Дзен коани

[maggee]

Какво е Дзен?

Дзен е онова, което ви подтиква да зададете този въпрос.

Дзен-будизмът изработва сложна система от различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапното прозрение, които се превръщат практика за психотренинг и психофизичен самоконтрол. Един от тези методи или средства за активизиране на умствената дейност е решаването на парадоксални задачи (кит. гунан, яп. коан), загадки или въпроси, чийто смисъл и решение са извън обикновената логика. Тези своеобразни тестове, поставени като препятствие пред разума, съдържат в себе си началния мотив на Просветлението. Те предполагат интуитивното разбиране на скрития дълбоко под парадоксалната външна форма смисъл. Целта е да се преминат поставените прегради, да се тренира интуитивното мислене на ученика в очакване на внезапния тласък на съзнанието към Просветление.

Думата с японското произношение на два знака — ко (публичен) и ан (задача, изпитание) — коан, може да бъде въпрос, извлечение от сутрите, епизод от живота на древен Учител, дума, използване в диалога мондо или пък каквато и да е друга частица от Учението.

***

— Ще ти задам един въпрос — казал цар Милинда на монаха Нагасена — Можеш ли да отговориш?

— Задайте си въпроса, моля — отвърнал Нагасена.

— Зададох го вече — казал царят.

— Аз вече отговорих — отвърнал Нагасена.

— Какво отговори? — попитал царят.

— А вие какво попитахте? — отвърнал Нагасена.

— Нищо не попитах — казал царят.

— И аз нищо не отговорих — отвърнал Нагасена.

***

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е Пътят?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А Вие? Вие виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"?

- Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види?

***

Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствувал:

- Но ако не го изучавам, как ще да го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.

***

Прочут воин дошъл при учителя Хакуин и го запитал:

- Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?

- Кой си ти? - попитал Хакуин.

- Аз съм воин от личната гвардия на великия император.

- Глупости! - отсякъл Хакуин. - Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.

При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд.

- Охо! - рекъл Хакуин. - Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.

При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:

- Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!

Воинът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.

- А сега знаеш другата половина - казал учителят. - Ти отвори портите на рая.

***

Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън:

- Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек...

***

Дзен-будизъм. Оригинални текстове

[Guest Мона]

Дзен.

Минах през реката - сух съм.

Обичах, кой съм.

Оставям тази роза - сняг от ветровете - полъх на река.

[maggee]

Двайсетина монаси и една монахиня, която се казвала Ешун, се упражнявали в медитация с известен дзен-майстор. Ешун била много хубава, въпреки че главата й била обръсната, а дрехите й - простички. Няколко монаси тайно се влюбили в нея. Един й написал писмо, настоявайки за лична среща.

Ешун не отговорила. На следващия ден учителят предал лекция на групата и когато свършил, Ешун станала, й, обръщайки се към този, който й бил писал, казала: "Ако ти наистина ме обичаш, ела и ме прегърни сега."

[Guest Fut]

Монах запитал учителя Джошу: “Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”

Джошу казал своята прочута загадка-коан: “Пустота!"

***

При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал

той. — Не може да поеме повече.

—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

***

Изпаднал в съмнение монах веднъж запитал Фукецу:

— Казвате, че истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?

Фукецу отговорил:

— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!

Обаку казал на учителя Хякуджо:

— Казват, че преди столетия един учител се преродил в лисица петстотин пъти, понеже давал отговори, неотговарящи на същността на Дзен. Но да предположим, че на някой учител задават въпрос след въпрос и той винаги дава правилни и мъдри отговори според Дзен. Какво ще стане с него?

— Ела тук, близо до мен — рекъл учителят Хякуджо, — и ще ти отговоря.

Ученикът пристъпил към Хякуджо и му зашлевил плесница. Той знаел че това е отговорът, който учителят възнамерявал да му даде.

Учителят Хякуджо се засмял.

— Винаги съм знаел че персите имат червени бради — казал той,- — а сега и познавам един персиец, който има червена брада.

***

Предстояло откриването на нов манастир и учителят Хякуджо трябвало да реши кого от монасите си да избере, за да го управлява. Той свикал всички, напълнил една ваза с вода и запитал:

— Кой от Вас може да каже какво е това, без да го назовава по име?

Главният монах. който очаквал да му бъде поверено ръководството, се обадил пръв:

— Стои изправено, кухо е, но не е гета.

Друг монах казал:

— Не е езерце, защото може да се носи.

Тогава се надигнал готвачът, най-низшият по сан. Той ритнал вазата с крак и водата се разляла по пода. Така той показал как се постига пустота. Хякуджо назначил него за настоятел на манастира.

***

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.

Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.

— Спри! — извикал Гутеи.

Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.

Сетне се поклонило.

дзен коани

Редактирано Май 27, 2008 от Fut

[Силвия СД]

Вятърът притихва, цветовете продължават да падат.

Птица крясва, тишината на планината става по-дълбока.

