Inatari Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 (edited) Здравейте! Предлагам тук да пишете вашите кратки истории ,приказки ,есета,импресии и да ги коментираме . Благодаря ви предварително за удоволствието . Аз изхвърлих преди няколко месеца една огромна книга с мои писания ,за да започна отначало ,сега може би малко съжалявам за това. Редактирано Май 25, 2008 от Ина Трифонова Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) Харесах си едно дърво. Попитах го: Щастливо ли си точно тук, светът широк е… интересен… Дори не знаеш, че си бук?! Да си свободен, знаеш ли какво е? …поех дълбоко самовлюбен дъх, а то… не отговори… * Дали въпросът ми бе глупав?! Дърветата за глупости нехаят. Продължих… но отговора му не знаех. * Видях дърво изгнило, сухо, мъртво… и подминах. (Ясно е, въпроси не задавах... на хубавото трябваше да се зарадвам…) С гръбнака си го чух … от вятъра изскърца… изгори ме… мястото ми не е тук… и не е нужно да ме питаш, или молиш… просто се стопли… * добро за двама ни ще сториш. Редактирано Май 26, 2008 от бяса Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 26, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) Бяс,много интересна работа си написал . Добър преход от свободата в поезията . "Дори не знаеш ,че си бук " - това много ми хареса ,разговора с дървото, супер. А ,другото изсъхналото ,което предлага част от своята топлина ,също е много живо ,като образ . Въобще философска и поетична работа. Редактирано Май 26, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 27, 2008 Доклад Share Добавено Май 27, 2008 Харесах си едно дърво. ...ако харесвам нещо, Попитах го: Щастливо ли си точно тук, светът широк е… интересен… Дори не знаеш, че си бук?! Да си свободен, знаеш ли какво е? не е нужно да го "изваждам от контекста" изгори ме… мястото ми не е тук… и не е нужно да ме питаш, или молиш… просто се стопли… * добро за двама ни ще сториш. Всяко нещо става безцено, щом е на мястото си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 (edited) Да, гледаш през прозореца, но навън вали. По стъклото времето рони сълзи, а ти ги целуваш с дъха си. Не виждаш нищо, но чуваш, капка по капка и танца на листата. Шеметен танц над гробната земя, където Есента е погребала слънчевата светлина. Гледаш, но не виждаш, сякаш не времето, а ти плачеш, защото всичко е в мъгла. Палиш цигара, отпиваш от топлото кафе и се отказваш, изморяваш се да търсиш навън. До преди миг мъглата беше там, беше в безопастност, но тя дойде при теб. Издишваш и тя е в борба с живия ти дъх. Побеждава го. Обгръща погледа ти, заспиваш. Търсиш пробуда, отпиваш от горчивата чернота на живота и ... Заспа. Спрял да гледа живота, Есен дойде и в неговата душа. Танцува Тя с безброй падащи листа, но в миг умира под дъжд разбити стъкла. Събуждам се, цигарата догаря, кафето вече не дими, а времето сякаш беше спряло между един Край и едно Начало. Редактирано Юни 27, 2008 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Браво, Вендор!Прекрасно!Толкова наситененост откъм чувства, толкова вода и експресивност, предадени в няколко реда!Докато четях, имах усещането, че чувствам дъжда, мъглата, есента - тази проклетница, която ни кара да търсим лятото.И една нова, едва проходила в тъмоното надежда... Благодаря ти за прекрасните мигове, рибо дъждовна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 28, 2008 Прекрасно е Вендор ! Много артистично предаден природен и психически пейзаж. Направо е поетична ,твоята проза.