Рабиндранат Тагор

[Геро]

Преди Втората световна война Рабиндранат Тагор идва в България.

Знае ли някой срещал ли се той е с Учителя?

Някой чел ли е нещо от Учителя за Рабиндранат Тагор?

По време на войната на Изгрева живее индийски журналист. Според някои приятели , през 60-те години той е бил минисистър на културата на Индия. Някой знае ли нещо повече за този човек?

Благодаря ви.

Поздрави

Георги

[Ради]

Здравей Геро,

ще ти дам един цитат от книгата "Акордиране на човешката душа" том I, Архив на Боян Боев, издателство Бяло Братство, София 1999.

"...Братът попита :

- Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?

- Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. (Учителят) "

Поздрави,

Ради

[Николина]

Здравей Геро,

В книгата на Николай Дойнов има малко информация за Рабиндранат Тагор.

Беше в духа на че е пратеник на Всемирното бяло братство. Повече не мо- га да ти помогна.

Нина

[Ани]

Здравей Геро,

ще ти дам един цитат от книгата "Акордиране на човешката душа" том I, Архив на Боян Боев, издателство Бяло Братство, София 1999.

"...Братът попита :

- Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?

- Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. (Учителят) "

Ето нещо интересно за силата, написано от Рабиндранат Тагор:

Силата можем да измерим. Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката. И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога умножават. Умножават числото на хората, умножават числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертват правата, жертват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

Материализмът има тая съществена черта, че измерва крайните неща, защото и той самият е краен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствали в историята на човечеството, са плод на стесненото, крайно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.

Гордостта на силата винаги ще ни препятства да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя няма да ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.

Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем какво е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който спира нейния ход. Тогава ще ни стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо хората и до сега замислят и строят Вавилонската кула.

Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.

Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.

Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.

/„Шепота на душата” , Рабиндранат Тагор /

Всъщност, за каква сила говори нареченият от Ганди “Гурудев” – “Божествен учител”?

[Guest Apocatastasis]

Преди Втората световна война Рабиндранат Тагор идва в България.

Знае ли някой срещал ли се той е с Учителя?

Някой чел ли е нещо от Учителя за Рабиндранат Тагор?

Тагор идва през есента на 1926 г. в България. Стои два дена и се среща с някои видни личности, като например Асен Златаров, Емануил Попдимитров, Иван Шишманов. Мисля, че няма данни да се е срещал с Учителя, дори изгревяни са били малко разочаровани, че той не е познал Учителя като духовна личност в тогавашния културен живот на България. Ако при Учителя са ходили някои чужденци, например музиканти, които са имали концерти в България, то Тагор най-вероятно не се е срещал с него.

По време на войната на Изгрева живее индийски журналист. Според някои приятели , през 60-те години той е бил минисистър на културата на Индия. Някой знае ли нещо повече за този човек?

Казвал се е Рай Бехари Матур и е живял на Изгрева през 1943-1944 г. Бил е министър в Индия през 1958 г. Имало снимки с него на Изгрева. Повече не знам и не можах да открия. Между другото бих предположил, че може да е дошъл в България по инициатива на Борис Георгиев.

[Ани]

Apocatastasis, благодаря много за това което си написал. Особено за индийския журналист. Не бях чувала за него, а предполага и други също.

А в това, че Учителя и Р. Тагор не са се срещнали, не виждам никакъв повод за разочарование. Всеки си е изпълнявал своите задачи в света.

И нещо да споделя извън темата. Защо ние българите винаги търсим някой от вън да ни похвали, да ни каже колко сме добри в дадена област, колко някой наш писател, поет, революционер, учен и дори велик посветен като Учителя е даровит, смел талантлив, велик? От една страна, като заговорим за миналото си – от нас по-велики няма, от друга страна непрекъснато търсим себе утвърждаването си в това, което казват чужденците за нас.

[Guest Apocatastasis]

Според мен е така, защото самата душа на някои хора не е още добре развита и по този начин те не могат сами с вътрешното си сетиво да усетят, така да го наречем, Великото. Затова и им трябват външни доказателства - множество добри думи от други видни личности, благодетелни каузи на самата личност (или пък в наше време и благотворителни), мащабно творчество и други подобни. Хората искат да срещнат нещо грандиозно, нещо обемно, което да ги разтърси, да ги възвиси, само така и те самите започват да се възвисяват и да - почитат. Търсят винаги външното, а не вътрешното. Човекът вярва сякаш повече на другите, а не толкова на себе си. Ако другите кажат "Този е велик", "Това е хубаво" или "Това е справедливо", значи наистина вероятно това е точно така. Обикновено масовостта определя правилността. Дори и това да е всъщност псевдо-правилност.

