За каквото си роден – това ще работиш

[Диана Илиева]

Успехи и неуспехи - това е много общо казано. Или поне за мен успеха не се връзва непременно с парите. По точното е:

правилно отношение към парите = успяваш да си ги набавиш в достатъчно количество

неправилно отношение към парите = трудности с набавянето им

Дори не само с набавянето им, ами въобще във всяко едно отношение, че и с харченето им включително.

Тук някой може да каже, че много лесно може да пръсне произволно голяма сума пари, но това няма да е разумно, здравословно харчене, а по-скоро точно обратното.

Схемата е точна и работи, независимо кой какво си мисли, също като закона за гравитацията - дори и да не го признаваш за верен, пак падаш на земята.

Изпитала съм го и на собствен гръб. Аз се повтарям, но може би наистина не съм много убедителна, а в книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си" е доста по-добре обяснено.

[Донка]

Някой от вас знае ли за какво е роден?

Аз знам и винаги съм знаела. Откакто се помня се грижа за куклите - но не само като майка. Изглежда съм избрала и родителите си, защото съм знаела защо се раждам - и двамата са педагози. Останах си дете в душата и до голяма степен като начин на мислене и излъчване. Все ми се играе, пее ми се и много обичам да се смея. Като ученичка на всички обяснявах всичко и това си ми идеше отвътре. Като студентка избрах дипломна работа по методика на ранно чуждоезиково обучение (прецедент в катедрата- със специално разрешение от ректора) и работех с деца още по време на следването си.

Родих се на този свят, за да се грижа и разбирам човеците, пристигащи и адаптиращи се към този свят - да се уча заедно с тях как да запазвам, давам и получавам Любовта тук.

Щастлива съм, че съм това, за което съм родена.

[Теодора Андреева]

Схемата е точна и работи, независимо кой какво си мисли, също като закона за гравитацията - дори и да не го признаваш за верен, пак падаш на земята.

Ха-ха, като бръмбар по гръб!

И все пак не съм много сигурна дали можем да правим паралел между природни и човешки закони. Освен това така нареченото "правилно отношение към парите" не обяснява изключително неравностойното разпределение на парите по света. Според вас по-голямата част от Азия, Африка и Южна Америка нямат "правилно отношение" към парите? Или как ще обясните факта, че повече от 80% от общия капитал заплати отива в джобовете на само 10%. Знаете ли, че годишните заплати на директорите на големите фармацевтични фирми, национални авиокомпании или тези на най-големите швейцарски банки варират между 1-25 милиона долара? За петролната индустрия вече споменах. Тези, дето доведоха до фалит и дефицит в милиони долари швейцарската национална авиокомпания, се самоуволниха с по няколко милиона франка обезщетение, а десетки хора от обслужващия персонал се оказаха на улицата с някакво незначително обезщетение. Примери, колкото искаш.

Докато петролните шейхове си облицоват баните в дворците с чисто злато, други умират на фронта за същия този петрол. От това по-неправилно отношение към парите здраве му кажи.

[Добромир]

правилно отношение към парите = успяваш да си ги набавиш в достатъчно количество

неправилно отношение към парите = трудности с набавянето им

...в книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си" е доста по-добре обяснено.

По-скоро правилното отношение към парите не ги превръща в самоцел, защото тогава никога не се оказват "достатъчно". А неправилното - независимо дали успяваш или не да си набавиш много от тях - храни илюзии относно онова, което те биха могли да му дадат и затова жертва всичко от себе си, за да ги натрупа, да не говорим, че жертва всичко по пътя си...

Луиз Хей има много оптимистичен и симпатичен подход към живота, но тъй като не съм привърженик на повечето крайности, към неприемливите от тях причислявам и мнението й, че никой, който е забогатял, не е посегнал на богатството на другите, тъй като във вселената имало предостатъчно за всички... Ами то ако си мислим същото и за ресурсите на природата, не е чудно, че екологията е стигнала дотам. (Впрочем, в една от следващите си книги тя дава препоръки за драконовски икономии на ресурси, вкл. да не се измива напълно тоалетната, ако недостига вода... Може да си е променила и другото мнение, но не би го изказала, защото американските книгоиздатели сякаш са се наговорили по някои теми да пускат само едни и същи мнения!)

