За каквото си роден – това ще работиш

[izgrev]

Разбрах,че за да се бориш по този начин се изисква много повече духовни сили отколкото в открития конфликт. Но и резултатите са по-големи.

Правилно! Любовта преди "агресията".

се оказват определящи за резултата - знаем колко пропаднали даровити музиканти,спортисти и т.н. има

Щом са пропаднали, значи не са били родени за това!

Даровитоста никога не пропада. Всеки се ражда с предназначението си. Явно така е трябвало да стане.

И наистина Ганди много умело провеждаше тази тактика-точно до границата.

И само Ганди е можел да свърши това за Индия! Както Мандела за ЮАР! Това е била съдбата им! За това са родени и тяхната "работа" никакъв талант не би могъл да свърши! Ходи се "по ръба на бръснач" тогава, когато си роден за това!

[Теодора Андреева]

И наистина Ганди много умело провеждаше тази тактика-точно до границата.

Спомням си един момент от филма - Ганди на голяма кръгла маса с английските политици, съвсем спокойно и твърдо им каза, че е време да си отидат от Индия, беше изумяващо, вярвам, че действително така е било. И те наистина разбраха, че бяха дотук. Изумително!

[Guest Мона]

Обяснете ми, за какво са всички тези безкрайни цитати. Не можете ли просто да цитирате себе си или душата си? Всеки трети цитат е на Дънов. Или поне цитатът да е кратък, или да е интерпретация на цитата. Не сме в средновековието и между вас няма нито Тома Аквински, нито Августин Блажени.

Редактирано Януари 25, 2007 от Мона

[Добромир]

Ами то ако в Средновековието имаше компютри и интернет, ние отдавна да сме разпределени за кладите

Един влиятелен кардинал от "светата инквизиция" тогава се похвалил на свой приятел, че може да осъди всекиго за светотатство, дори и за няколко уж безобидни думи. Приятелят му репликирал:"Ами ако кажа "Аз вярвам в бога" - тогава?" "Много просто, ще бъде осъден като еретик, който не вярва в светата троица!"

[Guest Мона]

Отново няма диалог. Част от моя текст е свръхинтерпретиран. Споменавам средновековието във връзка с безкрайните им диспути. Не знам тогава с кого разговарям. Хора, които слушат единствено себе си, поне се гледат в огледалото и очакват реакция.

[Добромир]

Хора, които не разбират от хумор, имат тежък маниер на общуване и неусетно го предават на другите... Че ако винаги говорехме според правилата на някое официално заседание, каква щеше да е според теб посещаемостта в този форум?!

[Guest Мона]

Да приемем, че сме на официално заседание...

Шега.

[Донка]

Човек идва да живее на земята за да разреши определени задачи, но се ражда, независимо къде из вселената за да бъде обичан, и за да обича. Човек се ражда, за да провежда Любовта и в двете посоки, ражда се за да Живее...

Интересна връзка се получи според мен:

Човек се ражда, за да провежда Любовта в двете посоки - да обича и да бъде обичан.

За каквото си роден, това ще работиш.

Работата ни на този свят, независимо каква е тя, е начинът да провеждаме Любовта в двете посоки.

Ако сме родени за нея, може би ние я провеждаме най-безпрепятствено?

Ако не работим с Любов, това означава ли, че не провеждаме Любовта?

Ако даваме любов, но и очакваме любов и уважение в отплата и се разочароваме, ако не я получим, тогава провеждаме ли Любовта?

Имали ли сте усещането, че докато работите "провеждате Любовта"?

[Валентин Петров]

Работата ни на този свят... е ... да провеждаме Любовта в двете посоки.

Имали ли сте усещането, че докато работите "провеждате Любовта"?

точно това трябва да е стремежа

[Силвия СД]

Тя всъщност посоката е една, само че има малки завъртулки.

[Синева]

Ако си Жив и здрав не ти остава нищо друго освен да Бъдеш Щастлив!

Да се наслаждаваш на Живота, да правиш другите, около теб Щастливи, чрез Добротата и Любовта, на които си способен.

"Какво друго въобще ми остава..." - Какво друго въобще ти остава, освен да Бъдеш Мир и да го споделяш с околните ти, да Бъдеш Щастлив?!

Да Бъдеш!

Човекът е проводник на Една Любов.

Проводник в две посоки - навън и навътре.