Рабиндранат Тагор наистина е голяма личност. Мисля, че той е точно една от тези духовни личности, които зоват към хората да развиват душите си и да вярват повече във Вечното, отколкото в преходното. Препоръчвам силно преведената книжка с негови статии и есета "Садхана. Пътят към съвършенство", но малко трудно може да се намери вече. Миналата година излезе някаква книга за Тагор на име "Рабиндранат Тагор - митичният страж", но не съм запознат още с нея. А ето сега няколко негови поеми:

* * *

Ти ще ме водиш от една звезда към друга,

за да ме будиш в нови и нови утрини на любовта.

Твоята обич влече прилива на битието ми през лабиринта

от каналите на нов живот към безпределните ти светове.

Ти ще ме смайваш с нови картини на свършението

при всеки нов завой на пътя и ще извайваш

всички мои мигове с безсмъртните черти на радостта.

Безкрайният живот не ще остане никога обвързан

в неизменните вериги на безсмъртието,

а ще препуска от смърт до смърт към нови

безбройни храмове на светлината

във вечното си странстване на любовта.

* * *

— Къде са небесата? — ти ме питаш, мое дете.

Те, казват мъдреците, са отвъд предела на рождението и смъртта,

неповлияни от неспирното редуване на ден и нощ — чужди на тази земя.

Но твоят поет знае — те жадуват винаги за време

и пространство и се стремят да се родят тук, в плодната прах.

Небесата постигат себе си в твоето нежно тяло, детето ми, в твоето тупкащо сърце.

Морето бие с радост барабаните си, цветята се изправят на пръсти,

за да те целунат. Защото небесата са родени в теб,

в прегръдките на майчицата-прах.

* * *

Ако те не се отзоват на гласа ти, върви сам.

Ако те се боят и се свиват безмълвно с очи към стената,

о, несретнико, разкрий мисълта си и говори сам.

Ако те се извърнат и те изоставят,

додето пресичаш пустинята, о, несретнико,

стъпчи тръните под нозете си

и по пътеката кървава тръгни сам.

Ако те не издигнат светилника,

когато нощта е от буря разбунена, о, несретнико,

възпламени сърцето си с мълнията на болката

и нека то лумне само.

[Milena]

Небесата постигат себе си в твоето нежно тяло, детето ми, в твоето тупкащо сърце.

Морето бие с радост барабаните си, цветята се изправят на пръсти,

за да те целунат.

...благодаря ~ толкова красиво е...

[Ваня777]

“След като известно време живяхме до реката, брат ми Джотиндранат купи къща в Калкута на Съдър стрийт 215, близо до музея. Останах при него. Докато продължавах да пиша романа и “Вечерни песни”, се случи много важен прелом вътре в мен.Веднъж късно следобед крачех на терасата на нашата къща. Блясъкът на залеза се смеси с бледия здрач, така че придаде на приближаващата вечер особено очарователна привлекателност. Дори стените на съседната къща сякаш красиво блестяха. Чудех се дали това издигане от баналността на всекидневието се дължи на някакво вълшебство във вечерната светлина? Не!

Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за “аз”. Докато “азът” беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, “аз” беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост.

Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот. 

Това състояние се повтори още веднъж. Дръвчетата в двора на училището на края на Съдър стрийт се виждаха от къщата ни. Една сутрин стоях на верандата и гледах в тази посока. Слънцето тъкмо изгряваше над разлистените дървета. Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина.

Още същия ден избликна поемата “Пробуждането на водопада” и се изсипа като истински водопад. Докато пишех поемата, нито за миг не спусна завеса над радостния вид на Вселената. Хората и предметите, макар познати, не ми се струваха банални или неприятни. Това, което се преживях на следващия и на по-следващия ден, ми се стори особено изненадващо. 

При мен често идваше един човек, който имаше навика да задава всякакви глупави въпроси. Един ден ме беше попитал: “Господине, виждали ли сте Бог със собствените си очи?”. И след като признах, че не съм, той твърдеше с голяма увереност, че го е виждал. Попитах го:“Какво видя?”. Отговори ми: “Кипеше и трептеше пред очите ми!”. Можете добре да си представите, че не е приятно да бъдеш въвлечен в неясни дискусии с подобна личност. Още повече, по това време бях изцяло погълнат от писанията си. Но тъй като той беше безобиден човек, не исках да засегна неговата чувствителност и така го търпях, колкото можех.

Когато дойде в онзи знаменит следобед, аз наистина се радвах да го видя и го посрещнах сърдечно. Мантията, която го покриваше и ви го показваше като чудат и глуповат, изглежда се беше изхлузила и аз толкова се радвах да го видя. Поздравът, който отправих към него, беше поздрав към истинския човек, който по никакъв начин не смятах за по-низш от мен. Нещо повече, почувствах, че съм близко свързан с него. След като не открих и следа от отегчение в себе си, нямах дори чувството, че пропилявам времето си, докато разговарях с него. Напротив, бях изпълнен с огромна радост. Освободих се от някаква тъкан от илюзия, която ми създаваше чувството, че той е непотребен или че аз изпитвам нежелани тревоги и притеснения.От балкона наблюдавах минувачите и открих, че походката, фигурата и обликът на всеки, който и да беше той, ми изглеждаха толкова невероятно прекрасни. С всеки един от тях прииждаха вълни от морето на Вселената. 

