Психология на миролюбието и миротворчеството

[Донка]

Съвременната психология разглежда миролюбието и миротворчеството като качество, производно от агресивността - т.е. най-общо като умение да се преодолява агресията.

Наложила се е презумпцията за естественост и вроденост на агресията, докато миролюбието се смята за качество, придобивано посредством преодоляването на вродената агресивност на човека.

Наблюденията ми над хората и особено децата, обаче, през дългата ми педагогическа практика показват друго.

Както агресивността, така и миролюбието са придобити в процеса на развитието на личността. Миролюбието се развива съзнателно, агресията се натрупва когато отсъства съзантелното развитие на миролюбието.

Ето един от малкото източници, които разглеждат миролюбието от тази гледна точка:

Стъпки към вътрешен мир

Докато търсех литература по темата, която да разглежда миролюбието и миротворчеството без да го свързва с отрицанието и преодоляването на агресията, попаднах на една беседа, която не бях отваряла досега:

Миротворци

Какво означава думата „миротворци“? Миротворство е едно отъ великитѣ качества. Само на кои? – На великитѣ души, на хората съ характеръ.

То е свойствено само на ония човѣци, които иматъ разумни души. Човѣкъ трѣбва да придобие това качество. Той не се ражда съ него, но той го придобива, той го развива.

И въ това именно е похвалата на човѣка, че той може да го придобие.

Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цѣлата вѣчность. Подъ думата вѣчность, азъ разбирамъ, че всички онѣзи добродѣтели, които се проявяватъ въ Божественото естество, трѣбва да дойдатъ и да подкрѣпятъ мира. Мирътъ, миротворството е най-хубавото качество, което човѣкъ трѣбва да има въ себе си. Съ това се отличава ангелскиятъ свѣтъ. Свѣтътъ на мира е ангелскиятъ свѣтъ.

Щомъ дойде миротворството въ васъ, вие ще турите редъ и порядъкъ на всѣка една ваша мисъль, на всѣко едно ваше желание, на всѣко едно ваше дѣйствие. Туй миротворство ще ви свърже съ Бога, съ небесния свѣтъ, съ светиитѣ. Миротворството ще ви свърже още съ свѣта на ангелитѣ, съ всички слънчеви системи, понеже сте Синове Божии. Слѣдъ като ви свържатъ съ Бога, вие ще бѫдете въ сила да проявите вашето миротворство и отвънъ.

Нѣкой казва: отъ умразата ще се роди любовь. Това е крива философия. Отъ умразата любовь не се ражда. Отъ любовьта умраза става. Кога? – Когато любовьта е малка. Тогава казвамъ: малката любовь създава леда, а голѣмата любовь създава водата. Малката любовь произвежда леда, и като го пипнешъ, студенъ е, а голѣмата любовь произвежда водата. Слѣдъ туй пъкъ още по-голѣмата любовь създава паритѣ; още по-голѣмата любовь създава пламъкъ и огънь; още по-голѣмата любовь създава свѣтлината, а още по-голѣмата любовь какво създава? – Създава мира?

„Блажени миротворцитѣ, защото тѣ Синове Божии ще се нарекатъ“.

Що е миротворството? – Миротворството е единъ великъ Божественъ лѫчъ, който излиза отъ дълбочинитѣ на човѣшката душа.

Миротворцитѣ ще се нарекатъ Синове Божии, ако издаватъ Божествена свѣтлина която излиза отъ този Божественъ пламъкъ, който е създалъ свѣта.

Какво вашето разбиране за психологическите характеристики на миролюбието и миротворчеството? Каква е връзката между двете понятия и ков ги разграничава?

Какви потребности, ценности. мотиви убеждения, установки (нагласи) характеризират миролюбивия човек и миротвореца?

Какви са проявите на миролюбието и миротворчеството на физическо и духовно ниво?

Как се развива миролюбието - задължително ли е минаването през преодоляването на агресивността или има и път на развитие, който я изключва?

[Станимир]

Как се развива миролюбието - задължително ли е минаването през преодоляването на агресивността или има и път на развитие, който я изключва?

Ами според мене трябва да се мине през агресивността, но също така мисля, че за повечето хора агресивността е връщане назад. Т.е. повечето хора вече са минали през нея, минали са етапа, когато тя е била необходимост, а в момента просто не могат да се откъснат от това влияние от миналото.

Когато се говори за миролюбие, аз разбирам мир в отношенията между хората, който предполага хората участващи в тези отношения да са с едно високо ниво на развитие на съзнанието. Мирът идва когато вече нищо не може да бъде постигнато, когато е достигнат еволюционния максимум (това важи разбира се само в рамките на определен еволюционен цикъл). От тази гледна точка, миротворецът е човек, който работи не просто за примиряването на действащите в света сили, но стремежът е то да стана на възможно най-високо равнище.