Всъщност посоките са седем (7):

- напред

- назад

- нагоре

- надолу

- наляво

- надясно

- навътре

Седем дни на Сътворението...

По Образ и Подобие...

Съвършен като Бога...

Син Божи.

Да споделяш с околните ти Любовта, Щастието, Радостта, Мир и Вяра, докато си Жив. В това се намира смисъла на Живота.

Затова си роден.

Роден си, за да Бъдеш!

А защо не си Щастлив тогава? Какво ти пречи?

...Като в онази песен на Емил Димитров:

"Ако си дал!

Ако си дал, ако си дал... от себе си, не си живял, не си живял напразно.

Никой не може да ти отнеме Обичта на хората!

Никой не може да ти я вземе Любовта към хората!

И никой и нищо не ще ти отнеме Вярата в тях, Вярата в тях, Вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш, идваш при нас..."

Любовта никой не може да ти я вземе. Тя ти се полага по право.

Грабни я и се слей с нея!

Редактирано Януари 25, 2007 от Синева

[Теодора Андреева]

А какво ще кажете за това?

ДЕМОН  КРАТИЙ

Медленно рабы шли друг за другом, и каждый нёс отшлифованный камень. Четыре шеренги, длиной в полтора километра каждая, от камнетёсов до места, где началось строительство города-крепости, охраняли стражники. На десяток рабов полагался один вооружённый воин-стражник. В стороне от идущих рабов, на вершине тринадцатиметровой рукотворной горы из отшлифованных камней, сидел Кратий — один из верховных жрецов; на протяжении четырёх месяцев он молча наблюдал за происходящим. Его никто не отвлекал, никто даже взглядом не смел прервать его размышления. Рабы и стража воспринимали искусственную гору с троном на вершине как неотъемлемую часть ландшафта. И на человека, то сидящего неподвижно на троне, то прохаживающегося по площадке на вершине горы, уже никто не обращал внимания. Кратий поставил перед собой задачу переустроить государство, на тысячелетие укрепить власть жрецов, подчинив им всех людей Земли, сделать их всех, включая правителей государств, рабами жрецов.

***

Однажды Кратий спустился вниз, оставив на троне своего двойника. Жрец поменял одежду, снял парик. Приказал начальнику стражи, чтобы его заковали в цепи, как простого раба, и поставили в шеренгу, за молодым и сильным рабом по имени Нард.

Вглядываясь в лица рабов, Кратий заметил, что у этого молодого человека взгляд пытливый и оценивающий, а не блуждающий или отрешённый, как у многих. Лицо Нарда было то сосредоточенно-задумчивым, то взволнованным. «Значит, он вынашивает какой-то свой план», — понял жрец, но хотел удостовериться, насколько точным было его наблюдение.

Два дня Кратий следил за Нардом, молча таская камни, сидел с ним рядом во время трапезы и спал рядом на нарах. На третью ночь, как только поступила команда «Спать», Кратий повернулся к молодому рабу и шёпотом с горечью и отчаянием произнёс непонятно кому адресованный вопрос: Неужели так будет продолжаться всю оставшуюся жизнь?

Жрец увидел: молодой раб вздрогнул и мгновенно развернулся лицом к жрецу, глаза его блестели. Они сверкали даже при тусклом свете горелок большого барака.

— Так не будет долго продолжаться. Я додумываю план. И ты, старик, тоже можешь в нём принять участие, — прошептал молодой раб.

— Какой план? — равнодушно и со вздохом спросил жрец.

Нард горячо и уверенно стал объяснять:

— И ты, старик, и я, и все мы скоро будем свободными людьми, а не рабами. Ты посчитай, старик: на каждый десяток рабов приходится по одному стражнику. И за пятнадцатью рабынями, которые готовят пищу, шьют одежду, наблюдает тоже один стражник. Если в обусловленный час все мы набросимся на стражу, то победим её. Пусть стражники вооружены, а мы закованы в цепи. Нас десять на каждого, и цепи тоже можно использовать как оружие, подставляя их под удар меча. Мы разоружим всех стражников, свяжем их и завладеем оружием.

— Эх, юноша, — снова вздохнул Кратий и как бы безучастно произнёс: — твой план недодуман: стражников, которые наблюдают за нами, разоружить можно, но вскоре правитель пришлёт новых, может быть, даже целую армию, и убьёт восставших рабов.

