aratron Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 (edited) Молитвен наряд за начало: 111. Молитва Както Ти разбираш (формула) Фир-фюр-фен – Благославяй (песен) Беседа: Важността на малките неща Молитвен наряд за край: 72. Лозинки (молитва) Важността на малките неща – Всеки от нас е склонен да се заглежда по големите неща, да търси смисъл в тях и да иска да ги придобие. Този пръв поглед върху нещата се настанява в съзнанието ни, като веднъж вече набелязали целта да постигнем „голямото”, ние пропускаме същественото, Божествения закон, върху който почива битието – Големите неща съществуват благодарение на малките! Ако разгледаме Природата по-внимателно, ще видим потвърждение на този закон, ще разберем, че „онези малките” вземат участие във всичко и също както Любовта, подчиняват на себе си голямото и силното. Пренебрежението, което изпитваме към малкото, е причина за сегашните страдания на човечеството. Едно непосято зрънце не ще израсте и не ще даде многократно повече плод, една мисъл, неприложена на своето време, ще остане само нереализирана възможност за нас. Това, което важи за Физическия, важи и за Духовния свят. Защо тогава допускаме тази грешка? Вероятно искаме да получим на готово, сравняваме се и считаме, че постиженията на другите са постигнати с лекота, не си даваме сметка за хилядите малки усилия и опити, които са довели до успеха. Ние забравяме, че Природата е търпелива, тя не бърза, създава своите творения мълчаливо, с последователност, пестелива е. Тя е избрала малките неща като най-сигурната градивна единица, вложила е в тях сила, която ще ни послужи единствено, ако подходим с мъдрост и използваме правилно дадените ни условия, без да се изхвърляме! Една поговорка гласи, че първата стъпка е толкова важна, за да пристигнем, колкото и цялото пътуване. Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте – те ще ви помогнат да добиете големите.“ Редактирано Май 25, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Тъй че малките неща отварят път на големите.И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате – на тях се дължи всичкият прогрес на Вселената. ........... Понеже сме възпитани тъй, че да презираме слабите, ние, и като влезем в християнството, носим под овчата кожа инстинктите на вълка и виж, че по едно време под тая невинна премяна си покажем своите нокти – не забравяме своите стари навици. Важността на малките неща + И никой не налива ново вино в мехове ветхи... Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете. (Ев. Лука 5:37–38) Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива ново вино във ветхи мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове… Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. + Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. + В нас има борба, има оплаквания, защото старото с новото вино се борят. Христос иска да каже: „Не влагайте новото вино в себе си, ако не сте готови“, затова казва: „Очистете се по-напред“ Стари и нови мехове ............. Когато презираме малките причини, ние пропускаме големите последствия в работата. Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това презрение на малките неща в миналото. И затуй Христос се обръща към Своите ученици и им казва да не презират тия малките. Христос казва: „Не презирайте тези малки неща, не се стремете към големите, научете се да разпознавате каква сила се крие в малките неща и ги използвайте – те ще ви помогнат да добиете големите.“ Сегашното наше развитие, сегашните наши мисли, сегашните наши желания ние дължим на тия малките, за които говори Христос. И следователно, като им дължим, трябва да имаме Любов към тях, да знаем, че са работили за нас и че ние трябва да работим сега за тях. Любовта не е за великите хора, за Ангелите, за светиите – тя е за малките, дребните, бедните, пропадналите братя. Ето защо у майката се развива такава силна любов към детето – тя го обича по силата на този Божествен закон, че трябва да го обича. Обича го ей тъй, по един вътрешен огън, защото Господ инкогнито е влязъл в него. Вие искате да видите Господа, а когато Той дойде в това дете, вие казвате: „Защо, Господи, ми даде това дете?“ – всеки ден викате Господа и всеки ден Го пъдите, и минавате за умни хора. Такова поведение държите не само вие, но и цял свят. Господ всеки ден ви опитва ума, да види колко Го обичате и колко говорите Истината. И сега Господ идва да каже: „Долу раниците!