Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Асоциативен тест с картите Таро


Guest Мона

Recommended Posts

Здравейте, обикновено повече чета във форума и почти не пиша, но сега реших да се включа. До преди два месеца нямах никакво отношение към картите Таро, обаче незнам как и защо внезапно започнаха много да ме интересуват. Непрекъснато взех да се ровя за повече информация и история около тях. Търсих начин да си купя и да науча максимално повече. Спрях се на 5-6 колоди но най-много ме впечатли Golden Tarot и вече ги притежавам. Всичките са много красиви и ефектни, но има една която малко ме притеснява и то защото ми излиза няколко пъти. Това е 10 мечове. В моята колода това е един човек набоден като таралеж от мечове, който обаче май не е умрял ами агонизира, което е по-лошо от самата смърт и едно животно, което всеки момент ще го започне. Навява ми някакво усещане на безизходица, никаква помощ от никъде, предаване и , все едно вече е късно за каквото и да било, вече нищо няма смисъл.

Извинете ме ако съм станала досадна с това дълго писане!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

От няколко месеца (4-5) ме смущава силно Краля Чаши.Много внимателно тълкувам картите около него,за да не се заблудя и да стигна до грешни впечатления и заключения ! Видя ли го веднага го свързвам с изневери и лъжи или с женен вече мъж!Друг е въпроса ,че не винаги значи това!Стряска ме този Крал и мисля,че причината е свързана с мои страхове .

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Деяна! И на мен преди месеци доста ми се падаше Крал чаши във връзка с един конкретен човек. Тогава не бях сигурна как да го тълкувам, но сега сякаш съм си изградила някакво мнение за този крал.

Според мен в повечето случаи картата говори за конкретен човек. Не го свързам само с изневери, понякога може изобщо да няма такова нещо, но около него винаги има някаква тайна, нещо скрито. Не само, че може да скрива истината, но смятам, че доста често прибягва и до лъжи. Общуването с него винаги те кара да се съмняваш. Той е с много нестабилна природа, променливи желания, винаги от едната крайност в другата, изключително непредсказуем. Като мъж обаче има силен чар и излъчване. Това често може да държи жените около него в плен и зависима позиция, докато той просто си играе с тях. Аз мисля, че Крал чаши не значи влюбен мъж , макар и преди да съм го тълкувала така (изключително се различава от Рицар чаши), той е капризен, манипулативен и егоцентричен, а това е твърде далеч от любовта.

П.С. Мнението е по-скоро за темата за дворцовите карти... Но го осъзнах след като вече беше публикувано :)

Редактирано от baby777
Линк към коментар
Share on other sites

Щом го свързваш с изневери и лъжи, може би за теб е точно това. Ако си била наранена някога по този начин нищо чудно подсъзнателно да асоциираш образа на Краля с неприятния спомен и това да предизвиква негативната ти реакция, или пък ако си имала близо до себе си такъв мъж (нямам предвид интимен партньор, би могъл да е всякакъв, дори роднина) и неговият "пример" да се е запаметил като отблъскващо усещане. Нещо подобно съвсем успешно би могло да е фактор, който да отключи неприязън към Краля чаши.

Разбира се всичко това е съвсем условно :) Това са мои предположения, които нямат за цел да анализират, просто допускам, че е възможно да е така.

Мен картата, която ме смущаваше до скоро, беше Кралица жезли. Един ден ми се падна като карта за деня, подразних й се, но седнах да запиша какво е усещането ми. Малко по малко открих, че я асоциирам с жена, която има крещяща нужда от мъж, за да бъде това, което се показва - "нахакана" ми идва на ум. Записала съм си, че без Крал до себе си, Кралица жезли много лесно (безусловно за мен), се превръща в Чаши. И такава жена ме отблъсква, познавам такива, неприятни са ми, нямат свой характер. В момента, в който осъзнах какво точно ме дразни в образа и излъчването й, тя просто престана да ме дразни. Вече като се появи я възприемам каквато е за мен - слаб характер, "мрънкало", "въздух под налягане" в общи линии. И изобщо не ми пречи повече.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Виждам, че сте говорили за Крал чаши ...

Изневери, не знам си какво още, нали знаете, че сам по себе си той не може да значи това :)

Кралят чаши, той не е и за тази тема, но ако често ни се пада и го виждаме - имаме проблем с общуването - твърде много искаме да приличаме на други, искаме да крием себе си, искаме да покрием миналото си, тайните си, които смятаме за страшни, искаме да потиснем чувствителността си. Това, че мразим майка си или баща си, например ... Примери много.

Кралят чаши е всичко онова, което искаме да бъдем, но което не си позволяваме и виждайки го у друг човек - в мъж, ако сме жени - искаме да отнемем - е, всеки ще ни прати на ...