— Я и об этом подумал, старик. Надо выбрать такое время, когда не будет армии. И это время настаёт. Мы все видим, как армию готовят к походу. Заготавливают провиант на три месяца пути. Значит, через три месяца армия придёт в назначенное место и вступит в бой. В сражении она ослабеет, но победит, захватит много новых рабов. Для них уже строятся новые бараки. Мы должны начать разоружать стражу, как только армия нашего правителя вступит в сражение с другой армией. Гонцам потребуется месяц, чтобы доставить сообщение о необходимости немедленного возврата. Ослабевшая армия будет возвращаться не менее трёх месяцев. За четыре месяца мы сумеем подготовиться к встрече. Нас будет не меньше, чем солдат в армии. Захваченные рабы захотят быть с нами, когда увидят, что произошло. Я правильно всё предопределил, старик.

— Да, юноша, ты с планом, с мыслями своими можешь стражников разоружить и одержать победу над армией, — ответил жрец уже подбадривающе и добавил: — но что потом рабы станут делать и что произойдёт с правителями, стражниками и солдатами?

— Об этом я немного думал. И пока приходит в голову одно: все, кто рабами были, станут нерабами. Все, кто сегодня не рабы, рабами будут, — как бы размышляя вслух, не совсем уверенно ответил Нард.

— А жрецов? Скажи мне юноша, к рабам или нерабам жрецов, когда ты победишь, причислишь?

— Жрецов? Об этом тоже я не думал. Но сейчас предполагаю: пускай жрецы останутся, как есть. Их слушают рабы, правители. Хоть сложно их порой понять, но думаю, они безвредны. Пускай рассказывают о богах, а жизнь свою, мы знаем сами, как лучше проживать.

— Как лучше — это хорошо, — ответил жрец и притворился, что ужасно хочет спать.

Но Кратий в эту ночь не спал. Он размышлял. «Конечно, — думал Кратий, — проще всего о заговоре сообщить правителю, и схватят юношу-раба, он явно главный вдохновитель для других. Но это не решит проблемы. Желание освобождения от рабства всегда будет у рабов. Появятся новые предводители, будут разрабатываться новые планы, а раз так — главная угроза для государства всегда будет присутствовать внутри государства».

Перед Кратием стояла задача: разработать план порабощения всего мира. Он понимал: достичь цели с помощью только физического насилия не удастся. Необходимо психологическое воздействие на каждого человека, на целые народы. Нужно трансформировать мысль людскую, внушить каждому: рабство есть высшее благо. Необходимо запустить саморазвивающуюся программу, которая будет дезориентировать целые народы в пространстве, времени и понятиях. Но самое главное — в адекватном восприятии действительности. Мысль Кратия работала всё быстрее, он перестал чувствовать тело, тяжёлые кандалы на руках и ногах. И вдруг, словно вспышка молнии, возникла программа. Ещё не детализированная и не объяснимая, но уже ощущаемая и обжигающая своей масштабностью. Кратий почувствовал себя единовластным правителем мира.

Жрец лежал на нарах, закованный в кандалы, и восхищался сам собой: «Завтра утром, когда поведут всех на работу, я подам условный знак, и начальник охраны распорядится вывести меня из шеренги рабов, снять кандалы. Я детализирую свою программу, произнесу несколько слов, и мир начнёт меняться. Невероятно! Всего несколько слов — и весь мир подчинится мне, моей мысли. Бог действительно дал человеку силу, которой нет равной во Вселенной, эта сила — человеческая мысль. Она производит слова и меняет ход истории.

Необыкновенно удачная сложилась ситуация. Рабы подготовили план восстания. Он рационален, этот план, и явно может привести к положительному для них промежуточному результату. Но я всего лишь несколькими фразами не только их, но и потомков сегодняшних рабов, да и правителей земных рабами быть грядущих тысяч лет заставлю».