Човек може да има малко или много пари, но важното е: 1). Как ги е придобил, защото в днешно време милионите обикновено се придобиват чрез "гнили" компромиси с други, по-съществени човешки ценности; 2) Да умее да ги управлява, а не те него и 3). Да съществува равновесие именно с тези други ценности, при което парите или общо казано материалните ценности да имат обслужващо, а не водещо предназначение. Защото иначе ще срещнем много хора, които лесно печелят пари, но май че повечето са с подчертано неправилно отношение към парите. Както има и много чудесни хора, творци или помагачи, с постоянни парични проблеми... Просто западната култура сега се опитва да внуши на целия свят, че материалното благоденствие е доказателство за какво ли не, вкл. за духовно въздигане, даже и без връзка със състоянието на другите ценности. Нека не се поддаваме на тази пропаганда, която пуска издънки дори и в иначе хубави системи и произведения! Все пак основните древни традиции и наистина духовно ориентираните течения в днешно време разглеждат матералната стабилност най-много като предпоставка, но не и като върховна цел и критерий. Не защитавам мизерията, но нека гледаме нещата цялостно, не на парче. Защото само по себе си "богатството не носи утеха, а само видоизменя нашите грижи."

Редактирано Февруари 5, 2007 от Добромир

[Мария - Мими]

Хубаво е, че по въпроса за личните нападки се разбрахме. Относно коментарите за парите – притеснявам се, че поизлязохме от темата. Така, че ако искаш може да се прехвърлим в някоя по-подходяща. Все пак ще разясня пак какво точно имам предвид, въпреки, че ми се струва, че това започва да досажда на другите съфорумци. Моята теза беше, че ако човек следва пътя си, т.е. онова за което е роден, парите няма да му попречат – т.е. ще има успех в това си начинание. Ако реши да се занимава с друго – примерно с нещо, което не желае, но смята, че от него ще се изкарат много пари – най-вероятно ще претърпи неуспех. В какво ще се изразява неуспеха – ами може да е в много неща, може да има много пари, но да е тъжен, може да направи всичко, което си е мислел, че има значение за него и пак да чувства празнота. А в какво се изразява успеха – човек е удоволетворен, това което върши го кара да расте и другите около него и т.н. Не е казано, че този човек ще има повече пари от друг, който е не е следвал пътя си, но ще са точно колкото му трябват – нито повече, нито по-малко. Т.е. под успех не разбирам финансов успех, а житейски. Всичко е свързано и никак не обичам да разделям нещата. А за правилното отношение към парите – този, който не се притеснява за тях е първият, който следва смело пътя си, който тръгва да им робува е вторият – и съответно резултатът е най-вероятно някакъв вид неудоволетвореност или дисбаланс, което разбира се винаги може да е поправимо. Ако човек започне да изпитва удоволствие от това каквото прави или ако разбере за какво е роден.

Относно коментарите за неравнопоставеността в световната икономика, то тя произтича точно от този вторият човек, който поставя в приоритет, парите, а не Любовта.

За какво съм родена - честно казано, още не знам точно кое от всичките, защото ми харесва да правя много неща. За едно от тях ми плащат, което е добре, и май затова ми е любимо! Хехех майтап

[Мария - Мими]

Опс, докато съм писала, писала, Добромир ме е изпреварил... Така, че да изясня - предния пост е отговор на Теодора. Относно това което е написал Добромир - съгласна съм, само ще допълня, че за хората с постоянни парични проблеми, които обаче следват пътя си - творци и т.н. е възможно това да е необходимо условие в този момент. казвам го донякъде от личен опит - творчеството лесно закърнява при определени идеални материални условия. Но това зависи от човека. Възможно е и обратното. Но това е много дълга тема, а на мен ми се приспа.

[Мария - Мими]

По-скоро правилното отношение към парите не ги превръща в самоцел

Вярно казано от Добромир, но според мен Диана Илиева защитава същото становище.

[Диана Илиева]

Да, наистина становищата ни са близки и с тези на Добромир, и с тези на tamin.

И да уточня - книгата на Луиз Хей може да послужи само за въвеждащо четиво по темата за парите, а и въобще за успехите (в смисъл удовлетвореност) в другите области на живота. При нея наистина е малко опростено, макар че аз съм съгласна с нея, че във Вселената има достатъчно за всички (не обаче в консуматорски дух - дайте да разорим природата). По-доброто четиво е на Дийпак Чопра "7-те духовни закона за успеха".

