no_self Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Satyam (Truth), Shivam (God), Sundaram (inner happiness, inner beauty) is a common phrase used in India. It signifies the absolute truth and how to achieve the same. “Truth-Bliss-Beauty” statement again expresses the true nature of one who is one with Brahman. A God-realized person will experience Truth-Bliss-Beauty all the time. Truth is accord between mind, word and deed. Нескопосаният превод е мой: Истина, Бог (наречен там също и съзнание, което е вълнуващо), вътрешно щастие, вътрешна красота са често срещани фрази, които се използват в Индия. Сатям означава абсолютната истина и как тя да бъде постигната. „Истина-Блаженство-Красота” (които кореспондират с Satyam-Shivam-Sndaram) изобразява истинската природа на този, който е едно с Брахман. Човекът осъзнал Бог ще преживява „Истина-Блаженство-Красота” през цялото време. Истината е хармония между ум, дума и дело. Станимире, така както аз разбирам коментара ти, това, че според теб няма адекватна дума в българският език, която да преведе абсолютната истина за мен е абсурдно твърдение. Абсолютна истина с думи на български много добре и адекватно етикетира опита да бъде обяснено, непреводимото и необяснимо нещо. За мен това е все едно, че искаш да кажеш, че истината не е истина или, че красивото не е красиво. Да, няма по-подходящи думи. Думата цвете не е цветето, не би могла да опише всичко, което се съдържа във вида, аромата, цвета, настроението и асоциациите свързани с истинското цвете. Индийската филофофия може да разглежда тези понятия, но те не са само индийска собственост, заради това, че те имат думите, а ние не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Точно така, satyam е обичайно понятие за Индия отнасящо се до абсолютната истина, т.е. до действителността. На български думата "истина" не е тъждествена с абсолютната истина и действителността, и затова е необходимо уточнението "абсолютна". Коренът "сат" сам по себе си е понятие, което е доста трудно обяснимо. Превежда се като "битие", "съществуване", но и това не е съвсем точно. Но така или иначе идеята за вярно отразяване на действителността не присъства, а по-скоро истината се отъждествява със самата действителност. В българския тълковен речник обаче истината е формулирана като вярно отразяване на действителността; това, което отговаря на действителността. Подходът при определяне на смисъла е съвсем различен. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Много ти благодаря за отговора. Без да мислиш, че искам да се заяждам с теб, те моля, да ми обясниш малко по-подробно какво разбираш под „истината се отъждествява със самата действителност”? Каква е тъждествеността между действителността и абсолютната истина? Действителността не е ли субективна? Тъждествената на абсолютната истина действителност не трябва ли да е обективна? В смисъл, че ако е абсолютна истина, тя би трябвало да е валидна за всички, а всеки един от нас възприема действителността по свой собствен начин. Думите понякога са коварни и не искам да останеш не разбран от моя страна. Отново - какво визираш под действителност във връзка с абсолютната истина? Смяташ ли, че тя кореспондира с възприятията на петте ни сетива или имаш предвид нещо различно, като например „битие, съществуване”? Моля те, да внесеш повече яснота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Действителността съществува сама по себе си, извън възприемащото я съзнание. Тя не зависи от възприемащите я субекти. Това, което е действително, просто е действително. Ти разглеждаш въпроса през призмата на определени възгледи, които си възприела, които ти пречат да разбереш това, което пиша. Какво означава действителността да е обективна. Тя е единственото, което съществува. Обективно, субективно, това са понятие, които не могат да се отнесат до действителността, а до нейното интерпретиране и отразяване. Действителността просто си е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Аз само задавах въпросите така, че да се разберем за какво говорим и дали твоята дефиниция съвпада с моята. Възможно е да съм жертва на собствените си възгледи, но не това е, за което говорехме. Ние говорехме за това: какво е действителността? Напълно съм удовлетворена от твоя отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 12, 2013 Доклад Share Добавено Август 12, 2013 Действителността съществува сама по себе си, извън възприемащото я съзнание. Тя не зависи от възприемащите я субекти. Това, което е действително, просто е действително. Ти разглеждаш въпроса през призмата на определени възгледи, които си възприела, които ти пречат да разбереш това, което пиша. Какво означава действителността да е обективна. Тя е единственото, което съществува. Обективно, субективно, това са понятие, които не могат да се отнесат до действителността, а до нейното интерпретиране и отразяване. Действителността просто си е. Това определение сме го приели защото ни е удобно и подредено.