Таро карти на Прехода

[Guest Мона]

Преходът от раждането до смъртта, освен екзистенциален въпрос, е и дълбоко езотеричен и психологичен.

Ако проследим Големите Аркани в Таро, ще разберем и осмислим всеки един етап от живота си като същностен и зона на трансформации.

Според мен, всяка една карта от Големите Аркани е символ на съществуващ архетип на поведение - както много често Глупакът е митологема на несъзнавани комплекси, така и Обесеният, например е дезинтегириране на Аз-а - болестен процес, който много прилича на преход към шизоидна личностова нагласа. (Преди години гледах на една жена, която ме уверяваше, че е преследване и тормозена и на пръв поглед изглеждаше адекватна като поведение, но картите ми казваха друго - повтаряхе се непрекъснато Обесеният заедно с 8 мечове, след това се намеси и Страшният съд с Дяволът; не след дълго тази жена се самоуби по особено жесток начин.) За мен тази комбинация от карти говори за отключване на болестен психичен процес.

При дълбоко вглеждане, установявам един основен, дълбок пласт на анализ на картите Таро - представям си ги наредени в кръг, чийто център е човешката личност. Говоря само за Големите Аркани, които образуват колелото на живота или самсара. Като посока изток ще е Глупакът, а на запад - ще е Ошелникът, на север ще е Луната, а на юг - Влюбените. Тези четири карти за мен определят геометрията на човешката личност, като за целта, променям и заложеният цифров код на всяка една карта, имайки предвид че номерацията им е условна. Това са моите карти на прехода и на трансформацията. Началото на трансформацията -а в един следващ нейн етап, следва четворка от нови карти.

Може би напръв поглед да звучи неясно каква е идеята ми, но за всеки таролог има основни карти, които при всички случаи определят и поведението на даден човек цялостно, както се и иявяват психологически характеристики и архетипни зависимости.

Кои са вашите карти на прехода и кои карти смятате за особено акцентиращи върху архетипните съдържания?

[Йордан Анов]

Всяка система за гадаене и най-вече за себепознание е самодостатъчна и завършена в методите си.

Ще си позволя да направя паралел между астрология и таро, дори да не е подходящ, а търсенето на символна и смислова връзка тенденциозно, мисля че поне ще е интересно да се направи опит и да се разгледат получените резултати. Позволявам си да направя това, опирайки се на факта, че колелото на зодиака в съчетание с астрологичните домове представят един цикъл, процес на дестилиране на човешката психика, същото, както посочи и Мона, се наблюдава при Големите Аркани. Затова реших да направя сравнение между тези системи и процеса на израстване у човека.

Направих комбинация от Дом, Знак и две карти, като описващи даден архетип. В астрологията домовете се делят в групи, от 1-ви до 5-ти са лични, индивидуални, от 6-ти до 9-ти са трансформиращи, а от 10-ти до 12-ти колективни, приемани за служене на обществото, но аз приемам като потапяне в най-дълбоките нива на личната психика.

В Овен/1-ви дом, поставих двойката Глупакът/Магьосникът. Лично аз разтълкувах това като първата и последната фаза от общо четири в развитието на Героя. В края на индивидуалните знаци имаме Лъв/5-ти дом и Силата/Отшелникът, за мен тук вече Героят е подчинил себе си и сега се осъзнава като индивид, сам в масата. Групата на трансформацията завършва с философското осъзнаване на Стрелец/9-ти дом и новото начало и гмуркането в личните дълбини и обективната психика на двойката Кулата/Звездата. Вече преминавайки в колективните знаци, навлизаме в портите на възнесението, входа за нашия свят на Учителите човешки при Козирог/10-ти дом и постигането на алхимичния брак на Царя и Царицата показани в двойката Луна/Слънце. Последният 12-ти дом няма съответствие в таро, според мен, тук е най-дълбоката част от цялостната човешка психика и мястото на централния архетип на

Цялостната личност, която според Юнг не е способна да се опише и побере в рамките на човешките понятия и която според мен не е представена задоволително от Нептун.

Редактирано Май 22, 2008 от Вендор

[Йордан Анов]

Кои са вашите карти на прехода и кои карти смятате за особено акцентиращи върху архетипните съдържания?

