Силвия СД Добавено Октомври 7, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2008 Тайната отвъд материята Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Със сигурност вече е казано, защото няма друга възможност: Истината е неизменното. Но след като ние сме един нескончаем преход, как бихме могли да осезаваме, колкото и ограничено да е, някакъв аспект от Статиката... Вярно, казват, истината била диамант многостранен и всеки можел да види само по една страна от него (пр. в Евангелие на дванадесетте), но пък Хермес и други ни учат, че не можем да видим нещо преди да сме станали като него. Компромисът може да е такъв, че приемайки едничката страна на диаманта, може да опитаме да знаем, че това е само мъничка негова частичка и това някак да ни доближи до известна надазова действителност. Но това пък е само примирение с мъглата, която човешкото същество усърдно е произвеждало в многовековните си лабораторни опити по антиалхимия... Да се пренесем към по-прозаичната дейност на мозъка. Той работи с електрически импулси, което означава, че вследствие дейността му се намагнетизира целият организъм. И според човешките ни критерии за истинка, ако тя пуска тока ни в главата, ние просто съгласуваме цялостната си система с нея. Обаче ако някоя лъжичка пусне своята енергийка, ние, знаейки и действителността, създаваме електрическа съпротива и разлики в зарядите. Естествено, ясно е, че това се отразява на цялостното функциониране на системата (нали за това са и т.нар. детектори на лъжата). Тази мижава картинка е ясна. Но какво ли тогава ще ни казва нейният първообраз, на която тя е далечен (и във време и в дълбочиност) пренос и отражение? Отдалечаването ни от Истината... Човешката система е един резултат на съпротива. Моментната и форма е нищо друго, освен една бариера пред потока, изявяващ Истината. Затова си имаме и цикълчета, кръговрати и преходи. За осъществяването на пълнотата на Божия план е била необходима и свободната воля. Тя е означавала, че едно същество е можело да избере и път в посока, обратна на всемирния поток. Това обаче е означавало, че то само се изолира от него. Затворило е света си в себе си и относително си го е самосъздавало. Относително, защото все пак, така или иначе, никога не е притежавало градивен материал, нито оплодяваща идея. Поради Абсолютната Любов на Твореца му, обаче, те не са му били отнети. Но зрадади общия им произход, и техен, и на човека, граденото пак е било своеобразно отражение на Плана. Само че, именно както бе избрал човекът, с обратна посока. И естествено, вм един твърде ограничен (човешки) мащаб. И Хермес ни споменава (на Асклепий), че поради тази постановка, проекцията, отражението, противоположното движение, се реализират чрез една опорна точка на границата между двата свята. Но Единият е безкраен и следва едно пълно стремление към Великолепието, а другият е затворен и малък, което налага всичките му процеси да извървяват и обратни пътища и да се връщат към своето начало. ... Истината не живее в тази затвореност. Тази, която в нашите представи бихме нарекли Абсолют (о, окаяно човешко същество). Но за който се освободи от себе си (само дето е повечко), може и да има шанс. Предполагам... Надявам се... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Истината е относителна и абсолютна. Колкото са хората, толкова са и техните истини за света. Това изразява относителната (субективната) истина. Абсолютната истина е непознаваема за човека, тъй като той се явява страничен наблюдател, т.е. научава за света чрез сетивата си и интерпретацията на Ума. Свещена простота! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 "Истината не прилича на някоя уличница, та когато и да минем покрай нея, тя винаги да ни се хвърля на врата, а на галантна красавица, спрямо която целият си чар и добро ухажване да употребим, пак не сме сигурни в нейното благоволение." ПП: Извинете, не можах да се сдържа. Това е от Шопенхауер. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Аз смятам, че човеците имат лична действителност. А лична истина - само Бог. Лична, като родена в Него, но безлична, като излъчващата му жертва, представляваща Творението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 (edited) Аз смятам, че човеците имат лична действителност. А лична истина - само Бог. Лична, като родена в Него, но безлична, като излъчващата му жертва, представляваща Творението. Да, така е. И аз смятам така. Редактирано Юли 12, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Юли 13, 2009 Доклад Share Добавено Юли 13, 2009 "Истината е относителна и абсолютна." Когато около теб има ангели,а не дяволи,ти преоткриваш истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