Истината е някъде там ,зад ъгъла , . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 10, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2014 Според мен истината е нещо отвъд времето и условията на средата. Може ли истината да се промени от днес за утре, или пък след 1 милион години? Не мисля. Ако нещо е истина, то е истина завинаги, и е било истина винаги. Ние може в даден момент да не сме в състояния да възприемем истината в нейната цялост, но това не прави парченцата истина, които познаваме неистинни. Всъщност ако истината се променяше с времето, то развитието ни би било невъзможно. Ние израстваме като трупаме познание за истината. Като се учим да я различаваме от неистината и изхвърляме само това, което е действително отпадък. Но ако не можем да различим парченцата истина, които притежаваме, то ние ще изхвърлим и тях и ще трябва да започнем да ги търсим отначало (и вторият път ще е по-трудно, защото вече сме им сложили печата на неистината). АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 10, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2014 Що е Истина ? - От Бога !!! Що е Истинен? - Божествен ! От Изворът наречен Истина блика потокът на Любовта. Мъдрост е да Любиш !-казва Учителят. Мир и Любов ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Октомври 11, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2014 Според мен истината е нещо отвъд времето и условията на средата. Може ли истината да се промени от днес за утре, или пък след 1 милион години? Не мисля. Ако нещо е истина, то е истина завинаги, и е било истина винаги. Ние може в даден момент да не сме в състояния да възприемем истината в нейната цялост, но това не прави парченцата истина, които познаваме неистинни. Всъщност ако истината се променяше с времето, то развитието ни би било невъзможно. Ние израстваме като трупаме познание за истината. Като се учим да я различаваме от неистината и изхвърляме само това, което е действително отпадък. Но ако не можем да различим парченцата истина, които притежаваме, то ние ще изхвърлим и тях и ще трябва да започнем да ги търсим отначало (и вторият път ще е по-трудно, защото вече сме им сложили печата на неистината). А, ако някой знае цялата, всичката необходима истина? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 11, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2014 Не знам. Нямам информация някой да е твърдял подобно нещо за себе си, нито за някой друг - бил той учител, бодхисатва, буда, ангел, архангел или нещо друго. Истината е безпределна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Октомври 12, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2014 Говорите за истината , като аспект на Абсолюта . Но това е област недостъпна за съзнанието ни . И още по далече от слловесните ни умения . Не е ли по добре да насочим вниманието си към истината , която ще ни направи свободни ? Която явно е достъпна и разбираема ,но още непозната ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 12, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2014 Не е ли по добре да насочим вниманието си към истината , която ще ни направи свободни ? Абсолютно съгласна съм. "Истината ще ви направи свободни" ми се струва малко "редактиран" вариант на "Истината е това, което ви прави свободни". Или мярката за Истината е усещането ни за свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 12, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2014 Говорите за истината , като аспект на Абсолюта . Но това е област недостъпна за съзнанието ни . И още по далече от слловесните ни умения . Не е ли по добре да насочим вниманието си към истината , която ще ни направи свободни ? Която явно е достъпна и разбираема ,но още непозната ? Истината е една и съща винаги и ако разделяме нашата истина от другата, то едната от двете ще се окаже заблуда (ясно е коя). Ако ние не познаваме абсолюта поне в определени негови прояви, то той не съществува за нас. Това не ни прави съвършени, но ни дава основа без която не можем. С времето ние разширяваме познанията и