Що е Истина?

[braman]

.. ние не знаем нищо за Нея, нито някога ще узнаем. Въпреки това Тя ни докосва, в моментите ни на действително смирение, когато единствено отваряме половин ушенце към най-съкровения гласец у себе си.

Истината е път без пътища и пътници.

[Велина Василева]

Истината в разумния живот е тъй необходима,

както светлината е необходима за физическия свят,

следователно и нейните лъчи са необходими.

Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи.

И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на истината.

Сега този факт, който ви навеждам, е малко тъмен за ума ви. Как тъй? Кои са причините?

Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото Братство от черното братство.

Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне, едните хващат наляво, другите – надясно.

Защо? – Едните възприемат черните лъчи на истината, а другите – белите лъчи.

Тия лъчи ги има в слънцето. И в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има тъй наречено бяло слънце и черно слънце.

От бялото и от черното слънце едновременно идват две течения, които се сливат.

Като казвам „черни лъчи“, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби.

Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи.

Коя е причината за проявяването на тия лъчи?

Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение,

на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум,

вие вече сте проводник на черните лъчи.

Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни.

В окултизма не може да кажете: „Ако е рекъл Господ, ще вярвам“. Ако вярваш, ти си на дясно, ако не вярваш, ти си на ляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение.

Сега всичките тия енергии, които идат, тия две течения минават през човешкия мозък.

И, следователно, вие постоянно ще изучавате методите, през кои области минавате.

За пример, когато дойде една религиозна мисъл у вас, тя няма да се появи в предната част на главата ви,

а ще се появи отгоре, перпендикулярно.

Когато дойде една научна мисъл, тя няма да се появи хоризонтално в главата,

а ще върви под ъгъл, в един кръг.

Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви и ги турите в една плоскост,

всички тия сили, които падат под един наклон отгоре, действуват в права посока,

а всички други сили, които идват в друг наклон, действуват отрицателно, те са енергиите от черните лъчи.

Ако дойде гняв, той ще се появи в областта около ушите ви.

Ако много се гневите, ще почне нещо да ви стяга около ушите, да ви наболява нещо.

Ако гордостта се увеличи чрезмерно, ще чувствувате отзад на главата,

в мозъка си едно болезнено напрежение. То е излишно.

Сега казвам, че природата не обича дисхармонията.

Всички тия сили, които минават през мозъка, имат своето предназначение.

Но тия центрове на мозъка могат да станат положителни и отрицателни.

Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на светлината,

положителната страна на истината

и тогава имаш едно възходящо състояние, настроение към Бога и умът ти се събужда.

Когато религиозното чувство е негативно,

вие ще имате един вътрешен стремеж,

без да си давате отчет защо трябва да служиш на Бога.

Казвате: „Трябва да се служи на Бога“. Защо? Как? – Не знаете.

Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обрядите.

Ще отидеш в църква, и ако си православен, ще запалиш една свещ.

А онзи, който не запали свещ, счита това като голямо престъпление.

Че утре може да откраднеш една овца, то е нищо, това не пречи,

стига че можеш да служиш на Бога, да палиш свещи.

Че други погрешки може да направиш, нищо.

Окултната наука не приема този морал.

Сега тия сили, като се трупат вътре в мозъка,

в бъдеще ще станат една спънка за вашето развитие.

Защото, не мислете, че можете да се освободите от тях.

Този мозък, който се проявява на земята, във физическото поле,

има си двойник в астралния свят и след като отидете там, тези енергии,

които се складират в този свят, ще ги преживеете по обратен път.

Всичко от този свят ще преживеете и там.

Предназначението на музиката

[Слънчева]

Помнете: Няма престъпление, което човек да е направил, малко или голямо, и да не се изнесе на сцената. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряш." Строга е съдбата, на никого не прощава. – Защо трябва да съдят човека? – За да се изправи. Когато дойде денят Господен, всеки ще бъде изправен пред съдбата, да отговаря за делата си.