Уром по знаку Кратия начальник охраны снял с него кандалы. И уже на следующий день на его наблюдательную площадку были приглашены остальные пять жрецов и фараон. Перед собравшимися Кратий начал свою речь:

— То, что вы сейчас услышите, не должно быть никем записано или пересказано. Вокруг нас нет стен, и мои слова никто кроме вас не услышит. Я придумал способ превращения всех людей, живущих на Земле, в рабов нашего фараона. Сделать это даже с помощью многочисленных войск и изнурительных войн невозможно. Но я сделаю это несколькими фразами. Пройдёт всего два дня после их произнесения, и вы убедитесь, как начнёт меняться мир. Смотрите: внизу длинные шеренги закованных в цепи рабов несут по одному камню. Их охраняет множество солдат. Чем больше рабов, тем лучше для государства — так мы всегда считали. Но чем больше рабов, тем более приходится опасаться их бунта. Мы усиливаем охрану. Мы вынуждены хорошо кормить своих рабов, иначе они не смогут выполнять тяжёлую физическую работу. Но они всё равно ленивы и склонны к бунтарству. Смотрите, как медленно они двигаются, а обленившаяся стража не погоняет их плетьми и не бьет даже здоровых и сильных рабов. Но они будут двигаться гораздо быстрее. Им не будет нужна стража. Стражники превратятся тоже в рабов. Свершить подобное можно так. Пусть сегодня перед закатом глашатаи разнесут указ фараона, в котором будет сказано: «С рассветом нового дня всем рабам даруется полная свобода. За каждый камень, доставленный в город, свободный человек будет получать одну монету. Монеты можно обменять на еду, одежду, жилище, дворец в городе и сам город. Отныне вы — свободные люди».

Когда жрецы осознали сказанное Кратием, один из них, самый старший по возрасту, произнёс:

— Ты демон, Кратий. Тобой задуманное демонизмом множество земных народов покроет.

— Пусть демон я, и мной задуманное пусть люди в будущем демократией зовут.

***

Указ на закате был оглашён рабам, они пришли в изумление, и многие не спали ночью, обдумывая новую счастливую жизнь.

Утром следующего дня жрецы и фараон вновь поднялись на площадку искусственной горы. Картина, представшая их взорам, поражала воображение. Тысячи людей, бывших рабов, наперегонки тащили те же камни, что и раньше. Обливаясь потом, многие несли по два камня. Другие, у которых было по одному, бежали, поднимая пыль. Некоторые охранники тоже тащили камни. Люди, посчитавшие себя свободными — ведь с них сняли кандалы, стремились получить как можно больше вожделенных монет, чтобы построить свою счастливую жизнь.

Кратий еще несколько месяцев провёл на своей площадке, с удовлетворением наблюдая за происходящим внизу. А изменения были колоссальными. Часть рабов объединилась в небольшие группы, соорудили тележки и, доверху нагрузив камнями, обливаясь потом, толкали эти тележки.

«Они еще много приспособлений наизобретают, — с удовлетворением думал про себя Кратий, — вот уже и услуги внутренние появились: разносчики воды и пищи. Часть рабов ели прямо на ходу, не желая тратить времени на дорогу в барак для приёма пищи, и расплачивались с подносившими её полученными монетами. Надо же, и лекари появились у них: прямо на ходу помощь пострадавшим оказывают, и тоже за монеты. И регулировщиков движения выбрали. Скоро выберут себе начальников, судей. Пусть выбирают: они ведь считают себя свободными, а суть не изменилась, они по-прежнему таскают камни…».

Так и бегут они сквозь тысячелетия, в пыли, обливаясь потом, таща тяжёлые камни. И сегодня потомки тех рабов продолжают свой бессмысленный бег…

***

— Ты, наверное, имеешь в виду простых рабочих, Анастасия? Пожалуй, с этим можно согласиться. Но к категории рабов нельзя отнести руководителей предприятий, чиновников, предпринимателей.

— Ты видишь в них различие, Владимир, так сформулируй, в чём оно?

— В том, что одни работают, таскают камни, как рабы. Другие руководят тасканием, а по-современному — производственным процессом.

— Но руководство тоже ведь работа и зачастую посложней, чем перенос рабом камней.

— Ну в общем — да, предпринимателям побольше думать надо. Их мысль с утра до вечера работой занята. Что ж, получается тогда и фараон, и президент, и канцлер тоже рабы?

— Да, это так. Стали рабами и жрецы, свершившие деянье роковое.

— Но если есть рабы, должны быть рабовладельцы. Кто они? Если даже жрецов ты не относишь к ним?

— Рабовладелец — мир искусственный, людьми творимый. А стражники сидят у большинства людей внутри, и хлещут их плетьми, и заставляют зарабатывать монеты.