октим Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 Здравейте, Не е възможно да има една ИСТИНА. Човек е уникален - възприятията също. Следователно стремежа към една истина значи унифициране, но унификация и уникалност са несъвместими!! Моята истина е: Има Бог, и прераждане. Всичко друго е нюанси. С уважение: Туров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 А помниш ли поне едно свое прераждане? Тази твоя истина жива истина ли е? Или убеденост, в резултат на прочитане на няколко книжки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 (edited) Мнението ми няма да се различава принципно по съдържание от венцовото, само по обем, но е и двете имат древни корени... В на Евангелие на дванадесетте четем следното: „Дванадесетте отново се събраха в кръг под палмовите дървета; и един от тях, Тома, зададе следния въпрос: Какво е истината? Едно и също нещо бива възприето от различните мислители по различен начин и даже едни и същ човек възприема едно нещо по различен начин в различно време. Какво тогава е истината? Тогава Иисус се появи в средата им, и каза: Единствената пълна истина е в Бог, защото няма човек или група от хора да знае това, което Бог - Този, който е всичко във всичко, знае. Истината се разкрива на хората в съответствие с тяхната способност да я разберат и възприемат. Една истина има много аспекти, а един човек може да види само един от тях. Друг вижда друг неин аспект, а някой вижда повече от другите, всеки според възможностите си да я възприеме. Вижте този кристал: как едната светлина се отразява в дванадесет страни, да, в четири пъти по дванайсет страни; и всяка страна отразява един лъч от светлината;един човек вижда едната страна, а друг - другата, но това все е едната светлина, която се излъчва от всичко. Истината за всеки човек е това, което той може да схване с неговия разум, докато не дойде време, когато най-висшата истина ще му бъде разкрита. На душата, която може да възприеме повече светлина, се подарява повече от нея. Затова не съдете другите, за да не бъдете съдени. Мнозина ще се обърнат към мен: „Господи, Господи, ние се стараехме за твоята истина”, но аз ще им отвърна: „Не, вие се старахте за вашата истина и не приехте никаква друга истина.” Редактирано Август 16, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SERAFIM Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 (edited) Думи няма за да можеш да опишеш истината.Тя се чуства със сърцето, и който живее в ИСТИНА има криле. В момента когато казваш това което е истина за тебе, ти вече си свободен от пленът на още една лъжа. Модераторска бележка: Моля, спазвайте правилата за участие във форума,едно от които гласи "Моля, не пишете цели теми/мнения с главни букви, тъй като това се счита за викане." тук Редактирано Август 16, 2009 от Моника13 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 В момента когато казваш това което е истина за тебе, ти вече си свободен от пленът на още една лъжа. На мен това ми прилича на поредното заплитане в лисностната псевдоистина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 А аз го разбирам като избор да не се лъже съзнателно. Това е условие човек да се приближава към истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 16, 2009 Доклад Share Добавено Август 16, 2009 Здравейте, Не е възможно да има една ИСТИНА. Човек е уникален - възприятията също. Следователно стремежа към една истина значи унифициране, но унификация и уникалност са несъвместими!! Моята истина е: Има Бог, и прераждане. Всичко друго е нюанси. С уважение: Туров Не, истината е една. Начинът по който я възприемаме е различен. Разбиранията на хората са различни и те няма как да бъдат унифицирани, въпреки че се правят подобни опити. Различните хора ще изпитат различни усещания и в тях ще се породят различни представи и асоциации, наблюдавайки една картина, но въпреки всичко картината ще си остане една. Различни ще са само начините по които хората я възприемат. Истината може да се уподоби на картина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Август 17, 2009 Доклад Share Добавено Август 17, 2009 " И нас ни наричат дъновисти. Казват ,че съм проповядвал дъновизъм. Чудно нещо. Ето ,пръв аз не съм дъновист. Какво разбират под понятието дъновист? Да се мисли , че някой е дъновист,това е заблуждение." "Аз не съм нито дъновист ,нито християнин.Аз не проповядвам нито едното ,нито другото.Аз изнасям Истината,която е извън Реалността.Аз Съм Истината,която е била преди Вечноста и която ще бъде след нея. Как може тогава да съм дъновист или християнин? Аз съм извън думите ,извън Словото, но мога да слизам в тях и да живея в тях.