Есенно раждане на надеждата на сърцето . Един край и едно начало. Страхотно! Просто е като разказ на сърцето,есенен разказ на сърцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 5, 2008 Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 " Тук, кьдето морето се разлива и шуми, а ветровете вият..., мьж прегрьща момиче, което плаче... Той запява: "Ti Voglio Bene". Мьжьт стои на брега, влюбен, забравил за всичко и вгледан в очите на красивото момиче. И и говори : "Америка и всички светлини на сцената са фантастични. Но нищо не може да се сревни сьс светлините на тези малки лодки, които ще ходят на риболов тази вечер. И с чувствата, които сьбуждаш у мен!" Тогава той умира." Доколкото си спомням, това беше написано кьм либретото или в самото либрето на една опера,(преписано от един стар вестник), но за мен е най- красивата импресия в миниятюра, а после и превьрната в материялно изображение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Юли 5, 2008 Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 Убиец Понякога миналото ни застига и застрелва настоящето ни в гръб, разкъсва дробовете ни със този изстрел и те неистово кървят. В главата ни шеметно препускат спомени, като ролката на скъсан филм и се чува само: брррррррррррррр- звукът отеква,кадрите замират, утихва лудият им бяг. Понякога миналото ни се оказва наемният убиец дошъл да ни отнеме Утрешния ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 Здравей , Нина ! Красиво и тъжно ! И много, много картинно ! Особено състояние на ума си предала . Поздравления за силните стихове. По повод - миналото . Аз мисля ,че е добре сегашният човек да бъде наемния убиец на собствената си проекция в миналото. Всички отминали същности ,вече не са част от нас , не е здравословно да допускаме да бъдат част от сегашното ни съзнание и не за друго , а защото човек е истински буден в сегашното си ,ако напълно осъзнава природата си ,оригиналното си лице . А това няма как да се случи ,ако живее със своите отминали същности . Всичко тече ,всичко се променя ! Цялата Вселена е в движение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юли 5, 2008 Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 Моята история е за една жена, обичаща до безпаметност един мъж с когото тя не може да бъде, не може да види in live, не може да докосне. Единственото което я свързва с този свят е сина й, и болката на несъответствие. Понякога си мисля, че това е проклятие. Всичко друго (с изключение на морето) за нея е безмислица и пошлост. Напомня ми за едно минало време когато бях и аз влюбена в НЕГО. Осезанията ми се разширяват при мисълтта за живота който ни събра с нея. И след толкова години на болка, любов, осъзнаване и осезание усещам безсилието си да помогна на тази невъзможна любов. Бих искала да облекча страданието, но може би не е моя работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Юли 5, 2008 Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 Здравей ,Инка! Благодаря ти за мнението,за мен то е ценно.Наистина си много права в това,че не трябва да оставаме в миналото,но понякога отстрани можем само да наблюдаваме какво се случва.Не всички успяваме да намерим вътрешните си сили и да вървим напред.Това звучи актуално и за споделеното от Еси.Затово започвам с -Понякога.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 5, 2008 Доклад Share Добавено Юли 5, 2008 (edited) Много красива тема. Понякога се получава такова обсъждане в блоговете, но те са по-встрани: Епитафия И когато ти се плаче от умора, и когато вече няма да пребориш змея зъл на измерение триглаво, ти легни и с изтерзани кости във земята упорито пускай корени, а гръдта разкъсай и Сърцето ще разцъфне в рози, рози, рози... Коментари Багира Да... Дали не е по- добре да помогнем на Една роза да разцъфне преди да легнем в земята? Лягането така и така е неизбежно, но има шанс да получи друг смисъл... valentinus когато паднеш грохнал от умора и нямаш вече сили за борба когато Драконът надвие те отново без изход от пустинната земя тогава поглед отправи нагоре към бялата Свещена планина ...