“ – да освободи света от тях; „Долу оръжията, които разрушават умовете ви и сърцата ви! Всички трябва да станете като деца – да не презирате малките работи, които Аз съм създал.“ Господ иска да повърне хората към онова чисто, първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване. Аз желая хората така да подивяват. Див на санскритски значи чист. Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли. Бих желал целият свят ден по-скоро да подивее, да стане чист, благороден, да не презира малките неща, които Бог обича. И да тури Любовта, Правдата, Мъдростта, Истината и Силата на онова високо място, на което те трябва да стоят – там е спасението. Важността на малките неща Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 28, 2008 Доклад Share Добавено Май 28, 2008 Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. Малките клинове са дреболиите, с които започваме нещо голямо и трудно. Понякога ми се струва, че тъпча на едно място, че направеното загубва смисъл, изчезва - като клинчето в плътта на дървото... Забравям за клинчетата, но продължавам да забивам, защото нищо друго не мога да направя.... Минава много време, и ако не съм се отказала, търпението, вярата и постоянството ми някак изведнъж са възнаградени. Сега осъзнавам, че в този момент на радост, когато виждам проблема решен, препятствието преодоляно, доброто пораснало и дало плодовете си, съвсем не си спомням за клинчетата.... Ще си го припомням отсега нататък... Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят ония милиарди червейчета, които също преорават нивата. Смешно щеше да е ралото без червейчетата... А какво можем ние да направим за тях - нищо.... освен да ги уважаваме като по-силни и умни от човешкото ни рало. Ралото може би е моят човешки план, воля, труд... И той е важен. Червейчетата - това са всички обстоятелства на ситуацията, които работят в наша полза... Можем само да разбираме и благодарим, ако не сме заслепени от егото си. Но и по отношение на ума именно малките мисли и желания причиняват радост и веселие в Живота. Някой път се смеем на децата, че ги занимавали дребни мисли; не мислите, а зрънцата, които спомагат за развитието на големите неща, са дребни. Миналия ден Ивайло мрънкаше за дъжда - не можел да иде на басеин. Аз проверявах нещо и сама не усетих как пуснах без да мисля "А тревичките, цветята, дърветата - те не искат ли да идат на басеин? Как? Ами ето от небето им го пратиха басейна. Вие сега какво искате само за вас да има?? Виж само как се къпят и се радват. Също като вас." Децата притихнаха и погледнаха през прозореца - листата на дърветата блестяха... Ивайло каза - нека и за тях да има... вярно... В очичките им вече имаше друга светлина... Само няколко думи... за дреболия. Следователно под тия малки неща, за които говори Христос, че не бива да ги презираме, Той разбира целокупния човешки Живот, с който ние сме тясно свързани. Важността на малките неща Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 30, 2008 Доклад Share Добавено Май 30, 2008 (edited) Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. И не бива да измъчвате вашето тяло – този храм, който Господ е създал. Следователно към вашето тяло трябва да бъдете много снизходителни, защото докато то е здраво, можете да работите. Важността на малките неща Уважението и грижата за тялото не означава задоволяване на капризите на ума ни. Тялото ни е създадено за естествена храна и вода, за движение и постоянно взаимодействие с природата около него. Ако се грижим за тялото си така, както то желае, ако се научим да слушаме клетките и органите си - значи се учим да слушаме и уважаваме и Този, който ги е сътворил. Значи се отнасяме отговорно и с почит към съществата в нас, които ни служат, за да можем ние да служим на Цялото. Ако ние служим на клетките си и тялото си, и то ще служи на нас.... In serving each other we become free..... нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Всичко, което имате, не е ваше. Всичко, което имате, не е ваше, а на БОГА. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло. ” Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят.. Доброволно или насила, човек служи и на плътта си и на духа си. Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Книга за здравето Редактирано Май 30, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.