Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За каквото си роден – това ще работиш


Светлето

Recommended Posts

Много е важно да работиш това за което душата ти те е пратила тук да работиш и се учиш - за това трябва да я попиташ - да се свържеш с нея и да чуеш гласа и - като чувство, като интуиция, като радост отвътре! Работата заема огромна част от живота ни - затова трябва да бъде вършена с радост! Коко е хубаво ако можеш да помагаш на другите - тогава забравяш за себе си! Будистите казват - no me, no problem! Тоест, няма малко аз, няма мъки и илюзии!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 196
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Душата обаче те е пратила да рабогиш... върху себе си. Има предвидени евентуални благоприятсващи фактори, един от които е професията...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, да работиш върху себе си - и тази работа върху себе си, която преди се е вършела в специални условия, в манастир, пещера и усамотение, сега Учителите искат да вършим в ежедневният си трудов делник и семеен живот! Затова трудността на духовно търсещия днес е повишена! Затова и работата, професията стават част от пътя му! И е наистина радост, ако професията е в хармония с желанието на душата ни.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Ценна мисъл за деня:

Ако искате да вървят работите ви добре, не се увличайте в материални работи, не се поддавайте на неверни слухове. Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на Бога или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от Бога, т.е. за което сте родени. Ако си роден за художник, рисувай; ако си роден за музикант, свири; ако си роден за лекар, лекувай хората. За каквото си роден, това ще работиш. Като знаете това, не спъвайте нито себе си, нито близките си. Кой за каквото е роден, в тая посока да работи (Беинса Дуно)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

Ценна мисъл за деня: 03. 10. 2006:

И тъй, щом сте в Божествения свят, ще се стремите към следния закон: вие трябва да реализирате всичко онова, което е определено от Бога. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Изпълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от природата, и животът ви ще тече по мед и масло. Мнозина се спират пред идеята, защо са се родили на земята. Споре мен, това е смешен въпрос. Отивам в училището да уча и питам, защо съм дошъл. - Да уча разбира се. (Беинса Дуно)

Екстремно важно е това - и за здравето ни, и за щастието и успеха ни! "Изпълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от природата, и животът ви ще тече по мед и масло."!

Следователно - нашата малка воля трябва да бъде дно цяло с тази, която вътрешното ни аз , тоест Ние самите имаме за нас самите! И тези двете да станат едно!!! :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

В този респект - относно мисълта за деня за целта на живота ни - ако водещ е вътрешният глас на интуицията, то добра външна подсказка може да бъде наталната ни астрологическа карта, която се явява като космиески отпечатък на последната личност, която живеем. Космически паспорт, на който всичко е записано, самоп да има кой да го прочете!

Изумително интересно е да погледнеш картите на хората - всичко си е там - всичките ерти на характера - професионална реализация, успехи и провали, брак, родителско семейство, карма, кармична посока - всичко! Разбира се - само главни предразположености, които можем да моделираме свободно според степента на сила на свободата с която разполагаме! Именно - сила на свободата! ОМ

Линк към коментар
Share on other sites

според степента на сила на свободата

:thumbsup:

мощност = сила x свобода(чистота)

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

Как да разберем за какво сме родени?

Макар и след 2 годишно закъснение, моято отговор е следния: онова, което вършим с удоволствие, и интересът ни е траен, не мимолетен-това е нашето призвание, с което Бог ни е пратил. При хората, които са чувствителни и наблюдателни това става естествено. Те умеят да усетят ситуацията и спонтанно се насочват към онова, което им е отредено, например точната професия. Аз например от дете проявявах подчертан интерес към географията, заспивах с атласа в ръце. След това учих география висше, след това докторантура по география-климатология и сега с това работя. Нищо друго не е предизвиквало професионален интерес в мен, с нищо друго не съм се занимавал и от нищо друго не разбирам. Обаче това от което разбирам не ми омръзва никога, върша го с удоволствие. Тази нощ например се събудих в 3 часа, като видах че вали сняг, вече не съм спал, постоянно ставах да гледам как трупа, всеки път е така. Друг път не можеш ме вдигна от сън преди 7 ч., а сега сам станах в 3 ч. :) Интуицията през целия ми живот е подсказвала все едно и също. Ако човек слуша дълбоките импулси, които идват от неговата душа, няма да е трудно да разбере за какво е роден. :)

Редактирано от Макс
Линк към коментар
Share on other sites

хората, които са чувствителни и наблюдателни

...