[Cveta5]

Вярвам,че има хора,които са миролюбиви и миротворци без да са минали през агресията.Аз не съм от тях.Първо минах през нея,проявих я и после я почувствах-това е ад,черна пелена,лепкава и мръсна.Бях я изградила в себе си от неприемането на другите такива каквито са,от деленето на "добри"и"лоши".Бариера между "моето" и "тяхното".Преодолях я с желанието да се чувствам не само аз щастлива,а и другите да се чувстват щастливи.Разрушаването на рамката в която се бях поставила сама ме спасява от придобиването на агресия.

[Станимир]

Аз като казах, че повечето хора са минали през агресията имах предвид в предходните си животи, а не настоящия. Ако говорим само за настоящия живот, има един период в детството (5-10 г.), особенно при момчетата, когато войнствеността (това не е агресия, но може да бъда предпоставка за такава) е силно изразена. Според някои автори, тука става въпрос за астрологично влияние от планета която е невидима на физическо ниво. Като се има предвид че съществува сходство (повторяемост) между отделния човешки живот и еволюцията на човека като цяло, може да се направи извода, че за човека в началото на своето развитие, агресията е нещо нормално. Въпросът е, че повечето хора вече не са на този етап, но продължават да се поддават на агресивни настроения и импулси.

[Диана Илиева]

Споделям написаното от Cveta5. Aз минах по същия път и дори за разлика от нея още не съм го извървяла ...

Станимир е прав за миналите животи. И в момента повечето хора забелязвам, че също се учат (ако въобще имат желание да се учат) от грешките си (както аз и Cveta5).

Има обаче вече хора - предимно деца и младежи под 30г., при които по един естествен начин не се преминава през никакви агресивни и др. подобни състояния и то без да има оказано някакво специално влияние от страна на родители и др. възпитатели. За тях агресията е нещо непонятно, абсурдно; дори предполагам, че и когато я виждат, не могат да я възприемат. Според мен това са първите представители на новата 6 раса. Познавам деца, някои от които дори са обявени или без малко да ги диагностицират като аутисти, от които се излъчва такава мекота, едновременно смирени и лъчезарни, това са истински миротворци според мен. Те по правило не създават (подозирам, че не са в състояние да създадат) конфликтни ситуации, но попаднали или ставайки свидетели на такава, реакцията им е следната - или стоят мълчаливо с широко отворени очи срещу участниците в конфликта и той сравнително бързо утихва, или (особено като по-малки) се захлюпват по очи и си запушват ушите с ръце, за да не виждат, чуват и т.н. това невъзможно, от тяхна гледна точка, състояние на нещата - конфликтът независимо от тяхната реакция на дистанциране/изолиране пак се тушира бързо.

Предполагам, че и преди е имало такива хора, но са били рядкост. А ми се струва, че напоследък стават все повече и, както вече казах, предимно са деца.

За мен миротворец е не оня, който успява да примири две враждуващи страни. Когато се появи един истински миротворец, враждата, конфликтът изчезват, изпаряват се в буквалния смисъл на думата. Истинският миротворец хармонизира средата дори само със своето присъствие.

[Донка]

Диана!

Когато обсъждаме миролюбието и миротворчеството като личностна характеристика, бихме могли да започенм от потребностите и пътищата за тяхното задоволяване.

Засега най-известната в психологията скала на потребностите е т.нар. Пирамида на Маслоу

Уикипедия

Дори един бегъл и съвсем непрофесионален поглед може да убеди човека, че задоволяването на всички потребности - от физиологичните до върха - самоусъвършенстването изисква мирна среда.

Миролюбието всъщност е най-естественият път за задоволяване на всички потребности без усилия и загуби. Миролюбивият човек осъзнава (а детето го носи по рождение), че средата му съдържа изобилие от потенциални източници за това. Той съсредоточава вниманието и умствените си способности върху откриването на начините за тяхното оползотворяване.

Друга отличителна черта на миролюбието - то е поставено върху осъзнатото (или неопорочено още от възпитанието) убеждение, че потенциалът за задоволяване на потребностите е напълно достатъчен, за да задоволи потребностите на всички около него. Нещо повече - миролюбецът е убеден, че потребностите на останалите същества около него (без значение хора, животни, растения, неорганична природа) са точно толкова важни колкото и неговите собствени и изпитва радост и задоволство, когато те бъдат удовлетворени.

Например - миролюбецът се радва на дъжда, който задоволява потребностите на природната среда около него, въпреки че може би е отложила задоволяването на някаква негова лична потребност.

Т.е. миролюбието е качество, свързано с чувството за естествена принадлежност към Единния организъм.

[Ани]

Какво е вашето разбиране за психологическите характеристики на миролюбието и миротворчеството? Каква е връзката между двете понятия и ков ги разграничава?

Какви потребности, ценности. мотиви убеждения, установки (нагласи) характеризират миролюбивия човек и миротвореца?

Какви са проявите на миролюбието и миротворчеството на физическо и духовно ниво?

Как се развива миролюбието - задължително ли е минаването през преодоляването на агресивността или има и път на развитие, който я изключва?

