03. Божествени състояния

[Иванка Калбурджиева]

Молитвен наряд за начало: Песен:Бог е Любов, Молитва:Пътят на Живота, Формула:Нека Твоят Мир и Твоята радост бъдат винаги с нас

Беседа: Божествени състояния - Утринно слово, 09.11.1930 г., неделя, София

Молитвен наряд за край: Песен: Благата песен, Молитва: Молитва за всеки ден, Формула:Ще ти служа през цялата Вечност

Казваш: Да се обичаме! — За да обичаш, ти трябва да имаш Божествено състояние. Можеш ли да ядеш, ако нямаш уста? Както не можеш да ядеш без уста, така не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо Божествено. Любовта се проявява само при Божествените състояния. Ако имаш вълча уста, ще ядеш като вълк. За да ядеш като човек, трябва да имаш човешка уста. С други думи казано: За да проявиш Любовта, трябва да имаш Божествено състояние. Не можеш да проявиш Любовта, ако разсъждаваш като овца или като вълк. Тия разсъждения са добри, но само за вълка и за овцата. Дойдем ли до човека, от него се искат човешки разсъждения и то на праведен и разумен човек. За да проявиш Божествената Любов, не е достатъчно само да бъдеш човек, но трябва да бъдеш разумен, да имаш Божествено състояние. Без това състояние ти пак ще имаш постижения, но посредствени, като тия на обикновения човек.

Божествени състояния

[Донка]

И в Божествената гостилница се плаща. Ще кажете, че там всичко се дава даром. — Както се дава, така ще плащаш. Значи даром се дава, даром се плаща. — Там няма пари. — Щом няма пари, ще работиш. Ще останеш на работа при гостилничаря, да режеш лук, да миеш чиниите, да слагаш трапезата. Щом не можеш да плащаш с пари, ще работиш.

Хората затъваме в личните си отношения на размяна - аз ти давам едно - ти ми плащаш с друго... Има и друга гледна точка към тези разменни отношения.

Аз не мога да направя и да дам на другите нищо, ако не ми е дадена способност, време, ситуация, подкрепа от Бог. Не мога да дам на детето това, от което то има нужда да расте и да се развива, ако Бог не е заложил в мен качествата, които са ми необходими, за да го направя. Не бих могла да го направя и ако не съм се родила в подходящото място и време за това. Излиза, че не аз лично давам нещо на децата, с които се занимавам - аз съм само проводникът, инструментът.

Същото важи и за хората, от които получавам нещо - не го получавам от тях, не на тях трябва да плащам. Те са проводници също, инструменти.

Получавам от Божествената Гостилница - даром - за да мога да изпълнявам моята работа. А моята работа се дава даром на други, които имат нужда от нея, за да вършат тяхната.

Какво се променя, когато осъзная това?

При Божествените състояния, човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния — недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко.

Към това, което получавам от човека, в замяна на това, което АЗ му давам, имам претенции. Естествено, те никога не могат точно да се удовлетворят. Докато приемам, че човекът ми е сготвил яденето и ми плаща с него, все ще е или пресолено, или рядко, или малко...

Към това, което получавам даром от Бог, мога да изпитвам само благодарност. Ако посрещам с тази нагласа всичко, което получавам, аз намирам всичко полезно и ценно за себе си в него. И то точно защото не си ограничавам зрението с очаквания и претенции. Важните за мен неща са обикновено малки и скрити - като семенцата. Ако ги посадя и се грижа за тях, след време израстват и дават плодове.

Така излиза, че човекът, който ми е "платил" със семка, ми е подарил дърво.

Но това мога да го осъзная само ако съм в Божественото състояние - т.е. когато съм радостна и доволна без значение какво точно, кога и от кого съм го получила.