слуша дълбоките импулси, които идват от неговата душа

:thumbsup:

Интуицията е чисто улавяне на този сигнал, макар и

отстрани логиката на действие понякога изглежда парадоксална,

"...мъдростта се оправдава от всичките си чеда."

Линк към коментар
Share on other sites

Ами скоро научих, че професията ми, според хороскопа, трчбжало да баде лекарска, с насоченост кам психето. Психиатър, вероятно. При1телите ми казват, че съм роден психолог и се чувстват успокоени край мен. А аз съм филолог. Защото това искаше душата ми. Произхождам от семейство на медици, но не бях приета да уча медицина, защото ме побутваха и защото не исках. Нима съм сгрешила? Как се разбира за какво си роден? Не съм съгласна, че съм объркала призванието си. Доволна съм, харесва ми. Думите са полето, което съм призвана да ора сега.

Линк към коментар
Share on other sites

:D Хах , откак се помня , винаги съм правела избор .

Реших , че ще бъда художничка , още в 7-ми клас , втория срок .

Бях се разколебала в началото на 7 -ми клас и отидох да уча в частно училище , щях да се подготвям за математическа или езикова гимназия .

Издържах точно един срок и се върнах в стария клас , художествена паралелка, по - уверена от всякога , че ще кандидатствам в художествената гимназия .

Това беше единственият път в живота ми , в който аз съм се колебала ще стана ли художничка , като баща ми или ще ставам адвокат .

Оттам нататък , бях абсолютно концентрирана в кандидатстването си в НХА/София / и съвсем наясно със специалността си . Преди да завърша бакалавър , имах един период на колебание от 1г и 5 месеца , които живях в друга страна и почти бях спряла да се занимавам .

Но сама осъзнах , че ако не създавам и не съм част от света на изкуството , ще се превърна в един различен човек , анемичен , без душа . Набързо се завърнах на пътя си и си обещах никога да не работя , неща , които да ме отдалечават от изкуството . И подчиних целия си живот на това .

Сега , вече когато се занимавам професионално с това ,просто не мога да си обясня , как съм могла да се съмнявам в себе си и в Бог , толкова че почти бях погълната от живота в тази друга страна , където никой не го е еня , колко висши имаш , дали си художник , лекар , хирург или химик .

Просто трябва да работиш , за да се издържаш .

А сега работя и се развивам в собствената си страна , като учител по изобр. изкуство и участвам във фестивали и изложби в сободното си време .:)

И се чувтствам напълно свободна и щастлива от това .

<_<:):D

:( Пред очите ми , толкова много хора се отказаха от себе си и започнаха да правят , какво ли не /неща които са съвсем далеч от тях /, за да се издържат .

Те просто избягаха от собствения си живот и влязоха в някаква урбанистична среда от сиви хора , с които не принадлежат на един и същи свят .

И когато видиш един художник , който работи нещо друго ,

да речем занимава се с компютри , работи по 8- 10 часа на ден в офис , той е просто обречен да загуби цялото си цветно възприемане за света и да се превърне в един послушен работещ и зает човек , без никакво време за същинските си цели на душата , да прави изкуство .

Той е с напълно одрязани криле . Стъпва залитайки , обезцветен и изгубен . След време зарастват всякакви остатъци от крила и той забравя , че е можел да лети . Превърнал се е в отцеляващ човек .

Тъжно , но факт ...

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Даа - интуицията, съвестта, гласът отвътре - това е "божият глас", както се изразяват религиозните!