Миролюбие и миротворчество? Според мен едното е пасивно състояние, а другото – активно. Така мисля. За да бъде миротворец, човек преди това трябва да бъде миролюбив. Но само миролюбие не е достатъчно, когато искаме да преодолеем агресивността. За това са необходими още качества – сила например.

Миролюбив е силният човек. Слабият човек не може да бъде миролюбив. Той е страхлив. Силният човек, който може всичко да направи, той е миролюбив... Вие казвате: Знаете ли, че Господ може всичко да направи? Господ може да направи всичко, но ти какво можеш да направиш? ... После, преди всичко когато искате мир, трябва да бъдете силни. В бъдещата религия в света, в бъдещото човечество човек трябва да бъде силен. Силен по ум, както е създаден той – силен по сърце и силен по воля. Силни трябва да бъдете всички! И всеки трябва да познава своите неприятели. Не подценявайте вашите неприятели.

Качества на силния човек

Под сила, разбирам не толкова физическа сила. Ако сравним например Ганди и Хитлер, то и двамата са физически слаби. Но и двамата имат духовната сила да поведат други хора след себе си. Обаче всеки използва тази сила според степента на развитието си. Хитлер е имал духовна сила, но му е липсвало Божественно състояние, липсвала му е връзка с Любовта. Не е бил силен по сърце. Само по воля и по ум. Затова излива тази сила в агресия, което е инволюционен път.

Но миролюбието не означава пасивност срещу злото.

Сега вие имате понятие, че не трябва да воюваме. Не, така не се говори. Трябва да воюваме, но разумно. Трябва да се воюва в света. Без война не може. Сега трябва да бъдем миролюбиви, съгласен съм с това, но трябва да имаме една определена идея какво значи да си миролюбив. Мир може да има само там, дето има любов. Дето няма любов, не може да има мир. Значи, за да има мир, най-първо, трябва да идем да повикаме любовта да дойде, да я пуснем в света, и тогава ще има мир. Щом я няма любовта, война е навсякъде. Нали човек воюва за свободата. За какво воювате сега? За вашата свобода.

Правото отношение

За съжаление много хора все още смятат, че агресивният човек е силен човек. Човек на действието. Докато миролюбието се отъждествява със страхливостта, слабоста, малодушието.

[Орлин Баев]

В психоогията на развитието се изучава проблемът nurture/ nature, тоест доколко имаме вродени черти, характеристики и поведения и доколко са влияние на контекста в който се развива детето (средата, възпитанието, социумът...). Изводът до който общо взето се стига е, че да, имаме предразположения, генерални параметри, генетични склонности и факти. Но те са само рамки, въз основа на които се гради детското развитие чрез индивидуалния му опит. Съвременната психология на развитието е силно клоняща към по-голямата стойност на възпитанието, на собствения опит на детето. А той започва още в утробата, както знаем.

По отношение на агресията и мира - генетично ги имаме и двете - гневът е другото лице на страха (произвеждат се от същата мозъчна структура), а мирът е тази природна хармония, присъства съзнателно или не във висшите ни мозъчни центрове и зони. Или психологически изразено - агресията е дете на подсъзнанието ни, а мирът на свръхсъзнанието. Те са вродени психологически структури. Оттук нататък обаче всик озависи от средата, възпитанието, родителите, културата, духовността на възпитателите, социума, от медийната сугестия, колективът на детето (приятелчета, училищна среда и т.н.)... Съвременната когнитивна психология на развитието прави многобройни експерименти, чрез които доказва огромната роля на УЧЕНЕТО на детето за целия му последващ живот!

Донка, в това болно съвременно общество с преобърната с главата надолу ценностна система, дивашки цели, медиен бълвоч, компютърна пошлост, коит оса залели света, дори съзнателни родители е много трудно да възпитат миротворчесвто у децата си! А ак ого възпитат в такъв контекст, дал идетето няма да бъде бито и тормозено от веселите си дивачета другарчета, плод на дивите си родители? Но има места по земята, където социалнният контекст е много по-различен от този на балканското село българия...

[Донка]

Ани, Орлин!

В "Науката и възпитанието" Учителя определя двата основни закона, които действат в еволюцията на човека. Простете ми дългия цитат, но не бих могла да го преразкажа.

ІІ. Двата закона на развитието

1. Закон за Самосъхранение

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:

– образователна;

– възпитателна.

2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.

3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат.

4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. ...

7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.

8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот. .....

2. Закон на Дълга

8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за човешката душа.

9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.

10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване.

11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека. Неговата вътрешна чувствителност и душевни възприятия, както и неговите мисли и умствени центрове претърпели коренно преобразование.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят. След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума. В този път именно той трябвало постоянно да се подвизава, макар и да правел чести отклонения. Любовта вдъхнала в душата му:

– нов живот;

– истински разбирания;

– добри желания и стремеж към Доброто, към Истината и Красотата – центъра на цялото му съществуване.

3. Действието на двата закона

1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на човека се зародила борба. Тя била резултат от пробуждането на неговата духовна природа, която подтикнала човешкия дух да излезе на сцената на живота, за да поеме управлението на своите действия и отговорността за извършените дела.

