Донорството

[Валентин Петров]

... няма нищо случайно, защото не е допусната такава "опция" в битието...

което е еволюирало до степен, в която се изключва ... корист, има възможност ... да се насочи в посока да еволюира...

...достатъчна е една единствена зрава клетка...

[част от]човечеството има изгода от болестите, те ще са ... колкото е необходимо

Търси се затова лесният, а не разумният път, търси се печалба. Жалко.

[wonderful]

Дано по-скоро се осъществи култивирането на клетъчни култури, от които ще "растат" определени тъкани и/или органи- при това, "произведени" от здрави клетки на самия пациент. Така медицината наистина ще помага по един добър начин на пациентите си. Дано!

Дано медицината побърза и да стане достъпен този метод на лечение на пациентите. Само това мога да кажа.

Защото наистина има хора, нуждаещи се от помощ. Можем да се помолим за това.

[Guest Кристиян]

Колкото и болно и страдащо да е физическото тяло, това не може да попречи процеса на новораждане- да се роди човек отново е възможно, и това е предпоставка за възкресението. Веднъж започнал, процесът на новораждане не може да бъде ограничен от физическа болест или физическа смърт. При всяка новородена "част", "старият" й еквивалент просто изгаря в странен пурпурно-виолетов пламък (някъде го наричат "махатма"), и така, "люспа по люспа" старата личност се обелва и изгаря, а се новоражда Човекът- естествено, процесът най-бавно става на физическо ниво, но за сметка на това, тъкмо физическото тяло е началото на този процес, без физическо тяло е невъзможно новораждане. В този смисъл, животът има качество, което не зависи от наличните болести- често пъти болестта "яко подсказване" за това, което човек би трябвало да предприеме, а то най-често е да се избави от всичкото си притежание, да се сбогува с близките си, и да благодари че му е дошъл реда..но, поради интимната връзка на всяко Аз с всичкия си имот, най-често поведението е от типа на удавника и сламката..като в някои случаи или сламките са явно по-здрави, или удавниците преминават на диета, но независимо от двете, емоционалното изнудване наречено "хуманизъм" принуждава някои да се лишат от това, което считат за савое, за да угодят отново на нечие Аз...

Бог познава всеки по "име", така е според писанието, а името на човека на нивото на тялото се нарича ДНК- е, ако един човек има трансплантиран орган, благодарение на който живее, на чие име ще отговора? Ами ако и донора и реципиента са живи, кой с какво име ще се представи?

Например, нека да вземем някой чифтен орган- най-често се трансплантират бъбреците. Каква е ролята на бъбреците, та ги има по 2 броя? Бъбреците са основните пазители на земната енергия, основната жизнена енергия, жизнения потенциал, който човек носи в себ еси- единия бъбрек носи това, което е "по наследство" от родителите, а другия (десния)- собстнеия личен жизнен потенциал. Каква роля в емоционално-енергийно отношение имат бъбреците- те отговарят, като енергийни меридиани за взаимоотношението на човек с другите, и най-вече с онези, с които се "сродява", т.е. има отношение към семейството като емоционално-енергийна система.

Освен чисто органическа функция, всеки орган има специфична роля, която изпълнява на много нива, за които дори все още и окултисти-отличници, не знаят почти нищо...

Например, най-лесния начин за доказване на ревността и гнева на човек спрямо близките му хора- в интимен план, в семеен план е това, дали има камъни в бъбреците- бъбречно-каменната борлест е следствие на ревността и гнева спрямо близките, и показва нисък праг на устойчивост. По камъните в бъбреците не можем да преценим изявата на ревността, но преценяваме доколко ревността причинява на човек щети...