В детството си бях гледал само с очите си, сега започнах да виждам с цялото си съзнание. Преди това, когато наблюдавах двойка усмихнати младежи безгрижно да вървят по пътя, не виждах, че това е един малък момент, през който можех да виждам неизмеримите дълбочини на вечния извор на радост, който разпръскваше безбройни пръски от смях. Никога преди не бях обръщал внимание на играта на крайниците и чертите на лицето, които винаги съпровождат дори и най-малкото човешко действие. Бях очарован от разнообразието от жестове, които възприемах не като отделени от себе си, а като част от удивително красив по-велик танц, който продължаваше в този определен момент чрез всеки човек, чрез неговия дом, чрез неговите разнообразни интереси и занимания.

Приятели се шегуваха, майка галеше детето си, крави бавно вървяха една до друга и едната ближеше другата. Неизмеримостта зад всичко това разтърси ума ми почти с оттенък на болка. Тогава написах:

“Не зная как изведнъж захвърленото ми сърце отвори вратите си

 и остави тълпата да нахлуе в него. Хората се поздравяваха в душата ми.” 

Това не беше поетично преувеличение. По-скоро аз нямах силата да изразя това, което чувствах. За известно време останах в това алтруистично блажено състояние. Поетът приема обет никога да не измени на Господаря на живота: 

“Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча 

да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам, 

че живото ти докосване е върху всички мои членове.

Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си, 

като знам, че ти си онази истина, която запали светлината 

на разума в ума ми.

Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си 

и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит 

в най-съкровената светиня на сърцето ми. 

И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела, 

тъй като знам, че 

твоето могъщество ми дава сили, за да действам.

(Гитанджали. 5.) 

Не случайно прозрението осенява поета не в Хималаите, а на малка уличка в Калкута. Защото нему е съдено да открие “музиката на Безгласния” не в тишината на отшелническото съзерцание, а на “здрачната майчица Земя”:

“Потокът на живота, който ден и нощ тече през вените ми, 

тече и през света обширен и танцува в ритмични стъпки.

Това е същият живот, който избликва възторжено 

в безброй треви през наслоения прах на земята 

и се разбива в грохотни вълни от листи и цветя.

Това е същият живот, който се люшка в морето 

в люлка на рождението и смъртта от прилива до отлива.

Чувствам как цялото ми тяло засиява, докоснато от тази вселена на живота. 

и гордостта ми е от животворния пулс на епохите, 

който танцува този миг в кръвта ми.”

Този цитат предавам от книгата за Р.Тагор, която излезе миналата година "Рабиндранат Тагор - Митичният страж" от авторката на "Притчите на Изтока - Психотерапия на ежедневието".

Тагор вече Нобелов лауреат е посетил България през 1926 г. В книгата има негови снимки в София и пълния текст на лекцията, която е изнесъл тогава в Народния театър.

[Ваня777]

Рабиндранат Тагор наистина е голяма личност. Мисля, че той е точно една от тези духовни личности, които зоват към хората да развиват душите си и да вярват повече във Вечното, отколкото в преходното. Препоръчвам силно преведената книжка с негови статии и есета "Садхана. Пътят към съвършенство", но малко трудно може да се намери вече. Миналата година излезе някаква книга за Тагор на име "Рабиндранат Тагор - митичният страж", но не съм запознат още с нея. А ето сега няколко негови поеми:

 Аз прочетох тази книга "Рабиндранат Тагор - митичният страж" и мога да кажа, че освен подробно описание на посещението на поета в България по дни и часове, там е публикуван пълния текст на лекцията, която изнася в Народния театър в София, има негови непубликувани поеми с изключително въздействие и някой от беседите му с Айнщайн. Биографията му е разказана като няколко притчи - първо за превратностите на съдбата на предците му - станали основатели на 8-милионния днес град  Калкута, после за бащата - нещо като Буда на Бенгалия, после за самия Тагор - наречен Повелителя на Слънцето. Той преминава през неимоверни трудности и лични жизнени драми, без да изгуби визията си за духовното тяло на човеците, затова поезията му е наситена с интензивна духовност.

Ето няколко стиха от Песните на Кабир в нов превод от втора част на Митичният Страж

1.

Свещенослужителю, къде ме търсиш?

Виж! Аз съм до теб.

Не съм нито в храма, нито в джамията.

Не съм нито в Кааба , нито на Кайлаш .

Нито в ритуалите и празничните церемонии,

Нито в техниките на йога или пък в отричането от света.

