Майкъл Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Последно завърших Cisco мрежова академия, но без опит по специалноста си просто загубен. Страхувам се че хората който се занимават с това обикновено са далече от някакви духовни търсения. Опасявам се да не попадна в среда, която е далеч от моите духовни разбирания, а от там да отдалечи и мен. Ивана, не съм аз този,който знае и затова приеми мнението ми просто като становище някакво. Според мен ти се предаваш без борба Не случайно си завършила Cisko академия,тя е престижна /доколкото знам/ ,и ти е съвсем "прясно" знанието и не е лошо да търсиш работа,в която да го практикуваш. Точно след нейното завършване старата ти работа вече я няма.Може би това е новият ти път,който Бог е определил за теб? Ако си силна - нищо няма да те отдалечи,а по-вероятно ти ще приобщиш тях към духовното. Хората навсякъде винаги си оставаме в същността си - човеци. Успех и УСМИВКИ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Донка,Изгрев, не мислите ли,че е време да започнете да предавате опита си на други учители, да се включите в управление на образованието? Съобразно опита си да бъдете по-полезни за обществото. Определено! Но пътят е трънлив... Казвам го вече и от опит - на всяка крачка се срещаш с неразбиране или опити да бъдеш отклоняван... докато ако просто си караш тясно специализираните консултации, животът е песен... Това е главната причина повечето хора - било явно ("като от чума") или под благовидни предлози да отбягват по-широката дейност в обществото - независимо дали насочена към промяна на господстващата парадигма или към конкретни социалнотрансформиращи инициативи. Но от друга страна, това би могло да бъде и акт на благоразумно себесъхранение и внимателна преценка на ситуацията. не може да отсъдим едностранчиво, че всеки, който си "пасува" по отношение на по-мащабните инициативи, непременно се пази от неприятности. Може пък за дадения момент неговото собствено развитие и благополучието на семейството му наистина да са по-адекватния избор. Аз съм за хармонията, колкото и трудно да се постига: ако отдаденият главно на обществена кауза не забравя, че неговото и на близките му положение не бива да се игнорира заради "великата идея", той има шанс да постигне хармония. същото може да се каже и за онзи, който се е отдал главно на усъвършенстване в по-малки мащаби, но не е обсебен от "тесния екран" през 100% от времето си, а намира пролуки, през които да допринесе и в по-широк мащаб... Ето например, не е необходимо повечето от свестните хора, вкл. от този Портал, да отделят повече от половин час средно на ден. Кой от нас не прави нищо от това: излежаване, гледане на ТВ, празни разговори (понякога дори и в тоя форум ), по-продължително от нужното обикаляне по магазините, срещи с псевдоприятели и т.н.? Е, за сметка на част от тях, аз ви предлагам всеки да реши в коя от широките области може да бъде полезен: универсална духовност, психология, медицина, екология, информатика, професионално ориентиране...? Има начини! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Добромир, с всичко съм съгласен с теб с изключение на това: Аз съм за хармонията, колкото и трудно да се постига: ако отдаденият главно на обществена кауза не забравя, че неговото и на близките му положение не бива да се игнорира заради "великата идея", той има шанс да постигне хармония. С това въобще не съм съгласен Княз Борис І -какво би направил той ако се съобразяваше с положението на близките си - първороден син,най-близки приятели и съратници - НИЩО !!! Така и Наполеон,и Ал.Македонски, и Октавиан Август - личния живот на всеки от тях е подчинен на обществения.И може би затова постигат такива успехи. И всъщност - тази обществена кауза е затова - да се промени към добро живота на хората - включително на близките му. Вярно - по-добре е да има тяхната подкрепа.