разбиранията си за истината, а не заменяме една "истина" с друга. Последното би трябвало да остане в миналото. Всъщност затова са духовните учители - за да дадат вярната основа. Те не биха дали нещо, което не съответства на абсолюта и което след време ще трябва да подменим. Само истината ни прави свободни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 8, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2014 (edited) Говорите за истината , като аспект на Абсолюта . Но това е област недостъпна за съзнанието ни . И още по далече от слловесните ни умения . Не е ли по добре да насочим вниманието си към истината , която ще ни направи свободни ? Която явно е достъпна и разбираема ,но още непозната ? Истината е една и съща винаги и ако разделяме нашата истина от другата, то едната от двете ще се окаже заблуда (ясно е коя). Ако ние не познаваме абсолюта поне в определени негови прояви, то той не съществува за нас. Това не ни прави съвършени, но ни дава основа без която не можем. С времето ние разширяваме познанията и разбиранията си за истината, а не заменяме една "истина" с друга. Последното би трябвало да остане в миналото. Всъщност затова са духовните учители - за да дадат вярната основа. Те не биха дали нещо, което не съответства на абсолюта и което след време ще трябва да подменим. Само истината ни прави свободни. Един цитат на Кон: "...И понеже абсолютният ни контрол над живота ни е невъзможен, жадуването за него влече неудовлетвореност." Копнежът да се знае някаква "абсолютна" истина на мен ми изглежда като желание за абсолютен контрол: "аз знам абсолютна истина, значи познанието за истината е под мой контрол"... Можем да говорим за познанието на абсолютната истина, ако човек има абсолютен контрол върху познаването на истината. Ама не е така Ние нямаме контрол върху това колко опознаваме истината. Всичко ни се свежда от сили, които ни управляват, доколкото трябва. Затова всяка "истина", която знаем е предпоследха и идва времето, когато това вече не е съвсем истина. Плутон, планетата, която управлява познанието ни за личната ни истина се върти около Слънцето за 260 години. Човешкият живот е около 84 до някъде в някои случай малко над 100 години. Ние не можем да достигнем за един живот до цялата си лична истина та камо ли до някаква въображаема "абсолютн" Е, мераците остават Но е трудно. Трудно е да се приеме, че животът е просто живот, нещо цялостно, което не можем да разделим "удобно" за нас на истина и неистина. Редактирано Ноември 8, 2014 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 8, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2014 (edited) Твърдения, че ние не можем да познаваме аспекти от абсолютната истина, противоречат сами на себе си. Ако допуснем, че едно такова твърдение е вярно, то по силата на самото твърдении следва да допуснем, че то в един момент в бъдеще, ще се окаже невярно. Абсолютната истина не означава абсолютен контрол. Но е вярно, че познаването на истината е предпоставка за осъществяването на по-добър контрол. Последният единствено ни прави свободни. Без наличието на някаква степен на контрол, за свобода не може да се говори. Абсолютната истина е непреходна истина - нищо повече. Две плюс две винаги ще прави четири - това го знае всеки. Има аспекти от истината достъпни за всекиго. Не всичко в живота е заблуди. Ако ние не можехме да опознаем истината, тя не би съществувала за нас. Истината е достижима за хората тук и сега. Не цялата истина, но и не някакво фалшиво нейно копие, което утре ще ни се наложи да подменим. Редактирано Ноември 8, 2014 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 8, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2014 Абсолютната истина не означава абсолютен контрол. Но е вярно, че познаването на истината е предпоставка за осъществяването на по-добър контрол. Последният единствено ни прави свободни. Без наличието на някаква степен на контрол, за свобода не може да се говори. Абсолютната истина е непреходна истина - нищо повече. Две плюс две винаги ще прави четири - това го знае всеки. Има аспекти от истината достъпни за всекиго. Не всичко в живота е заблуди. Ако ние не можехме да опознаем истината, тя не би съществувала за нас. Истината е достижима за хората тук и сега. Не цялата истина, но и не някакво фалшиво нейно копие, което утре ще ни се наложи да подменим. С това мнение ще се съглася, макар, че отваря нови хоризонти за анализ. Първо - няма абсолютна истина, освен една абсолютна истина (алогизъм) - че умираме и имаме край (алогично е, че толкова ни е логично умирането, въпреки, че го имаме за естествен процес), ето ни една абсолютна истина. Но тя не ни прави свободни, по смисъла на човешкото възприемане на нещата, нито относно контрола - какъв контрол и върху какво? Хората нямат контрол нито върху живота си, нито кога ще умрат - ето ви имане на тотален безконтрол. От гледна точка на природата, ние почти сме я унищожили и нашият контрол, сиреч интереси върху това невинно тяло, сме превърнали в контрол, който, ще унищожи нас самите - т.