Но да се върнем на темата. На мен също ми харесват и ми се отдават добре няколко неща (или поне аз си мисля така). От друга страна поради влиянието на родители, учители, приятели и т.н., а може би и поради моя си инат преди години, не стигнах бързо до идеята за какво точно съм родена. Сега вече имам по-голяма яснота по въпроса и определено правя поне едно от нещата за които съм родена. Иначе искрено завиждам (в добрия смисъл) на хора като Максим, Донка, Изгрев, а може би има и други, които от съвсем ранна възраст са били съвсем на ясно. Това е чудесно, радвам се за тях! Явно са били с будно съзнание още като деца и ученици.

Ще се радвам да споделят повече подробности за това. Например изиграл ли е роля някой друг човек във възпитанието им например, за да развият такова будно съзнание от малки или просто са на по-високо еволюционно ниво като личности? Чела съм една интересна класификация на нивото на развитие на хората от Авесалом Подводни и съм склонна да му вярвам. Книгата е "Етапи в еволюционното развитие на личността".

[Добромир]

От 10-12 годишна възраст съм бил достатъчно наясно с какво ще се занимавам и си мислех, че при повечето е така, едва доста по-късно разбрах, че не е. Сега ми е много трудно да разбера дъщеря си, която една година преди абитуриенствотото казва, че няма абсолютно никаква представа какъв път ще си избере. Т.е. има много интереси, но нито един от тях не й се струва, че има смисъл да се следва през целия живот. Може пък да търси нещо, което нашата цивилизация не й го предлага, или поне не е масово популярно?

[Теодора Андреева]

Т.е. има много интереси, но нито един от тях не й се струва, че има смисъл да се следва през целия живот.

Напълно я разбирам. Моята е също на тази възраст и резонира по същия начин. Чувствува инстинктивно робския хомот. Все пак клони повече към избора, който аз самата направих едно време и който не бих направила сега - туризма - но от немай къде, просто ми се осланя за правилността на този избор.

От 10-12 годишна възраст съм бил достатъчно наясно с какво ще се занимавам и си мислех, че при повечето е така,

Присъединявам се към въпроса на Диана Илиева - играли ли са някаква роля и влияние родителите ти и близката окръжаваща среда в твоя избор и увереност? Редактирано Февруари 6, 2007 от Теодора Андреева

[Мария - Мими]

Теодора, въпреки, че въпросът ти не е към мен, иска ми се да поговоря още в тази тема, особено с теб, защото като се замисля, за недоразумението за парите, предполагам, че в чисто практически аспект може би имаме сходни разбирания.

Мисля си за времето, когато бях абитуриентка. Не беше толкова отдавна Тогава, идеята за "съдбовния избор на поприще" много ме стресираше . От съвсем малка рисувам и изобразителното изкуство и до ден-днешен е основното ми занимание. точно тогава обаче, независимо, че имах идея от дълги години какво ще кандидатствам постоянно се усещах под натиск - ще има ли някой нужда един ден от това което правя, ще мога ли с това да се издържам, имам ли въобще някакъв талант или просто ми допада да си "драскам", не ми ли се отдава повече литературата, обичам и биологията, и географията. Все пак останах на това, което правя от малка и нещата сами започнаха да си стават. Но и до сега, не мога да гарантирам за себе си, и не искам, че утре няма да започна да наблягам на някое друго от любимите ми занимания. може би, рисуването, като първа любов няма да забравя, но от време на време се увличам от разни неща, които аха дда превземат неговото време. мисълта ми е, че ние плуваме в море от възможности, и всяка една може да бъде наша, ако поискаме да протегнем ръка. Може би, затова, един млад човек, не бива да зацикля върху стресиращата мисъл "сега е моментът да направя избора, който ще определи живота ми".

всичко тече и се променя, което е добре за мен днес, утре може да е пагубно. Ако имам вяра в себе си и Любов - всичко се нарежда.

Дълго време все се страхувах за най-различни неща. И сега нерядко, но някъде в мен стои мисълта, че ако следвам сърцето си навсякъде ще бъда добре приета.

Накрая само да отбележа, че говоря по принцип и за себе си. Искаше ми се да помъдря ексхибиционистично за това, а и Валентин беше споменал нещо и оп, аз само това чакам.

Мисля си, за туризма - струва ми се много интересно, като мине през призмата на езотеричните виждания, които примерно ти имаш, може би, би се получило нещо съвсем различно от това, което сега познаваме и много хубаво. Чудеса могат да станат!

