Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво ако Бог беше един от нас?


Светлето

Recommended Posts

What if God was one of us? Just a stranger in the bus?

Веднъж, докато слушах тази песен в автобуса и наистина си го представих. Погледнах към най-неприятния ми човек и си казах "Това е той".

Веднага разбрах защо изглежда точно така и коя моя слабост показва с това, че не ми харесва. И видях хубавите му страни.

После повторих опита и с останалите неприятни личности и след 1, 2 минути се чувствах наистина добре в претъпканото превозно средство...

Как мислите... What if...? And when?

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Благодаря ти за темата, Светле :D

Всъщност той наистина е във всеки един от нас. Това е голямата Истина - само трябва да отворим очите си за нея. Трябва да разберем кое в самите нас ни е пречело да бъдем щастливи в света, в който живеем. :dancing yes:

С обич

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Много хубава тема и много хубаво упражнение. Благодаря ти, че го сподели с нас.

Същия вид упражнение може да се използва при тълкуването на сънища. Кои персонажи от съня, на кои твои характеристики отговарят.

В будизма има едно упражнение - да разглеждаме всички хора около нас като просветлени, от които да се учим.

В школата на Учителя основен метод за вътрешна работа е: като видиш някой, първо намери една добра черта в него - дръжте само положителните качества на хората в ума си. Това усилва характера. Положителното в теб се свързва с положителното в другия човек и се получава взаимно усилване и повдигане на енергийнното ниво. Да имаш знания, здраве, богатство това са все нули в живота. Но ако човек сложи отпред единицата - Доброто - тогава се получава голямо житейско число.

Днес видях една жена, към която имам неприятна асоциация. После обаче се сетих за тази тема и за упражнението. Работи! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"АЗ СЪМ което СЪМ! Ехие Ашер Ехие ! или Аз съм Този, който Съм !

Бог живее в тебе, Бог живее в мене, Бог живее в нас!

И когато се пробудим за това наглед простичко събитие - осъзнаване и действително започнем да Го виждаме във нас и около нас , разбираме че омразата/ отмъщението/ недоволството/несправедливостта... срещу някого е всъщност ....срещу Бога.., наранявайки себе си или другите - нараняваш Бога...лоша работа....

Когато погледнем дълбоко в очите на хората около нас ..тези които обичаме и другите които не са ни ...симпатични и ...виждаме скрития в тях Бог...Този Който се проявява и в многото и в едното... тогава в нас има само ....Любов + светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 years later...

"Какво ако Бог беше един от нас?"Ще го видим ли?Да,ако гледаме с душата си.Искам да ви благодаря за темата,за упражнението,за опита ви,за споделеното-и ще ви кажа защо.От месеци наред ме измъчва чувство на скованост,на затвореност.Това бяха моите представи за хора и събития,моите етикети които им лепях-а исках да имам "душа обширна като цялата Вселена",много исках.Търсех начин,метод,практика-четях,споделях с приятели и все не намирах това което да ме удовлетвори.Накрая се уморих,сигурно вече бях станала и досадна с едни и същи въпроси,и спрях.Реших,че душата ми е тази която ще ми покаже пътя и ще ми отговори на въпросите-питах я всяка вечер и всяка сутрин-а аз ще почувствам верния отговор.И тази вечер отварям точно това,което ми трябва-щастлива съм-и споделям това с вас. "Вдигна очи:Исус,пред него го гледаше.Нежен,всесилен поглед проникваше в недрата му,усмиряваше се сърцето му,просветляваше се умът.Зъзнеха вътрешностите,а сега слънцето се лееше върху тях и ги сгряваше.Каква радост беше само,каква увереност,какво помирение!Толкова прост ли е ,значи,светът,толкова лесно спасението?"Н.Казандзакис :3d_045:

Линк към коментар
Share on other sites

"Какво ако Бог беше един от нас?"Ще го видим ли?Да,ако гледаме с душата си.Искам да ви благодаря за темата,за упражнението,за опита ви,за споделеното-и ще ви кажа защо.От месеци наред ме измъчва чувство на скованост,на затвореност.Това бяха моите представи за хора и събития,моите етикети които им лепях-а исках да имам "душа обширна като цялата Вселена",много исках.Търсех начин,метод,практика-четях,споделях с приятели и все не намирах това което да ме удовлетвори.Накрая се уморих,сигурно вече бях станала и досадна с едни и същи въпроси,и спрях.Реших,че душата ми е тази която ще ми покаже пътя и ще ми отговори на въпросите-питах я всяка вечер и всяка сутрин-а аз ще почувствам верния отговор.И тази вечер отварям точно това,което ми трябва-щастлива съм-и споделям това с вас. "Вдигна очи:Исус,пред него го гледаше.Нежен,всесилен поглед проникваше в недрата му,усмиряваше се сърцето му,просветляваше се умът.Зъзнеха вътрешностите,а сега слънцето се лееше върху тях и ги сгряваше.Каква радост беше само,каква увереност,какво помирение!Толкова прост ли е ,значи,светът,толкова лесно спасението?"Н.Казандзакис :3d_045:

По - скоро Бог е ВЪВ всеки един от нас :D

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Често се забавлявам от заблудите на съзнанието.За мен хората сме като въздух в различни вази.И обикновено заблудите са че "аз-въздух съм различен от ти-въздух" или "аз-въздух искам да достигна въздухът отвъд мен,който е Бог" :D Смешно ми е,защото само заради една ваза(т.е. тялото с присъщите му сетива и съзнание) изпадаме в най-дълбоки заблуди и противоречия,а всичко е толкова толкова лесно.Отговорът е в самите нас.

Линк към коментар
Share on other sites

В това, което казваш виждам нещо много вярно, тъй като в същността си хората сме еднакви, а и не само хората. В основата на всяка една частичка във Вселената стои все същия безкраен потенциал, който всъщност представлява и абсолютната и неизменна Истина. Но от друга страна можем да осъзнаем само тази част от Истината, която е проявена във форма. Тука вътрешното и външното се пресичат. Затова има разлика и между теоритичното знание и приложеното в живота. Приложеното в живота е станало част от нас, то е проявено от нас самите, а не от някой друг. Всъщност то винаги си е било част от нас, но ние дотогава не сме го осъзнавали като такова, а като нещо външно. В основата си всичко съществуващо във Вселената е еднакво, и все пак няма две еднакви неща, защото всяка една частичка проявява тази вечна и безкрайна основа по различен начин.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

What if God was one of us? Just a stranger in the bus?

Веднъж, докато слушах тази песен в автобуса и наистина си го представих. Погледнах към най-неприятния ми човек и си казах "Това е той".

Веднага разбрах защо изглежда точно така и коя моя слабост показва с това, че не ми харесва. И видях хубавите му страни.

После повторих опита и с останалите неприятни личности и след 1, 2 минути се чувствах наистина добре в претъпканото превозно средство...

Как мислите... What if...? And when?

Ако Бог беше Един от нас?...

(Ако Учителят Беинса Дуно беше Един от нас?)...

Тогава?

Линк към коментар
Share on other sites

А какво ако Бог беше във всеки от нас? :hypocrite:

Има ли такива, тук сред нас, във форума, които си мислят, че "са свои си", а не Божии? :)

1 Коринтяни 6:19

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си

(Не че не бих ги приела - по същия начин,

както приемам и останалите, които вече считат,

че - са "изявление на Божествената Мисъл, във време и пространство"...

Така е казал Учителя , имайки предвид - всеки един човек}...

Линк към коментар
Share on other sites

What if God was one of us? Just a stranger in the bus?

...

Бих се почувствал щастлив. Не че и сега не съм, но тогава чувството би било по-пълно.

Бих се изпълнил с вяра и надежда. И така знам, че съм на правилното място, но друго е Бог да ти го подскаже с присъствието си.

Бих получил вдъхновение. Да, Бог и без да е един от нас е близо до нас, но ценността на живия пример е незаменима.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си... ако Бог беше един от нас, щяхме ли да го разпознаем? Или щяхме да постъпим с Него така, както постъпват със Спасителя в стихотворението:

СПАСИТЕЛЯТ

Пред вратата на Царството Божие

много хора чакаха на опашка.

Но вратата беше заключена,

а никой нямаше ключ.

Тогава дойде Спасителят,

но когато пристъпи да отключи,

се случи нещо неочаквано -

кандидатите за Царството Небесно

се нахвърлиха върху Него

като хиени жадни, за да го разкъсат.

Те бяха чакали дълго, прекалено дълго.

Бяха свикнали да чакат.

И изведнъж този странен човек,

който наричаше себе си „син человечески",

се появи ненадейно,

за да им отнеме очакването,

а заедно с него и сладостта на надеждата.

Толкова дълго бяха чакали,

че бяха забравили за какво чакат.

И когато Спасителят дойде да им напомни,

Го приеха на нож, а не със хляб и сол.

Приеха Го като заплаха, а не като спасение.

И Го разпънаха на кръст, а ключа скриха.

И тази история се повтаря винаги,

когато се появи Спасителят.

Винаги той идва с желание да спаси хората

и винаги (задължително!)

в знак на благодарност

те Го разпъват на кръст.

И Го разпъват точно тези,

които най-много са Го чакали.

Така че следващия път, Спасителю,

преди да дойдеш пак,

си помисли добре дали си струва?

Но Ти си безнадежден.

Ти си неспасяем, Спасителю!