Някога човек греши несъзнателно, не по своя вина. Въпреки това, той не може да се освободи от последствията на своите грешки. Без да искаш, ти даваш прием на някоя опасна микроба – на холерата, на чумата, на маларичната треска и носиш последствията на твоето гостоприемство. Тя започва да кани своите съседи и да ги угощава. Те се разположат удобно в къщата ти, започват да се размножават и отравят кръвта ти. Чудиш се, отде ти дойде тая болест. Нисши същества са влезли в кръвта ти и разстройват кръвообращението. Веднага викаш лекар, плащаш му добре, за да изгони микробите от тялото ти. Така става голямо сражение. Ако преди болестта си тежал стотина килограма, като боледуваш, ще олекнеш, ще тежиш наполовина. – Защо става така? – Защото си пуснал неканени гости в себе си, дал им си добър прием. Като чужденци – недоброжелатели те злоупотребяват с твоето доверие. Като пострадаш, казваш: Втори път не пущам чужденец в себе си! Някога те нападне не само една болест, но няколко заедно...

И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш.

Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие...

Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме? – Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили? Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал. Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен. Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад. Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината. – Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота.

Желая на всички да родите детето на истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само Истината отваря царската врата на рая. Тази истина трябва да се роди от вашата душа.

Детето на истината

[mecholari]

Истината е в Светия Дух, Който е плът от Божията плът. Истината е изречена от Иисус Христос а Светия Дух я потвърждава в умиротворените съзнания.

Истината за този свят е описана в свещените книги. Той принадлежи на сатаната и в него следва прераждане след прераждане, докато Светия Дух не засвидетелства истината лично и не освободи човекът от примките на лукавия. В поста на Слънчева, думите на Учителя говорят именно за това. То е описано в свещените книги, които са взаимносвързани. Така става ясно, при прочитане на Библията и свещения Коран, че Христос е Адам, затова изкупува греха на света. Бог му прощава направеното от него самия.

Редактирано Октомври 14, 2010 от mecholari

[Станимир]

Истината нито може да бъде носена, нито да пълни каквото и да е.

Както вече уточних, под носене и тежест на истината разбирам отговорността, която съпътства познаването й.

Тя е неизменността в битието, която оплодява тъканта му, за да започне зараждането на първичните форми.

Няма никакво отношение между Нея и човека, който е една крайна форма, тоест конкретна и определена (макар и относително изменчива) твърдост.

Да, и аз мисля, че истината е неизменността в битието, но човекът (атман) не е една крайна форма.

[Eлф]

изт.

"...Истината не трябва да се постига. Тя не може да бъде постигната, тя вече е факт. Трябва само лъжата да бъде изоставена...Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност. Защото да

видиш лъжата значи да спреш да лъжеш. Да спреш да лъжеш значи да не

търсиш никаква истина – няма нужда. В мига, в който лъжата изчезне,

блесва истината в цялата си красота.“Ошо

Редактирано Октомври 19, 2010 от Eлф

[Станимир]

Как може да дойде истината, която не познаваме, освен ако не я познаем? Аз мога да видя човек в далечината и да го объркам за някой мой приятел, но единствено и само единствено когато се доближа до него от по-близо, аз мога да разбера, че съм сгрешил. Невежеството може да бъде отстранено само със знание. Ние не можем да спрем да лъжем и най-вече да се самозаблуждаваме, ако не знаем, че лъжем и, че се самозаблуждаваме.

[Eлф]

Станимир-

"... Невежеството може да бъде отстранено само със знание. Ние не можем да спрем да лъжем и най-вече да се самозаблуждаваме, ако не знаем, че лъжем и, че се самозаблуждаваме."

" Трябва само лъжата да бъде изоставена...Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност. Защото да

видиш лъжата значи да спреш да лъжеш."

Замислих се върху тази мисъл на Ошо. Виж тук какво казва - "...Истината не трябва да се постига. Тя не може да бъде постигната, тя вече е факт."

Да, може и да е факт на един по- външен план, но всъщност тя е принцип. Божествен принцип, един от петте универсални принципа, за които говори Учителя в пентаграма...

И другото върху което се замислих в думите на Ошо - "...Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност."

Смятам, че тук много точно е употребил думата "личност" защото смятам, че лъжата по никакъв начин не може да съществува в нашата същност то просто е немислимо, за това според мен той е използвал тази дума. О.К. Не смятам, че в момента се изразявам много точно, но исках да го споделя с вас да видя какво мислите и вие по този въпрос защото тази мисъл е от преди няколко дни и ми беше интересно да прочета какво мислите. Всичко добро и хубав ден днес.