[mvm]

Браво на вас. Супер сте. Къде има още такива приказки за четене

[Силвия СД]

Да изпаднеш в беда, означава да случиш.

Да получиш одобрение е все едно да те нападнат.

Съзнание, което търси Буда другаде, е глупост в самия център на глупостта.

[mvm]

Намерих си още коани за четене, в dao.bg и в xnetbg.com. И цяла книга си изтеглих "Сто дзенски коана"

Някои критици упрекват Дзен в абсурдност. За тях следното четиристишие е лишено от всякакъв смисъл:

Вървя си с празни ръце, а в тях държа лопата;

ходя пеша, а пък съм яхнал вол;

когато минавам по моста,

о, чудо, не водата тече, а мостът.

Но Дзен би възразил, че така наречения здрав разум, с който се отнасяме към нещата, не е върховен съдник и причината да не постигаме проникновено разбиране за истината се дължи на погрешното ни придържане към някаква "логическа" интерпретация на битието. Ако действително искаме да стигнем до самата същност на живота, трябва да се откажем от любимите си силогизми, да възприемем нов начин на наблюдение и така да се освободим от тиранията на логиката и от едностранчивостта на нашия привичен начин на изразяване. Освобождаването от тиранията на имената и логиката е същевременно и духовна еманципация, защото душата вече не е раздвоена и противопоставена сама на себе си. Постигне ли се свобода на разума, душата напълно разполага със себе си; раждането и смъртта не я измъчват, защото вече никъде няма двуначалие, ние живеем дори в смъртта. Досега сме разглеждали нещата с техните противоречия и различия и сме се отнасяли към тях в зависимост от тази позиция. Дзен се интересува от фактите, а не от техните логически, словесни, предубедени и непълноценни изразители. Съкровената същност на Дзен е непосредствеността и простотата, оттук и неговата жизненост, свобода и оригиналност.

Дзен смята, че сме твърде много роби на думите и логиката. Оковани по този начин, оставаме нещастни и преживяваме тежки страдания. Но ако искаме да узнаем това, което си заслужава да се знае и ще ни отведе до духовно блаженство, трябва да се стремим да се освободим веднъж завинаги от всякакви условности. Трябва да възприемем нова гледна точка, от която светът да бъде видим в неговата цялост, а животът - разбран в неговата сърцевина

Всеки опит Дзен да бъде описан и обяснен излиза извън него. Дзен е в нашия жизнен опит, той е нашият жизнен опит, той е нашето съзнание, всеки предмет и явление около нас е Дзен. Самите ние сме Дзен, стига да го осъзнаем с най-съкровенната част на душата и съзнанието си. Дзен няма да ни даде отговори как е сътворен света, има ли Бог, има ли душа, смърт или каквито и да било отговори. Ако разберем Дзен ние просто ще се научим да живеем. .....Катина Чолакова

[maggee]

За мвм: ето още.

[Атлантида]

Master Hsu (Xu) Yun

Скъпи приятели, позволете ми да споделя с вас кратка случка, която чух от един мъдър човек. Той ми разказа следното: “Веднъж бях попаднал в чужда страна и се разхождах се по протежение на някаква непозната улица. Започнах да се оглеждам наоколо с цел да намеря ориентири и тогава видях двама мъже, стоящи наблизо. Приближих до тях. “Къде се намирам, попитах ги аз. И кои сте вие?” Първият ми отговори: “Това е светът на Самсара. В този свят аз съм едно високо джудже.” Другият додаде: “Правилно. А аз пък съм нисък гигант.” “Тая необичайна среща ме обърка много, защото, виждаш ли, и двамата бяха еднакво високи.”

Започвам моето обръщение към вас с тази история, понеже искам да подчертая от самото начало колко важно е да имаме предвид възприемането на нещата. Уей Ненг, Шестия Патриарх на нашия път на Чан, видял веднъж двама монаси, които били започнали спор за един веещ се на вятъра флаг. Първият монах казал: “Флагът е онова, което се движи.” Другият казал: “Не, движи се вятърът.” Шестия патриарх опровергал и двамата: “Драги ми господа, казал той, умът е онова, което се движи.”

В света на Самсара човекът е мярка за всички неща. Всичко е относително. Всичко се променя. Единствено в истинския свят, в света на Нирвана, има неизменност. Нашата задача в руслото на Чан е да правим разлика - не между лъжливо и лъжливо, а между лъжливо и реално. Различията между външно проявените неща нямат никакво значение. Истинският свят е вътре в нас. И по-скоро той е вътре в нашия ум. Сега аз имам приятната задача да ви помогна да получите достъп до истинския свят, където няма джуджета и гиганти и безмислени спорове. В истинския свят съществува само покой, радост, истина и свобода от натрапчиви копнежи по илюзорното. ...

източник

Браво за тази тема Маги !