Това е онова, което ни прави индивидуалности и ни кара да бъдем себе си и ако имам желания за различност - да ги развием, не да ги отнемаме от мъжа, когото обичаме. Ако мразим у някого загадъчността и невъзможността да го разберем - защо ние сме толкова разгадаеми и прочитаеми - в крайна сметка Крал чаши е образ на психиката ни, като жени, както е Кралица чаши - за мъжете ...

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Това е една от любимите ми теми, а, за съжаление, не предизвиква особен интерес. Искрено се надявам да я "поразсъним" :)

Без значение от колко време се занимава човек с Таро, въпросът за емоционалното въздействие на някои карти върху нас винаги е актуален, от гледна точка на отношението ни към себе си, към другите, на себепознанието ни като цяло. Когато един проблем се осъзнае и приеме, той е наполовина решен.

Преди време силно ме притесняваше Кралица жезли. Още когато си взех колодата, нещо в нея ме отблъсна. Без да искам (или не) много точно съм усетила същността й, тогава разбрах, че познавам голяма част от себе си в нея, но този образ/роля/типаж не ме удовлетворява. От момента, в който го разбрах, тази карта повече не ме тревожи. И този образ не ми е присъщ.

Нещо лично, което се отнася до друга карта, която ме потискаше. 6 чаши, която ми навяваше силно чувство на тъга, на безвъзвратно изгубен спомен, а появеше ли се обърната - съвсем. Тук научих, че обърната, тази карта може да се тълкува като карта на отхвърленото дете, карта на сирака (цитирам по памет Мона). Сега 6 чаши почти винаги ми носи усмивка :) И е карта, която обичам.

Днес картата, която ме притеснява е Справедливостта. Дали заради отговорността, която всички понасяме рано или късно заради действията си и строгото излъчване, което ти казва "няма къде да отидеш"; дали заради нещо друго, предстои ми да разбера.

Кои са картите, които все още ви тревожат, плашат? Кои са ви притеснявали по някакъв начин преди? Защо според вас са точно те и какво разбрахте конкретно за себе си от тях?

Изобщо, с какво се сблъскахте по пътя към себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

За мен Слънцето е картата, която не разбирам, колкото и да се опитвам. Усещам едно мълчание. Блокирам като я видя. Това предизвиква тя в мен.

А преди време Крал мечове ме смущаваше, лъхаше студенина от него. Странно усещане беше докато не го изпитах, сега не ме смущава, може би защото аз не съм действала като него досега и това беше страна от моя характер, която не съм проявявала, даже потискала.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен Слънцето е картата, която не разбирам, колкото и да се опитвам. Усещам едно мълчание. Блокирам като я видя. Това предизвиква тя в мен.

А преди време Крал мечове ме смущаваше, лъхаше студенина от него. Странно усещане беше докато не го изпитах, сега не ме смущава, може би защото аз не съм действала като него досега и това беше страна от моя характер, която не съм проявявала, даже потискала.

Радвам се, че си проявила интерес, благодаря ти! :)

Замисляла ли си се защо точно Слънцето те кара да блокираш? То е свързана с авторитета, този на бащата, на учителя, с представата ни за този авторитет. Освен това говори за социалния ни живот, интеграцията ни в обществото, адаптацията ни към останалия свят - да излезеш "на слънце", да те видят другите, да те приемат, да спреш да се криеш в сянката.

Крал меча пък е олицетворение на силата да вземеш крайното и безкомпромисно решение, което може да те нарани, но го взимаш и изпълняваш присъдата с цената на всичко, спираш да бягаш. Ти сама си казала какво те е смущавало в него и че вече нямаш тези тревоги :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Lifetime, подсети ме нещо, обаче аз ще го напиша тук в тази тема.

Има една карта, която от известно време ме занимава и не ми дава мира - Умереността. Има нещо в тази карта, мен ме хвърля много надълбоко, като я гледам. Просто така я чувствам.

Все едно се пренасям някъде. Звучи странно, но така го чувствам аз.

Когато започнах с ТАРО, Умереността се появяваше често, след това изчезна. Сега отново е тук, в подредбите и във въпросите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Въпреки че разполагам и използвам картите Таро /на Уейт / от 2007 г, мога да заявя, че съм начинаеща в областта, но картата, която направо ме кара да изтръпвам, е Петица Пентакли- при вида на тази карта усещането ми е за безнадежност , пустота и празнота.

Почти същото мога да кажа и за Двойка Мечове- въпреки че от първоначален поглед я разглеждам като стегнация, мисля че смисълът й е мн по-дълбок и различен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Въпреки че разполагам и използвам картите Таро /на Уейт / от 2007 г, мога да заявя, че съм начинаеща в областта, но картата, която направо ме кара да изтръпвам, е Петица Пентакли- при вида на тази карта усещането ми е за безнадежност , пустота и празнота.

