Guest BlueHawaii Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Пук беше едно много добро, но много грозно горско духче. Започвам именно с тези неласкави думи, защото това е главното, което може да се каже за него. Още когато Пук се роди, майка му разбра, че няма да прилича на другите духчета и затова го заведе далеч от родната гора. Пук израсна самичък и стана действително добър – като всички други духчета. Стана обаче и много грозен. Неговото десет сантиметрово телце събираше толкова грозота, че чак преливаше. Действително, това беше точната височина, а и Пук като всяко друго духче беше зелен, но до тук свършват приликите. Всички духчета си имат крилца като зелени листа, а Пук имаше само едно, при това изсъхнало и сгърчено и с него несъмнено не можеше да лети. Всички духчета си имат дълги зелени коси, а Пук, бедният, беше съвсем плешив. На всичко отгоре по цялото му теме имаше черни точки като по болно листо. Очите на горските духчета са ясни и светлозелени, а тези на Пук бяха мътни и гуреливи. Крачетата му бяха тънки като съчки, а ръчичките му бяха криви, и освен това нямаше опашка. Разбира се, Пук не знаеше колко е грозен и винаги беше усмихнат, дори когато калинките отлитаха щом го видят, а птиците стреснато се отказваха да го ядат. Беше пролет, когато той за пръв път изпита затруднение да си върши работата. Както си вървеше, зърна грозното, набръчкано, четинесто тяло на една много странна Гъсеница. Горските духчета не обичат гъсениците, защото ядат листата на растенията. Но като видя тази, Пук я съжали заради грозотата й. - Моля ви се, прекрасни господине – пропищя жално Гъсеницата – не ме убивайте! Прекрасен господин! Тези думи зарадваха Пук и разтопиха и без това мекото сърце на духчето. - Няма – отвърна той. – Но вие пък няма да ядете листата. - Но аз трябва все нещо да ям, ям, иначе ще умра! – изхлипа Гъсеницата. – Моля ви се, поне една тревичка. Но Пук беше непреклонен. - Не, аз ще ви нося прясно опадали листа. Ще ви скрия в някоя хралупа, а вие няма да излизате от там. И няма да ядете листата на дървото – строго добави той. - Обещавам – покорно се съгласи Гъсеницата. И така, Пук я скри и всеки път по няколко пъти й носеше различни листа от всички краища на гората, за да порасне. Гъсеницата не беше придирчива и всичко си изяждаше, като не пропускаше да благодари на Пук и да му каже колко е хубав и колко е добър. Един ден, когато Пук носеше листа от лешник на Гъсеницата, я намери да преде пашкул. - Аз ще се свия вътре – обясни тя – и ще спя, а когато се събудя, вече ще бъда пеперуда. - Аз ще те пазя – отвърна Пук и седна да я гледа как довършва пашкула. Така той чака дълго, позволявайки си да излезе само за малко – да нагледа гората, да си поговори с цветята и да хапне. И когато какавидата се размърда, духчето беше там и гледаше как обвивката се разпуква и в хралупата се появява чудно хубава пеперуда Тя изпълзя до входа и разпери пъстрите си крилца, за да ги изсуши слънцето. Пук истински се зарадва, че е помогнал на Пеперудата да се роди и я гледаше с усмивка. - Аз трябва да летя, летя! – възторжено писна тя и се стрелна опиянена в топлият въздух. Пук въздъхна, излезе навън и се зае с работата си, но всеки път, когато над него се плъзнеше сянка или чуеше пърхане на пеперудени криле, вдигаше поглед да види дали не е неговата приятелка. Той я видя чак след една седмица, Тя беше кацнала на чашката на едно цвете и пиеше нектар - Хей! – извика Пук и затича към нея, клатушкайки се на късите си тънки крачета. – Хей, Пеперудо! Тя изненадано го погледна и като че ли в първия момент не го позна. После кокетно изпърха на едно по-близко цвете и изгледа духчето от високо. - А, това си ти – рече. – Какво искаш? Духчето се смути, защото всъщност не знаеше какво иска. Пеперудата се изкикоти и размаха крилца на място. - Идея си нямаш - записука тя весело – колко много интересни и красиви неща видях! О! А аз си мислех, че всичко е грозно! Е, тогава си мислех, че не е грозно, но сега вече знам! Пук премигна и калните му очета се насълзиха. - Ти мислиш ли, че съм грозен? – попита. - Как тъй – мисля ли? Ама че си и ти! Не виждаш ли как всички се дърпат от тебе? - Ами аз си мислех, че те просто така правят… просто така, де… - Ела! Ще ти покажа! – писна Пеперудата и докато Пук се усети вече тичаше след нея. А тя летеше ниско над тревите, правеше лупинги, издигаше се, спускаше се, въртеше се и изобщо беше много весела и показваше на целия свят прекрасните си стъклописани крилца. Накрая стигнаха до горското езеро и Пеперудата кацна на едно камъче до водата. - Ето – посочи тя с пипалце към водата. – Виж там! Запъхтеният Пук се приближи до леко плискащите се води на езерцето и надникна. В първият момент се уплаши от грозилището, което му се пулеше от водата и отскочи назад, а после разбра, че това е неговото собствено лице и се приближи да се види пак. И колкото повече се гледаше, толкова повече осъзнаваше, че не е никакъв прекрасен господин, ами е най-грозното създание на земята. - Ти си наистина грозен – зауспокоява го Пеперудата, но имаш много добро сърце! Рядко срещано добро сърце, дори за духче, а вие сте добрички по принцип. - Но съм най-грозното… - Е, да – съгласи се Пеперудата. – Ти си много добър, но си много, много грозен – добави философски и приглади кокетно извитите си антенки. И отлетя.......... "Ако си грозен, тази грозота е на място. Че ти, ако си много красив, дяволът ще се влюби в тебе. А щом се влюби дяволът в тебе, ще ти одере кожата. Щом си грозен, той ще мине и ще замине." "Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. " "Виждаш някой човек грозен. Понеже обичаш изящното, красивото, веднага се възмущаваш от грозотата. Казваш: Грозота. Друг човек, който е малко по-умен – зад тази грозота вижда нещо хубаво. Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство." "Красотата е едно благословение, когато се разбира, а когато не се разбира, е едно нещастие. Грозният човек се мъчи от красивия, а пък [на] красивия му е приятно, когато има един грозен при него. Във Франция често правят следното: някоя французойка, която е много красива, ще вземе слугиня много грозна, за да изпъкне нейната красота. Като минава, тази слугиня се пържи, но трябва да ходи с красивата господарка. Ако аз съм на мястото на грозния, по-спокоен съм. На красивата мома какви ли не мисли и желания ще се натрупат. Всеки мъж може да пожелае нещо от нея. Никой не може да забрани на мислите. Тази, грозната слугиня, никой няма да я пожелае, съжаляват я. Тя ще бъде свободна, какво има да се мъчи! Слугинята не разбира, че тази грозота е благословение за нея. Нека се радва на красивите жени, понеже красивите хора носят греха на света, а грозните носят добродетелите на света. Казвам: Трябва да влезем в положението на една красива жена. Тя е благословение, защото без красивите хора животът щеше да бъде ад. Без грозните хора друг ад щеше да образуваме. Понеже на Земята имаме красота и грозота, да благодарим: едните изкупват греховете на хората, а другите носят цел за човешката душа. Казвате някой, че е грозен. Добро носи този човек в света. Красивите хора греховете на света носят. Влизайте [им] в положението. На красивите няма да изпратят хубави мисли и едва на сто 10 души ще изпратят добро, а 90 все лошо ще изпратят. " Да благодарим на Учителя за думите Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Интересна ,приказка за красотата и грозотата ,blue hawaii! Много пъти хората се заблуждават и опиват от красивата външност и много пъти се отдръпват от грозотата ,дори когато това не е заслужено. Твоето горско духче Пук е много симпатичен персонаж . Поздрави . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 (edited) http://www.vbox7.com/play:7c155ba0 И нещо за едно любимо духче от любимо филмче . BlueHawaii благодаря за приказката Дълбоките изводи ще ги запазя в тишината на съкровеното. Поздрави! Редактирано Май 25, 2008 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство." Казвате някой, че е грозен. Добро носи този човек в света. Красивите хора греховете на света носят. Влизайте [им] в положението. Може, но може и да не може. Това че грозните носят доброто не е верно във всички случаи. Защото често става грозният човек да се озлоби срещу природата, ощетила го така,,,,,и срещу останалите хора, които освен, че са по-красиви, и го подиграват за грозотата му и го гледат присмехулно. А озлобеният човек е способен на много подлости и лоши неща, дори на убийство. ПП. Тук нали има много психолози, нека някой каже какво мисли по въпроса и какво пише в дебелите книги, интересно ми е Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 Всъщност чистото сърце и красивата душевност, добротата и мекотата придават чар и обаяние и на най - грозното лице, и го правят приятно. А красотата е преходна... Много хубава приказка, BlueHawaii... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) Може човек отвън да е грозен, но отвътре има някакво богатство." Казвате някой, че е грозен. Добро носи този човек в света. Красивите хора греховете на света носят. Влизайте [им] в положението. Може, но може и да не може. Това че грозните носят доброто не е верно във всички случаи. Защото често става грозният човек да се озлоби срещу природата, ощетила го така,,,,,и срещу останалите хора, които освен, че са по-красиви, и го подиграват за грозотата му и го гледат присмехулно. А озлобеният човек е способен на много подлости и лоши неща, дори на убийство. ПП. Тук нали има много психолози, нека някой каже какво мисли по въпроса и какво пише в дебелите книги, интересно ми е Да права си, всичко зависи от човека и от това което носи в душата си, а то не зависи от външните неща до много голяма степен Поздрави! Матей 12:35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. 16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Мат. 7 Съзерцание за черното цвете с бялата душа "Това, което аз съм видял, вие не сте видели. Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете. Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя. Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка. Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш Редактирано Май 26, 2008 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BlueHawaii Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 Отношение към Господа нямаме. При всичките блага казваме, като че забравил да ни даде нещо. Някъде се явява едно малко недоволство, казвате: Можеше и по друг начин. Ако Господ беше създал живота тъй както ти мислиш, щеше да ти създаде най-голямото нещастие. Тъй както го е създал, той е най-голямото благо. Ама той е малко грозен. Какво има че си грозен? Направил те грозен, не си красив, но ти дал хубаво сърце, хубав ум. Отвън не си красив, но вътре ти си доволен от себе си. Кое е по-хубаво сега? Да бъдем доволни от себе си, а хората да са недоволни, че сме грозни. Или отвън хората да бъдат доволни, а ти в себе си да си недоволен. Аз бих предпочел отвътре да съм доволен. Аз предпочитам да не е толкоз вкусно яденето, но след като ям храната да ми стане приятна вътре. Някой път ям известна храна и започва да се обръща тази храна. След това всичко туй трябва да се изхвърли навън. Защо ми е едно богатство, когато след години ще дойдат да ти го вземат и пак ще останеш бедняк? По-добре да започна с беднотия и да свърша с богатство, отколкото да започна с богатство и да свърша с беднотия. изтомник: Крайното добро и крайното зло Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts