Guest Еси Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Защо да сме? Търпението и търпимоста ни към това което не ни уйдисва е време за никъде. Търпейки и понасяйки хора, събития, случки води ли ни до нещо градивно, прави ли ни по добри? Защо се залъгваме, че сме търеливи когато нямаме мъжеството да си кажем това което ни тежи?!?щ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Има време за търпение има време и за дълготърпение, но понякога настъпва времето за най-прекрасните благословии на света което си е чисто блаженство ако питаш мен и за този който благославя и за онзи който ги получава. Повярвай ми така е, изпитано е от живота Поздравления за прекрасната тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Fut, търпиме докато събираме/учиме се на благословията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 (edited) Виж, въпроса е енергията отрицателната да се трансформира...Сега се сещам, че съм слушала за японците как трансформират негативната си енергия като удрят кукли с образа на шефа си Така че всички шефове шефки шефчици и шевици да се чувстват преблагословени. Все пак сме в края на работната седмица нали Редактирано Май 30, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Аз на този японски метод казвам притворство, къде е мъжеството? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Fut, търпиме докато събираме/учиме се на благословията? Всички истински хубави неща стават с търпение. Едно семейство напр. става с търпение. Едно приятелство, една творческа творба... Ако искаме да живeeм изкуството живот, е добре да умeeм да бъдем търпеливи Нетърпението е за тези които мислят че в живота има някакви особено важни цели... Целта е самият живот ! И нека всеки съумява да го живee както му е на сърце. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Fut, търпиме докато събираме/учиме се на благословията? Всички истински хубави неща стават с търпение. Едно семейство напр. става с търпение. Едно приятелство, една творческа творба... Ако искаме да живeeм изкуството живот, е добре да умeeм да бъдем търпеливи Нетърпението е за тези които мислят че в живота има някакви особено важни цели... Целта е самият живот ! И нека всеки съумява да го живee както му е на сърце. Поздрави! Така е прав си но аз си мислех за лавините и за последната малка капчица вода в чашата...Ти какво мислиш по този въпрос ? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Любо, целта не е живота, а да се себепостигнеш. Противовеса на търпението не е нетърпение, а мъжество да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си. Не е и важно какво ще напишеме тук в този форум (това са само упражнения на ума и гимнастика на езика), а това какви сме всеки ден, какво правим или не правим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Противовеса на търпението не е нетърпение, а мъжество да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си. и да го направиш по подобаващ начин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Аз на този японски метод казвам притворство, къде е мъжеството? Такава им е традицията на хората те го правели в почивките през работно време и естествено шефовете знаели за това такива съм ги слушала аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Така е прав си но аз си мислех за лавините и за последната малка капчица вода в чашата...Ти какво мислиш по този въпрос ? Поздрави! Fut, Мисля че надценяваш интелигентността ми като се изразяваш така ... Любо, целта не е живота, а да се себепостигнеш. Противовеса на търпението не е нетърпение, а мъжество да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си. Не е и важно какво ще напишеме тук в този форум (това са само упражнения на ума и гимнастика на езика), а това какви сме всеки ден, какво правим или не правим. Просто пишем за различни неща. Поздрави за смелостта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Търпението за мен се състои в това да осъзнаваш нещата, които не можеш да промениш. Т.