Преходът, развитието на всеки е индивидуален процес. На различните етапи отговаря карта или комбинация от карти, но те се явяват в различно време при всеки, точно в момента когато е готов да приеме промяната и да разчете картата. Всяка крачка напред е революция в психиката, но мисля че картите които акцентират върху архетипното съдържание в личността са четири, като те се различават при мъжа и жената. В мъжката психика изграждащите карти, според мен, са Императрицата, Слънцето, Висшата Жрица и Папата, докато при женската, това са Императорът, Луната, Магьосникът и Смъртта. Разбира се брачната двойка между Имрератора и Императрицата е валидна както за мъжа така и за жената, но Императрицата, като образ на Майката е много по - силен фактор в мъжката психика, докато Императорът (Бащата) в женската. Те оказват и силно формиращо флияние върху Висшата Жрица (Анимата) и Магьосникът (Анимусът). Слънцето и Луната представляват азовото ядро, а Смъртта и Папата допълват поредицата с архетипа на Прамайката и Стария Мъдрец. По този начин цялата поредица от четири карти отбелязва основните действащи архетипи в човека и сформира архетипа на брачната четворица, символ на завършеност и цялост.

Отношението към тези карти и значението, което виждаме в тях, би могло да разберем как "работим" ние самите, да се опознаем и да се подготвим за следващият Преход.

Редактирано Ноември 14, 2008 от Вендор

[Guest Мона]

Предлагам ви една интересна статия (на английски език), от Gerald Schueler, който прави паралел между картите Таро и юнгианската психоанализа.

В много други теми от форум Таро сме говорили за интереса на Карл Юнг към Таро и неговия символизъм, и способностите на картите да помагат и да са в ролята на психотерапевтичен метод.

Jung and Tarot Symbolism

Редактирано Януари 10, 2009 от Мона

[Деяна]

Дълги години не разбирах защо плача ,когато видя тюлени.Тези красиви животинки ме натъжаваха ужасно много и после с дни не можех да се отърва от тази тъга.

Преди два дена реших да попитам Таро каква е причината и как моето подсъзнание разбира този символ и защо всъщност плача ?

Не вярвах ,че ще разбера ,но Таро ми помогна да направя връзката и да разбера по-добре себе си.

Ето и въпросите и картите :

"Защо плача ,когато видя тюлени?" - 9 пентакли,6 чаши,10 жезли

Тук ясно се виждат карти на миналото .Спомени от моето детство или стара любов ,спомени които ми носят огромно напрежение и тъга .Това се вижда в 6 чаши и 10 жезли.Има неща,които не са преодоляни,иначе 6 чаши трябваше да е на 1-ва позиция.

"По какъв начин подсъзнанието ми разбира тези сомволи?С какво ги свързва?"

Крал Пентакли,Кралица Пентакли,2 чаши

Така разбрах ,че тюлена за мен е символ на любов,на близост,на интимност между двама и тъй като моите връзки не са били много цветущи ,ето за това се натъжавам,когато видя тюлен.

Не всичко е въпроси за любов и подобни .Има неща ,които с помоща на Таро можем да разберем.Таро е до нас за да ни подаде ръка и да ни помогне да разберем онова,което не можем ... за нас самите.

Сега този символ е съвсем осъзнат и вече напълно част от мен.Какво по-красиво?

[baby777]

Много интересен пост Едно поредно доказателство, че картите Таро ни позволяват да надникнем дълбоко в душата си.

Тази комбинация 9 пентакли,6 чаши,10 жезли ме навежда на мисълта за предишен живот. Не знам дали вярваш в това, но може би някога си имала пряк допир с тези сладки животни

[Guest Мона]

За съжаление, няма друг форум за таро - не че е вулкан от случайности - ние с таро, знаем

Всеки начинещ престъпва този праг и прехожда, обикновено не го прехожда, защото е сложно и няма сили затова.

Много хора ми пишат за съвет за свои проблеми, нека да го кажа и тук - няма да помогна на никого.

Нека всеки сам извърви пътя на таро, за евтини сюжети няма да съм сценарист. Убедих се, че таро е за малцина - онези, които биха харесвали Реквиема на Моцарт, ще усетят и таро, дори за някои да е МАКТУБ.

Няма другаде къде да ви кажа, че няма да отговарям на никого, който не се е посъветвал първо с душата си - нелицемерно и за онези, които смятат гледането за дяволска работа, им пожелавам един ден в ада, както всички, които гледаме на таро. Чужди вини няма да носим.