....

5. Егоизмът – майка на всички пороци

....

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.

4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. ....

7. Пластичност на природата

5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния.

6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.

7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки.

8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища.

8. Домът – инкубатор на доброто

1. Под влиянието на закона на Любовта човекът престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие. Разумът му се освободил от дългото робство и той започнал сериозно да мисли как да подобри живота на другите. Това подобряване лежи в основата на всички обществени преобразования.

....

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.

Ще запазя коментара с моето лично разбиране на написаното по-горе за следващата публикация.

Редактирано Май 30, 2008 от Донка

[Диана Илиева]

...

Донка, в това болно съвременно общество с преобърната с главата надолу ценностна система, дивашки цели, медиен бълвоч, компютърна пошлост, коит оса залели света, дори съзнателни родители е много трудно да възпитат миротворчесвто у децата си! А ак ого възпитат в такъв контекст, дал идетето няма да бъде бито и тормозено от веселите си дивачета другарчета, плод на дивите си родители? Но има места по земята, където социалнният контекст е много по-различен от този на балканското село българия...

Орлине, абсолютно си прав. Аз в момента се намирам точно в такова състояние - моите две дъщери вече от няколко години ми казват в прав текст: "Мамо, ние защо сме по-различни от другите деца?" За съжаление и другото го има - по-голямата ми дъщеря например беше ритната в окото от момче от техния клас, реакцията му била смях и коментар "Ех, колко яко я цапнах точно по окото!", тя се превила от болка, други деца също се засмели, останалите се правели, че не виждат какво става и само едно момиче я хванало под ръка и я завело в лекарския кабинет. При разговор при директора родителите (бяха ги повикали не само заради случая с дъщеря ми, но и заради умишлено потрошени столове и други подобни) защитаваха тезата, че е станало случайно или евентуално тя го била дразнела; коментарът на класната, че дъщеря ми е най-кроткото дете в класа въобще не ги впечатли. Тук е мястото да спомена, че децата са така да се каже подбрани - само 2 паралелки от целия град, приети с изпит в Математическата гимназия след 4 клас. Какво ли става в другите училища, направо не ми се мисли!

Може би наистина съм ги възпитала неадекватно на средата, в която ще са принудени да отцеляват, но все ми се струва, че така е по-добре за всички.

Моите наблюдения обаче са, че напоследък се раждат деца, за които агресията е нещо непонятно. Малката ми дъщеря се доближава до този тип. Докато голямата е възпитана в дух на толерантност и т.н., на малката това й идва от вътре. Тя въпреки че (по нейна преценка и по преценка на останалите - деца, учители) е различна, почти не попада в конфликтни ситуации, а ако все пак попадне, успява много умело и незабележимо да уравновеси нещата. Има и друго - в нейните ръце цветята растат добре и се прихващат при разсаждане; обожава всякакви животни и е склонна да погали дори непознати и свирепи на вид кучета, които за моя изненада не реагират, когато тя посегне към тях и т.н.

Според това, което си написал, може би тези деца имат някак по-изчистено подсъзнание ... не знам; обаче така се раждат.

Имам познати, на които често виждам малката дъщеря; не зная каква точно диагноза й бяха поставили още от съвсем малка психиатри/психолози, но благодарение на грижите и вниманието на цялото семейство, детето ходи в обикновено училище - вече е 2 клас. То има чудесни, големи, кротки и лъчезарни очи (най-близки са до тези на иконите на св. Богородица). Още като съвсем малка усещаше чудесно излъчването на хората и този, който й хареса, макар и съвсем непознат, отива при него и започва да го гали по ръцете. В нейно присъствие е много трудно да се разсърдиш на някого ... Не знам, аз ли само забелязвам такива деца, нека и другите да кажат!

[Донка]

Диана!

Всъщност такива деца винаги е имало - но напоследък започнаха да стават все повече и което ме радва, започнаха да определят поведението на хората около себе си - както го е описала Диана.

Точно това наблюдение ме застави да се замисля над преобърнатата наопаки представа за човека и заложеното в него. Време е да приемем и участваме съзнателно в пробуждането на духовната природа на човека, заложена в неговата еволюция.

8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.

9. Всеки, който иска да съществува, да живее и да се ползва от благата на истинския живот, трябва да работи в съгласие с тази воля и съзнанателно да изпълнява своята длъжност като член от общия миров организъм на този самосъзнателен духовен живот.

Науката и възпитанието

Време е да поставим разбирането за явлението на истинската му основа. Засега ние приемаме, че човекът се ражда със заложена в него агресивност, която съзнателното възпитателно въздействие трябва да преодолее и облагороди. Т.е. смята се че първична е агресията и миролюбието е само нейна алтернатива, а миротворчеството се се обезмисля като понятие, ако не съществува какво да се у-миротоворява.

