24.05.2008 г. - Културните народи тепърва трябва да дойдат в света.

[Станимир]

Мисъл на деня - 24 Май 2008 г.

„Действително някои народи са по-културни, но в този смисъл културните народи тепърва трябва да дойдат в света. Един език да имат. Не да говорят английски – на един език да говорят, с който да се разбират. Такъв език вече съществува в Природата – той е езикът на Любовта.”

Из Възлюбете Господа!, 29-а НБ, 27.VI.1937 г.

[Ася_И]

Всички имаме матерен език, по-късно научаваме и други езици - често с много повече усилия. Но най-важният език, който мнозина цял живот не успяват да усвоят, е този на любовта. Това е когато се научим да виждаме доброто в човека отсреща; да ‘чуваме’ другите, не само себе си; да се научим да даваме, а не само да вземаме; когато правим добро, не защото някой го очаква от нас, а защото сме убедение, че така трябва да бъде. Всички тези ‘дребни’ на пръв поглед неща не се нуждаят от превод – това са прояви, които са универсални, те са показател че обичаме и сме обичани.

[mvm]

Еми не съм много съгласна. Колкото и да се обичат хората, като отидеш например в Зимбабве и като не знаеш как да си купиш храна......то не че няма да можеш да си купиш, но няма ли да ти е по-лесно и ти, и онзи отсреща да говорите английски, да се разберете. Или пък да питаш нещо, например еди кое си къде се намира. Казвам английски, защото той се налага като международен. Иначе представям си как ще влязат в употреба всички пръсти на ръцете и краката, за да се обясните...

[Станимир]

Да де, но ако няма желание да се разберете и да говорите на един и същ език... То и сега се случва хора, говорещи на един и същ език въобще да не могат да вникнат в смисъла, който другия влага в думите си. Разбирането е много повече отколкото думите могат да предадат.

[mvm]

И все пак, с жестове и мимики, подскачания и прикляквания, можеш да се разбереш с някой за елементарни неща, обаче ако трябва да се говори за нещо по-смислено, и по-сериозно, .....само с езика на любовта не става...забрави.

Представи си, че отиваш да изследваш живота на някои аборигени, да научиш техни легенди и традиции. Извинявай, ама пак ще трябва да се напънеш да им научиш езика, или ще търсиш някой преводач. Или отново ще кажеш, че в това има любов. И любов да има , има и необходимост, досадна необходимост

[Донка]

За мен мисълта има много пластове. Включително и този, за който ни говори mvm.

Първо, в една високо културна среда хората имат възможностите, волята и начините да осигурят материалното оцеляване и дори благоденствието на човек, който не разбира езика на групата, в която е попаднал. Тази среда осигурява достатъчно свободен достъп до всичко жизнено необходимо така, че да не изисква езикова комуникация. Няма нужда от примери, мисля.

Второ, още щом попадне в чуждоезикова културна среда, мозъкът събужда спящия механизъм, благодарение на който всяко дете усвоява езика на средата, в която израства през първите 3-4 години. Този механизъм работи перфектно - психолингвистите го изучават отдавна, ние, езиковите педагози го използваме в работата си повече от 2 десетилетия вече. На времето доктор Лозанов го постави в основата на експерименталното си чуждоезиково обучение по сугестопедичната методика. Всъщност със средствата на внушението се постигаше т.нар. ефект на инфантилизацията - т.е. по време на контакта си с чуждия (вече втори) за тях език те забравят, че са възрастни и че учат и изживяват ситуациите като деца.

Има един ключов момент, обаче - тези "възрастни - деца" задължително трябва да се чувстват потопени в безусловно обичаща ги среда, в която се чувстват защитени и подкрепяни и в същото време свободни , за да се разтвори постепенно и заработи все по-ефективно механизмът, който е осигурил усвояването на родния език. Или езикът на Любовта, на който са построени отношенията в едно висококултурно общество ще подсигури всичко необходимо наовият човек да се адаптира максимално бързо и безболезнено към средата си.

Семейства, които са живяли с малки деца в различни държави свидетелстват за бързината и лекотата, с която децата им общуват с другите деца и усвояват езика им. Ще дойде ден - ние възрастните ще го можем отново.

Друга интересна страна на общуването на езика на Любовта е и невербалното общуване и телепатичните способности...

Ще спра дотук, защото рискувам да влезна твърде дълбоко в професионалните си води.