Дзен коани

[shining_star]

Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят.

Ники_

— Без да мисли.

Да, за ягодите е така. Хубаво тълкувание, не бях го поглеждала откъм тази страна. За не мисленето - това май не звучи много правдоподобно. Ако не мислим, ще сме точно шарани.Нали сме тука да създаваме "реалността" с мисъл...иначе и ние като животните, няма да имаме избор. Бог ни е дал мозък и акъл в главата не за да не мислим, а да м и с л и м И, той ни е дал съзнание или каквото е там, да различаваме нещата - право ли е това, или не. Добро ли е това за самия мене и за другите, или не.

Ами не е баш така. Много хора така си мислят, че е но... са у заблудата.

Мисленето, анализирането, философския ум, прагматизма - тези се намират в лявата мозъчна половина на мозъка, която е активна предимно денем и с която "нормалния" човек си служи в ежедневието.

Казано е, че дори и най-умния човек ползва едва няколко процента от капацитета на своя мозък. Различни учени посочват различно число, но то така или иначе не надхвърля 30-те процента.

Дясната мозъчна хемисфера, според последните изследвания, се води интуитивна, където е алогичността, абстрактността. Това е въпросната ни пряка връзка с т.н. Акаша, или който както си му вика. Тук, в тази мозъчна хемисфера няма нужда от мислене и от измисляне. Тук всичко е измислено и е в постоянно разположение, но човека. Цялото познание е тук. За какво тогава би могло да се мисли!?! Някой го наричат Христовото съзнание и често е свързано със сърцето.

Често изобразяват шестата чакра, като "цвете" с две венчелистчета. На едното венчелистче е сложено Слънцето, като символ, а на другото е сложена Луната, като символ.

Ако си "лунатик" ще си предимно в ляво, т.е. ще боравиш най-вече с лявата си мозъчна хемисфера.

Често в Писанието се казва, че Христос при възнесението си е застанал отдясно на Отца, което, ако гледаме картинката е наше ляво, където е Слънцето - Светлината. Кой обаче стои отляво на Отца? Това със сигурност е Сатана, който в превод е противник, щото там е неведението и концепцията за "аз", към която често хората се придържат. Луната отразява Слънчевата Светлина и не Свети със собствена, точно така прави и Луцифер.

Казано е, че когато умът и умуването се отдръпнат, тогава сърцето засиява.

Между двете венчелистчета има център, който е "асансьора" към Пустотата, към липсата на мисли, към Покоя. Само ако човек е в покой, само тогава той е напълно релаксиран, а в тази релаксация няма кое да пречи на Благодатта да се изива, т.е. на Светия Дух да слезе и изпълни въпросния. Сатана се е смирил.

Какво четем в Писанието? Как са говорили и проповядвали апостолите - били ли са изпълнени преди това със Дух Святий, или са говорили от себе си?

Та когато онова философско мислене, което потоянно се опитва да избистри и да анализира нещата, когато то притихне, тогава се появява и интуицията, която разказва за всичко. Точно тя знае вярната практика и как човек да се центрира в центъра, за да може да стане праведник, т.е. нито да клони наляво, нито надясно, а енергийно да е вързан само с Горното, с Бога.

Едининствено срединния канал, който е наречен на изток "Сушумна нади", стига до Седмото Небе и попада в Седмия Ден, в "Онзи Ден", който се води за Божия Почивка. Това си е презареждане на Батериите едва ли не. Нов Живот.

Работата на аналитична мисъл е да разбере именно тази схема, че трябва да е слуга на интуиция.

Лявото и дясното са познати още с метафирите "овци" и "кози".

Та тази мисъл първоначално, аналитичната, трябва да се оттегли, където са "козите".

"его"-то е точно там, а то твърде често се опитва да Господарува и да управля живота.

Добре, обясняваш го научно. А можеш ли го практически? В смисъл дали усещаш енергията в чакрите, и можеш ли да я управляваш. За интуицията, така е. Но не може изцяло да се живее на това ниво, трябва и да се мисли. Как иначе ще се придвижваш в този свят, ако няма мисъл не може да си мръднеш ръката.А на принципа "първо стрелям после питам" да, хубаво е. Случвало ми се е в отделни моменти, но много рядко и за малко.