и усните прожепват тихо - "Господи, да будет само волята твая" Тогава идва помощ с дъх на рози - извира от ранените сърца, и без фанфари,тихо и без пози, потегляме към Другата земя. Редактирано Юли 5, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 7, 2008 Доклад Share Добавено Юли 7, 2008 (edited) Много красива тема. Понякога се получава такова обсъждане в блоговете, но те са по-встрани: Епитафия И когато ти се плаче от умора, и когато вече няма да пребориш змея зъл на измерение триглаво, ти легни и с изтерзани кости във земята упорито пускай корени, а гръдта разкъсай и Сърцето ще разцъфне в рози, рози, рози... Коментари Багира Да... Дали не е по- добре да помогнем на Една роза да разцъфне преди да легнем в земята? Лягането така и така е неизбежно, но има шанс да получи друг смисъл... valentinus когато паднеш грохнал от умора и нямаш вече сили за борба когато Драконът надвие те отново без изход от пустинната земя тогава поглед отправи нагоре към бялата Свещена планина ...и усните прожепват тихо - "Господи, да будет само волята твая" Тогава идва помощ с дъх на рози - извира от ранените сърца, и без фанфари,тихо и без пози, потегляме към Другата земя. Животът прегръща ни крепко и мрачно животът поглъща ни лакомо, алчно Завърта ни бързо като с въртележка и никаква дързост ни стон, ни болежка могат я спрат. "Скочи на земята" - "шах", после и "мат", и край на играта. Животът преминал е, животът е свършил, и хиляди планове лежат недовършени И няма надежда, а само печал - от кал сме създадени, ще станем на кал Къде да се скрием? В кой манастир? При някой учител - отново пасквил... ...А някъде, някъде, през девет земи, пролет навсякъде вечно цъфти и верни приятели живеят оттатък и всички обичат ме безкрай, без остатък. Но пътят забравил съм в главата мъгла е гласът на сърцето е тих и потаен от думи и вопли го вече не чувам нощем - кошмари а денем бълнувам... ---------------------- Е, има ли изход? Има ли Път? - ехо отеква, горите мълчат И само отвътре обругано сърце тихичко шепне... "ИЗКУПИ СИ ДЪЛГЪТ" Редактирано Юли 7, 2008 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 11, 2008 Доклад Share Добавено Юли 11, 2008 (edited) В самсара страстите ми са почти изгаснали. Но някъде сред пепелта все още тихичко проблясва Любовта. Защото тя е чисто злато, което в огън не гори, а в странни слитъци разлято, красиви фигури твори. Какво да правя с нея - посъветвай ме. Дали и тя е част от кръговрата или в пътеката, която следваме, да я вплета като позлата. Редактирано Юли 11, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 11, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2008 В самсара страстите ми са почти изгаснали. Но някъде сред пепелта все още тихичко проблясва Любовта. Защото тя е чисто злато, което в огън не гори, а в странни слитъци разлято, красиви фигури твори. Какво да правя с нея - посъветвай ме. Дали и тя е част от кръговрата или в пътеката, която следваме, да я вплета като позлата. Просто е красиво ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 12, 2008 Доклад Share Добавено Юли 12, 2008 Благодаря! Има нужда от илюстрация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 18, 2008 Доклад Share Добавено Юли 18, 2008 (edited) За мравките и мравояда Имало едно време,... една мравка. Която срещнала друга мравка. Сближили се, родили им се дечица, от дечицата- семейство, от семейството- род, от рода – общност. И цял живот мравката се трудила, за да изхрани децата си, за да преживее и тя. А, после умряла. Оставила след себе си куп други мравки. Нейни подобия. Които сьщо цял живот се трудили, мьчили с крьв на челото, с превид грьб до самозабрава, за да изхранят децата си и самите себе си... Така сьздали мравуняк. Ден след ден, капка по капка, с неизчерпаемо тьрпение, носейки сламки, зрьнца, песьчинки. Един ден дошьл мравояда. Разбутал с огромното си туловище мравуняка, разтурил малките им кьщурки, погубил беззащитните мравки. Наял се лакомо и заспал сладко. И никой не бил щастлив. Нито мравките с мьчният си живот, нито мравояда с празното си сьществуване!... Нощта отминала и отнесла сьс себе си отчаянието от пиршеството. Изгряло сльнцето. Мравките се сьбрали, колкото останали и започнали да поправят разрушеното си жилище. Мравояда се сьбудил, почувствал се гладен и трьгнал да тьрси други буболечки. Така се занизали дните, еднакви като жьлти топчета от броеница, един след друг, като бялото и черното... И така до края на света... 