Mindfield Добавено Май 24, 2008 Доклад Share Добавено Май 24, 2008 (edited) Формираната чрез капитализма народопсихология е на основата на консумирането и произвеждането, на размяната. Основен принцип е "бъди честен в размяната с другите", станал (не)усетно и основен принцип в ценностната система на хората, като такъв той се отразява на всичко друго в ежедневието. Въпреки че капиталистическата система все още дава известна свобода... Честност означава да не се прибягва до измама или хитрини при размяна на стоки, услуги или чувства. Може да се каже, че утвърждаването на етиката на честността е конкретен нравствен принос на капиталистическото общество. Честността е добродетел, но любовта е основната потребност на човека. Обичта е грижа и свързаност с ближния; честността не предпоставя свързаност м/у хората, а автономен живот. Обичта е най-основната потребност защото тя сваля преградите и спасява човек от най-големия страх: от изолираността, водеща до липса на комуникация, до липса на живот, до страхове и до несигурност... Въпросът е доколко може едно консумативно-поизводително настроено съзнание да е настроено на тази честота... PS: Мисълта ми се повлия от изключителните трудове на Ерих Фром... Редактирано Май 24, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 24, 2008 Доклад Share Добавено Май 24, 2008 Какво обществено (и държавно) устройство предлагаш като алтернатива? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 24, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2008 Може би социална пазарна икономика, като в скандинавските държави и в Германия. Или още по-добре директна демокрация като в Швейцария.... Но това са само предположения. Мисълта ми не е дорасла до толкова че да давам такива препоръки... Интересно какво е препоръчвал Учителя теоретично а и говорил ли е за това ? Знам че учениците му са живяли като в комуна ...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 24, 2008 Доклад Share Добавено Май 24, 2008 Вселената е изградена на принципа на йерархичността. Също така, йерархичността е задължително условие за съществуването на Бог. Въпросът е, че в Природата действат съвършени, вечни и неотменими закони, които поставят всеки на точно съответстващото на развитието му място. Освен това в първоначалния си замисъл управлението не е свързано с привилегии, а с отговорности и задължения. Разбира се това което казах е далеч от социалната действителност. Всъщност индивидуалното развитие на който и да е човек, не е чак толкова обвързано с политическата система в страната в която живее. А груповото развитие е зависимо от индивидуалното развитие на членовете на съответната група. В общи линии мисля, че няма да сгреша ако приема политическата система на едно общество като следствие от развитието на неговите членове, а не като причина. Малко ще се отклоня към сферата на икономиката, но пазарната икономика мисля че вече е изчерпана. Рекламите, ниските цени и всичко друго подтикващо потребителите да купуват повече и повече, създаде твърде вредни навици и зависимости у хората. Освен това съществуващото свръхпроизводство може да доведе единствено до унищожаване на природните ресурси на планетата. Това разбира се не след дълго ще доведе до тяхното поскъпване, до намаляване на количеството произвеждана продукция и до увеличаване на нейните цени. После потребителите ще бъдат принудени да се откажат от вредните си навици на свръхпотребление и зависимост от материалните притежания - просто ще бъдат принудени от сполетялата ги бедност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bran21 Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 За това най-добре си беше преди, в социализма,имаше си спокоиствие,ред и дисциплина.Ако чисто и просто сравняваме държавата сега и преди примерно 30-35 години.Хората как живееха тогава и сега.Ето вече 20 години неможем да си унищожим само заводите,ами стопанството,културата.Тази демокрация нещо не ми се много нрави.Да вярное сега имам свобода която преди беше недопустима.И като излезнеш на улицата какво виждаш ,напрегнати хора,нервни едни такива,даже агресивни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Може да се каже, че утвърждаването на етиката на честността е конкретен нравствен принос на капиталистическото общество. Честност ли? Кой е видял честност в капитализма. ? Капитализмът има само един принцип и едно верую : парите и тяхното умножаване. По всички възможни начини, но не честни.Чрез кражби, корупция, далавери, измами . Войни, явни и тайни, психологически и физически , и каквото друго ви хрумне. Капитализмът, това са банките и банковата система, кредитните институции, които ни предлагат заеми, за да живеем по-добре, но по този начин ни поробват и ни правят техни жертви. Цените изкуствено се повишават и тогава на помощ ни идват банките,: елате, ние ще ви дадем кредит, при най-добри условия, а после ще ви одерем кожите, докато го връщате...