Ако си истински търсач, ти тутакси ще ме срещнеш още в този миг.

Кабир казва: “О, садху , Бог е дъхът във всяко дихание.”

2.

Към коя каста принадлежи ненужно е да питаме светеца.

Свещеник, войн, търговец, всичките тридесет и шест касти търсят бога.

Затуй лудост е да се запита светец за кастата му.

Бръснарят търси Бог, перачката, тъкачът, дори Райдас беше търсач.

Мъдрецът Свапача бе от кастата на кожухарите.

До убежището, дето няма различия помежду им, достигнаха еднакво индуси и мюсюлмани.

3.

О, приятелю, стреми се към Него, докато си жив.

Познай и разбери, че освобождението е в живота.

Ако не свалиш веригите си, докато си жив, 

каква надежда имаш, че ще ги премахнеш след смъртта?

Напразно мечтаеш да се слееш с Него, щом тялото захвърлиш.

Ако Го откриеш сега, ще Го познаваш и тогава.

Ако пък не Го разпознаеш, ти просто ще си се преселил в града на смъртта.

Ако си свързан с Него тук и сега, ще пребъдеш с Него винаги и навсякъде.

Окъпи се в Истината, познай истинския учител, вярвай в истинското име.

Кабир казва: “Духът на търсачеството ме подкрепя. Аз съм негов покорен слуга.”

4. 

Не отивай в цветната градина, приятелю!

Не отивай там!

В теб е цветната градина.

Приседни сред хилядолистния лотос и там съзерцавай безпределната красота!

5.

Кажи ми, братко, как да се откажа от илюзията ?

Докато се опитвах да развържа връзките на дрехата си, още по-силно ги завързах.

Като се отърся от страстта, у мене гняв остава,

Прогоня ли гнева, желания ме обладават, успея ли да ги покоря, гордост и тщеславие у мене има.

Умът, що се опитва да прогони илюзията, остава все тъй в нейния плен.

Кабир казва: “Чуй ме, драги садху! Трудно се открива истинския път.”

6.

Луната сияе в тялото ми, но слепи очите ми не могат да я видят.

И луната и слънцето са в мен.

Неудареният барабан на вечността в мен звучи, но ушите ми, оглушели, не могат да го чуят.

Докато човекът надига глъч “това съм аз” и “това е мое”, безполезни са делата му.

Откаже ли се от привързаност към “аз” и “мое”, работата на Бога той върши.

Защото всяко дело няма друга цел, освен познание на божественото.

Сдобиеш ли се с туй познание, няма значение какво работиш и къде живееш.

Заради плода цъфти цветът, появи ли се плодът – цветът увяхва.

Мускусът е в сърната, но като не го открива в себе си, тя го търси в тревата.

[infinity1305]

Прекрасна тема...

"Малка тревичке, стъпките ти са тъй ситни, но твоя е земята под нозете ти..

— Колко далече си от мен, о, Плод?

— Аз съм стаен в сърцето ти, о, Цвят!

Мълчи, сърце! Тези високи дървета са молитви.

Облакът хрисимо се свиваше на края на небето.

Зората го венча с великолепие.

Нощта целува гаснещия ден и шепне на ухото му: „Аз съм смъртта, твоята майка. Аз ще те родя отново."

— С луната ти ми пращаш своите любовни писма — каза нощта на слънцето.

А аз оставям отговорите си в сълзи по тревата.

Листът прераства в цвят, когато люби. Цветът прераства в плод, когато се прекланя.

Мислите ми блещукат с тези бляскащи листа и допирът на слънцето кара сърцето ми да пее; животът ми е радостен, че се прелива с всичко друго в синевата на пространството, в мрака на времето.

— Как бих могло ла те възпявам и да те почитам, Слънце? — попита малкото цветче.

— С обикновеното безмълвие на чистотата си — отвърна слънцето.

Любовта е самият живот в пълнотата му — като чашата с виното в нея. "

Тагор /"Залутани птици"/

...

Ето и част от беседа с Айнщайн :

/Берлин, 14 юли 1930г./

Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си.

Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността.

Тагор: Може би не, и все пак изглежда, че идеята за причинността не е в елементите, а по-скоро някаква друга сила се натрупва заедно с тях в една организирана вселена.

Айнщайн:Човек се опитва да разбере на по-висок план какъв е редът на нещата. Редът е лесно видим там, където големите елементи се съчетават и ръководят съществуването, но при най-малките елементи този ред по-трудно се долавя.

Тагор: Тази дуалност е в дълбините на съществуването, в противоречието между свободния импулс и ръководното желание, което стои над него и се разгръща в една строго подредена схема.

Айнщайн: Модерните физици не биха казали, че тези две неща са противоположни. Облаците от разстояние изглеждат като една неделима маса, но ако ги видиш отблизо, разбираш, че са съставени от капки вода.