Но не е задължително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 (edited) Имах предвид определен период от живота на човека. Ако той например е сериозно болен, на кого ще помогне, преди да отдели време за себе си и се оправи? Или ако съответно на това си има небезразлични проблеми с близките хора? не мисля, че винаги ще следва да ги игнорира в полза на обществената си кауза. Още повече, че някои от тези каузи, напр. на Напоелеон, не ми е много симпатична като краен резултат... Човек може да има нужда да натрупа опит в живота, да разбере кое към какво води в по-малки мащаби и едва тогава да прецени правилно точно какво общественозначимо начинание ще инициира или подкрепи. Ако е стигнал до там, но не го прави - да, тогава най-често се касае за удобна инерция. И опитите тя да бъде представена за най-висша духовна мотивация не ме впечатляват. Макар че аз не съм против дори тези строго усамотени експеерименти, особено ако някога човек все пак намери време да сподели резултатите от тях. При все, че сега не му е епохата - все още е възможно, както повече в миналото някой изцяло да се посвети на самоусъвършенстване и после да споделя може би някои много полезни за всички нас прозрения. Само че на мен ми се струва, че такива хора, които искрено и цялостно могат да го направят, ще са все по-голяма рядкост, повечето ще се аргументират или самоаргументират с това, а в действителност, може да се върнем на изходната точка за баналните "мотивации" като леността. Случайно ли Учителят Беинса е повтарял : "Най-големият враг на човека е мързелът"? Редактирано Януари 19, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 (edited) Категорично възразявам срещу използването на такъв тон и бих искал модераторите да вземат отношениеДа не викаме Мама да ни бърше сълзите при всяко подхлъзване....нито "инквизицията" при несъгласие с другото мнение! Модераторите си разбират от работата. Ако е нужно, ще заличат! Донка,Изгрев, не мислите ли,че е време да започнете да предавате опита си на други учители, да се включите в управление на образованието? Съобразно опита си да бъдете по-полезни за обществото. Не, не мисля така, "приятелю"! Аз съм там, където съм мечтал! И съм много полезен на мястото си, защото това е моето амплоа! Политиката оставям на Философите! или под благовидни предлози да отбягват по-широката дейност в обществотоНе правете това, от което се възмущавате! Вземете "по-широката дейност" в ръцете си. Има нужда и от такива личности! Ивана, не съм аз този,който знае и затова приеми мнението миНе, не си! И ми е много чудно, след като си го знаеш, защо се напъваш да раздаваш правосъдие и менторство! Достатъчно е да научим опита ти, да чуем мнението ти....имаме нужда от това, не от щедро раздаване на съвети! Така и Наполеон,и Ал.Македонски, и Октавиан Август - личния живот на всеки от тях е подчинен на обществения.И може би затова постигат такива успехи.Колкото до тези личности...тях никой не ги е "побутвал", нито менторски съветвал какво да правят с живота си, с уменията си. Съветвам този път аз...правете приятели като тях! Не карайте izgrev да бъде Напалеон.....бъдете вие такива! Аз съм роден за това, което правя в момента! А вие? Вие си търсете вашия път. Който търси, намира....казват! Случайно ли Учителят Беинса е повтарял : "Най-големият враг на човека е мързелът"? Съвсем вярно! Дънов е много прав тук. Но забелязали ли сте, че мързеливите никога не се изморяват от говорене? Редактирано Януари 20, 2007 от izgrev Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Съгласна съм с Добромир и izgrev Според мен, когато един човек е роден да бъде учител и е станал такъв, то това е огромна радост и за него, и за многобройните му ученици. Той може да даде на тях, а и те на него толкова много, именно защото си е на мястото. Надявам се, че всеки от нас е имал поне по един такъв УЧИТЕЛ И има ли смисъл този човек да се стреми да става общественик или министър на образованието - самият той няма да е щастлив, защото няма да се чувства на своето си място, а и е съмнително какво ще може да даде на обществото, защото за да си добър учител са нужни едни качества, а за да си добър общественик или добър управляващ - съвсем други качества. В нашето общество има една малко нездрава нагласа да се борим за достижения, измервани количествено, а не качествено...