В последните 16 години винаги съм се интересувал от Истината за човека и света, вътрешното ми същество ме изгаряше и продължава да го прави, тласкайки ме към Знание! Дълго се лутах из многобройни професии - бях банкова охрана 4 г., сладкар - 2г., барман около 6 месеца, три години моряк, от които една чистач, една супервайзър на чистачите, и една сервитьор по пасажерските каюти. После - две години градинар през летния сезон, а преводач през зимния, после салонен управител ... Докато след един 21 дневен пост в мен не се събуди много силен глад - но не за храна, а за знание - и то за такова знание, което води към Истината. И реших - каквото и да става - оттук нататък да се занимавам с това, което иска сърцето ми. Но това истинското сърце, зад прищевките на страстите и емоционалните експлозии! Каквото и да става. Ако ще да умра от мизерия и безпаричие, но да правя това, което ми повелява този вътрешен глас, на интуицията, въпреки всички пречки и трудности. А те са само гориво за напредък по пътя, който предварително вече е очертан още преди раждането !!! Само трябва да го следваме! Сега уча психология и възнамерявам да работя психология! Това е което душата ми иска! Искам да се сблъскам с ада на хората, с психическите и психофизическите им болести и проблеми! Обичам да превръщам адските огньове в небесни сияния! Мога го и искам да помагам на тези, които са попаднали в техните силни, но болезнени и обсебващи пламъци да се радват, защото имат голяма сила на разположение. Просто трябва да я впрегнат и насочат нагоре, към светлите нива. Процесът е ключов за цялото ни съществуване като човешки същества - нарича се сублимация! Аз самият я уча, това е велико изкуство! То е същността на молитвата, на медитацията, на призванието ни като хора! СУБЛИМАЦИЯ!

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Радвам се за вас :feel happy:

Аз винаги съм си знаела "програмата си" - за какво съм родена - откак се помня все нареждам куклите и ги уча на нещо и им пея и играем заедно с тях :)

На мен ми е интересно сега да наблюдавам как детето осъзнава и започва да развива това, за което е родено. И се старая да осъзная и усетя и направя това, за което Бог ме е сложил до него в определения момент от живота му.

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Днес получих и-мейл от един приятел от Братството, който се занимава с астрология. Погледнал е звездната ми карта, след като му бях изпратил точните си рожденни данни, и потвърждава това, което чувствам. Точно това е професията, която ми е предначертана за този живот и точната специалност също съм улучил :) , освен това не ми се дава женитба и близки отношения с жени, бил съм аскет в предишен живот и съм бил ученик при различни учители. Оттук става разбирамемо и увлечението ми към духовните учения, както и нежеланието ми към шумни компании, никога не съм ходил по дискотеки и купони...Пожелавам на всеки от Вас да е намерил и той точното място в този живот.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Ако искате да вървят работите ви добре, не се увличайте в материални работи, не се поддавайте на неверни слухове. Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на Бога или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от Бога, т.е. за което сте родени. Ако си роден за художник, рисувай; ако си роден за музикант, свири; ако си роден за лекар, лекувай хората. За каквото си роден, това ще работиш. Като знаете това, не спъвайте нито себе си, нито близките си. Кой за каквото е роден, в тая посока да работи"

Как да разберем за какво сме родени?

Професионалната дейност, отделно взета, е работа, чрез която печелиш пари и си изкарваш хляба, плащаш разни данъци, такси и сметки, понеже така е наредена Системата. Ако освен това съвпада с твоето влечение и дарби, толкова по-добре - но това днес е твърде рядко. Обаче като се говори за призвание и предназначение, често се смесва и се определя с професионалната дейност.

Човек трябва да има възможността и свободата да работи това което му харесва и защото му харесва и му се удава, по вдъхновение и призвание, в хармония с природните закони, а не да робува на паричната система и да живее като програмиран биоробот. Да вземем за пример един информатик - самите условия на работа са вредни за здравето - работи седнал по цял ден, без да се движи физически, пред екрана, сред машините. С повечето професии днес е същото. А да вземем един щастлив жител на родово имение (ако на някой му се стори пропаганда, да го замести с "екологична самодостатъчна ферма" :) , а на мен това ми е мечта) Ами в своята ферма той сам упражнява най-малко десетина занаята и професии, свободно и творчески - градинарство, строителство, всякакъв вид физически труд, дърворезба, тъкачество, билкарство, готвачество, пеене, свирня и каквото още му дойде на ум. Малко се отплеснах май, не знам дали ме разбирате какво искам да кажа. Това разделение на професии и задължение да работиш за пари програмирано, под час, колкото и да си обичаш професията, уморява, ограничава и деформира човека, така ми се струва. Човек трябва да е свободен да живее по вдъхновение а не по работно време. И от там нататък вече да говорим за призвание, работа и цел в живота, да, така съм съгласна.