Но Аз съм свободен.Аз слизам в Словото само заради моите истински ученици и заради тези,които ще ме следват като Истина,а не като думи и понятия.Който следва Истината и който проучва Словото Ми,ще Ме откриев собствената си тишина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Няма истина. Движението е смисъл, но не и истина.А смисълът на човечеството се състои в движението. Различните цивилизации имат различно движение , което развива различни способности , няма как да има една истина. Нещо интересно: "Гръко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта.След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност."Р.Щайнер За каква истина говорим, само след много кратко време ще започне културата на чувствата , тя няма да има нищо общо с това което е днес. "Дълго време ще мине докато се достигне една по-висока културна степен, при която спряма правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното - неприятно чувство.Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото.Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване.Днес трябва да доказваме, да развиваме.Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва.""Изживявания в свръхсетивния свят"Р. Щайнер Що е истина? , ако има такъв отговор , според мен истината е движението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Има основно две същностни разбирания за истината и често се бъркат - банален, но дежурен източник на недоразумения. Първо, древната мъдрост е разбирала под Истина висшата Реалност. Дали Тя е подвижна или не, или най-вероятно има и статичен и динамичен аспект - това са хипотези, имат значение не толкова за гъделичкане на его интелекта чрез неща, които той не може да знае, но обича да си мисли, че знае, но главно за съответните духовни практики (защото който вярва в едното ще се стреми към неподвижност, а другия - към динамизъм). Във всички случаи обаче, в този смисъл (доколкото се изповядва монизъм) Истината изглежда да е една. Другото схващане за истината е, че тя не е едно и също с реалността, а представлява по-точно или по-изкривено (или частично) отражение на нещо от реалността. Е, тук вече е ясно, че истините са много - "колкото глави, толкова мнения"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Martina-R Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Всеки човек си има своя истина...и всеки е прав за себе си. В зависимост от нивото на съзнание, което притежава се формира и гледната му точка към истинатата. Колкото по широко съзнание притежава, толкова и погледа му към истината е по всеобхватен/ъгъла през който гледа е разширен/ и толкова е по-прав. Затова от двама "спорещи" винаги е по прав по осъзнатият. Що е истина обаче...за мен е виждане на Реалността каквато е...да обаче тя Реалността не е нещо строго установено...всичко е промяна..във всеки един момент...тоест истината е различна във всеки един момент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Променя се именно като проява, но дали се променя и като същност? Както златото може да се оформи като брошки, пръстени, огърлици, да се претопява и преоформя, но пак да си остава злато! Много духовни учения твърдят, че точно осъзнаването на тази неизменност като същност е просветлението, докато продългжаването на фиксацията единствено върху променящите се имена и форми е т.нар. илюция, т.е. относителна истина... И по какво се различават Учителите качествено на съзнателно развище, ако не по легендарната си устойчивост, каквото и да стане... близко сме значи до хипотезата, че тази устойчивост се дължи именно на по-дълбокото им вкореняване в неизменната същност на Реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 10, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2009 истина истина истина истина истина истина истина.......Има ли край безкрайността? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2010 Днес в мен възникнаха някои въпроси свързани с истината. Първият беше: Може ли истината да бъде горчива за човека, който обича истината? Вторият е свързан с тежестта на истината. Как бихте изтълкували твърдението: истината тежи? Как бихте го съгласували с думите, че истината ще ни направи свободни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Октомври 13, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2010 " Може ли истината да бъде горчива за човека, който обича истината? " Стан, най-голямата илюзия е, дето си мислим, че познаваме себе си. Дълбоко в нас имаме едно предчувствие за истината, на което се осланяме, но което пак е оцветено от малката ни личност. А и въобще не се знае, в дадена нова среда как ще реагираме, ще се чувстваме ли комфортно. Но разбира се, решитилноста на човека да разбере истината каквато и да е тя, го прави по възприемчив към нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 13, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2010 (edited) Станимир,въпросите които задаваш са много интересни,но и много трудни.