По състояние на синусите и зъбите на горната челюст можем да направим заключение какви щети човек може да нанесе на другите - то даже е и функционално свързано- на кого "ръмжи" и кого "хапе"...Всичко това се вижда, то е видимо във пространството около човека и във времето, има си цвят, вкус, мирис, звук...може да го пипнеш, има си плътност, има какво ли не...Всеки орган изгражда човека като Цяло, и е много наивно да се правят предположения за това, че Аз-ът би се култивирал или еволюирал ако се раздели с някоя своя част...Трансплантирания орган причинява такава огромна "Дупка", или "пробойна" в човешката аура, през която стават най-разнообразни неща, които със сигурност не носят нищо градивно...

[Guest Мона]

Timeo danaos e dona ferentes. Нали?

А дали се вълнуваме така от телата на белите мишки, които служат на науката, медицината и на нашите .... собствени тела?!

Моля ви, не намесвайте нито господ, нито никой, когато става въпрос за човешки живот. Ако така се грижехме за болните, босите и жадните, както за безценните си тела, светът щеше да е чудесен.

[Guest Кристиян]

Ако всеки се грижи за себеси така, и подхожда с нужната отговорност, няма да има нито болни, нито гладни. Всеки според желанието му. Всеки според намерението му. Всеки според волята му. Три прости неща, с които човек се ражда, така че дори и възпитание, образование, класа или раса не могат да му служат за оправдание.

Тук наиситна Бог няма нищо общо.

Редактирано Май 2, 2007 от Кристиян

[Ася_И]

От 'Книга за здравето' на Учителя.

Според окултизма, всяко от телата на човека представлява известна величина. Физическото тяло е една величина, астралното - втора, менталното - трета, и причинното - четвърта. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате тези енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. Телата са триизмерни, но душата не може да е триизмерна. Чувственият свят е четириизмерен, умственият свят е петоизмерен, причинният свят е шестоизмерен. Душата е от седмоизмерния свят. Онзи свят, който идва след този свят, е точно такъв, какъвто е нашият свят за животните. Духът е от десето измерение. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става малко и голямо. Това тяло именно строи физическото и всички останали тела на човека, за които се знае, че са седем, а според мен са дванадесет. Това, което днес ви говоря, един ден ще го проверите, ще видите, че е било вярно. Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзидание на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме когато минем в духовния мир. Ако душата във физическото тяло не е успяла да си съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче бедна и не може да се проявява, понеже няма откъде да черпи сила.

Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.

Духът, душата и умът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и умът е принцип. Физическото тяло е резултат на човешкия ум. Умът може да си направи каквото тяло иска. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.

[wonderful]

Трансплантирания орган причинява такава огромна "Дупка", или "пробойна" в човешката аура, през която стават най-разнообразни неща, които със сигурност не носят нищо градивно...

Дори и това, което казвате да е вярно Кристиян (аз нямам нито познанията, нито сетивата в този момент да го отрека или потвърдя), не мисля че е добре трансплантираните хора да мислят по този начин за себе си. За сега това е единственият начин да им се помогне. Когато може от собствени здрави клетки да израсте орган, всичко ще бъде много по-добре и по-хубаво.

Но засега трансплантациите на органи даряват живот. И всички хора, на които им се налага трансплантация или вече са трансплантирани, би следвало да се настроят също толкова позитивно и да се радват на живота, както и останалите, които не са . И тъй като те пият лекарства, които ги увреждат, тяхната Вяра в Доброто, Любовта, Щастието и Радостта би следвало да е много по-голяма, за да се справят и с отравящите ги лекарства. Тези хора спазват диета, не пият алкохол, не вдигат тежко, но Обичат по един прекрасен начин и оценяват Живота си, защото имат втори шанс да го живеят тук, защото са изстрадали и са добри хора.

А що се отнася за донорството, всеки е свободен сам да заяви своето желание да бъде или не донор. Така че то е доброволно, а не насила.

Докато един слънчев ден медицината ще помага и по по-хубавият за пациентите начин.

Редактирано Май 4, 2007 от wonderful

[Багира]

Уви, грехопадението също се е случило поради наличието на свободна воля. Или както е казано - човек прави каквото иска, но после идва каквото следва...