[Йордан Анов]

Преходът може би не се състои в нищо друго, освен да поемеш по пътя на собственото си приключение, да чуеш призива, да откриеш помощника и неговия дар, да се пребориш със сянката …

Юнг определя архетипите, като органи на душата, тяхната функция и роля на сцената на живота ни отвежда към победа или погром, една история която може и да осъзнаем, а може би и не. Избора да не дочакаме смъртта вдетинени, само защото не сме имали смелостта да пораснем.

Но, в този пост искам да ви предложа една подредба, може би малко импровизирана или дори прекалена, вие ще кажете J

Това е илюстрация на динамиката на Цялостната Личност показана в труда на Мари Луиз фон Франц, извадена от „Еон” на К.Г.Юнг. Прогресията на числата описва пулсацията на архетипите в мрежата на несъзнаваното – от нула до десет.

След това, хронологично преди горната диаграма, Юнг е дал имена на отделните архетипи.

Мойсей е културния герой, Сапфора – горната майка, Долният Адам е обикновенния човек, а Ева – обикновена жена. Мойсей заедно със Сапфора образуват царствената двойка, образите за небесен Баща и Майка. Йотор от своя страна, представлява архетипа на Стария мъдрец, духовния водач и наставник. Мириам олицетворява Анимата на Мойсей. Горната двойна пирамида олицетворява духовната структура на Антропоса, това което може да се нарече Цялостна личност. Долната двойна пирамида, е негатив на Първата, тя е една схема на Сяхнакта. Между двете пирамиди е поставен Адам или човека, дърпан от сенчестата си природа и привлечен от висшето си привание – това да бъде завършен.

Естествено, това е малко нахвърляно обяснение, но всеки може да намери "Еон" и да се запознае по-подробно с материята.

Мисля че ще е много интересно да облечем голата схема с картите Таро и да разберем каква е нашата динамика на Цялостната личност, на къде сме поели, какви дракони борим, къде е джуджето с магическата дрънкулка, която ще ни избави от невъзможната ситуация

[Lifetime]

Още преди няколко дни мислих по въпроса за архетипното съдържание на картите на прехода и обособих за себе си тези карти, които за мен са посока и смисъл на човешката същност. Поне на конкретен етап.

Моята визия е малко по-различна от тези на Мона и Жур, макар че в известна степен се припокрива с тях.

На изток аз слагам Глупакът, на запад - Смъртта, на север Луната, но обърната, на юг - Слънцето. В центъра обаче, където се намира личността, бих добавила присъствието на Влюбените. Неслучайно си представям нещата така.

Глупакът е същността на детето, което, докато играе, пада безброй пъти и си удря коленете до кръв, но става и продължава играта. Това е и смисълът на изтока като символ в кръста, това е любовта, живота, в случая и играта. Глупакът не мисли, той продължава. Всяко изправяне на крака е всеки път прераждане, това е Героят пътешественик, това е индивидуацията на човешката личност в контекста на смелостта, любовта, вярата в късмета и щастливата звезда.

Докато расте, Глупакът не си дава сметка за раните, които е получил играейки, но белезите остават. Психически те се преживяват на несъзнавано ниво и водят до контрапункта на цялата житейска буря, минавайки през нейните унижения, въргаляйки се в нейната кал, разбирайки, че невинаги пътят е чист и ако аз съм добър с хората, то рядко те са такива с мен. Ако мечтите ми са безкрайни и погледът ми гледа към небето, то погледът на другите е забит в земята. А аз съм сред тях. Това обръща Глупакът на запад, навътре, това го кара да умре и да се прероди, но този път не в Глупак, а в нещо друго, отвъд мечтите и простряно на опита. Това е западът и неговата Смърт.

Това са човешките опозиции, двата края на съзнанието като експресия и експресията като осъзнатост.

Божествената, вертикална част на кръста носи и планетните тела и различните от нас същности.

Ще започна със Слънцето. Човек без другите е никой. Това е и моята визия за мястото на Слънцето в човешкия кръст и човешката индивидуация. Доколко принципа на социалзация е интегриран, доколко съм умел в общуването с другите, успявам ли да се справя с живота и ангажиментите си на социално същество, какво ми носи това и какво ми взима и как се справям с баланса, всичко това е част от Слънцето, от активната страна, мъжкия принцип. Аз сред другите, как израствам, кой съм. Да съм с всички и едновременно с това да съм пръв за себе си. Част от юга, да горя, но да не прегарям.