Редактирано Октомври 19, 2010 от Eлф

[braman]

По този въпрос ми е трудно да говоря каквото и да било. Но в духа на горния пост, още малко от поезията на Ошо:

"Себеотдаването не може да се научи, то е нещо, което се случва. И е добре, че се случва. Ако можеше да го научиш, то щеше да е нещо по-малко от теб. А то е нещо толкова необятно. То не е като капка, която се влива в океана, а тъкмо обратното: то е океанът, който се влива в капката, Бог, който се спуска в теб.Ти просто трябва да не трепериш и да не се страхуваш, това е всичко. Когато Той дойде, ти му кажи: „Да, влез. Добре дошъл." Поклони се. Отвори вратите на своето сърце, бъди незащитен. Нека Той да се движи и да се движи през теб.

Ти можеш да се научиш как да се отпускаш; можеш да се научиш как да се отдаваш. Когато си в състояние на отпускане, изведнъж някой ден... Никой не може да предскаже кога. Не се грижи за това; това кога не е важно. Когато чакаш и си се оставил, един ден настройката се осъществява. Малко по малко ти ставаш едно с Цялото; страхът изчезва. Ти вече не се защитаваш, вече не се страхуваш. Ти си казваш: „Всичко е добре дошло."

Редактирано Октомври 19, 2010 от braman

[спарк]

Истината е това от което се страхуваш,другите да не научат.

[Guest Христо]

"Истината ще ви направи свободни." Може ли да се каже и :"Свободата ще ви направи истински" ?

П.п. : Но то пък без Истина, няма Свобода, така че ...за да си Свободен трябва да си Истински. Но от друга страна, за да станеш Истински, трябва да се запревръщаш в Свободен.

Редактирано Октомври 22, 2011 от Христо

[Guest Христо]

Защо се казва, че истината ще ни направи свободни ? Може ли да дадете обяснение как истината ни прави свободни и защо абсолютно винаги трябва да се казва истината ?

П.п.: Може ли в някоя ситуация да кажеш истината, но да имаш такава реакцията в последствие ( негативна реакция резултат от това, че си я казал, а всъщност хич не ти се е казвало, но си се насилил да кажеш и още реакция негативна, заради негативните резултати от казването на истината изразяващи се да речем в определено хорско поведение), може ли такава да ти е реакцията след казването на истината, че реално погледнато да е било по - добре да излъжеш, отколкото д кажеш ? Винаги ли изричането на истина е по - добро от изричането на лъжа ?

Редактирано Април 18, 2012 от Христо

[Станимир]

Истината ни прави свободни, но не изричането на истината, а познаването на истината. И ако изричайки истината, другия не е готов да я възприеме, нито той ще стане по-свободен, нито ние. Да излъжеш, мисля, че почти никога не може да бъде правилното решение. Но и истината трябва да се казва според разбиранията на човека отсреща и много неща да бъдат премълчани. Не може да се определи кое е по-лошо: да излъжеш или да прекалиш с истината. Зависи от конкретната ситуация.

Редактирано Април 18, 2012 от Станимир

[Guest Христо]

П.п.: Може ли в някоя ситуация да кажеш истината, но да имаш такава реакцията в последствие ( негативна реакция резултат от това, че си я казал, а всъщност хич не ти се е казвало, но си се насилил да кажеш и още реакция негативна, заради негативните резултати от казването на истината изразяващи се да речем в определено хорско поведение), може ли такава да ти е реакцията след казването на истината, че реално погледнато да е било по - добре да излъжеш, отколкото д кажеш ? Винаги ли изричането на истина е по - добро от изричането на лъжа ?

Е, ако не ти си иска да кажеш истината, а в същото време не е удобно да мълчиш.

[Станимир]

Ами, спасяваш се. Можеш да отговориш уклончиво, да кажеш, че не си сигурен, че не си наясно как точно стоят нещата и др. под. А и в крайна сметка това, че другият може и да се разсърди, не е задължително да е твой проблем. Ти не си длъжен да изпълняваш глупавите прищевки на хората и да отговаряш на фалшивите им очаквания. Дори и да действаш по оптималния начин, пак няма гаранция, че другите ще останат доволни.