е. контролът ни е пренос на свръхценни мисли - няма как да се спасим, ако унищожаваме всеки ден - контролът, ако го приемаме така, е равновесие. В добрия му вариант. От премного мисли за контрол, сме създали едни безкрайни огради - мразим мечките, че ловуват и няма къде и нападат селата мразим рибите, че умират на брега, мразим медузите и камъните, мразим всичко онова, което е било и преди нас, защото е извън контрола ни, т.е. извън допустимата зона на приближаване. Реално, не разбираме този външен естествен свят. А същият този свят е жесток - орел носи малка козичка, хиена може да убие лъв, една мъничка австралийска змия има убийствена отрова и за нея няма лек ... Срещу това - какъв контрол?! Колкото до свободата, да правим отграничения между онтологична свобода - липса на бъдеще след смъртта - невъзможност за свобода, и възможност да усетиш, че ти е в силите да промениш живота си - от едно малко невзрачно тяло, каквото всеки човек има, да може да приеме душата на света - все едно как и как усеща това съприкосновение, и да го изведе до нуминозност - т.е. до онова усещане за свобода, което усещане, е възможно, само когато се чувстваш единосъщ, не с господ или с друга невнятна сила, а със самия себе си. Това е свободата. Но и жертвата - свободата е разменна монета, тя не е метафора, тя е битие и винаги е избор. Ето това е свободата - да избереш да бъдеш или орел или малкото козле, носено от орела, впило нокти в гръбнака му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 9, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2014 Да, контрол върху живота и смъртта нямаме. И добре, че го нямаме. За мен нещата са прости и разглеждам свободата и контрола чисто практически. Ако отида във Франция примерно и не знам френски, аз ще съм с ограничени възможности в сравнение с някой, който знае езика. Знаенето на езика в случая ми дава по-добър контрол и по-голяма свобода. Ако знам разписанието и маршрута на автобусите, ще мога да хвана този автобус, който ми е най-удобен сутрин за да отида на работа. И това е контрол. Той ми дава свобода на избор, която не бих имал, ако не знаех точното разписание и маршрут. Да се върнем на смъртта. Ако имах контрол върху този процес, но без раелно да знам последствията от него, то изборът на момент на смъртта не би ме направил свободен. Контролът е безсмислен, ако нямаме познание за това, което контролираме. В този случай той не би ни донесъл свобода. Затова е важно познаването на действителността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 9, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2014 Да, контрол върху живота и смъртта нямаме. И добре, че го нямаме. За мен нещата са прости и разглеждам свободата и контрола чисто практически. Ако отида във Франция примерно и не знам френски, аз ще съм с ограничени възможности в сравнение с някой, който знае езика. Знаенето на езика в случая ми дава по-добър контрол и по-голяма свобода. Ако знам разписанието и маршрута на автобусите, ще мога да хвана този автобус, който ми е най-удобен сутрин за да отида на работа. И това е контрол. Той ми дава свобода на избор, която не бих имал, ако не знаех точното разписание и маршрут. Да се върнем на смъртта. Ако имах контрол върху този процес, но без раелно да знам последствията от него, то изборът на момент на смъртта не би ме направил свободен. Контролът е безсмислен, ако нямаме познание за това, което контролираме. В този случай той не би ни донесъл свобода. Затова е важно познаването на действителността. Ревизирайки моите и твоите мнения по темата, както и в подобни теми, каквито има в Портала, стигам до един прост извод (практичен и житейски): отказвайки се от търсене на абсолютни стойности, независимо за какво (истина, свобода, контрол, познание, добро, зло), можем постигнем едно равновесно познание за нещата от живота. Равновесието в смисъла си на Умереност, за мен е правилният път да направиш света по-малко мъглив и повече отчетлив. Реално погледнато, всички абсолютни стойности (търсенето