Guest Христо Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Нищите духом са търсещите, и те ще намерят. Това вече е според Библията, не според цитирания по - горе автор. Възможно ли е просветлено същества също да е заблудено за някои работи и да има още по - Просветлени същества, които да са по - Наясно ? Всичко земно следва да бъде оставено на земята, вкл. и мисълта за земното и желанието да го притежаваш. Е, да, ама не трябвало да полагаш съзнателни усилия, за да го оставиш. Всяко външно притежание привързва човека към тази сфера на която принадлежи въпросното притежание. Чел съм за това, че може да се прилепне към една или друга сфера във фините светове и да се наложи да останем там, докато се освободим от съответните материи. Но все пак по - добре в по - фините сфери да се забучиш, отколкото в по - грубите. И освен това няма как изведнъж да станеш свободен и от материалните, и от духовните блага. То си е процес, както обясняват един или друг автор, за разлика от Кришнамурти, който майче смята, че тази Свобода може да бъде постигната без значение на изминало време. Той смята, че Истината и това да бъдем осенени от нея не е въпрос на време, не е въпрос на каквито и да е било външни или вътрешни усилия, идването и можело да стане във всеки един момент стига да сме пасивно будни/отворени за нея. Не става така, струва ми се. Иска се време... __________________________________________________________________________________________ П.п.: Свободата от притежания, за която говориш, май има общо с принципа У Вей ? Редактирано Май 10, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Нали някои говорят за "абсолютно приемане, несъпротива, пасивна будност на съзнанието" - това ако е път, то то ми се струва един по - скучен, сухарски, сив, непривлекателен път (особено ако човек се опитва напълно да го приложи). Други пък проповядват самовнушения, утвърждения, развиване на качества, концентрации, визуализации, медитации, съзнателни усилия и трансформации, стремежи...Това два отделни пътя ли са, две стъпала на един и същи път ли са, взаимозависими етапи ли са...Мен не ме кефи нито пълното приемане/смирение (а и не ми се отдава), нито крайното утвърждаване и пълното отхвърляне. Влече ме нещо средно. Имаш ли мнение за Истината и аза : http://www.beinsadou...260#entry168241 И какво ти е мнението за благодаренето - това да благодарим на Бог за едно или друго нещо, да му се молим ? Останал съм с впечатление, че ти приемаш молитвите/благодарностите за добро и лошо, но друг който говори за несъпротива (а именно Кришнамурти), не приема молитвите - ето едно противоречие... Няма как да е инак. На его-то, на аз-а хич не му утърва да се съгласява, да се себеотдава, да се предава. Противно е на инстинктът му за самосъхранение. Съпротивата му е защото се опитва да оцелее и докато Любовта в него не нарасне, той не би посмял и не би могъл да се отдаде. Кефенето е според интереса, който клати феса. Защо според теб човек желае да се изживява като екшън герой, като анимационен герой, дет да се представя като биткаджия, като победител, който раздава справедливо тупалки, като супермен, който се справя с дявола дори? Ще ти отговоря. Защото човек иска да бъде аресван. Да бъде разбиран, обичан. Да го приемат. Всичко се върти около желанието на душата за Любов. Всичките номера на его-то, на аз-а са поради това. Обличането, стойкаджийството, тарикатщината, хитруването, остроумниченето, трупането на интелектуалност, на материални придобивки/богатства, на приятели и пр. и пр.. Просто защото човек има нужда да бъде обичан. Защото не е получавал достатъчно любов, уважение. Защото човек първо сам на себе си не си ги дава, въпреки, че мнозина са убедени в обратното, пък комплексираността е още на лице и се изразява/издава по безброй начини. Значи, човек не е получавал обич и затова и всичките игри, зарад това и комплексираността. Всичките опити за подсигуряване за издигане, за висота, било то в материален, или в духовен аспект е поради този копнеж, поради нуждата от любов. Човек не получава, защото не знае да дава. Егоизтичното съзнание. Не дава дори и на себе си. И тук не става дума за някакво фалшиво "даване", чрез което да преметнем съдбата, за да ни се вържат работите. Не, не можем да излъжем себе си, в дълбочина. Можем да се самозаблуждаваме почти успешно, че си даваме нужното, но неудовлетворението в нас, нещастието, ямата, докато съществува - това е ясен признак, че не успяваме и че се опитваме да мамим. Ето защо думата "егоизъм" е напълно подходяща в този случай и абсолютна аналогична на думата "дявол"/"шейтан", на думата "сатана". Не дава, но иска да получи и прави какви ли не циркове, за да се сдобие. Егоизъм. Сатана - противник на живота, на Любовта, защото Любовта не е взимане със сила, не е обир, не е кражба, или издевателство. Тя не е принуда, не е насилие и изнасилване. Противим се на Любовта/живота - искаме за себе си (егоизъм), без да даваме. Без да даваме на себе си дори, искрено, без номера, без схеми, без очакване и тънки сметки, без лукаво хитруване! Като например: "Сега ще си дам от това, за да получа от онова, за да се добера!". Имитация, лъжа. Та, ти, аз и който и да е "аз" е просто един шейтан. Е, как може шейтан да победи шейтан? Кой от "двамата" ще е победител? Пак шейтан. Пак себеутвърждения, пак схеми за издигане, за култивиране/укрепване на този аз/шейтан... Себеотдаването, предаването е когато спреш всичкия този процес. Безкрайните игри на его-то (но за да знаеш за тях ще трябва добре да го опознаеш, да опознаеш това "себе", "козните на лукавия", като до преди това щеш не щеш ще си роб сам на себе си и ще си сърбаш попарата/нещастието), което те оставя далеч от Любовта, понеже то, его-то изисква за себе си, което те/го оставя далеч от мира, от благоразположението, от хармонията, от това да изживяваш живота с кеф, без този кеф да е причина за чуждо/твое нещастие. Разбира се, самовнушенията, утвържденията, развиването на качества, концентрациите, визуализациите, медитациите, съзнателните усилия и трансформации, стремежите..., тези неща са много съблазнителни за его-то, и чрез тях то най-често копнее отново да се подсигури, да се запази, да се утвърди, да стане по-защитено, по-издигнато и значимо, да се добере до кефа/щастието... Много зависи обаче с каква крайна цел човек върши тези неща, защото всички те могат да се ползват и като трамплин за достигане до онова състояние, в което ще си способен да се предадеш, да живееш без съпротива, без игри, в който сам със себе си да се надпреварваш, борейки се със собствената си комплексираност и за придобиване на любовта, чрез насилствени методики и трикове. Бабаит-стване, зор за харесване и за това да бъдеш приет/разбиран/обичан. Това ми е мнението за истината и аз-а. Редактирано Май 10, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Благодарството на/в сърцето, за каквото и да е, е нещо удивително и прекрасно. Има много видове молитви, благодарствени също. Егоизмът все пак си има свое място в живота/битието. Освен като аспект на мая, като основа за съществуването на тази Космическа траги-комедия (Божия игра - Лилла), то егоизма е и основен подбудител за вървежа по пътя. Дет се вика: "Дяволът ме кара!". Копнежът на индивидуалността, на аз-а, на его-то, на душата за любовта е основна движеща сила, независимо дали е осъзната или не. Творецът е създал именно това в началото - Творението, нещото, което да има необходимостта и нуждата от Любовта, която Творецът дава. Свойството получаване. Редактирано Май 10, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 11, 2012 Доклад Share Добавено Май 11, 2012 (edited) Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: “Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял!” И наистина не се знае какво е видял Йоан. Ще ви представя тази истина в друг образ, в друга светлина, за да разберете защо Йоан не е трябвало да описва това видение. Представете си една майка, която приготовлява пелени за своето детенце, което още не се е родило. Тя няма търпение да дочака времето, когато ще се роди детенцето ў, за да види дали тия пелени ще му приличат. Купува от пазара една кукла и я повива в пелените. Какво означава това? Всъщност тя увила ли е своето дете в тия пелени? – Не. Тогава, докато майката още не е родила детенцето си, нека държи тия пелени сгънати, да не повива куклите в тях. Да изкажеш Божествени, свещени мисли на хора, които не ги разбират, значи да увиваш мъртвите кукли в плени. Някой казва: “Отвън хора чакат да им се каже нещо. Кажете им нещо!” Казвам: оставете тези работи, не е време сега да се дават светите работи на тия, които не ги разбират. Тия хора там са мъртви кукли. Това дете го няма още! Този, който ще дойде при тебе, или този, когото трябва да родиш и да увиеш в тези пелени, ще носи една основна черта в себе си. Каква ще бъде тази черта? – В този човек ще говори Божественото. Той ще бъде като ученик, който казва на учителя си: “Учителю, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще изпълня!” И наистина, каквото му кажеш, изпълнява. Този е човекът, на когото ще говориш Истината.