[Guest Ивета]

Е, ако не ти си иска да кажеш истината, а в същото време не е удобно да мълчиш.

Ти явно говориш за хора със съвест.

Но повечето не са такива. Тъкмо напротив. В този случай - вместо да кажат истината, каквато и да е тя, те просто ще избягат от всякаква отговорност и удобно ще се скрият в мълчанието си, правейки са на приятно разсеяни, забравили, недозапомнили, недоосъзнали ...

[Валентин Петров]

"защо абсолютно винаги трябва да се казва истината ?"

това е научният метод и другите методи не скалират

Редактирано Април 19, 2012 от Валентин Петров

[KirilChurulingov]

Истината се живее. / Учителят/

[Guest Христо]

Истината се живее. / Учителят/

"Как се живее Истината ?" /Христо/

[Ники_]

Истината се живее. / Учителят/

"Как се живее Истината ?" /Христо/

Без съпротива.

[Guest Христо]

Истината и аза ?

Не знам дали е писано по - назад в темата, но бихте могли да посочите нещата, които според вас са пречка за това човек да осъзнае/живее Истината.

Трябва ли нещо да си отиде, за да се прояви истината и ако да - какво ? Според Кришнамурти, необходимо условие е да бъде разрушен аза...Азът да бъде разрушен...хммм...? Нужно ли е, ако да - как ...? Ето какво той визира под "аз" :

ЗНАЕМ ЛИ какво имаме пред вид, когато говорим за аза? За мене той означава идеите, спомените, заключенията, преживяванията, различните форми на назовани и неназовани на­мерения, съзнателните усилия да бъдеш или да не бъдеш нещо, натрупаните спомени на подсъзнателното, расовото, родово­то, груповото, личното - всичко това, независимо дали се проя­вява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качест­ва, всичко това е азът. Той включва съревнованието, желанието да бъдеш нещо. Целият този процес е азът. И когато се изпра­вим пред него, откриваме, че той е нещо злощастно. Използвам думата „злощастно" нарочно, защото нашият аз ни отделя от другите хора, той се самоизолира. Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг. Ние всички знаем това. Познати са ни онези необикновени моменти, когато нашият аз го няма. Когато няма усилие, желание да се пос­тигне нещо - моментите, когато сме изпълнени с любов.

Според него, азът е център на страданията и болките, който трябва да бъде разрушен, за да може човек да е истински щастлив...Не съм сигурен, че схващам напълно това дето обяснява и не съм сигурен, че ми допада...Но да продължа с това дето според него трябва да отпадне, за да се прояви Истината в живота ни (а според вас дали е така) :

Действителното, истината, не са неща, които човек може да разпознае. За да се прояви истината, вярата, знанията, лич­ният опит, стремежът към благодетелност - всичко това трябва да си отиде. Добродетелният човек, който съзнава, че се стреми към добродетелност, няма никога да открие дейст­вителното. Той може да е много почтен човек, но това няма нищо общо с човека на истината, човека, който разбира. За човека на истината истината се проявява сама. Добродетелният човек е добър човек, но той никога няма да открие истината, защото добродетелта за него е прикритие на неговия аз. Стараейки се да бъде добродетелен, той засилва своя аз. Когато каже: „Не трябва да бъда алчен" състоянието на не-алчност, ко­ето той изпитва, само засилва аза. Ето защо е толкова важно да бъдеш беден, не само материално, но също така в областта на вярата и знанията. Материално богатият човек, човекът, бо­гат със знания и вяра, ще познава само тъмнината и ще бъде сре­дище на беди и страдания. Ако вие и аз като индивиди разберем по какъв начин действа азът, ще осъзнаем също какво е любов­та. Уверявам ви, че това е единственото преображение, което може да промени света. Любовта няма нищо общо с аза. Азът е сляп за любовта. Казвате „обичам", но в самото казване, в само­то изживяване няма любов. Там където има любов, азът не при­съства.

Как така да си отидат тези важни неща в живота ни, къде да отидат ?