Има ли смисъл всички да се стремим да станем Наполеоновци, когато сме родени за художници или градинари и обществото има нужда от нас именно като такива. Това, че един добър градинар не се стреми да заеме чиновническа длъжност като "съветник по въпросите на земеделието" не е липса на развитие или мързел от негова страна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Благодаря ви, приятели, за разбирането и подкрепата! И аз като изгрев намерих за какво съм родена и го работя с любов. Децата и възрастните, на които я раздавам безусловно и без да чакам резултати и отплати, я отнасят със себе си у дома и на своите приятели... Вече двуцифрено число мои ученици станах учители и още толкова деца са решили да станат такива - както аз на времето реших да стана като моите любими учители и да работя с любов като тях. Това дали е по-малко и маловажно от работа по "върховете"? И дали промените наистина стават "отгоре"? А може би за да станат там първо е необходимо да се промени мисленето и отношението на обикновените хора - "отдолу"? Всъщност за мен пирамидата е обърната - "отгоре" са децата и всеки обикновен човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Всъщност за всякъде си има предвидени хора, така е... Все пак според мен най-важното е човек да не бъде консуматорски настроен. Щом обществото му е дало нещо, и той трябва да му даде - според възможностите и настройките си. Засега фактите обаче са такива, че независимо дали от мързел, егоизъм или уважителни лични проблеми, повечето хора сами се причисляват - чрез действията си - към консуматорите. От там е и кризата на съвременното общество. Даже и тук, във форума, повечето нерегистрирани и даже голяма част от регистрираните се явяват едностранно като консуматори на внесената информация, а тя често е пряко полезна. Ако повечето хора, вместо само да я ползват, биха също така споделили своя ценна информация или преживян опит (а всеки има какво да даде!), мисля, че нещата щяха да вървят много по-добре - и в сайта, и в животите ни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 И кой и по какви критерии ще отсъжда кой как каво дава и дали дава изобщо? Ами ако това, което аз давам, някой просто не го смята за даване, а за консумиране? А дали не забравяме, че за да даде нещо стойностно човек му е нужен период на акумулиране и преосмисляне - та да не дава нещо сурово или росто да препредава без да оставя и нещо от себе си? И защо смятаме, че който чете само и не споделя тук във форума, не го прави някъде другаде - и там да е по-полезен? Нека всеки реши за себе си какво има и може дад даде и кога и как да го направи... Искрено съм благодарна и на всички, които само четат и ние тук дори не ги познаваме! Сигурна съм, че и те имат какво да ни кажат и ще го направят, когато решат че му е дошло времето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 И дано да му дойде времето! Разбира се, примерът за форума е частен случай от общата нагласа на съответния човек и е ясно, че който не тук, а другаде дава много повече, като цяло няма консуматорска настройка. И че всеки може да даде само онова, което би могъл, това също се подразбира. Обикнвено не се подразбира инерционната настройка - човек гледа, че масово "хората" гледат само своя собствен интерес и просто да си да вземат каквото могат - не само като материална придобивка, но и като информация. Обществото има тенденция да поощрява този възглед и у най-свестните си иначе членове. "Ако някой дава, негова си работа как и защо го прави, дайте ние да се възползваме". Прекалено се разчита на закона за търсенето и предлагането (както сега се разбира масово), при който всеки прави нещо само поради налична или очаквана изгода. Къде отиде призивът на Учителя тогава : "Даром давайте!" Ако не можем даже по половин час на ден да го правим, а се съобразяваме само с материалистическата икономика при това в сегашния й егоцентричен вариант ("мога да дам само срещу някакъв вид заплащане, а пък мога да си взема и ей така)... А най-трудно се дава от собственото време. Човек може и основателно да каже - нямам пари или вещи или дори достатъчно знания, за да отдам от тях, но време всеки може да отдели за някакъв вид служение... и наистина точно под каква форма не е чак толкова важно, важното е да го прави от сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Донке, благодаря за защитата на “консуматорите” в Портала. Определено не съм родена да пиша из форумите за щяло и нещяло. Харесва ми да чета написаното от вас. Ако имам да кажа нещо или да запитам, правя го, но да пиша така само за идеята или от любов към писането – не ми е в стила. Затова се учудвам, че според Добромир такива като мен са паразитиращи консуматори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 - човек гледа, че масово "хората" гледат само своя собствен интерес ... Обществото има тенденция да поощрява този възглед и у най-свестните си иначе членове.И това почва от учителите -от Изгрев например. Решил на 17г. нещо и точка. Точка на 17.