[Ники_]

Добре, обясняваш го научно. А можеш ли го практически? В смисъл дали усещаш енергията в чакрите, и можеш ли да я управляваш. За интуицията, така е. Но не може изцяло да се живее на това ниво, трябва и да се мисли. Как иначе ще се придвижваш в този свят, ако няма мисъл не може да си мръднеш ръката.А на принципа "първо стрелям после питам" да, хубаво е. Случвало ми се е в отделни моменти, но много рядко и за малко.

Това дали го мога, или не, не е от такова значение, а и би било проява на аз-овщина някой да рече: "мога го, да".

Инак за другото. Когато човек постигне, той е непрекъснато съзнателно "вързан в мрежата". Светия Дух го води, така да се каже.

Виж как е записано в БхагавадГита:

Четвърта глава

16

Какво е действие и бездействие?

Тук даже мъдрите се заблуждават.

Ще ти разкажа за чистото действие.

В него ще бъдеш свободен от злото.

17

Трябва да знаеш какво е действие.

И какво е погрешно действие.

Трябва да знаеш какво е бездействие.

Пътят на действието е таен.

18

Който вижда в делата Бездействието,

а в бездействието — деяние,

той между хората е мъдрецът —

той е йогин в своите действия.

19

Който в своите жизнени действия

не е воден от страст и помисли,

който сам изгаря делата си

в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

20

Който е освободен от желание

за плода на делата — и действа

доволен, без да търси подкрепа,

той и да действа - не върши нищо.

21

Той няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

[shining_star]

Добре, обясняваш го научно. А можеш ли го практически? В смисъл дали усещаш енергията в чакрите, и можеш ли да я управляваш. За интуицията, така е. Но не може изцяло да се живее на това ниво, трябва и да се мисли. Как иначе ще се придвижваш в този свят, ако няма мисъл не може да си мръднеш ръката.А на принципа "първо стрелям после питам" да, хубаво е. Случвало ми се е в отделни моменти, но много рядко и за малко.

Това дали го мога, или не, не е от такова значение, а и би било проява на аз-овщина някой да рече: "мога го, да".

Инак за другото. Когато човек постигне, той е непрекъснато съзнателно "вързан в мрежата". Светия Дух го води, така да се каже.

Виж как е записано в БхагавадГита:

Четвърта глава

16

Какво е действие и бездействие?

Тук даже мъдрите се заблуждават.

Ще ти разкажа за чистото действие.

В него ще бъдеш свободен от злото.

17

Трябва да знаеш какво е действие.

И какво е погрешно действие.

Трябва да знаеш какво е бездействие.

Пътят на действието е таен.

18

Който вижда в делата Бездействието,

а в бездействието — деяние,

той между хората е мъдрецът —

той е йогин в своите действия.

19

Който в своите жизнени действия

не е воден от страст и помисли,

който сам изгаря делата си

в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

20

Който е освободен от желание

за плода на делата — и действа

доволен, без да търси подкрепа,

той и да действа - не върши нищо.

21

Той няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Такъв човек от грях е свободен:

не той — тялото му в света действа.

Да, много е хубаво. Бхагавад Гита е като Библия - всеки път я четеш сякаш за първи път. Между другото като стана дума за интуиция, сещам се за един случай от живота на П. Дънов: вървял с един негов приятел, с когото се познавали отскоро. Били близо до границата и ги спрели някакви полицаи и им поискали документите. Дънов не носел в себе си паспорт. Другия човек дал своя и казал: той е с мене, аз отговарям. Полицая попитал какво работи приятеля му, и човека отговорил: "Учител". Полицаите ги пуснали да си ходят, и тогава човека се обърнал към П. Дънов: "Господин Дънов, аз в същност не знам каква е вашата професия. Исках по-бързо да се отървеме, затова казах първото, което ми дойде на ум." Учителя му отговорил: ти право рече.

Та така. В този случай нямаше да уцели ако беше мислил предварително.