— Печальная картина и безысходная получается. За прошедшие тысячелетия возникали и исчезали целые империи, менялись религии, законы, а в главном ничего не изменилось: как был человек рабом, так и остался им. Неужели такое положение невозможно исправить?

— Возможно.

— Как? И кто способен это сделать?

— Образ.

— Что значит образ? Какой?

— Тот образ, что иную ситуацию представит для людей. Сам посуди, Владимир, те люди, что посредством денег сегодня миром управляют, считают, будто счастье человеку лишь власть и деньги могут принести. И большинство людей, стремящихся монеты заработать, их в этом убеждают. Но часто, очень часто страдают победители бессмысленнейшей гонки. Иллюзорных высот достигают и острее других ощущают всю бессмысленность жизни своей. Я картинку из будущей жизни тебе покажу, ты её опиши, пусть она претворится в реальность.

Из книгата "Новата цивилизация - 1 ч." на Вл. Мегре.

[Диана Илиева]

Чела съм няколко от книгите на Вл. Мегре, но тази точно - не.

Честно казано не съм негова почитателка, макар че съзнавам, че на определена част от хората именно по такъв начин може да им се повлияе да се позамислят.

За този откъс - какво да кажа

Отново съм на същото мнение - това, което пише е така и същевременно не е съвсем така. Да не говорим, че както и в другите му книги нещата са доста опростени, което не мога да преценя умишлено ли е или несъзнателно. Обаче именно това опростяване води до леко изкривяване на парадигмта и вече съвсем определено подвежда хората.

[Теодора Андреева]

Това което се онагледява в тази притча, е как и защо са възникнали професиите, и парите също. Естествено, не трябва да се приема, че буквално така се е случило.

Впрочем открих една тема за Анастасия във форума Здраве (?!) и продължавам там дискусията.

Редактирано Януари 26, 2007 от Теодора Андреева

[Майкъл]

Според мен с кръв и убийства не следва да се действа.Вярно - някога това е бил ефективния начин - но вече НЕ Е.

Категорично съм против убийството - включително и смъртната присъда.

Съгласен съм,че квалификацията "враг" е наша слабост,недоразвитост - то не съществува в реалността. Имаме противници - идейни,професионални - и някои от тях може би желаят и смъртта ни.

  Бина, гледал съм отблизо зареден калашников насочен към мен.

Пръстът на човека беше на спусъка.

Виждал съм и 2 убийци в процес на пребиване на човек.

Свидетелствам че се намесих и те спряха да го бият.

Достатъчни бяха 2-3 думи и един поглед.

И така да е - не променя нещата.Защото колко са такива като теб!? И колко можете да станете за 10-15г?Ще можете ли да застанете пред всяка кръчма и всеки дом,и на всеки ъгъл - и да действате при необходимост.Полицаи ли ще бъдете?

Преди време Вальо посках да кажеш името на поне един светец в България, сега пак го искам.Тогава ти отклони отговора си,сигурен съм,че сега пак ще го направиш.

Напълно съм съгласен със Станимир,че

Мисля, че проблема в това да обичаш враговете си идва от факта да отъждествяваме хората с техните действия и постъпки.

Считам,че не трябва да ги отъждествяваме.

Както казва В.Толев "Злото е не-еволюирало добро".

БОГ обича хората,но дава ограничения на поведението ни - не кради,не убивай.....Считам,че това е от много важно значение за еволюцията ни и трябва да убеждаване хората да не го правят ,и като "втора бариера" - да не им позволяваме да го вършат.

Примерно Ванко1 не сме го убедили /явно/ - и затова трябва да му попречим да причинява зло.Точно това значи "любов към човека". А да му позволим -не значи,че го обичаме - а че не ни пука за него.

Както казва Синева

Ако си Жив и здрав не ти остава нищо друго освен да Бъдеш Щастлив

Защо да мислиш за жертвите на престъпленията и за греховете на престъпниците!? Не ти трябва - жив и здрав си ТИ - значи всичко е ОК.

Всъщност основните беди в това общество идват не от криминалната престъпност,а от "белите якички".

Тези хора създават такива закони и порядки - каквито са им изгодни за тях. ЗАСЕГА.

Те познават всички светци,и са запознати с всички науки и религии,и благотворителност дават постоянно, и от устата им "мед капе" когато говорят.