Тагор: Намирам сходство и в човешката психология. Нашите страсти и желания са неуправляеми, но характерът обединява всички тези елементи в едно хармонично цяло. Дали нещо подобно на това не се случва и във физическия свят? Дали отделните елементи са бурни и динамични заради индивидуалния импулс? Има ли принцип във физическия свят, който стои над тях и ги обединява в една подредена организация?

Айнщайн: Даже елементите не съществуват без строг статистически ред; елементите на радия винаги ще поддържат своето специфично подреждане, сега и занапред, така както винаги са си били. Така че имаме установен ред при елементите.

Тагор: Иначе драмата на съществуването би била прекалено разхвърляна и безцелна. Може би постоянната хармония на предопределеността е тази, която поддържа съществуването вечно ново и живо.

Айнщайн: Аз вярвам, че каквото и да правим или за каквото и да живеем, всичко си има своята причинност, но така или иначе ни е трудно да видим тази причинност.

Тагор: В човешките афери има един елемент на еластичност, някаква свобода в много малък диапазон, която служи за изразяване на нашата персоналност. Това е подобно на музикалната система в Индия, която не е толкова строго фиксирана като западната музика. Нашите композитори дават определени ориентири в началото, система от мелодия и ритъмен аранжимент, и в определени граници музикантът може да импровизира върху зададеното. Но той трябва да се слее, да стане едно със законите на тази мелодия в частност, за да може да даде спонтанен израз на музикалното си чувство в границите на зададените ориентири. Ние величаем композитора за неговия гений в създаването на основата на мелодията, но в същото време очакваме от музиканта да прояви собствените си умения в създаването на вариации и орнаменти на тази мелодия. В творчеството си следваме главния закон на съществуването, но ако не се откъснем изцяло от него, може да имаме достатъчно свобода в границите на собствената си персоналност, за да се изразим най-пълноценно като личности.

Айнщайн: Това е възможно, само когато има силна артистична традиция в музиката, ръководеща ума на хората. В Европа музиката вече е твърде далеч от популярното изкуство и популярните емоции, и се е превърнала в нещо като тайно изкуство със свои собствени открития и традиции.

Тагор: Трябва да си напълно подчинен на тази така сложна музика. В Индия свободата на певеца се съдържа в границите на неговата собствена творческа личност. Той може да изпълнява песента на композитора като своя собствена, ако има необходимата творческа сила да се потопи изцяло в интерпретацията на главния закон на мелодията, която му е дадена за изпълнение.

Айнщайн: Изисква се много висок стандарт в изкуството, за да се разбере напълно великата идея в оригиналната музика, така че човек да може да прави вариации върху нея. В нашата страна, вариациите са често срещано „правило”.

Тагор: Ако в нашето собствено, лично изпълнение следваме закона на доброто, можем да имаме реална свобода на себеизразяване. Първопричиността и предопределеността са си тук, но това което ги прави истински и индивидуални, е нашето собствено творчество. В нашата музика има дуалност на свобода и предопределен ред.

Айнщайн: А думите на песента свободни ли са? Исках да кажа, певецът свободен ли е да добавя свои собствени думи към песента, която изпълнява?

Тагор: Да. В Бенгал имаме един вид песен – киртан я наричаме, даваща свобода на певеца да добавя коментари и фрази, които ги няма в оригиналния текст. Това понякога предизвиква голям ентусиазъм, защото публиката винаги се радва на спонтанните и красиви чувства, добавени от певеца.

Айнщайн: Ритмиката им достатъчно строга ли е?

Тагор: Да, даже много. Не може да се нарушават границите и ритъмът на строфите; певецът във всичките си вариации трябва да пази ритъма през цялото време, а ритъмът е фиксиран. В европейската музика има повече относителна свобода с ритъма, но не и с мелодията.

Айнщайн: Може ли индийската музика да бъде изпълнявана без думи? Може ли да се разбере една песен без думи?

Тагор: Да, има песни с безсмислени словосъчетания, звуци, които просто носят мелодията. В северна Индия, музиката е независимо изкуство, а не интерпретация на думи и мисли, както в Бенгал. Музиката там е много сложна и изтънчена и е сама по себе си завършен свят от мелодия.

Айнщайн: Не е ли полифонична?

Тагор: Използват се инструменти, но не заради хармонията, а за да се запази ритъмът и да се увеличават силата и дълбочината. Във вашата музика случвало ли се е мелодията да се повлияе, да пострада заради налагането на хармонията?

Айнщайн: Понякога се повлиява много даже. Понякога хармонията поглъща мелодията на свой ред.

Тагор: Мелодията и хармонията са като щрихите и цвета в една картина. Една проста картина от линии и щрихи може да бъде завършено прекрасна, но вкарването на цвят в нея може да я направи неясна и даже безсъдържателна. И все пак чрез цвета, в комбинация с линиите, може да се сътворят велики картини, дотолкова, доколкото цветът не заличава и не разрушава стойността на линиите.