А дали ще е много аз-овско да кажеш, че това го можеш...зависи как гледаш на нещата. Мен например не ме е срам да кажа че не знам, като не знам нещо.Но си прав в известен смисъл, че като нажеш "знам го" и, хората реагират все едно си казал мръсна дума. Гледат те накриво, мислят, че се изтъкваш. А не е така.

[Ники_]

Да, много е хубаво. Бхагавад Гита е като Библия - всеки път я четеш сякаш за първи път. Между другото като стана дума за интуиция, сещам се за един случай от живота на П. Дънов: вървял с един негов приятел, с когото се познавали отскоро. Били близо до границата и ги спрели някакви полицаи и им поискали документите. Дънов не носел в себе си паспорт. Другия човек дал своя и казал: той е с мене, аз отговарям. Полицая попитал какво работи приятеля му, и човека отговорил: "Учител". Полицаите ги пуснали да си ходят, и тогава човека се обърнал към П. Дънов: "Господин Дънов, аз в същност не знам каква е вашата професия. Исках по-бързо да се отървеме, затова казах първото, което ми дойде на ум." Учителя му отговорил: ти право рече.

Та така. В този случай нямаше да уцели ако беше мислил предварително.

А дали ще е много аз-овско да кажеш, че това го можеш...зависи как гледаш на нещата. Мен например не ме е срам да кажа че не знам, като не знам нещо.Но си прав в известен смисъл, че като нажеш "знам го" и, хората реагират все едно си казал мръсна дума. Гледат те накриво, мислят, че се изтъкваш. А не е така.

Ами гледайки от този пример, ако спреш да мислиш, ще знаеш интуитивно кой какво може и няма да ти се налага да питиш.

[Eлф]

Вальо в момента в който погледнах това веднага се сетих за картата "Игривост" от Дзен тарото на Ошо - "В мига, в който започнеш да виждаш живота като лишен от сериозност, като игривост, тежестта в сърцето изчезва. Страхът от смъртта, от живота, от любовта - всичко изчезва. Човек заживява с лекота, едва ли не в безтегловност. Става толкова лек, че може да полети в откритото небе.

Най-големият принос на Дзен е алтернативата на сериозния човек. Сериозният човек е създал света, сериозният човек е създал всички религии. Негово дело са всички философии, култури и етики. Всичко, което съществува около теб, е творение на сериозния човек. Дзен се е оттеглил от сериозния свят. Той е създал свой свят, който е много игрив, пълен със смях, където дори големите учители се държат като деца.

Коментар:

Животът рядко е толкова сериозен, колкото си го представяме, и когато признаем този факт, той откликва, като ни предоставя още и още възможности за игра.

Жената на тази карта празнува радостта от живота, като пеперуда, която излиза от своя пашкул към обещанието на светлината. Тя ни напомня за времето, когато сме били деца, събирали сме миди по брега и сме строели замъци от пясък, без да ни е грижа, че в следващия миг вълната ще ги залее. Тя знае, че животът е игра и точно сега тя играе ролята на клоун без каквото и да е чувство на смущение или преструвка.

Когато Принцесата на огъня влезе в живота ти, това е знак, че си готов за свежото и новото. Нещо чудесно е на хоризонта и ти разполагаш с подходящото качество на игрива невинност и яснота, за да го приветстваш с отворени обятия."

Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят.

Ники_

— Без да мисли.

[B__]

"Най-верни са тези твърдения, които ако са наистина верни, то опровергават собствената си вярност."

Редактирано Април 3, 2010 от БожидарЗим

[Eлф]

И понеже темата е посветена на Дзен, ще дам значението и на картата "Учителят" също от Дзен тарото на Ошо. Разкошно е и който иска може да си го изтегли от Спиралата

22. Учителят

Сега ще кажа нещо, което пазя в тайна цял живот. Винаги съм искал да не бъда учител на никого... Да си учител е много странна работа. Трябва да убеждаваш хората за неща, свързани със сърцето, като прибягваш до аргументи, логика, рационалност, философия;, трябва да използваш ума като слуга на сърцето. Работата на учителя е да ти отнеме ума, така че цялата енергия да се придвижи в сърцето. Сега разбираш ли? Думата учител внушава идеята за ученик, последовател. Как може да има учител без ученик, без последовател? Но в духовния смисъл думата учител - master - означава такъв, който е постигнал себеовладяване. Това няма никаква връзка с последователи, не зависи от други хора. Постигналият себеовладяване може да си бъде сам. Новият човек, за когото говоря, ще бъде такъв.