За мен е обратното - заложеното в човека е миролюбието и миротворчеството (не помиряването). Агресията се натрупва под влияние на възпитателните "усилия" на обществото и неговите ценности.

Осъзнавам, обаче, колко е трудна и непосилна за един човек задачата да се докаже и развие тази теза.

Необходимо е да изучаваме новите деца и начина, по който те творят мира около себе си.

Ще съм благодарна на всеки, който сподели своите впечатления и опит от тяхното поведение, от разговори с тях за света, хората и тях самите...

Какви са техните ценности?

Имат ли понятие за добро и зло или умеят да виждат доброто в "злото"?

Какви са понятията им за сила и слабост?

Как виждат себе си в своя свят и пътя си в живота?......

[Орлин Баев]

Теории за агресията

Детската агресия

Ценен текст за агресията

Здравейте!

В горните линкове има добри систематизации на психологическите становища за агресията - социална, междуличностова и интраперсонална. Съвсем не всяка от съвременните психологически теории и авторите зад тях застават зад хипотезата за генетичната и инстинктивно вродена етиология на агресията.

Моето лично мнение е, че се раждаме с вроден мозъчен и хормонален апарат за производство на агресия/ страх (двете са противоположните лица на една и съща монета). Имаме чисто инстинктивен нагон към смъртта, към разрушението - като еволюционно наследство. На тази позиция застават повечето биологично ориентирани психиатри, когнитивни психолози и етолози (етологията е наука, която сравнява поведението на животните с това на хората).

Това, че имаме такъв апарат не означава обаче, че трябва да сме негови роби. Над него са надстройките на неокортекса, който има необятни възможности, които тепърва ще развиваме. тези висши мозъчни зони (психологически погледнато - свръхсъзнанието) все повече ще влизат в ролята си на господари над древните мозъчни импулси. Не че агресията ще изчезне напълно, но ще бъде впрягана много по-лесно и превръщана в съзидателност!

Според мен сега проблемът е социален, както казах по-горе - за ценностите и глобалното невежество, диктувани от политически и икономически сили от високо ниво...

[Донка]

Моля Орлин да даде линкове с определения на миролюбието и миротворчеството.

[Орлин Баев]

Миролюбието и миротворчеството са същата енергия на страха и агресията, но сублимирана от еволюцията (през огромни периоди от време) или от съзнателната воля. Да говорим за миролюбието без да говорим за агресията е все едно да говорим за светлината без да споменем тъмнината. Агресията, страстта, страхът са горивото в нас. Според Йогананда да речем, древните мозъчни структури са склад за енергията. Те произвеждат и всички животински нагони и страсти в нас. Езотерично погледнато, астралното поле освен сфера на желанията се явява и витален склад (Ауробиндо Гош). проблемът ни сега е, че сме прекъснали естествената връзка между нагонните си прояви и истински човешкото в нас - да го наречем миротворчество. И това води до разпространената в света агресия, насилие и оскотяването, йкоето се наблюдава заедно с проникването на новото съзнание при една сравнително по-малка група хора. Когато тази връзка се възстанови, ексцесиите на насилието (нездравата агресия) ще се превърнат просто в тласкаща творческа сила на доброто и творческото начало, на висшата човечност и съзнание неограничено от затвора на невежеството.

Относно линковете за миротворчеството: в настоящия сайт има бутон "лекции" - там миротворчеството е прекрасно обрисувано!

Респект!

[Ани]

Миролюбието и миротворчеството са същата енергия на страха и агресията, но сублимирана от еволюцията (през огромни периоди от време) или от съзнателната воля. Да говорим за миролюбието без да говорим за агресията е все едно да говорим за светлината без да споменем тъмнината. Агресията, страстта, страхът са горивото в нас.

Донякъде съм съгласна, че да се говори само за миролюбие без да се спомене за агресията е невъзможно. Но в това твое мнение, агресията е изведена на преден план. Тя се разглежда като водещ елемент в човешкото поведение. Ако психолозите така гледат на нещата, то положението е много зле. Имам предвид линковете, които си дал в предишния си пост. По-скоро бих се съгласила с това твое мнение:

По отношение на агресията и мира - генетично ги имаме и двете - гневът е другото лице на страха (произвеждат се от същата мозъчна структура), а мирът е тази природна хармония, присъства съзнателно или не във висшите ни мозъчни центрове и зони. Или психологически изразено - агресията е дете на подсъзнанието ни, а мирът на свръхсъзнанието.

Човекът не е само физическо и астрално тяло с които се проявява при дадената инкарнация. В основата си човекът е това, което остава непроменено в него и след смъртта, както на физическото, така и на астралното и на умственото дори тяло. Остава истинската ни същност, заложена от Твореца, събрала опита на всички прераждания.Точно в тази същност първичното е миролюбието, стремежът към хармония с останалата част от творението. Човекът е част от това творение и на най-висш план той го знае.