Тях с думи за любов и с лично поведение - въобще няма да ги впечатлиш. Те трябва да бъдат принудени да променят отношенията или да изтърпят и се съобразят с извършена промяна.

....съвсем спокойно и твърдо им каза, че е време да си отидат от Индия, беше изумяващо, вярвам, че действително така е било. И те наистина разбраха, че бяха дотук. Изумително!

Така трябва.

[Валентин Петров]

И така да е - не променя нещата.Защото колко са такива като теб!? И колко можете да станете за 10-15г?Ще можете ли да застанете пред всяка кръчма и всеки дом,и на всеки ъгъл - и да действате при необходимост.Полицаи ли ще бъдете?

Ахимса е състояние на духа. Много лесно е когато човек има твърда решителност да остане в него. Подходящо е поемането на вътрешен обет за ненасилие от хората стремящи се към съвършенство. Който е достигнал в своята индивидуална духовна еволюция до осъзнаване на това, ще има и силата да го направи.

Преди време Вальо посках да кажеш името на поне един светец в България, сега пак го искам.Тогава ти отклони отговора си,сигурен съм,че сега пак ще го направиш.

Да, засега се въздържам.

БОГ обича хората,но дава ограничения на поведението ни - не кради,не убивай.....Считам,че това е от много важно значение за еволюцията ни и трябва да убеждаване хората да не го правят ,и като "втора бариера" - да не им позволяваме да го вършат.

Да.

Това става лесно и безболезнено с повишаване на разумността на народа.

Затова всеки искрен член на Бялото братство е по-важен от бездуховния административно-полицейски апарат.

Моля се всеки от нас да върви решително по пътеката на светлината и да бъде благословен от Учителя и от Бог с успехи, хармония и щастие.

Надявам се дейците на изкуството и културата също да осъзнаят своята голяма отговорност за бъдещето.

[Донка]

Валентин!

Бог ограничител е отминала епоха в човешкото съзнание. Още преди 2000 години той е сменен с Бог - Любов.

"Обичай ближния си както обичаш себе си".

Ако спазваме само тази едничка "заповед", няма да има нужда от другите, не мислите ли?

Ние сме родени не за да ограничаваме и да бъдем ограничавани, а за да работим - да даваме и да приемаме безусловна Любов.

Безусловната Любов и грижа, съчетана със свободата, топи агресивността и страховете на хората, с които общуваме.

Всяко ограничение предполага и наказание при нарушаването му. Всяка перспектива за наказание ражда напрежение и страх, а те негативни емоции, реакции, поведение.

Никога не говорете в отрицателна форма: "Не прави това, не прави зло!" А казвайте: "Прави добро!" Вместо думите "Не лъжи!", кажи: "Говори истината!" Колкото по-малко говорите за отрицателните неща, толкова по-добре. Трябва да говорите за положителното.

Че някое дете е направило гримаса, не обръщайте внимание. Преди да влезе учителят в стаята, цялата стая е в прах. Учителят, като влезе не проявява недоволство, а казва да се отвори за малко прозорецът. Първото нещо е да не се обръща внимание, когато децата не мируват. Например, ако едно дете е откраднало плодове, учителят да го повика и да му даде цяла торба с плодове. Когато работи с децата, човек трябва да има голямо търпение.

- Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя?

- Иди при това дете и го заговори. Попитай го: Как се казва баща ти, майка ти? С какво се занимава баща ти? Имаш ли други братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?" и и пр. Тогава това дете ще се сближи с тебе и ще стане мирно.

Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства.

из книгата "Изворът на доброто"

[Синева]

Здравейте!

Бог не е сменен. Той си е все един и същ. Въздесъщ. Сменено е съзнанието на хората - повдигната - за новато съзнание е необходимо нова насоченост и обяснение за това - "Новия Завет". "Новия Завет" с нищо не се отличава от "Вехтия".

Той е допълнение, дообяснителен.

"Законът чрез Мойсея би даден, а Благодатта и Истината - чрез Исуса Христа."

Единствения начин да излезеш извън Закона, извън кръговрата на "живот и смърт", извън Карма, е в спазването на горния.

Тогава им отвори умовете да разумеят писанията.

И оправда се мъдростта от всичките си чеда.

...

Законът не доведе нищо в съвършенство, а стана провождане на една по-добра Надежда, чрез която приближаваме при Бога.

...

С други думи, този, който спазва Закона показва своята готовност за служение, за служене на Бог. Готовност да Бъде Раб (работник).