И въпреки всичко,

и въпреки всички кръстове

специално приготвени от нас за Теб,

и въпреки всички Голготи и трънни венци,

Ти все ще идваш и ще идваш

със надеждата, че нещо ще се промени,

че поне един няма да отвори уста,

за да Те похули,

че поне един няма да вдигне ръката си,

за да хвърли камък по Теб,

че поне един ще Те помилва...

Помилвай ни, Господи!

Линк към коментар
Share on other sites

What if God was one of us? Just a stranger in the bus?

Веднъж, докато слушах тази песен в автобуса и наистина си го представих. Погледнах към най-неприятния ми човек и си казах "Това е той".

Веднага разбрах защо изглежда точно така и коя моя слабост показва с това, че не ми харесва. И видях хубавите му страни.

После повторих опита и с останалите неприятни личности и след 1, 2 минути се чувствах наистина добре в претъпканото превозно средство...

Как мислите... What if...? And when?

Ами то това вече е било...Дойде, направи няколко чудеса, завъди ученици- един от които прие "дипломна работа" на тема "Целуни Учителя"- по поръчка за 30 сребърника...Имаше целуФка, арестуван Учител...После хората си спретнали зрелище, разпънали вселеното в плът Слово на кръст, и...според някои, три дни след това Той възкръснал...Въз основа на тези слухове, но преди всичко въз основа на член-кореспондентските шедьоври на някой си Савел, по-известен с журналистическия си псевдоним- Павел, взела та се появила християнската религия. И това било преди около 2000 години.

Ако вземе да се случи днес- историята с нищо няма да е по-различна от тази, която вече е била...:)

Линк към коментар
Share on other sites

Какво ако Бог беше един от нас?

А какво ако Бог беше във всеки от нас? :hypocrite:

Нищо. Цената и до днес си остава 30 сребърника.

П.П. Въпреки, че аз, многократно съм се опитвал да се пазаря за повече- ми, не става...Дават само 30. Или приемаш, или си оставаш длъжник на букмейкъра на душевни терзания...

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля си... ако Бог беше един от нас, щяхме ли да го разпознаем? Или щяхме да постъпим с Него така, както постъпват със

Не думай, брате... опааа... Боже! Не думай, Боже! Не въвеждай ме в изкушение!

Псалми 82:6

Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

Йоан 10

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

Линк към коментар
Share on other sites

"Питам: Къде ще търсите вие Бога? Кажете ми.

В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена, която си има едно слънце.

Следователно от видимото слънце вие ще се пренесете във вашето слънце и от вашето слънце ще се пренесете към Бога.

Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея.

В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл.

... Ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към него.

Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека.

Ние сами предизвикваме Бога да има към нас такива отношения, каквито и ние имаме към Него. "

Учителя в "В начало бе Словото"

Линк към коментар
Share on other sites

Моля да бъде простен егоизмът ми, но все пак предпочитам да бъда свидетел на едно ново въплъщение на Христос на земята, вместо да се преструвам на притеснен относно това дали хората ще го предадат и разпънат на кръст или не. Хората да правят каквото си искат. Хубавото е, че на Христос изобщо не му пука за опасенията на преждеписалите. Нищо лично към никого но питам: вие искате ли Христос да се въплъти отново на земята или не? Оставете хората. Вие искате ли и какво бихте направили; какво бихте почувствали?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Христос може да слезе във всеки от нас. Като чиста Любов и Истина.

Ама трябва да поработим и да Му направим място.:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Моля да бъде простен егоизмът ми, но все пак предпочитам да бъда свидетел на едно ново въплъщение на Христос на земята, вместо да се преструвам на притеснен относно това дали хората ще го предадат и разпънат на кръст или не. Хората да правят каквото си искат. Хубавото е, че на Христос изобщо не му пука за опасенията на преждеписалите. Нищо лично към никого но питам: вие искате ли Христос да се въплъти отново на земята или не? Оставете хората. Вие искате ли и какво бихте направили; какво бихте почувствали?

Според мен, Учителят Петър Дънов е вторият Христос за България и не само за нея. Не зная обаче дали когато е живял , пък и сега, всички го разбират и прилагат безценните му съвети. Затова е необходимо да се потрудим и ние- тези които го четем. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Моля да бъде простен егоизмът ми, но все пак предпочитам да бъда свидетел на едно ново въплъщение на Христос на земята, вместо да се преструвам на притеснен относно това дали хората ще го предадат и разпънат на кръст или не. Хората да правят каквото си искат. Хубавото е, че на Христос изобщо не му пука за опасенията на преждеписалите. Нищо лично към никого но питам: вие искате ли Христос да се въплъти отново на земята или не? Оставете хората. Вие искате ли и какво бихте направили; какво бихте почувствали?

Да,искам.но не съм сигурна,че ще го разпозная.Мисля,че Той не е спирал да се въплащава,но малцина Го разпознават.Какво бих почувствала-сигурност и вина,че не винаги намирам вярното решение.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...