Все пак ще се опитам да отговоря. Стремежът към абсолютната истина е в основата на човешката еволюция.Мисля,че без този стремеж всичко щеше да бъде в застой. Ние вървим напред стъпка по стъпка,познавайки относителните истини - малки и по-големи,с надеждата да познаем един ден абсолютната истина. Дали истината може да бъде горчива за човека,който я обича? Мисля,че истината няма вкус - това сме го измислили ние.Казваме,че истината е горчива тогава,когато не ни е удобна.Човекът,който обича истината просто умее да я приема винаги независимо от вкуса. Истината е в основата на всяко познание и навярно тежи,ако познанията са твърде много. Колкото повече познания има човечеството,толкова повече свобода ще си извоюва. Според мен само абсолютната истина може да ни направи напълно свободни,а абсолютната истина е Божествения живот. Редактирано Октомври 13, 2010 от Пламъче Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 14, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2010 ... Дали истината може да бъде горчива за човека,който я обича? Мисля,че истината няма вкус - това сме го измислили ние.Казваме,че истината е горчива тогава,когато не ни е удобна.Човекът,който обича истината просто умее да я приема винаги независимо от вкуса. Да, наистина приемането на истината като горчива или сладка е предимно субективно. Но дали не може да се намери и някакво не чак толкова субективно тълкуване? Добре известни са думите на Лао Дзъ: По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш. В този смисъл под „горчива истина“ може да се разбере не толкова субективното отношение на човека отсреща към истината, а дали е по силите му да асимилира правилно тази истина. Аз мога да изпия наведнъж два литра сок и да ми се услади, но ефекта върху тялото ми въпреки това и въпреки принципната полезност на сока няма да е добър именно поради несъобразеното количество. Колкото до тежестта на истината, преди всичко имах предвид това че с истината или по-точно с познаването на истината се увеличава и отговорността. Истината винаги е съпътствана от съответната отговорност. Всички ограничения идват от невежеството на човека, от заблудите и илюзиите в които е потопен, а истината сама по себе си е освобождение от тези заблуди правещи човека зависим. Но от друга страна истината изисква сила за да бъде носена. (Тук отново са валидни думите на Лао Дзъ, които споменах по-горе.) Не всеки може да носи отговорността съпътстваща истината. Значи истината прави човека свободен, но само когато е съразмерна с възможностите му. Истината няма да направи свободен слабия и неустойчив психически човек, а само силния. Първият по-скоро ще бъде смачкан. Той няма да може да асимилира истината и най-вероятно ще я изопачи. Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 14, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2010 (edited) Истината нито може да бъде носена, нито да пълни каквото и да е. Тя е неизменността в битието, която оплодява тъканта му, за да започне зараждането на първичните форми. Няма никакво отношение между Нея и човека, който е една крайна форма, тоест конкретна и определена (макар и относително изменчива) твърдост. Една система би могла да встъпи в Истината само ако отстъпи от себе си. Тъй като тя представлява една изолирана затвореност, встъпването в Истината в същността си е отваряне, което обаче не се постига чрез побиращите се в самата нея посоки, а чрез отказването от всички тях, което е логично. А отварянето не създава взаимодействие от рода на споменатото "носене" или "пълнене", а е просто една тотална присъственост в същината на Всемира. Това е Истината и ние не знаем нищо за Нея, нито някога ще узнаем. Въпреки това Тя ни докосва, в моментите ни на действително смирение, когато единствено отваряме половин ушенце към най-съкровения гласец у себе си. Изречем ли тук "истина", веднага губим тази плодоносна тишина, която в посланията на ап. Павел е наречена "Вяра". Едно друго име за вездесъщото "тук и сега", което е единствената почва, с която разполагаме - за да предоставим на Сина, да оплоди с Надежда, от която да разцъфне Любовта. Редактирано Октомври 14, 2010 от Фантомче не... 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.