Айнщайн: Това е прекрасно сравнение; линията е много по-стара от цвета. Изглежда, че вашите мелодии са много по-богати структурно от нашите. Японската музика също изглежда да е такава.

Тагор: Трудно е да се анализира ефектът от източната и западната музика върху нашите умове. Аз съм дълбоко разтърсван от западната музика; чувствам, че е велика, но е необятна в структурата си и грандиозна в композицията си. Нашата собствена музика ме докосва по-дълбоко с фундаменталния си лиричен апел. Европейската музика е епична по характера си, има много широка основа и е готическа в структурата си.

Айнщайн: Това е въпрос, на който ние, европейците, не можем да отговорим ясно, защото сме свикнали с нашата музика. Бихме искали да знаем дали нашата музика е условно или фундаментално човешко чувство, дали да се чувстват и съзвучия, и дисонанси е естествено, или е някаква условност, която сме възприели.

Тагор: Някак си пианото ме обърква. Цигулката ми доставя много по-голямо удоволствие.

Айнщайн: Би било интересно да се разбере как влияе европейската музика на един индиец, който никога не я е чувал, докато е бил млад.

Тагор: Веднъж помолих един английски музикант да анализира няколко класически произведения, и да ми обясни кои елементи допринасят за красотата на произведението.

Айнщайн: Трудното е там, че наистина добрата музика, независимо дали източна или западна, не може да бъде анализирана.

Тагор: Да, и това което най-дълбоко докосва слушателя, е нещо отвъд него самия.

Айнщайн: Същата несигурност винаги ще се проявява за всичко фундаментално в нашите преживявания, в реакциите ни на изкуството, независимо в Европа или в Азия. Даже червеното цвете, което сега гледам на масата, може би не е същото за всеки един от нас.

Тагор: И все пак процесът на взаимовръзка между тях е вечен - между индивидуалния вкус, подчиняващ се на универсалния стандарт.

...

[Атлантида]

Стиховете и мислите на Рабиндранат Тагор, споделени тук, са като нешлифовани диаманти... Опитах се да си отделя тези, които най-много ме впечатлиха, но всичко цитирано от него в предните постове прелива от мъдрост и доброта!

Ето част от написаното в една енциклопедия, старо издание на БАН :

ТАГОР, Рабиндранат(Робиндронатх Тхакур)(7.V.1861-7.VIII.1941)- индийски писател, писал на бенгалски език, учил в Англия. В 1901 открил училище- дом на мира, а в 1921- национален университет. Автор на лирични стихотворения, драми и исторически романи. Поезията му има философски характер. Романи- "Крушение", "Бунтовникът Гора". Нобелова награда (1913).

...

Ето нещо интересно за силата, написано от Рабиндранат Тагор:

... И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога умножават. Умножават числото на хората, умножават числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертват правата, жертват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

...

Гордостта на силата винаги ще ни препятства да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя няма да ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.

Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем какво е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който спира нейния ход. Тогава ще ни стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.

...

Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.

/„Шепота на душата” , Рабиндранат Тагор /

...

Рабиндранат Тагор наистина е голяма личност. Мисля, че той е точно една от тези духовни личности, които зоват към хората да развиват душите си и да вярват повече във Вечното, отколкото в преходното. Препоръчвам силно преведената книжка с негови статии и есета "Садхана. Пътят към съвършенство", но малко трудно може да се намери вече. Миналата година излезе някаква книга за Тагор на име "Рабиндранат Тагор - митичният страж", но не съм запознат още с нея. А ето сега няколко негови поеми:

* * *

Ти ще ме водиш от една звезда към друга,

за да ме будиш в нови и нови утрини на любовта.

...

* * *

Ако те не се отзоват на гласа ти, върви сам.

Ако те се боят и се свиват безмълвно с очи към стената,

о, несретнико, разкрий мисълта си и говори сам.

...

Небесата постигат себе си в твоето нежно тяло, детето ми, в твоето тупкащо сърце.

Морето бие с радост барабаните си, цветята се изправят на пръсти,

за да те целунат.

...благодаря ~ толкова красиво е...

Прекрасна тема...

"...

— Как бих могло ла те възпявам и да те почитам, Слънце? — попита малкото цветче.

— С обикновеното безмълвие на чистотата си — отвърна слънцето.

Любовта е самият живот в пълнотата му — като чашата с виното в нея. "

Тагор /"Залутани птици"/

...

[mochito]

Някой знае ли от къде човек може да се сдобие с неговото творчество!? За сега търся,

но без успех!Явно тиражите са изчерпани! Или ако могат да се поръчат от някъде!?Всяка информация ще е от полза!

Благодаря предварително!