Редактирано Февруари 10, 2007 от tamin

[Диляна Колева]

''И когато видиш един художник , който работи нещо друго ,

да речем занимава се с компютри , работи по 8- 10 часа на ден в офис , той е просто обречен да загуби цялото си цветно възприемане за света и да се превърне в един послушен работещ и зает човек , без никакво време за същинските си цели на душата , да прави изкуство .

Той е с напълно одрязани криле . Стъпва залитайки , обезцветен и изгубен . След време зарастват всякакви остатъци от крила и той забравя , че е можел да лети . Превърнал се е в оцеляващ човек .''

Какво правим тогава?Когато от както си се родил знаеш защо си тук , и това ти се отдава и го умееш , а нещо те е спънало жестоко и те е поставило в горната ситуация. Когато смисъла на твоето земно съществуване е изчезнал и не го виждаш някак си в сивото ежедневие.Когато всичко което се случва край теб ти се струва безмислено и посредствено и ти нищо не можеш да направиш,притиснат от обстоятелствата.Когато в теб трайно се настаняват неудовлетвореноста и апатията,защото си станал безсилен да промениш случващото се.Когато си мислиш че пееш а се усещаш че крещиш.Какво правим тогава?Може би ще кажете карма,съдба,прераждания и т.н. какво правим тогава обаче?Четем ,учим се издигаме се духовно , но когато и това не те удовлетворява ,защото ти всъщност знаеш какво точно искаш, а не можеш да го постигнеш.Да намериш смисъл в нещо друго?Изключено всичко друго е временно.

[Добромир]

Присъединявам се към въпроса на Диана Илиева - играли ли са някаква роля и влияние родителите ти и близката окръжаваща среда в твоя избор и увереност?

Ако не считаме едно прилично ниво на обща култура, която са ми осигурили, мисля ,че не са повлияли. Не само близки, но и далечни роднини не знам да имам лекари, да не говорим за нестандартни медицински и духовни учения. Майка ми беше против, но с годините се примири. У баща ми, макар и след време, успях да срещна разбиране.

Между другото, сега се връщам от двудневно пребиваване с дъщеря ми в едно изграждащо се екоселище. За късмет имаше и други интересни хора, вкл. един журналист, който е бил и военен, снимал е ужасяващи неща в бивша Югославия и изобщо - много видял и действал в най-различни насоки. Той за разлика от мен не си определяше един основен път, но отново потвърди, че колкото и различни пътища да е поемал, винаги е бил верен на себе си - ето още една автентична възможност. Може би точно тя му е дала размах да организира той пък на друго място едно интересно екоселище. Много ми хареса визията му за интегриране на ценностите на цивилизацията с преимуществата на природосъобразния живот. Като уважаван човек той е успял да приобщи и тамошния кмет, който им е помогнал да развият туристическата база, плюс курсове по езда и оцеляване прави човекът, а в скоро време ще вземат и сателитна чиния за интернет, за да задържат останалите деца в училището, което за разлика от много други селски училища се е запазило. И си казах - ето човек, който не само мисли за база за чужденци и софианци, но и за това как да осмисли живота на хората, които все още не са напуснали селата...

Редактирано Февруари 10, 2007 от Добромир

[Мария - Мими]

Didi_ts, мисля, че човек има всичко необходимо, с което може да багри ежедневието си в различни цветове, даже и да няма под ръка четка, въглен, молив, туш и перо, преса, материали за инсталация, място, където да изложи концептуалните си творби и т.н. Една стъпка в зелената трева може да е изкуство. Да се направи питка е изкуство, и то не малко изкуство. Да се диша е изкуство, и то велико изкуство. Да се мият чинии е изкуство, на което сега се уча.

Ако човек подходи към ежедневието си така, както към създаването на картина. Да пробва всичко да му е по сърце в тази картина. И да я рисува без очаквания, но с радост, без желание на всяка цена, но с намерение, подкрепено от сърце и воля.

Тъй де, все ще да стане нещо хубаво мисля. Но няма да е завършено. Не и тук.

[Inatari]

,хахахаха абсолютно си права /прав tamin , но малко е кофти когато видиш 40 млади човека , които са завършили академия , да правят изкуство само като мият чинии и вървят по зелената трева .