И Отец го припознава като свой - спуска Милостта си над него под формата на Истина и Благодат, отваря сърцето му и го прави да Свети.

Христос не отмени, а разясни - как да се следва закона.

17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

Закона се следва с Любов.

"А Мария избра добрата чест."

Бог е Въздесъщ и Вечносъществуващ.

Затова, когато Бог каза Името Си на Мойсея - "Аз съм Сый."

Сый - ПРЕДВЕЧНИЙ и ВЕКОВЕЧНИЙ

Бог е неизменчив, не се променя, защото е всичко.

Интересни са думите МИР и РАЗУМ

Мир на руски език означава Свят, а Свят е Светлина.

Значи да имаш Мир е едно и също, като да имаш Светлина в себе си, а Светлината е Любов.

Всички знаем от къде произлиза руския език.

Разум - Ра - Светлина, Непорочност, Неопетненост, Съвършенство.

ум - знаем тази дума.

Бог е ВИНАГИ Един и Същ - Вечний

Иначе не би бил Бог.

п.п. Цитатите са от разрични източници и всички заедно могат да бъдат открити във фототипното издание на Библията отпечатена през 1885 год., в печатница в град Виена.

Бъдете!

[Добромир]

"Обичай ближния си както обичаш себе си".

Ако спазваме само тази едничка "заповед", няма да има нужда от другите, не мислите ли?

Според мен има нужда от цялото, в което е казано отначало: "Възлюби Господа...", а после - и ближния. Тази "формула" обхваща и двата аспекта - трансцендентния Бог отвъд всичко проявено и после иманентния Бог, т.е. който е въплътен в ближните ни, а и в цялото общество, както и в материалната природа. Но ние обикновено сме едностранчиви и предпочитаме да наблягаме на единия аспект. И резултатите от това съвсем не са само теоретично-философски, резултатите са неразбиране и оттам - неправилно отношение един към друг. Кен Уилбър говори за "лявата" и "дясната" ръка на Бога и според мен доста точно охарактеризира този проблем. Двата подхода е трудно да бъдат обединени и все пак това е най-добрият път, иначе склонните към откъсване ще считат обичащите света за заблудени, а обожествяващите проявеното ще обвиняват трансценденталистите в егоизъм... И отчасти ще са прави и едните и другите! Но докато възприемаме нещата частично, няма да сме в състояние да видим картинката като Цяло! Поне на този етап (кой ли знае какво има още по-нагоре...), изглежда основните духовни традиции и големите мъдреци имат база за съгласие. И тя е именно в това, човек да прогресира чрез откъсване от по-низшите сфери, но не като им се противопоставя, а като ги включва в разбирането и преживяването си. Точно както неевклидовата геометрия надскача, но не отрича евклидовата, а просто я признава за частен случай от своята.

Редактирано Януари 30, 2007 от Добромир

[Иво]

Поне на този етап (кой ли знае какво има още по-нагоре...), изглежда основните духовни традиции и големите мъдреци имат база за съгласие. И тя е именно в това, човек да прогресира чрез откъсване от по-низшите сфери, но не като им се противопоставя, а като ги включва в разбирането и преживяването си. Точно както неевклидовата геометрия надскача, но не отрича евклидовата, а просто я признава за частен случай от своята.

Да, аналогично често откриваме, че опита събран през годините, понякога привидно изглеждаш безмислен, изведнъж се оказва точно на мястото си. Това е била необходима крачка в Пътя, частен случай на по-голяма задача, която ни предстои.... задачата за изпълнение на това, за което сме родени.

[Валентин Петров]

Според мен има нужда от цялото, в което е казано отначало: "Възлюби Господа...", а после - и ближния. Тази "формула" обхваща и двата аспекта - трансцендентния Бог отвъд всичко проявено и после иманентния Бог, т.е. който е въплътен в ближните ни, а и в цялото общество, както и в материалната природа. ... Двата подхода е трудно да бъдат обединени и все пак това е най-добрият път... да видим картинката като Цяло!

...по-низшите сфери, но не като им се противопоставя, а като ги включва в разбирането и преживяването си.

Хубава мисъл. Все пак бих вмъкнал уточнение - как ги включва? Там са тънкостите отличаваща майстора.