На Земята според мен хората се намират в различни степени на развитие. Според класификацията на Учителя : старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена и ученици. Има и други класификации, но в крайна сметка се опира до едно – в някои хора водещо е подсъзнанието и от там, като главно гориво в поведението им идва агрресията. За животните това е основно правило. Те се изявяват като индивидуалности само на физически и астрален план. Те нямат свободата, но и отговорността на избора, даден ни на нас, хората. Човекът е нещо повече от животното.

Прави ми впечатление, че психолозите гледат понякога на човека, като на животно. Тук предварително искам да се извиня – не съм специалист в тази област, имам само наблюдения “отвън”. Но голяма част от психолозите са атеисти например. Те не приемат понятията душа, дух дори през призмата на православието, да не говорим за теософията. Говоря за голям процент от работещите в момента психолози, психиатри в България. Например в есето на Теодор Наков, Моята агресия, към което си дал линк има точно такъв поглед на нещата. Имам чувството, че ако на подобен психиатър човек заговори за астрално, умствено тяло, дух, душа, дори Бог – веднага ще му бъде поставена съответната диагноза.

Просто психиатрите работят главно върху физическото и астралното тяло на човек. Но според мен това е опасна концентрация дори за един общопрактикуващ лекар, камо ли за специалист, занимаващ се с човешката душа и отричащ същевременно всичко извън физическата реалност.

Затова така леко се приема, че главният и водещ фактор при човека е агресията. Аз не видях във форума на този сайт нещо написано за миролюбието. Може би не съм търсила както трябва, така че ако има – дай линк.

В този случай има голяма опасност, децата за които пише Диана:

Моите наблюдения обаче са, че напоследък се раждат деца, за които агресията е нещо непонятно.

да бъдат диагностицирани като аутисти например, ако попаднат на психиатър не приемащ нищо друго освен физическия свят.

Но ти явно не си от тази категория. Имам предвид всичко написано от теб досега във форума. Виждам също така, че не са ти по вкуса някои съвременни тенденции.

...

Донка, в това болно съвременно общество с преобърната с главата надолу ценностна система, дивашки цели, медиен бълвоч, компютърна пошлост, които са залели света, дори съзнателни родители е много трудно да възпитат миротворчеството у децата си!

Това наистина е проблем. Особено за родители, които са на едно по-високо еволюционно ниво или децата им са на това ниво. В момента според мен превес имат старозаветните хора, особено в България. Но трябва да се гледа на тази ситуация от по-виско. А такъв поглед психологията на мен не ми дава, дава ми го Вярата, дават ми го различните езотерични учения като теософия, антропософия и най-вече учението на Беинса Дуно. А във всички тях миролюбието и миротворчеството се разглеждат, като основи на човешката същност.

Редактирано Май 31, 2008 от Ани

[Станимир]

Когато човек се роди на земята, всички следствия от действията му от изминалите животи го чакат. Той се освобождава от тях преди да навлезе във висшите светове, но при завръщането си на земята, те отново биват привлечени към него. Склонността към агресия е едно от тези следствия. Тя е вродена, само ако се разглежда отделния живот на въпросния човек. За голяма част от хората, при които връзката с душата (Висшето "Аз") е слаба, тази склонност ще е по-силно изразена, отколкото склонността към хармония и мир. Разбира се възпитанието може да помогне много в тези случаи, особено през ранните години, когато детето се учи предимно чрез подражание.

[Донка]

Остава истинската ни същност, заложена от Твореца, събрала опита на всички прераждания.Точно в тази същност първичното е миролюбието, стремежът към хармония с останалата част от творението. Човекът е част от това творение и на най-висш план той го знае.

Ани!

Ще продължа коментара на предишните си две мнения.

В Науката и възпитанието (мнение #9) Учителя маркира един много важен момент в еволюцията и психологията на личността - връзката потребности - мотиви - поведение:

2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на човека, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му. Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.

4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. ..

.

В съвеременната психология подобна теза е разработена от Курт Левин.

Според Левин "поведението на човека може да се обясни единствено от тези отношения, които се складират у личността при нейната непосредствена връзка с конкретната среда в точно определен микроинтервал от време.

Наблюдавайки поведението на хората в различни ситуации, Левин се стреми да изведе психологическата структура на обкръжаващия ни свят като пространство на действие.

Психичното пространство или поле се състои от различни области, които се структурират пространствено, но не в конкретния смисъл на географското понятие, а в психологически възможни действия и събития. Част от такива области съответстват на възможни позитивни и негативни събития: целеви региони с позитивна валентност и региони на опасност с негативна валентност. Останалите области представляват инструментална възможност за действие, използването, на които ги приближава до целевите региони или ги отделя от регионите на опасност. По такъв начин те имат значение на средства за действие. Една от областите на описвания модел на обкръжаващата среда е субект, тя се явява точка или център на полето. И за да достигне дадена област от целевия регион с позитивна валентност, субектът трябва да премине през всички отделни области, намиращи се между него и целевия обект.

Моделът на Левин за обкръжението не толкова обяснява, колкото описва възможните действия на субекта, които водят до достигането на региони с позитивна валентност или до избягването на полето на опасностите.