Иначе така е , съгласна съм с теб , всичко е изкуство , творческата енергия е навсякъде във вселената , съвсем свободно преминава от тревата в теб от ритъма на сърцето ти , в мислите ти , от водата в ръцете и намеренията ти , тя е между нас хората , постоянно в движение и трансформация .

И въпреки всичко ще ми се някои неща да са по - друго яче в България .

А иначе съм готова на всичко , за да постигна професията художник . Защото едно е да имаш образование художник , а съвсем друго професия художник и нещата са такива , че трябва да си голям магьосник , за да се прехранваш от художничество , нали се сещаш ?

Със сигурност звуча цинично , дори и аз сама като се чуя ми звучи цинично , но има неща , които са просто обездвижващи цялото ти желание да твориш , поне аз самата видях как това се случи първо със съучениците ми от художествената гимназия , а след това и масово с колегите от академията .

Едва 10 % от тях са с професия художник и се издържат от това .

Слава богу , че говорят езици , имат компютърна грамотност или правоспособност да преподават , щото иначе колкото и арт да откриваш в живота ще ти се наложи да работиш по 8 ч на ден . А може и да си много интересен художник и бъдещ гений , но каква полза от това .

Най - лесно се капитулира в България . Страната на мечтите , където всичко се осъществява много бавно и трудно или никога и се превръща в мечта .

Повечето млади художници се отказват почти веднага от художническата си професия след завършването . Ето това е парадокса , завършваш и преставаш да мечтаеш да бъдеш художник , просто се отказваш . Остава ти тревата , дишането и миенето на чинии . Аз завърших преди 3 г почти и водя голяма битка за собствената си професия . Аз искам да я упражнявам . Вярвам в бъдещето на художниците в България . Прибрах се от САЩ заради това , защото вярвам в себе си , в хората на изкуството и България . Ама много ми е трудно . За всяка педя под краката си се боря в тази България .

[Слънчева]

Здравей, Ина! Радвам се, че си тук отново Много ще е хубаво в "тази България" да има повече завърнали се, защото наистина, лесно е някъде другаде, но тук пък си вграждаме сянката, във всичко и то става силно.

Верно е, че тук за всяко милиметърче е борба, но пък вътрешната сила и резултатите /дай Боже да ги има/, са пълнота на живота

Иначе, всеки да следва зова на сърцето си. И наистина важно е да сме верни на себе си

[Ради]

Инатари

където всичко се осъществява много бавно и трудно

Така е, но като се осъществи е здраво и трайно

Аз завърших преди 3 г почти и водя голяма битка за собствената си професия . Аз искам да я упражнявам .

Ето затова искам да те поздравя

Редактирано Февруари 14, 2007 от Ради

[Мария - Мими]

Като чета поста ти, Инатари, пълен е с толкова огън и хъс, само заради този огън и желание да се пребориш, не си ли струва, да си тук и сега?

Съпротивление винаги има, точно толкова, колкото ни трябва, за да продължим, и сякаш малко повече, отколкото ни се струва, че сме способни да понесем.

Обаче... в един от дните, в които тези спокойни мисли ми бяха избягали, не преставах да мокря очите си. С тях и ръцете и лицето си. И питах и си отговарях постоянно: Какво, като видях, как тича из маковите полета? Какво, като вятърът не престава да ми носи вести? Какво, като тюркоазеното, чака картона да го поеме? Какво, като царевичната питка, ще изстине? Какво, като детето търси родителите си? Нали, маковете се радват. Нали, вятърът не престава да пее. Нали, тюркоазеното ще намери своето приложение. Нали, питката и студена, ще зарадва някой гладен. Нали, детето ще ги намери, когато са готови за него.

Желая много творчески подвизи, Инатари, на теб, мен, на всички търсещи и нетърсещи!

[Inatari]

Струва си tamin повече от всичко си струва !

съвсем съзнателно съм направила много важни избори в живота си . И един от тях е да имам българската почва под краката си .

Българските макове , българската трева и земя ...., никъде не са толкова наситени и така силни и толкова огряни от слънцето .

Има вълшебство и древност в тази земя , толкова преситена с легенди и стара мъдрост , толкова дух и светлина , че колкото и скъпо да ми струва ще се боря за всяка педя от нея .

Тук са всичките ми духовни корени тук е цялото ми разбиране за света , тук аз съм ценна , защото разбирам рода си и хората си и земята си и съм едно с тях .