Честност, хм Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Може би социална пазарна икономика, като в скандинавските държави и в Германия. Или още по-добре директна демокрация като в Швейцария.... Но това са само предположения. Мисълта ми не е дорасла до толкова че да давам такива препоръки... Интересно какво е препоръчвал Учителя теоретично а и говорил ли е за това ? Знам че учениците му са живяли като в комуна ...? Аз лично считам, че директната демокрация не е в състояние да вземе едно истинско мъдро решение; тя може да вземе решение на такова ниво, каквото е средното ниво на гражданите в държавата. Със сигурност измежду тези граждани има и такива, които са над това средно ниво и именно на такива хора е нужно да се делигират права за управлението на държавата. Лошото е, че по демократичния начин на избиране на управляващи също не се избират тези по-мъдри членове на обществото, а такива, които най-много импонират на средната, преобладаваща част от обществото. П.П. Малко не точно по темата, но има връзка: навремето игуменът на манастир (не само у нас) се е избирал не от редовите монаси, а се е посочвал от стария игумен, когато реши да се оттегли от поста. Защо? - защото се предполага, че той е по-мъдър от тях и може да направи по-добър избор. Сега, доколкото разбрах искат да направят демократичен избор на глава на нашата православна църква - поредното недомислие според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 (edited) Според мен демокрацията е спазване първо на човешките права. Но и високо съзнание, разумност и даже мъдрост, както спомена Любо. Във важни моменти за хората, държавата, трябва да надделява интереса на общността, кое е най-добро за нея /един по-висок идеал/. За съжаление ние живеем в криворазбрана демокрация /побългарена/, има много омраза в хората и за това се търсеше отмъщение и дойде разрухата на държавата. Политиката разделя хората и човешките ценности са на заден план. Има много безумия на всички нива, но мисля, че най-важно е по-голямата маса от хора да е с високо съзнание и морал, за да може нещо да се промени..... Днешната беседа от Учителя е показателна и можем да приемем, че малките неща като човешките отношения, това да не сме егоисти и да искаме добър живот и за съседа си са от значение. Когато си хвърляме боклука на определеното място, също ще е добре за всички и т. н.... Защото докато искаме някой, нещо да промени, ние си караме както си знаем, няма нищо да стане... Редактирано Май 25, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Ами там е работата, де , че обществото не си знае интереса! Сега сериозно - работата не е в побългаряването на демокрацията, макар че и това го има и съответно някои от добрите страни на демокрацията у нас са изкривени. Опитвам се да кажа, че демокрацията, да, има за цел спазване на човешките права (макар че кои точно права са важни - също е под въпрос), но определено не е в състояние да взема мъдри решения. Решенията са толкова мъдри, колкото мъдро е преобладаващата част от населението. Със сигурност има много по-мъдри членове на обществото, които биха взели по-добри и далновидни решения в интерес на всички, но тези хора са много малко на брой, а в демокрацията всеки глас/човек има еднаква тежест при вземане на решения. Ще дам един елементарен пример - детска градина, навън започва да вали сняг, децата са очаровани, искат да отидат да си поиграят на снега и то по блузки и пантофки, защото якетата, шапките, ръкавиците и разните му там тежки и неудобни боти ги ограничават в движенията. Учителят им обаче не ги пуска веднага, кара ги да се облекат и обуят. Ако беше демокрация и се проведе гласуване/референдум щяха да надделеят децата, защото те са примерно 20, а учителят 1 и това нямаше да е мъдро решение в интерес на цялото общество. Нещо подобно се получава в демократичните държави. С последното изречение: Има много безумия на всички нива, но мисля, че най-важно е по-голямата маса от хора да е с високо съзнание и морал, за да може нещо да се промени..... съм абсолютно съгласна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Но и високо съзнание, разумност и даже мъдрост, както спомена Любо. Да и аз това казвам-хора знаещи и можещи / а не просто мой човек/ да са на нужните постове. И не слободия, а разумни човешки права. Примера с децата е добър Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 . Със сигурност има много по-мъдри членове на обществото, които биха взели по-добри и далновидни решения в интерес на всички, но тези хора са много малко на брой, а в демокрацията всеки глас/човек има еднаква тежест при вземане на решения. Не са малко на брой, но такива хора са скромни и не се стремят към власт и ключови позиции в политиката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 25, 2008 Доклад Share Добавено Май 25, 2008 Това е много интересен момет. Ще си позволя да споделя един виц нещо от сорта беше: ''В държавата Румъния имало мафия, а у нас мафията си направила държава'' с две думи това е истинското положение и ще е много трудно да се оправим можеби след поколения... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Май 26, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) :) Давам ви просто цитата, който провокира преосмисляне на ценностите ми и писането тук (трябва да се препрочита това нещо, толкова парадоксално и революционно звучи...): "Докато ирационалната вяра се корени в подчинение на една сила, приемана за непреодолима, всезнаеща и всемогъща, и в отричаме на собствената сила на индивида, рационалната вяра се основава на противоположни фактори. Ние имаме тази вяра в съзнанието си като резултат на собствените си наблюдения и своето мислене. Имаме вяра в способностите на другите, в самите нас и в човечеството, защото сме се убедили, макар и до определена степен, в растежа на собствените си способности, в реалността на растежа в нас самите, в собствената сила на нашия здрав разум и на обичта ни. Основата на рационалната вяра е творчеството. Да живеем с нашата вяра означава да живеем творчески. От това следва, че упованието във властта (в смисъл на господство) и в нейното използване е противоположно на вярата. Да се осланяме на съществуващата власт е идентично с неверието в още нереализираните възможности. То е предсказание за бъдещето, опиращо се единствено на реализирано настояще. Оказва се обаче, че това е съдбовна грешка, която е дълбоко ирационална поради недооценяване на човешките възможности за растеж. Няма рационална вяра във властта. Има подчинение на нея или от страна на властвуващите — желание да я запазят. За мнозина властта е най-реалното от всички неща, но в очите на историята изглежда най-непостоянната от всички човешки придобивки. Тъй като вярата и властта взаимно се изключват, всички религии и политически системи, изградени на рационалната вяра, се опорочават и в последна сметка губят силата си, ако разчитат на властта или се съюзят с нея. Вярата изисква смелост, готовност да поемеш риска, да понесеш дори разочарование и болка. Който настоява, че безопасността и сигурността са най-важните условия за живот, той не е в състояние да вярва. Който се затваря в една система на самозащита, където намира сигурност с помощта на дистанцията и собствеността, се превръща в затворник. За да си обичан, за да обичаш, се изисква смелост, смелостта да даваш оценка на определени ценности и да направиш скок, като рискуваш всичко заради тях. Такава смелост е много различна от смелостта, за която говореше прословутият самохвалко Мусолини, издигайки лозунга „Да живеем опасно!". Неговата смелост е смелостта на нихилизма, която се корени в деструктивното отношение към живота, в отрицанието му, в неспособността да обичаш живота. Смелостта на отчаянието е антипод на смелостта, родена от обич, тъй както вярата във властта е антипод на вярата в живота." Ерих Фром, "Изкуството да обичаш", стр. 44-45 Редактирано Май 26, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 За това най-добре си беше преди, в социализма,имаше си спокоиствие,ред и дисциплина.Ако чисто и просто сравняваме държавата сега и преди примерно 30-35 години.Хората как живееха тогава и сега.Ето вече 20 години неможем да си унищожим само заводите,ами стопанството,културата.Тази демокрация нещо не ми се много нрави.Да вярное сега имам свобода която преди беше недопустима.И като излезнеш на улицата какво виждаш ,напрегнати хора,нервни едни такива,даже агресивни. "Вярата изисква смелост, готовност да поемеш риска, да понесеш дори разочарование и болка. Който настоява, че безопасността и сигурността са най-важните условия за живот, той не е в състояние да вярва. Който се затваря в една система на самозащита, където намира сигурност с помощта на дистанцията и собствеността, се превръща в затворник. За да си обичан, за да обичаш, се изисква смелост, смелостта да даваш оценка на определени ценности и да направиш скок, като рискуваш всичко заради тях."Ерих Фром, "Изкуството да обичаш" bran21, този цитат от Ерих Фром, който Любо привежда, изразява точно моите мисли, които исках да споделя вчера с тебе, но се отказах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 17, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 17, 2008 (edited) Относно коментара на Диана Илиева за неспособността на директната демокрация да взема мъдри решения, като вземаща "решение на такова ниво, каквото е средното ниво на гражданите в държавата"... Това е напълно вярно - за едно общество което не е гражданско и в което образованието е ниско. В едно гражданско общество в което образователното ниво на хората е високо - положението изглежда друго - като в Швейцария - директната демокрация действа добре. ... А дали има други държави управлявани по тази политическа система на директна демокрация освен Швейцария? Редактирано Юни 17, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Социална политика да, комунизъм - не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Февруари 16, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2012 (edited) Преди години, в един националистически форум, някой може да е казал, че в Швеция има социализъм (но не съм сигурен, че е било заявено такова нещо).Понеже един неонацист писа нещо от сорта на :"В Швещия има социалдемокрация и там животът става все по - лош." Един българин живеещ в Швеция и женен за шведка му отговори, че в Швеция не само не ставало по - лошо, но става все по - добре и че аптеките са държавни. Направих справка в Гугъл - излезе ми, че там аптеките и здравеопазването наистина са държавни. Швеция - 21-ви век, капиталистическа страна, членка на ЕС, безплатно здравеопазване. А България се отказа от безплатното си здравеопазване, тази придобивка на режима преди 1989г., осъществена с усилията на народа ни ! Едно от националните предателства. П.п.: Не помня северното кралство да е имало клонии, но е пример за една модерна богата социална държава. Редактирано Февруари 16, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.