ивана Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Благодаря за добронамереното отношение и съветите. Като малка исках да стана певица, но никога през живота си не съм пяла. Смееха се на желанието ми и го смятаха несериозно. Затова се обръщам към този портал,където смятам че има достатъчно духовно извисени хора, които могат да ме упътят.Може би с помоща на френологията,астрологията с чистосърдечен съвет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 (edited) Вальо, аз си спомням ясно, че исках да стана балерина, но да започвам сега е малко късничко Балерината в бялата рокля символизира чистото излъчващо светлина етерно и астрално тяло тоест ти много вероятно - можеш да достигнеш такова съвършенство - можеш да помогнеш на другите да го постигат и двете перспективи са много хубави Като малка исках да стана певица, но никога през живота си не съм пяла. Смееха се на желанието ми и го смятаха несериозно. и аз не бях пял защото след като ми отстраниха сливиците ми се развалиха гласовите възможности. Но отскоро пропях и това ме прави мноого щастлив. Такава мечта е много висша и идва от душата. В идеалния си вид то може да донесе в по-грубия земен свят чистотата и вибрациите на ангелските светове и да помогне за облагородяване и излекуване на много жадни за красота души. Съветът ми е да опиташ да свалиш от този сайт песните на Учителя и да ги слушаш. Маже би ще пропееш и ти Астрологичният портрет е полезен, но той не дава указания за съзнателните духовни усилия. Те са наша лична отговорност - най висшето в човешкия живот. Дълбокият мистичен контакт със своята душа и с Бога помага да се намери вярната пътека всред заплетените житейски обстоятелства. Пожелавам ви успехи приятели, в намирането на истината и щастието. С обич Редактирано Януари 17, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ивана Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Вальо, това което казваш е прекрасно! Никога не съм тълкувала професиите по този начин. Що се отнася до песните на Учителя, голяма част от тях ми подариха преди 2 години на запис и аз много обичам да ги пея. Веднага прогонват лошите мисли и дори мързела. Този подарък считам за един от най-ценните в живота ми. Не съм била обаче още на Рила. Мечтая тази година да имам този късмет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Винаги съм се лутала между бреговете, никога не съм имала яснота какво ще бъда и какво няма да бъда; никога това не е било проблем за мен; винаги и най-важното е било и е - да съм свободна, животът ми да е моят живот - объркан, налудничав, див, краен; винаги съм била на ръба, крещяла съм, защото ми се е крещяло и съм плакала, защото ми се е плакало и никога не съм разбирала онези, които са страхували да бъдат себе си; животът е краен, крайна съм и аз; животът е крясък - ще крещя и аз; животът е умора също и оттегчение, досада също, както и погнуса; какво толкова?! Работя това, което искам да работя; там съм, където искам да съм; после съм другаде и това е смисълът - да бъдеш себе си... Всъщност, свободата е всичко. ("Самоубиийството е висша свобода", Сенека; но това е друга тема) Ако някой иска да умре, докато танцува, няма да умре, докато спи; това е логиката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 (edited) Винаги съм се лутала между бреговете, никога не съм имала яснота какво ще бъда и какво няма да бъда; никога това не е било проблем за мен; винаги и най-важното е било и е - да съм свободна, животът ми да е моят живот - объркан, налудничав, див, краен; винаги съм била на ръба, крещяла съм, защото ми се е крещяло и съм плакала, защото ми се е плакало и никога не съм разбирала онези, които са страхували да бъдат себе си; животът е краен, крайна съм и аз; животът е крясък - ще крещя и аз; животът е умора също и оттегчение, досада също, както и погнуса; какво толкова?! Работя това, което искам да работя; там съм, където искам да съм; после съм другаде и това е смисълът - да бъдеш себе си... Всъщност, свободата е всичко. искреността към живота и себе си е хубава в различните периоди от живота истината се изразява по различен начин може да има свобода и от лутането и крясъка Тя се постига с мъдростта когато те привлича крясъка, дивото зове Редактирано Януари 17, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Работя това, което искам да работя; там съм, където искам да съм; после съм другаде и това е смисълът - да бъдеш себе си... Всъщност, свободата е всичко. Yahooo! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 животът е краен, крайна съм и аз; животът е крясък - ще крещя и аз; животът е умора също и оттегчение, досада също, както и погнуса; какво толкова?! А дали животът не ми се струва краен, защото съм крайна аз (все още) ? Дали животът около мен не ми изглежда крясък, защото на мен ми се крещи (и се опитвам да го припиша на живота)? Има сладка умора и смазваща такава... от какво ли зависи как ще сме уморени? Може би отегчението и досадата, които изпитваме от живота (който сам по себе си никак не е отегчителен) ни "казват", че не работим това, за което сме родени и не сме намерили мястото си още? Погнусата, обаче според мен е симптом на неосъзната гордост. От какво, например, бихте се погнусили? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ивана Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Може би отегчението и досадата, които изпитваме от живота (който сам по себе си никак не е отегчителен) ни "казват", че не работим това, за което сме родени и не сме намерили мястото си още? А как да го намерим? Убедена съм, че ако успеем ще бъдем щастливи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Мариана Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 И аз като Хамелеона имах същата мечта да съм балерина, но след като всички ме определяха като пълничкото детенце с големите бузки кой ще вземе насериозно мечтата ми.И въпреки всичко,въпреки,че не танцувам,съм доволна от работата си и радостта ми се изразява в това,че помагам на хората по един или друг начин.Върша работата си, не защото, ще получа пари за всеки клиент,а затова че ще съм им полезна и това ме кара да се чувствам съвсем различно. Подкрепям мнението на Хамелеона,че това да даваш,но и да осъзнаваш какво носи това на човек,е достатъчно условие да си доволен от работата си,дори и да не е точно това, за което си роден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lia Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 (edited) Вальо, аз си спомням ясно, че исках да стана балерина, но да започвам сега е малко късничко Най-добре е според мен да работим там, където можем да дадем нещо, искрено от себе си. Защото давайки, получаваме Колко си права! Едва ли има момиченце, което да не си е мечтало за това. Аз станах балерина и се справях добре. Но не се чувствах добре - нито физически, нито психически. Затова промених първата си професия и започнах да се занимавам с онова, което наистина е дълбоко в душата ми - езика, езикознанието, литературата, писането, там ми се струва, че наистина имам какво да дам. Вероятно в различните периоди от живота ни интересите ни са различни и е добре да се вслушаме в желанията си за промяна, без да се боим за насъщния. Тогава удовлетворението е наистина голямо, а трудът ни - възнаграден с радост и спокойствие. Редактирано Януари 18, 2007 от Lia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Опасявам се да не попадна в среда, която е далеч от моите духовни разбирания, а от там да отдалечи и мен.Никой не е в състояние да те отдалечи от това, което желаеш....ако истински го желаеш! А и не е нужно духовните виждания и разбирания да се афишират. Те са в нас, за нас! Ако силно се желае, на всичко се устоява. Нямах навършени 17г. когато реших, че искам да стана учител по физическо възпитание и спорт. Вече 30 г.се занимавам с това и нищо не ме отклони от този път! А имаше по- добри(финансови) предложения! Защото давайки, получаваме Не съм мислил за "получаване"! Давам, защото ми харесва! Това ми стига! Ако започна да търся равностойност на даденото.......много е трудно да не тръгнеш по сивия път на съществуването.Когато само даваш, отпадат негативните мисли.........Това разделение на професии и задължение да работиш за пари програмирано, под час, колкото и да си обичаш професията, уморява, ограничава и деформира човека, Човек трябва да е свободен да живее по вдъхновение а не по работно време. И от там нататък вече да говорим за призвание, работа и цел в живота, да, така съм съгласна. Така живее бохема и човека на изкуството! Но тук първо ще говорим за призвание и талант! А после за "свобода", "вдъхновение", липса на работно време! Макар, че, според мен, човека на изкуството работи "денонощно"...а това е много сериозно "работно време"! Обратното......