По какво се отличава човек, който преживява някакво Божествено състояние? — Той е концентриран, съсредоточен в себе си. Седне ли на стол, той не се движи много, ръцете и краката му са спокойни. При това състояние разумният свят се разкрива за него. Докато сте били глухи за тоя свят, сега чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота. След време изгубвате това състояние и казвате: Действителност ли беше това, което преживях, или сън; реалност ли беше, или илюзия? Докато си в Божественото състояние, ти гледаш на живота реално; щом попаднеш в човешко състояние, ти започваш да се съмняваш във всичко. Щом се натъкнеш на човешко състояние, ти ставаш скъперник; дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш щедър. При човешкото състояние ти си мързелив, при Божественото състояние ти си работлив, буден. При Божественото състояние ти си постоянно в молитва. Колкото да се молиш, не се отегчаваш; при човешкото състояние, малко се молиш и намираш, че дълго време си се молил. При човешкото състояние ти всякога си недоволен и търсиш спасение отвън; при Божественото — ти си доволен от всичко и търсиш спасението си отвътре. Божественото състояние е подобно на извор, от който човек постоянно черпи.

Извор - това означава може би, че божественото състояние си зависи от самите нас и в нас възниква, от нас извира и водата му се разлива навън в света... Ако очакваме това състояние да възникне под влияние на нещо друго - отвън, значи не е извор, а - щерна - резервоар....

Все пак си мисля, че като човешко състояние съмнението има някакъв смисъл и полза за нас - хората. Може би само ако възникнало спонтанно, то ни предупреждава, че сме се разконцентрирали или сме се свили и затворили, че мързелът е започнал да ни управлява вместо ние него...

Съществува още един вариант - доволството и молитвата да са външни, показни състояния. Съмнението, което се трупа скрито под тях един ден рано или късно избива, за да изтече и калта, която се трупа....

[Донка]

Днес ви дават задачата, до вечерта да придобиете едно Божествено състояние. Ако успеете в това, работата ви ще се нареди добре.

Как може човек да се домогне до Божествено състояние?

— За да дойде Божественото състояние, трябва да се справиш със себе си.

Ако във време на размишление ти се движиш, пипаш носа, ухото си, движиш ръцете и краката си, това показва, че не си придобил Божествено състояние.

Щом пипаш носа и ухото си, Мъдрост ти трябва.

Щом движиш краката си, Добродетел ти трябва.

Движиш устата си, Любов ти трябва.

Махаш с ръцете си, Правда ти трябва.

Пипаш косата си, правила, закони ти трябват.

Ще превеждаш тези неща, да придобиеш знание.

Когато прочетох тези редове, хванах себе си, че си играя с косата си.

Първо като дете хванато в беля веднага прибрах ръката си.... После се разсмях на реакцията си и на това, че наистина често пипам косата си, когато размишлявам...

После се замислих, прегледах живота си - наистина имам склонност да се пилея в много неща... да се колебая...

А когато размишлявам след някакво състояние на раздразнение или недоумение защо... - ръцете ми все към ушите и носа сами посягат... А също, когато не ми достига нещо - мисъл, знание, съсредоточност, внимание....

Какво сте докосвали вие в състояние на размишление и наистина ли ви е нужно това, за което говори Учителя?

Ако едно божествено състояние се състои в:

радостен и доволен, концентриран, съсредоточен в себе си, чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота, ставаш щедър, работлив, буден, ти си постоянно в молитва...

кога и при какви обстоятелства сте постигали такова състояние?

Можете ли да го постигнете, ако си поставите това за задача? Как?

[Донка]

Какво ще правят хората, когато се намерят пред една пресъхнала чешма? — Те ще говорят за нея: от кого била направена, през кое време, какви дървета имало наоколо. Обаче този разговор не им помага, те са жадни. Гледат чешмата и вярват, че ще потече. Пристига един беден, благочестив човек, също жаден. Той слага устата си на чешмата, но всички го спират: Ти луд ли си? Не виждаш ли, че чешмата е пресъхнала? Но той не ги слуша, слага устата си на чешмата и тя започва да тече. Ако сложиш устата си на пресъхналата чешма и тя не протече, какъв човек си ти? Вяра е нужна на всички. И то такава вяра, от която всички да се ползват. Ако се съмняваш в думите ми, сложи устата си на чешмата и ще опиташ силата на вярата си. — Аз имам силна вяра. — Ще я опиташ. Ако сухата чешма протече, вярата ти е силна. Такова нещо е Божественото състояние. При него сухата чешма протича. — За Божественото всичко е възможно. Там и невъзможните неща стават възможни. При Божественото състояние, където сухата чешма протича, всички се спасяват: и хората, и животните, и растенията. Това наричаме слизане на Христа на Земята. Когато дойде на Земята, Христос научи хората как да задоволяват жаждата си, от суха чешма да изкарват вода.