Коментар:

Учителят в Дзен не е учител на другите, а овладял себе си - и това себеовладяване намира отражение във всеки негов жест и дума. Той не е учител, който има доктрина за предаване, нито свръхестествен пратеник в директна връзка с Бог, а просто такъв, който е станал жив пример за най-висшия потенциал, съдържащ се във всяко човешко същество. В очите на този учител ученикът открива отражение на своята собствена истина. В тишината на присъствието му ученикът може по-лесно да потъне в тишината на собственото си същество. Общността от търсещи, която се оформя около учителя, става енергийно поле, подкрепящо всеки индивид в откриването на неговата собствена вътрешна светлина. Щом открие тази светлина, ученикът разбира, че учителят извън него е бил само катализатор, средство за пробуждане на този, който е вътре.

П.П. Това към този пост -

#80

Редактирано Април 3, 2010 от Eлф

[Валентин Петров]

[при]пряка връзка с … Акаш… няма нужда от мислене…Цялото познание е тук. ...

когато умът и умуването се отдръпнат, тогава сърцето засиява

...

чистото действие...няма надежди и притежания.

Отдал е изцяло ума си на атмана.

Ники

Всички коани целят да доведат човека в това състояние.

<br style="">

човекът докато седи във вглъбение „мисли за немисленето“. Т.е. пак имаме мислене, но това не е обикновеното човешко мислене. То се извършва без посредничеството на мозъка, а човек използва директно менталното си тяло. Станимир

Да, мозъчната машина трябва да спре предметното, феноменално мислене за "неща". Тогава освободената енергия отива в по-висшите центрове и може да осъзнае менталното тяло.

"В мига, в който започнеш да виждаш живота като лишен от сериозност, като игривост, тежестта в сърцето изчезва. Страхът от смъртта, от живота, от любовта - всичко изчезва. Човек заживява с лекота, едва ли не в безтегловност. Става толкова лек, че може да полети в откритото небе.

Да си учител е много странна работа. Трябва да убеждаваш хората за неща, свързани със сърцето, като прибягваш до аргументи, логика, рационалност, философия;, трябва да използваш ума като слуга на сърцето. Работата на учителя е да ти отнеме ума, така че цялата енергия да се придвижи в сърцето.

:thumbsup:

Да, сърцето се освобождава от постоянния терор на човешките безпокойства. Щастлив момент.

Картинките горе бяха илюстриращи апорията на Зенон със стрелата, приложена към достигане до спиране на мисленето.

В нея се говори за стрела която никога не може да достигне мишената. Защото първо преминава половината и и остава още половината, после, още една четвърт от разстоянието, след това една осма и Зенон заключва че винаги ще има една малка част от разстоянието което трябва да бъде измината и така ще има вечно движение към целта. Това е илюстрирано с втората картинка от серията.

Картината на рибата която скача във въздуха се нарича "Дългата въздишка".

Достигане до немислене е тясно свързано с дишането.

Най-важният момент при дишане е когато вдишването преминава в издишване и обратно.

Йога Сутра на Патанджали пише "Йога е прекъсване на модификациите на съзнанието... Спирането на мисленето е предшествано от нагласата която остава последна, за спиране на всяка следваща мисъл. " Така че апорията на Зенон може да свърши отново работа. Разтяга се интервала между мислите така че накрая последната не може да даде начало на нова мисъл. Между тях е наблюдението и нагласата за спиране.

This is a film about a man and a fish

This is a film about dramatic relationship between man and fish

The man stands between life and death

The man thinks

The horse thinks

The sheep thinks

The cow thinks

The dog thinks

The fish doesn't think

The fish is mute, expressionless

The fish doesn't think because the fish knows everything

The fish knows everything

Горан Брегович

[Eлф]

...