според мен е невъзможно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 към Донка Погнусата е тотална осъзнатост. И слава богу, че има хора преди мен, които са я регистрирали като реален факт. Благодарение на нея, аз мога да чета и Камю, и Сартр, и Кафка, и Киркегор и още много други. А когато се говори за погнуса, умора, се говори и за иронията, неразривно свързани са. Аргонавтите на Язон казвали, че е необходимо да се плава, а да се живее не е необходимо. Абсурдна мисъл, но всеки знае и може да разбере защо е казана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Погнусата е тотална осъзнатост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Не съм мислил за "получаване"! Давам, защото ми харесва! Това ми стига! Ако започна да търся равностойност на даденото....... Това получаване имам предвид. Да си доволен, удовлетворен от това, което правиш. Защото го правиш с желание и щастие, а не по задължение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Погнусата е тотална осъзнатост. И слава богу, че има хора преди мен, които са я регистрирали като реален факт. Благодарение на нея, аз мога да чета и Камю, и Сартр, и Кафка, и Киркегор и още много други. А когато се говори за погнуса, умора, се говори и за иронията, неразривно свързани са. Изброените автори са изразители на философски течения от своето време, които разкриват перспективата на едно човешко съзнание, попаднало под властта на негативното отношение към себе си, света и хората - пълно разрушение, отричане от всичко красиво и добро, омраза към живота. И те, и всички като тях предупреждават с творбите си - "ето - в това ще превърнете себе си, съзнанието си и света си, ако смените Любовта в сърцето си с измислен от вашия Горд ум Идеал за добро и красиво и се опитате да натикате живота в неговото прокрустово ложе." Може би наистина погнусата ще може да се приравни към тотална "осъзнатост", ако тази "осъзнатост" = "Осъзнавам колко несъвършен и грозен и несправедлив свят е създал този некадърник - Бог! Аз - гениалният Пръв Ангел имам перфектен план за един Идеален свят, с който ще сменя Неговото гнусно творение!" И слава богу, че винаги е имало хора, които са носили светлината и топлината на Любовта към Бог, към всичко, създадено от него и тихичко са я засявали в сърцата и умовете на своите събратя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 За съжаление, опитът ни учи, че особено позитивни и категорични твърдения се изказват именно тогава, когато скрито се изпитва някакво смътно съмнение, което трябва да се отстрани. Донка ме зарадва, получи се различен диалог, макар че залага на противопоставянето. Каква е връзката с Луцифер обаче? Не случайно не казвам Сатанаил, а Луцифер. Но отиваме извън темата "за каквото си роден" За мен, в известен смисъл и Луцифер, и особено трагичния опит на Йов, са доказателство за "лошия мениджмънт" на Господ. Вярата в Бога като Абсолютното добро е невъзможна за едно рефлектиращо съзнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Възможно т.н. Сатана, тоест противопоставянето, да е част от Божия план, а следствието му - зло, възприемано от нас като болка, да е част от цялостния живот! Ако злото са корените, а доброто клоните, те имат различни течения - нагоре и надолу - видимо, това е противопоставяне, но същностно, е цялостно единство! Клоните се хранят от корените, които са в мрак и студ, както и обратното! Възможно е, т.н. персонаж Господ да е по-добър мениджър от колкото си мислим!!! Кой знае! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Орлин! За едно ограничено за негово добро човешко съзнание е невъзможно да обхване смисъла на "мениджмънта на Бог" както клетката на мускула и на черния дроб едва ли осъзнават хомеостазата на организма, част от който са ( макар и да носят в ядрото си информацията за нея). И може би точно затова всяка клетка си знае "за какво е родена" и това и работи. Само че наистина как да разберем за какво сме родени? Как го разбира клетката? - Тя се "ражда" с някои допълнителни дадености, които я отличават от другите клетки и благодарение на тях тя изпълнява определени функции. Значи ако разберем какви са ни допълнителните дадености, ще се ориентираме за какво сме родени. Какво правим с лекота по-добре от другите и сме в състояние да правим само това без да ни досади, можем да го правим за другите без да чакаме отплата, защото както спомена и Хамелеона (Илиана) отплатата е радостта, която ни носи самата работа. На клетките им е лесно - те се раждат в органа си и работят заедно със "сестричките" си. Ние сме свободни и сами трябва да си намерим мястото и професията, в която ще работим "това, за което сме родени". Може би ни пречат предразсъдъци и ценности и чужди съвети. Може би ако обичаме и разбираме повече себе си и не се борим с живота, не се гнусим от света около себе си, а живеем всеки миг от настоящето си с Любов (Благодаря ти братко Синева!), ще успеем да постигнем щастието си "тук и сега" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Вярата в Бога като Абсолютното добро е невъзможна за едно рефлектиращо съзнание. Бог създава равновесие! Не се интересува от нашите, Човешки категории! Така погледнато...