[infinity1305]

Някой знае ли от къде човек може да се сдобие с неговото творчество!? За сега търся,

но без успех!Явно тиражите са изчерпани! Или ако могат да се поръчат от някъде!?Всяка информация ще е от полза!

Благодаря предварително!

Ако желаеш, мога да ти изпратя, в електронен формат...

[mochito]

Някой знае ли от къде човек може да се сдобие с неговото творчество!? За сега търся,

но без успех!Явно тиражите са изчерпани! Или ако могат да се поръчат от някъде!?Всяка информация ще е от полза!

Благодаря предварително!

Ако желаеш, мога да ти изпратя, в електронен формат...

Супер!!!! Много ще съм ти благодарна infinity!не знам как ще ти е по-удобно дали чрез a-mail или по друг начин!? За сега ти оставям e-mail : minas_tirit77@yahoo.com

И още веднъж много ти благодаря!!!

[Guest Apocatastasis]

Някой знае ли от къде човек може да се сдобие с неговото творчество!? За сега търся,

но без успех!Явно тиражите са изчерпани! Или ако могат да се поръчат от някъде!?Всяка информация ще е от полза!

Благодаря предварително!

Да, почти всички произведения на Тагор могат да се намерят в София. Последно дори вчера гледах на една сергия на "Славейков" да се продават томовете му, а има и по антикварни книжарници (за повече информация ми пиши на ЛС). Само "Садхана" не съм виждал никъде. А тя е толкова важна - това са философските му есета.

Аз прочетох тази книга "Рабиндранат Тагор - митичният страж" и мога да кажа, че освен подробно описание на посещението на поета в България по дни и часове, там е публикуван пълния текст на лекцията, която изнася в Народния театър в София, има негови непубликувани поеми с изключително въздействие и някой от беседите му с Айнщайн. Биографията му е разказана като няколко притчи - първо за превратностите на съдбата на предците му - станали основатели на 8-милионния днес град Калкута, после за бащата - нещо като Буда на Бенгалия, после за самия Тагор - наречен Повелителя на Слънцето. Той преминава през неимоверни трудности и лични жизнени драми, без да изгуби визията си за духовното тяло на човеците, затова поезията му е наситена с интензивна духовност.

И аз прочетох почти цялата тази нова книга за Тагор. Наистина прекрасна книга! Особено интересно ми беше написаното за различията във възгледите на Тагор и Ганди, тези Бащи на индийската нация. А беседите му с Айнщайн са всъщност две, понеже само толкова пъти са се срещали. Също е много любопитен разговора на Тагор с Хърбърт Уелс, където последния направо си предсказва появата на интернет-а. А за идването му в България има и публикувани изказванията в столичните културни вестници и списания. А между другото, нека кажа още нещо за това идване - доста хора от Братството са ходили да видят и слушат Тагор. А посрещачите са били хиляди (!) - от Централната гара до Джамията на "Мария Луиза" всичко е било изпълнено с народ, дошъл да посрещне Тагор - това е уникално! А после в Народния театър е било препълнено с хора.

А сега една още по-любопитна информация, която съм чел в спомените на изгревяни. Един от учениците на Учителя, Иван Сеченов, писал писмо до Тагор (не знам дали е станало преди или след идването му в България), в което го молел да го приеме в школата си в Индия. Получил отговор от Тагор, където той му писал: "В България имате такъв добър Учител. Следвайте школата му. Не е нужно да идвате тук." Това говори много...

А Песните на Кабир, нали знаете, че не са на Тагор, а са си песни на Кабир, индийския мистик. Тагор само ги е превел на английски.

"Ние трябва да обхванем целия свят с любов, защото той се ражда от любов, получава любовта и я прибира отново в лоното си." (Р. Тагор)

[infinity1305]

Супер!!!! Много ще съм ти благодарна infinity!не знам как ще ти е по-удобно дали чрез a-mail или по друг начин!? За сега ти оставям e-mail : minas_tirit77@yahoo.com

И още веднъж много ти благодаря!!!

Изпратих

Невероятна е поезията на Тагор... учи на нежност, на обич... на тишина...

"Поканен бях на празненството на този свят — животът ми беше честит. Нагледаха се моите очи и се наслушаха ушите ми.

Мой дял на пиршеството бе да свиря на своя инструмент и аз направих каквото можех..

Сега те питам — дойде ли най-накрая време да вляза и да видя твоето лице и да¬ти поднеса безмълвния си поздрав?

Аз чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце. Затуй се бавя толкова и съм виновен за такива опущения.

Те идват да ме вържат здраво с правилници и закони; но аз им се изплъзвам винаги, защото чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце.

Корят ме и ме смятат за нехаен — не се съмнявам, че са прави в укорите си.

Пазарният ден свърши и приключи работата на отрудените. Онези, дето идваха напразно да ме викат, с гняв са се завърнали. Аз чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце..."

