Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кошмарите - как да се справим с тях?


Recommended Posts

Е може би всеки има свободата да избира според себе си дали да приложи когнитивния подход или медитацията - и двата могат да бъдат еднакво ефективни и еднакво безполезни - зависи от индивидуалността.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не съм застанал със сопа над главите на прилагащите... Естествено, че има избор. Когнитивният подход рядко се занимава със сънищата. Анализата го прави. Не става дума за избор между ябълка или круша, но за отношение ри какъвто и да е избор. Не битка, отхвърляне, неискане на кошмарите, но разбирането им - защото идват от несъзнаваните основи на психичната ни къща, които дават сигнал за мухъл... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Определено музиката лекува. Една вечер дълго бях измъчвана от кошмари. Станах и в 2 часа посред нощ започнах да играя Паневритмия като си пеех наум. Докъм "Мисли" "небето" ми се проясни. Легнах си и заспах здрав и укрепителен сън..... :3d_012: . И да благодарим на Учителя. :3d_047:

Добре дошла Петя! Много силно впечатление ми направи това, което си написала в темата за музикотерапията. Копирах го в тази тема, защото смятам, че ще бъде полезно на всеки, който има да решава проблем със сънищата си.

Ще ти бъдем много благодарни да споделиш и други свои опитности с Паневритмията и музика или упражнения от Учителя, в които те са ти помагали да преодолееш трудности и неприятни състояния.

Здравей Донка! Благодаря за сърдечното посрещане! :rolleyes: Радвам се, че съм полезна с това, което споделих. Друго, което съм научила от Учителя и ми помага това е любовта към планината. Ходя често там и се опитвам да науча все повече езика и. Например знам от Учителя, че когато слънчицето се покаже зад облака, значи мисълта която мислим в момента е права, или когато прелетят птички от ляво на дясно- също. Така човек след няколко проверки може да е сигурен в говора на планината........... Много хубаво, нали.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Като малък се справях с кошмарите като скачах от високо и заради страха от падането се събуждах, а сега просто разпервам ръце и политам. biggrin.gif

Преди доста време измислих този метод. Даже го препоръчах на една братовчедка, която после ми каза, че е подействал. След това съм го препоръчвал и на други хора - не знам дали им се е налагало да го ползват, дали са го ползвали и дали е действал. При мен почти винаги действаше. Сещам се само за един път, в който не подейства, но нямах възможност да се кача на достатъчно високо място ( качих се на един шкаф, скочих с главата надолу и се ударих, но не се събудих - а бягах от някакви чудовища). Иначе такъв беше номера - качвам се, скачам с главата надолу и се събуждам. Отдавна не съм си ползвал метода - не съм имал много поводи, а и не съм се сещал да го ползвал, не съм имал възможност. Пък и както казах, вече се спасявам с летене или бой.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Имал съм сънища, в които бързо бягам от преследвачи, но те ме настигат. Или пък бягам с всички сили, но почти не успявам да се отлепя от мястото си и ме хващат. Или пък някакви са ме заловили и са се заприказвали - аз тръгвам да бягам, но се придвижвам супер бавно, сякаш съм двеста кила. По някое време явно виждат липсата ми и с лекота ме откриват и залавят отново.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Здравейте, нова съм тук, но видях, че има специален форум за сънища и се надявам някой да ми помогне с изясняването на това, което сънувах снощи. По принцип не съм отдавала особено значение на сънищата си, но в случая наистина бяха забележителни и доста отразяваха мислите и тревогите ми в последно време! Бяха два независими един от друг съня, но и в двата имаше зловещи елементи.

В първия сън се разхождах някъде из източна София, май към Орландовци (а аз почти не стъпвам там, нямам никаква работа в този район) и си вървях по улиците и изведнъж влязох в улица, осеяна с трупове. Първо забелязвах само много, много трупове на кучета. В реалния живот имам страх от кучета по принцип. После забелязах и на хора. Всички бяха кървави и ужасни. Естествено, обзе ме ужас и избягах към друга улица, но и там имаше същите кървави трупове. Не знам как успях да се измъкна оттам. Иначе помня, че хората около мен изобщо не се стряскаха от гледката и не й обръщаха внимание.Не знам как стигнах до някаква автобусна спирка, която се казваше Земята и Хората. А това е името на един бизнес център на околовръстното, аз често минавам покрай него с автобуса. Но идея си нямам как го свързах с това място! И чаках някакъв автобус, който да ме измъкне от това място, но все идваха някакви, които щяха да ме зведат "наникъде". Накрая помня, че пристигна някакъв 82 (който по принцип ходи в Люлин, а аз изобщо нямам общо с това място!) и аз си казах, че това е моят автобус и се качих на него и след това нямам спомени. Съжалявам, ако има твърде много подробности, но просто са странни, защото нямат нищо общо с реалността и помежду си!

След това се събудих и осъзнах, че е било сън, но много скоро след това пак заспах и дойде вторият сън. Там по някакви незнайни пътеки, мисля, че по тъмен коридор и някаква врата в дъното, стигнах до отвъдното. Започнах да го разглеждам, но чувствах, че съм жива, т.е. явявам се само наблюдател там. Помня, че стигнах до някаква пещ, край която стоеше човек (поне на такъв ми приличаше) и той гореше някакъв труп и ми обясняваше, че изгаря обвивката, но скоро "щял да го пусне обратно" - духа може би? Помня, че го питах има ли нещо нередно в съживяването на мъртъвци и за моя изненада той ми каза, че не било нищо лошо, той го бил правил много пъти (?) След това отидох до един светъл прозорец, през който се виждаха прекрасни небеса. Разбрах, че това е прозорецът към смъртта, когато дойде моментът, литваш през него. Аз се опитах да литна, но нещо ме спря и ме задържа там, където бях. И си помислих тогава "ами да, първо трябва да родя децата си и да се развия в професията си"... а иначе съм имала, а може би и още имам, много голям страх от смъртта, точно вчера пак си мислех дали смъртта не ме чака скоро и такива неща, макар че винаги съм имала усещане, че това е само страх. Но не знам какво да мисля за този сън - отразява това, което душата ми усеща на несъзнавано ниво? И накрая, може би най-зловещата част. Излязох от отвъдното и като бях навън, изведнъж забеляах, че една черна котка ме преследва. Беше някакво малко котенце, но усетих, че не е за хубаво това, че върви след мен, имаше нещо плашещо в него. Опитах се да го изпъдя, но то даже успя да се покатери върху мен и се закрепи за косата ми. Аз се вбесих и го разтресох много силно, за да падне от косата. И в един момент забелязах, че е умряло, както си беше вкопчено с лапички в косата ми. Съвсем издивях и отнякъде намерих ножица и отрязах този кичур, където беше котката и тя падна с него под една кола. 

Това е в общи линии. Отдавна не бях сънувала толкова странни и..грозни неща. Държа да кажа, че в последно време не съм никак добре душевно, постоянно имам някакви страхове, а също и усещане за самота и безперспективност... Чудя се тези сънища просто отразяват състоянието ми или искат да ми подскажат нещо...

Линк към коментар
Share on other sites

Преместих мнението ти тук, не смятам, че е необходима специална нова тема.

Във форум Сънища има достатъчно много теми, които да обемат цялата тематика на сънния ни живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...