Редактирано от Теодора Андреева
Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво, вярно казано :)icon12.gif

Да не говорим че по интернет можем да творим и в информатиката.

"екологична самодостатъчна ферма"

там е бъдещето :feel happy::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Оглеждам се около себе си и виждам:

- синът ми е щастлив, че работи като програмист и наистина смята, че се занимава с това, за което е роден. Обича и да бъде сред природата, разбира се, но знае с какво може да бъде най-полезен на другите...

- дъщеря ми е щастлива, че работи като консултант в магазин за козметика и парфюмерия. мечтае да стане "консултант по естетичен външен вид на човека" - така нарича специалността си - и смята, че за това е родена и така ще бъде полезна на останалите и ще допринася за тяхното щастие. И тя има други занимания, но те по-скоро допълват и развиват основното...

- аз и съпругът ми и родителите ми сме педагози - в състояние сме по 10-11 часа на ден да общуваме с деца без да усетим как лети времето. Ние сме щастливи, защото целият ни съзнателен живот бе и е посветен на това, за което сме родени. И ние си имаме градинка, но и там растат "наши деца". :D

... Опитвам се да си представя нашия живот в самодостатъчна ферма.... не мога. А и всеки път, когато искрено си представя как всички живеем в такива ферми, ми минава мисълта - някак всички ще станем еднакви...

Поглеждам към това, което е създал Бог - природата около нас и тялото ни - представяте ли си да сме изградени от почти еднакво функциониращи самостойни клетки? Да, вярно е че клетките си приличат, но всяка е специализирана и е на мястото си в съответния орган и всички образуват сложно хармонично единство, наречено организъм....

Може би Бог ни показва и нашия Път?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, че Ви има!!!

Посещавам този сайт вече няколко месеца, но не смея да се включа в обсъжданите теми.В момента аз се намирам на кръстопът. Работата която до сега съм работила вече не съществува. След 15год стаж по тази специалност сега имам възможност да си задам въпроса за какво съм родена?На фона на огромната безработица, много е трудно да избираш и да не тръгнеш по сивия път на съществуването.Моля помогнете ми и ме посъветвайте как да открия своя път?

Предварително благодаря!!! :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

:) Оглеждам се около себе си и виждам:

- синът ми е щастлив, че работи като програмист и наистина смята, че се занимава с това, за което е роден. Обича и да бъде сред природата, разбира се, но знае с какво може да бъде най-полезен на другите...

- дъщеря ми е щастлива, че работи като консултант в магазин за козметика и парфюмерия. мечтае да стане "консултант по естетичен външен вид на човека" - така нарича специалността си - и смята, че за това е родена и така ще бъде полезна на останалите и ще допринася за тяхното щастие. И тя има други занимания, но те по-скоро допълват и развиват основното...

- аз и съпругът ми и родителите ми сме педагози - в състояние сме по 10-11 часа на ден да общуваме с деца без да усетим как лети времето. Ние сме щастливи, защото целият ни съзнателен живот бе и е посветен на това, за което сме родени. И ние си имаме градинка, но и там растат "наши деца".  :D

... Опитвам се да си представя нашия живот в самодостатъчна ферма.... не мога. А и всеки път, когато искрено си представя как всички живеем в такива ферми, ми минава мисълта - някак всички ще станем еднакви...

Поглеждам към това, което е създал Бог - природата около нас и тялото ни - представяте ли си да сме изградени от почти еднакво функциониращи самостойни клетки? Да, вярно е че клетките си приличат, но всяка е специализирана и е на мястото си в съответния орган и всички образуват сложно хармонично единство, наречено организъм....