2000 Редактирано Юли 18, 2008 от +1 Reply Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2008 (edited) Ето и една философска миниатюра! Поздравления +1 Reply! Виждам ,че това е от 2000 ,а нещо ,по- скорошно ,възможно ли е да чуем ? Редактирано Юли 23, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Юли 23, 2008 Доклад Share Добавено Юли 23, 2008 Здравейте! Предлагам тук да пишете вашите кратки истории ,приказки ,есета,импресии и да ги коментираме . Благодаря ви предварително за удоволствието . Аз изхвърлих преди няколко месеца една огромна книга с мои писания ,за да започна отначало ,сега може би малко съжалявам за това. Да, повече недей да хвърляш такива работи Много хубава тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 26, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 26, 2008 (edited) Морски сънища Безветрена реалност с малък розов кораб ,зареян в далечния хоризонт на бъдещето ,това са малките сънища на моето ежедневие. Очите ми не могат да обхванат безкрайната бистра повърхност,която блести в сребристо и оцветява всичките ми мисли ,прави ги скъпоценни. Просто ,за да съм в хармония ,за да зазвуча с тези приказни акорди ,нямам избор ,ще се възползвам от своето съновидение, от тази действителност ,различна от действителността. Тук всичко има своя музика и цвят ,противоположни на онова ,което съм виждала досега. Зад измеренията на психиката и нормалният пейзаж на видимото ,където всичко е в пропорция с обикновеното разбиране ,с обикновеното мислене ,ще бъда там в сребърната ,изумрудена и слънчева земя. Срещам се насън с други хора -русалки, доплували от собствения си живот в тази друга ,приказна земя. Делим някакво общо пространство на битие на мечтите си ,хващаме се и се разглеждаме ,отвътре навън .Това ми звучи по- смислено от обратното ,отвън- навътре . Безветрено и някак прохладно ,пространствено е безкрайното море с лъчисти повърхности и сребърни отблясъци. Без подводни рифове и без страшни морски приключения .Просто дълбочина ,спокойна дълбина на възприемане ,на трансформиране. Редактирано Юли 26, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 Безпаметност Кутийките задрьнчаха по пьтя си... Затьркаляха се, забутаха се, затропаха се. Някой с панделки, други без панделки, някой станиолени, други велурени, трети безсатенени. Някой с красиви цветни обвивки, други наглед сьвсем обикновени. Някой картонени, други стьклени, дьрвени, бакьрени, тенекиени, каменни и разни други, различни, изработени от най- различен материял. Едни украсени, други безсформени. Но всичките - кутийки. И всичките - с капаци. Натьпкани догоре сьс своята памет, Вечната Памет! Която се утаяваше мьтно някьде надолу и дьлбоко, за да бьде забравена. Кутийките дрьнчаха по пьтя си. Но никоя не виждаше сьдьржанието на другата. Срещаха се, в разни отрязьци от време - картонена и стьклена, дьрвена с бакьрена, пластмасова с каменна. И после пак се разделяха. И никоя не узнаваше сьдьржанието на другата. Дори своето собствено сьдьржание, подавено в мьтното на забравената Памет. Кутийките дрьнчаха по пьтя си. Срещаха се форма по форма и дори когато капаците се отваряха, никоя не виждаше всичкото сьдьржание на другата. Можеха само да се бутат, разместват, тьркалят по прашните си пьтища! Дрьнчаха по питеката си и сьнуваха своето собствено сьдьржание. Пьлнеха го с нещо си там свое, което ставаше спомени, митове, блянове, болка, мечти, страхове и минало. Кутийките се пьлнеха, пьлнеха, пьлнеха... С безброй собствени неща. И дори когато някоя се разсипеше, никоя не узнаваше цялото сьдьржание на другата. А всяка сама се самообвиваше, самонапьлваше, самоиздялкваше. Колкото можеше... 2008 Специялно за Ина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 (edited) Редактирано Юли 27, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
+1 Reply Добавено Юли 27, 2008 Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 ...Надеждата пазят кьдето... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2008 ...Надеждата пазят кьдето... Здравей и благодаря ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.