Много често обаче действията на индивида, които той предприема, за да достигне определена цел могат да са съвсем различни, т.е. всеки път по различни пътища субекта да постига еднакъв резултат. Според теорията на Левин, обаче психологическото направление в този смисъл остава непроменено, имат значение единствено постигнатите резултати и тяхната еквивалентност."

http://www.psychology-bg.com/texts/Lewin.htm

Тезата на Левин съвсем научно обосновано доказва позитивния характер на психичното поле на човека и на движението му в обкръжението - т.е. казано с други думи на първичността на миролюбието и миротворчеството.... ....

[Донка]

В свота теория на полето Курт Левин преставя човека като условен кръг, отделен от по-голямата цялост, но и включен в нея. Около човека съществува още една затворена елипса, която представлява неговата психична среда – жизнено пространство. Това жизнено пространство е обградено от физическия свят.

http://www.psychology-bg.com/texts/Lewin.htm

Събитията, съществуващи във външния регион съседстващи с границата на жизненото пространство, могат да въздействат материално на психичната среда – т.е. непсихологичните събития могат да променят психологичните.

От своя страна събитията в психичния свят могат да предизвикват промени във физическия свят. Границата между тези два свята представлява проницаема мембрана. Самият психичен свят също играе ролята на такава мембрана между човека и външния свят и определя как външният свят ще повлияе на човека и обратно – как човекът ще повлияе на външния свят.

Мембраната между външния свят и психичния и самият психичен свят представляват най-ценната еволюционна придобивка на човека – буферната зона, която обработва информацията протичаща в двете посоки и осигурява безпроблемната адаптация на човека към външната среда. При нормално работещи мембрани човекът приема външния свят като доброжелателен , сигурен и с изобилни ресурси за задоволяване на потребностите му – и физически, и духовни.

http://hghltd.yandex.net/yandbtm?url=http%...%CB%E5%E2%E8%ED

Миролюбието на човека означава нормална работеща, чиста, добре проницаема мембрана между външния и психичния свят и хармонично психично поле.

Миротворчеството означава поведение на човек, който не просто е хармонизирал своите мембрана и психично поле, но умее да въздейства и върху психичните полета на хората около себе си като ги почиства и хармонизира.

.....

Редактирано Юни 4, 2008 от Донка

[Донка]

Върнах се към тази тема след като и се наложи няколко пъти да проявя миролюбие и дори миротворчество.

Наблюдавах внимателно хората, които проявяваха агресивността, и се опитвах да проникна до корените и и връзките с миролюбието. Тръгнах от презумпцията, че първичното и вроденото е миролюбието, а агресията е вторична - но защо и къде миролюбието "потъмнява" в агресия?

В единия случай срещу мен се нахвърлиха с претенции да приема без съпротива тяхното мнение и да проемня поведението си според техните представи какво е "добре" да се прави и как. (Съвсем ежедневно, нали?) При това опитите за въздействие минаха през всички фази - от убеждението, през критката, през обвиненията, през сърденето и стигнаха до открито оплюване. Имах чувството, че гледам учебен филм по психология на трансформацията миролюбие към агресия.

Изводите - човекът наистина искаше мир и радост, но за съжаление беше обвързал състоянието "мир и радост" с точно определена своя "картинка" за ситуациите и поведението на другите, които той очакваше да му създават това усещане. Т.е. миролюбието като вродена черта вторично бе обвързано с външни условия за мира.

Съответно в момента, в който аз и моето мислене и поведение не се вписахме в картинката, нарушихме хармонията и усещането му за мир. Мембраната на психичното поле (за която съм писала по-горе) реагира, но неадекватно. Тя се опита да промени средата вън от психичното поле така, че да я хармонизира с вътрешния си модел. В този момент се роди агресията - към моето, но и в същата степен към неговото собствено психично поле. Нормалната реакция беше друга, но под натиска на предразсъдъка "аз съм правият и трябва да поправя нея" мембраната задържа насила обмена на енергия и информация и така се родиха негативните емоции, а после и негативните мисли и поведение.

Какво се случва в подобни дисхармончини ситуации в природата? Клетъчната мембрана влияе върху собствената клетка и я адаптира към средата - осмозата, например. За да запази мира и хармонията си с външната среда, клетката не изисква от нея да увеличи (или намали) концентрацията си на вода (! водата е носител на информация!) докато достигне до нейните вътрешни нива. biggrin.gif Напротив - започва активно да обменя със средата си молекулите докато изравни концентрацията - т.е. да се получи трета концентрация, обща за клетката и средата, в която клетката ще се чувства мирно и спокойно. Е, това агресия на клетката към средата и на средата към клетката ли е или мирно съжителство, в което живият организъм уважава и поддържа хармонията между себе си и средата... А какво се случва на клетката, която отказва да се адаптира към средата си, а иска от средата да се адаптира към нея и да и служи?...

Струва си да се учи човек от природата.

