти ден (въпреки че са наясно че не пушим)у дома се пуши зверски в присъствието на детето ,аз вече трети ден съм с главоболие и гърлобол ,не съм свикнала сутрин да ставам с димни изпарения и да си лягам след същите. Най -лесно е да се направи забележка ,и..... започват обидениет ,започват да се чувстват некомфортно ,дори да не кажат нищо поведението говори.Аз не искам такава ситуация и проявявам доброта и компромисност ,за която обаче знам само аз. Когато добротата и компромиса се правят от сърце без очаквания за възвращаемост е много приятно като усещане за самия човек,но понякога се чудя дали има смисъл за хората за които се прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 (edited) Много ценя мненията на didi_ts . Явно поради сходство в характерите, което се отнася и до тази тема. И аз често си страдам от прекалена отстъпчивост. Сега сякаш видях себе си отстрани . Запитах се - за мен е лесно да съм компромисна, но тези хора продължават да изявяват своята безкомпромисност. С какво аз им помагам да станат по-добри в случая? На тях пък им е лесно да са силни и настъпателни - точно това, което ми е трудно на мен. Може би затова сме се събрали различни - да си дадем един на друг от качеството, което ни е в повече и да си добавим от това, което ни липсва. Така чрез умереността идва хармонията. Това има връзка и с мнението: на Земята, действат именно тия два закона – на противоположностите и на подобието: Доброто има стремление към злото, а злото – към Доброто. Затуй именно онзи, който иска да живее на Земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора. На Небето законът е друг, но на Земята е тъй. Онзи, който иска да се събира с добри хора, с хора като себе си, всякога ще има нещастие. Защо? Защото трябва да има обмяна. Отначало трудно разбирах защо ще има нещастие, ако се събират само добри хора...Сега си мисля, че това означава, че ние ще започнем да се делим на добри и лоши - т.е. ще влезем в закона на противооположностите. След като се съберем, ще започнем да се поправяме взаимно http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=5202&hl= И още с темата за Мекотата, защото на мен лично ми е много трудно да се отнасям към другите и със сила, и с мекота, породена от любовта към тях. Все се получава така, че едното от двете доминира (рядко това е силата). В ситуацията на Диди неслучайно присъства и едно бебенце като безмълвен съдник от името на бъдещето . Ще запомня тази тема за следващия път, когато се сблъскам с върли пушачи и няма да направя компромис със себе си, както не бих направила с едно бебенце. Благодаря. Редактирано Юли 19, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Много е лесно да бъдеш добър и компромисен, стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Светът ще е едно прекрасно място за живеене, ако се постараем малко повече, не мислите ли? Мисля стъпка по стъпка, капка по капка, а може и изведнъж. На който както му идва отвътре. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 (edited) didi_ts от цялата тема набързо хвърлих поглед само на твоя пост, обърни внимание на това което е писано - ...стига да го искаш и да смяташ, че си заслужава. Компромис и взаимно разбиране трябва да има и от двете страни т.е. трябва да има мярка Редактирано Юли 19, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Късметче! Преди време и аз се замислих какво означава да съм добра и компромисна в подобни ситуации... Да бъда добра означава да запазя любовта си към всичко в тази ситуация. Щом осъзнавам при какви обстоятелства бих я загубила, значи не би следвало да ги допускам - т.е. ако вътре в себе си ще недоволствам, ако някой ми задими дома, по-добра постъпка ще бъде да му обясня, че в моя дом не се пуши - така, че да стане ясно - всеки е свободен да пуши колкото пожелае и всеки е свободен да стои на незадимена обстановка. Ако това не харесва на някого, просто си отива в своя дом, където може да пуши на воля. Така аз запазвам позитивното си отношение към хората и ситуацията. Дали някой друг ще го загуби и ще се обиди - това вече не е моя грижа, а негова. Съгласна съм с Креми - така другият ще има шанса да се научи как да уважава другия точно толкова колкото уважава себе си. Едва ли е компромис да оставим някого да гази свободата ни, вътрешно недоволствайки и съдейки го за това. Компромис и справедливост е всеки да получи своето право. Непушачът не се старае да откаже пушача от пушенето нито го съди за този навик, но в същото време не позволява да му бъде отнето неговото собствено право на дом със свеж въздух. Пушачът запазва правото си да пуши колкото иска, но дава правото на непушача да не диша дима от цигарата му. Това се нарича компромис. Всичко друго е просто агресия - и от двете страни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Благодаря за примера на didi_ts Правила съм тази грешка. За да съм "добра" тровя себе си и си причинявам дискомфорт. Сега в този момент бих казала съвсем точно, какви са правилата и че не ми е приятно да се пуши около мен. Наистина компромис със себе си не трябва да се прави, трябва да уважаваме себе си. А ако някой иска да пуши, моля, навън колкото желае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Благодаря ви че се отзовахте . Замислих се над това което каза "късметче",за различията. Всъщност ако всички сме еднакви просто проявата на доброта и компромисност нямаше да съществува ,както и редица други прояви. Искам хората край мен особено моите гости да се чувстват удобно и правейки това доставям удоволствие преди всичко на себе си. и без това то е видно само за мен ,за другите това мое състояние не съществува. Струва ми се грубо да изкарам всичките си гости на терасата ще си останем сами със съпруга ми вътре струва ми се че компромиса в този случай е наложителен в името на гостоприемството. А самите понятия "доброта" в съчетание с "компромис" не са равносилни на комфорт май ,поне за този който ги проявява . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 (edited) Струва ми се грубо да изкарам всичките си гости на терасата Да, съгласна съм. Но ако терасата позволява, може да се премести пиенето на сутрешно/ следобедно кафе там - сред цветя, красива покривка, хубав сервиз и тиха музика, а и вие да приседнете с тях така, че вятърът да не духа към вас. Въпрос на предпочитание и конкретна ситуация ( дадености). Това имах предвид , като писах за Мекотата, но ми се стори твърде дълго. Не трябваше да си спестявам горните няколко реда, с които сега доуточнявам. Редактирано Юли 19, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 19, 2008 Доклад Share Добавено Юли 19, 2008 Разсъждавайки върху заглавието - да, лесно е да си добър и компромисен. По-трудно ми се вижда да бъдеш добър и (почти) БЕЗкомпромисен. Най-ценно - да промениш една конфликтна ситуация така, че да не се налагат компромиси или страните в нея да не ги усещат като компромиси. А възможно ли е според вас човек да е безкомпромисен и добър? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.