Какво означава "от суха чешма да изкарват вода".

На мен това ми напомня за взаимоотношенията ми с хората около мен и за отношението ми към учениците ми.

Ако виждам в тях недостатъци, ако ги коментирам и очаквам от тях да се променят по моя начин така че на мен да ми е хубаво с тях - аз съм от тези, които стоят до чешмата...

Ако общувам с тях и се опитвам да намеря хубавото, любовта в тях, ще го намеря, рано или късно, дори и то да е дълбоко скрито от човешко око - водата ще потече....

А на вас?

[Ани]

Да изкараш вода от суха чешма е същото, като да преместиш планина ако имаш вяра колкото едно синапово зърно. И в двата случая си е чудо.

Болшинството хора четат и възприемат Библията, а и думите на Учителя, в буквалния смисъл, което означава, че летвата е много високо вдигната. А знаете какво става в този случай, човек или се отказва да скача, или пък минава отдолу.

Донке, ти си направила много добро сравнение с децата. Но за да изкараш вода от една пресъхнала чешма, то все пак трябва да е останала някаква капка там долу, в недрата. Същото е и с човека - да откриеш и събудиш доброто, любовта, божественното в него. При децата това е сравнително лесно, но при възрастните има такива костеливи орехи.

А какво ще кажете за абсолютно пресушените чешми? Да се изтегли вода от такава чешма не е по силите на обикновен човек. Има и такива хора. Като че ли доброто в тях е пресъхнало мнооого отдавна. Още в предишен живот.

[Донка]

Докато човекът е жив тук на земята - чешмата му не е пресъхнала, мисля си аз. Пресъхне ли, вдигат си го да го презаредят.

Ако вода все пак не потича, значи не сме сложили устата си точно под чучура или не сме повярвали достатъчно безусловно. А може би сме си определеили точно какво да чакаме да потече и точно докога...

Може и да е потекла водата, но да нямаме сетива да я усетим.

А може би само чакаме, но не помагаме на водата да избие - не ни се бърка там някъде в тиня и кал и начупени съчки...

И тъй, при всяко преживяване нужно е да имаш едно Божествено състояние. Ти трябва да се освободиш от всички противоречия. Това значи да се примириш, да изтърсиш праха от дрехите си, да ги опереш, да се махне калта от тях. Този е пътят на човешкото развитие. Не казвайте, че като размишлявате много, много ще придобиете. Мъчно е да размишляваш. — Кога? — Когато нямаш Любов.

Това би ми прозвучало странно и абсолютно погрешно преди няколко години - та нали противоречията били в основата на развитието....

Само бяха "пропуснали" да довършат, че истинското развитие е в движението на противоречията към върха на триъгълника - т.е. в намирането на Единството, което те проявяват. Наблягаше се (и още се набляга) на борбата между тях... А то не е и борба, а просто съ-съществуване и преход от едното състояние в другото...

Да изтърся праха от дрехите си - да, противоречията са като праха - живеем ли тук и сега няма начин да не се наслоят върху личността и ума и сърцето ни... Развитието не е в това да се скрием от праха в стерилно място, а да се научмм да го изтръскваме, да го почистваме...

Като се говори за света, едни казват, че той е добре направен, а други, че не е добре направен. Това зависи от разбирането на хората. За онзи, който е придобил Божествено състояние, светът е добър. За онзи, който не е придобил такова състояние, светът не е добър. Да имаш Божествения състояния, това значи да си придобил ключа на правилното разбиране.

Напоследък си мисля - толкова ни е възбуждащо да говорим за безобразията в нашия свят и толкова скучно - за добрите, красивите неща... После се дразним, че първите стават повече, а вторите стават по-малко....

Има среди, в който да се говори за благост, миролюбие, безусловна любов и т.н. означава, че се проявява лицемерие, а който вижда света и хората на черни петна, е пример за искреност и върши добро като им показва лошите неща и се бори с тях....

Светът вън от нашето психично поле е добър като абслютна стойност. Противоречията възникват в индивидуалните и колективни психични полета, когато те не функционират нормално...