Права си, ти най-много се страхуваш да бъдеш сама, както и трудно понасяш емоционална болка; 5 пентакли е карта на израстването, когато се научаваме и да губим, а ти имаш проблем с това.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Здравейте! Темата е чудесна :)

честно казано доста по-лесно ми беше да назова картите, които ми се набиват на очи и харесвам. отколкото тези, които ме карат да изтръпвам..

Може би най- стагниращата карта за мен в момента е Дяволът. Първоначално бяхме в добри отношения, нооо в един момент разбрах, че съм била изиграна и че дова далеч не е интересния господин в черен редингот с приятно чувство за хумор :)

Та така, в момента се гледаме с него изпод вежди и определено не се радваме на срещите си.

Императора ми е доста обезличен, предполагам и защо е така. Просто мъжкото начало липсваше доста дълго време в живота ми и сигурно оттам и това безразличие.

Жрецът наскоро се научих да го уважавам, след първоначалните конфликти, но признавам вината си беше моя..

Картите, които винаги се радвам да видя са 2 жезли, Отшелника, Жрицата, кралица чаши и 10 меча.

Опитвам се да обичам всичките си карти поравно, но едва ли скоро ще ми се случи да изгладя до такава степен характера си..

..но нищо не пречи да опитваме :)

Spiral out. Keep going!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Любимите ми карти са Асо пентакли и Висшата жрица. Пробвала съм да спя с различни карти близо до мен, понякога сънувам, друг път - не, но при тези карти винаги има сънища - цветни, ярки, запомнящи се. Асото пентакли го усещам като помощ, закрила, а Висшата жрица ми носи спокойствие и утеха, не знам защо.

Картата, която ми е неприятна е Дяволът - всеки път като я видя, имам чувството, че ми се хили подигравателно и нагло. Явно ме е страх от собствените ми негативни черти..

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Рядко се пише в тази тема, макар че е полезна. Нека я раздвижим. Включвам се и аз. 

Принципно възприемам всички карти без особени притеснения, но има, засега две, изключения :)
Картата, която мен ме смущава, е 3 мечове. Не ми се е падала често в подредби, не ме „преследва”.  Но въпреки това, за мен тя е буквална визия на сърцето на показ, излъгано, наранено, разбито и приковано към състоянието си на безнадеждност и безизходица. Това е картата, която ми напомня обреченост повече от всяка друга. В същото време е като изтръгване от унеса на ежедневието - събуди се, не можеш да се заблуждаваш повече, това е реалността!

Друга карта, за която искам да споделя, е Висшата Жрица. Тя не нарушава вътрешния ми покой, но сякаш ми се изплъзва. Яснотата се губи и общо взето ми оставя усещане за несигурност.

Редактирано от _Маги_
Линк към коментар
Share on other sites

Радвам се, че си се сетила за тази тема :) А аз напоследък като че ли съм изтръпнала за нови възприятия, и изобщо не съм разгледала темите, които са отворени!

Висшата жрица и при мен предизвиква смесени чувства - не неприятни, а по-скоро на недоумение. Преди известно време ми излизаше доста често заедно с 10 меча - това поне 6-7 пъти, без оглед на въпросите за какво или кого. Може би идва да каже, че трябва да подобрим сензитивността си, която ни свързва с реалността, да не бягаме повече от неотложни и необходими за времето си решения или действия. Или пък хвърля светлина върху пътя, който трябва да се поеме...

Изпитвам известна доза страх и от Страшния съд, но тук поне нещата са пределно ясни - както всъщност са описани в предишните мнения. Трябва да се поеме делът на отговорност, да се изяснят ясно и точно проблемите, или натрупаните неразрешени неща.

Кулата също ме смущава. Нея тълкувам като страх единствено, да се скъса със съществуващи модели на поведение, което ще нарани его-усещането. Нещо като безвъзвратно загубване...но само ние си го мислим така, от едната страна на огледалото, и съответно нашата видима перспектива. Кулата е чиста доза страх за мен :)

Крал пентакли пък от другата страна, обратно на Кулата! Но при него е съвсееем леко навяване на чувство - пределното статукво, от което е трудно да изскочиш, да промениш кройката на битийните маркери. И в едно изречение - нещата, които те задържат.

Напоследък сетивата ми дразни Паж мечове... Не знам как да се справя с него и с тълкуването му. Вероятно - обяснявам си го така - значи съмнения, прекалено ангажиране на умствените процеси със затлачване. Стоп в самия човек, който съвсем спокойно може да се доближи понякога до други натрапчиви карти от редицата на мечовете.

И последното, с което свършвам засега, е 4-ка жезли, която като зърна веднага ми секва всякакви пориви и желания - свързвам я със задълженията към семейния кръг.