Та тогава човек още не е човек. Да не викаме Мама да ни бърше сълзите при всяко подхлъзване Този тон беше насочен срещу МОМИЧЕ,срещу МОМИЧЕ Изгрев.Мене учителите са ме учили да бъда джентълмен /и учителя ми по физическо беше такъв/-от една страна,и от друга,че такива изрази "Откъде на къде" - са допустими в кръчма.Вярно като слушам днешните ученици,и виждам в какъв вид отиват на училище,и какво ги интересува - явно вече не е така. И да не използвам приятелюв кавички. А мнение за такива случаи,в каквито е изпадала ИВАНА ще давам, защото съм минал през тези премеждия,и съм бил сам и съм успявал,и успявам и сега. Сигурна съм, че и те имат какво да ни кажат и ще го направят, когато решат че му е дошло времето Безмислено е.Вие още преди 30г.сте решили всичко.Преди 30г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Точка на 17.Та тогава човек още не е човекНа 17 Изгрев е определил Главната буква на изречението на живота си като се е вслушал в интуицията си. Тогава е избрал пътя си и с любов е тръгнал по него. Щастливи са тези, които на 17 са разбрали за какво са родени, но никога не е късно за това. А че хората на 17 години са повече Човеци от нас, това се вижда и в нашия форум на тинейджърите. Вярно като слушам днешните ученици,и виждам в какъв вид отиват на училище,и какво ги интересува - явно вече не е така. Благодаря на Бог всеки ден, че ни е дарил с прекрасните ни деца - днешните ученици. Каквото носи в душата си възрастният - това и вижда в детските очи, това и чува в детския смях и думи... Ако научим и оставим децата си да слушат гласа на Бог в съзнанието си (не поученията, критиките и заповедите на възрастните си "доброжелатели" ), те - всеки сам - ще открият за какво са родени навреме и това ще работят с любов и ще са щастливи и те, и хората, на които раздават топлината и светлината си. Благодарна ще съм на Изгрев и на всички останали приятели, намерили своето място в живота, ако споделят с нас тук как са разбрали за какво са родени, как са "чули гласа на Бог - за това си роден, това ще работиш"? Вслушвали ли са се в нечий съвет, преценяли ли са доколко престижна или доходоносна ще е работата им и дали ще им даде перспектива за израстване? Имали ли са някакви критерии при избора си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 :Само че наистина как да разберем за какво сме родени? Какво правим с лекота по-добре от другите и сме в състояние да правим само това без да ни досади, можем да го правим за другите без да чакаме отплата, защото както спомена и Хамелеона (Илиана) отплатата е радостта, която ни носи самата работа. Точно така стана при мен. Ленив съм за много неща, дори за елементарно нещо няма да си мръдна пръста, все ще съм отегчен. Но има нещо, което правя с удоволствие от десетки години, отначало като хоби, и никога не ми омръзна. Готов съм да се раздавам и го правя безусловно в съответната област, и не очаквам нищо в замяна. Така разбрах кое е моето призвание, сега ми е професия. Винаги съм знаел, че е то. Впоследствие и от ясновидци, и от астролози беше потвърдено, че именно това е една от мисиите ми в този живот. Благодарен съм, че никога не се лутах за да го открия. Не знам как ми се даде да го усетя, още от 10-годишно дете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 (edited) Затова се учудвам, че според Добромир такива като мен са паразитиращи консуматори. Бина, моля те да прочетеш всичко по темата, което съм написал, може би това ще те предпази от прибързани изводи. да не стане както в други теми ту ме изкарваха, че съм враг на природосъобразния живот, когато всъщност търсех по-балансиран път към него. Или опитвайки се да разбера гледните точки на Майкъл и Донка, заемайки балансирано становище между техните, те до голяма степен ме разбираха, обаче техни частични поддръжници смятаха, че симпатизирам на едната или на другата страна. Но "обратното на всяка истина също е истина" (Хермес) и може би една от задачите на този форум е да ни научи на едно по-широко гледище. Когато се уточни, внимателно и търпеливо, цялостната гледна точка на всеки от нас, ще се окаже, че в над 95% от тях съвпадат. В случая: ясно е, че да пишеш качествени постинги е някакъв принос, но разбира се човек може да има много по-важни приноси извън виртуалния свят. Само ако в цялостната си дейност се проявява като консуматор, тогава могат да се правят и изводи. А и определени разсъждания по принцип, които не се отнасят към никого