Не както в Матрицата човек познал истината да се радва на вино и печено месо в ресторант, жаден за земна власт, слава и пари.

Аскетизма разбран външно пропуска целта също.

Идва на помощ първата заповед. Стремежът към Бог и съвършенството са първостепенни.

Точно както неевклидовата геометрия надскача, но не отрича евклидовата, а просто я признава за частен случай от своята.

[Слънчева]

Така е приятели, абсолютно съм съгласна с вас

Забравим ли Бога и се отдадем на "вино и печено месо в ресторант, жаден за земна власт, слава и пари." , отиде ни и мъдростта и Истината.

Връщаме се в първи клас.

Ако обичаме Бога, ще обичаме и ближния си, дори и този, дето е в ресторанта

[Теодора Андреева]

Всичко, което се каза дотук в темата, е много интересно и разнообразно. Някой беше пуснал постинг, че много важен показател за предназначението в живота е това което си обичал най-много да правиш като дете или юноша. Това ме впечатли и ме накара да се размисля. Сетих се че като малка между 5-15 години, обичах да чета с часове. Като влизах в библиотека, ме обземаше особена тръпка на радостна възбуда, каквато никога никъде не съм изпитвала. По-късно, към 15-16-17 год. когато научих някой и друг чужд език, което ми се удаваше леко, естествено и без усилие, открих че превеждането и ровенето в речници, търсенето на точната дума ми доставя неизмеримо удоволствие и радост. Като съпътствуващи хобита имах рисуването и пеенето, но на по-заден план. За съжаление по-късно нямах възможност да следвам тази следа. Напоследък, в последните 3-4 години, започна да ми се случва да превеждам както устно така и писмено, и о, чудо! чистата радост и удовлетворение се завърнаха, със същата свежест и сила, както в първите години! Невероятно усещане за подмладяване! Наистина!

Ах, като си помисля, ако не бяхме толкова зависими от парите, ако въобще ги нямаше, ако хората можеха да работят каквото им е по душа - Земята щеше да е рай!

На 18годишна възраст ми беше много трудно да приема за нормално, че ето сега трябва да избера една професия, която ще работя цял живот. Идеята определено ме отблъскваше. Като че ли трябваше да влизам в затвор. По онова време все още нямаше безработица и хората рядко сменяха професии и работни места.

Друго което ме е теглило и интересувало през целият ми живот, та досега, това са едновремешните занаяти, умения и знания, още преди машините да дойдат на власт. Поставях си въпроса, нужен ли ми е на мене действително този продукт, и ако да, бих ли могла да си го направя сама. Живо се интересувах от най-различни занаяти, шиене, плетене, бродиране, тъкане, правене на зимнина, от неща като как се прави сирене, или домашен сапун, с какво може да се замести крема за лице от магазина, какви растения са използували за боядисване на тъканите, земеделие, строителство, т.е. всичко , което ни е необходимо в ежедневния живот. Като че ли събирах една база данни "оцеляване", която ме прави независима от каквато и да било мрежа или система, която да ползувам, ако магазините изчезнеха внезапно например.

Струва ми се, че в един човек има много и най-различни заложби и творческа енергия, ние всички сме леонардовски човеци, и е жалко ако животът ни се сведе само до една дейност, каквато е професията.

Редактирано Февруари 2, 2007 от Теодора Андреева

[Иво]

[Мария - Мими]

И при мен с времето нещата, които ми доставят удоволствие и върша добре се увеличават. Интересното е, че основното ми занимание, това което съм искала да правя цял живот не страда, а точно обратното. Получава се нещо като разширяване. Мисля, че в човек е заложено да може да се справя с всичко. Да пише, рисува, пее, готви вкусно, спортува, лекува, строи, сее, говори добре, шие, усмихва, оцелява в непредвидени ситуации, бере гъби, лъска обувки и всичко което се сети. В крайна сметка това произтича от едно - да провежда Любов. Кристиян го е казал по-добре някъде в тази тема.

С Теодора не съм съгласна само за отношението към парите. Ние не сме зависими от нищо, и парите за нищичко не могат да попречат на човека, който обича. Защо трябва да набеждаваме нещо за неуспехите си? Напротив, мисля, че парите на този етап са решение, само е нужно правилно отношение. Хората могат да работят, каквото им е по-душа. Всяка една част от света ще им съдейства. И парите.

Редактирано Февруари 2, 2007 от tamin