На мен ми се струва (или ми се иска), че човек не е нужно да бъде беден, за да го осени Истината ? Нужно ли е да си материално беден, та да станеш просветлен или каквото е там...? Ами относно знанията и вярванията ?!? И от тях трябвало да се Откажем - колкото по - малко, толкова по - добре твърди той (като визира най - вече знанията по отношение на религии, психология). Не знам, но ми се струва (или ми се иска), че човек може да стане просветлен и без да се откаже от вярата си и от четенето на книжки. Ако Кришнамурти е прав, какво излиза :

тъп + беден + агностик = добра предпоставка, за да си човек на истината. Хмм, така ли е, а ? Но помня, че Христос е казал неща от рода на :"Блажени са бедните духом." И :"По - скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезе в царството божие." Да не би и Христос да е проповядвал мат`риална и умствена беднотия ?

Забравих да посоча. Източника на цитатите :

ГЛАВА 9. Какво е Азът?

http://realize.my.co...m#_Toc198265940

Редактирано Май 10, 2012 от Христо

[Guest Христо]

Истината се живее. / Учителят/

"Как се живее Истината ?" /Христо/

Без съпротива.

За това мислех да те питам. Ти май си поддръжник на идеята за несъпротива ? Понеже съм останал с впечатление, че като че ли има две основни теории - едната я свързвам с несъпротива, погасяване на мисли/чувства и тем подобни. Другата я свързвам с използването на съпротивата за израстване, с приемането на това, че е нормално да утвърждаваме, да се съпротивляваме и непрекъснато да растем.

[Ники_]

Истината се живее. / Учителят/

"Как се живее Истината ?" /Христо/

Без съпротива.

За това мислех да те питам. Ти май си поддръжник на идеята за несъпротива ? Понеже съм останал с впечатление, че като че ли има две основни теории - едната я свързвам с несъпротива, погасяване на мисли/чувства и тем подобни. Другата я свързвам с използването на съпротивата за израстване, с приемането на това, че е нормално да утвърждаваме, да се съпротивляваме и непрекъснато да растем.

Погасяването е отново съпротива. Този, който намира пречки, решен да ги отстрани, също се съпротивлява... на тях, на съдбата.

Приемането на всички дадености = без съпротива.

Не е приемане, когато все още се бориш и желаеш да растеш, защото явно нещо не харесваш, нещо не ти изнася и желаеш да го надрастеж.

Та какво точно питаш?

[Guest Христо]

Нали някои говорят за "абсолютно приемане, несъпротива, пасивна будност на съзнанието" - това ако е път, то то ми се струва един по - скучен, сухарски, сив, непривлекателен път (особено ако човек се опитва напълно да го приложи). Други пък проповядват самовнушения, утвърждения, развиване на качества, концентрации, визуализации, медитации, съзнателни усилия и трансформации, стремежи...Това два отделни пътя ли са, две стъпала на един и същи път ли са, взаимозависими етапи ли са...Мен не ме кефи нито пълното приемане/смирение (а и не ми се отдава), нито крайното утвърждаване и пълното отхвърляне. Влече ме нещо средно.

Имаш ли мнение за Истината и аза :

http://www.beinsadou...260#entry168241

И какво ти е мнението за благодаренето - това да благодарим на Бог за едно или друго нещо, да му се молим ? Останал съм с впечатление, че ти приемаш молитвите/благодарностите за добро и лошо, но друг който говори за несъпротива (а именно Кришнамурти), не приема молитвите - ето едно противоречие...

Редактирано Май 10, 2012 от Христо

[Станимир]

Азът за който говори Кришнамурти не е истинската духовна същност на човека, а илюзията за отделност, личността, която е в основата на всички заблуди. Това е едно фалшиво и ограничено „аз“, а не истинската човешка индивидуалност, която е едно със своя Отец и с всичко останало.

„Блажени са нищите духом...“ Нищите духом са търсещите, и те ще намерят. На хлопащите ще се отвори; на питащите ще се отговори, разбира се в нужното време и според съзнанието. На човек не е нужно да има нищо друго освен себе си. В човека се съдържа всичко, цялото богатство и богат е само човекът, който е намерил богатството в себе си. Всяко външно притежание привързва човека към тази сфера на която принадлежи въпросното притежание. Това е тежест с която не може да се влезе в царството небесно. Всичко земно следва да бъде оставено на земята, вкл. и мисълта за земното и желанието да го притежаваш.