персонално, не би трябвало да водят до засягане. Да не говорим, че даже ако има такива упреци (извинявам се, ако все пак съм дал повод да се мисли така!), все пак човек ако е наясно със себе си, във всички случаи не би следвало да се засяга... "Ако някой те упреква и е прав - поправи се; ако пък не е прав - смей се! " (Епиктет) Редактирано Януари 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Имах предвид това: Даже и тук, във форума, повечето нерегистрирани и даже голяма част от регистрираните се явяват едностранно като консуматори на внесената информация, а тя често е пряко полезна. Ако повечето хора, вместо само да я ползват, биха също така споделили своя ценна информация или преживян опит (а всеки има какво да даде!), мисля, че нещата щяха да вървят много по-добре - и в сайта, и в животите ни... В случая: ясно е, че да пишеш качествени постинги е някакъв принос, но разбира се човек може да има много по-важни приноси извън виртуалния свят. Само ако в цялостната си дейност се проявява като консуматор, тогава могат да се правят и изводи. Как можеш да разбереш какъв е човека извън виртуалния свят на нета? Тук ние участваме духовно. Някои разкриват чистосърдечно своята духовна същност, други създават духовна същност каквато биха искали да имат,а трети ... -те просто търсят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Извинявай за любопитството ми Максим, но какво работиш? Ако не ти е приятно, моля не ми отговаряй. Просто мисля, че наистина не е лесно човек да намери призванието си на 10 години, освен ако не е изявен талант в някоя сфера на изкуството ... или спорта може би? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Нямам желание да обиждам никоя професия и никой човек Мнението ми е,че на едно ниво би следвало да бъдеш не повече от 7-8г. Така се прави в момента във всички частни фирми,за всички длъжности . В крайна сметка една професия можеш да я овладееш за около една година максимум.После остава да допълваш - знания,опит,тънкости. И се появява рутината - действаш автоматично. Три професии съм сменил досега - различни бяха,но при всяка се повтаряше. Не искам да отблъсна никой от този форум,защото хората,които са тук явно са ангажирани с проблемите на обществото и трябва да бъдат "пазени". Но явно Диана "отблъсна" с репликата си Мона.Затова реагирах така "менторски". Виждам от следващите й мнения /на Диана/,че това е било неумишлено. И се надявам Мона да се върне при нас Донка,Изгрев, вие-учителите сте поставени от "политиците" в положение да не бъдете уважавани,защото: - Заплатите ви са ниски - и сте принудени да давате частни уроци; - постоянно ви плашат с уволнение,ако нямате "бройка" ученици в клас и сте принудени да пишете тройки,да не изключвате,въобще - да си затваряте очите пред слабо и неуважително отношение от учениците; - така родителите се настройват срещу вас - "На какво учат децата ни, затова ли им плащаме от заплатите си!?" Тоест - политиците Ви поставят между чука и наковалнята и явно учителския синдикат не ви помага. Какво остава тогава - вие да вземете нещата в свои ръце,Вие - които имате опит и знаете какво и как. Определено считам,че единствените училища,в които "нещата вървят" са тези,в които РЪКОВОДСТВОТО на училището е активно,Настоятелството - също и те с общи усилия си извояват промените - чрез работа върху учениците,върху общинските и държавните власти. А за мястото в живота и това за "какво си роден" ще споделя само моя опит. Като дете исках да стана шофьор - обичам да пътувам.После - моряк - за да пътувам повече ,но добре,че не ме приеха във Военноморското .Защото дойде 10 ноември 1989г. Винаги съм се питал - затова ли се е родил човек,цял живот да бъде вързан за една къща,за една професия? Та нали се развиваме /поне на думи/ Каква е разликата ни от животните,които също постоянно правят едно и също нещо? В момента съм адвокат / седем години/.И започна да ме "стяга ризата". Възможно е да упражнявам тази професия още години,но при всички положения ще се заема с нещо по-значително - за обществото.