(131, с. 96) Учителя В предвид това, разбирам вътрешното си противоречие, заради пост в друга тема. И ще съотнеса пак всичко към себе си, все едно другите не ги засяга по никакъв начин. Редактирано Май 11, 2012 от mecholari Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 (edited) Себеотдаването, предаването е когато спреш всичкия този процес. Не мога да си представя земен живот, в който да сме се предали на Празнотата или каквото е там. Какъв живот може да е това. Абе нещо не мога да си я представя тая работа. Какво точно се има предвид - може ли човек да няма никакви цели, желания, мечти, да няма капчица егоизъм в него ? Как/къде ще съществува. Не мога да си представя човек да е надраснал материалните си и духовни желания без да им се е нарадвал, без да ги е постигнал и без да им се е наситил. Може би Левия път е нужен поне до време. И какво, това че сме егоисти отклонение от Пътя ли е ? Не е ли някакъв нормален етап ? Грехопаднали ли сме, пропаднали ли сме или просто минаваме през нормални етапи ? Нали децата като са малки си играят с играчки и като се наиграят тогава ги оставят - явно някои неща е нормално да бъдат преминати, изживени ? И е нормално детето като е малко да се опари на печката - то колкото и да го пазят и предупреждават, любопитството му ще го тласна към печката, ще се опари и ще добие опит, ще се научи да не пипа горещото, а и няма да има желание да го пипа. Работата е там - защо въобще имаме желание да пипаме горещите печки (пък дори и да съзнаваме, че може да се опарим; много дори не съзнават), защо ни е това желание за играчки (пък дори и да съзнаваме, че може да ни омръзнат) - нямаше ли да е по - добре така да сме създадени, че направо да се отдадем на Празнотата, направо хоп и да и се отдадем, без да има его борби, без да минаваме през страдания, без да минаваме през его стремежи и желания. Явно всичко това е нужно, нормално за съответния етап, но ми е чудно защо накрая трябва да стигнем там, от където сме тръгнали ? Родили сме се от Нищото, пък пак там да стигнем та и да му се предадем ? Може би номерът е съзнателно да станел служители на Бог, съзнателно да се отдадем на Празнотата, а не просто несъзнателно да сме в нея ? Може би в това е работата - да осъзнаем истинската си природа или каквото е там ? Прилича на притчата за блудния син - върнал се е при баща си, но не е имал достатъчно акъл и го е напуснал по едно време. Хе, ами защо Бог ни е създал такива - блудни синове дето да го напуснат, пък после да се върнат. Каква е файдата - можеше така да сме направени, че да няма скитане в пустинята. Но явно е нужно, явно има смисъл дълбок ? Номерът сигурно е да се превърнем в съзнателни роботи проводници на Божията Воля, за да може това дето е Бог все по - пълно да се проявява ? Редактирано Май 12, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Ум не го побира,затова и не може да го изфабрикува чрез представа, съждение, фантазия. Ето защо е казано: Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло, ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило. Колкото е да мъдруваш, то няма как да разбереш по този начин (става дума за истинско разбиране и виждане), но това не означава да спреш да мъдруваш. То само ще си дойде, от само себе си, Познанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 През изминалата година се започнах с две сходни теории, които разклатиха вярванията ми и ме уплашиха, че може така да стане, че много дълго време може духовно да се развивам в дадена посока и накрая да се окаже, че Истината е друга, че съм се прецакал. Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло, ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило. Ако кажем, че Бог е бащата, а ние сме децата и че повечето от нас искат от Бог разни материални (пък и духовни) благини, би ли могло да се каже, че ние хората сме като малки деца, които молят своя баща да им даде дребни джобни парички, докато той всъщност иска и може да ни дари с несметни богатства, но за да го стори ние трябва да спрем да му искаме джобни, ами да се отворим за това дето той желае да ни даде ? Казано е, че ако търсиш, ще намериш. Но аз знам, че ако постоянно и прекалено търсиш, ще отблъснеш това към което се стремиш. Сигурно трябва след търсенето, да последва спиране на търсенето и отваряне за резултат, за да може да дойде към нас (принцип на натиска и засмукването). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 През изминалата година се започнах с две сходни теории, които разклатиха вярванията ми и ме уплашиха, че може така да стане, че много дълго време може духовно да се развивам в дадена посока и накрая да се окаже, че Истината е друга, че съм се прецакал. Исус каза: Аз ще ви дам каквото око не е видяло, ухо не е чуло, ръка не е пипнала, нито някое сърце е получило. Ако кажем, че Бог е бащата, а ние сме децата и че повечето от нас искат от Бог разни материални (пък и духовни) благини, би ли могло да се каже, че ние хората сме като малки деца, които молят своя баща да им даде дребни джобни парички, докато той всъщност иска и може да ни дари с несметни богатства, но за да го стори ние трябва да спрем да му искаме джобни, ами да се отворим за това дето той желае да ни даде ? Казано е, че ако търсиш, ще намериш. Но аз знам, че ако постоянно и прекалено търсиш, ще отблъснеш това към което се стремиш. Сигурно трябва след търсенето, да последва спиране на търсенето и отваряне за резултат, за да може да дойде към нас (принцип на натиска и засмукването). И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н.. Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие... Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди. Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога. Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй. А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват... Донка и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н.. В писанията на Кришнамурти от една страна ми харесва това, че отхвърля нуждата от духовни учители, школи и книги - харесва ми тази опростеност, освободеност от рамки. От друга страна ме кефи да чета вдъхновяващите и мъдри слова на разни духовни учители (кой по - голям, кой по - малък...). Друго си е авторитетчето, стеничката зад гърба, нещо от което да черпиш акъл. Възможно е и Кришнамурти да е страдал от такава самскара. Някои самскари карат човек да казва :"Всички са маскари". И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Точно това изречение е много ценно и важно, благодаря за него. Чел съм, че е нормален етап да има съмнения, лутания, но от друга страна съм се съмнявал и опасявал дали е нормално. Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Нямам против и на другите да им е добре, даже често ми се иска, но ако е възможно тяхното щастие да не е свързано със съзнателно и нарочно рушене на моето. Благодаря за словата. Дано са полезни на максимален брой хора, не само на мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 (edited) Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н.. В писанията на Кришнамурти от една страна ми харесва това, че отхвърля нуждата от духовни учители, школи и книги - харесва ми тази опростеност, освободеност от рамки. От друга страна ме кефи да чета вдъхновяващите и мъдри слова на разни духовни учители (кой по - голям, кой по - малък...). Друго си е авторитетчето, стеничката зад гърба, нещо от което да черпиш акъл. Възможно е и Кришнамурти да е страдал от такава самскара. Някои самскари карат човек да казва :"Всички са маскари". И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Точно това изречение е много ценно и важно, благодаря за него. Чел съм, че е нормален етап да има съмнения, лутания, но от друга страна съм се съмнявал и опасявал дали е нормално. Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Нямам против и на другите да им е добре, даже често ми се иска, но ако е възможно тяхното щастие да не е свързано със съзнателно и нарочно рушене на моето. Благодаря за словата. Дано са полезни на максимален брой хора, не само на мен. Пътят без учител, без писание, без физическо уповаване е тежък и труден. Нужно е много смелост, много Любов и себеотдаденост, много готовност на всичко - на смърт, на болест, на глад, на студ,... на провал, в които и от които да не намериш подкрепа/опора. Дори Сидхарта Гаутама (Буда) е имал учители. Ето какво казва св. Иван Рилски по този въпрос: Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне." Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо. Бог се разкрива и чрез Любовта в групата (между двама, трима,...), в братството, на което съм бил свидетел, пряк за щастие и съм виждал и виждам с очите си, пипал съм и пипам с ръцете си и пр.. Общия път е пътя на взаимното служене и Любов. Самостоятелния път е също добър, но е тежък, труден. Опитвал съм да го пътувам и мога да кажа, че не е лесен. Колкото до работата на учителя - тя е най-вече в това да те направи независим/силен/самостоятелен/утвърден, като колона на храм, която да свързва небето и земята, както вече се писа. Учителят, ако истински, като една майка все повече те отбива от рожденното мляко и те привежда към хранене с твърда храна, сиреч от това да си зависим от него. Изправя връзката ти с Бога и я заздравява. Има обаче и всевдо учители, дето ще те ползват, да им переш ризите, т.е. ще те държат в зависимост и ще се възползват от теб, раздувайки обственото си его, но пък карма и за едните и за другите. Редактирано Май 12, 2012 от Ники_ Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Зачетох се, но нямам време за всичко. Някой ще ми синтезира ли основните идеи, освен тази, че истината те прави свободен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Себеотдаването, предаването е когато спреш всичкия този процес. Не мога да си представя земен живот, в който да сме се предали на Празнотата или каквото е там. Какъв живот може да е това. Абе нещо не мога да си я представя тая работа. Какво точно се има предвид - може ли човек да няма никакви цели, желания, мечти, да няма капчица егоизъм в него ? Как/къде ще съществува. Не мога да си представя човек да е надраснал материалните си и духовни желания без да им се е нарадвал, без да ги е постигнал и без да им се е наситил. Може би Левия път е нужен поне до време. И какво, това че сме егоисти отклонение от Пътя ли е ? Не е ли някакъв нормален етап ? Грехопаднали ли сме, пропаднали ли сме или просто минаваме през нормални етапи ? Нали децата като са малки си играят с играчки и като се наиграят тогава ги оставят - явно някои неща е нормално да бъдат преминати, изживени ? И е нормално детето като е малко да се опари на печката - то колкото и да го пазят и предупреждават, любопитството му ще го тласна към печката, ще се опари и ще добие опит, ще се научи да не пипа горещото, а и няма да има желание да го пипа. Работата е там - защо въобще имаме желание да пипаме горещите печки (пък дори и да съзнаваме, че може да се опарим; много дори не съзнават), защо ни е това желание за играчки (пък дори и да съзнаваме, че може да ни омръзнат) - нямаше ли да е по - добре така да сме създадени, че направо да се отдадем на Празнотата, направо хоп и да и се отдадем, без да има его борби, без да минаваме през страдания, без да минаваме през его стремежи и желания. Явно всичко това е нужно, нормално за съответния етап, но ми е чудно защо накрая трябва да стигнем там, от където сме тръгнали ? Родили сме се от Нищото, пък пак там да стигнем та и да му се предадем ? Може би номерът е съзнателно да станел служители на Бог, съзнателно да се отдадем на Празнотата, а не просто несъзнателно да сме в нея ? Може би в това е работата - да осъзнаем истинската си природа или каквото е там ? Прилича на притчата за блудния син - върнал се е при баща си, но не е имал достатъчно акъл и го е напуснал по едно време. Хе, ами защо Бог ни е създал такива - блудни синове дето да го напуснат, пък после да се върнат. Каква е файдата - можеше така да сме направени, че да няма скитане в пустинята. Но явно е нужно, явно има смисъл дълбок ? Номерът сигурно е да се превърнем в съзнателни роботи проводници на Божията Воля, за да може това дето е Бог все по - пълно да се проявява ? Не, какви роботи Да, точно това - съзнателно да изпълняваме Божията воля. И не просто съзнателно, защото това звучи по-скоро, че така е нужно, че така трябва, ами именно защото и ние така искаме, отвътре ни идва да правим точно това. Ние и сега имаме такива моменти (за съжаление редки). Не ти ли се е случвало, направиш нещо, без значение дребно или по-голямо и ти става леко и свежо, усещаш прилив на енергия и радост, чувстваш се направо окрилен (виж каква дума само, много точна), дори може да усетиш как нещо трепва (приятно) вътре в теб ... това е, когато направим нещо в съгласие с Божията воля или с други думи - допринасящо/в унисон със световната хармония Представяш ли си какво ще се случи и как ще се чувстваме, когато всички ние започнем да действаме точно така, според Неговата воля? АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 А случвало ли ви се е да имате воля за любов, добрина, която да не съвпада с божествената? Да е правилен път (вашия), но избраният (божествения) да е друг? Нещо като в момента, когато Христос знае, че може да го отмине "горчивата чаша". Тогава, когато любовта може да е достатъчен път, но водещият се налага да се "върне" и да проиграе отначало писаното, за да се сбъдене казаното от пророците. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Хм, ами аз не мога да си представя такъв вариант. Той и Исус Христос е знаел, че не може да го отмине тази чаша ... Ако може друг пример или обясни какво имаш предвид? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Май 12, 2012 Доклад Share Добавено Май 12, 2012 Е там е работата, че ако е божи син е можел да измоли друг развой, но въпреки това не го е направил.Ние приемаме една свършила ситуация, като единствена, но всъщност е имало опции и те не са били негативни. Можело е Исус да проповядва с мир и любов, да води учениците си и да покръства вярващите, но се е подчинил на друга/стара воля. Често се случва да знаем и да се стремим да постъпим по определен начин, в който вярваме, но в последната минута да променим действието без дори да осъзнаваме причините с мотива "така беше редно, така трябваше" Пилат не е бил взел решение дали да разпъне Исус, напротив опитал се е да не го прави, но знаейки, че не е прав си "измира" ръцете и постъпва неправилно за него, но съвсем в унисон с божествената промисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Е там е работата, че ако е божи син е можел да измоли друг развой, но въпреки това не го е направил.Ние приемаме една свършила ситуация, като единствена, но всъщност е имало опции и те не са били негативни. Можело е Исус да проповядва с мир и любов, да води учениците си и да покръства вярващите, но се е подчинил на друга/стара воля. Често се случва да знаем и да се стремим да постъпим по определен начин, в който вярваме, но в последната минута да променим действието без дори да осъзнаваме причините с мотива "така беше редно, така трябваше" Пилат не е бил взел решение дали да разпъне Исус, напротив опитал се е да не го прави, но знаейки, че не е прав си "измира" ръцете и постъпва неправилно за него, но съвсем в унисон с божествената промисъл. Всеки Син Божи, поради Любовта, се съгласява с Волята на Отца. Съгласие, смирение, приемане - каквото-такова. Евреи 5 7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, 8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, 10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. "Послушанието" има две значения. От една страна това е смирението, съгласието и приемането, а от друга чуването и следването на Божията Воля. Колкото е по-тих, с_Мир_ен човек, колкото повече тишина присъства в него, толкова повече чува и разпознава Божията Воля. http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?sw=%E1%EE%E6%E8%FF%F2%E0+%E2%EE%EB%FF&type=1&tr_search=1 Казва се, че Иисус Христос е Пътя, защото чрез неговия живот е посочен пътя на израстване, пътя на завръшане към Бога, пътя на Поправяне, целия процес - от себепознанието до себереализацията. Всеки който се е себепознал, който е достигнал просветление е Божи Син, но има още Път, защото това просветление бива да засегне и измени всяка телесна клетка, всеки един запис в ДНК-то, претворявайки и тялото в Светлина, правейки възможно и давайки път на възнесението, което според мен и според други е същинския изход от Сансара, от това времепространствено Битие, след което се навлиза в първия ангелски свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Е там е работата, че ако е божи син е можел да измоли друг развой, но въпреки това не го е направил.Ние приемаме една свършила ситуация, като единствена, но всъщност е имало опции и те не са били негативни. Можело е Исус да проповядва с мир и любов, да води учениците си и да покръства вярващите, но се е подчинил на друга/стара воля. Често се случва да знаем и да се стремим да постъпим по определен начин, в който вярваме, но в последната минута да променим действието без дори да осъзнаваме причините с мотива "така беше редно, така трябваше" Пилат не е бил взел решение дали да разпъне Исус, напротив опитал се е да не го прави, но знаейки, че не е прав си "измира" ръцете и постъпва неправилно за него, но съвсем в унисон с божествената промисъл. Ами да, предполагам, че е можел да измоли друго. Но ето, че не го е направил. Защо - защото е усетил/знаел Божията воля за събитията. И според мен (това към Ники), не просто се е смирил, не просто е приел, а просто отвътре е чувствал/знаел, че не може иначе. Малкото, моментно колебание или дори страх, това е израз на човешкото в Исус Христос. Ако Исус не се беше жертвал на земята, земята и хората нямаше да могат да се повдигнат. Защо мисля така е дълго за обяснение, но такива твърдения има и при Учителя (по-индиректно или поне с по-малко разяснения) и при Щайнер (доста по-пряко и подробно). За Пилат - не мога да кажа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 (edited) Е там е работата, че ако е божи син е можел да измоли друг развой, но въпреки това не го е направил.