Редактирано от Димитрина_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

И последното, с което свършвам засега, е 4-ка жезли, която като зърна веднага ми секва всякакви пориви и желания - свързвам я със задълженията към семейния кръг.

 

По-интересният въпрос, защо твоята карта сянка на 4 жезли, се е превърнала с времето в 4 пентакли, това е по-интересният въпрос.

Хайде, да не говорим точно за сенки, че това възбужда някакви романтични страсти по картите, непонятни за мен, но твоят проблем е Слънцето с 4 пентакли, и отделно от това 4 пентакли с Умереността и някъде дремеща карта Страшният съд след 8 меча.

Асоциативността спрямо Таро изисква верижност, т.е. карти-вериги, така всичко става по-ясно и нагледно. И има хронология.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, съвсем коректно посочваш нещата - напоследък, при периодичните подредби от тези без въпрос и на някои други ми се появяват точно тези карти. Пример от преди малко е Слънцето, 4 пентакли, 7 чаши. И в този ред нататък. Все повече му се "чудя" къде ще се покаже краят... Не че нещата остават напълно непонятни, като например проблемните обстоятелства. 

Зададох въпрос как да постъпа в случая, мисля, че отговорът излага на дневен ред основния източник и проводник на напрежение: 

8 меча, Крал жезли, Смъртта 

Явно докато не отстраня от трона Краля, не ще има друг вариант за по-нататъшни действия :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Преди време бях писала тук за Дявола, като най-неприятната за мен карта в колодата. Сега отново пиша, за да го реабилитирам  :) .

Много е окалян като символ и значение, но да не забравяме, че и хората сме създадени от кал  :) . Забелязах, че колкото повече се отрича и отхвърля нещо, толкова по-лошо си отмъщава. Опознаеш ли същността му, то вече не е страшно. Получило е разбиране и приемане, и престава да те тормози.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще вметна само, че хората са създадени от глина (не от кал, вероятно проблем на превода) според семитско-хамитската традиция, а според други от цветя, облаци и дъждове. За съжаление месопотамските традиции не създават усещане за човешка значимост, но вглеждайки се в митовете от Предна Азия, попадаме на доста противоречащи си тенденции. Особено в началото, още от първите цилиндри, за които и ти питаше преди в една друга тема

Както и да е.

 

Дяволът е просто Сянка, каквато всеки има и тя е неизбежна, дори понякога е значима и самосъхраняваща, защото предпазва от това например да скочиш от кораб и да преплуваш до другия бряг. В човешки план, Дяволът е неизбежен и е право пропорционален на способността да губиш части от измислени его територии.

Т.е. - мога да бъда сам, роден съм сам и сам ще умра, това е единствената възможна победа (отварям скоба, думата победа не е правилна, по-правилното е включване на онази уж тъмна част, която Аз-ът отхвърля), (като част от интегритета на нигредото в личността) на картата Дяволът.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудесна тема! :) :) :)

 

Мен ме смущава не отделна карта, а цяла боя от тарото. Изпитвам ужас от мечовете. Независимо коя карта изтегля от тях, за мен винаги означава, че нещо лошо ще се случи. Нещата са предопределени и не зависят от мен. A най - ужасна от всички ми е 8 меча - затвор, пленичество, безпомощност. 

Линк към коментар
Share on other sites

Най-активната, най-значещата и най-смислената боя изобщо в Таро, са мечовете. Те говорят, че нещото е истина, че има смисъл и че е случваемо.

Колкото до 8 меча, тя говори за проблем, свързан с контрола. Както и с липсата на доверие.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Колкото до 8 меча, тя говори за проблем, свързан с контрола. Както и с липсата на доверие.

 

Леле, това съм аз!!! Винаги всичко искам да е под контрол и изключително трудно се доверявам на хората. Как може каратата, която е асоциация с мен самата да плаши. Лиула, отвори ми тема за големи размисли...

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Колкото до 8 меча, тя говори за проблем, свързан с контрола. Както и с липсата на доверие.

 

Леле, това съм аз!!! Винаги всичко искам да е под контрол и изключително трудно се доверявам на хората. Как може каратата, която е асоциация с мен самата да плаши. Лиула, отвори ми тема за големи размисли...

 

 

Радвам се.

Но точно в това е целта и на темата, и на терапевтиката от този вид с Таро.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би точно заради това не ми харесва 8 меча - свързвам я с липсата на контрол, с безпомощността. А аз се ужасявам да нямам контрол над ситуацията. Що се отнася до доверието - нали жената е с вързани очни, т.е едно от най - важните сетива е ограничено. За да излезе от ситуацията трябва да се довери на усещанията си, на гласовете от вън. Ще продължа да мисля, но това ми изниква веднага след коментара на Луила. Просто съм възхитена на нещата, които таро изкарва на яве и от нас се иска само да имаме очи да ги видим!

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...