И вероятно то ще е основното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Извинявай за любопитството ми Максим, но какво работиш? Ако не ти е приятно, моля не ми отговаряй. Просто мисля, че наистина не е лесно човек да намери призванието си на 10 години, освен ако не е изявен талант в някоя сфера на изкуството ... или спорта може би? Виж темата "климатология". С това работя. То е свързано с времето и климата. По същото защитих и дисертация. А наблюдения върху времето започнах да си водя, когато бях на 10 години и този дневник продължавам да го попълвам и до сега. Иначе нямам никакъв талант или нещо подобно. Важно е нивото на чувствителност, на усет доколко е развито у конкретния човек. Който го има-не е трудно още като дете да разбере за какво е роден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 За това си мисля и аз от снощи. Как става така, че в толкова ранна възраст ние усещаме за какво сме родени - не го знаем, само се занимаваме с любов с това. Още няма и следа от някаква професия, а и още е рано, защото не се знае какви професии ще съществуват, когато пораснем и какво конкретно ще правим. Може би е важна общата насока, смисълът, областта... Професията се избистря постепенно и може да се смени, но да остане главното - усещането за радостно спокойствие и любов, когато се занимаваш с това, без значение къде, как и с кого го правиш... И още нещо си мислех... Както тук няколко човека споделиха, те са желали едно, но дори и да са го осъществили, после са установили, че това не е за каквото са родени. Според мен това означава,че детските ни мечти и желания не винаги са идентични на това, за което сме родени. Често те за повлияни от авторитети, филми, книги.... Детето бързо сменя желанията си - така то усвоява разнообразието на своя свят. И все пак остава нещо което то прави с удоволствие самО... понякога това занимание вече става толкова естетсвено и рутинно и обикновено за детето, че когато порасне, то не го смята за съществено - гони някакви върхове, цели, желания... При мен беше така - аз хвърлях цялото си време в мечтата си - микробиология и генетика и се разминах с нея за 1 см. (слава богу) по волята на една странна несправедливост. В същото време езиците, литературата, общуването с по-малките от мен си ставаше някак "от само себе си", без особен труд - по-добре отколкото при другите, които се стараеха повече от мен. Сега си давам сметка, че онази известна мисъл за 1 процент талант и 99 процента труд понякога я разбираме погрешно. Трудът идва след като открием таланта си, трудът ни помага да го развием и да правим за каквото сме родени. А талантът се открива като забележим какво постигаме с лекота и умеем да правим добре без да се стараем особено. (Както откровено сподели с нас Максим - благодаря! ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Към Майкъл Чета внимателно всичко, но нищо не разбирам. Понякога намигам с третото си око. Ала полза никаква. Аз не зная за какво съм родена и няма да узная никога. Но не искам и да зная. Не ме интересува за какво, проблемът ми е - защо? Аз искам и очаквам от някой незивестен Бог отговори, които няма да дочакам, няма да ми ги дадат и хората наоколо. Не вярвам в призванието. Аз съм художник, пианист, боравя с думите добре. Занимавам се с реклама, с журналистика.... Е, и?! Не ми става добре добре от нищо, душата ми търси брод и не намира. Няма нито Господ, нито кауза, която да ме утеши. Нито Дънов с неговите "препопръки към туриста", нито никаква философия ще ме приобщят към нещо смислено... Не вярвам, за мен "вярвам" е отдавна мъртва дума. За ентусиасти и за хора, които смятат, че душата е нещо за пипане... Минах през всички окултни практитки и какво - и нищо, мога да разгадая съдбата ти и да ти кажа кога ще умреш, но какво от това. Вселената е все същата и ужасът е все така присъщ, и добротата, и всичко - празни думи. Общувах и с мъртви (по-лесно, отколкото с живите), но покой не намерих; разбрах много неща за смъртта, но покой не намерих... За каквото съм родена? Копнея за покой. Абсурдна мисъл. Бягство ми е нужно. Сред акулите и водораслите искам да избягам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Към Майкъл Чета внимателно всичко, но нищо не разбирам. Понякога намигам с третото си око. Ала полза никаква. Аз не зная за какво съм родена и няма да узная никога. Но не искам и да зная. Не ме интересува за какво, проблемът ми е - защо? Аз искам и очаквам от някой незивестен Бог отговори, които няма да дочакам, няма да ми ги дадат и хората наоколо. Не вярвам в призванието. Аз съм художник, пианист, боравя с думите добре. Занимавам се с реклама, с журналистика.... Е, и?! Не ми става добре добре от нищо, душата ми търси брод и не намира. Няма нито Господ, нито кауза, която да ме утеши. Нито Дънов с неговите "препопръки към туриста", нито никаква философия ще ме приобщят към нещо смислено... Не вярвам, за мен "вярвам" е отдавна мъртва дума. За ентусиасти и за хора, които смятат, че душата е нещо за пипане... Минах през всички окултни практитки и какво - и нищо, мога да разгадая съдбата ти и да ти кажа кога ще умреш, но какво от това. Вселената е все същата и ужасът е все така присъщ, и добротата, и всичко - празни думи. Общувах и с мъртви (по-лесно, отколкото с живите), но покой не намерих; разбрах много неща за смъртта, но покой не намерих... За каквото съм родена? Копнея за покой. Абсурдна мисъл. Бягство ми е нужно. Сред акулите и водораслите искам да избягам. Здравей, Мона! Нищо, че не е към мен, но понеже и аз много искам да останеш, ще си позволя да се опитам да ти отговоря. Щом душата ти търси искрено брод, ще намери! Тогава Бог няма да бъде неизвестен за теб. Най - силно вярващите са тези, които казват "не вярвам"! Истинската "духовна наука", макар че термините в словосъчетанието ми звучат леко несъвместимо, но за сега не се сещам за друго, не е тази, която те учи как да разбереш кога ще умреш, а тази, която ти казва как да живееш, неумирайки. Дънов не мож го изчете и проумя изцяло, такъв подход е грешен и стига до повърхностни изводи. Словото се приема чрез сърцето. Някъде от Него май бях срещала, че душата на човека никой няма право да я пипа:" Знаете ли колко е свещен трепетът на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа?" Вселената е във вечно движение, но такова, характеризиращо покоя, ти си разбрала вече, тя се променя непрекъснато в стационарното си състояние и никога не е една и съща. Не намираш ли това за удивително?! С покойниците наистина се общува по - лесно от живите, че има и живи мъртъвци. За какво си родена не питай, нито докога така! Щом си родена, призвана си за нещо, има за какво, що си мисля, че го знаеш. Добре е, че през окултните практики само си минала и не си останала в някоя от тях. Философиите как да те приобщят, та то си е обич към мъката, е и аз като тебе тука... Изобщо не е абсурден копнежът ти по покой. Във водораслите, обаче, само повече ще се оплетеш. А за акулите, какво да ти разправям , те само това и чакат - апетитна мръвка. До отговорите сама ще стигнеш, само ти можеш да си помогнеш, хора вместо теб няма да го направят. Но добротата наистина не е празна дума. Като спреш да намигаш с третото око, ще я видиш, но ако спреш да намигаш, щото така го затваряш. Редактирано Януари 22, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Извинявам се, че се намесвам без да са ме питали, но понеже не е на ЛС... Мона, направи микроскопично добро само за идеята, по свое желание, без да чакаш нищо насреща и виж как ще се почувстваш. Ако ти хареса - повтори. И пак, и пак - това наистина дава смисъл и покой, мисля аз. Не може да не си опитвала досега, може би си забравила как е?! И аз не вярвам в нищо конкретно, само като цяло вярвам, че е за предпочитане да изживея живота си като добър човек. Добре дошла при търсещите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Здравей Мона, Когато четях написаното от теб , се сетих за два стършела, които идваха всяка вечер през лятото на балкона ми, където имаше цъфнали цветя, предимно мушкато и "влизаха" във всяко цветче, не пропускаха нито едно. Но защо? Само , за да се нахранят. Наблюдавала съм и пчелите как обикалят цветята, но при тях събирането на прашец е освен да се нахранят е и за да направят мед. Четейки написаното от теб си помислих за тези два вида същества, които по един и същ начин се хранят, но едните работят само за себе си-стършелите, а другите-пчелите, работят, за да оставят нещо и за другите. Изучавайки различните учения, ти си искала час по- скоро да достигнеш до онова съвършенство, което ще ти донесе търсения покой, но не си имала търпението да приложиш към себе си нито едно от тези учения. Според мен именно там ти е проблема. А учението на Учителя е много дълбоко. За да го разбереш и да го приложиш се изисква наистина мнооого търпение и...смирение. Бъди здрава. Вярвам, че ще намериш търсения покой! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Споменах името на Дънов случайно. Той не е моят учител. Моят учител е друг. Но тук спорът не е за учения, а за каквото сме родени. Тази тема, както и другата - за смисъла на живота, някак си се припокриват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.