Коаните,според мен, стимулират разширяване и освобождаване на съзнанието ни, разчупват условностите и ограниченията на фалшивата и илюзиорна "видимост" и ние надникваме отвъд нейната димна завеса.Поне аз така ги усещам.

Защото, както е казал Master Hsu (Xu) Yun,

истината се крие вътре в нас.

[maggee]

Благодаря, Атлантида, в твоя източник си открих нещо и аз:

Не можеш да направиш нещо,

когато срещу теб е всичко.

Но можеш да направиш всичко

тогава ти със себе си.

(Това е точка на Пречупване.)

В градината с дървото Бодхи

ти можеш да размисляш дълго

или да се обесиш в сянката

на някой клон дебел.

(Това е личният ти Избор.)

Смокинята, макар да е

най-съблазнителното нещо,

я отмини. Тя няма да те наяде,

а само ще усили жаждата.

(Това е твоето Усилие.)

Брамините, които учат, че

в душата ти светът е скрит,

се заблуждават. Той е пред очите ти,

въпросът е душата ти къде е.

(Това е другото Познание.)

Отхвърлил всичките учения,

защо се заобграждаш с ученици?

Пусни ги да си идат. Всеки

свободен е да не приема другия.

(Това е висша Свобода.)

Кое по-важно е – целта

или пък пътят сам по себе си?

Настъпва всяко просветление

след дни на мрак и самота.

(Това е вече Буда.)

Дейвид Уедърфорд

[mvm]

Ето какво пише като увод в книгата "Сто дзенски коана"

"Теттеки тосуи" е наименованието на първоначалния текст. "Теттеки" означава "Желязна флейта". Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. "Тосуи" означава "да се свири от обратната страна". Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук.

Луната плува над боровете,

и нощната веранда е студена.

Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,

сълзи се появяват в очите на тези, които слушат

тази старинна мелодия.

Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,

и никога не започвай да свириш, ако не те

съпровожда Великият Звук.

Лао Дзъ

Сюедзу(980-1052), китайски Майстор на Дзен

Лао Дзъ казва: "Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци".

Сега знаете защо тази книга се нарича "Теттеки тосуи" или "Свирене с плътна желязна флейта, обърната наопаки". Това е книга на "звука от една длан". Това всъщност е ежедневният живот в Дзен.

[Силвия СД]

Смята се, че Четвъртият патриарх, идващ след Сън-цан, бил Дао-син (579-651 г.). Когато дошъл при Сън-цан, той попитал:

- Какъв е способът за освобождение?

- Кой те е вързал? - отвърнал Сън-цан.

- Никой не ме е вързал.

- Защо тогава - попитал Сън-цан - търсиш освобождение?

[infinity1305]

"Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

- А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.

Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

- Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.

Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

- Всичко е в твоите ръце."

[mvm]

Кажете ми нещо за книгата ''Дзен, или изкуството да караш велосипед'"? Какво пише в нея? Търсих инфо, но нищо не можах да намеря ...засега

[shelter]

Кажете ми нещо за книгата ''Дзен, или изкуството да караш велосипед'"? Какво пише в нея? Търсих инфо, но нищо не можах да намеря ...засега

Мотоциклет.

[maggee]

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Не съм я срещала в електронен вариант обаче.

[bran21]

Кажете ми нещо за книгата ''Дзен, или изкуството да караш велосипед'"? Какво пише в нея? Търсих инфо, но нищо не можах да намеря ...засега

Мисля че е ''Дзен и искуството да караш мотоциклет''на Пърсинг.Аз я имам ,това е бесцелара на 60г.Мога да ти я дам но сега заминавам за Царево на работа.Ако минаваш на юг ,аз съм в центъра там рисувам портрети.

[bran21]

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Не съм я срещала в електронен вариант обаче.

Да грешка'' да се поддържа мотоциклет'' е вярното

[shelter]

Дзен.

Минах през реката - сух съм.

Обичах, кой съм.

Оставям тази роза - сняг от ветровете - полъх на река.

Пух на глухарче

пеперуда орони.

Хоризонтът

поема

нататък.

[Силвия СД]

Огънят не чака слънцето да го затопли,

нито пък луната - вятъра, да я разхлади.

[Силвия СД]

Запали огъня,

ще ти покажа нещо хубаво - огромна топка сняг.

[Севдалина]

Дали на Слънцето, не му е студено...

[Атлантида]

Дъждовните капки тупат по листата на дървото, но това не са тъжни сълзи, това е само мъката на този, който ги слуша.

[maggee]

Да даваш и да вземаш

Живееше някога един човек, който притежаваше цяла долина с игли. Веднъж Исусовата майка дойде при него и му рече:

- Друже, дрехата на сина ми е скъсана, трябва да я изкърпя, преди той да иде в храма, би ли ми дал игла?

А той не й даде игла, но й изнесе цяло слово относно това, що е да даваш и що е да вземаш - та да го повтори тя пред сина си, преди той да поеме към храма.

Безумецът., Халил Джубран Халил