Възникна резонно и въпросът: какво би следвало да е поведението и мисленето на миролюбиво настроен човек, който има готовност да се адаптира до ново хармонично състояние, в случай на агресия от друг човек, който изисква от него да се нагоди към неговата "концентрация", за да се запази мира? И двамата са миролюбци, но имат различни средства за постигането на хармонията.

Редактирано Юли 25, 2009 от Донка

[Слънчева]

Майка ми все ми казваше, когато спорехме с брат ми и с приятели, като деца-"По-умният отстъпва!" Някога се дразнех, че все трябва да съм "по-умната", но е имало ефект. Оттеглянето, отстъпването и не на всяка цена да доказвам правотата си са ми помагали да оценя по-разумно ситуацията и да коригирам нещо в себе си. А за правотата има кой да се погрижи-времето...

Дали трябва да отричам нещо, което не разбирам? Дали да съдя нещо, от което ме е страх, не познавам?... Не е ли по-добре да допусна възможността, че е право, пък ще дойде ден, когато да разбера смисъла, себе си...

Редактирано Юли 25, 2009 от xameleona

[Диана Илиева]

...

Какво се случва в подобни дисхармончини ситуации в природата? Клетъчната мембрана влияе върху собствената клетка и я адаптира към средата - осмозата, например. За да запази мира и хармонията си с външната среда, клетката не изисква от нея да увеличи (или намали) концентрацията си на вода (! водата е носител на информация!) докато достигне до нейните вътрешни нива. biggrin.gif Напротив - започва активно да обменя със средата си молекулите докато изравни концентрацията - т.е. да се получи трета концентрация, обща за клетката и средата, в която клетката ще се чувства мирно и спокойно. Е, това агресия на клетката към средата и на средата към клетката ли е или мирно съжителство, в което живият организъм уважава и поддържа хармонията между себе си и средата... А какво се случва на клетката, която отказва да се адаптира към средата си, а иска от средата да се адаптира към нея и да и служи?...

Струва си да се учи човек от природата.

...

Aми май именно подобно нещо на осмозата се случва или протичането на енергия от по-висок към по-нисък потенциал. Точно за това примерно деца, които са в силно агрсивна среда или също стават агресивни, или не отцеляват (има и трети много по-рядък вариант - сменят си средата, но това понякога е много трудно). Но напоследък зачестиха и такива случаи - детето притежава силна и чиста енергетика, която или умиротворява поне в известна степен околните или поне го защитава и то доста гъвкаво отцелява и дори съхранява чистотата си - това са новите кристални деца.

Иначе по принцип колкото по-голям потенциал има миротвореца, толкова по-добре.

Миролюбивият няма голям шанс да доведе до качествена промяна на характера на ситуацията. Той по-скоро е нужно да разглежда сам себе си, че е в някакъв преходен период на усвояване качествата на миротворец и да работи усърдно за това.

[royalrife]

В 29.05.2008 г. at 11:06, Орлин Баев каза:

Донка, в това болно съвременно общество с преобърната с главата надолу ценностна система, дивашки цели, медиен бълвоч, компютърна пошлост, коит оса залели света, дори съзнателни родители е много трудно да възпитат миротворчесвто у децата си! А ак ого възпитат в такъв контекст, дал идетето няма да бъде бито и тормозено от веселите си дивачета другарчета, плод на дивите си родители? Но има места по земята, където социалнният контекст е много по-различен от този на балканското село българия...

Много българи навярно ще се сътласят с горните писаници и в същото време ще имат представа за себе си като на миротворци. 

 

В 30.05.2008 г. at 10:09, Диана Илиева каза:

Орлине, абсолютно си прав.

Разбира се, че Орлин е прав. Това, което Орлин вижда отвън е абсолютна проекция на неговия вътрешен свят. В такъв свят е мъка да се живее. Носенето на маската на миротворец за известо време може да облекчи положението, но следващата стъпка често е произнасянето  на висок глас - “Защото в България има нацизъм“. Много българи ще се съгласят и с това. После те ще потърсят някое място на земята, където живеят денацификатори и ще ги поканят на гости. Те даже и не подозират, че сега започват вече истинските им мъки.

Редактирано Февруари 29 от royalrife

[Донка]

С усмивка не се съгласявам. С хилядите (не преувеличавам) детски очи и усмивки и с уважението и миролюбието на техните родители зад думите си - твърдя, че повечето обикновени хора са миролюбиви и поне половината от тях са миротворци. Познавам ги лично и ги познавам добре. Гарантирам за всеки от тях. И абсолютно съм сигурна - това НЕ СА маски - това СА добри сърца и умове. 

Това по-горе цял живот съм го твърдяла. Един ден моя приятелка, която се оплакваше от обратното, ми "светна" - "ти познаваш САМО миролюбиви хора, защото при теб идват САМО такива - ти ги привличаш и задържаш, а агресивните отблъскваш някак. Ако и да дойдат при теб, много бързо се отдалечават. "

Зяпнах да поспоря, но млъкнах благоразумно. А може би тя беше права? А може би това е единственият начин да се "размножаваме"?