Срещуположна на Слънцето е Луната - женският принцип, пасивната страна, обратната страна, емоционалният свят, душевността. Неслучайно тя тук е обърната. Права носи своята ирационалност, обърната - нейният урок. Ако права не може да се интегрира в човешкия живот и да намери приемственост измежду другите механизми на психиката, ако е повече пречка, отколкото каквото и да е друго, обърната говори за това, че всичко изброено вече се е случвало, всяка неясна емоция е излишна, всеки сън наяве е страх и всеки страх - пречка. Това е крайната ситуация на изтерзаната емоционалност. Бил съм така и вчера, и преди това, така съм и сега, преди не сработи, време е да подходя различно, да интегририрам този път успешно урокът на неукротената фантазия и да работя заедно с нея, а не срещу нея. Време е да съм разумно същество, да съм едно цяло със своята психика, да променя и прекрача границите на неяснотата, на Луната в себе си. Да събудя силата на способностите си в мен, чрез Отшелника. В този смисъл обърнатата Луна на върха на кръста е само временно стъпало, но не към Светът, а към Умереността. Тя е истинското Изкуство на човешкя живот извън неговите обозрими граници.

Влюбените са в средата. Те са човешката природа, двойнствена, колеблива, с променливи предикати. Днес ако е едно, утре може да е друго. Те съпътстват човека в неговия избор, а изборът е точно това, което ме прави човек и кой път избирам и каква отговорност поемам е това, което предопределя съдбата ми на Герой или на Страха от неговата Сянка. Накъдето и да поема, Влюбените са част от моята същност. Те са, от една страна, знанието за това, че човек винаги безумно се надява на избори, и, от друга, въпросът доколко е готов за тях. Те са просто Избор, който всяка секунда кове Съдба.

Това е за мен Кръстът на човешкия път и съдбата на този, който е решил да бъде Герой.

[Guest Ивета]

Доста се колебаех дали да не публикувам следната комбинация в темата Карти Таро комбинации, но понеже съчетанието им е доста натоварено и "пре-ходно", избрах тази тема. Тази комбинация бележи промени на личностно и социално ниво.

Картите са следните:

Рицар меча, Крал меча, Ас пентакли

Въпросът, конкретният, няма значение, защото се пита едно, но Таро отговаря глобално; историята има предистория и тук, в тези карти, намира своята тежка реализация. Имаме мечове и Ас пентакли само. Бих казала, че това е нещо средно между Апокалипсиса на апостол Йоан и Параграф 22, на Дж. Хелър. В същото време е и много житейско.

Какво мислите вие за тези карти?

Като съпътстващи комбинации, са Силата с 4 пентакли и 6 меча, Ас жезли, 10 меча - това на други въпроси, но във връзка с основният.

[Лора Витанова]

Доста се колебаех дали да не публикувам следната комбинация в темата Карти Таро комбинации, но понеже съчетанието им е доста натоварено и "пре-ходно", избрах тази тема. Тази комбинация бележи промени на личностно и социално ниво.

Картите са следните:

Рицар меча, Крал меча, Ас пентакли

Въпросът, конкретният, няма значение, защото се пита едно, но Таро отговаря глобално; историята има предистория и тук, в тези карти, намира своята тежка реализация. Имаме мечове и Ас пентакли само. Бих казала, че това е нещо средно между Апокалипсиса на апостол Йоан и Параграф 22, на Дж. Хелър. В същото време е и много житейско.

Какво мислите вие за тези карти?

Като съпътстващи комбинации, са Силата с 4 пентакли и 6 меча, Ас жезли, 10 меча - това на други въпроси, но във връзка с основният.

Ще се пробвам Ивета, картите да ги тълкувам .

Ще напиша това, което усетих като ги видях.

Все едно е преминаване през Ада. Слизане в Ада, пълния ад, пълния мрак, мрак на всичко, безисходица, непрогледно, но и излизане от там като прероден. Все едно да видиш светлината за пръв път, сърцето да е друго, сърцето да го усещаш как тупти, светлината да я чувстваш навсякъде, радостта също. Да се радваш с цялото си сърце.

Мисля също, че има невероятно голяма сила за вкопчване в нещо. Да се направи и невъзможното, нечовешкото, за да имаш нещо и да го пазиш, да го стискаш, за да не го изпуснеш, за да не отлитне някъде, да се опиташ да не сгрешиш този път.