Из "Гитанджали"

[mochito]

Много ти благодаря! Дръпнах си ги и аз и почвам да чета!

[svetomir76]

Според мен е така, защото самата душа на някои хора не е още добре развита и по този начин те не могат сами с вътрешното си сетиво да усетят, така да го наречем, Великото. Затова и им трябват външни доказателства - множество добри думи от други видни личности, благодетелни каузи на самата личност (или пък в наше време и благотворителни), мащабно творчество и други подобни. Хората искат да срещнат нещо грандиозно, нещо обемно, което да ги разтърси, да ги възвиси, само така и те самите започват да се възвисяват и да - почитат. Търсят винаги външното, а не вътрешното. Човекът вярва сякаш повече на другите, а не толкова на себе си. Ако другите кажат "Този е велик", "Това е хубаво" или "Това е справедливо", значи наистина вероятно това е точно така. Обикновено масовостта определя правилността. Дори и това да е всъщност псевдо-правилност.

Рабиндранат Тагор наистина е голяма личност. Мисля, че той е точно една от тези духовни личности, които зоват към хората да развиват душите си и да вярват повече във Вечното, отколкото в преходното. Препоръчвам силно преведената книжка с негови статии и есета "Садхана. Пътят към съвършенство", но малко трудно може да се намери вече. Миналата година излезе някаква книга за Тагор на име "Рабиндранат Тагор - митичният страж", но не съм запознат още с нея. А ето сега няколко негови поеми:

* * *

Ти ще ме водиш от една звезда към друга,

за да ме будиш в нови и нови утрини на любовта.

Твоята обич влече прилива на битието ми през лабиринта

от каналите на нов живот към безпределните ти светове.

Ти ще ме смайваш с нови картини на свършението

при всеки нов завой на пътя и ще извайваш

всички мои мигове с безсмъртните черти на радостта.

Безкрайният живот не ще остане никога обвързан

в неизменните вериги на безсмъртието,

а ще препуска от смърт до смърт към нови

безбройни храмове на светлината

във вечното си странстване на любовта.

* * *

— Къде са небесата? — ти ме питаш, мое дете.

Те, казват мъдреците, са отвъд предела на рождението и смъртта,

неповлияни от неспирното редуване на ден и нощ — чужди на тази земя.

Но твоят поет знае — те жадуват винаги за време

и пространство и се стремят да се родят тук, в плодната прах.

Небесата постигат себе си в твоето нежно тяло, детето ми, в твоето тупкащо сърце.

Морето бие с радост барабаните си, цветята се изправят на пръсти,

за да те целунат. Защото небесата са родени в теб,

в прегръдките на майчицата-прах.

* * *

Ако те не се отзоват на гласа ти, върви сам.

Ако те се боят и се свиват безмълвно с очи към стената,

о, несретнико, разкрий мисълта си и говори сам.

Ако те се извърнат и те изоставят,

додето пресичаш пустинята, о, несретнико,

стъпчи тръните под нозете си

и по пътеката кървава тръгни сам.

Ако те не издигнат светилника,

когато нощта е от буря разбунена, о, несретнико,

възпламени сърцето си с мълнията на болката

и нека то лумне само.

Страхотно!Възхитен съм.Ходех на времето с едно момиче,много се обичахме !Тя много обичаше Тагор!

[kipenzov]

Тъй като и аз нездравословно се обичам, значи беше неминуемо да не се сблъскам с Тагор и ето какво "родих" 

Котвата, която пуснали сме на брега
подържа кораба стабилен.
С камъните на желание за свобода
товарим трюма му обилно.

Каменно сърце. Оплетени въжета
за стабилизирането на товара
Отговорността в ума - политаща комета,
Понесла смисъла от миналото.

Изви се буря. Корабът разклати се.
Котвата се взираше във сенчест силует.
На потъването образът обади се
като пореден неразбран сюжет.

Запален огън и огъната вода.
Затворен център във една мечта.
Насочен поглед в търсенето на земя
Налегнал въздух недокърпени платна.

А океанът бе превърнал се в поток.
Изгубен корабът сред нощните вълни
В неясно търсене сред дневния амок
Илюзорността на своето Аз откри

Редактирано Април 13, 2019 от kipenzov

[kipenzov]

А това на Тагор е невероятно

"Мелодията иска да се окове в ритъм,
докато ритъмът си влива обратно в мелодия.
Идеята търси тялото си във формата,
формата - своята свобода в идеята.
Безкрайното търси докосването на крайното,
крайното - освобождението си в безкрайното.
Каква драма между съзиданието и разрушението-
това безкрайно мятане напред-назад
между идеята и формата?
Робията е стремеж към свободата,
а свободата търси покой в робията"
              Рабиндранат Тагор

Редактирано Април 13, 2019 от kipenzov