е. знаеш какви искаш да бъдат, даваш най-доброто от себе си за да ги "направиш" такива, но им даваш свободата да бъдат каквито си поискаш. Приемаш ги. Едновременно работиш с тях и осъзнаваш "безмислието" на труда си. И не се самосъжаляваш за това. Защото за да се самосъжаляваш означава да сметнеш че си безсилен. А творческата Божия сила си е у всеки. Защото сме синове божии. И нещата си се променят от "само себе си", когато Бог реши. А той винаги прави най-доброто, което е истински необходимо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BlueHawaii Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Добро утро на всички до сега съм имал най-голямо търпение единствено към себе си уча се на това и към другите мисля , че търпението има смисъл , когато виждаш в бъдеще една красива , завършена картина в някого , а можеби и той в теб.... живота всеки миг рисува върху нас.. вятъра , слънцето , всеки поглед .. усмивка.. те ни дават сили за цяла вечност Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Любо радвам се че съм те надценила защото ако беше станало обратно щях да се натъжа наистина. Не е хубаво да се подценяват душите защото всяка душа е безкрайно ценна и Божествена, уникална и неповторима. Поздрави! Еси остави ги японците, японска им работа, те си знаят най-добре Въпроса е в това, че когато благославя човек енергиите трябва да се разцъфтяват. Значи ще търпиш докато дойде момента за това и когато настъпи просто се понасяш леко на гребена на вълната )) Само така се получават нещата, когато момента за тях настъпи и съумеем да уловим мига иначе всичко е напразно . Еклисиаст казва, че има време за всичко т.е. всичко с времето си с момента си . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Любо, целта не е живота, а да се себепостигнеш. Противовеса на търпението не е нетърпение, а мъжество да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си. Не е и важно какво ще напишеме тук в този форум (това са само упражнения на ума и гимнастика на езика), а това какви сме всеки ден, какво правим или не правим. Това не мога да го разбера. Как търпението и мъжеството да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си да са в противовес. Търпението не е пречка за себепостигането, а част от него. Без да си развил търпение не можеш да постигнеш себе си, да се опознаеш, а също и да се изразиш. Чрез импулсивността в повечето случаи даваме израз на илюзиите си и обикновенно в най-неподходящото време и на най-неподходящото място. Иначе сме искрени в заблудата си. Търпението до голяма степен е антипод на импулсивността, но то не означава човек да не изрази себе си, а да го направи в най-благоприятните за това условия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Търпението за мен се състои в това да осъзнаваш нещата, които не можеш да промениш. Т.е. знаеш какви искаш да бъдат, даваш най-доброто от себе си за да ги "направиш" такива, но им даваш свободата да бъдат каквито си поискаш. Приемаш ги. Едновременно работиш с тях и осъзнаваш "безмислието" на труда си. И не се самосъжаляваш за това. Защото за да се самосъжаляваш означава да сметнеш че си безсилен. А творческата Божия сила си е у всеки. Защото сме синове божии. И нещата си се променят от "само себе си", когато Бог реши. А той винаги прави най-доброто, което е истински необходимо. BlueHawaii и аз мисля, че трябва да сме търпеливи най-вече със себе си. Fut и аз съм много за благословиите във всичките им форми! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Най - прекрасното нещо е благословията, тя наистина трансформира проклятията в нещо градивно/позитивно. Сега се сещам за двата хълма описани в Библията. Хълма на проклятието и хълма на благословението, но не ми се търси, ако трябва ще го направя. Важно е човек сам да избере на кой хълм ще стъпи, а аз избирам пътя който е най -добър за душата ми и за душите по принцип . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 BlueHawaii и аз мисля, че трябва да сме търпеливи най-вече със себе си. Ако човек не може да търпи другите, не трябва да има претенции и те да го търпят. Но все пак човек сам избира на кой хълм ще стъпи, както казва Fut. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Любо, целта не е живота, а да се себепостигнеш. Противовеса на търпението не е нетърпение, а мъжество да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си. Не е и важно какво ще напишеме тук в този форум (това са само упражнения на ума и гимнастика на езика), а това какви сме всеки ден, какво правим или не правим. Това не мога да го разбера. Как търпението и мъжеството да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си да са в противовес. Търпението не е пречка за себепостигането, а част от него. Без да си развил търпение не можеш да постигнеш себе си, да се опознаеш, а също и да се изразиш. Чрез импулсивността в повечето случаи даваме израз на илюзиите си и обикновенно в най-неподходящото време и на най-неподходящото място. Иначе сме искрени в заблудата си. Търпението до голяма степен е антипод на импулсивността, но то не означава човек да не изрази себе си, а да го направи в най-благоприятните за това условия. А аз не мога да разбера как знаете кога точно са най-благоприятните условия за изразяване? И дали точно в този момент, когато подтискаш импулса си и наричаш това търпение, не пресичаш пътя на искрата в теб? А откъде знаеш, че точно поради страх от заблуди и илюзии, ти не твориш най-големите си митове за търпението? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 А аз не мога да разбера как знаете кога точно са най-благоприятните условия за изразяване? И дали точно в този момент, когато подтискаш импулса си и наричаш това търпение, не пресичаш пътя на искрата в теб? А откъде знаеш, че точно поради страх от заблуди и илюзии, ти не твориш най-големите си митове за търпението? Силве, така си е, нещата са както винаги относителни. И същевременно има закони които си бачкат ... относителнo. Вие жените ги усещате тези неща с относителността по правилно по-добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 BlueHawaii и аз мисля, че трябва да сме търпеливи най-вече със себе си. Ако човек не може да търпи другите, не трябва да има претенции и те да го търпят. Но все пак човек сам избира на кой хълм ще стъпи, както казва Fut. Aко човек не развие търпение и обич към самият себе си, то ми се струва, че си остава "инвалид" в отношенията си към другите хора. Връзките са му непълноценни и ще търси винаги някой нещо да му даде и то е онова което не му достига и от там вече се започват претенциите. А когато се "намериш" в себе си чрез търпение и обич, ще знаеш как и кога да кажеш на някой преминал "границите" и тогава ще му направиш добро защото ще осмисли какви ги върши. Много често смятайки че търпиме стигаме до овчедушие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 (edited) А аз не мога да разбера как знаете кога точно са най-благоприятните условия за изразяване? И дали точно в този момент, когато подтискаш импулса си и наричаш това търпение, не пресичаш пътя на искрата в теб? А откъде знаеш, че точно поради страх от заблуди и илюзии, ти не твориш най-големите си митове за търпението? Въпроса е в това, че когато благославя човек енергиите трябва да се разцъфтяват. Значи ще търпиш докато дойде момента за това и когато настъпи просто се понасяш леко на гребена на вълната )) Само така се получават нещата, когато момента за тях настъпи и съумеем да уловим мига иначе всичко е напразно . Еклисиаст казва, че има време за всичко т.е. всичко с времето си с момента си Силве уловихме мига Пост #14 и #19 Редактирано Май 31, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Aко човек не развие търпение и обич към самият себе си, то ми се струва, че си остава "инвалид" в отношенията си към другите хора. Връзките са му непълноценни и ще търси винаги някой нещо да му даде и то е онова което не му достига и от там вече се започват претенциите. А когато се "намериш" в себе си чрез търпение и обич, ще знаеш как и кога да кажеш на някой преминал "границите" и тогава ще му направиш добро защото ще осмисли какви ги върши. Много често смятайки че търпиме стигаме до овчедушие. Естественно, че това е необходимо, но не и достатъчно условие за адаптация към заобикалящата ни социална среда. Ако си останем само на търпение и обич към самите себе си, без да се обърнем с търпение и обич към околните, то това си е чиста форма на егоизъм. Да наистина много често в търпението се стига до овчедушие. Къде е границата? По този въпрос има доста написано вече в темите “Що е търпение?” и “Къде е границата на търпението?”. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Ани ни е СМЕ егоисти! напр. ако аз и ти сме в планината и имаме 2-3-4 часа преход и на теб е останала една глътка вода, какво ще направиш? Разликата между мен и другите, е че аз го зная. Когато осъзнаеме, че сме егоисти без да се виним отпада условноста да сме такива, т.е. започваме да се променяме, полекичка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 31, 2008 Доклад Share Добавено Май 31, 2008 Ани ни е СМЕ егоисти! напр. ако аз и ти сме в планината и имаме 2-3-4 часа преход и на теб е останала една глътка вода, какво ще направиш? Разликата между мен и другите, е че аз го зная. Когато осъзнаеме, че сме егоисти без да се виним отпада условноста да сме такива, т.е. започваме да се променяме, полекичка Човек може да изкара на сух глад(без вода) до 36 часа спокойно. Така, че ще ти оставя водата. Но ако сме в пустинята и ни предстоят 10 дена преход, при същите условия, то ситуацията вече става по-сложна. Саможертвата е трудно нещо за обикновения човек. А за промяната, дори и полекичка, ни е необходимо търпение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.