...oijho

P.S. Рибките съм ги взела от тук

Редактирано Април 4, 2010 от Eлф

[Валентин Петров]

Един човек помолил Иккю:

— Учителю, напишете ми няколко сентенции,

които въплъщават висшата мъдрост.

Иккю взел четката и написал:

— Внимание.

— И това ли е всичко? — попитал човекът.

Тогава Иккю написал:

— Внимание. Внимание.

— Е — казал човекът — наистина не виждам нищо

особено значимо в това, което сте написал.

Иккю отново взел четката и написал три пъти:

— Внимание. Внимание. Внимание.

Почти ядосан, човекът попитал:

— Какво всъщност значи това „Внимание“?

Иккю отговорил любезно:

— Внимание значи да внимаваш.

[Eлф]

Един човек помолил Иккю:

— Учителю, напишете ми няколко сентенции,

които въплъщават висшата мъдрост.

Иккю взел четката и написал:

— Внимание.

— И това ли е всичко? — попитал човекът.

Тогава Иккю написал:

— Внимание. Внимание.

— Е — казал човекът — наистина не виждам нищо

особено значимо в това, което сте написал.

Иккю отново взел четката и написал три пъти:

— Внимание. Внимание. Внимание.

Почти ядосан, човекът попитал:

— Какво всъщност значи това „Внимание“?

Иккю отговорил любезно:

— Внимание значи да внимаваш.

"В момента в който загубиш внимание, кармата е дошла от там. Ако ти имаше внимание, даже нямаше да питаш какво е то. Щеше да се погълнеш от мъдростта на тази дума. Твоята карма, всичките ти проблеми са дошли от невнимание. Значи, вижте колко е просто: внимание просто означава да внимаваш. Той не е внимавал, затова попитал втори път."

Е. Хараш

Поздрави Вальо

[Кон Круз]

Цитат

Истината и силата на Дзен са в неговата простота, прямота и взаимовръзка с практиката. „Добър ден. Как си днес?" „Благодаря, добре съм" — в това има Дзен. „Заповядай чаша чай" — това също е изпълнено с Дзен. Когато един гладен монах чул по време на работа гонга за обед, той веднага зарязал работата си и пръв дошъл в трапезарията. Като видял това, учителят се засмял от сърце, защото монахът действал според Дзен в най-пълна степен. Няма нищо по-естествено от това; необходимо е единствено да се отворят очите на човека за смисъла на тези неща.

Откъс от "Увод в дзен-будизма", Д.Т. Судзуки.

Ще ми помогнете ли да разбера какво точно се има предвид в текстове като цитирания? Може би се има предвид да откликваме адекватно на нещата в живота, а не според разни рамки, разни призми и догми, да имаме гъвкави възприятие и реакции, да не действаме на базата на шаблони, да не имитираме, а винаги да откликваме оригинално, защото животът е винаги оригинален, да сме свободни от психическите натрупвания на миналото, да не възприемаме фактите изкривено? Нещо такова?

[Донка]

Цитат

Ще ми помогнете ли да разбера какво точно се има предвид в текстове като цитирания? 

Ще опитам

Монахът работи нещо в момента, в който чува гонга за обяд. Възможни са 3 варианта:

1. Монахът е гладен и работата вече не му спори. Мислите му вече се въртят около нуждата му да се подкрепи и силите му са намалели. Той откликва на гонга като веднага спира работата - така или иначе тя не е ефективна - и се устремява към решението на своя проблем. Както разбрахме това е дзен.

2. Монахът е гладен и работата не му спори и т.н. НО той остава на мястото си, за да довърши по различни причини : защото такива са вътрешните му/или наложените/ правила; защото ще загуби одобрението на друг човек или хора;, защото някой друг или нещо друго зависят от неговото присъствие в момента и биха пострадали, ако зареже работата си.... Това НЕ Е  дзен

3. Монахът с любов работи и е увлечен в това, което върши. Той е гладен, но не усеща глада, защото вниманието му е погълнато от процеса. Гонгът го предупреждава, че е време да отиде с другите в столовата. Той не тръгва веднага, но приключва започнатата част от работата, като постепенно измества вниманието си към предстоящата смяна на заниманията. Това според мен Е  дзен.