им), ни отдалечават от човешкото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 11, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2014 Твърдения, че ние не можем да познаваме аспекти от абсолютната истина, противоречат сами на себе си. ..... Не съм твърдял нещо за аспекти на "абсолютната" истина. Аз твърдя, че няма абсолютна истина. Не може да кажем, че 2+2=4 е абсолютна истина, защото това е човешка дефиниция. Дефинирали сме и сме приели, че това е вярно. Таблицата за събиране и тази за умножение са една дефиниция, едно приемане и обществен договор. Много лесно може да приемем убежденията си за абсолютна истина, а те са си просто убеждения, вярвания, приемания, допускания, както и допускянето, че има абсолютна истина. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 11, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2014 Твърдиш, че според теб няма абсолютна истина, но това твърдение също изключва само себе си. Ако твърдението ти е вярно, то самото би отразявало някаква неизменна истина, а то твърди, че такава няма. Ако пък твърдението ти е невярно, това означава, че има абсолютна истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 (edited) Можем да го погледнем и така ---------В какво човек може да е абсолютно сигурен ?Има неща които не виждаме как се променят . Но само това е гаранцията , че са абсолютни . Капацитета на разбирането определя какво виждаме . Редактирано Ноември 12, 2014 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Има и неща, които не се променят. Искаш пример? Току що написаното от мен твърдение е абсолютна истина. А твоето твърдение отново изключва само себе си. Ако твърдиш, че всяко нещо се променя във времето, то и истиността на едно такова твърдение ще трябва някога да се промени и ако е било вярно то да стане невярно.Освен това имай в предвид, че истината не зависи от човешкото разбиране. От човека зависи познаването на истината. Човек може да познава истината или да не я познава, но истината си съществува независимо от нашето разбиране за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Ако твърдиш, че всяко нещо се променя във времето-----------------------------Не ,,, не го твърдя,,,не го и мисля в момента . Твърдя че нашето познание се базира на предположения и допускания . Например-------------Освен това имай в предвид, че истината не зависи от човешкото разбиране. ------------Истината като какво ---като самостоятелна всецялост , или като част от реалността , или отделен верен пъзел ....Или пък е следствие на някакъв природен закон , на който още не сме измислили заместител ( по съвършен ) . Или , по точно не са се променили условията и този закон още работи . например -------Има и неща, които не се променят. Искаш пример? Току що написаното от мен твърдение е абсолютна истина. ------------Да има неща които не се променят . Само че не в нашия свят .Тук има време , и то е свързано със всичко . например-----то и истиността на едно такова твърдение ще трябва някога да се промени и ако е било вярно то да стане невярно. -------------няма гаранции че така ще се промени , че ще стане своята противоположност .Не всичко се движи по синосуйда . ------ Но практично погледнато си прав . Просто ме гризе съмнение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Твърдя че нашето познание се базира на предположения и допускания . Има много неща, които се основават на факти, опит и правилни заключения. Просто са толкова тривиални, че не им придаваме важност. На преден план в съзнанието обикновено са нещата в които не сме сигурни. Някой като каже "абсолютна истина" и оставаме с впечатлението, че едва ли не става въпрос за нещо непостижимо и недостъпно за обикновения човек. Но за всеки човек има достъпна част от вечната и неизменна истина. За някои тя разбира се е по-голяма, а за други по-малка, според съзнанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Не ви ли направи впечатление, че говоря за умереност. Мисленето за истината няма значение, то накрая се оказва субективно и се отчита по житейските резултати. На всеки. За мен е важно какво имам в сметката си - пари, активи. и така е при всички, колкото и да ми се правят на семиотични герои. Затова, нека всеки от нас да е добре финансово, че да може да определя истини и за други. Всички живеят в този век, надявам се, и да ползват приоритети му, така, че да не се изпада в мистификации - всички плащат, всички се хранят. А и всички купват книги, надявам се. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.