А пътя, началото на пътя е поставено, трудно взето като решение, но ясно, с ясно съзнание какво се прави. Развитието е в ход, започнато е. Всъщност има решителност все едно е тръгнато на поход без връщане назад, назад няма път, няма живот, няма нищо, поне не се вижда. А страхът е голям, огромен. Страхът от себе си, също го има, но и голям страх от други неща. Голяма сила, голям копнеж по притежаването на нещо и решителност, каквото и да коства това. Не се мисли за загубите.

Карти с много голям заряд, каквото и да значи това. Поне така се усещат.

[Guest Ивета]

Доста се колебаех дали да не публикувам следната комбинация в темата Карти Таро комбинации, но понеже съчетанието им е доста натоварено и "пре-ходно", избрах тази тема. Тази комбинация бележи промени на личностно и социално ниво.

Картите са следните:

Рицар меча, Крал меча, Ас пентакли

Всъщност, преходът е невъзможен, защото Ас пентакли заслепява Кралят меча с лъскавия си щит, о който се оглежда горделиво Слънцето. Нито Рицарят и нито Кралят ще се преборят със собственото си безверие, само че този път, лицето на това безверие се нарича помпане на мускули ... Ала всуе, напразни усилия, не водят до нищо. В една друга тема споменах за комбинация от карти, която нихилира всяко едно усилие - и тук е така, Ас пентакли е оловен ковчег за всяко смело решение.

Докато Кралят не премине през елисейските полета, няма да има никакво развитие за него, нито пък промяна.

Както се казва - много шум за нищо

[Лора Витанова]

Аз помислих върху картите и аз посочвам като карти на прехода : на изток -Глупакът, запад - Отшелникът, север- Колесницата, юг - Слънцето. Това разбира се в един период, след време картите ще са други.

Гледам, че нищо не съм писала по картите, а е трябвало, та сега се връщам на тях.

Защо започвам с Глупакът, ами той е ново начало, човек гледа всичко като на шега, а така и трябва да бъде, много не се мисли, започне ли човек да мисли много може и да падне в бездната на съмненията кое е правилно и кое не. Понякога това не е и необходимо. Хващаме това, което имаме подръка и тръгваме, независимо какво ще стане накрая. За мен глупакът е начало на нов път, на който леко може човек и да се поизложи. Като малко по детски се гледа на нещата. Тук имаме и много въодушевление.

Отшелникът - свързвам го с отделяне на човека вътре в себе си, преценка дали може да се направи това или онова. Самовглъбяване, търсене на отговорите, мъдростта дълбоко в себе си, уединение. Но трябва и да се внимава да не се залитне прекалено много в тези моменти.

Колесницата - действието, което може да се направи, тя е задвижването на решението на Отшелника, проявлението. Аз го приемам и като тласък.

Слънцето то трябва да е целта, да е резултата, да е доволен човек от това, което е направил. Да е радостна и доволна душата на човек. Да се чувства лек. Всъщност то е резултат от активността на самия човек. Но и с него трябва да се внимава, за да не изгори и прегори човек от цялата тази топлина.

[Лиула]

Отшелникът, Папата, 9 чаши

 

Лицемерието в своя апогей, в своя апотеоз.

Животното е застрашено и става един организъм, защото е застрашено, но то защитава някого - спотаило се като червей, който и този дъжд, ще преживее, за да нарои земята с новата си манна - удобно завоалирана зад маската на заетост, страхувайки се за битието си - Папата би ме наказал, ако знаех какъв антигерой съм, нали.

 

Но, понеже съм роден страхливец, преходът ми от Отшелникът до 9 чаши, ще е краткото ми царство.

 

Папата, освен омилостивител, е и наказващ архетип, но и своя антипод - не желая никого, всеки ми пречи, мразя и семейството си, мразя всеки, който ми казва къде съм и каква е ролята ми ...

 

Да бъда Отшелникът с Папата, да бъда себе си като някой друг, да бъда неуспяващия мъж, излишният герой, нужната сянка за чуждо Слънце, уморените криле на прелитаща птица ...

Да чувам моят глас като гласът на племето, да си измисля кръст, който няма как да понеса.

Сега съм усмихнато подобие на добреустроено битие

Да се усмихвам.

 

Да бъда сянка на сянката, да съм измисленият Ланселот, за да обичам употребената Гуиневир.

И винаги да бягам от битката. Защото Отшелникът ми е затворът, Папата - маската, 9 чаши - тъжното ухилване.

Инфантилен съм. Бягам. Страх ме е.

 

Преходът е невъзможен по тези карти. Защото Отшелникът се е удавил в капка злорадно задоволство.

Редактирано Юли 27, 2013 от Лиула