мисля, че Бог наистина е "Абсолютното добро". Добро, зло....това са си наши опити да подредим себе си отвън и отвътре! "Добър", или "лош", е белобрадия старец, който все още някои наричат Бог! Не съм се родил да раздавам съвети, но......така се получи тук. "Погнусата" и "тоталната и осъзнатост" измести разговора! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Погнусата е тотална осъзнатост. И слава богу, че има хора преди мен, които са я регистрирали като реален факт. Благодарение на нея, аз мога да чета и Камю, и Сартр, и Кафка, и Киркегор и още много други. А когато се говори за погнуса, умора, се говори и за иронията, неразривно свързани са. Мона, това, което казваш, много ме озадачава От къде на къде погнусата да е тотална осъзнатост. А после защо "слава богу". Е, и аз съм чела Камю, Сартър, Кафка, но не "благодарение на погнусата", а защото исках да се запозная с различните философски течения, които да ми помогнат във формирането на мироглед, идеал, интересно ми беше как интерпретират въпроса за смисъла на човешкия живот...Излишно е да казвам, че това беше преди доста време, когато бях студентка. Изкушавам се да кажа нещо друго, дано да не прозвучи лошо, но това струва ми се беше мисъл на Лао Дзъ - човек вижда в света толкова зло, колкото има в него самия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Добро и зло са относителни понятия плод на човешкия ум, служещи за разграничаване и повдигане на човека. В очите на Бога всичко е добро. Защото всичко служи, спомага за нашата еволюция. "Водим се, слепци от слепци."-"Мирният воин" За това всеки ако работи на своето място, изпълнен с Любов и благодарност, живота просто ще е по-хармоничен и красив Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Ок. Вероятно душата ми страда от лошо храносмилане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Добро и зло са относителни понятия плод на човешкия ум, служещи за разграничаване и повдигане на човека. В очите на Бога всичко е добро. Защото всичко служи, спомага за нашата еволюция. "Водим се, слепци от слепци."-"Мирният воин" За това всеки ако работи на своето място, изпълнен с Любов и благодарност, живота просто ще е по-хармоничен и красив Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 От къде на къде .... Категорично възразявам срещу използването на такъв тон и бих искал модераторите да вземат отношение несъзнателно ли е допуснат или вече имаме право и да се псуваме тук. Като изключим това разговора много ми допада.Благодаря на всички 17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия; 18.Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват 21…..И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде. 22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове; 1 Земният живот на човека не е ли воюване? / Йов,гл.5 и 7/ Вярно е,че никой човек не знае със сигурност защо сме тук. Според мен е сигурно едно - Бог изисква от нас да се развиваме И колкото повече се развиваш,толкова по-големи изпитания ти поднася Той. Такъв е и случаят с Йов. Донка,Изгрев, не мислите ли,че е време да започнете да предавате опита си на други учители, да се включите в управление на образованието? Съобразно опита си да бъдете по-полезни за обществото. Може би и една от причините за недоброто състояние на образованието е и това,че то се администрира от хора,които не са били част от него, и по-важно -нямат никакво намерение да променят нищо съществено. Това става не само там,а и в много други области. Въобще - след като човек стигне до високо ниво в областта си дали ще е по-полезно да почне да предава опита си на по-младите,като продължава да се усъвършенства? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 (edited) такъв тон Донка,Изгрев, не мислите ли,че е време да започнете да предавате опита си на други учители, да се включите в управление на образованието? Съобразно опита си да бъдете по-полезни за обществото. Редактирано Януари 19, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.