Може би Бог ни показва и нашия Път?

Ами само по себе си е добре, че сте щастливи, само не забравяйте да се оглеждате малко извън гнездото. Какво мислят синът ви и дъщеря ви за замърсяването на околната среда от индустрията, включая компютърната и козметичната? Владеят ли други умения освен програмистиката и търговията с козметика? Сигурно не им остава много време?

Вие като педагози на какво учите децата? Как да робуват на Системата? А децата на какво ви учат?

Няма нужда да ми отговаряте на тия въпроси, отговорете си в себе си.

А и всеки път, когато искрено си представя как всички живеем в такива ферми, ми минава мисълта - някак всички ще станем еднакви...
Точно обратното, аз си представям хората да развиват свободно своя капацитет, без ограничения на разни училищни или комютърни програми. Еднаквите ги вади Системата от конвейера на образователната система, та право във фабриката, да произвеждат и да консумират. В момент вие правите това - слагате етикета, без да мислите, както са ви научили.

Може би Бог ни показва и нашия Път?
Бог не ни показва нищо наготово и дефинитивно, няма черна дъска, на която пише - вие, Донка, съм ви избрал да правите това и това в тоя живот. (същото го казва и Нийл Доналд Уолш) Бог изначално ни е дал всичко, за да живеем в добро здраве и дух, подслон, храна, лекове, облекло. Също така ни е дал и част от себе си, за да можем да творим и да се развиваме свободно, чрез свободен избор. Каквото правим и как живеем, това е резултат на наш избор, умения, склонности и предпочитания, както в този живот, така и в продължение на предишните. Всичко се движи, диша, променя се и върви напред.
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, че Ви има!!!

  Посещавам този сайт вече няколко месеца, но не смея да се включа в обсъжданите теми.В момента аз се намирам на кръстопът. Работата която до сега съм работила вече не съществува. След 15год стаж по тази специалност сега имам възможност да си задам въпроса за какво съм родена?На фона на огромната безработица, много е трудно да избираш и да не тръгнеш по сивия път на съществуването.Моля помогнете ми и ме посъветвайте как да открия своя път?

  Предварително благодаря!!! :yinyang:

Мисли, мисли, мисли, търси, избирай, действувай! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Последно завърших Cisco мрежова академия, но без опит по специалноста си просто загубен. Страхувам се че хората който се занимават с това обикновено са далече от някакви духовни търсения. Опасявам се да не попадна в среда, която е далеч от моите духовни разбирания, а от там да отдалечи и мен.

Благодаря за отзивчивоста!

Линк към коментар
Share on other sites

Последно завърших Cisco мрежова академия, но без опит по специалноста си просто загубен. Страхувам се че хората който се занимават с това обикновено са далече от някакви духовни търсения. Опасявам се да не попадна в среда, която е далеч от моите духовни разбирания, а от там да отдалечи и мен.

                                                         

Посещавам този сайт вече няколко месеца, но не смея да се включа в обсъжданите теми.В момента аз се намирам на кръстопът. Работата която до сега съм работила вече не съществува. След 15год стаж по тази специалност сега имам възможност да си задам въпроса за какво съм родена?На фона на огромната безработица, много е трудно да избираш и да не тръгнеш по сивия път на съществуването.Моля помогнете ми и ме посъветвайте как да открия своя път?

Предварително благодаря!!!

Давах тук вече този съвет, както и на познатите си с малки деца.

Опитайте да си спомните мечтите си на 3-4 годишна възраст.

Каква искахте да станете? Питайте родителите си в случай че не помните.

Това е най-важното за избора на пътя ви защото в тази

възраст душата помни за предназначението на това конкретно раждане.

Успех! :):angel:

Линк към коментар
Share on other sites

:P Вальо, аз си спомням ясно, че исках да стана балерина, но да започвам сега е малко късничко :feel happy::1eye:

Най-добре е според мен да работим там, където можем да дадем нещо, искрено от себе си. Защото давайки, получаваме :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...