Ние приемаме една свършила ситуация, като единствена, но всъщност е имало опции и те не са били негативни. Можело е Исус да проповядва с мир и любов, да води учениците си и да покръства вярващите, но се е подчинил на друга/стара воля. Често се случва да знаем и да се стремим да постъпим по определен начин, в който вярваме, но в последната минута да променим действието без дори да осъзнаваме причините с мотива "така беше редно, така трябваше" Пилат не е бил взел решение дали да разпъне Исус, напротив опитал се е да не го прави, но знаейки, че не е прав си "измира" ръцете и постъпва неправилно за него, но съвсем в унисон с божествената промисъл. Ами да, предполагам, че е можел да измоли друго. Но ето, че не го е направил. Защо - защото е усетил/знаел Божията воля за събитията. И според мен (това към Ники), не просто се е смирил, не просто е приел, а просто отвътре е чувствал/знаел, че не може иначе. Малкото, моментно колебание или дори страх, това е израз на човешкото в Исус Христос. Ако Исус не се беше жертвал на земята, земята и хората нямаше да могат да се повдигнат. Защо мисля така е дълго за обяснение, но такива твърдения има и при Учителя (по-индиректно или поне с по-малко разяснения) и при Щайнер (доста по-пряко и подробно). За Пилат - не мога да кажа. Иисус е знаел, че не може иначе, чрез божественото в себе си. Това, което е изпитвало колебание, страх, желание за друго, е човешкото и именно то се е смирило, приело е, съгласило се е с Божията Воля. Иначе говорим за бунтуване, за блудство, за съпротива, за сатана (притивник на Бога, на волята Му). Именно каквото писах - от себепознанието до себериализацията, пълната, когато всяка телесна клетка е покорна на Бога, когато всеки аспект от психическия апарт се движи в синхрон с Божията Воля, има много Път. Редактирано Май 13, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 А случвало ли ви се е да имате воля за любов, добрина, която да не съвпада с божествената? Да е правилен път (вашия), но избраният (божествения) да е друг? Нещо като в момента, когато Христос знае, че може да го отмине "горчивата чаша". Тогава, когато любовта може да е достатъчен път, но водещият се налага да се "върне" и да проиграе отначало писаното, за да се сбъдене казаното от пророците. Ама Христос не е постъпил против волята си. Той не е искал чашата. И изборът му в съответствие с божия промисъл е тъкмо правилния, а не продължаване на проповедите му на този свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Казва се, че Иисус Христос е Пътя... Това не е ли за Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Ето, разсъди сам: Йоан 14 глава 6 Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене. 7 Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате го и видехте го. 8 Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е. 9 Казва му Исус: Толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видел мене видел е Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца? 10 Не верваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си не ги говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави. 11 Вервайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вервайте ми за тия дела. 12 Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си. 13 И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Моя заблуда е било, че са думи на Бог. Сякаш се отдалечаваме от темата. Изпуснах ли нещо в тези 15 страници или основната теза е в първото мнение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 Иисус е знаел, че не може иначе, чрез божественото в себе си. Това, което е изпитвало колебание, страх, желание за друго, е човешкото и именно то се е смирило, приело е, съгласило се е с Божията Воля. Иначе говорим за бунтуване, за блудство, за съпротива, за сатана (притивник на Бога, на волята Му). Именно каквото писах - от себепознанието до себериализацията, пълната, когато всяка телесна клетка е покорна на Бога, когато всеки аспект от психическия апарт се движи в синхрон с Божията Воля, има много Път. Докато не приеме новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие. Тази мисъл Христос е изказал пред Никодим със следните думи: “Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие.” Като не разбрал дълбокия смисъл на новораждането, Никодим запитал Христос как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си. Христос му отговорил: “Ти си учител Израилев и не знаеш ли това?” Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. – “Може ли сам да я премахне?” – Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил. От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава. Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва животът. Да има светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази светлина и да не поставя преграда на пътя ў, да се ползват и другите от нея. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва свободата и да не ограничава свободата на другите хора. И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече през вас. Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред. Божественият живот ще тече през вас и никога няма да изтича. Това, което тече и не изтича; което гори и не изгаря, е вечно. Вечният живот е Божествен. В този живот няма никакво прекъсване. Животът, който се прекъсва, е човешки.(62, с. 180) Учителя за Библията /том 2 http://petardanov.com/index.php?/topic/1848-11-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC/ Истината е, че Христос няма прекъсване в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 14, 2012 Доклад Share Добавено Май 14, 2012 (edited) Ники_, благодаря и за този комент, бях го пропуснал. http://www.beinsadou...260#entry168287 А относно това : Погасяването е отново съпротива. Този, който намира пречки, решен да ги отстрани, също се съпротивлява... на тях, на съдбата. Приемането на всички дадености = без съпротива. Не е приемане, когато все още се бориш и желаеш да растеш, защото явно нещо не харесваш, нещо не ти изнася и желаеш да го надрастеж. Та какво точно питаш? Може ли вътрешното приемане/несъпротива да се съчетае с външни действия в желаната посока, действия които да донесат до промени според силите ? Например ти искаш нещо, не харесваш сегашното състояние, но си го приел психически - не се дразниш, не съжаляваш, обаче в същото време правиш съответните външни действия и променяш. Ако някой е болен, може би би могъл да прави действия по оздравяването си (и това няма да е лошо), без вътрешно да се бунтува срещу съдбата, че точно на него се е случило? Комбинация от вътрешно смирение и външни действия ? Творецът е създал именно това в началото - Творението, нещото, което да има необходимостта и нуждата от Любовта, която Творецът дава. Свойството получаване. Eпа Творецо не си ли е самоДостатъчен ? Диана : Не ти ли се е случвало, направиш нещо, без значение дребно или по-голямо и ти става леко и свежо, усещаш прилив на енергия и радост, чувстваш се направо окрилен (виж каква дума само, много точна), дори може да усетиш как нещо трепва (приятно) вътре в теб ... това е, когато направим нещо в съгласие с Божията воля или с други думи - допринасящо/в унисон със световната хармония Може, но не съм сигурен, че ми се е случвало. Явно не ми се е случвало често... Това, което описваш, го свързвам с някои от случаите, в които съм се молил. Или когато като съм играл футбол и съм имал някакви прояви, надскачащи обичайното ми ниво на игра. Но при молитва ми се струва по - вероятно да съм усещал това нещо. Редактирано Май 14, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 14, 2012 Доклад Share Добавено Май 14, 2012 Три пътя към Бога Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. - Има ли Бог? – попитал той. - Да, има Бог - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. - Има ли Бог? - попитал той. - Не, няма Бог - бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил: - Трябва да си отговориш на този въпрос сам. - Учителю, та това е абсурд, - казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос? Просветленият отговорил: - Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение. Та този, който знае истината може и да я отрече... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.