А навсякъде другаде само ще се присадя и зарастна някакси .

А иначе много обичам да пътувам и да опознавам собствената си планета , удивлявам се от всичко , непознато или по - скоро забравено старо . Чувствам всяка една духовна вълна на мястото където се намирам , обичам да се оставям да бъда отвлечена да се потопя в непознатата култура , да я осезая с цялото си същество .

И пътувам , знам че ми е писано още много да пътувам .

Негодуванието изпитвам ,когато видя колко лесно и достъпно е всичко за американеца за европееца , за западния човек и колко трудно е за всички нас . Все - още . Колко талантливи хора потъват и залязват още с рождението си в света на изкуството . Колко трудно е да докажеш ,че си добър в работата си , независимо че си българин , колко богат си духовно и колко история има в земята ни . Успокоявам се когато видя усмихнатите млади хора със семейства в България , с желание да живеят и работят тъкмо тук , успокоявам се като видя , търсещи млади хора с идеи и план карта на живота си . Усмихвам се като видя решимостта и желанието за оцеляване в очите на колегите си . Онова особено решение , че ще си отстояват всички мечти и желания , независимо от трудностите . А съвсем младите са съвсем други , какви деца има само . Бисерчета .

Много се радвам , че каквото и да напиша тук винаги има сродни хора , които ме разбират и откликват на душевните ми терзания .

За което благодаря сърдечно !

И много любов на днешния ден на всички съфорумци !Винаги и неуморно работещи за светлината в сърцата ни !

[Добромир]

Струва си tamin  повече от всичко си струва !

Успокоявам се когато видя усмихнатите млади хора със семейства в България , с желание да живеят и работят тъкмо тук , успокоявам се като видя , търсещи  млади хора с идеи и план карта на живота си . Усмихвам се като видя решимостта и желанието за оцеляване в очите на колегите си . Онова особено решение , че ще си отстояват всички мечти и желания , независимо от трудностите . А съвсем младите са съвсем други , какви деца има само . Бисерчета .

И мисля ,че не правим достатъчно за тях... (Това е общо за нас, българите на 30 г. възраст, вкл. живеещите в чужбина българи, за които животът изключително или преимуществено "там" не може да е оправдание, ако могат да помогнат директно или косвено, а не го правят). В днещно време не само проблемите са повече, но и възможностите да си помагаме. Някак си съм с усещането, че ако се начертае статистическа крива, ще проличи, че възможностите нарастват по-бързо от готовността ни да ги оползотворяваме... Диана?

[Диляна Колева]

Не знам дали работиш това за каквото си роден ,но определено си роден ,за да работиш това което работиш.

Ако бях завършила медицинското си образувание ,сега на 90% щях да съм в някоя от критичните точки на света.Обаче не го завърших и сега живея скучния си посредтсвен живот в тази спокойна страна ,без да мога да направя за никого нищо съществено,което ме кара да се чувствам ненужна.

Но пък с разбирането и научаването на други неща ,разбрах ,че точно това трябва да ми се случва ,за да открия една друга част от себе си.

Така че радвам се за всички които правят това ,което идва от сърцето им имат късмет да са в синхрон със себе си.

[Креми (късметче)]

От 10-12 годишна възраст съм бил достатъчно наясно с какво ще се занимавам и си мислех, че при повечето е така, едва доста по-късно разбрах, че не е. Сега ми е много трудно да разбера дъщеря си, която една година преди абитуриенствотото казва, че няма абсолютно никаква представа какъв път ще си избере. Т.е. има много интереси, но нито един от тях не й се струва, че има смисъл да се следва през целия живот. Може пък да търси нещо, което нашата цивилизация не й го предлага, или поне не е масово популярно?

Разбирам я. Като дете се справях безпроблемно със занимания от много сфери, при това с еднакво удоволствие . В един момент в гимназията се увличах по 2 неща - рисуване и биология. Нищо общо между тях тогава. След време ме привлече друго, избрах си професия, доволна съм.

Когато преди години нашумя пластичната хирургия , ми просветна за допирната точка между биология и изобразително изкуство.

Сега съм против лекомисленото рязане на тялото. Но знам също, че темата подмладяване продължава своето развитие и скоро ще бъде, а някъде вече е, на друго ниво .

Та ако Вие или Вашите деца се увличат по нещо на пръв поглед нелогично, дали ще е така нелогично и след 10- 20 години? А може би и по-скоро.